ХРАМОВЕ И МИСТЕРИИ В ХЕМУС (СТАРА ПЛАНИНА)

 

Планините на България са благословени места. Всяка има свой характер, свой особен чар, свое типично излъчване. Точно поради това е трудно е една от тях да бъде поставена на първо място, а и честно казано – това не е нужно. Всичките ни планини заслужават внимание, а и грижи, защото освен запазването на горите и изворите, ние трябва да опазим и археологическите обекти. Те не са никак малко, а при наличие на добра воля за проучване и съхранение, броят им ще нарасне. С това пък ще нарасне и престижа на страната ни.

 

Стара планина, позната в миналото като Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων крие много тайни. В работа от 2007 г. проф. д-р Иван Христов дава ценни сведения за немалко интересни обекти в региона на Стара планина. Става дума за тракийското светилище в землището на с. Дамяново, светилището на връх Чучул, друго светилище под връх Марагидик, новооткритото тракийско скално светилище в района на с. Рибарица, скалното светилище в района на с. Рибарица и др. (Христов, 2007).

 

Не можем да пренебрегнем и нимфеума в археологическия резерват Мадара, където е имало храмове на Бендида, Асклепий и Хероса. Трябва да се добави и това, че според сведения на стари автори като Еврипид и Хереклид, на територията на Хемус има проницалище на бог Дионис, където се съхраняват плочици с Орфеева мъдрост (Iliev, c.62-63).

https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

 

Явно въпросното светилище е много древно, защото въпросните плочици, по чиято повърхност са записани наставления на Орфей,  най-вероятно са същите, като плочиците запазени на остров Крит и континентална Гърция от времето на Бронзовата епоха и известни като крито-микенска писменост.

 

                            Крито-микенска писменост (по Артър Еванс)

За тези особени знаци, Джейн Алън Харисън смята, че това е “азбуката”, която е ползвал Орфей (Harrison, 1991, c. 467). На същото мнение е и творилия в Канада Георги Сотиров, даващ солидни аргументи в полза на това, че крито-микенската писменост не е гръцка, а тракийска се явява прототип на глаголицата. Сотиров е прав, голяма част от знаците на крито-микенската писменост не просто имат същата форма като буквите от глаголицата, но и носят идентична звукова стойност. Това просто няма как да е случайност.

 

Сравнения на крито-микенска писменост и глаголица (по Георги Сотиров)

А каква е връзката между Дионис и Орфей научаваме от Диодор Сицилийски. Той разказва за деянията на древния бог, за неговата благодарност към Харопс, когото посвещава в тайнствата си. Диород обяснява и, че Харопс от своя страна предава знанията на Оеагър – бащата на Орфей, който пък променя и допълва ритуалите и поради това те са известни и като орфически (Diod.III.65.6)

 

“Thereupon, out of gratitude to Charops for the aid the man had rendered him, Dionysus made over to him the kingdom of the Thracians and instructed him in the secret rites connected with the initiations; and Oeagrus,  p301 the son of Charops, then took over both the kingdom and the initiatory rites which were handed down in the mysteries, the rites which afterwards Orpheus, the son of Oeagrus, who was the superior of all men in natural gifts and education, learned from his father; Orpheus also made many changes in the practices and for that reason the rites which had been established by Dionysus were also called "Orphic." (Diod.III.65.6).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

Диодор дава и други интересни сведения, които обясняват връзката между Дионис и Орфей. Старият автор разказва за това как Лин използвайки пеласгийски букви създава работа, в която запечатва делата на Дионис, като допълва и, че Орфей също е ползвал тези пеласгийски букви за същата цел (Diod.III.67.4)

 

“Now Linus, they say, composed an account in the Pelasgic letters of the deeds of the first Dionysus and of the other mythical legends and left them among his memoirs. 5 And in the same manner use was made of these Pelasgic letters by Orpheus….”(Diod.III.67.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

По мои сведения, светилището, в което някога са пазени плочици с Орфеева мъдрост все още не е намерено. Ако не е напълно разрушено от някой от окупаторите на страната ни, съществува възможност скоро то да бъде открито. Преди време различни хора ми споменаваха за намерени фрагменти от глинени плочици с различни знаци, но за жалост тогава не взех думите на сериозно. Откривателите на керамиката не дадоха сведения за локацията, само споменаха – някъде в централна Стара планина. Както вече се уверихме – този регион е богат на древни храмове и светилища, някои открити наскоро.

 

Искрено се надявам тези сънародници, които преди време ме уведомиха да плочиците да се свържат отново с мен, или още по-добре – да се свържат с археолози от региона и да ги заведат до мястото на находището, за да могат да бъдат извършени разкопки. Те несъмнено ще извадят на бял свят интересни, а и важни обекти, имащи потенциал да променят историята.

 

Проучвания и разкопки са нужни, защото точно в централна Стара планина, по време на Античността живеят селите, познати и като селети. Смятам, че те са клон на пеласгите наречени сели/Σελλοί, които Омир определя като пазители на храма на Зевс в Додона:

 

“Zeus, thou king, Dodonaean, Pelasgian, thou that dwellest afar, ruling over wintry Dodona,—and about thee dwell the Selli…” (Hom. Il. 16.233)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2016.233&lang=original

 

Друга част от селите са обитавали бреговете на Бяло море, известно като Тракийско море в древността. При анализа на тракийския топоним Селимбрия/Σηλυμβρία лингвистите сравняват елемента Сели/Σηλυ – с името на обитаващите северозападна Гърция хора (пеласги бел.авт.) Сели/Σελλοί и намиращата се в среден Хемус област Селетика/Σελλητική (Георгиев, 1976, с.18).

 

Хората наречени Сели/Σελλοί са важни за нашата история, защото те са обявени за пеласги, а за жалост в нашите научни среди се намират хора, които не само отричат това, че пеласгите са част от тракийското семейство, но ги и определят като митичен народ, нищо повече.

 

Точно пеласгите обаче са тези, които предават култа към Зевс на гърците. Неслучайно Омир нарича Зевс Пеласгийски, това е етнически епитет. Благодарение хората наричани Сели/Σελλοί разбираме, че пеласгите са винаги заедно с траки. В земите край Хемус техни съседи са гетите и мизите наречени в по-късни времена българи. Край Селимбрия/Σηλυμβρία, получила името си от друга група Сели/Σελλοί, съседни тракийски племена са кените и тюните.

 

Представената тук информация позволява да се каже, че Стара планина е била важно място за дедите ни влезли в историята под имената траки и пеласги.  Ако това не беше така, то там нямаше да има толкова много светилища и храмове. Явно от дълбока древност мястото е считано за духовен център и навярно това е дало името Стара (планина). Прилагателното стара присъства в тракийската ономастика и това се знае отлично от лингвистите поне от 1977 г. При анализа на името на божеството Стар-аскенос/Σταρασκηνος като еквивалент на стар, стара, е посочено старобългарското прилагателно старъ – стар (Георгиев, 1977, с.102).

 

В този случай значението е голяма, древна (планина), докато познатото на Херодот, Страбон и др. название Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων притежава значение снежна, заснежена планина. В миналото климатът е бил по-хладен и върховете на Балкана са били винаги покрити със сняг, като точно това е дало името Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων.

 

Дори и то обаче притежава смисъл на български език. Удивително е, че до времето на Раковски са известни названията Ем Планина, нос Емине, които са много древни и идват от Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων. В речника на Уилям Смит планиското име Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων бива сравнено с гр. χεῖμα, χειμών, and и санскр. himan, héman – зима :

 

“The name Haemus seems to be connected with the Greek χεῖμα, χειμών, and the Sanscrit himan and héman, according to which it would signify the cold or stormy mountain; but it is possible also that the name is of Thracian origin.”

 http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DH%3Aentry+group%3D1%3Aentry%3Dhaemus-geo

 

В речника на Макс Фасмер виждането за произхода на думата зима е представено доста лаконично: “зима́, зи́му (вин.), укр. зима́, др.-русск., ст.-слав. зима χεῖμών, болг. зи́ма (Младенов 192), сербохорв. зи́ма, вин. зи̑му, словен. zíma, чеш., слвц., польск. zima, н.-луж., в.-луж. zуmа. || Родственно лит. žiemà, вин. žiẽmą «зима», лтш. zìema — то же, др.-прусск. semo — то же, др.-инд. hḗman «зимой», himás «зима», hēmantás — то же, авест. zyå-(zim-), zimō «мороз, зима», греч. χεῖμα «зима», χειμών «зимняя буря», χειμερινός «зимний»….”

 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

Смятам, че най-древния вариант на нашата дума зима и бил*hima/хима. В този си вид, в далечното минало той е приет от гърци, индийци и др. народи. Не е тайна, че траките и пеласгите са по-стари жители на Пелопонес, Атика, Тесалия, Епир и т.н. Не тайна и, че предците на гърците са заели пантеона си, а и са получили култура от предгръцкото население: трако-пеласгите, които се явяват наши предци.

 

Също така е добре известен похода на Дионис в Индия. Ариан споделя, че тракийския бог е считан за основоположник на индийската цивилизация, а да се дадат знания е невъзможно без да се даде и език. Ето как се появяват индо-европейските езици – чрез преселенията и културното влияние на нашите предци. Преди да дойдат траките в Индия, там са се говорили само дравидски езици като тамилски, телугу и др.

 

Древните тракийски названия Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων се явяват прототип на разположените в земите на индийци и др. имена на планини Imaus, Imaeon. Да не забравяме и намиращата се на Апенинския полуостров планина Imeus. За нея пише проучващият древни топоними и хидроними Антонио Скиарета:

 

Imeus m.

Place: pass of Forca Caruso, province L'Aquila, region Abruzzo, Italy

Name: Mons Imeus (Peut.)

Etymology: It may have the same origin of Himella fl., from the IE root *g'heim-'snow, cold', an extension (from *g'hei-mn- ?) of *g'hei- 'winter, snow'. Then, the name meant 'the cold (pass)'. https://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

 

По време на древността Апенините не са колонизирани нито от индийци, нито от иранци, които да бъдат свързани с името на планината Imeus, но за идването на траки и пеласги се знае добре. Плутарх дори предава вярването, че Рим е основан от пеласгите: “ …great name of Rome, so famous among mankind, was given to that city, writers are not agreed. Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ (Plut.Rom.I.1)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

 

Страбон пък разказва за идване на траки в северните части на Апенините, недълго след Троянската война: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias,​” (Strab. XII.2.25).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html

 

Ето как става ясно, че преселенията на трако-пеласгите са причината за това на Апенините, Балканите и в Средна Азия да има планини с идентични, или почти идентични имена. Също така преселенията на трако-пеласгите обясняват и защо в северните части на Индия се говорят арийски езици, а в южните дравидски.

 

Навремето, когато лингвистиката е била още млада наука се е смятало, че индоевропейските езици са се появили поради преселенията и културното влияние на някакъв могъщ народ (какъвто са били трако-пеласгите). В последствие тази теория бива дефинирана като расистка и е изоставена. Реално във въпросната теория няма нищо  расистко. Не е расизъм да се каже, че по време на Неолита, Халколита или Бронзовата епоха едни хора (трако-пеласгите) са били по-развити от други. Това е нещо, което не може да се отрече, но поради това, че историците ни се свиват плахо в ъгъла и не смеят да възразят на колегите си от изток и запад, истината остава в сянка, като същевременно бива заменена от противоречащи на здравия разум теории. Всичко неудобно се смита под килима, защото току виж на някого може да просветне как стоят нещата.

 

Да, но във века на информацията е невъзможно да се укрие нещо за дълго време. Рано или късно истината излиза и всекиму ще бъде платено според деянията и заслугите. Аз съм уверен в правотата си, нека се страхуват тези, които помагат на чужди сили да бъде ограбено културното ни наследство и да бъде лишен народа ни от самочувствието, което заслужава.

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Георгиев, Вл. Траките и техния език, БАН, София, 1977.

Христов. И., Светилища на траките в централен Хемус, Фабер, 2007.

Harrison J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991.

Сотиров Г., Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Iliev J., Oracles of Dionysos in Ancient Thrace https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

Dictionary of Greek and Roman Geography (1854), William Smith, LLD, Ed.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:id=dodona-geo

SELLETAE SELLE´TAE(Plin. Nat. 4.11. s. 18, init.), a people of Thrace, whose country was called SELLETICA(Σελλητική, Ptol. 3.11.8). It was north of the Haemus, between that range of mountains and the Panysus.

https://logeion.uchicago.edu/Selletae

The Library of History of Diodorus Siculus published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1935

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

 

ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ОРФЕЙ

За Орфей - великия тракийски певец е изписано много. Приписвани са му даже свръхестествени качества, някои стари автори твърдят, че омагьосвал хора и зверове с музиката си, можел да пречисти някого от извършени грехове, да излекува болест и премахне проклятие.

 http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/field/image/thracians-orpheus-myth.jpg

Диодор Сицилийски разказва за пътешествието на Орфей в Египет. Аполон Родоски го прави важен участник на мисията на аргонавтите. Алкидамант го нарича създател на азбуката, учител на Херакъл и просветител на хората. Вярва се, че бащата на Орфей е тракийския цар Оеагър, а като майка е посочена музата Калиопа. Някои автори причисляват легендарния певец за към киконите, а други като Плиний Стари към ситоните, а има и такива, които го смятат произлизащ от пиерите, властващ над одрисите и т.н.

https://interactiveancients.files.wordpress.com/2013/07/orpheus_painter3.jpg

Определени стари летописци разказват, че в храм на бог Дионис намиращ се в планината Хемус (Стара Планина) ca се пазили плочици с орфееви писания. В други предания научаваме, че Музайос негов син, който е бил отговорен за посвещенията в Елевзийските мистерии в Атина. Като място на гробницата на Орфей са споменати Диум и Либетра.

Повечето легенди разказват, че менадите на Дионис причиняват смърта на мъжа с вълшебен глас, но има и друга, доста по-различна версия. В нея се разказва, че не жриците на бога на екстаза са виновните, а мълнията на бог Зевс. Гръмовержецът бил разгневен на благородния тракиец за разкриването на мистериите и даване на знания на хората. 

Трудно е да се определи кое от преданията е най-близо до истинската история, все пак става дума за събития, които са от преди повече от три хиляди години. Едно обаче е сигурно – синът на Оеагър и Калиопа е бил забележителна личност иначе не би оставил такъв силен отпечатък след себе си. Обаянието му е било толкова силно, че ранните отци на църквата наричат Христос втори Орфей.

В миналото бяха правени доста опити Орфей да бъде представен като грък въпреки, че тракийския произход на цар Оеагър и музата Калиопа изобщо не може да се оспори.

Езиковедите знаеха прекрасно, че лични имена с наставка –eus (Orpheus/Ορφευς) не са гръци по произход, това на попречи на доста спекуланти да си съчиняват на воля.

Днес, макар тракийската принадлежност на Орфей да се оспорва само от фанатици, все още се водят дискусии по отношение на значение на името му. Версиите са много и се отличават значително една от друга. Някои като Шантрен търсят връзка между гр. ὀρφανός-сирак и лат. orbus-лишен от. Това е предложено във връзка с факта, че тракийския певец загубва жена си, т.е. лишен е от нея. Евридика е ухапана от змия и умира.

Проблемът тук е, че загубата на съпругата е събитие от времето когато Орфей е в зряла възраст, а името на даден индивид се дава при неговото рождение. В такъв случай значението сирак, осиротял, лишен от,  не е на място.

По-странно предложение дава Вл. Георгиев. Макар почти всеки да е приел факта, че името Орфей не е гръцко, лингвистът смята, че то може да се свърже с гр. ῤαψωδός-рапсодия, някой зашива в едно стихове, тогава, разглеждайки това виждане Шантрен предлага за основа гр. ῤάπτω- зашивам, съшивам, съединявам. Уповавайки се на микенската лексика Адриан Поручиуч доказва, че тази версия не може да се приеме.

Поручиуч представя мненията на Покорни, Клуге, Фасмер и др. които свързват името на Орфей с понятия като работа, наследство, роб, дете – Arbeit, Erbe, раб, роб, ребëнок. Поручиуч добавя също и санскр. árbhas–момче, малък, като набляга на това, че надежна етимология може да се получи от ведическата дума Rbhu и слав. раб, роб. Този автор търси връзка и с ползвания от Българската Православна Църква израз раб Божий, давайки паралел с гр. δουλος Θεου и лат. servus Dei – раб Божий.

Смятам, че Поручиуч се е стигнал най-близо до истината. Орфей/ Ορφευς  e гръцкото предаване на едно древно име, в далечното минало то е звучало по-различно. Най-близко до Орфей е древномакедонското и тракийско име Арабей /Arrhabeus. То е носено от пълководец от войската на Александър Велики, принадлежало е и на няколко благородника от средите на траките линкести.

В древността линкестите са обитавали земите около Преспанското езеро. На изток от тях е земята на роднините им пиери, а и свързаните  с легендите за Орфей Диум и Либетра.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Macedonian_Kingdom.jpg/1024px-Macedonian_Kingdom.jpg

В справочник за древността създаден от П.Бейл, Дж. Бернард, Т.Бърч, Дж.Локман и др. срещаме интересно сведение. Споменат е владетел на линкестите Арабей /Arrhabeus като е казано също, че той е дядо на жена с име Евридика. Ясно е, че това не е съпругата на Орфей понеже става дума за доста по-късен период. Важното в случая е това, че в същия регион, в който е живял легендарния певец срещаме както името Евридика, така и Арабей.

Смятам, че тракийскито лично име Арабей /Arrhabeus е само вариант на Орфей/ Ορφευς, което в тази си форма е само един гърцизиран вариант на палеобалкански антропоним. Изконното, правилното име на Орфей е било по-скоро Орбуш, колкото и странно да звучи това.

Значението на Орфей//Орбуш е потомък, момче, малък, малчуган, това е и значението на българската дума раб.

Езиковедите смятат, че раб, роб притежава древна форма арбъ, чието значение е дете, домашен прислужник, служител. Вторичното значение служител е възникнало поради това, че в миналото децата са били често използвани за прислуга. Със същата семантика е и тракийското лично име Момо, то не само се среща до ново време в България, но и тълкуването му е момък, момче.

Древната дума арбъ-дете, момче, потомък явно е имала и вариант орбъ, тъй както в старобългарския имаме два варианта на една и съща дума – рабъ и робъ. Вариациите арбъ и орбъ обясняват и вариациите в имената Арабей/Орбуш.

Сроднo e разбира се е и Rbhu – синът на Брама. Според Макдонал rbhu идва от rabh давайки значение способен, работлив. В случая Макдонал е пропуснал санскр. arbhas- дете, малко момче. Трябва да се добави и важната подробност, че Брама е де факто тракийския бог Дионис познат още като Бромий.

Защо намираме тракийско божество при старите индийци обяснява Луций Ариан, който пише, че в дълбока древност Дионис дошъл в Индия и създал цивилизацията там. До този момент хората се обличали с кожи и се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, показал им как да строят градове, дал им дори религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона – Arr. Anab.VII.vii. Разказът на Ариан обяснява как в Индия са се появили имащите тракийски корени думи arbhas-дете и Rbhu-способен, работлив.

Въпреки, че има логика името на Орфей да се изтълкува като момче, потомък, а за негов по-стар вариант да бъде определен Орбуш, за доста хора ще е трудно да приемат това. Причината се крие в навика и вече установената представа. Ние вярваме в това, което ни се преподава в училище, а и в това, което ни втълпяват медиите. Така с течение на времето се създава нашата истина, която ние следваме предано.

Нека погледнем реално на нещата обаче. Всеки разумен човек знае, че историята е силно политизирана, не е тайна и това, че чуждите лобита  имат силно влияние в България. Как да очакваме в такъв случай да научим за неподправената истина за събитията от миналото?

Не само името на Орфей е предадено в изкривен вид. Названието траки също е гърцизиран вариант на древнобалкански етноним. Става дума за дерзеите-дерзики, чието име се тълкува със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък – това е значенито на траки – смели, храбри, дръзки. 

По една или друга причина названията на някои народи не просто са предавани в променен вид, но са представяни и като напълно различни от изконните. Хората, които ние познаваме като хети са се наричали неси, а своя език те са назовавали несили. Eгиптяните пък са казвали на страната си не Египет, а КМТ – Кемет. Етруските ползват за себе си туат раснал, но това не пречи на римляните да наречат своите съседи туски.

Ще мине доста време докато приемем за нормално, че истинското име на Орфей е Орбуш и, че се тълкува на български език. Ще мине време и докато учените признаят, че наставката eus/ευς е само древен вариант на българската умалителна наставка –уш, юш срещаща се в имена като Балуш, Велюш, Златуш, Лалуш, Милюш, Перуш. Това май не е тайна за някои специалисти поддържащи догмите, защото подобни имена не присъстват в повечето честотно-тълковни речници. Приятно изключение е работата на Йордан Заимов – Български Именник.

Дълго време бяхме закърмяни със заблуди. Дълго време студентите ни бяха принудени да повтарят лъжи. Дълго време казващите истината бяха преследвани, или обричани на забрава. Днес е по-различно макар тези, които поддържат догмите все още да не са показали покаяние за делата си и все още да отказват да приемат новото.

Днес всеки от нас може да сравнява и проверява. Старите извори и работите на езиковеди, археолози не са достъпни само за група избрани. Който е упорит в търсенията си, несъмнено ще открие истината, а това си заслужава защото истината не само ще отвори очите ни за събитията от миналото, но ще ни помогне да опознаем и себе си, да разберем кои сме и на какво сме способни.

В гените на българите са закодирани невероятни качества, но те не могат да се проявят спонтанно. За проявата на това, което е запечатано в генетичния ни код са нужни определени условия. На първо място е духовната чистота, тя е от огромна важност. Дори и когато небето над нас е било черно, в сърцата ни е имало и светлина и доброта. Не са малко тези чужденци, на които е направил впечатление веселия, приветлив и добродушен българин.

Днес от медии, блогове и форуми се лее злоба. В повечето случаи тя не е създадена от българи, но българи се тровят от нея. Тя е като катран – дори едно докосване мърси и вреди. Не е ли по-добре вместо да се плюе, кълне и обижда, да се направи така, че да не е нужно да сме недоволни?

Ако наругаеш някого може да ти олекне на момента, но реално нищо няма да се промени, положението си остава същото и се създава един порочен цикъл.  Има и друго, тези, които са направили живота ни черен, са лишени от чувства, изобщо не се притесняват кой как ще ги нарече. Те си следват пътя на парите и властта, знаейки, че тези неща им дават защита...поне за известно време.

Дали лошите и посредствените щяха да определят съдбата ни, ако не се бяхме отклонили от същността си?  Щяха ли да ни мачкат, ако имаше любов и дружба между нас и всички имаха готовноста да защият свой брат, или сестра? Щеше ли някой да смее да се подиграва с нас, ако ние бяхме осъзнати, единни и силни хора?

Хищниците и паразитите са опасни за тези, които са слаби и болни. Силните и единните знаят как да се пазят. Ето към това трябва да се стремим – сила и единство. Ако сме огорчени от постъпка, или думи на политик, по-разумно е вместо да го ругаем, да помогнем на някой, който се нуждае от подкрепа, така спасяваме сънародник, който след време може да подкрепи нас. По-разумно е да изключим телевизора и да опознаем хората край нас, да станем приятели с тях, да търсим заедно решение на проблемите си.

Не казвам, че това ще е лесно, няма лесно и хубаво, но си заслужава да се опита. След като някои личности успяват да се измъкнат от примката на наркотика, защо и ние като общество да не сме в състояние се отърсим от мръсотията, в която са ни набутали бездушни индивиди? Стъпка по стъпка, ден след ден, вместо да потъваме по-дълбоко в блатото на злобата, можем да вървим по светлия път на Българина.

Използвана литература:

1.A.Poruciuc, Orpheus – name and function, Thracia XV, in honoerm annorum LXX Alexandri Fol, Bulgarian Academy of Sciences, Tangra TanNakRa Publ. Sofia, 2003;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

4. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

5. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

6. Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.H.Krahe, Lexikon Altillyrischen Personennamen, Carl Winter’s Verlag, Heidelberg, 1929;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

10.Diodorus of Sicily, transl.G.H.Oldfather, William Heinemann Ltd, Harward University Press, MCMLXVII;

11.A.A.McDonell, Vedic Mitology, Motinal Banarsidass Publ. Delhi, 2002;

12.Йордан Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

13. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

14.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 

15. В.Лозанова, Терей, Енциклопедия Древна Тракия и Траките

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=557&Itemid=106

ФАЛШИФИЦИРАНАТА ИСТОРИЯ, МИХАИЛ СИРИЙСКИ И БЪЛГАРИТЕ

Изворите за нашето минало са много. За жалост хрониките, от които черпим знания са сътворени от враговете на дедите ни. Повече от ясно е, че римските и гръцки летописци не винаги са били обективни. Често важни подробности са били премълчавани, или пък преиначавани. Теофан Изповедник и Никифор имат доблестта да признаят срамното поражение на император Константин IV и победата на княз Аспарух. Войната между българите и Римската Империя (Византия) е спомената и от Константин Апамейски, но повечето от останалите автори бягат от това събитие като дявол от тамян.

Веселин Бешевлиев разказва за това явление и обяснява, че през Х век във Византия били създадени нови версии за заселването на българите отсам Дунав, които трябвало да отменят съобщенията на Теофан и патриарх Никифор и Константин Багренородни за заселването и образуването на българската държава.

Доста летописци услужливо подемат новата тенденция на фалшифициране на събитията, един от тях е Лъв Дякон. Той признава, че българите са познати и под името мизи, но пропуска княз Аспарух, премълчава за бягството на  Константин IV. Присъствието на българите на юг от Дунава бива обяснено с милостта на император Юстиниан Риномет -705-711 г. По негово благоволение дедите ни получили земята си.

Друг услужлив на Рим (Византия) автор е Михаил Сирийски. Някои сънародници изпадат в екстаз при чуването на името на този човек. Причината на това навярно се крие във факта, че този летописец изкарва българите късно дошли чужденци, чиято прародина се намира край Имеон, Средна Азия.

Средновековният летописец твърди, че по времето на император Маврикий -582-602 г. трима братя дошли от Вътрешна Скития водейки със себе си 30 000 скити. Отправната им точка била планината Имеон, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите, един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име.

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Верно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки залита повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби и нагли фалшификации.

На първо място Михаил Сирийски премълчава факта, че българите отвоюват родината си. Вместо това дедите ни са изкарани хора превиващи гръб пред римския владетел. Елементът на мъжество и героизъм ни е отнет, а вместо него ни е лепнат етикет на покорно, раболепно племе, което се моли на император Маврикий.

Къде останаха думите на Енодий, който казва, че българите са народ, на който всичко е принадлежало, народ, при който на почит стои този, който купува дойстойнството си с кръвта на противниците си и, у който полесражението е родно място.

Да разгледаме и времето на идването на дедите ни - 582-602 г. Съществуват толкова много данни, в които българи и България са споменати преди този период. Дори Михаил Сирийски да не е бил запознат с някои документи, едва ли всички сведения за българи в Европа прези 582 година са му били неизвестни. 

B ирландските писания Leabhor Gabhala Eireann се казва, че по времето на цар Кир Велики -VI век преди Христа, народ наречен болги идва от Тракия в Ирландия. Това е около 1100 години преди времето когато според Михаил Сирийски българите се появяват в Европа, но за този извор средновековния автор има оправдание. Ирландските хроники стават известни в Европа сравнително късно.

Картата на Св. Йероним обаче би трябвало да е добре известна на летописецът определил дедите ни като късни азиатски пришълци. Документът е създаден през IV век, той е ценен поради това, че е отбелязано името България като тъждествено на Мизия. Според сведенията на Св. Йероним поне земите между Дунава и Стара Планина би трябвало да са населени с българи в периода 380-390 година.

http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgkarta.jpg

Потвърждение за това намираме в твърдението на Касиодор цитиран от Орбини, че българите са в конфликт с Рим край Сингидунум (Белград наричан още Алба Булгарика) някъде към 390 година.

Още едно потвърждение намираме в сведението на Г.Кодин, според когото градовете Плиска, Преслав, Дуросторум и Констанца са строени по времето на Константин Велики – 306-337 година. Понеже имената на Плиска и Преслав са български, то те са строени за българи и най-вероятно от българи, ако съдим по използваните квадри.

Отново доста преди споменатия от Михаил Сирийски период, Лъв Дякон поставя българи в Европа споменайвайки за военния им конфликт с лангобардите през 420-440 година. Според проф. Ганчо Ценов сблъсъка между готи и българи на Балканите е някъде през 480 г. Пак Ценов предава теофановото свидетелство за присъствие на българи в Илирия и Тракия през 494 г. Комес Марцелин описва българска победа над римска войска в Тракия през 499 г.

Българите се споменават и в събития свързани с изграждането на Дългата Стена на около 60-70 км от Константинопол през 512 година. Пишейки за същия период Йоан Малала поставя българи в армията на Виталиан. Борбата на тракиецът Виталиан с император Анастасий е документирана и от Йоан Никиуски, който даже споменава как Виталиан се върнал в Провинция България.

Името българи, а и названието на държавата ни са споменати не само от Св. Йероним, но и от Йоан Никиуски и др. дълго време преди имеонските преселници да тръгнат за Европа. Не мога да разбера защо някои хора се възхищават от Михаил Сирийски? За това, че той със замах унищожава славни моменти от историята ни? За това, че премълчава ранното присъствие на дедите ни на Балканите? За това, че ни изкарва превиващи гръб пред византийските императори?

Нека продължим с анализа на работата на средновековния автор. Той твърди, че хората основали България са били 10 000 души и, че те са населили двете Мизии и Дакия. Това е не просто несериозно, то е под всякаква критика. Дори 100 000 човека не могат да държат под властта си такава голяма територия и то територия, която е богата и, за която не само ламтят много народи, но и се водят жестоки войни. Повече от ясно е, че Михаил Сирийски е представил неверни сведения.

Следващата слабост на летописа му е описанието на похода на Булгариос и неговите хора. Твърди се, че походът е станал през зимата и е траял 65 дни. Няма разумно мислещ човек, който да повярва на такава глупост. Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварето цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от Имеон до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години.

Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Чудя се на ума на сънародниците вярващи на Михаил Сирийски, как не са се замисляли над споменатите по-горе неща?

Поддръжниците на иранската теория за произхода на българите не са се замисляли и за други неща. Името на прословутата планина Имеон, или както Плиний я нарича Имаус, не е иранско. То се среща на няколко места в Европа и то още от дълбока древност. Антонио Скиарета споменава в своя работа за присъстващата на Певтингеровата карта Mons Imeus и го свързва с названието на река Himella, като дава значение сняг, зима, студ. Става дума за топоними и хидроними от Апенините, а не Азия.

В близост до Mons Imeus и Himella е древния град Emona, Aemona, Aemonia, на чието място се появава словенската столица Любляна. За етимологията на Емона Скиарета дава същото значение както за Имаус – сняг, зима, студ. Трябва да се добави и названието на една друга планина в Европа – Иметос. Това е мястото, което според Херодот пеласгите са имали обиталище. Същите тези пеласги, за които Плутарх твърди, че са колонизирали и Апенините (там където е Имеус).

Сродни на Иметос, Емона и Имаус топоними са документирани и по други места на Балканите. Страбон свидетелства, че по-старото име на Македония е Ематия, а Haemus, Αἵμων е най-древното название на Стара Планина. Според Уйлям Смит Haemus, Αἵμων означава студена планина, планина, в която стават бури.

Как да си обясним приликата между намиращите се в Азия Имеон, Имеус, а и Хималая с локализираните в Европа Имаус, Иметус, Емона, Ематия, Хемус? Xората запознати със старите извори няма да се чудят сълго. За поход на тракийския бог Дионис в Индия са писали доста стари автори - Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Най-ценни обаче са данните на Луций Ариан, който приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация.

Съвсем естествено е, че ако определени хора бъдат повлияни културно, те ще са повлияни и езиково. Походът на стари балканци наричани в миналото траки и завладяването на Индия обясняват защо в Индия се говорят две напълно разични групи езици – арийски и дравидски. Става ясно и защо хората говорещи арийски езици са генетично по-близо до народите на Източна Европа, отколкото до други индийци (по изследване на Скул, Шарда и Сонина).

Истината както се уверяваме е проста, но поради това, че на широката публика не са представени голямо количество данни, са станали възможни определени спекулации, не на поседно място тази, в която сведенията на Михаил Сирийски се използват като “доказателство” за иранските корени на българите.

Дори да е имало някакво идване на българи от земите край Имеон, на похода на тези хора трябва да се гледа като на англичаните колонизирали Индия и в един определен период принудени да се завърнат обратно във Великобритания. Кой би изтълкувал присъствието на англичани край Хималаите като доказателство, че прародината на старите англо-сакси е в Азия? Никой, нали, но защо подобно събитие се тълкува като “доказателство” за иранския произход на българите?

Редно би било поддръжниците на иранската теза да подложат на критика сведенията на своя кумир. Редно би било да се представят на читателите сведения за тракийското присъствие в Индия, а и Бактрия, там където Плиний Стари разполага тракийското племе сарапари. Редно би било да се каже, че сродни топоними на азиатската планина Имеон, Имаус съществуват и в Европа, а и те са споменати дълги векове преди споменаването на азиатската планина.

Всеки има право на лично мнение дори то да се отличава коренно от това на другите хора. При защитата на вижданията си обаче ние трябва да сме обективни и честни. Не трябва да изкривяваме фактите, не трябва да премълчаваме информация. Почтено е и да признаваме откровено грешките си. Как иначе ще имаме правото да се наричаме българи?

Използвана литература :

1.В.Бешевлиев, Географията на България у византийските автори, Известия на Народния Музей Варна, Том 23, Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна просвета, София, 1976;

3.Г.Ценов, Праотечеството и праезика на българите, Хелиопол, София, 2005

4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

9.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8. A.Sciaretta, Ancient Toponymy

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#himella