ТРАКИТЕ В СРЕДНА И ЗАПАДНА ЕВРОПА ПО СВЕДЕНИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ

Повечето от нас свързват името на далечните ни деди предимно със земите между река Дунав и Бяло Море. Това несъмнено е най-древната територия обитавана от предците ни влезли в историята под името траки. Има обаче и други региони, в които старите балканци се заселват оказват влияние над местното население. За тракийското присъствие на север от Дунава и Черно море съм писал неколкократно. А и имената на управляващите Боспорското царство владетели Спароток, Берисад, Рескупорис, Котис, Реметалк са безспорно тракийски.

 

Паметници с изображения на Тракийския Конник, Крим (по Олга Дашевская)

В работите си съм представял също и сведения за траките в Кавказ. Позовавайки се на сведения на учени като Джаукян, Карагезян и др. посочих конкректо за кои траки става дума: абанти, армено-халиби, трери, скаи, сарапари. Неколкократно съм писал и за държавите на фриги и витини в Мала Азия, за бебриките, меоните, а и обитаващите земите край Олимп мизи наречени в по-късни времена българи. Споменавал съм и локализираните от Плиний край Бактрия траки сарапари (клон на траките сарапари от Армения бел.авт.), а и намиращите се недалеч от тях кикони.

 

Добре е да се обърне внимание и на тракийското присъствие в Средна и Западна Европа – важна, но незасегната от нашите учени тема. Историческите извори хвърлящи светлина по този въпрос са ясни, принадлежат на основни автори, но по една или друга причина не са популяризирани у нас. За древна фригийска миграция в посока запад споменава Павзаний в работата си “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са дошли на остров Сицилия: “Sicily is inhabited by the following races: Sicanians, Sicels, and Phrygians; the first two crossed into it from Italy, while the Phrygians came from the river Scamander and the land of the Troad.” Paus. 5.25.5-6

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6

 

Фригийски монумент, изобр. China_Crisis - Own work  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/1280px-MidasSehri.Tomb.jpg

Пристигането на фригите в Сицилия е станало най-вероятно недълго след Троянската война. По това време в западна Мала Азия вилнее чума и не е никак чудно, че хора от засегнатите региони търсят далеч на запад нови територии за заселване. Тукидид споменава за мигранти от Троада (а е добре известно, че в далечното минало имената фриги и трояни са използвани като синоними бел.авт.): “After the taking of Illium, certain Trojans, escaping the hands of the Grecians, landed with small boats in Sicily. “ – Thuc.VI.2

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.%206.2&lang=original

 

За траки истрии – xopa обитаващи земи между Алпите и Адриатическо море пише Скимнос Хиоски:  “ΘρᾶκεςἼστριόι λεγόμενοι” -Perieg.398. Tраките истрии са познати и на римския автор Тит Ливий, който ги определя като съседи на илири и либурни, а и като жестоко племе прочуто с пиратската си дейност:  “…countries occupied by the Illyrians, the Liburnians, and the Histrians, savage tribes chiefly notorious for their acts of piracy.” - Liv.10.2.4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00110:2:13

 

Дали истриите действително са се занимавали с пиратство, или просто са защитавали територията си от намиращата се в експанзия Римска Република е трудно да се каже. В работата си “Ethnography of Europe” Джеймс Причард споменава твърдението на Скимнос, а и изказва предположението, че истриите са тракийски колонисти от земите край Дунава (наричан в древността Истър бел.авт.) – Ethn. с.470. Кога истриите са се заселили на запад от Балканите не е ясно, но във всеки случай е преди IV в.пр. Христа – кампанията на Клеоним от Спарта.

 

Страбон също дава информация за истриите, без обаче изрично да ги причислява към траките: “В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град.” Геогр.7.5.3

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c5/

 

Heдалеч от истриите, на запад от тях са се заселили други траки, чието име за жалост не знаем, но със сигурност те са били голяма и влиятелна група както ще разберем след малко. Страбон, цитиращ писалия преди него Меандрий, разказва за миграция на траки и енети след края на Троянската война. Старите роднини и съюзници ce установяват в покрайнините на Адриатическо море: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias…”-Strab.XII.3.25

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

 

Тточно тези траки са дали името на Адриатическо море, като първоначално названието е важало само за река с име Атрианус, но в последствие започва да се прилага за западните покранйнини морето между Балканския и Апенийнския полуостров, и в крайна сметка за цялото море – Адриатическо.

 

“Adrias is also the name of the sea as a whole. According to Theopompus, the first name came from a man,74 a native of Issa,75 who once ruled over the region, whereas the Adrias was named after a river.76 ” -Strab.VII.5.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note-link76

 

76 Called by Ptolemaeus (3. 1. 21) “Atrianus,” emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5. 1. 8), or Atria (now Atri). -Strab.VII.5.9/76

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note76

 

Названията Адрия и Атрианус са сродни на тракийските Адрамит (град на мизите наречени по-късно българи бел.авт.) и намиращата се в Мизия река Атрус (Янтра), за чието име още през XIX век Томашек предлага тълкуване с със slav. edrŭ (стблг. ѩдръ-бърз бел.авт.) и др. -Tom.II.2.92.

 

Адриатическо море мие бреговете на Апенинския полуостров – родината на римляните - господарите на цивилизования свят по време на Античността. Дълги векове името на Рим е символ на могъщество и култура, но самото селище е основано от преселници дошли от Балканите. Разказвайки за живота на Ромул Плутарх споменава на първо място преданието за основаването на Вечния град от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.” – Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

 

На запад от Апенинския полуостров е Лигурия, която както подсказва името ѝ е обитавана от народ носещ името лигури. Техният произход е неясен на старите автори, но се знае, че лигурите не са келти, не са част от етруските или някой друг италийски народ. На помощ идва едно сведение на Макробий за траки наречени лигури: “Nam Aristoteles, qui Theologumena scripsit, Apollinem et Liberum patrem unum eundemque deum  p169 esse cum multis aliis argumentis adserat, etiam apud Ligyreos ait in Thracia… ” -Macr.Sat.I.xviii.1.  .

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Macrobius/Saturnalia/1*.html

 

През земите на тези обгърнати с мистерии хора тече река с название Вар (Var), a то е идентично на името, което обитаващите земите на север от Черно море хуни (реално тракийските роднини скитите) употребяват за река Днепър: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.”-Jord.(269)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

 

Ценната информация не е изнасяна никога от казионните учени. Всъщност дори да са знаели за това, че хуните използват име за река, което е идентично на име от речника на древен европейски народ, поддържащите порочните теории историци, не биха желали да си вкарат автогол с представяне на данни оборващи вижданията им.

 

Нека обаче продължим с тракийските преселения в Западна Европа. Преди доста време останах силно изненадан четейки Страбон, който описва земите на Галия. Старият автор споменава за остров при устието на река Лигер (Лоара бел.авт.), който е обитаван от жени обсебени от Дионис и почитащи този бог със свещенодействия:

“there is a small island, not very far out to sea, situated off the outlet of the Liger River; and the island is inhabited by women of the Samnitae, and they are possessed by Dionysus”-Strab.IV.4.6.

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4D*.html

 

Не по-малко бе учудването ми при прочитането на книга на Стюърт Пигот за друидите. Там бе цитиран старият автор Иполит, според когото келтските друиди (свещеници бел.авт.) са инструктирани от Залмоксис – The Druids, c.102. Ако келтите са повлияни както от учението на Залмоксис, така и от доктрината изповядвана от поклонниците на бог Дионис, то това означава, че в Галия е имало поне две сериозни вълни на тракийско влияние. За жалост тази тема, колкото и да е важна, е останала непроучена.

 

Ha юг от Галия е Испания, през чиято територия тече река Ебро – име идентично на тракийската Еброс (Марица бел.авт.), като това не е никак случайно. В северните части на Испания пък са разположени Пиринеите – планини, за които в далечното минало се е вярвало, че са кръстени на Пирена – дъщеря на цар Бебрик. Името на този владетел най-вероятно идва от названието на хората, от които той произлиза – бебриките. За траки бебрики обитаващи Мизия пише Страбон: “Bebryces, who took up their abode in Mysia before these people, were also Thracians, as I suppose.” -Strab.XII.3.3

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Меч от земите на древна Испания, приликата с тракийския копис е очевидна, изобр.Ángel M. Felicísimo from Mérida, España - Falcata ibérica  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg/320px-Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg

Племе с име подобно на бебриките населява и Британия, става дума за биброките. Техни роднини са бригантите, за които Робърт Хенри смята, че са потомци на фригите (чието древно име според Херодот е бриги бел.авт.) – History of Britain, c.178.

 

Ето какво излиза – не само римляните са успели да разпростират от Британия до Кавказ и Каспийско море. Доста по-рано дедите ни влезли в историята под името траки са проникнали в Средна и Западна Европа, Северна Африка (там са обиталищата на гетулите), Кавказ (станал дом на траките абанти, трери, скаи, халиби), Бактрия, а и Индия, чиято цивилизация е положена от тракиеца Дионис.

 

Ако за гръцките колонии и римската експанзия са изписани томове и се говори често, защо за древните преселения на далечните ни предци не се знае почти нищо? Не влиза ли в задачата на траколозите и историците това - да проучат старите извори и да популяризират важната за нас информация?

 

Най-големите беди на един народ идват от ренегатите – родоотстъпници избрали да служат на други хора. Основната причина за появата на ренегатите е непознаването на корените на собствения си народ. В желание да оцелеят и да са част от нещо велико, да са част от силна и влиятелна група, някои избират страната на чужденците, а това не би се случило, ако тези, които обръщат гръб на своите, още от детска възраст бяха закърмени не само с родолюбие, но и със знания, и то знания за силата и деянията на предците.

 

Мислите ли, че коването на лъжи, с които да се омърси името на народа ни e случайно явление? Мислите ли, че фанатизираните опити на фанариотите да издирят и изгорят старата ни книжнина са просто нечия прищявка? He, тук се касае за жестока, добре обмислена политика целяща пълното ни заличаване като народ. Историята ни е и нашия корен – това, което ни кара да бъдем верни на собствения дух и стари идеали. Започнеш ли да се кланяш на друг - вече си подписал смъртната си присъда. Поставиш ли чуждото над своето – сечеш корените, премахваш връзката с предците, а без нея е просъществуването е невъзможно.

 

Ето за това е важно да познаваме добре миналото си, да черпим от мъдростта на дедите ни, а и да следваме техния пример. Народът ни е изтърпял много изпитания, а и още много ще изпитания ще дойдат, но тези, които останат верни на себе си ще преодолеят всичко имайки вяра в собствените сили.

 

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?

Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.

                                  

Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран – събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт –вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват – Κροβατ.

Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон– грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!

КАК АСПАРУХ ПОБЕДИ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ?

Твърде често моите противници ме укоряват, че не разглеждам критично сведенията на старите автори. От друга страна обаче, опонентите ми приемат безпроблемно данните на явно пристрастните и изпитващи омраза към българите летописци. Като пример може да се даде Теофан Изповеник, който нарича дедите ни “мръсен и нечист народ”. Съвсем ясно е, че този човек е мотивиран да обрисува дедите ни с черни краски.  Въпреки това, Теофан и неговият съвременник Никифор се ползват като основни извори.

Благодарение на писанията на тези хора е създадена теорията за възникването на Дунавска България в края на VII век. На ученици и студенти се преподава, че бягайки от хазарите, Аспарух се установява в Онгъла (Бесарабия). Не дълго след това, срещу българските бегълци потегля армията на Римската Империя. Като по някакво чудо войската на император Константин Погонат е разбита, а той е принуден да плаща данък на народа, който едва се е спасил от хазарите.

Поне за мен това са пълни глупости. Удивен съм как толкова дълго време нашите изследователи не са се замислили относно несъстоятелността на вплетените в теория сведения. Нека да приемем за момент, че хазарите са нападнали дедите ни и, че те са се оказали по-слаби и са побегнали. 

Когато някой е принуден да напусне земите си бързо, той взема само най-ценното със себе си. Това е семейството, а също и част от покъщнината. Добитъкът, зърното, запаси от метали няма как да се вземат защото ще забавят бягството.

Да обаче, един беден и изтерзан народ няма как да събере сили и средства да се опълчи на най-силната за времето си армия – римската. Войната е скъпо занимание и се подготвя дълго време. Ако хазарите са нападали от изток, то поне половината от българските мъже са се занимавали със защитата на източната граница. 

Останалите бойци на Аспарух  са били не само заети с отблъскване на римските войски, но и с пазене на западната граница от аварите. Какво се получава обаче – дедите ни не само смачкват легионите на Константинопол, но принуждават империята да им плаща данък. След битката при Онгъла Аспарух разширява своето влияние чак до Стара Планина. 

Как ли е станало това чудо?

Още по времето на Юстиниан Велики (VI век) се започва масово укрепване на Балканите. Тук са изградени шест пъти повече крепости отколкото в цялата азиатска област на Римската Империя (F.Curta, The Making of Slavs). 

Тези крепости са отбранявани от професионални войници. Снабдяването на гарнизоните с оръжие и храна е било на ниво. И все пак "изплашеният" от хазарите Аспарух, успява не само да разбие Константин Погонат, но също да му отнеме областта Мизия и да го накара да плаща данък.

Нещо не е наред в тази история. Всъщност нищо не й е наред, странно е, че тя е приета за чиста монета и дълги години на нас ни се внушава, че това е истината за основаването на държавата ни. Явно истината не е била удобна за определен кръг от хора и е изкривена ужасно.

Ето как аз виждам нещата. Аспарух не е бягал от никого. През втората половина на VII век, този наш благородник е властвал над огромна територия – от Крим до Западните Карпати. 

От незапомнени времена този регион е обитаван от различни тракийски племена. Става дума за клонове на беси, гети, тирагети, тисагети, костобоки, саи и разбира се мизи, които биват отъждестяввани с българите в продължение на около 1100 години.

По времето на император Клавдий, Тракия е превърната в римска провинция. През II век император Траян успява да покори част от земите на северните траки. Само след около 50-60 години обаче траките не само преминават Дунава и наказват римските колонисти в Тракия, но стигат чак до Термополите в Гърция. 

По-късно, по времето на Аврелиан -271 г. всички римляни са изритани от Траянова Дакия. С това опитите за освобождаване на тракийските земи на юг от Дунава не престават.  Походи има през 378г., 390 г., 494 г., 505г., 559 г... 

В някои случаи, в бойните действия участват и подтиснатите от Рим траки. Благодарение на тях дошлите от север техни братя успяват да достигнат до Контантинопол и Херсонес, а даже и Мала Азия.

До пълна победа обаче не се стига защото не е имало пълно обединение на тракийските племена. Аспарух прави нещо по-различно. Преди да се изправи срещу Рим, той сключва съюз със своите роднини. По този начин не само събира внушителна армия, но печели и подкрепата на подтиснатите траки на юг от река Дунав. Виждайки, че бойците на Аспарух превъзхождат римските легиони, селското население на Тракия дава охотно своята подкрепа.

Подкрепа е дошла и от друго място - самата византийска (римска) армия. Тя не е била съставена само от гърци както повечето хора си мислят. В легионите са влизали арменци, келти, исаврийци, германи и не на последно място траки. Да не забравяме, че най-способните римски военоначалници от Късната Античност са родените в земите ни Велизарий, Аеций, Виталиан.

Разбира се траките в римските легиони са били подчинени на Римската Империя и са й служели, независимо дали това им е харесвало, или не. Някои като Виталиан са се вдигали на бунт и са предвождали смело своите сънародници. Други като Хилбудий са били предани на окупаторите.

В краят на VII век се случва нещо уникално. Мъдрият владетел Аспарух успява да обедини всички свободни траки. Тогава тези наши деди, които са служели на Рим, но тайно са мечтали за независимост, са осъзнали, че ако подкрепят своите идващи от север братя, ще могат да живеят в свободна държава. 

Напълно е възможно Константин Погонат да е избягал преди битката след като е разбрал, че най-способните му легионери са преминали на страната на освободителите. В такъв случай той не е имал дори и най-малкия шанс да победи.

Именно подкрепата на тракийското селско население и на траките от римските легиони дава възможност на Аспарух да заздрави своята позиция и даже да постави на Погонат неизгодни за империята мирни условия. 

Разбира се императорът не е бил доволен от договора. Опитвайки се да отслаби обединената държава, той плащат на хазарите да нападнат България от изток, като се е надявал дедите ни да отделят голяма част от войската си за защита на отвъддунавските владения. По този начин би било по-лесно за имперската войска да нахлуе в Тракия и да отвоюва старите територии.

Платени и подбудени от Погонат, хазарите наистина завладяват част от източните ни владения, но по-на запад от Днепър не успяват да дойдат. Дедите ни губят Крим, но печелят най-старата си земя, в която има много повече българи, отколкото в Приазовието. 

Това, че хазарите нападат страната ни чак след обединението на България е засвидетелствано и от факта, че Аспарух загива в битка с тези хора край река Днепър след обединението на земите ни. До село Вознесенска, Украйна се намира гробa на този велик българин.

Фактът, че България остава стабилна държава и след Аспарух показва, че няма новодошъл народ, а е настъпило едно дългоочаквано обединение. Годината 681 се определя като начало на държавата ни, но в Именникът на Българските Владетели се казва, че преди Аспарух са властвали други петима князе на север от река Дунав. Обърнете внимание – на север от Дунав, а не на изток от Черно Море.

Приазовието е било само периферия на държавата ни. Дедите ни са владели земи в териториите на Румъния, Унгария, Украйна. Наша, но окупирана от Рим е била и Тракия. След краят на VII век това се променя – тази територия е отново цяла след вековна борба за свобода.

Това е изпълнило със страх душите на хората подвизаващи се на престола в Константинопол. Те са знаели, че е само въпрос на време когато дедите ни са щели да потеглят още по- на юг, за да си възвърнат Константинопол, а и други земи. Не случайно погледът на старите българи е постоянно отправен към юг. Знаели са, че, ако не успеят да освободят навреме своите събратя в Тесалия, Пелопонес и т.н. римляните са щели да разселят и претопят тези хора.

За жалост се получава точно това. Траките в границите на ИРИ често биват депортирани в Мала Азия, или избивани безжалостно. Между тях се сее изкуствено вражда, създават се лъжи за произхода им*. Княз Крум, а и други наши владетели успяват да спасят част от това изпаднало в неволя тракийско население, като при походите си на го преселвали на север – при своите.

Тези спасителни операции обаче са тълкувани като масови отвличания. Това не е единствената лъжа на имперските летописци разбира се. За да придадат сила и правдивост на своите претенции за нашите земи, южните ни съседи създават измислицата за българското нашествие, а де факто деянието на Аспарух не е нахлуване в нова земя, а освобождаване на Родината от страшен поробител и подтисник.

Ако Аспарух бе представител на нов народ, то името му нямаше да е тракийско. Аспа е тракийска дума за кон. Срещаме я не къде да е, а в Ут Аспиос - епитет на Тракийския конник (Вл. Георгиев). Почти хилядолетие преди Аспарух в Добруджа са царствали царе с подобни имена. Става дума за Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и живелият в Късната Античност военоначалник Аспар, който е гет, т.е. тракиец според Йордан. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

                          монета на царувалият в Добруджа преди около 2300 г. цар Адр-аспос 

С идването на княз Аспарух не настъпва съществена промяна в топонимията. Тракийските бара, балта, река, бурдо, стоб, полт, ила, не са нищо друго освен българските бара, блато, река, брод, стобор, плотъ-ограда, илъ-кал, глина...

Няма промяна и в начина на строеж на крепости. Старите българи градят с квадри, но този метод е познат на траките поне от IV век преди Христа. (Китов, Агре, Въведение в Тракийската Археология). През Ранното Средновекoвие в земите ни най-популярните жилища са землянката и полуземлянката. В такива жилища обаче живеят и траките. За дедите ни е известно, че съхраняват зърното си в ями. Точно така правят и траките.

В старобългарските погребения на благородници е жертван кон. Същият ритуал се наблюдава и при траките. Всеки е чувал за това как княз Крум е направил ритуална чаша от черепа на Никифор. На малцина обаче е известно, че това е тракийски обичай описан от Флор в книгата му Тракийската Война. Друг особен обичай на старите българи е изкуствената черепна деформация. Тя не е въведена в земите ни чак през Ранното Средновековие, а е позната още от Каменната ера.

Имайки предвид всички тези данни, ние не трябва да се учудваме, че в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките от различни автори. Св. Йероним, Л. Дякон, М.Аталиат, М.Гавала, Н.Грегора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Л. Халкондил, Й. Цеца, Й. Геометър и др. поставят равенство между българи и траки.

Ето каква е истината за “идването” на Аспарух. То не е завоюване на нова земя от един отчаян и изтерзан народ, а дръзко освобождение на Родината от чужди подтисници. Има какво да научим от тази история. 

Побеждават не най-силните, най- войнствените, не най-мъжествените, а тези, които са в състояние да оставят настрана различията си и да се обединят за общото благо.

Както по времето на Аспарух, така и днес ние сме на кръстопът. Както тогава, така и днес разковничето е същото – обединение. Не можем да чакаме дълго, кръвта на България изтича. Трябва да се действа докато имаме сили. Трябва да спрем изкуственото противопоставяне подклаждано от враговете ни и да спасим бъдещето си, не само нашето, но и това на децата ни. Те заслужават един по-добър живот.

От нашите действия зависи дали ще сме благославяни, или проклинати от младото поколение. Все още имаме избор и все още е възможно да създадем една нова, чиста и свята република. Такава, за каквато мечтаеше Левски. Такава, каквато ще е майка, а не мащеха на българите.

Пояснения:

*Хората, които Римската Империя отвлича от Тракия и откарва в Мала Азия са наречени в летописите славяни. Те обаче не са деди на словени, словаци, чехи и поляци, а са траки – местен народ. С тези траки техният роднина Аспарух сключва договор, обединение и така успява да се сдобие с огромна войска....

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка  Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

ИСТИНАТА ЗА КИМЕРИЙЦИТЕ

Силата на нашия народ често ме е удивявяла. Съдбата ни е дарила с много победи, но за жалост сме познали и упадъка, чуждото подтисничество. Дедите ни обаче винаги са намирали сили да се изправят след всяко поражение. Успявали са да се противопоставят на всеки враг, не са се оставяли да бъдат асимилирани. Пазели са традициите си, пазели са и земята си защото са помнели, че тя е защитавана с болка, кръв и саможертва.

Противниците ни след време са разбрали, че народ като българите не може да бъде победен напълно на бойното поле. Това е причината да бъде избран нов метод за борба с нас. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Враговете ни са знаели, че посетите в летописите лъжи ще поникнат като страшна отрова. Лъжите е трябвало да разколебаят народа ни, да го разединят и отслабят.

Още по-страшно е станало когато противниците ни са взели за помощници наши сънародници. Във всяка държава има герои и предатели, ние не правим изключение. Винаги се намират жадни за пари и власт родоостъпници готови да продатат България на чужденците. Поради действията на служещи на чужди сили историци, ние загубихме много територии. Дано не загубим и малкото останала ни земя. Както в миналото, така и днес се намират жалки хорица, които правят опити да ни изкарат потомци на чужд за Балканите народ.

Неподготвени автори докарват вода от девет дола, само и само да ни убедят, че корените на старите българи не са в Тракия. Понеже в “Зографска История” дедите ни са наречени   кимерийци [1], определени хорица решават, че нашата стара земя не е на Балканите, а някъде на изток. Намират се дори такива, които назовават Кавказ наша прародина [2]. Това разбира се е пълно безумие. 

Да, в някои извори се споменават кимерийци край Кавказ, но какво от това?  Знаем, че англичаните са колонизирали Индия, били са там векове наред. Трябва ли от този факт да заключим, че старите англо-сакси идват от Индия? Разбира се, че не, това е налудничаво, точно толкова налудничаво както да се твърди, че Кавказ е родина на българите понеже дедите ни са били и там.

Нека разгледаме всички факти, най-вече тези, които определени автори предпочитат да премълчат.Кимерийците   са споменати за първи път от Омир. Стария автор ги свързва със събития от XIII-XII век преди Христа и ги локализира отвъд река Океан [3] 11.14. 

Днес, на Балканите няма река с такова име, но прочетем ли писанията на Аполон Родоски ще разберем лесно локацията й. В “Аргонавтика” срещаме следния пасаж: “There is a river, the uttermost horn of Ocean, broad and exceeding deep, that a merchant ship may traverse; they call it Ister…” [4] ll.257-293... 

Истър е древното име на Дунава, следователно най-древната спомената земя на кимерийците е била на север от красивата ни река.

Разбира се ние не можем да разчитаме на един-два извора. Нужни са ни повече сведения, за да разберем със сигурност къде са живели кимерийците през второто хилядолетие преди Христа. Благодарение на Херодот ние узнаваме за едно важно за кимерийците място. Става дума за свещената им земя, там където те са погребвали предците си. Според бащата на историята древното кимерийско гробище е до река Днестър [5] IV.11. 

Понеже Днестър се намира недалеч от Дунава, виждаме, че както Омир, така и Аполон Родоски са дали вярна и точна локализация на кимерийски земи.

Трябва обаче да се добави и това, че Херодот разполага кимерийците също на полуостров Крим. Там е Кимерийския Боспор, Кимерийския вал, а също и област Кимерия [5] IV.12. Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море [6] 12.3.8.

Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия където изгражда храм-проницалище до езерото Аверно. За това говори Страбон в друга своя книга [7] 5.4.5... На фиг. 1 може да се види разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров.

                               

Фиг.1

                                           http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий [8]   V.123. По време на походите си кимерийците се сблъскват с народа на Урарту, чиито съседи са траките-халиби, а и траките сарапари (живеещи на изток от Кавказ). Не са пожалени от силата на кимерийското оръжие и лидийци, асирийци, гърци [9].

Кимерийски племена е имало и в Тракия. Това е един важен факт, който някои автори пропускат да споменат. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа *[10] I.3.21.

През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър [11] II.96.

Тук трябва да обърнем внимание на една важна подробност. Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Старите автори често споменават за това, кой е местен и кой е дошъл от друго място. Херодот, Плиний, Страбон и Eсхил определят гърците като пришълци от Африка [5] VII, 7. 1, [8] VII. LVI.195-198, [12] VII, 7. 1, [13]. Никой обаче не твърди, че кимерийските трери не са местен народ. Страбон ги определя като народ на Тракия [6]1. 13.18. Тукидид даже дава точна локализация [8] II.96.

За да разберем що за народ са кимерийците e необходимо да разгледаме тяхната материална култура, а и останките от езика им. Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове [14] с.236. Със същото оръжие- крив лък са описани и пеоните [14] с. 234. 

Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers” [15]. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци [11] II.96.

На саркофага от Клазомене - фиг.2 (горна част) може да се види, че кимерийците притежават големи мечове. За траките Омир казва, че те са единствени от варварите, които употребяват големи мечове  [14] с.229. Това е поредната индикация, че кимерийците са част от тракийската общност.

                                                 фиг.2

                http://miku.org.ua/images/juvelir/kimmerijci_1.jpg

Благодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките- фиг. 3. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Тези корени са в Тракия както ще видим след малко.

                                                             фиг.3

http://archive.worldhistoria.com/uploads/20071128_051010_kimmers.gif

В една своя работа А.Иванчик представя изображения на бойни брадви намерени в различни региони – Мала Азия, Сибир, черноморските степи - фиг. 4 [16]. Този особен тип оръжие той свързва с кимерийците. Съгласен съм с г-н Иванчик, но трябва да добавя нещо, което той е пропуснал по необясними за мен причини. Кимерийската бойна брадва със шип се среща най-рано не край Кавказ, а във Варненския некропол -фиг. 5, около 3000 години по-рано! 

Траките, кимерийците и техните роднини скитите са изобразявани често с този тип оръжие- фиг.6. Херодот дава даже името на брадвата – сагарис [5]. I.215. Сагарис не е нищо друго освен гръцкото предаване на нашата дума секира.

  .

                                         фиг.6

Интересна подробност е факта, че кимерийците са обитавали  землянки. За това свидетелства Страбон, който даже споменава, че кимерийската дума за землянка е аргила: “… in question for the Cimmerians, says: They live in underground houses, which they call "argillae…" [7] V.4.5.

Аргила е тракийска дума, тя се среща в иметa на селищата Аргилос (Бисалтия), Арги-дава (Дакия),   Аргилий (Тракия), Аргилиум (Витиния). Топонимите са споменати в Lempriere’s Classical Dictionary [17] c. 78. 

В далечното минало землянката е била типично жилище и за селското тракийско население. За тракийски подземни жилища говори Демостен [14] с. 470. Тракийската и кимерийска дума аргила се обяснява с българската арг- воденичен улей, в смисъл нещо изкопано. Други сродни думи са санскр. roka-   яма, лит. rakti– копвам и стблг. рака-гроб, изкоп.

Археолозите са установили, че кимерийците са правели антропоморфни паметници [18] fig. 10, те са наречени още каменни баби. Такива, даже в същия стил има на територията на Тракия още през второто хилядолетие преди Христа. Катакомбната култура от Бронзовата епоха е приписана на кимерийците. От скелетните останки става ясно, че някои индивиди са практикували изкуствена черепна деформация. Този обичай се среща в Тракия още през Каменната епоха [19] c.136.

Нека обобщим какво знаем за кимерийците:

1. Най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките.

2. Както траки, така и кимерийци обитават землянки.

3. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове.

4. Както траки, така и кимерийци ползват криви лъкове.

5. Както траки, така и кимерийци са конни стрелци.

6. Както траки, така и кимерийци ползват върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение.

7. Както траки, така и кимерийци обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно!

8. Както траки, така и кимерийци правят антропоморфни паметници.

9. Както траки, така и кимерийци практикуват изкуствената черепна деформация.

10.Кимерийската дума аргила е и тракийска.

След като две групи хора имат общи неща по отношение на бит, въоръжение, начин на живот, бойна тактика и език, след като са заедно в Тракия, край Кавказ и Мала Азия, то е близко до ума, че става дума за две групи на един и същ народ. Т.е. кимерийците са по произход древен балкански народ. Това е причината трерите да бъдат дефинирани ту като траки, ту като кимерии.

Няма абсолютно никакво основание кимерийската прародина да се поставя в Кавказ, тъй както няма основание да се твърди, че англичаните произлизат от Индия понеже са живели там векове наред. Хората опитващи се да поставят нашите корени извън Балканите няма да затворят устата си въпреки изложените факти. Важно е обаче ние за знаем истината и да пазим земята си.

Важно е да се гордеем с произхода си следваме примера на предците си. Те бяха горди, но и добри, благородни хора. Те бяха силни, подкрепяха се един друг, не си затваряха очите за несправедливостта. Тези им качества ги превърнаха в мишена на силите на злото, но същите тези качества им помогнаха и да оцелеят хиляди години на едно и също място – златна Тракия.

Използвана литература:

1. ЗОГРАФСКА ИСТОРИЯ http://ziezi.net/zograf/3.htm
2. К.Милчев, ПРАРОДИНАТА…http://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/snimah-prarodinata-kavkaz.1013447?reply=4189948
3. The Odyssey by Homer, transl. S.Butler, http://classics.mit.edu/Homer/odyssey.11.xi.html
4. The Project Gutenberg EBook of The Argonautica, by Apollonius Rhodius, Produced by Douglas B. Killings, and David Widger, Release Date: July 21, 2008 [EBook #830], Last Updated: February 7, 2013, SELECTED BIBLIOGRAPHY: ORIGINAL TEXT—Seaton, R.C. (Ed. & Trans.): "Apollonius Rhodius: Argonautica" (Harvard University Press, Cambridge MA, 1912). Original Greek text with side-by-side English translation
http://www.gutenberg.org/files/830/830-h/830-h.htm
5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. J.Henderson, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000; 
7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 
8. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
9. Cimmerians http://www.iranicaonline.org/articles/cimmerians-nomads
10. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 1-2, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1997;
11. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972; 
12. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
13. Аeschylus, The Suppliants, transl. E.D.A.Morshead, The University of Adelaide, Last updated Wednesday, February 6, 2013 http://ebooks.adelaide.edu.au/a/aeschylus/suppliants/
14. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;
15. Cimmerians http://www.livius.org/cg-cm/cimmerians/cimmerians.html
16. A.I. Ivantchik, Kimmerier und Skythen. Kulturhistorische und chronologische Probleme der Archäologie der osteuropäischen Steppen und Kaukasiens in vor- und frühskythischer Zeit. Steppenvölker Eurasiens, 2. Moskau: Paleograph Press, 2001.
17. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1998; 
18. A.L.Momgait, Archaeology of USSR, transl.M.W.Thompson, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1961; 
19. Й.Йорданов, Антропология на древните българи, масовия кръгов гроб край Девня, ИК Тангра ТанНакРа, София, 2008;