ЗАЩО ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ СЕ СРЕЩА НА МНОГО МЕСТА, ИЛИ ПРЕМЪЛЧАНИТЕ МИГРАЦИИ НА ТРАКИТЕ

Една от причините да се крият дълго нашите тракийски корени се крие в селективното ползване на старите исторически извори. Някои автори превъзнесоха Михаил Сирйски в небесата, уверяваха ни, че трябва да слушаме него, него и само него. Нали той описва изването на българи от планината Имеон. Според Средновековният автор по времето на император Маврикий група скити дошла в Европа. По името на Болгий – един от водачите на тези скити възникнало и името българи.

Разказът е интересен, в това спор няма, но трябва да се обяснят доста неща, без които читателите ще останат заблудени. Император Маврикий властва в периода 582-603 година. По това време името на българите е отдавна познато. Няколко века по-рано Мизия е наречена България. Около век преди идването на скитите на Болгий има битка между българи и визиготи в Западните Балкани, а не край Памир и Тибет. Описвайки въстанието на превождащия българи тракиец Виталиан, Йоан Никиуски нарича земята ни Провинция България. Виталиан се вдига против Анастасий около осемдесет години преди идването на Болгий.

Да се вярва на Михаил Сирийски, че народностното ни име идва от това на скитът Болгий е несериозно. Освен това авторите подтикващи ни да вярваме само на Михаил Сирийски премълчават доста важни данни за скитите. За тях Стефан Византийски казва без увъртане, че са тракийски народ – Σκυθοί εθνος Θρακών. Пишейки за саките обитаващи Средна Азия, Страбон обяснява, че те са част от скитите, а около седем века по-рано Аристофан твърди, че саките са траки. Дион Касий също дава интересни свидетелства за родството между траки и скити. Римският летописец определя тракийското племе даки като клон на скитите.

За общият произход на траки и скити споменава Страбон предавайки сведението, че в дълбока древност гърците наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. в далечното минало и траките са носили името скити. Страбон добавя, че значението на скити е номади, т.е. скитащи хора. Това сведение помогна на проф. Ценов да докаже, че етнонима скити е обясним на български. Скити идва от скытати сен- скитам се. Траките са наричани с това име защото и те в дълбока древност са скитали и даже са извършвали големи миграции.

Народът на Орфей колонизира не само Мала Азия, но стига до Сър Даря и даже Индия. Йордан определя живеещите на изток от Каспийско и Аралско море масагети като клон на гетите. Според този автор царицата на маса-гетите Томира е тази, която основава град Томи в Мизия – Jord. De Origine Actibusque Getarum – 61. Тези гети обитаващи Мизия са наречени от Херодот най-храбрия тракийски народ – Hist. IV.93.

          на картата могат да се видят обиталищата на масагетите 

Плиний Стари локализира тракийското племе сарапари като съседи на бактрийците- “Dribyces, quorum medios fines secat Oxus amnis, ortus in lacu Oaxo, Syrmatae, Oxyttagae, Moci, Bateni, Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes…”– Древиките, чиято територия е пресечена от река Оксус, която извира от езерото Оаксус, сирматите, окситагите, моките, батените, сарапарите и бактрийците, чийто град носи името Зариаста по името на реката течаща през него - Pliny VI.xviii-48.

Луций Ариан пише за поход предвождан от тракиецът Дионис, на когото се приписва създаването на цивилизацията в Индия – “Индийците нямаха градове, нито храмове. Те се обличаха с кожи на животни и се хранеха с кора на дървета наричани от тях Тала...Индийците са хранеха също и с месо от дивеч, но го консумираха сурово преди Дионис да дойде при тях. Когато той дойде и стана господар на Индия, основа и градове, създаде им закони и даде вино на индийците, както преди това бе го дал и на гърците, научи хората на земеделие... Дионис бе и този, който пръв впрегна волове в Индия, и благодарение на него повечето от индийците се превърнаха в земеделци...той им даде и оръжия, научи ги да воюват. Освен това Дионис им показа как се почитат боговете, създаде им религия като разбира се постави себе си начело на пантеона…” – Anabasis Alexandri VII.viii.  

Ето как попадат тракийски названия на планини като Имеон в Азия, но определена група автори не желае да представи тези важни данни на българския читател. Вместо някои спекуланти впрягат каруцата пред коня и се опитват да сродят народа ни с пащуни, талишци и други ирански народи.

Да, наши деди са обитавали и земи край Хиндокуш, но какво от това. Англичаните са господари на Индия дълго време, това да не би да ни позволява да кажем, че прародината на старите англо-сакси е Индия. Едно е да произлизаш от даден регион, друго е да си го колонизирал за известно време. Разликата е голяма и всеки що годе образован човек трябва да е в състояние да я осъзнае...

Трябва да се обясни защо има сведения за българи и в Приазовието, в земите на север от Кавказ. Тази територия е обитавана от най-дълбока древност от траки и техните близки роднини скитите. Да не забравяме страбоновото свидетелство за мизи на север от Дунава. Някои учени даже правят връзка между синтите от Тракия и синдите от полуостров Крим (Д.Гергова, Цв.Лазова). Точно в Приазовието са регистрирани тракийски имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк, Мукос, Сефт и др. Там има и куполни гробници като тези от земите ни...

Самото име Кавказ е тракийско и няма смисъл в езиците на грузинци, арменци и др. Страбон свидетелства, че изконните обитатели на планината я наричали не Кавказ, а Каспиус (География ХІ-ІІ-15). От друга страна Луций Флор определя Кавказ като име на планина в Тракия, не далеч от Родопите (Римска История, Тракийската война, XXXVIIII). Топоним Кавкаланда е регистриран от А. Марцелин в земите на северните траки. Стария автор обяснява, че това е високо място (История, ХХХІ-4-13). От това следва, че тракийската дума каука, кавка (в Кавказ и Каукаланда) е имала значениевисочина, възвишение,връх, планина. Развитият вариант на древната дума каука е чука- връх.

Специалистите (или поне тези, които си вършат работата добре) знаят, че тракийски племена са живели векове наред в близост до арменци, грузинци и др. Като съседи на арменците са споменати траките халиби (География, XI-XIV-5). Страбон съобщава също траките сарапари, които живеели в съседство с Армения (География, ХІ-ІV-14). На същото място са споменати и гураните. Тяхното име се обяснява с българската дума горяни – обитатели на гори, планини. За една доста древна тракийска миграция в Кавказ научаваме от “География”, XI-V-2.

Областта Иберия намираща се в Кавказ е добре известна.Връзката с българското речно име Ибър е очебийна, това не е случайност, Ибър е само друго предаване на древното тракийско име Хеброс. Може би изглежда странно, че област, или планина може да получи названието си от име на река, но и името Рила идва от река Рила (В. Георгиев, Траките и техния език, София 1977, стр.92).

Намиращите се в Иберия реки Пития (явно водата е използвана за пиене), Апсара  и Аракс са с тракийска етимология. Други тракийски хидроними от кавказкия регион са Остапа, Пароста, Рукуста, Салуста, Апака, Сибриапа, Тамураке ...и много други, за които някои автори хитричко премълчават. Щом траките обитават Приазовието и даже части от Кавказ, как няма да има българи там, щеше да е чудо, ако нямаше... Важно е да разберем, че във всички земи, в които дадени стари автори са локализирали българи и имало траки, чието мистериозно изчезване никой не успява да обясни.

Вперилите влюбен поглед в Азия изследователи избягват да споменат, че за човек с име Болгий говори не само Михаил Сирийски, но и авторът на Зографска История. В нея се казва, че в дълбока древност са съществували двама славни пълководци - Брем и Болг, като Болг е дал името на българите. Явно става дума за историческите личности Брен и Болгий, които идват от Галия. В Галия обаче живее народът белги, наричан в ирландските предания и болги.

За тях се твърди, че идват от Тракия по времето на Кир Велики - VI век преди Христа...

Тези сведения показват, че в Тракия е имало народ болги около 1100 години преди идването на скитът Болгий от Имеон, Хиндокуш. За някои автори 1100 години може да са дреболия, нещо, което не си заслужава да се спомене и поради това те премълчават важното сведение.

Истината обаче не може да се крие вечно. Доказателствата за местния произход на народа ни стават все повече и повече. С това все повече българи виждат колко несъстоятелни са тюрко-алтайската и иранската теза за корените на българите. Укритите данни излизат на бял свят и показват що за хора сме – не азиатци, не мелези, а потомци на първите благородници.