ИСТИНСКИЯТ, ДРЕВЕН ПРОИЗХОД НА ИМЕТО БОРИС

Когато започнах проучванията си, дори не предполагах колко много информация е укрита от широката публика. С течение на времето, с удивление намирах все повече и повече важни данни, които обаче нашите специалисти не бяха включили в своите работи. Когато се гради научен труд и не се ползва цялата налична информация, то този труд е не само непълен, но и неиздържан, подвеждащ. Съзнателно или несъзнателно, но корифеите на българската историграфия и лингвистика, пропускайки ценни сведения създадоха заблуди, които ние приехме, а някои от нас така вярват на представените от учените химери, че със зъби и нокти защитават вредните измислици.

Точно неосведомеността на повечето от нас позволи погрешни виждания да се вкоренят в съзнанието на милиони сънародници. Обикновеният човек не разполага нито с времето, нито със средствата, за да провери дали това, което хората с авторитет са казали е вярно, или пък е нагла измислица. В 99% от случаите всичко се приема на доверие, но за жалост, както ще се уверим след малко, в много случаи, това доверие не е заслужено.

Ако не бях потърсил алтернативна информация, може би до ден днешен аз бих вярвал, че носеното от трима български владетели име Борис е иранско по произход. Такова бе виждането на преподавалия на много студенти проф. Борис Симеонов. Позовавайки се на посочените от Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев “ирански” имена Bορυς, Bορασπος, Bωρακος, които се извеждат от осетинската и иранска дума bōr-жълт, риж, червеникав. Проф. Симеонов смята тълкуването за твърде вероятно [1] c.179.

Фердинанд Юсти тълкува Bωρακος, като съкратена форма на Bορασπος и дава значение “Braune Rosse habbend” – имащ кафяви коне [2] с.70. Това, което нито Юсти, нито Бешевлиев, нито пък Сименов не съобщават, е важния факт, че аспа/ασπα е тракийска дума за кон. Тя се среща не къде да е, а в едно от имената на Тракийския Конник-Утаспиос, като има и вариант Вед-еспис, [3] с.61. Eлементът есп, есб се среща и в тракийското име Есбенус, за което в края на XIX век (1893-1894 г.), Вилхелм Томашек дава значение кон.[4] -Tom.II.2.c.9.

Пропуснати са и други съществени неща. Още през 1918 година Уйлям Олбрайт публикува важна работа засягаща фригийските и ликийските имена. В този свой труд Олбрайт споменава тракийските имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος [5] c.51. В този случай тълкуване не е направено, но по-рано, през 1893 г. Вилхелм Томашек пише в книгата си, че елемента –poris, porus срещащ в тракийски лични имена Epta-poris, Pie-porus  др.,може да се преведе като Kämpfer, Streiter'-борец, боец. Направени са сравнения с гр. πείρω, πόροος, slav. na-porŭ-Stoss-напор,удар, sŭ-porŭ-спор, борба и др. [4] -Tom.II.2.c.9, Tom.II.2.c.21.

През 1957 година акад. Димитър Дечев дава доста тракийски имена с елементи: boris, borus, bora, но за разлика от Томашек търси връзка с албан. burrë-мъж, сравнява и със ствиснем. baro-мъж. [6] с.80. Сравняването на трак. boris, borus с албан. burrë-мъж, се превръща в дълга традиция, която е следвана от акад. Иван Дуриданов, акад. Владимир Георгиев и др., като никой не проверява дали думата burrë е изконно албанска, или пък е заемка от друг език.

Има и друг проблем:  никой от специалистите не обръща внимание на това: дали при албанци и немци се срещат лични имена с наставка, или представка burrë, baro-мъж? В случай, че съществуват такива постройки в именната система на албанци и немци, защо не са дадени примери?

Ако човек разгърне съставеният от Мориц Шьофелд речник на старогермански лични и племенни имена документирани по време на Античността, ще установи нещо интересно. Старите германи притежават имена като Saraman [7] с.198, Mannus [7] с.161, при които елемента ман, идва от стгерм. mann-мъж. Срещат се и имена с елемент gum/gom: Gumatius [7] с.116, Gomoarius [7] с.112, като за този елемент идва от стгот. guma-мъж (която е по-скоро заета от лат. homo-човек бел.авт.).

Мориц Шьонфелд не е успял да представи старогермански имена с наставка, или представка baro-мъж. В българската именна система обаче срещаме Борис, Бориско, Борислав, Боримир, Боривой, Боро, Боре. Срещаме и други като Боле-бор, Више-бор, Власти-бор, Вои-бор, Все-бор, Градо-бор, Дома-бор, Жди-бор, Жели-бор, Люто-бор, Правдо-бор, Пред-бор, Радо-бор, Рат-бор, Рати-бор, Слави-бор, Собе-бор, Чедо-бор. Според изследователките Недялка Иванова и Пенка Радева, тези имена са свързани с глагола боря се, бия се, воювам, надвивам някого със сила [8] с.75.

Като имаме предвид споменатите от Олбрайт тракийски имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος, представените от Дечев и др. Bourcentius, Dutu-borus, Piro-Borus, Moca-bora, Poris, Еpta-poris, Pie-porus и др., а и факта, че според мащабните антропологични изследвания от 1938 г. и 1959 г. повечето от българите спадат към същия антропологичен тип както и траките, то е напълно логично да заключим, че името Борис е много древно и е тракийско по произход. 

Това име е съществувало преди Троянската война, с негов вариант е наречен Парис – любимът на хубавата Елена и син на троянския цар Приам.

Paris, in "Phrygian dress", a second-century CE Roman marble (The King's Library, British Museum)- The original uploader Lonpicman at English Wikipedia. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Paris_(mythology)#/media/File:Statue_of_Paris.jpg

Сведения за това, че Парис има значение борец, боец, намираме в работа, която е написана в края на XIX век - Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

“Πάρις Πάρις: Paris, son of Priam, who by the help of Aphrodīte carried off Helen from Sparta and thus brought on the war with Troy, Il. 24.28 ff. The name Paris is supposed to mean ‘Fighter’

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

Pâris tenant une lance et portant le bonnet phrygien. Détail de la face A d'un cratère en cloche à figures rouges apulien (Tarente ?), v. 380-370 av. J.-C Painter of Stockholm 1999 (?) - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Paris_crater_Louvre_K6.jpg/800px-Paris_crater_Louvre_K6.jpg

Чудя се защо след като още в края на XIX и началото ХХ век е имало достатъчно сведения старобългарското име Борис да бъде обявено за тракийско по произход, това не е направено? Чудя се и защо след като има две мащабни антропологични изследвания показващи, че болшинството от българите носят кръвта на траките, тази информация е игнорирана? Чудя се и на това – защо с фанатизъм се твърди, че отъждествяванията на старите българи с омировите пеони, мизи и др. е грешка?

Защо е трябвало да бъдем унижавани с неиздържани твърдения? Защо дори нашите учени са работили против истината? Защо лъжата за тюрко-алтайския произход на дедите ни, бива заменяна с нова заблуда – тази за иранския произход на старите българи. Кой стои зад всичко това? Все въпроси, на които едва ли ще получим отговор.

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация “Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

2.F.Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895.

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

5.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

6. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

7.M.Schönfeld, Wörterbuch der altgermanischen personen-und völkernamen; nach der überlieferung des klassischen altertums, Carl Winter’s Universitäts Verlag, Heidelberg, 1911;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, домашни имена, заети имена, празничен календар, именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

9.Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ

През XIX век се случват много неща, които променят науката. Жан Франсоа Шамполион разчита египетските йероглифи. Норвежкият учен Кнудсон прави първите опити да разшифрова хетската писменост. През 1898 г. войските на Османската Империя  напускат окончателно остров Крит. Така за британския учен Артър Еванс става възможно да направи проучвания там и да се натъкне на минойската цивилизация. Най-разтърсващото откритие обаче е това на немският авантюрист Хайнрих Шлиман.

 http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_plate_001_lg.jpg

Извършвайки разкопки в областта Хисарлък, Турция той доказва, че обезсмъртената от Омир Троя не е мит.  Ахейското нашествие и опит да бъде завладян градът на цар Приам се оказват реално събитие. Целият свят притаява дъх в очакване на повече информация за живота на цар Приам, благородният Хектор, красивият Парис и неговата възлюбена Елена.

http://cache.graphicslib.viator.com/graphicslib/media/17/archaeological-site-troy-photo_1343767-770tall.jpg

Шлиман не разочарова никого. В продължение на колко години той успява да открие не един и два археологически слоя на мястото на древната Троя. Намерена е интересна керамика, оръжия, скелетни останки и не на последно място изящни златни украшения. Представянето на най-красивите от тях, германският учен преодставя на своята гръцка съпруга София. С това си действие Хайнрих Шлиман сякаш пробужда духа на хубавата Елена.

http://www.archeologienadosah.cz/sites/default/files/clanky/sophia_schliemann_philosophyofscienceportal.blogspot.com.jpg

Съкровището намерено от немският люботел-археолог е наистина впечатляващо. Обеците, огърлиците, диадемата не са загубили първоначалния си блясък. Несъмнено дарбата на древните майстори ще да е била голяма. Най-ценното от гледна точка на науката обаче не е златото, а нещо друго. Става дума за обекти, чиято значимост на времето Шлиман подценява. 

Това са керамични съдове и тежести за вретена, станове, върху които са гравирани особени знаци. Те се отличават рязко от писмеността на съседите на троянците – лувийците. Няма прилика и с египетските йероглифи, или пък клинописа на Шумер и Акад, зает по-късно и от хетите.

Проучвайки писмеността използвана от народа на цар Приам, първото, което ме впечатли бе количеството знаци, които са типични за нас българите. Става дума за символи, които се срещат по ритуални хлябове, сандъци за чеиз, носии, повезки. На различни предмети могат да се видят кръстове, свастики и други слънчеви символи.

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_plate_025_lg.jpg

знаци от Троя имащи ясни парaлели с със символи от българското народно творчество

Разбира се писмеността на древните троянци се е състояла от доста повече знаци. Могат да бъдат изолирани над тридесет с различни форми. Броят е такъв, че спокойно може да се приеме, че се касае не само за идеограми, но и за символи притежаващи звукова стойност, т.е. древни букви. С тях народът на цар Приам е белязвал ясно своята собственост.

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_023_lg.jpg

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_312b_lg.jpg

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_367_lg.jpg

No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_368c_lg.jpg

Тази древна азбука, която е ползвана преди повече от три хилядолетия притежава необичайно голямо количество сходни форми с тези на старобългарските руни. Не става дума за две-три съвпадения, а за над тридесет. Колкото и невероятно да звучи, писмеността на старата Троя показва родствена връзка със свещените символи на нашите деди.

Как да си обясним това? Как е възможно народи, които са отделени един от друг на хиляди години да имат почти идентични знаци? Чудо ли е това? Все пак според официалната историография дедите ни са се оформили като народ в Средна Азия и са се установили на Балканите около 2000 години след Троянската Война. Официално няма допирни точки между народът на цар Приам и старите българи.

Oбщоприетите теории не винаги са верни. Всеки разумен и прогресивен човек знае, че история и политика винаги са били смесвани от недобросъвестни личности. Дори събития от недалечното минало могат да бъдат представени под ужасно изкривен вид. Какво остава за деянията от преди векове и хилядолетия...

Приемем ли, че дедите ни са местен народ, всичко си идва на мястото.Точно това – нашите балкански корени дават логическо обяснение на приликата между троянската писменост и старобългарските руни.  

Учените знаят добре, че основателите на Троя са балкански преселници. За това свидетелства сходната керамика: “Ceramics were no longer made on a wheel, and betray strong influences from the Balkans. The houses were different. There may have been a connection to the Phrygians , who migrated from Thrace to Asia Minor: Troy may have been a first stop during this migration”.

http://www.livius.org/to-ts/troy/troy_VI-VII.html

Това, че възпетият от Омир град е основан от траки, се доказва от характера на топонимите Ἴλιος /Илиос, Ζέλεια/Зелея, Πέργαμος/Пергам, Γάργαρα/Гаргара Ἴδή/Ида, хидронимите Σκάμανδρος/ Скамандър, Θύμβριος/Тюмбриос и т.н. Всички те имат ясни паралели в Тракия, а най-интересното е, че етимология намираме в българския език. *

Не по-малко важни са сведенията на различни стари автори, определящи българите като палеобалкански народ. Мястото, в което се намира Троя спада към областта Мизия. Троада е само една от петте части на Мизия – “The principal city of this part was Pergamum, from which the country is also called Mysia Pergamene (Μυσία  ἡ  Περγαμηνή;  Strab. l.c.; Ptol. 5.2. §§ 5, 14.) 3. TROAS (ἡ Τρωάς), the territory of ancient Troy, that is, the northern part of the western coast, from Sigeium to the bay of Adramyttium.“ – (W.Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood).

Тук е мястото да се спомене, че в продължение на хиляда години различни автори отъждествяват старите българи с мизите и Мизия с България - μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα,  μυςῶν ἔθνος, Mesia hec et Vulgaria…Това правят Св.Йероним, Лъв Дякон, Михаил Гавала, Михаил Аталиат, Йоан Кантакузин, Никита Хониат, Фотий Тесалийски, Деметрий Хоматиан и др.

Освен с мизите българите биват сравнявани и с друго тракийско племе – пеоните - Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι. За Йоан Цеца няма съмнение, че българите от неговото време са старите пеони. На това мнение е и летописецът Йоан Зонара - Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374.

Херодот казва за пеоните, че са колонисти от средите на трояните -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy - V. 13. 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5010.htm

Ето къде е разковничето! Ето обяснението на загадката защо троянската писменост показва такава смайваща близост със старобългарските руни. Ние сме потомци на най-древното население на Балканите, население, което е основало много колонии в Европа, Средна Азия и не на последно място Троя. 

Градът, в който е властвал цар Приам е създаден от преселници от различни тракийски племена – мизи, тевкри, пеони. В по-късни времена тези племена са се консолидирали в една общност позната като българи.

Потвърждение за това получаваме и от факта, че троянската писменост показва силни прилики и с възникналия в Тракия Линеар А.  Тази система е използвана на обитавания от траки остров Крит. Там още през XVIII век преди Христа са документирани имена като Диза, Питак, Арей, Реза. Последното е известно и в Илиaда под вида Резос, цар Резос. Питак от друга страна е име на цар на едоните споменат от Тукидид.

В сравнителната таблица са представени успоредиците между знаците от Троя, Линеар А и старобългарските руни.

T-Троя

БР- Български руни

ЛА-Линеар А

Жалко е, че никой от учените ни в миналото не се е заел да направи сравнение на знаците от Троя с руните на дедите ни. Ако това бе направено на нас щяха да ни бъдат спестени множество унижения, загуба на територии. Стотици хиляди българи нямаше да бъдат подлагани на геноцид, а името на народа ни щеше да се радва на престиж.

Светът можеше да знае, че тези, които са изградили белостенната Троя не са изчезнали в небитието и, че ние българите сме техни пълноправни наследници. Лингвистите нямаше да се чешат зад врата правейки опити да разгадаят какъв е бил троянския език. Та това е повече от ясно! Нужно е само да се провери с речта на кой народ се тълкуват топонимите и хидронимите край Троя.

Един непредубеден анализ би показал, че в основата на Илиос, Зелея, Пергам, Ида, Скамандър, Тюмброс, са българските думи илъ, зелiе, праг, видя, каменъ, тъма, бара. За всеки разумен човек би станало ясно, че ние говорим развита форма на езика на цар Приам, Дарес, Димас, Парис и техния праотец Дардан. Тези благороднически имена имат смисъл на български.

Леонид Гиндин свързва Приям със санскритската дума   прия – приятен, достоен. Сроден с Приям е тракийският етноним приянти и старобългарската дума приянтънъ –приятен. Други близки по значение наши думи са  прияя – оказвам добро влияние, приятно,  приятел.

Дарес се обяснява със стблг. даръ-дар, подарък. Сродно на него е Дардан, чийто вариант намираме в българското лично име Дародан – Й.Заимов, Български Именник, с.80.

Димас се обяснява със стбл. дымъ-дим и отговаря точно на българското Димо.

Троянският принц Парис носи също тракийско име, което е със значение борецът (Г. Батаклиев- Антична Митология, стр.122). Пαρις/Парис всъщност е гръцкия вариант на Барис, а това е само вариант на българското име Борис идващо от боря се. Парис/ Барис е сродно на тракийските имена Далебор, Мукабор, Кетрибор, Борискос. Вместо това да бъде оповестено на българския читател, някои учени ни залъгваха, че името на цар Борис I било тюркско…

За пореден път се убеждавам, че перото е по-страшно оръжие от меча. За пореден път ми става ясно, че лъжите и манипулациите погубват повече хора отколкото едно калено острие. С хистрост и измами нашето съзнание бе промито, накараха ни да вярваме в нелепи измислици, да забравим кои сме. Отнета бе славата ни, престижа ни, заслугите ни. С тях се накичиха тези, които с фанатизъм горяха българската книжнина и съчиниха безброй лъжи за нас...но всяко зло е до време.

Днес истината излиза на бял свят за ужас на мошениците. Днес българите започват да се пробуждат и да осъзнават, че притежават сила. Изцеленото съзнание кара много от нас да търсят примера на предците, да бъдат уверени, честни, почтени, благородни и да не се плашат от бедите. Основата за една нова България вече е положена, остава само да продължим градежа с упорство, вяра и любов един към друг.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ СЕ ПОЯВЯВАТ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=K0XkpteFNoY

Използвана литература и пояснения:

1. H.Schliemann, Illios, the city and the country of the Trojans, London, 1880;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

5. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

8. Й. Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994;

9. Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;

*  Ἴλιος /Илиос е алтернативното име на Троя. Селище с идентично име е съществувало и в Тракия. Вл.Георгиев сравнява Илиос със стблг. илъ-кал, тиня. На пръв поглед изглежда страно, такова богато селище да носи название кал, тиня. Да, но градът е построен точно в такава област – заобиколена с блата и глинести земи. Най-важното в случая е това, че топоними като Иловица, Иловицата се срещат на много места в нашите земи – Тетово, Ярлово, Добринища, Българичево, Близнак и др. Това показва, че ние сме наследници на тези, които са създали европейския и малоазийския Илиос.

Съществува  и друг троянски топоним, който притежава българска етимология. Касае се за споменатият от Омир Ζέλεια/Зелея - Hom. Il. 2.824. Названието на древното селище може да се обясни със стблг. зелiе – трева, зеленина. Както можем да очакваме, дори и днес съществуват сродни български топоними. Това са Зелениково, Зеленик, Зелениче, Зеленок, Зеленуша, Зеленово...

Цитаделата, крепостта на Троя, там където търси подслон семейството на цар Приам носи името Πέργαμος/Пергам. Подобно на Илиос, то е идентично на селищното име   Πέργαμος/Пергам от земите на Траките – Хер., История VII-112. Името  Пергам е сродно на хетката дума паргасти-височина, лувитската паркуи-висок и българската дума праг, чието първоначално значение е  височина. Укрепленията винаги се правят на високи, трудно достъпни места.

Γάργαρα/Гаргара е най-високият връх на намиращата се в близост до Троя планина Ида. Името е сродно на тракийския топоним Γαρήσκος/Гарескос. Елементът гара означава гора, планина, като най-близката дума е блг. диал. гарица-горица.

Дори името на планината Ἴδή/Ида притежава паралел в Тракия, това е селището Ἴδη/ Ида – Д.Дечев, с. 214. Има и друго с подобно име, става дума за Ἴδακος/Идакос. То е споменато от Тукидид в работата му “Пелопонеските Войни” – VIII.104. Значението на Ида е високо, видно място, обяснява се с диал.гл. вида-видя, виждам.

Σκάμανδρος/ Скамандър е име на река течаща край Троя и известна също под названието Kάμανδρος/Камандър. Елементът бива свързан от Вл.Георгиев с думата каменъ-камък. Скамандър/Камандър означава река влачеща камъни. Името е сродно на намиращите се на Балканите  Асmonia и Κείμενος – Proc.Aed.IViv.

Θύμβριος/Тюмбриос отговаря на локализираните на Балканите Томарус/Tomarus, Тамон бари/Ταμονβαρι– Plin. H.N. IV. I, Proc.Aed.IV.xi. В Тюмбриос и Тамон бари намираме българските думи тъма и бара-рекичка.