ТРАКИЙСКИТЕ ГЛОСИ

Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

Между III и VII век до престола на Римската Империя достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Константин II, Костанций II, Констанс, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9IYc7MG8CXIz2raKSTYjq7H2HzbeMszgSy8Uiwu9g3E7TxktzH6oXRFQ7a_kbyCf33a7LEqhVOhtyEmMz0QLHTZHZiGcwvSQWtaYm0Bi-tt0ZIWdCm2goAXLIhyoGHHZGcvLHKZA2N8a/s1600/Thracian2.jpg

Траките дават не само императори на Рим, но и способни военонначалници, губернатори - управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). 

Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец... По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. 

Няма сведения и траките да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).

Естествено някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Ренегатството не е нов феномен. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. 

Тук идва най-важния въпрос - Ако това тракийско селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора, или пък да са режели езиците им. Каква е тогава причината освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между докуменитраните тракийски думи и българския език. Верно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. 

За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав-мъртвец, исто-бъбрек, брина-кал, йенти-хващам, хлак-ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български...

Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние днес се затруднявяме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : 

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

1. ASA-подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas-хвощ, лит. aštrus-остър и стблг. остръ- остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а имено – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума Bulle –бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ-вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първочанално е бил див бик.

3.BRIA – град е засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина. Вл.Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, -врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ- градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей-крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там където пристигат стоките от далечни места.

4.BRIZA – лимец, ръж, Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj –ориз... Изказано е и предположение за родство с лит. brizdis- пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимлогия, а именно стблг. брити-бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk-звън, укр. бряк-звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

6. BRYTHOS – вид бира, питие направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de-frutum – шира, но е пропуснат старобългарския глагол врети-вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква, формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит. šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти-жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

9. KALAMINDAR – едонското название на платана-вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин- голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару-дърво.Каламиндар, или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

10. KEMOS – вид шушулков плод, до сега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы- камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен предлага като сродна дума стблг. чистъ-чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

12. MIDNE –село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сорбските mestno, mesto – место, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути- полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено латвийския изглежда по-близък по тракийския защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българския е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични...

13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld–цепеница и немската spalten– цепя, но е пропусната блг. плотъ-дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

14.RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея –мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm-меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх.Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин).В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

16.SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark- шум, но пропуска българската дума скърцам- правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ- свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ- свет, свят...светъл, горящ.

18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю-разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам- разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. šalmas-шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ- шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемът е рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяно говорящите си съседи (H.Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистикта Х от helm се превръща в Ш в шлем. Робувайки на остарелите догми учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развите по това време.

20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-стария тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер- диво животно. Зейра, или по-точно звера има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно ъ от стблг. зверъ.

21.ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals- светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas- червен ( за добитък). Като сродни думи са посочени гр. chalis-вино, макед. kalitos-вино, стинд. hala-ракия. Не са споменати стблг. зеленъ- неузряло грозде, желт-жълт, желая...

Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен-червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

22.ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети- зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.

23.ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (с ides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати- светя, блестя.

За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

Как да може тогава неподготвения читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса-село (стблг. висъ-село), бара-река, езареис-езеро, гар-гора, планина, друм-дръм, горичка, балтос – блато, дама-дом, берг-бряг, ил-илъ, кал, карпа-карпа, скала...

Няма такова чудо- да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки живеещи на север от Дунава са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава за забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор защото такъв не е възможен.

Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и цар Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.