ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ОРФЕЙ

За Орфей - великия тракийски певец е изписано много. Приписвани са му даже свръхестествени качества, някои стари автори твърдят, че омагьосвал хора и зверове с музиката си, можел да пречисти някого от извършени грехове, да излекува болест и премахне проклятие.

 http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/field/image/thracians-orpheus-myth.jpg

Диодор Сицилийски разказва за пътешествието на Орфей в Египет. Аполон Родоски го прави важен участник на мисията на аргонавтите. Алкидамант го нарича създател на азбуката, учител на Херакъл и просветител на хората. Вярва се, че бащата на Орфей е тракийския цар Оеагър, а като майка е посочена музата Калиопа. Някои автори причисляват легендарния певец за към киконите, а други като Плиний Стари към ситоните, а има и такива, които го смятат произлизащ от пиерите, властващ над одрисите и т.н.

https://interactiveancients.files.wordpress.com/2013/07/orpheus_painter3.jpg

Определени стари летописци разказват, че в храм на бог Дионис намиращ се в планината Хемус (Стара Планина) ca се пазили плочици с орфееви писания. В други предания научаваме, че Музайос негов син, който е бил отговорен за посвещенията в Елевзийските мистерии в Атина. Като място на гробницата на Орфей са споменати Диум и Либетра.

Повечето легенди разказват, че менадите на Дионис причиняват смърта на мъжа с вълшебен глас, но има и друга, доста по-различна версия. В нея се разказва, че не жриците на бога на екстаза са виновните, а мълнията на бог Зевс. Гръмовержецът бил разгневен на благородния тракиец за разкриването на мистериите и даване на знания на хората. 

Трудно е да се определи кое от преданията е най-близо до истинската история, все пак става дума за събития, които са от преди повече от три хиляди години. Едно обаче е сигурно – синът на Оеагър и Калиопа е бил забележителна личност иначе не би оставил такъв силен отпечатък след себе си. Обаянието му е било толкова силно, че ранните отци на църквата наричат Христос втори Орфей.

В миналото бяха правени доста опити Орфей да бъде представен като грък въпреки, че тракийския произход на цар Оеагър и музата Калиопа изобщо не може да се оспори.

Езиковедите знаеха прекрасно, че лични имена с наставка –eus (Orpheus/Ορφευς) не са гръци по произход, това на попречи на доста спекуланти да си съчиняват на воля.

Днес, макар тракийската принадлежност на Орфей да се оспорва само от фанатици, все още се водят дискусии по отношение на значение на името му. Версиите са много и се отличават значително една от друга. Някои като Шантрен търсят връзка между гр. ὀρφανός-сирак и лат. orbus-лишен от. Това е предложено във връзка с факта, че тракийския певец загубва жена си, т.е. лишен е от нея. Евридика е ухапана от змия и умира.

Проблемът тук е, че загубата на съпругата е събитие от времето когато Орфей е в зряла възраст, а името на даден индивид се дава при неговото рождение. В такъв случай значението сирак, осиротял, лишен от,  не е на място.

По-странно предложение дава Вл. Георгиев. Макар почти всеки да е приел факта, че името Орфей не е гръцко, лингвистът смята, че то може да се свърже с гр. ῤαψωδός-рапсодия, някой зашива в едно стихове, тогава, разглеждайки това виждане Шантрен предлага за основа гр. ῤάπτω- зашивам, съшивам, съединявам. Уповавайки се на микенската лексика Адриан Поручиуч доказва, че тази версия не може да се приеме.

Поручиуч представя мненията на Покорни, Клуге, Фасмер и др. които свързват името на Орфей с понятия като работа, наследство, роб, дете – Arbeit, Erbe, раб, роб, ребëнок. Поручиуч добавя също и санскр. árbhas–момче, малък, като набляга на това, че надежна етимология може да се получи от ведическата дума Rbhu и слав. раб, роб. Този автор търси връзка и с ползвания от Българската Православна Църква израз раб Божий, давайки паралел с гр. δουλος Θεου и лат. servus Dei – раб Божий.

Смятам, че Поручиуч се е стигнал най-близо до истината. Орфей/ Ορφευς  e гръцкото предаване на едно древно име, в далечното минало то е звучало по-различно. Най-близко до Орфей е древномакедонското и тракийско име Арабей /Arrhabeus. То е носено от пълководец от войската на Александър Велики, принадлежало е и на няколко благородника от средите на траките линкести.

В древността линкестите са обитавали земите около Преспанското езеро. На изток от тях е земята на роднините им пиери, а и свързаните  с легендите за Орфей Диум и Либетра.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Macedonian_Kingdom.jpg/1024px-Macedonian_Kingdom.jpg

В справочник за древността създаден от П.Бейл, Дж. Бернард, Т.Бърч, Дж.Локман и др. срещаме интересно сведение. Споменат е владетел на линкестите Арабей /Arrhabeus като е казано също, че той е дядо на жена с име Евридика. Ясно е, че това не е съпругата на Орфей понеже става дума за доста по-късен период. Важното в случая е това, че в същия регион, в който е живял легендарния певец срещаме както името Евридика, така и Арабей.

Смятам, че тракийскито лично име Арабей /Arrhabeus е само вариант на Орфей/ Ορφευς, което в тази си форма е само един гърцизиран вариант на палеобалкански антропоним. Изконното, правилното име на Орфей е било по-скоро Орбуш, колкото и странно да звучи това.

Значението на Орфей//Орбуш е потомък, момче, малък, малчуган, това е и значението на българската дума раб.

Езиковедите смятат, че раб, роб притежава древна форма арбъ, чието значение е дете, домашен прислужник, служител. Вторичното значение служител е възникнало поради това, че в миналото децата са били често използвани за прислуга. Със същата семантика е и тракийското лично име Момо, то не само се среща до ново време в България, но и тълкуването му е момък, момче.

Древната дума арбъ-дете, момче, потомък явно е имала и вариант орбъ, тъй както в старобългарския имаме два варианта на една и съща дума – рабъ и робъ. Вариациите арбъ и орбъ обясняват и вариациите в имената Арабей/Орбуш.

Сроднo e разбира се е и Rbhu – синът на Брама. Според Макдонал rbhu идва от rabh давайки значение способен, работлив. В случая Макдонал е пропуснал санскр. arbhas- дете, малко момче. Трябва да се добави и важната подробност, че Брама е де факто тракийския бог Дионис познат още като Бромий.

Защо намираме тракийско божество при старите индийци обяснява Луций Ариан, който пише, че в дълбока древност Дионис дошъл в Индия и създал цивилизацията там. До този момент хората се обличали с кожи и се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, показал им как да строят градове, дал им дори религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона – Arr. Anab.VII.vii. Разказът на Ариан обяснява как в Индия са се появили имащите тракийски корени думи arbhas-дете и Rbhu-способен, работлив.

Въпреки, че има логика името на Орфей да се изтълкува като момче, потомък, а за негов по-стар вариант да бъде определен Орбуш, за доста хора ще е трудно да приемат това. Причината се крие в навика и вече установената представа. Ние вярваме в това, което ни се преподава в училище, а и в това, което ни втълпяват медиите. Така с течение на времето се създава нашата истина, която ние следваме предано.

Нека погледнем реално на нещата обаче. Всеки разумен човек знае, че историята е силно политизирана, не е тайна и това, че чуждите лобита  имат силно влияние в България. Как да очакваме в такъв случай да научим за неподправената истина за събитията от миналото?

Не само името на Орфей е предадено в изкривен вид. Названието траки също е гърцизиран вариант на древнобалкански етноним. Става дума за дерзеите-дерзики, чието име се тълкува със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък – това е значенито на траки – смели, храбри, дръзки. 

По една или друга причина названията на някои народи не просто са предавани в променен вид, но са представяни и като напълно различни от изконните. Хората, които ние познаваме като хети са се наричали неси, а своя език те са назовавали несили. Eгиптяните пък са казвали на страната си не Египет, а КМТ – Кемет. Етруските ползват за себе си туат раснал, но това не пречи на римляните да наречат своите съседи туски.

Ще мине доста време докато приемем за нормално, че истинското име на Орфей е Орбуш и, че се тълкува на български език. Ще мине време и докато учените признаят, че наставката eus/ευς е само древен вариант на българската умалителна наставка –уш, юш срещаща се в имена като Балуш, Велюш, Златуш, Лалуш, Милюш, Перуш. Това май не е тайна за някои специалисти поддържащи догмите, защото подобни имена не присъстват в повечето честотно-тълковни речници. Приятно изключение е работата на Йордан Заимов – Български Именник.

Дълго време бяхме закърмяни със заблуди. Дълго време студентите ни бяха принудени да повтарят лъжи. Дълго време казващите истината бяха преследвани, или обричани на забрава. Днес е по-различно макар тези, които поддържат догмите все още да не са показали покаяние за делата си и все още да отказват да приемат новото.

Днес всеки от нас може да сравнява и проверява. Старите извори и работите на езиковеди, археолози не са достъпни само за група избрани. Който е упорит в търсенията си, несъмнено ще открие истината, а това си заслужава защото истината не само ще отвори очите ни за събитията от миналото, но ще ни помогне да опознаем и себе си, да разберем кои сме и на какво сме способни.

В гените на българите са закодирани невероятни качества, но те не могат да се проявят спонтанно. За проявата на това, което е запечатано в генетичния ни код са нужни определени условия. На първо място е духовната чистота, тя е от огромна важност. Дори и когато небето над нас е било черно, в сърцата ни е имало и светлина и доброта. Не са малко тези чужденци, на които е направил впечатление веселия, приветлив и добродушен българин.

Днес от медии, блогове и форуми се лее злоба. В повечето случаи тя не е създадена от българи, но българи се тровят от нея. Тя е като катран – дори едно докосване мърси и вреди. Не е ли по-добре вместо да се плюе, кълне и обижда, да се направи така, че да не е нужно да сме недоволни?

Ако наругаеш някого може да ти олекне на момента, но реално нищо няма да се промени, положението си остава същото и се създава един порочен цикъл.  Има и друго, тези, които са направили живота ни черен, са лишени от чувства, изобщо не се притесняват кой как ще ги нарече. Те си следват пътя на парите и властта, знаейки, че тези неща им дават защита...поне за известно време.

Дали лошите и посредствените щяха да определят съдбата ни, ако не се бяхме отклонили от същността си?  Щяха ли да ни мачкат, ако имаше любов и дружба между нас и всички имаха готовноста да защият свой брат, или сестра? Щеше ли някой да смее да се подиграва с нас, ако ние бяхме осъзнати, единни и силни хора?

Хищниците и паразитите са опасни за тези, които са слаби и болни. Силните и единните знаят как да се пазят. Ето към това трябва да се стремим – сила и единство. Ако сме огорчени от постъпка, или думи на политик, по-разумно е вместо да го ругаем, да помогнем на някой, който се нуждае от подкрепа, така спасяваме сънародник, който след време може да подкрепи нас. По-разумно е да изключим телевизора и да опознаем хората край нас, да станем приятели с тях, да търсим заедно решение на проблемите си.

Не казвам, че това ще е лесно, няма лесно и хубаво, но си заслужава да се опита. След като някои личности успяват да се измъкнат от примката на наркотика, защо и ние като общество да не сме в състояние се отърсим от мръсотията, в която са ни набутали бездушни индивиди? Стъпка по стъпка, ден след ден, вместо да потъваме по-дълбоко в блатото на злобата, можем да вървим по светлия път на Българина.

Използвана литература:

1.A.Poruciuc, Orpheus – name and function, Thracia XV, in honoerm annorum LXX Alexandri Fol, Bulgarian Academy of Sciences, Tangra TanNakRa Publ. Sofia, 2003;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

4. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

5. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

6. Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.H.Krahe, Lexikon Altillyrischen Personennamen, Carl Winter’s Verlag, Heidelberg, 1929;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

10.Diodorus of Sicily, transl.G.H.Oldfather, William Heinemann Ltd, Harward University Press, MCMLXVII;

11.A.A.McDonell, Vedic Mitology, Motinal Banarsidass Publ. Delhi, 2002;

12.Йордан Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

13. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

14.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 

15. В.Лозанова, Терей, Енциклопедия Древна Тракия и Траките

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=557&Itemid=106

ОРФЕЙ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В БОГ

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение, дори и хилядолетия след смъртта им. Нашият Орфей е ярко доказателство за това. В миналото са създадени много статуи, художествени мозайки и фрески изобразяващи певецът омаял всеки с дарбата си.  

Орфей заобиколен от свои сънародници - изображение на ваза от Гела, съхранява се в Берлинския Исторически Музей

Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци, трогващи, дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. 

Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта, литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.

Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология (наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия (въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството.

Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората.

Орфей е отъждествен с нашият Господ, от когото идва спасението и просветлението. В това, разбира се, няма нищо чудно защото и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човешкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се, най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори в ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. 

Орфей и Евридика, мраморен релеф от Неапол, изобр.Petersen

С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли, обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания, Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват.

Прокрусен от мъка, Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смъртта си. Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакханките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се, се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Това е легендата предадена от елините. Те обаче са приели всичко буквално и не са успели да вникнат в смисъла на тази трагична и вълнуваща история. А тя съдържа дълбока мъдрост. В съдържанието са вплетени важни идеи, до които велики мислители ще достигнат едва след дълги векове.

Около хиляда години след времето на Орфей, Буда ще заключи, че привързването води до нещастие, че материалният свят е една илюзия, която ни е оплела с невидими окови причиняващи страданиие на душа и тяло. По-мъдър урок е трудно да се даде. Не е възможно по-добре да се каже, че трябва да живеем днес, сега, да се насладим на всеки момент, да обръщаме внимание на близките си, защото хубавият сън може внезапно да свърши. Всеки момент е уникален и никога няма да се повтори, такова е естеството на света.

Нито плач, нито молби ще върнат загубеното, затова е по-добре да се радваме на любовта и топлината давана от близките ни, докато можем. Трябва да превърнем момента във вечност, обръщайки очи към красотата на човешките отношения и пиейки от щастието, поднесено ни от божията обич. Да, душата е безсмъртна, отново ще потеглим по определен път, но вече няма да е същото, а не е и нужно. Децата са щастливи, защото за тях всичко е ново. Танцуващите листи на дървото, безкрайният полет на облаците, опияняващият аромат на цветята, щумът на водопада и танцът на морските вълни изглеждат съвсем различно в детските очи. 

Невинните се радват истински и затова детската душа е изпълнена със светлина. Младите кипят от енергия, защото не са натоварени с бремето на светските грижи, които животът струпва на плещите ни. Колкото и стоически да гледаме на изпитанията те оставят дълбоки белези в нашето съзнание и ни карат да остаряваме.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само болка. Орфей постига невъзможното карайки Харон да го  допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно, но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива.

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно, макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис - обожественият духовен водач на гетите. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител, човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни народи (келтите).

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Добротата и чистосърдечието са типични черти на нашия народ, същото важи за благородството и милосърдието. Ние сме особени хора, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас, защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ. ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ПУСКАМ ТАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ АКТИВЕН ЛИНК, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk

 

Използвана литература:

William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., 1873; 

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.