Вече нямам достатъчно време за нови есета в блога си, но съм решил от време на време да пускам есета по молба на приятели. Някои теми са интересни и важни за хората, които четат публикациите ми във Фейсбук, а и гледат видеата ми в ютуб. Невинаги обаче имам възможността да дам подробен отговор на питащите, поради това, че темата е различна, или пък, че се изискват толкова обяснения, че те реално трябва да се дадат в отделно есе.
Това е и причината да се появи настоящият материал.
Определена група приятели са останали впечатлени от публикациите ми за
тракийските божества, а и за ролята на траките в появата на ранното римско
общество. Винаги се опитвам да представям сведенията си кратко, точно и ясно,
но от друга страна хората, които ме следват не са успели да прочетат всичко от
мен. Ето защо с това есе давам отговор на няколко въпроса.
А въпросите са:
1.Кой пише за тракийската богиня
Рома
2.Какво означава нейното име?
3.Има ли връзка то с името на
град Рим, което навремето се е произнасяло Рома?
4.Името на цар Рометалк с
богинята Рома ли е свързано, или с град Рим?
5.Името на Рим, Рома тракийско ли
е, има ли връзка с Ромул?
Ето и отговорите:
1. Пишейки за старинните тракийски божества, акад.
Вл. Георгиев причислява към тях богинята Рома (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 54). Този учен добавя и това, че теонима съществува и във вариант Рума
(Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 55).
2.Нашият лингвист смята, че Рома, Рума означава сила,
мощ, закрила (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 60). С това съм
напълно съгласен, но смятам, че най-добрият кандидат за тълкуването се явява
стблг. рамѣнъ – силен. Древната форма на рамѣнъ е била ромѣнъ, ормѣнъ, релно основа на тракийската заемка в гръцкия ὄρμενος – висок, едър, силен. А древният корен на
стблг. рамѣнъ е *ромъ.
3. Най-старият вариант
на името Рим, Рома е RUMA. Авторът свързал
името на Рим с понятие за сила, мощ, това е Плутарх, това той
прави в труда си Животът на Ромул. Летописецът и биограф на основателя на Вечния град предава легендата,
според която селището е основано от пеласгите, които дават и името, а то е
свързано с понятие за сила, мощ (Plut.Tom. I.1). По сведенията на Плутарх, а и на тракийския пантеон, Рим, Рома и
тракийската богиня Рома са не просто омоними, но и притежават едно и също
значение. Това едва ли е случайно.
4.Името на цар Рометалк е теофорно, т.е. вдъхновено е от
названието на тракийската богиня Рома. Поради това, че нямаме сведения
трако-пеласгите основали Рим, Рома да са нарекли селището по име на свое
божество, можем да приемем само, че най-старото значение на Вечния град е сила,
мощ, какво е и значението на названието на богинята Рома.
5. В научните среди е добре известно, че Рим, Рома не е
латинско име. Освен това ние притежаваме сведенията на Плутарх за това, че
пеласгите основават селището. Тази информация, а също така и тракийския
характер на Сатрикум, Балесиум, Каласарна, Сетия, Салапия и др. тонопими от
Апенините, позволяват да се приеме, че името Рим, Рома е тракийско.
Трябва обаче да се
отбележи, че в научните среди има и други версии за характера на селищното
название Рим. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е
склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град
на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и о-стровъ
– остров (Walde A., 1910, c.657). Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е
по-старото име на река Тибър : “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. A. 8.63).
В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно:
“Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” –
“(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.),
наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел.
авт.). Австрийският лингвист споделя и това, че Рим, Рома е етруско име (Walde A., 1910, c.657). Самите етруски са силно повлияни от траките,
както може да се види от присъстващите в етруския пантеон божества Земела,
Сетлан и др.
Благодарение на Есхил ние знаем,
че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В
работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък
на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на
техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя.
В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и
на запад, аз съм господар…” (Aesch. Suppl. 250 – 255). Напълно естествено е, ако дошлите от
земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум,
да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.
Трябва да призная, че
присъстващото в труда на Алоиз Валде тълкуване е логично и няма как да бъде
отхвърлено с лека ръка. Рим, Рома е по-скоро вдъхновено от древното название на
Тибър, по-точно Rūmon. В по-късни времена то е
преосмислено поради звуковата прилика с трако-пеласгийската дума *ромъ, явяваща се корен на стблг. рамѣнъ – силен.
Ако някой желае да научи повече подробности за
тракийското влияние на Апенинския п-в, книгата Неразказаната История на
Траките предлага няколко глави по темата:
1.Раждането на Рим, или идването на траките на Апенинския
полуостров.
2.Следите остават, или защо има италийски селища с български имена.
3.Общите корени на българските и римските обичаи и обреди.
4.Свидетелствата на езика, или трако-пеласгийските заемки в старолатинския.
Книгата може да се поръча на страницата на Издателство
Атеа.
Приятно четене! Ако има въпроси – насреща съм.