УКРИТИТЕ АСПЕКТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ

Още в зората на човешката цивилизация е положено началото на вярата във висше същество – бог, който има сила да създава, руши, помага и наказва. Понеже всеки народ има своя особена психика и свой път на развитие, религията на различните хора е различна. Тя става част от етническата идентичност и поради тази причина, в миналото отклоняването от традиционните вярвания нерядко се е наказвало със смърт.

По принцип сведенията за религията на старите българи са пределно ясни, но в минaлото някои учени решават, че истината трябва да се укрие и поради това налагат нелепи заблуди. С невероятен фанатизъм манипулаторите лансират своите лъжи и явно поради това, че същевременно игнорират опровергаващата ги информация, у нас се налага една ужасно изкривена представа не само за произхода, но и за религията на древните ни предци. Веднъж наложени, създадените от чужденци виждания биват покорно следвани от нашите учени.

Понастоящем, в новите учебни помагала, включително тези одобрени от МОН и предназначени за кандидат-студенти и зрелостници, присъства твърдението, че прародината на старите българи е край река Иртиш в Сибир и дедите ни имали “бог Тангра или Тенгри (Небе), който се смятал за създател на небето и земята“ [1] с.11.

Дори текстът на помагалото, в което се споменава Тангра/Тенгри, да е написан преди излизането на генетичните проучвания, доказващи убедително, че дедите ни в никакъв случай не са тюрки, дълго преди това съществува предостатъчно информация, която позволява да се разбере що за религия са изповядвали дедите ни.

На първо място информация дават теофорните имена на старите българи. Теофорно е това име, което е вдъхновено от названието на дадено божество. При гърците срещаме Афродити, Деметрия и т.н. - имена, които са отражение на древните култове към богините Афродита, Деметра и др. При скандинавците е популярно името Фрея – богинята на любовта и семейството. В Италия е на почит името Диана, несъмнено изведено от това на римската богиня на лова и природата Диана.

Как стои въпросът със старите българи, правят ли дедите ни изключение? От IV до XIV век, т.е. в продължение на хиляда и сто години, никой не определя Тангра или Тенгри като бог на жителите на дунавска България. В нито една хроника, в нито един надпис не се среща старобългарско теофорно име вдъхновено от Тангра, Тенгри или нещо подобно.

Хиляда и сто години са несъмнено огромен период от време. В по-късни времена земите ни са посетени от различни пътешественици, но те също не споменават и дума за това, че някога старите българи някога са почитали тюрско (или иранско божество). За сметка на това теофорните старобългарски имена от тракийски произход са много.

Може би твърдението ми ви звучи невероятно? Нека тогава да обърнем внимание на укритата информация. Да разгледаме фактите, защото в крайна сметка те са важни, а не мненията на чуждите учени, които следват политическите интереси на своите държави.

За княз Аспарух пишат Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Има споменаване в “Българския апокрифен летопис”, в арменската география “Ашхарацуиц”, а разбира се и в “Именника на българските князе”. Различните автори дават различни варианти на името: Аспарух, Аспахрук, Исперих, Есперих, Испор.

Елементът асп, есп се среща в името на върховното тракийско божество Хероса. Става дума за епитетите Ут-аспиос и Вед-еспис. Както акад. Димитър Дечев [2], с.31, с.171, така и акад. Владимир Георгиев [3] c.61, считат аспа, еспа за тракийска дума за кон сродна на санскр. aşva, авест aspa-кон, лит. azsvá-кобила и т.н. Това е правилно, но на връзката на тракийските аспа, еспа-кон с името на княз Аспарух и варианта Есперих не се обръща никакво внимание. Защо ли?

Колебанието между А и Е (срещащо се в Аспарух - Есперих) е типично за тракийския език. Разглеждайки други имена, акад. Георгиев уточнява, че колебанието между А и Е не е само тракийско (дако-мизийско), езиково явление, но и един от най-характерните белези на българския език [3] c.257. Същият учен установява, че в тракийския, неудареното Е се редуцира в И [3] c.166. Това обяснява и вариацията Еспор-Испор.

Обърнете внимание на следното: не само името на Аспарух е сродно на епитета на Хероса – Аспиос, но и останалите познати варианти Еспорих и Испор са обясними чрез особеностите на тракийския език. Кой разумен човек би обявил всички тези неща за случайности?

Разбира се, една птичка пролет не прави. Не може да разчитаме само на свързаното с едно от названията на Хероса име на княз Аспарух. Разгледаме ли внимателно “Именника”, ще се натъкнем на важни подробности. Там е споменато, че княз Гостун е от рода Ерми, а това реално е названието на бог Eрм наречен в ново време Хермес. Херодот обяснява, че тракийската благородническа прослойка нарича Хермес (Ерм) свой праотец и се кълне в неговото име [4] -Her.V.7. Дали и това ще е случайност?

Нека продължим и да разгледаме името на княз Сабин. Макар този старобългарски благородник да е властвал кратко, неговото име е доста интересно, защото не просто показва прилика, но направо е идентично на Сабин – едно от названията на бог Дионис:  “Траките наричат Дионис Сабазий и Сабин – своите първенци...”[5] c.148. Хезихий познава варианта Сабон: “Σαβάζιος ἐπώνυμον Διονύσου οἱ δὲ υἱὸν Διονύσου καὶ Σάβον.” [6] c.1330.

Интересното във вариацията Сабин-Сабон е това, че срещаме особеноcт типична не само за днешните родопски диалекти, в които вместо бозая се използва бизая, но подобно явление се среща и в старобългарските надписи, в които склонената форма на думата Бог се предава като Биг, по-точно в титлата КАНАС У БИГИ – княз у Бога, княз от Бога. Още една случайност?  

B предишната своя работа обясних, че името на княз Паган е всъщност Баган, че то е старият вариант на българското лично име Боган и че има за основа името на тракийското божество Багайос. Важна подробност е и това, че тракийското лично име Багун е документирано векове преди иранци и индийци да споменат Бага в своите писания, а това показва ясно кой кого е повлиял.

http://sparotok.blogspot.com/2019/06/blog-post_23.html

С Баган теофорните старобългарски имена от тракийски произход не свършват. Благодарение на Теофан Изповедник знаем за Котраг – синът на княз Кроват (Кубрат). Поне за мен Котраг е изведено от Котис и Котито – тракийската богиня-майка. Частицата -раг може да се свърже с тракийското царско име Ройгос, като значението е господар, благородник.

Тук държа да допълня нещо важно. В земите на Стара Велика България името Котис е доста популярно, то е носено от Котис I, син на властвалия в началото на I век цар Аспург Раскупорис. Котис II идва на престола през II век, а Котис III се знае, че е монарх от III век, като негов баща е носещият също тракийско име Раскупорис III. Разбира се не бива да пропускаме и имената на властвалите в земите на Стара Велика България по време на Античността благородници като Спароток, Берисад, Реметалк.

Друга интересна подробност е това, че в земите на Стара Велика България са почитани не само Хероса (познат като Утаспиос, Ведеспис и т.н.), но също и Ерм (Хермес), Сабазий, Дионис, Арес и др. тракийски божества. Тази информация е не просто интересна, но и важна за разбирането на историята ни. Чели ли сте обаче тези неща в работите на казионните учени?

Изображения на Хероса от Крим (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Освен Аспарух, Ерми, Сабин, Баган, Котраг, могат да се посочат още старобългарски имена, вдъхновенни от название на тракийско божество. Към списъка трябва да се добави и името на княз Дицевг (Δίτζευγος). Елементът Δί (Δία, Δίη) се среща в голям брой тракийски лични имена и притежава значение бог: Δίηγις, Δίζουζος, Diescus, Diagiza.

Старобългарското Дицевг (Δίτζευγος) не само съдържа елемента Δί, но и е много близко до тракийското Δίζουζος. Трябва да се отбележи и това, че елементът Ди, или по-скоро Див се среща също и в стблг. дума дивии, за която се смята, че е сродна на лат. divus-бог, божествен.

Съществуват дори родови теофорни имена, те са: Ермиарес, Кубиарес, Чакарарес - Ερμηαρης, Κουβιαρης, Τζακαραρης. Елементът арес-αρης е несъмнено отражение на името на бога на войната Арес. Нека комбинацията Ерми-Арес (Хермес-Арес) да не смущава никого, тя не е нещо странно и уникално. Все пак в арийските Веди се говори за Митра-Варуна, у нас срещаме Юпитер-Сабазий, в Делфи пък е имало оракул на Зевс-Амон.

Родовото име Кубиарес е интересно не само защото показва връзка с друго старобългарско име – Кубер, но и с тракийския теоним Кубилея – епитет на богинята-майка.

Почти всеки българи знае за рода Дуло, но малцина са тези, на които е известно, че Дулес е тракийско име, което се среща по тухли от времето на Античността, използвани при градежа на Плиска. По-важното е друго – дедите ни наричани в далечното минало траки, са почитали богиня Дула. За това древно божество съобщава акад. Георгиев [3] c.54.

В началото бе споменато, че името на княз Аспарух се среща и под варианта Есперих, като аспа, еспа са елементи от названието на тракийския върховен бог Хероса: Ут-аспиос, Вед-еспис. Всъщност има още един старобългарски владетел, чието име е теофорно и е свързано с един от епитетите на Тракийския Конник Карди-бренос. Става дума за княз Кардам, чието име, поне според мен е сродно на Карди-бренос, а и на тракийското селищно име Кардамуле.

За особеното название на Хероса Карди-бренос пише преди четирдесет и двегодини акад. Владимир Георгиев [3] c.52, но до ден днешен никой наш езиковед или историк не е потърсил връзка между тракийското име на божество и това на княз Кардам.

Не можем да пропуснем и името на Олган – чичото на княз Кроват (Кубрат).Специалистите предпочитат да предадат името на Олган като Орган, Органа, Орхан и т.н. Историците и езиковедите знаят, че гърците понякога заместват Л с Р, записвайки народностното ни име, вариациите Βουλγάρον-Βουργάρ]ων] са добре известни, а това означава и че името на чичото на княз Кроват може да се предаде и като Олган.

Изображение на древното божество Олган- The Local God Olganos, image from the Archaeological Museum, Veroia, Central Macedonia, Greece, Archaeological Museum, Veria, Macedonian Heritage Organisation

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0c/Olganos.jpg

Това, разбира се, е огромен проблем за учените, твърдящи, че дедите ни идват от далечната Средна Азия. Причината е, че Олган е тракийско име на река и същевременно тракийски име на бог. Олган (Ὄλγανος) бива тълкувано от Вилхелм Томашек, Димитър Дечев и др. с лит. valgs-влага, ст.вис.нем. wolchan-дъждовен облак, стблг. вългъкъ-влажен [2] c.340. Сродна разбира се е и думата влага и др. Тя има диалектна форма улага, олага, а пък принадлежащото ѝ прилагателно е олаган, олажен.

Какво излиза сега – нито един старобългарски благородник не носи име, вдъхновено от Тангра, нито един старобългарски благородник не носи име вдъхно вено от Ахура Мазда, Анахита, или друго иранско божество, но за сметка на това старобългарските имена отразяват имената на  тракийските богове Арес, Аспиос, Багайос, Див, Дула, Ерм, Карди-бренос, Котито, Кубилея, Олган, Сабин.

Знаейки това, не е трудно да разберем защо старите българи жертват кучета – ритуал, отразяващ аспект от култа на тракийската богиня Зеринтия. Като за капак – нейното име се обяснява със стблг. звѣръ-звяр. Как мислите – дали това няма да е важна подробност и ако е – защо не е спомената?

Премълчаните неща са много, наистина много. По-лошото е, че заместилите ги заблуди са също сериозно количество. Не мога да разбера мотива на даровития учен Веселин Бешевлиев, който пишейки за обичая на старите българи да правят чаша от черепа на враг, вместо да обясни, че по-рано Луций Флор описва това действие при траките, тръгва да употребява термина оренда.

Касае е се за дума от речника на северноамериканските индианци. Това, че по време на Средновековието у нас се практикуват обреди познати още по времето на Античността не е споменато, но напълно ненужният чуж термин оренда е въведен и до ден днешен обърква съзнанието на много хора.

Пропуск има и при анализа на сведения представени от летописеца Лиутпранд. Те засягат Баян и Петър – синове на цар Симеон. За Баян Лиутпранд твърди, че до такава степен е изучил магията, че от човек може да се превърне на вълк, или пък на някакъв друг звяр. Отново вместо да направи връзка с обичаите на траките, Бешевлиев отправя поглед към народите на Австралия и Северна Америка, като добавя, че обличането в животински кожи е една от най-важните части на животинския култ и се среща почти у всички народи тачещи животни.

Нас обаче не ни интересуват всички народи, а единствено и само тези, с които са били отъждествявани старите българи и спадат към същия антропологичен тип, а точно той изключва австралийските аборигени и коренните жители на Северна Америка.

В продължение на 1100 години, различни автори наричат българите мизи, а мизите са най-големия тракийски народ. Носенето на вълча кожа е типично за траките, най-вече за трако-трояните. Всеки чел “Илиада” знае за Долон и това, че този омиров герoй носи вълча кожа: “Долон повярва. Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите, а върху него наметна си кожа на сив вълк одрана.” – Илиада, X.332-332

https://chitanka.info/text/2033/10

Долон наметнал вълча кожа, лекитос от Лувъра, снимка Marie-Lan Nguyen

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Lekythos_Dolon_Louvre_CA1802_n2.jpg

В работа си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Бешевлиев е представил още много подробности относно вярванията и религиозните практики на старите българи. Споменал е, че (след битката при Верзиникия), недалеч от Златната врата (на град Константинопол), следвайки обичая си, Крум пренесъл в жертва много хора и добитък.

Отново, нашият учен бърза да спомене, че човешкото жертвоприношение се среща при много други народи и отново забравя, че нас ни интересуват само тези етноси, които са отъждествявани със старите българи.

В случая би било редно да се направи връзка с Ахил Пелеев и неговите мимидони. За тях Йоан Малала твърди, че в ново време са наречени българи. От друга страна, благодарение на сведенията от “Илиада” научаваме за това, че при погребението на Патрокъл, неговият роднина Ахил жертва много хора и животни:

“В чест на Патрокъл заклали множество овце и волове и с лойта им покрили цялото му тяло; около одъра с тялото наредили и съдове с мед и с масло. Убили четири коня и две кучета. Върху кладата поставили и труповете на дванадесетте троянски младежи, които Ахил собственоръчно убил.”

https://chitanka.info/text/2428/96

Приликата между обреда извъшен от княз Крум и обреда извършен от Ахил Пелеев е повече от ясна и не е случайна, защото, както вече бе споменато, Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на водените от Ахил бойци.

Въпреки отклоненията, които прави, Бешевлиев представя и ценна информация. В случая става дума за едно сведение от грузинското житие на Св.Георги Агиоритис, в което се споменава, че българите край Солун почитали една антична женска статуя. 

Защо ли изследователят на миналото ни не се е запитал как ревниво пазещите вярата си стари българи, ще почитат “чуждо” божество? Нали уж дедите ни са почитали Тангра,  каква е причината се кланят на божествата на траките?

Иваничка Георгиева, а и други наши учени са установили, че култът към богинята Бендида (Венда, Менда) е оцелял в особената почит към Св. Марина. В българската именна система пък са оцелени имената Венда и Менда – реално изконните названия на древното божество. Иван Венедиков прави връзка между нашите самодиви и богинята Афродита (почитана като Зеринтия у нас бел.моя). Борис Илиев представя сведения за запазване на култа към Семела (Земела, майката на Дионис) до ново време.

Дали българите край Солун са се кланяли на статуя на Бендида, Зеринтия, или Земела, няма как да разберем, но е важно това, че ние пазим спомена за древните тракийски божества както във фолклора си, така и в календара си обличайки езическите богини в християнска дреха.

Осъзнавате ли кoлко жестоко е изкривена нашата история? Представяте ли си какви ужасни манипулации са били нужни, за да може дедите ни да бъдат изкарани чужд на Балканите народ? 

Трудно е да се повярва, че хора на науката са способни на такова нещо, но ето – създаването на македонския език и откъсването на братята и сестрите ни от Македония от народа ни, също бе дело на "учени". 

Учени бяха и тези, които отрекоха д-р Ганчо Ценов, охулиха го защото посмя да каже, че българите са древен балкански народ често отъждествяван с траките мизи, че страната ни още по времето на Константин Велики е носила името България, че ние сме първите християни на Европа. 

Истината бе сметена под килима, а тя можеше да промени съдбата ни защото вместо имидж на нахлули във Византия варвари, ние щяхме да сме известни като учителите на Европа, като хората дали най-способните императори на Рим, но и по-късно спомогнали за срутването на проядената от пороци империя.  

Днес ние притежаваме достатъчно информация, която ни позволява да разберем истината. Днес имаме достатъчно средства да разпространим дълго укриваните данни. Днес имаме възможността да поискаме това, което е наше и трябва да го направим, от една страна, за да извадим славата на дедите ни на показ, където ѝ е мястото, от друга, да подготвим пътя, по който ще върви новото поколение българи.

Използвана литература:

1.ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ за кандидат-студенти и зрелостници, Трето преработено и допълнено издание, М.Каймакамова, П.Митев, Л.Спасов, Л.Огнянов, София…???;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Ал.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Университетско Издателство Климент Охридски, София, 1989;

6.Hesychii Alexandrini Lexicon, Editionum Minorem, curavit Mauritiue Schmidt, Jenae, Sumptibus Hermanni  Duftii, MDCCCLXVII;

7.В.Бешевлиев, “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Известия на Народния Етнографски Музей, 8-9, 1929 ;

8.В.Бешевлиев, “Новъ изворъ за вѣрата на първобългартѣ”, Известия на археологическото дружество, 13, 1933;

9.В.Бешевлиев, Първобългарите. История бит и култура, “Фондация Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

10.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

О.Дашевская, Поздные скифы в Крыму (посл.вид. 30-06-2019)

http://annales.info/skif/skifkrim/cover.htm

Омир, Илиада, прев. Александър Милев, Блага Димитрова, 1969 (посл.вид. 30-06-2019)

https://chitanka.info/text/2033/10