ГЕТО-ДАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ И СМИСЪЛА НА ИМЕНАТА ИМ

Благодарение на Тит Ливий, Дион Касий, Йордан и др. знаем за владетелите на Стара Дакия. Тази голяма тракийска държава е обхващала територии от България, Румъния, Унгария, Молдова, Украйна... През I век преди Христа Гай Юлий Цезар възнамерява да нападне северните траки понеже се опасява, че са станали прекалено силни. Римския пълководец обаче не успява да изпълни намерението си. Марк Юний Брут и съмишлениците му убиват Цезар и така похода срещу Дакия се отлага с повече от сто години.

         http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Император Домициан е този, който пръв праща легионите си на север от Дунава в края на 80 те години на I век след Христа. Този поход също е обречен на неуспех. Рим даже е принуден  да се примири с унизителен мирен договор. 

Положението се променя по времето на император Траян. Той води две войни с Декебал – царя на даките. В края на втората война- 106 година, поради поражението си Декебал извършва ритуално самоубийство, а богатството му (тонове злато и сребро) е отнесено в Рим.

Това обаче не е кончината на северната тракийска държава. Само около шестдест години след тези събития, обитаващото Дакия племе костобоки показва на света, че все още има свободни траки. Костобоките не само прекосяват Дунава, но и преминават старопланинските проходи, достигат чак до Термопилите в Гърция. Този демонстративен поход става възможен с помощта на местното тракийско население, което страда от чуждата окупация.

През 273 г. Римляните преживяват още един кошмар. Свободните траки изгонват не само легионерите на Вечния град от Дакия, но дори и колонистите. Император Аврелиан е принуден да махне дъските от мостта на река Дунав опасявайки се от нови освободителни действия на нашите деди.

С това обаче главоболията на Рим не се свършват. През различни периоди, отново и отново предците ни многократно прекосяват Дунава. През 680-681 даже се стига  до постигането на независимост за Тракия. Тракийските територии на север от река Дунав са обединени с тези на юг от красивата ни река. След повече от шест века чуждо господство южните траки са най-после освободени от своите братя...

Това важно събитие ни бе разказвано по друг начин. Повтаряха се думите на задъханите от омраза римски летописци за "нашествието" на Аспарух. Казваха ни, че синът на Кубрат е дошъл в земите ни бягайки от хазарите.

Странното обаче е, че този “беглец” успява да смачка най-силната армия на Eвропа. И не само това, но и да изиска данък от владетеля на Римската Империя. Липсва всякаква логика, нали? Как един уморен, изтерзан и изтощен народ ще победи професионална и добре екипирана войска от опитни легионери? Как този новодошъл народ ще се обедини в една невероятно силна държава с хора, чийто език не разбира и, чиято култура му е чужда?

Много по-логично е да се приеме, че Аспарух не е беглец, а освободител на земите на юг от Дунава. В тази територия са живели негови роднини, които Рим е подтискал и облагал с тежки данъци. Без подкрепата на местното население княз Аспарух не би постигнал победа. Ако бойците на Аспарух не говореха същия език, както и подтиснатото тракийско население, то в никакъв случай не би се стигнало до смайващо бързата консолидация на Дунавска България.

Преди римляните да покорят Тракия, както на юг, така и на север от Дунава са живели едни и същи хора. Те са носили различни названия – гети, даки, мизи...но са делили един език, култура и произход. По същия начин днес названията добруджани, родопчани, шопи, странджалии и др. важат за хора говорещи един и същ език, делящи един и същ произход.

Ако разгледаме имената на гето-дакийските владетели ще видим, че те са обясними на български език. Золтес е тракийски цар от III-ти век преди Христа. Този наш владетел е притежавал Добруджа, а и доста земи на запад от тази област. Името Золтес е древния вариант на българските   Златушко,  Златан,  Злат, които идват от стблг. златъ-златен.

Друг гетски цар е Котела. Д-р Диана Гергова предполага, че този владетел е погребан в Голямата Свещарска могила. Неговото име е сродно на това на цар Котис и Котито (богинята-майка), среща се и през XVII век сред нас българите под името Котил. Значението на Котил, Котела е потомък, син, обяснение получаваме с българските думи котило, котя се. Котито означава - раждащата. Това е едно напълно логично название за тракийската  богиня-майка...

Ще добавя една интересна подробност за гетския цар Котела. Дъщерята на този тракийски благородник е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Цар Буруиста е живял преди около 2100 години. Страбон разказва, че този владетел направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буруиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Буруиста е сродно на българските Бурьо, Буро идващи от нашата дума буря. Вариант на наставката -иста (в Буруиста) се среща в старобългарски думи като буйестъ-   смелост, храброст. Буруиста значи бурен, бунтовен, борбен.

Скорило e друг владетел на северните траки. Неговото име е почти идентично на българското Скорил. То се обяснява  със старобългарското прилагателно скоръ-бърз. Скорило означава бързият. Наставката ло се среща и в други български имена като Ивайло, Борило.

В Добруджа, преди около 2200 години е царувал Канит. Явно се е  радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество. Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно, подобно e на фригийското Канути(еваис). 

Последното от своя страна е сродно  на минойското Канути. Всички те показват връзка с древната тракийска титла  акенас, която е по-стария вариант на старобългарската канас, канес-княз.

  http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGBM_351.jpg

  

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канути е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. кони, кани* – начало. По същия начин са образувани и имета на великите хетски царе Хантили и Кантузили, те биват изведени от хетската дума хантезия (кантезия)– начало, първи, първа част.  

В Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да се посочат царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

                                 http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адра, отговаря на ст.блг йендръ-бърз а аспос е кон, конник. Другото име -Хар-аспос притежава значението ярък, светъл конник. Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща и в името на хунът Харатон, а и в името на гетския цар Харнавон.

Харнавон означава светлият, благият, добрият, харният. Повечето изследователи смятат, че българския глагол харесвам, а и прилагателното харен са гръцки заемки. Това не отговаря на истината, по-скоро е верно обратното. В уелския език срещаме charedig/харедиг-харен, благ, chared/харед-обич, харесване. В земите на Стара Британия са били стационирани доста траки, но не и гърци.

Това е интересен факт, но по-интересното е, че името Хараспос носи същата семантика както и името на княз Аспарух – светъл ездач. Не може да пренебрегнем това, че частицата аспа от името на Аспарух се среща в имена на владетели от  Добруджа почти девет века преди “идването” на старите българи. Моля ви, обърнете внимание, не девет, не деветдесет години, а почти девет века  преди официалната “поява” на дедите ни на Дунава, имена сродни на това на Аспарух са се ползвали в земите ни.

Как да вярваме тогава на плюещите отровни думи римски летописци ? Защо да забравяме твърдението в “Именника на българските владетели”, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава? Т.е. през втори век, точно тогава когато траките се съвземат от войните с Рим, неизвестния автор на Именника е поставил началото на Българската Държава. Това де факто не е начало, а само възраждане. Тъй както през XII век България не е основана от Асеневци, а само освободена от чуждото подтисничество.

Ние българите имаме смайващата способност да правим невъзможното. Тровят ни, изгарят ни, мачкат ни, а ние отново се надигаме. Враговете ни са убивали най-способните от нас, отвличали са най-умните...и пак сред нас се раждат герои и гении. Подобно на орфеевото цвете българите не се оставят да бъдат победени от смърта. 

Ще завърша с прекрасните думи на Иваничка Георгиева: “Особено важна черта в етническопсихологическата характеристика на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да не бъде победено от човека. Последния е способен винаги да намери някакъв изход...Българина винаги поставя себе си над демоничните и митични същества – змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисницине могат да бъдат заблудени, самодивите омилостивени. За него (българина) и дявола не е така страшен защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за Господ, който понякога е несъобразителен и не всякога всесилен. Обобощен образ на тази идея намираме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че може да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с Бога – Господ да падне от небето и с него ще се борим!..”

Явно е истина вярването на древните гърци, че траките се родили от пепелта на титаните, които се опълчват срещу боговете. Изгорени от мълниите на Зевс, непокорните гиганти не изчезват в небитието, напротив, от тяхната прах се надига такъв силен народ, който ще остави отпечатък на три континента. Ние сме наследниците на този народ!

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Траките и техния език, БАН, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Езикът на траките, БАН, София, 1977;

3.Н.Иванова, П.Рачева, Имената на Българите, АБАГАР, Велико Търново, 2005;

4.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Старобългарски Речник, СЛОВО, Велико Търново, 2001;

5.Н.П.Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, Изд. Др. Петър Берон, София, 1987;

7.И.Христов, Римските Императори в Тракия I, UNICART, София, 2009;

8. И.Христов, Римските Императори в Тракия II,  UNICART, София, 2010;

9.I.Grumeza, Dacia: Land of Transilvania-Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009;

10.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;

11.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канути бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам.