ФАЛШИФИЦИРАНАТА ИСТОРИЯ, МИХАИЛ СИРИЙСКИ И БЪЛГАРИТЕ

Изворите за нашето минало са много. За жалост хрониките, от които черпим знания са сътворени от враговете на дедите ни. Повече от ясно е, че римските и гръцки летописци не винаги са били обективни. Често важни подробности са били премълчавани, или пък преиначавани. Теофан Изповедник и Никифор имат доблестта да признаят срамното поражение на император Константин IV и победата на княз Аспарух. Войната между българите и Римската Империя (Византия) е спомената и от Константин Апамейски, но повечето от останалите автори бягат от това събитие като дявол от тамян.

Веселин Бешевлиев разказва за това явление и обяснява, че през Х век във Византия били създадени нови версии за заселването на българите отсам Дунав, които трябвало да отменят съобщенията на Теофан и патриарх Никифор и Константин Багренородни за заселването и образуването на българската държава.

Доста летописци услужливо подемат новата тенденция на фалшифициране на събитията, един от тях е Лъв Дякон. Той признава, че българите са познати и под името мизи, но пропуска княз Аспарух, премълчава за бягството на  Константин IV. Присъствието на българите на юг от Дунава бива обяснено с милостта на император Юстиниан Риномет -705-711 г. По негово благоволение дедите ни получили земята си.

Друг услужлив на Рим (Византия) автор е Михаил Сирийски. Някои сънародници изпадат в екстаз при чуването на името на този човек. Причината на това навярно се крие във факта, че този летописец изкарва българите късно дошли чужденци, чиято прародина се намира край Имеон, Средна Азия.

Средновековният летописец твърди, че по времето на император Маврикий -582-602 г. трима братя дошли от Вътрешна Скития водейки със себе си 30 000 скити. Отправната им точка била планината Имеон, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите, един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име.

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Верно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки залита повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби и нагли фалшификации.

На първо място Михаил Сирийски премълчава факта, че българите отвоюват родината си. Вместо това дедите ни са изкарани хора превиващи гръб пред римския владетел. Елементът на мъжество и героизъм ни е отнет, а вместо него ни е лепнат етикет на покорно, раболепно племе, което се моли на император Маврикий.

Къде останаха думите на Енодий, който казва, че българите са народ, на който всичко е принадлежало, народ, при който на почит стои този, който купува дойстойнството си с кръвта на противниците си и, у който полесражението е родно място.

Да разгледаме и времето на идването на дедите ни - 582-602 г. Съществуват толкова много данни, в които българи и България са споменати преди този период. Дори Михаил Сирийски да не е бил запознат с някои документи, едва ли всички сведения за българи в Европа прези 582 година са му били неизвестни. 

B ирландските писания Leabhor Gabhala Eireann се казва, че по времето на цар Кир Велики -VI век преди Христа, народ наречен болги идва от Тракия в Ирландия. Това е около 1100 години преди времето когато според Михаил Сирийски българите се появяват в Европа, но за този извор средновековния автор има оправдание. Ирландските хроники стават известни в Европа сравнително късно.

Картата на Св. Йероним обаче би трябвало да е добре известна на летописецът определил дедите ни като късни азиатски пришълци. Документът е създаден през IV век, той е ценен поради това, че е отбелязано името България като тъждествено на Мизия. Според сведенията на Св. Йероним поне земите между Дунава и Стара Планина би трябвало да са населени с българи в периода 380-390 година.

http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgkarta.jpg

Потвърждение за това намираме в твърдението на Касиодор цитиран от Орбини, че българите са в конфликт с Рим край Сингидунум (Белград наричан още Алба Булгарика) някъде към 390 година.

Още едно потвърждение намираме в сведението на Г.Кодин, според когото градовете Плиска, Преслав, Дуросторум и Констанца са строени по времето на Константин Велики – 306-337 година. Понеже имената на Плиска и Преслав са български, то те са строени за българи и най-вероятно от българи, ако съдим по използваните квадри.

Отново доста преди споменатия от Михаил Сирийски период, Лъв Дякон поставя българи в Европа споменайвайки за военния им конфликт с лангобардите през 420-440 година. Според проф. Ганчо Ценов сблъсъка между готи и българи на Балканите е някъде през 480 г. Пак Ценов предава теофановото свидетелство за присъствие на българи в Илирия и Тракия през 494 г. Комес Марцелин описва българска победа над римска войска в Тракия през 499 г.

Българите се споменават и в събития свързани с изграждането на Дългата Стена на около 60-70 км от Константинопол през 512 година. Пишейки за същия период Йоан Малала поставя българи в армията на Виталиан. Борбата на тракиецът Виталиан с император Анастасий е документирана и от Йоан Никиуски, който даже споменава как Виталиан се върнал в Провинция България.

Името българи, а и названието на държавата ни са споменати не само от Св. Йероним, но и от Йоан Никиуски и др. дълго време преди имеонските преселници да тръгнат за Европа. Не мога да разбера защо някои хора се възхищават от Михаил Сирийски? За това, че той със замах унищожава славни моменти от историята ни? За това, че премълчава ранното присъствие на дедите ни на Балканите? За това, че ни изкарва превиващи гръб пред византийските императори?

Нека продължим с анализа на работата на средновековния автор. Той твърди, че хората основали България са били 10 000 души и, че те са населили двете Мизии и Дакия. Това е не просто несериозно, то е под всякаква критика. Дори 100 000 човека не могат да държат под властта си такава голяма територия и то територия, която е богата и, за която не само ламтят много народи, но и се водят жестоки войни. Повече от ясно е, че Михаил Сирийски е представил неверни сведения.

Следващата слабост на летописа му е описанието на похода на Булгариос и неговите хора. Твърди се, че походът е станал през зимата и е траял 65 дни. Няма разумно мислещ човек, който да повярва на такава глупост. Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварето цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от Имеон до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години.

Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Чудя се на ума на сънародниците вярващи на Михаил Сирийски, как не са се замисляли над споменатите по-горе неща?

Поддръжниците на иранската теория за произхода на българите не са се замисляли и за други неща. Името на прословутата планина Имеон, или както Плиний я нарича Имаус, не е иранско. То се среща на няколко места в Европа и то още от дълбока древност. Антонио Скиарета споменава в своя работа за присъстващата на Певтингеровата карта Mons Imeus и го свързва с названието на река Himella, като дава значение сняг, зима, студ. Става дума за топоними и хидроними от Апенините, а не Азия.

В близост до Mons Imeus и Himella е древния град Emona, Aemona, Aemonia, на чието място се появава словенската столица Любляна. За етимологията на Емона Скиарета дава същото значение както за Имаус – сняг, зима, студ. Трябва да се добави и названието на една друга планина в Европа – Иметос. Това е мястото, което според Херодот пеласгите са имали обиталище. Същите тези пеласги, за които Плутарх твърди, че са колонизирали и Апенините (там където е Имеус).

Сродни на Иметос, Емона и Имаус топоними са документирани и по други места на Балканите. Страбон свидетелства, че по-старото име на Македония е Ематия, а Haemus, Αἵμων е най-древното название на Стара Планина. Според Уйлям Смит Haemus, Αἵμων означава студена планина, планина, в която стават бури.

Как да си обясним приликата между намиращите се в Азия Имеон, Имеус, а и Хималая с локализираните в Европа Имаус, Иметус, Емона, Ематия, Хемус? Xората запознати със старите извори няма да се чудят сълго. За поход на тракийския бог Дионис в Индия са писали доста стари автори - Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Най-ценни обаче са данните на Луций Ариан, който приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация.

Съвсем естествено е, че ако определени хора бъдат повлияни културно, те ще са повлияни и езиково. Походът на стари балканци наричани в миналото траки и завладяването на Индия обясняват защо в Индия се говорят две напълно разични групи езици – арийски и дравидски. Става ясно и защо хората говорещи арийски езици са генетично по-близо до народите на Източна Европа, отколкото до други индийци (по изследване на Скул, Шарда и Сонина).

Истината както се уверяваме е проста, но поради това, че на широката публика не са представени голямо количество данни, са станали възможни определени спекулации, не на поседно място тази, в която сведенията на Михаил Сирийски се използват като “доказателство” за иранските корени на българите.

Дори да е имало някакво идване на българи от земите край Имеон, на похода на тези хора трябва да се гледа като на англичаните колонизирали Индия и в един определен период принудени да се завърнат обратно във Великобритания. Кой би изтълкувал присъствието на англичани край Хималаите като доказателство, че прародината на старите англо-сакси е в Азия? Никой, нали, но защо подобно събитие се тълкува като “доказателство” за иранския произход на българите?

Редно би било поддръжниците на иранската теза да подложат на критика сведенията на своя кумир. Редно би било да се представят на читателите сведения за тракийското присъствие в Индия, а и Бактрия, там където Плиний Стари разполага тракийското племе сарапари. Редно би било да се каже, че сродни топоними на азиатската планина Имеон, Имаус съществуват и в Европа, а и те са споменати дълги векове преди споменаването на азиатската планина.

Всеки има право на лично мнение дори то да се отличава коренно от това на другите хора. При защитата на вижданията си обаче ние трябва да сме обективни и честни. Не трябва да изкривяваме фактите, не трябва да премълчаваме информация. Почтено е и да признаваме откровено грешките си. Как иначе ще имаме правото да се наричаме българи?

Използвана литература :

1.В.Бешевлиев, Географията на България у византийските автори, Известия на Народния Музей Варна, Том 23, Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна просвета, София, 1976;

3.Г.Ценов, Праотечеството и праезика на българите, Хелиопол, София, 2005

4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

9.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8. A.Sciaretta, Ancient Toponymy

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#himella

БЪЛГАРИТЕ И TUTELA BOLGENS

Уинстън Чърчил има едно интересно изказване. То гласи – “Ако сте си създали врагове не съжалявайте, това показва, че сте остоявали нещо (защитавали сте една идея).“ От опит разбрах, че британския политик е прав. Поради това, че безкомпромисно остоявам виждането си за тракийските корени на българите, аз си събрах доста противници. Знаех за съдбата на Ценов, знаех за това, че той е оплют поради защитата си на нашия местен произход. Не бях предполагал обаче, че бъда нападан със злоба и фанатизъм няколко години наред.

Критиката е нещо хубаво, тя помага на един автор да се развие. За жалост вместо градивна критика опонентите ми ползваха нападки, обиди, подигравки. С това разбира се показаха само едно – те не притежават аргументи, с които могат да ме оборят. 

Преди време пуснах статия за народа болги, който от родината си Тракия мигрира в Ирландия още през VI век преди Христа. Бях обвинен, че няма други извори за тези болги. Противниците ми ме укоряваха, че ползвам ирландски предания от XI век.

Тези хора си затвориха очите за това, че Михаил Сирийски, който споменава идването на Болгариос от Азиатския Имеон, е писал по-късно, през XII век. Защо тогава трябва да вярваме на този автор и да пренебрегваме по-ранните келтски хроники?

Не само в “Leabhor Gabhala Eireann”  се говори за народ болги. В своята “Historia Britonorum” Нений описва същата миграция, но нарича народа с името Builc. Някои учени смятат, че болгите са същия народ, който Гай Юлий Цезар нарича белги и ги локализира в Галия. Те определено не са местен народ, халщатската култура на Галия е основана от трако-кимерийци, или както Ценов ги нарича северни траки.

За мен бе ясно, че при миграцията си от Тракия болгите да са спрели за известно време на няколко места преди да стигнат до Ирландия. Две места са Южна Британия (където е град Вента Булгарум) и Галия (чийто север е наречен Галия Белгика).

Има обаче и друго място, за което се знае малко. Става дума за Испания, или по-точно Иберийския полуостров. Винаги ми е било интересно защо имената на испанската река Ебро и тракийската Еброс си приличат? Случайна ли е приликата в планинските имена Пирин и Пиринеи? Ако нямахме други доказателства за връзка между Балканите и Иберийския полуостров, то можехме да говорим за съвпадение. За наше щастие доказателства има.

Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството Тутела Болгенс. Тутела означава защитник, защитница, Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. 

Тук вече започва да става интересно – ирландските летописи говорят за идване на болги от Тракия, а в Испания има епиграфски паметник съобщаващ за народ болги. Поне за мен болги и българи са две имена на едни и същи хора, но в различни периоди.

Какъв е бил броят на болгите в Испания ние не знаем. За сметка на това намираме следи от тях в иберийския (келто-иберийския) език. Лингвистите са изолирали известно количество особени думи. П.Хаутен даже сравнява келтоиберийската сингието със слав. блг. сегати-досягам. На руети е даден паралел със слав. блг. рити-рия. 

За жалост Хаутен не е запознат добре с българския, иначе нямаше да пропусна връзката на келто-иберийските веда с блг. веда-водя, и теука с потекло, токъ. Други интересни думи от езика на иберийците са териус-три, триж, пентиус-пети, суес-шест, асекати-сека, кентис-чедо. В пентиус намираме интересен паралел със стблг. пентъ-пети, а при кентис паралела е с чендо-чедо.

Връзката на ибериската кентис с тракийската кенто-чедо е направо смайваща, а това, че тази връзка не е случайна доказват редица лични имена от иберийски надписи -Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос. Те без изключение принадлежат на траките. 

Ава е име на тракийска нимфа, Баба е документирано по фригийски надписи от VIII век преди Христа, Котизо е име на тракийски цар, на когото император Октавиан Август е възнамерявал да даде дъщеря си за жена. Сура и Сурос са регистрирани в древни епиграфски паментици от античния период. Елементът СУР се среща и в тракийския теоним Сурегет.

Тези данни показват, че ирландския летопис поставящ народ болги в Древна Тракия не е фантазия, а почива на реални факти. Благодарение на данните от старите хроники, а и на епиграфските паметници ние можем да установим къде е бил най-големия брой болги – в Ирландия, Галия, или Испания?

Докато в Ирландия тракийските болги са оставили лични имена като Умор, Дела и Гостен,  то в Галия количеството е значително: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Всички тези имена са интeресни поради своя български характер. Сред имената има и такива, които спокойно могат да се нарекат сензационни. Става дума за Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на имената на старобългарските владетели  Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Ако добавим документираните в Ирландия Умор и Гостен, то ще излезе, че в Западна Европа са регистрирани цели десет имена на старобългарски владетели. А някои хора все още имат наглостта да търсят корените на българите в Средна Азия. Защо не са проучени “Leabhor Gabhala Eireann” и “Alt-keltischer Sprachschatz”? Тези произведения са публикувани отдавна.

Да се върнен обаче към Испания и обитавалите я хора с име болги. Освен езкзотичните за иберийците имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос се срещат и други, които заслужават внимание. Това са личното име Любеус, а също и топонимите Амаиа, Дракина, Либа. Интересни са също река Халибес и планината Иду-беда.

Л.Чърчин смята, че Амаиа е свързано с дума за майка. Топонимът показва връзка с тракийското царско име Аматок – потомък на Ама, Ма – богинята-майка. За Либа Чърчин дава превод любима. Точна успоредица е българската дума либе-любима. Дракина е свързана с някаква дума за трън, най-подходяща е българската драка- нисък, трънлив храст.

Чърчин не смее да тълкува елементът Иду в планинското название Иду-беда. Поне за мен то е свързано с трако-троянското планинско име Ида, а и с тракийския топоним Идак. За Халибес е предложена гръцката дума chalyps-стомана, но тя е заемка в гръцкия. Понеже траките-халиби дават знания на гърците, то последните наричат стоманата по името на своите тракийски учители.

В земите на Стара Испания Плиний Стари локализира хидроним Тамарики. Той е почти идентичен на Тамурака от територията на Стара Велика България. Испанското име Тамарики, а и Тамурака означават тъмна река, тъмна вода. Можду другото лингвистите сами свъзват елементът там от Тамарики с IE *tem(e)- “dark”. Най-подходящ кандидат за етимологията е българската диалектна дума тама-тъма.

За елементът вес в иберийския топоним Весеасвека се предлага сравнение с илирийското име Веселия, на което се дава значение весела. Името на иберийския град Мороека бива свързано с галската дума мори-море, която е почти идентична на стблг. морие-море.

Трябва да обърнем внимание и на други интересни данни. В древните писания се споменава, че испанското планийското име Пиринеи идва от Пиринея-дъщеря на цар Бебрик. Това е тракийско име споменато от Аполодор. Бебрик е цар на витините опитен в юмручен бой. Нужно е да се спомене и това, че съществува тракийско племе бебрики. То се обяснява с българската диалектна дума бебер-бобър.

Не разполагаме с предание за възникването на река Ебро, но названието е тракийско. То не само отговaря на тракийското Еброс (Марица), но в Тракия съществува и лично име Ебар, което е регистрирано на на Кьолменския надпис -VI век преди Христа. В България има реки Голям Ибър, Малък Ибър.

Да направим кратко обобщение. В земите на Стара Испания се срещат две тракийски планински имена – Пиринеите и Идубеда. В Испания срещаме и тракийските по характер хидроними Ебро, Халибс, Тамарики, а също така топонимите Амаиа, Либа, Дракина, Весеавека, Мороека. 

Документираните на иберийски, или келто-иберийски надписи имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос и др. са безспорно тракийски. Някои от тях са регистрирани в тракийски надписи от VIII век преди Христа.

Най-важното обаче е това, че езиковедите признават за присъствие на народ назован болги в Испания. Името на тези хора е документирано през II век преди Христа, но това не означава, че те не са пристигнали по-рано. Няма как да е иначе защото преди да бъдат асимилирани от местното население, болгите са оставили доста следи от присъствието си. Само силен и уважаван народ може да наложи две планински и три речни имена в чужда територия, да не говорим за селищните названия.

Следи от балкански преселници в Испания намираме не само в топонимите, хидронимите и епиграфските паметници, но и в материалната култура на иберийците. Типичният иберийски меч е наричен фалката. Той е неразличим от тракийския копис, който е намиран в различни локации в България, а и е изобразен върху една от каните от Панагюрското съкровище. Същият тип меч го има и в Тибет, там е познат под името кукри, но появата му в Азия е късна...

http://www.mulavirtual.net/fotos/Cigarralejo/SALA%20CUATRO/images/herramientas%20armas%20y%20vasijas_jpg.jpg

                                                 http://historiadeluismi.files.wordpress.com/2010/12/azaila-106.jpg?w=750

тракийски меч

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0218/5190/size_large/the-digital-rebel-orazhie-na-drevnite-traki-mahayra.jpg?1368510386

Иберийските върхове на копия са на практика също неразличими от тракийските. Да не забравяме и свидетелството на Страбон, че по начало иберийците са били пелтасти…Следите от балканско влияние върху иберийската керамика са слаби. Това показва, че дошлите от Източна Европа преселници не са били в порядъка на стотици хиляди, а сравнително малка група.

Както и да стоят нещата, ясно е следното:

1. Етноним болги е регистриран в Испания през II век преди Христа.

2. За болги в Тракия през VI век преди Христа се говори в ирландски летописи.

3. Болгите са споменати и от Нений в “Historia Britonorum”.

4. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат лични имена, топоними и хидроними с българска етимология.

5. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат артефакти от древен балкански произход.

Тези факти не могат да се пренебрегнат. Редно е учените ни да спрат да гледат втренчено в Азия и да я смятат за прародина на българите. Редно е да бъдат изследвани данните, които свързват дедите ни с Европа. Все пак както антропологични, така и генетични изследвания показаха, че ние сме европейски народ. Както езикът ни, така и нашата култура са свързани с най-старото цивилизовано население на Европа – траките. Да се търси насила произход в Памир, Тибет и Алтай е лудост. Лудост, която идните поколения няма да простят.

Дедите ни са били голям и могъщ народ, който се е разселил на много места и е посял там своята култура. Днес ние можем да извлечем девидент от деянията на своите предци. Да поискаме призннаие и уважение от потомците на тези, които нашите деди са просветили. Гърция бе поставена на пиедестал и бяха наляни десетки милиарди в икономиката й защото се вярваше, че гърците стоят в основата на европейската култура.

Това не е така разбира се. Не гърците създадоха азбуката, а трако-пелазгите. Те бяха и тези, които я занесоха в Лациум при римляните. За това свидетелства Плиний Стари. Дедите ни дадоха знанията за обработка на мед, бронз и желязо на останалите европейци. Без тези знания развитие би било невъзможно. Хилядолетия по-рано балкански преселници научиха много други народи на организирано земеделие и скотовъдство и така ги извадиха от мрака на Каменната ера.

За това, че дедите ни са дарители на култура знаем и от Луций Ариан, който определя тракиецът Дионис като създателят на индийската цивилицация. Хиполит е уверен, че не кой да е, а тракиецът Залмоксис дава на келтските друиди особената им религия. Алкидамант нарича Орфей създател на буквите и учител на хората.

Предците ни бяха първите, които сметнаха за грях убиването на живо същество за храна. Предците ни бяха първите, които откриха духовната чистота и стремежа към морално съвършенство. Поради това те бяха наречени най-праведния народ...но Европа не знае тези неща. Тя все още спи омаяна от лъжите изковани в миналото. Нашата задача е да я извадим от съня й, да покажем що за народ са били дедите ни и на кого западноевропейците дължат културата си.

Днес два милиона от нас са прокудени от Родината. Разпилени сме по цял свят, но всяко зло е за добро.Това, че много българи се намират в чужди държави е и нещо положително. Тези наши сънародници могат да се превърнат в посланици на България, в носители на истината за произхода на народа ни и неговите деяния. За това призовавам всички свои братя и сестри в чужбина – дръжте се като достойни българи, работете за Родината, нека нашето поколение се прослави с това, че при нас започна поредното Възраждане на България!

Благодаря на Стефани Соколова за ценната информация!

Използвана литература:

1.Paganismo y cristianismo en el occidente del Imperio Romano, Universidad de Oviedo;

2.Juan C. O.Pedreño,  Los dioses de la hispania céltica;

3.P.H.A.Houten, Celtiberian Cities and Roman Rule;

4.D.S. Wodtko, An outline of Celtiberian grammar;  

5.V. Blažek, CELTIBERIAN, SBORNÍK PRACÍ FILOZOFICKÉ FAKULTY BRNĚNSKÉ UNIVERZITY STUDIA MINORA FACULTATIS PHILOSOPHICAE UNIVERSITATIS BRUNENSIS, N 12, 2007 ;

6.L.A. Curchin, PLACE-NAMES OF THE EBRO VALLEY:  THEIR LINGUISTIC ORIGINS

7.C.J.Cólera, CELTIBERIAN, Journal of Interdisciplinary Cletic Studies, University of Zaragoza, Spain;

http://tiemposociedad.files.wordpress.com/2012/07/el-culto-a-tutela-de-asturias-en-el-marco-de-la-espac3b1a-romana.pdf

http://media.cervantesvirtual.com/s3/BVMC_OBRAS/002/4a8/4a8/2b2/11d/fac/c70/021/85c/e60/64/mimes/0024a84a-82b2-11df-acc7-002185ce6064.pdf

http://www.rah.es/catalogo/catalogo/gabinete%5Cbah%5CDioses%20Hispania%20Celtica-PDF.pdf

http://www.freidok.uni-freiburg.de/volltexte/747/pdf/Celtiberian.pdf

http://leidenuniv.academia.edu/PieterHouten

http://digilib.phil.muni.cz/bitstream/handle/11222.digilib/114002/N_GraecoLatina_12-2007-1_2.pdf

http://ifc.dpz.es/recursos/publicaciones/28/40/02curchin.pdf

ЗАЩО ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ СЕ СРЕЩА НА МНОГО МЕСТА, ИЛИ ПРЕМЪЛЧАНИТЕ МИГРАЦИИ НА ТРАКИТЕ

Една от причините да се крият дълго нашите тракийски корени се крие в селективното ползване на старите исторически извори. Някои автори превъзнесоха Михаил Сирйски в небесата, уверяваха ни, че трябва да слушаме него, него и само него. Нали той описва изването на българи от планината Имеон. Според Средновековният автор по времето на император Маврикий група скити дошла в Европа. По името на Болгий – един от водачите на тези скити възникнало и името българи.

Разказът е интересен, в това спор няма, но трябва да се обяснят доста неща, без които читателите ще останат заблудени. Император Маврикий властва в периода 582-603 година. По това време името на българите е отдавна познато. Няколко века по-рано Мизия е наречена България. Около век преди идването на скитите на Болгий има битка между българи и визиготи в Западните Балкани, а не край Памир и Тибет. Описвайки въстанието на превождащия българи тракиец Виталиан, Йоан Никиуски нарича земята ни Провинция България. Виталиан се вдига против Анастасий около осемдесет години преди идването на Болгий.

Да се вярва на Михаил Сирийски, че народностното ни име идва от това на скитът Болгий е несериозно. Освен това авторите подтикващи ни да вярваме само на Михаил Сирийски премълчават доста важни данни за скитите. За тях Стефан Византийски казва без увъртане, че са тракийски народ – Σκυθοί εθνος Θρακών. Пишейки за саките обитаващи Средна Азия, Страбон обяснява, че те са част от скитите, а около седем века по-рано Аристофан твърди, че саките са траки. Дион Касий също дава интересни свидетелства за родството между траки и скити. Римският летописец определя тракийското племе даки като клон на скитите.

За общият произход на траки и скити споменава Страбон предавайки сведението, че в дълбока древност гърците наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. в далечното минало и траките са носили името скити. Страбон добавя, че значението на скити е номади, т.е. скитащи хора. Това сведение помогна на проф. Ценов да докаже, че етнонима скити е обясним на български. Скити идва от скытати сен- скитам се. Траките са наричани с това име защото и те в дълбока древност са скитали и даже са извършвали големи миграции.

Народът на Орфей колонизира не само Мала Азия, но стига до Сър Даря и даже Индия. Йордан определя живеещите на изток от Каспийско и Аралско море масагети като клон на гетите. Според този автор царицата на маса-гетите Томира е тази, която основава град Томи в Мизия – Jord. De Origine Actibusque Getarum – 61. Тези гети обитаващи Мизия са наречени от Херодот най-храбрия тракийски народ – Hist. IV.93.

          на картата могат да се видят обиталищата на масагетите 

Плиний Стари локализира тракийското племе сарапари като съседи на бактрийците- “Dribyces, quorum medios fines secat Oxus amnis, ortus in lacu Oaxo, Syrmatae, Oxyttagae, Moci, Bateni, Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes…”– Древиките, чиято територия е пресечена от река Оксус, която извира от езерото Оаксус, сирматите, окситагите, моките, батените, сарапарите и бактрийците, чийто град носи името Зариаста по името на реката течаща през него - Pliny VI.xviii-48.

Луций Ариан пише за поход предвождан от тракиецът Дионис, на когото се приписва създаването на цивилизацията в Индия – “Индийците нямаха градове, нито храмове. Те се обличаха с кожи на животни и се хранеха с кора на дървета наричани от тях Тала...Индийците са хранеха също и с месо от дивеч, но го консумираха сурово преди Дионис да дойде при тях. Когато той дойде и стана господар на Индия, основа и градове, създаде им закони и даде вино на индийците, както преди това бе го дал и на гърците, научи хората на земеделие... Дионис бе и този, който пръв впрегна волове в Индия, и благодарение на него повечето от индийците се превърнаха в земеделци...той им даде и оръжия, научи ги да воюват. Освен това Дионис им показа как се почитат боговете, създаде им религия като разбира се постави себе си начело на пантеона…” – Anabasis Alexandri VII.viii.  

Ето как попадат тракийски названия на планини като Имеон в Азия, но определена група автори не желае да представи тези важни данни на българския читател. Вместо някои спекуланти впрягат каруцата пред коня и се опитват да сродят народа ни с пащуни, талишци и други ирански народи.

Да, наши деди са обитавали и земи край Хиндокуш, но какво от това. Англичаните са господари на Индия дълго време, това да не би да ни позволява да кажем, че прародината на старите англо-сакси е Индия. Едно е да произлизаш от даден регион, друго е да си го колонизирал за известно време. Разликата е голяма и всеки що годе образован човек трябва да е в състояние да я осъзнае...

Трябва да се обясни защо има сведения за българи и в Приазовието, в земите на север от Кавказ. Тази територия е обитавана от най-дълбока древност от траки и техните близки роднини скитите. Да не забравяме страбоновото свидетелство за мизи на север от Дунава. Някои учени даже правят връзка между синтите от Тракия и синдите от полуостров Крим (Д.Гергова, Цв.Лазова). Точно в Приазовието са регистрирани тракийски имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк, Мукос, Сефт и др. Там има и куполни гробници като тези от земите ни...

Самото име Кавказ е тракийско и няма смисъл в езиците на грузинци, арменци и др. Страбон свидетелства, че изконните обитатели на планината я наричали не Кавказ, а Каспиус (География ХІ-ІІ-15). От друга страна Луций Флор определя Кавказ като име на планина в Тракия, не далеч от Родопите (Римска История, Тракийската война, XXXVIIII). Топоним Кавкаланда е регистриран от А. Марцелин в земите на северните траки. Стария автор обяснява, че това е високо място (История, ХХХІ-4-13). От това следва, че тракийската дума каука, кавка (в Кавказ и Каукаланда) е имала значениевисочина, възвишение,връх, планина. Развитият вариант на древната дума каука е чука- връх.

Специалистите (или поне тези, които си вършат работата добре) знаят, че тракийски племена са живели векове наред в близост до арменци, грузинци и др. Като съседи на арменците са споменати траките халиби (География, XI-XIV-5). Страбон съобщава също траките сарапари, които живеели в съседство с Армения (География, ХІ-ІV-14). На същото място са споменати и гураните. Тяхното име се обяснява с българската дума горяни – обитатели на гори, планини. За една доста древна тракийска миграция в Кавказ научаваме от “География”, XI-V-2.

Областта Иберия намираща се в Кавказ е добре известна.Връзката с българското речно име Ибър е очебийна, това не е случайност, Ибър е само друго предаване на древното тракийско име Хеброс. Може би изглежда странно, че област, или планина може да получи названието си от име на река, но и името Рила идва от река Рила (В. Георгиев, Траките и техния език, София 1977, стр.92).

Намиращите се в Иберия реки Пития (явно водата е използвана за пиене), Апсара  и Аракс са с тракийска етимология. Други тракийски хидроними от кавказкия регион са Остапа, Пароста, Рукуста, Салуста, Апака, Сибриапа, Тамураке ...и много други, за които някои автори хитричко премълчават. Щом траките обитават Приазовието и даже части от Кавказ, как няма да има българи там, щеше да е чудо, ако нямаше... Важно е да разберем, че във всички земи, в които дадени стари автори са локализирали българи и имало траки, чието мистериозно изчезване никой не успява да обясни.

Вперилите влюбен поглед в Азия изследователи избягват да споменат, че за човек с име Болгий говори не само Михаил Сирийски, но и авторът на Зографска История. В нея се казва, че в дълбока древност са съществували двама славни пълководци - Брем и Болг, като Болг е дал името на българите. Явно става дума за историческите личности Брен и Болгий, които идват от Галия. В Галия обаче живее народът белги, наричан в ирландските предания и болги.

За тях се твърди, че идват от Тракия по времето на Кир Велики - VI век преди Христа...

Тези сведения показват, че в Тракия е имало народ болги около 1100 години преди идването на скитът Болгий от Имеон, Хиндокуш. За някои автори 1100 години може да са дреболия, нещо, което не си заслужава да се спомене и поради това те премълчават важното сведение.

Истината обаче не може да се крие вечно. Доказателствата за местния произход на народа ни стават все повече и повече. С това все повече българи виждат колко несъстоятелни са тюрко-алтайската и иранската теза за корените на българите. Укритите данни излизат на бял свят и показват що за хора сме – не азиатци, не мелези, а потомци на първите благородници.