ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – ПОЯСНЕНИЯ

В началото на ноември излезе книгата ми – "Истинската Българска История – Раждането на една нова теория". В тази творба са представени мои статии публикувани в blog.bg. В материалите са въведени корекции, дадени са и коментарите на различни хора. С това се цели да се покажат първите реакции на читателите запознали се с нови, или пък слабо познати данни. Интересна е и дискусията под всяка тема. Там могат да се намерят ценни данни за нашата история и култура.

Във връзка с книгата, а и с подробности относно оформлението й, получих доста въпроси от различни хора. Ще се опитам в този постинг да отговоря на по-голямата част от запитванията.

Относно това – защо не всички коментари са представени, причините са основно две. Някои от спорещите (най-вече опонентите) изразиха желание техните забележки, въздражения и т.н. да не бъдат публикувани. Уважих молбата на тези съблогъри и поради тази причина в книгата техните коментари не присъстват.

Друга причина за непубликувани коментари е езикът в тях. Не виждам смисъл да карам някого да чете закани, псувни и обиди относно България и българите. И без това повечето коментари от този тип са оставени от анонимни.

Прекалено хвалебстени и прекалено кратки коментари също бяха пропуснати, причината за това не се нуждае от разяснения.

Някои читатели ми зазадоха въпрос – защо не могат да намерят книгата ми търсейки в различни сайтове на книжарници? Определени хора не са успели да разберат дали творбата ми се предлага някъде търсейки както по заглавието, така и с помоща на името ми...Не зная каква е причината за тези неуспешни търсения.

По-конспиративно насторени сънародници изказаха предположение, че книгата ми бива саботирана от определени кръгове. Верно е, че това, което пиша е неудобно за доста хора, но не вярвам да има организирани действия целящи да попречат на популярността на работата ми. Най-вероятно проблеми със софтуера на сайтовете са причината книгата ми да не може да се намери.

Аз лично търся в Google c думите: Серафимов Истинската Българска История. Веднага излизат доста резултати, сайтовете на Българска Книга, Хеликон, Sravni.bg, Bookpo!nt и др. предлагат достатъчно информация.

С цел алтернативно разпространение чрез поръчка по мейл, бяха оставени определена бройка книги. Поради различни проблеми – координация, опит, търсене на евтин начин на изпращане и т.н. доставянето стана мудно. Оказа се също, че търсенето е доста голямо и бройките свършват бързо. Това доведе до допълнително забавяне. Поднасям извиненията си за това!

Аз самият съм прекалено натоварен с други неща и не съм се заел с разпространението на книгите. Правят го мои познати и приятели, но те също са заети хора и действат след работно време.

Мейлът, на който книгите могат да се поръчат е sparotockniga@abv.bg

Това обаче не е мой личен мейл, направен е от други хора – тези, които решиха да помогнат книгата да стигне до населени места, в които големите вериги книжарници не я предлагат.

Ако някой е решил да зададе въпрос към мен и пише на sparotockniga@abv.bg

няма да мога да отговоря веднага, а след време, когато приятелите ми препратят съобщението.

Надявам се да съм успял да отговоря на въпросите ви. Поднасям още веднъж извиненията си на тези, на които се е наложило да чакат докато получат книгата ми...

БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ УНГАРЦИТЕ

За разлика от нас унгарците са пришълци в днешните си земи. Тези хора идват в Европа през Средновековието. Територията, която обитават е наричана в древността Панония. Името унгарци идва от хуногури – название, което е използвано и за част от дедите ни. Нашите предци са властвали над различни племена в Европа и Азия, като навсякъде са оставяли силен отпечатък от своето присъствие.

                                              http://i.infoplease.com/images/mhungary.gif

Не случайно Геза Фехер нарича старите българи учители на унгарския народ, а също така и хората, които изиграват огромна роля в изграждането на цивилизацита на Източна Европа. Фехер неколкократно изтъква приликите между унгарските дрехи, прическа, обичаи и т.н. с тези на българите. Нащите предци действително са дали много на унгарския народ, в чиито летописи са споменати наши владетели Глад, Салан, Лаборц и Keanus magnus, dux Bulgariae. Последното не е име, а по-скоро титла велик княз ( keanus = kanas = княз) – господар на България.

                                                  изображение на стари унгарци
                                         http://img705.imageshack.us/img705/4797/bsg.jpg

Разгледаме ли българските заемки в унгарския език ще установим нещо много интересно. Макар самите унгарци да са били конен народ, те са възприели от дедите ни думата kanca – кобила (явно идваща от кон), pata-копито (явно от пета). Българска заемка е и kard-меч, тя идва от стблг.кордъ –меч.

Дълго време ни внушаваха, че дедите ни са степни номади. ”Странното” обаче е това, че унгарците са приели наши думи принадлежащи на уседнали хора:

bab - боб

borostyan -бръшлян

gereblye - гребло

gomba -гъба

kasa – каша

kasza – коса за косене

kaszal – кося

len- лен

kapor-копър

mez- мед

mezsör- медовина

bukk- бук

rozsda-ръжда

zab-зоб

Унгарците са взели от нас също думите szoba–соба, стая, utca-улица, udvar-двор, kulcs-ключ, szomsed-съсед, Старите българи са научили унгарците и на занаяти. Това става ясно от kovacs–ковач, takacs-тъкач, pek-пекар, хлебар... csordas– пастир пък идва от нашата дума чарда-стадо.

Колко дълбоко предците ни са повлияли унгарското общество става ясно от присъствието на основни думи като baty –бате, брат, basci –бачо, baba –баба, акушерка, dada –дада ( гледачка), dajka –дойка ( гледачка), szolga- слуга, rabszolga- роб, работник, слуга.

Други интересни български думи в унгарския са bagoly -бухал, beszed – беседа, разговор, beszel –беседвам, bolha-бълха, csizma –чизма ( ботуш), csoda –чудо, csütörtök- четвъртък, draga-драг, ценен, glist –глист, görbe – гърбав, görbul – гърбя се, прегърбвам се, iga-иго, kerek –кръг,

Трудно е да се определе кога точно са проникнали тези думи в унгарския език. Носовките в  galamb-гълъб, gerenda – греда, szomsed-съсед, gomba –гъба показват, че това е станало преди доста векове. Днешните български думи път, пети, месо са звучали в далечното минало като понтъ, пентъ, менсо. 

Възможно е дедите ни да са започнали да оказват влияние върху унгарците още през Ранното Средновековие, но не е за отхвърляне и това, че асимилирайки старото българско население на Панония, унгарците са приели доста от него. 

Някои учени даже предлолагат, че приетите в унгарската държава шекели са останки от хуните на Атила. Не бих се учудил, ако тези шекели са соколотите – името на царските скити – древните господари на Черноморските степи.

Когато и където да е започнало българското влияние върху унгарския език и култура, това е без особено значение. Важно е, че фактите показват ясно що за народ са били нашите деди – хора с богата култура и невероятно силен дух. Не номади с прокъсани кожуси, не диви грабители тормозещи Византия, а установен народ с древни традиции в занаяти и градоустройство.

Малко по малко калта хвърлена по името на старите българи започва да изчезва. Малко по малко Европа започва за разбира на кого трябва да благодари за голяма част от своята култура. Народът ни е изстрадал много, подложен е бил на страшни жестокости, но е намерил сили да оцелее. Ако българина спре да търси помощ от други хора и запретне ръкави, ще се случат чудеса. Не едно и две, а лавина, защото ние не сме случайни хора.

          виждането на Димитър Гюдженов за Златния век на България отразено в картина
                            http://img70.imageshack.us/img70/4689/dimitargudjenov08wl7.jpg

Крайно време е да приемем ролята, която ни допада – тази на силен и волеви народ, който сам кове своята съдба. Сега на нас се отдава възможността да организираме поредното Възраждане на България. Сега на нас ни се отдава възможността да покажем на света, че сме потомци на титаните. Нека постъпваме така, че след време, в бъдещето да казват за нас – Те живяха като Българи!

Използвана литература:

1.Г.Фехер, Ролята и Културата на прабългарите, значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, ИК, Огледало, София, 1997;

2.П.Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, БАН, Институт по История, ред. В.Гюзелев, София, 1979;

КОЛКО ДРЕВЕН Е БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

 Преди около 120 години Иван Вазов въплъти със стих своето огорчение от отношението на различни хора към езика ни. С болка, великият българин споделя:

...“Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

......

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!..“

Вазов успява да защити речта нашата реч с достойнство. Същото правят още много други поети и писатели. С утвърждяването на лингвистиката като важна наука, стана възможно да се покаже на света колко древен е българския език, а също така и каква е била ролята му в изграждането на други езици.

По отношение на граматическото си развитие българския е най-развития от своята група. Бавно, с течение на векове е протекла една промяна от синтетизъм към аналитизъм, т.е. до загуба на падежите. За сметка на това речниковия ни запас е смайващо консервативен. Запазили сме в почти непроменена форма думи звучали преди повече от три хиляди и петстотин години. Тези думи се срещат и в езика на хетите. 

Те са били могъщ народ, за който се смята, че по време на Бронзовата Епоха мигрира от Европа в Мала Азия и там изгражда огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените хора не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани в общ пантеон. Това става причина хетите да бъдат наречени народът с хиляда бога.

                            Карта на Хетската Империя, изт. Wikipedia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Hitt_Egypt_Perseus.png/600px-Hitt_Egypt_Perseus.png

Поне от ХVII век преди Христа царете на хетите поддържат дипломатически отношения с трако-трояните, а за съюзници са имали тракийските племена дардани и мизи, които в по-късни времена са наречени българи. С тяхна помощ, през 1280-1274 година преди Христа, цар Муватали побеждава египетският владетел Рамзес II.  

          

 Битката при Кадеш - The great Sesostris (Rameses II) in the Battle of Khadesh - Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg

Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина е Източна Европа. Да разгледаме спрежението на основния глагол съм, представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки.

хетски-старобългарски-староанглийски

1л. ед.ч.   есми  -   есми - еоm

2л. ед.ч.   еси  -      еси -   еаrt

3л. ед.ч.   есзи -     естъ -   is

1л.мн.ч.   асуени - есме-   sindon

2л.мн.ч.   астени - есте -  sindon

2л.мн.ч.   асанзи-  сонтъ- sindon

хетски-старобългарски-латински-старогръцки

1л. ед.ч.   есми -  есми – sum -    εἰμί

2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ

3л. ед.ч.   есзи -   естъ –   еst –     ἐστί(ν)

1л.мн.ч.   асуени-есме –  sumus -ἐσμέν

2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ

2л.мн.ч.   асанзи- сонтъ- sunt-    εἰσί(ν)

Пределно ясно е, че българският език  е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия, за английския да не говорим, той и доста даелеч.

Прилики има и в словообразуването. Далугаеш  означава дълъг на хетски, а  далугашти  означава  дължина. Далугашти отговаря най-добре на старобългарската дума длъгостъ-дължина.

В хетския се среща една забележителна диалектна особеност. Става дума за замяна на началното Е с И. Пример може да се даде с хет. ешна=ишна-тесто, ешари=ишари-загасва. Същата особеност се среща и в българския език. Като пример могат да бъдат посочени думите елха-илха, елен-илен. Акад. Владимир Георгиев е установил, че тази особеност е типична и за тракийския език, 

Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези (и думи) в двата езика.

хетски-български-английски

ан- онъ (той) - he, him

апа-опак-back

апа- ова (това) – that

арад-ратай-servant

аста-оставам– remain

aгниш- огън, огнище -fire

aиш-уста -mouth

аляна-елен - deer

aруни-храна-meal

ата- отьцъ (баща) -father

вала-хваля- praise

вали-велик –great

васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village

гаури-гора - forest

гима-зима - winter

гурта- град, ограда – enclosure, yard

дa-давам - give

далуки- дълъг - long

далугасти-длъгостъ ( дължина) -  lenght

де-дети ( поставям) -place, put

думата-дом – home

и- ити (отивам) - go

иукан-иго – yoke

ия-ити ( отивам, ходя)- go, march

кину-кина (късам, разрушавам) -to break open, to burst

киша-чеша –scratch

кист-гася - extinguish

куй-кой – who

куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand

купас-окоп, гроб- grave, thrench

лала- лаладжия (бърборко, който говори много) - a language

лаху-лея, поливам- pour

лапани-лапам- graze, eat

малд-молити ( моля) -ask

мала-меля – to grind

манинкувант –манинку (мъничко диал.) - shortened

марсант-мръсен- bad, spoiled

нас-нас – us

непиш-небеса –sky

палтанаш- плещи - a shoulder

папарс- пръскам - to splash

паргасти-праг-high 
паркуи-праг-high, threshold

пахс-пазя - keep, protect

пурут-пръст, прах – soil, earth

сакуа -очи –eyes

самана-земя, земина- base, foundation

сарпа-сърп- sickle

сурна-сърна, рог- horn

суана-щене ( куче) – dog

тамас-томити ( мъча) -torment

таната-стена -wall

тарх-торк- търкам, троша

тару-друв-дърво

тата-тате- father

тупи-тупам – to beat

тухсант- тесен - shortened, cut, small

шархули- жерд, жръд (кол) -pillar

хантезия-кань, конь(начало) - begin

хапай-капя- moisten, drip

хара-орити (унищожавам)- destroy

хараш- орел-eagle

хасти-кости – bones

хупар-купа-bowl

Накрая трябва да обърнем внимание и на една интересна подробност. През 681 г. България е обединена от хора, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази  дума произлиза от тракийската ДУЛO-род. Сродна е и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ – събрание, група, общество, т.е. ДУЛО означава родът, царският род.

Всеки човек може да намери десетина думи в своя език, имащи ясни успоредици в друг, доста по-древен. В нашия случай обаче количеството е значително, а това показва, че не може да се касае за случайна прилика. Само дълговековно съседство и дори съжителство, би могло да стане причина обяснаваща смайващите прилики между хетските и български граматически особености, между хетския и български речник.

Незнайно защо лингвистите запознати с хетския език не са обърнали внимание на тази важна подробност. В случай, че го бяха направили и публикували откритието си, щеше  да стане възможно да се пресекат срамните спекулации относно произхода на нашия народ. Дедите ни нямаше да бъдат набутвани в шатри, или натирвани в дивия пустош на Памир и Тибет. 

Вярно е, че всеки учен трябва да внимава с теориите си. Едно залитане, една сериозна грешка може да разруши кариерата на всеки изследовател. В нашия случай обаче страхът от подвеждане е ненужен поради това, че разполагаме с прилично количество сведения за съжителството на хети с траки в Мала Азия.

1. Знае се много добре, че тракийските племена дардани и мизи са били съюзници на хетите поне от ХІІІ век пр. Христа.

2. Знае се, че в продължение на повече от хиляда години българите са отъждествявани с тракийското племе мизи. Димитър Хоматиан локализира мизи край Олимп в Мала Азия. Тази планина Страбон нарича Мизийски Олимп, а това означава, че дедите ни са обитавали този регион много дълго време.

3. Всеки изследовател, който е запознат с “Илиада”, “Именник на Българските Владетели” и старобългарски език би трябвало да знае, че споменатите от Омир мизийски имена Хромий  и Телеф се обясняват с българските думи хромъ, тельчь.

4. Не е никак трудно да се види българската етимология на древните мизийски топоними Загора, Кузик, Пергам, Перкота, Абретене. Българска етимология притежават и древните мизийски хидроними Скамандър, Макест, Риндак.

5.В Мизия е регистриран тракийският обред да се жертва коня до починал благородник. Така правят и старите българи.

Когато е на лице подкрепа от страна на на исторически извори, лингвистика, археология и т.н. имаме основа за желязна теза, която няма как да се обори. За съжаление този шанс в миналото бе пропуснат, а с това и възможността да се покаже на света древността на българския език.

Ние не сме потомци на някакви дошли от Памир племена, или скитащи из Кавказ разбойници, а чеда на народа създал най-старата европейска цивилизация. Дедите ни са общували с хети, египтяни и асирийци, а и са повлияли историята на тези хора.

Въпреки силата и знанията си предците ни не са поробвали никого, не са ограбвали никого, напротив давали са всичко от себе си и са създавали рай по местата посетени от тях. И това, ако не е повод за гордост!

Използвана литература:

1.O.R.Gurney, The Hittites, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1964;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

4. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

5. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002;

6.Вл.георгиев, Ив.Дуриданов, Езикознание, Наука и Изкуство, София, 1972;

7.THE HITTITE DICTIONARY OF THE OF THE ORIENTAL INSTITUTE OF THE UNIVERSITY OF CHICAGO http://oi.uchicago.edu/pdf/CHDP.pdf

8.Hittite Online Master Glossary, Jonathan Slocum and Sara E. Kimball

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/hitol-MG-X.html

8.Hittite http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

9.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19

10.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41

11.http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm

12.A GRAMMAR OF THE HITTITE LANGUAGE

http://lm39roma.altervista.org/materiali/Hoffner-Melchert_Hittite.pdf

МИТЪТ И ИСТИНАТА ЗА АМАЗОНКИТЕ

Едва ли има някой, който да не  чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества те са предизвиквали възхищението дори на герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички.Тезей пък игражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг, амазонките не случайно са наречени ойорпата – унищожителки на мъже.

Дълго време се смяташе, че тези забележителни жени са само мит. Някои считаха, че се касае за измислица на Херодот, просто опит да направи книгите си по-интересни. Съществуват доста опити да се изтълкува значението на името амазонки. Най-популярната версия е гръцкото а-мазо – без гръд. Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. 

Друга версия за значението на името им е персийското хеме зен -всички жени. Предложени са били дори еврейското  амиц- силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени – омъжени (в смисъл на мъжкарани).

Със сигурност има и други предложения, но до този момент няма съгласие по отношение на нито едно тълкуване. Аз имам свое собствено виждане. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. 

Добър кандидат са гръцките думи амаксео, амакса,  амаксо- форетес- язден(езда), колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си. 

Конните народи добре познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни (да не забравяме и тракийката Харпалика).

При археологическите разкопки в Южна Русия (курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над петдесет гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия. Всички артефакти са  сарматски по произход.  Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. 

Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата доста добре. 

Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече  спасителки на рода. 

Едва ли животът им е бил лек, но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали противниците, когато са правели опити да завладеят сарматко селище. 

Имало е за какво. Обхватът на гръцкия лък е бил около100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят дълги мечове със смайваща бързина, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че гордите елини са победени от жени.

В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала  полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже. Нормалното за сарматите е било кощунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не обикновени, а волни, силни, свободолюбиви и смели, пленително красиви, а също и носещи бърза смърт на неприятелите.  

Според Страбон сарматите са скитски народ. Гръцкият летописец обяснява също, че в най-дълбока древност дори и траките са наричани скити от своите гръцки съседи. Прокопий от своя страна определя сарматите като част от голямото семейство на гетите, а гетите безспорно са най-храбрия тракийски народ.

От всички тези факти излиза, че амазонките са принадлежали на старите балкански народи. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката в Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.

Преди епилога е нужно още едно пояснение. Както вече бе споменато - сармати, траки, скити са родствени народи. В дълбока древност те са били една общност. Всички тези хора са участвали в създаването на нашата държава. Днешните българи са потомци на и на гетите, и на скитите, и на сарматите. 

Няма държава изградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура. Различните имена не са гаранция за различен произход.

Досега мнозина чужди изследователи са опитали да си присвоят митът за жените-войни, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края ня краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томира, на обожаваната Антиопа. 

През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!