ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ И НОВИТЕ ГРОБОКОПАЧИ

 

Едва ли някой може да оспори факта, че римляните са били мъдри хора. Няма да спра да се удивявам на изказванията на различни хора родени във Вечния град. Без съмнение един от тях е добре известният с брилянтния си ум Марк Тулий Цицерон. Преди малко повече от 2000 години, огорчен от проблемите на своето време, обичащият родината си римлянин споделя следното:

 

“Един народ може да надживее глупаците и твърде амбициозните, но не може да преживее предателството дошло отвътре. Врагът пред стените на града е по-малко страшен, защото той се познава, а и развява знамето си показвайки ясно кой е. От друга страна, предателят е невидим сред “своите”. Неговите хитри манипулации и заговори проникват във всяка улица, дори и в сградата, в която държавниците се събират. Силата на предателя се състои в това, че той не прилича на чужденец. Той говори същият език както и неговите жертви, изглежда като тях, ползва техните аргументи, но изкривявайки ги, опорочава сърцата на мнозина. Предателят сече коренът на нацията, той работи тайно, незабелязан от никого, той унищожава душата на народа, заразява политиците така, че те стават негови слуги. Убиецът е страшен в делата си, но по-страшен от него е предателят – той е чумата!”

 

Нима Цицерон не е напълно прав? Чуждите агресори са лесни за разпознаване и ние дори инстинктивно тръгваме да се борим тях. За познаващите историята е несъмнено, че българите спадат към силните народи. Дедите ни многократно са доказвали, че умеят да побеждават на бойното поле. 

За жалост в полето на интригата и измамата ние сме ужасно слаби. Това от една страна е похвално, защото свидетелства за високия морал на българина. От друга страна обаче, неопитността ни в нечестните игри се явява наша слабост, която порочни хора използват срещу нас.

 

Перото наистина е по-силно от меча и тези, който са пропити с лукавост знаят как да унищожат много хора. Рушейки самочувствието на българите, карайки ги да се чувстват малки и незначителни, а от друга страна вменявайки им вина, ако посмеят да покажат гордостта си, недобросъвестните индивиди са реално гробокопачи на цял народ.

 

Смятам, че всеки разумно мислещ човек ще се съгласи, че страната ни се намира в криза: демографска, морална и т.н. По този въпрос са говорили различни сънародници. За много неща не съм съгласен с проф. Иво Христов, но за едно нещо считам, че е абсолютно прав. Преди време той каза, че българите не се множат, защото не им се живее. Така е, унилите, отпадналите и отчаяни хора не гледат в бъдещето, а в земята.

Защо обаче е така, заслужаваме ли ние тази орис?

 

Според мен не. Нито в миналото, нито в настоящето ние сме сторили нещо, което да рефлектира днес като карма, наказание за цял народ. Нашият “грях” се състои в това, че сме прекалено добри и прекалено много прощаваме на тези, които ни ощетяват. Така те са получили усещане за безнаказаност, а и апетит да ни мачкат още повече, като започват със самочувствието ни.

 

Съвсем наскоро български студенти, които съм наел да поддръжка на блога (Blogger) и няколко групи във Фейсбук ми споделиха огорченията си от поведението на наши “интелектуалци”. Става дума за писания на индивиди, които са високо образовани, а и се радват на уважение от страна на немалко хора.

 

Единият "интелектуалец" се подиграва често на българите, които не са загубили гордостта си. Въпросният индивид взема на подбив и тези сънародници, които се борят против догмите и търсят истината за произхода ни. Разбира се вместо аргументи, човекът ползва подигравки, злобни подмятания, а и лъжи. Според него това, че източноевропейците, а в това число и българите тачат родната си култура, е нещо без покритие, а и е негативно явление.

 

Другият господин, който е успял да огорчи младите студенти има подобно държание. Той също гледа с насмешка на хората противопоставящи се на виждането, че ние българите не сме буламач от три различни народа, и смятащи, че сме потомци на най-древния цивилизован народ – траките. Всеки има право на лично мнение, но един високо образован и интелигентен човек, имащ достъп до исторически извори, данни от антропология, археология и ономастика просто няма как да не осъзнае истината за корените ни. А защо не просто я премълчава и дори се бори активно против излизането и, това вече за мен е загадка.

 

Наскоро този господин в свой пост се е опитал да внуши, че ние българите нямаме господарски навици, самочувствие и начин на мислене. В по-голямата част от историята си сме били подчинени на други народи, били сме рая, роби…Не ми се изрежда повече, отвратен съм от такива твърдения, които не са нищо друго освен ужасна отрова за духа на и без това изтерзания ни народ.

 

Дори по време на петвековния османски гнет българите са имали високо самочувствие, точно това ни е запазило като народ. Точно гордостта ни е генерирала въстание след въстание срещу потисниците. 

Точно високия дух е позволявал на хайдутите да се изправят срещу по-многоброен противник и не просто да му окажат съпротива, но и да го победят. Хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Николай Хайтов дори споменава, че по време на Търновското Въстание през 1595 г., отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварният Даут ага...

 

Българинът никога не е губил гордостта си, това е забелязано дори от чужденци:

 

“Въпреки жестоките изпитания, българинът дълбоко в себе си носи гордостта. Може да е бил поробен, може да е живял тежко, но тогава той е заставал на дистанция от положението, гордо изразявайки мислите и чувствата си. Френският пътешественик Сиприен Робер пише за българина в книгата си “Славяните в Турция” (1848г.) следното:  Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” -   Ст. Минковa, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.319

 

Истинският българин е бил винаги горд и то с право, защото е познавал себе си като никой друг. Предците ни са демонстрирали благородно поведение, а и сплотеност, като и това е отбелязано от чужденци:

 

“Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела." - Коментар за българските ученици в “Robert’s Collese” от директора му Сайръс Хамлин - J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877, с.44.

 

Не просто горди хора и господари, предците ни са доказвали, че са благородници по дух със своето поведение. За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил,  българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П. Ангелов, България и Българите...с.110). 

 

Ако някой има правото да се гордее с миналото си – това сме ние.

 

Макар да сме имали силни армии не сме поробили никого, не сме експлоатирали никого.

 

Никога не сме унищожавали чужда книжнина, но пък нашата е унищожавана с фанатизъм от фанариотите.

 

Макар да сме знаели за злините причинени от гърците, това не им е спирало да им помогнем. Много българи са участвали в освободителното движение на южните ни съседи, без което държава Гърция днес нямаше да има.

Предците ни са тези, които първи демонстрират равнопоставеността на жената.

Дедите ни дават писменост и религия на руси, сърби и др., като при това силно повлияват езиците им.

 

Колкото до старата ни история – аз не приемам виждането на господата, които се подиграват с народа ни и вливат отрова в душата му. Нашата история не започва пред прословутата 681 г., а няколко хилядолетия по-рано. 

Дедите ни са отговорни за:

- откриването на колелото, каруцата, а с това и търговията на далечни разстояния.

- въвеждането на организираното земеделие в Европа.

- въвеждането на организираното скотовъдство в Европа.

- създаването на най-старите градове в Европа.

- създаването на най-ранната писменост - знаците манифестирани по керамиката от Неолита и Халколита. Същите тези знаци според учени като Харалд Хаарман, стават основа за минойската и микенска писменост. А самата микенска писменост според Георги Сотиров се явява първообраз на българската глаголица. Джейн Алън Харисън смята, че Орфей е ползвал крито-микенската писменост, явно неслучайно Алкидамант определя Орфей като създател на буквите.

- доктрината на Залмоксис става основа за гръцката медицина според д-р Васил Бакърджиев, а Стюърт Пигот споменава в своя работа, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис, т.е. идеята за безсмъртието на душата при келтите е заета от учението на гетския мъдрец.

Етногенезисът на дедите ни, влезли в историята под името траки започва през Неолита, преди около 8000 г. Това е установено благодарение на антропологични проучвания на древен скелетен материал:

 

 

“ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheсks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

 

Заключението в труда на Петър Боев и Славчо Чолаков е в пълна хармония с излезлите през 2011 – 2013 г. резултати от най-мащабните генетични проучвания до този момент. Според данните излиза, че типичните за населението на България генетични маркери I2, E-V13, J2, R1b*L23, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите по време на Каменната епоха. 

Ето това е истината за нас. Не сме рая, никога не сме били рая и макар да сме живели дълго време под чуждо владичество, ние сме запазили своята култура и език, а това е чудо. Вярно е, че шест века римско господство, век и половина византийска окупация и пет века османски гнет са много, но нашата история е дълга и всички тези печални събития са нищо в сравнение с периодите на възход и благоденствие.

Реално от 6000 г.пр. Хр. до падането на Дакийското царство, т.е. в продължение на 6100 години дедите ни се радват на благополучие и това обяснява големите им постижения.

Истината за жалост е неудобна за някои хора, защото запраща стотици томове на мастити учени на бунището и е съвсем нормално протежетата на засегнатите от истината учени със зъби и нокти да се опитат да спасят престижа на своите покровители.

 

Не е редно обаче заради шепа ограничени, но накичени с титли хорица, да се жертва цял народ. Не е редно да се взема на подбив справедливия стремеж на българина да възстанови гордостта и самочувствието си. Не е редно тези, които са на издръжката на народа да тровят същия този народ.

 

Индивидите, които правят това признават, че не са родолюбци. Те предпочитат да са европейци, граждани на света, каквото и да означава това. Всеки има право на избор, но щом ще хвалиш и предпочиташ чуждото – какво търсиш в България???

 

Всъщност отговорът е елементарен. В чужбина тези хорица не могат да се реализират, там си имат достатъчно хрантутници и няма защо да издържат такива, които освен да пишат измислици и да отправят празни призиви друго не могат.

 

Моята молба към всички е – странете от такива хора, не позволявайте отровата, която се сипе от думите им да ви засегне. Не ги хулете, не спорете с тях – смисъл няма, защото те нито искат, нито могат да променят същността си. Ако някой се отрече от Род и Родина, и започне да пропагандира, че другите народи са по-умни, по-човечни и по-културни от нас, такъв индивид завинаги е загубен за българщината. Топнеш ли се в духовната мръсотия петното стои до края на живота.

 

Вместо да се втурваме в спор с такива опетнени индивиди е по-добре да търсим, поддържаме и хвалим тези, които въпреки ужасната система са останали Човеци и Българи. Трябва да се съсредоточин над честните, добрите, смелите, почтените, които са запазили човечността си въпреки порочната система.

При тях трябва да ходим, тях трябва да даваме за пример. А има и друго, което е също важно. Хулите и пропагандата на чуждопоклонниците само показват, че ние сме народ с високи качества. Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод. 

Нека пазим своето, да помагаме на своите и да следваме примера на предците си. Не е нужно да мразим другите, за да запазим своето. Самата дума Родолюбие показва какво трябва да се прави. Добре ще е да храним уважение и разбиране към другите народи, но своето да пазим в сърцето и душата си. Така отровата, която безсъвестните индивиди сипят няма да ни порази, напротив – ще ни направи по-силни.

 

Тези, които са избрали ролята на плъхове ще получат съдба на плъхове. Нека ние да изберем роля на горди и благородни хора, които знаят кои са, знаят на какво са способни и имат вярата, че сами могат да изковат добро бъдеще за себе си и за децата си.

 

Аз имам вяра в себе си, а и в сънародниците си, защото познавам историята ни, а и българския народ. Зная, че напук на всичко ние ще оцелеем. Иван Вазов – патриархът на българската литература го е казал добре: Не се гаси туй що не гасне!

ПОРОЧНИТЕ МЕТОДИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

На този свят никой не е безгрешен. Като започнем от обикновения човек и стигнем до хората с няколко титли. Никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Това е напълно естествено и не би съществувал никакъв проблем, ако тези, които са направили неверни твърдения кажат, че не са прави. Всеки достоен човек би трябвало да е в състояние да преодолее егото си и да поднесе своите извинения. Такива неща се случват, но за жалост се случват твърде рядко.

Поради срам, страх, или други причини някои учени поддържат теории, които де факто не са доказани, но са приети. Излиза вярна максимата, че историята не е нищо друго освен съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил. Тъжно е, че това е реалност и то реалност, която влияе нашето ежедневие. Навлязохме в ХХI век, но в мислите си определена група хора се намира още във времето на Инвизицията. Това е недопустимо, не може в ерата на светлината сянката на лъжите да доминира живота ни.

Не бива да се примиряваме, че общоприетото е верно, най-вече когато виждаме, че то е изградено от заблуди, които ощетяват нашата история. Редно е хората поддържали старите догми да поискат прошка от българския народ защото всеки интелигентен човек осъзнава, че господствалите дълго време в науката тези не са изградени по научен път. 

Няма нищо научно в методиката, по която бе определено, че старите българи са тюрки. Погледнете сами, убедете в несъстоятелността на тюркската теза:

1.Не съществува нито един древен извор, в който да е казано, че дедите ни са тюрки, но за сметка на това в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, който обитава земи на север и на юг от Дунава.

2.Няма нито едно антропологично изследване определящо ни като тюркски народ, за сметка на това няколко изследвания показаха, че ние българите сме от същия антропологичен тип както народа наречен в древността с името траки, а по-късно българи.

3.Старобългарските имена Кроват, Аспарух, Тервел, Телериг, Сабин, Гостун, Винех, Крум и др. нямат обяснение на тюрски език, нито пък се употребяват от тюрките. За сметка на това голяма част от старобългарските имена се срещат в древни епиграфски паметници от Южните Балкани от времето на Бронзовата епоха.

4. Старобългарските руни се различават от орхоно-енисейските руни на тюрките, но пък имат над 40 успоредици с писменост използвана на Балканите по време на Бронзовата епоха.

5. В старобългарския език няма тюркски субстрат, двадесетината тюрски думи не са нищо повече от заемки, а заемки има също в латински, германски и гръцки. Освен това в българския език се наблюдават фонетични явления и диалектни особености, които са типични за тракийския език. Това е признато от световно известни лингвисти.

6. Тюрките не познават строежа с квадри, нито пък градят полуземлянки като дедите ни. Траките работят с квадри от дълбока древност, а и полуземлянката е типично жилище на тракийското селско население.

7. Тюрките не съхраняват житото си в ями както правят старите българи, но пък траките наречени по-късно българи ползват житни ями поне от най-дълбока древност.

8. Няма нито едно свидетелство на гръцки, или римски автор по отношение на това, че българите имат култ към Тангра. Теофилакт Охридски твърди, че дедите ни почитат слънцето, луната и звездите, т.е. няма свидетелство за монотеизъм. В именната ни система няма тюркски теоними, но тракийските са над двадесет.

9. Старите българи са конен народ, но в ездаческата ни терминология няма нито една тюрска дума. Седло, стреме, юзда, повод, оглавник, подкова, ездач, езда, грива не са от тюркски произход.

10. В българския фолклор няма тюркски елементи, но пък тракийските изобилстват и това кара етнолога Евгений Теодоров да каже, че ние българите имаме пълното право да се считаме за наследници на траките.

Де факто няма абсолютно никаква причина на старите българи да се гледа като на тюрки, но няколко поколения български студенти учеха, че дедите ни са тюрко- алтайци. Дори и понастоящем когато генетическите проучвания убедително доказаха, че ние нямаме нищо общо с тюрките, поддръжниците на заблудите все още не са поднесли извиненията си. Наука ли е това?

За жалост азиатският произход на старите българи не е единствената наложена заблуда. На нашите студенти по история и лингвистика се преподава, че езикът на микенците познат от документите с Линеар Б е древна форма на гръцки. Премълчани са планини от неудобни факти:

1. Хората "разшифровали" микенската писменост представят само 300 документа, а де факто съществуват около 4000, т.е. на читателя се представя само около 8% от словесното богатство на микенците.

2. От тези 8% около половината е съставена от лични имена и топоними. Нито един от микенските топоними Коринт, Закинт, Микена, Тилисос и т.н. няма обяснение на гръцки език. Джон Чадуик признава това най-откровено, но не посочва на чий език микенските топоними могат да се разтълкуват, а има доста данни за това.

Присъстващата в микенските местни имена наставка –инт е типична за тракийския език. През Късната Античност тя се развива в –енте, която пък е идентична на старобългарската –енте, срещаща се във воленте, жребенте, осленте. Този факт е останал неизвестен за широката публика. Защо ли?

3. От микенските лични имена около половината не са гръцки, това също се признава от учените твърдящи, че микенския език е гръцки. Те не са притеснени ни най-малко, че правят сериозни твърдения въз основа на около 4% от микенското словесно богатство. Фрапиращото е, че Чадук признава, че сред микенските имена отсъства напълно типичното за гърците оформяне на имена с наставки –идес, - адес.

За сметка на това в микенските документи се срещат имена типични за нас българите Арей, Бато, Ботийо, Бото, Бузо, Видул, Гета, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси, Тато. 

В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио,  Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Този факт също е останал неизвестен за нас.

4. От останалите 4% микенско словесно богатство доста думи или изобщо не са гръцки, или чрез манипулации са изкарани гръцки. Ето един пример, микенската дума за числото четири е кеторо (четоро), тя отговаря най-добре на стблг. четворъ в докато гръцките tessares, tettares, pissures – четири са доста по различни. Тази важна подробност не стряска специалистите изобщо.

Чадуик тълкува микенската дума аkelо като angelos-ангел, пратеник, но това е напълно невъзможно. Думата angelos-ангел, пратеник е заемка в гръцкия, тя идва от персийската anakhara-пратеник, конник носещ послание. Хубаво, но персийската дума възниква около 700 години след споменаването на акело в микенските документи, просто няма как да е древна заемка, но това не е пречка за Джон Чадуик, или пък учените разпространили виждането му. Можем ли да наречем такива действия наука?

5. Микенските титли за благородници ванакатело и лавагета нямат обяснение на гръцки. Езиковеди като Фриск, Мюлер, Ван Виндекенс и др. считат ванакатело и лавагета за заемки в гръцкия език, но и това не притеснява Чадуик и хората решили да изкарат микенците гърци. Учените не са смутени от факта, че микенските титли се срещат в почти непроменена форма при траките – ванакт, лавагета, докато по това време -VIII век преди Христа няма гръцки владетел с такава титла. Няма притеснение и от факта, че най-ранното споменаване на титлата ванакатело-цар е за човек с тракийското име Одрис. За “учените” фактите нямат значение, важно е повтарянето на определени внушения, това обаче не е научен метод.

Кауно Одурувийо Ванакатело - кана на Одрис царя

6. Чадуик и неговите последователи премълчават и други изключително важни факти. Те просто няма как да не знаят за свидетелството на Страбон, че Пелопонес (там където е Микена) е получил името си от фригиеца Пелопс, който населил полуострова с хората си.

В работа на Софокъл също се казва, че Пелопс е варварин фригиец. Приемем ли, че микенците са де факто фригийски колонисти, става ясно защо фриги, а не гърци ползват през VIII век преди Христа микенските титли ванакт и лавагета.

7. Чадуик не се притеснява ни най-малко от факта, че не гърците, а траките издигат куполни гробници като микенците. Отново не гърците, а траките жертват кон при погребение на благородник. Пак не гърците, а траките носят панталони като микенците. Да не забравяме, че по време на Класическия период гърците считат панталоните за варварско облекло. Как може някой да счита облеклото на дедите си за варварско?

8. Чадуик анализира Линеар А и Линеар Б, би трябвало да е изследвал и още доста писмености, но по някакъв начин е пропуснал глаголицата, която предлага 22 успоредици във форма и звукова стойност с микенския Линеар Б, а като цяло паралелите във форма са над тридесет. При старобългарските руни и Линеар Б паралелите са над 40, но в този случай Чадуик и хората му имат извинение. През 50-те години на ХХ век се знаеше твърде малко за руните на дедите ни. Понастоящем обаче има данни, какво е извинението на днешните учени в такъв случай?

БР- Български руни

ЛП - Линеарна писменост от Бронзовата епоха на Балканите

9. Чадуик не е притеснен, че особеностите на микенските диалекти не се срещат в нито един от гръцките диалекти от историческия период. В микенския език се среща екане и якане, същата особеност се среща в тракийския, т.е. древнобългарския език. В различни документи срещаме вариантите пияла – пийела – фиала. Тази важна подробност е пропусната.

10. В Линеар Б не присъстват изобщо знаци отговарящи на гръцките букви Φ, Ψ, Ω, Θ, а без тях документирането на гръцката реч е невъзможно.

Като имаме предвид тези неща, смятате ли, че може да се твърди, че в микенските документи е съхранена гръцка реч? Микенският език е по-скоро древен тракийски диалект. Както езиковите особености, така също ред културни белези и исторически извори свидетелстват за това, но уви, неудобната истина е хитро пропусната.

Поредното залитане на учените, което е прието за истина засяга езика на траките, наречени в по-късни времена българи. Иначе способният лингвист Кирил Влахов споменава учуден в своя работа, че в българския не може да се намери тракийски субстрат. Това ще рече, че в българския език няма архаични думи, които да не притежават българска етимология. 

В този случай най-логичното е да се приеме, че причината за това е факта, че езикът, който говорим не е нищо друго, а само развита форма на речта на Орфей и Залмоксис. Друго обяснение няма.

Ако дедите ни бяха завоеватели и различен народ от траките, то субстрат задължително щеше да присъства. Във френския има галски субстрат, в английския има уелски и гаелски субстрат, в гръцкия има тракийски/пеласгийски субстрат, в латинския има етруски субстрат, дори в древния санскрит има дравидски субстрат. Как така траки и българи ще са различни хора и няма да има тракийски субстрат в нашата реч?

Просто под влияние на чужденци някои хора решават да си затворят очите за планини от важни данни. От IV до XV век старите българи са отъждествявани с мизите – най-ранно споменатия тракийски народ. За столиците ни Плиска и Преслав няколко летописци твърдят, че са построени по времето на Константин Велики. Строежът с квадри използван при изграждането на Плиска и Преслав е познат на траките наречени по-късно българи поне от IV преди Христа, ако и хилядолетие по-рано.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliskuba%201.JPG

Стопанските методи на траките, техните жилища, дрехи, обичаи, погребални обреди, земеделски сечива и пастирски атрибути не изчезват след времето на Аспарух, а продължават да си съществуват. Българският фолклор е базиран на тракийската култура и религия, ние дори пазим в именната си система над двадесет названия на тракийски богове. Неотдавна генетическите проучвания доказаха, че народът наречен траки никога не е изчезвал, а само в по-ново време е познат под различно име – българи.

Това е нещо напълно нормално, в далечното минало гърците са наричани данайци, дедите на испанците носят името ибери, а при иранците срещаме голям брой алтернативни имена – перси, артеи, кефени, хорсари. Каква е пречката хората назовавани траки да са същият народ познат като българи? Няма никаква пречка.

Проблемът се състои в това, че на определена група хора истината не отърва. Тези индивиди подемат кампания за очерването на името ни, за скриване на нашия принос към европейската култура, а и за промиването на съзнанието на лековерните наши сънародници. Действията на чужденците са разбираеми, но какво би оправдало някои наши учени. До 1989 година те можеха да се оправдаят с натиск от Москва. Хубаво, но какво попречи след падането на тоталитаризма да се каже истината?

Тази истина е в полза на българския народ. Чалгата и униженията бликащи от разични медии смачкаха душата и съзнанието на много от нас. Стигна се до там, че някои приеха бедността за нормално състояние. Това е печално, страшно, потресаващо е, примирението е последната врата, зад която стои пълното заличаване на личноста.

Смачкан народ се управлява лесно, но след време винаги се появява съпротива. Не всеки се предава и този, който е успял да запази себе си, ще изпълни сърцето си с гняв, а дори и омраза. Озлобеният човек е способен на ужасни неща, но вината за това не е негова. Отговорни са тези, които са го довели до състояние на скот и са му отнели и последната капчица достойнство.

Без самочувствие и национална гордост никой народ не може да оцелее. Това се знае от разумните политици, винаги се е знаело от държавниците дори и тези от древността. Те са се грижели поданиците им да ходят с високо вдигната глава. Поради тази причина гърците позаемат от преданията на дедите ни и ги вплитат в своите митове. Римляните си приписват троянски произход, а в по-късни времена германците са правят на арийци без да са такива.

Ние няма нужда да лъжем, няма нужда да се правим на това, което не сме. Достатъчно е само да знаем истината за миналото си. Достатъчно е да знаем, че във вените ни тече кръвта на Залмоксис и Орфей, на мъдрият цар Ситалк и смелия Спартак. Достатъчно е да знаем, че дарбите на предците ни са закодирани в нашите гени и само чакат удобен момент да бъдат отключени, а ключът е националната гордост.

Когато някой расте със съзнанието, че предците му са първите благородници, той ще се държи като благородник защото благородството задължава. Такъв човек ще страни от пороците и вместо да падне в плен на слабостите, непрекъснато ще се стреми да се усъвършенства, да стане силен, почтен, добър и смел като хората преди него. Такъв човек е здраво звено от верига, която няма късане. Такъв човек е истински Българин.