НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ТРАКИТЕ В КАВКАЗ И АЗИЯ

Ние българите сме изключително древен народ.Неотдавна генетически проучвания доказаха, че значителна част от нас носи гените на население, което е било на Балканите още през Каменната ера. Това означава, че предците ни са обитавали днешните ни земи хилядолетия наред. Владели са обаче и доста други територии.

Доста от нас не знаят, че тракийското племе сарапари е живяло отвъд Армения, между гураните и мидийците (Западен Иран). Тази информация може да бъде намерена в работите на писалия преди повече от 2000 години Страбон [1]11.14.14. 

Плиний е друг автор от времето на Античността, чиито творби съдържат много ценни за историята ни дани. Той съобщава за клон на траки сарапари още по-на изток, чак до бактрийците - [2] VI.48. 

На север от територията на днешен Иран са локализирани хора носещи името едони [2] VI.xviii-50. На север, северозапад от Индия са разположени селищата на тюни и кикони [2] VI.55. 

Традиционните земи на едоните, тюните и киконите са на Балканите. Ксенофон разполага тюните в Югоизточна Тракия и споменава, че те са едни от най-опасните траки, изпитани в нощните нападения [3] VII.2. Киконите са известни на Омир, а по времето на Херодот, те все още обиватат старите си владения [4] VII.110. За едоните знаем, че обитават долното течение на река Стрюмон (Струма) [4] V.11.

Бащата на историята твърди, че арменците (по-скоро аристокрацията им) произлизат от тракийското племе фриги [4] VII.73. Съседи на арменците са и добиващите желязо траки-халиби – [1] 11.14.5. Плиний ги разполага в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – [2] Plin.VI.11. На друго място, описвайки племената обитаващи Кавказ в близост до Армения Плиний споменава арменохалиби – [2] Plin.VI.xi-29.

“Beyond these  are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the  Armenochalybes;  and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11

За тракийско присъствие в Армения пише Киркор Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. хидроними и топоними (местни названия) Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм.  Марииа.

Джаукян споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Ишпили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отоншение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

В Черноморските степи са живели гети, тира-гети, тиса-гети, сапеи и други тракийски народи [2] IV.xii-82, IV.xii-88, VI.vii-22. На полуостров Крим, в древните Олбия и Истрия на различни паметници са регистрирани тракийски лични имена като Битюс, Дидзас, Сефт, Дзурес, Далас, Мендика, Вистас [5] с. 58-83.

Малък брой хора знаят и за това, че в Приазовието, в земите наречени Кимерия и Стара Велика България е имало Tракийско царство. Тракийското Боспорско Царство в земите на Стара Велика България.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg/675px-Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg.png

Там векове наред са властвали монарси с имена като  Спарадок, Котис, Берисад, Реметалк, Рескупорис. В същата област се намират не малко куполни гробници като тези от нашите земи. Регистрирани са и тракийски топоними като Пар-оста, Кар-оста, Сал-оста, Апа-тура, Сибри-апа, Панти-капей, Капа, Азара, Коркон-Дама*. Почитана е тракийската богиня Кибела.

Важна подробност е и това, че царувалите в Крим Рескупорис, Реметалк и др. са имал родови знаци близки по форма с тамгите от стените на Плиска и Преслав.

тамга на Боспорския цар Рескупорис VI

http://slavonicweb.chat.ru/w6.gif

тамга на Боспорския цар Реметалк

http://slavonicweb.chat.ru/w7.gif

Тези важни сведения обикновено биват хитро премълчавани от изследователите, които се опитват да изкарат дедите ни нашественици на Балканите. Недобросъвестните автори не уведомяват читателите си че в далечното минало е имало размествания на народите.  

Това е било нещо характерно за древността и се е случвало често. Когато обаче тези подробности се премълчат, мисленето на хората може да се манипулира лесно. Оттеглянето на дадена група траки от черноморските степи в посока Балканите може да бъде маскирано и изтълкувано като идване на нов етнос.

Ако учените в миналото бяха обективни, те щяха да уведомят широката публика, че нашите деди траките са били огромен народ, който е успял да колонизира още в дълбока древност територии в Кавказ, Крим и други места. В случай, че истината бе казана, щеше да стане ясно защо княз Аспарух е погребан край Вознесенка – селище в днешна Украйна. Просто тази земя е принадлежала на предците ни хилядолетия наред.

Не може да се отрече, че сме загубили много. Съдбата не винаги е била благосклонна към нас, но все пак сме оцелели. Все пак имаме държава, говорим езика на Арес и Орфей, на героите сражавали се край Троя. Запазили сме духовността си, своите стари носии, песни, хора и традиции. 

Това само по себе си е чудо, но и Българинът е чудо. Май е верна легендата, че траките са се родили от пепелта на титаните. Сигурно за това българите са способни да се изправят от пепелищата  отново и отново. Каквото е било, пак ще бъде, България е била силна държава и пак ще бъде! Трябва само да го поискаме!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Xenophon, The Persian Expedition,trasl. R.Warner, Penguin Books Ltd, Haormondsworth, 1977;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.С.Крыкин,  ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA, 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;