БОРИС – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ КНЯЗ И ИМЕ НА БЛАГОРОДНИК ОТ ДРЕВНАТА ТРОЯ

 

За да запазят заблудата за средноазиатските корени на Аспаруховите българи, редица учени са хвърлили доста усилия. Не само са премълчани оборващите общоприетите вярвания антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, но са игнорирани още много други важни неща. Всички исторически извори, в които се прави отъждествяване на средновековните българи с древното население на Балканите, биват обявени за недостоверни. Изследванията на археолози като Ст. Михайлов, доказващи, че корените на старобългарската чернолъскава керамика, а и символът IYI трябва да се търсят в земите на юг от Дунава, са упорито игнорирани. Не се държи сметка и с това, че на територията на ранносредновековна България липсват напълно тюркски и ирански названия на селища, реки, местности.

 

Реално това е най-яркото доказателство, че речта на предците ни не е била нито тюрска, нито иранска, но у повечето наши учени стремежът да се запази статуквото, а с него и кариерата надделява. За интересите на чужди сили и шепа специалисти, е пренебрегнат интереса на цял народ, ощетена е и истината, но приспаната съвест не се вълнува.

 

Проблемът със заблудите е, че не се са вечни. Има едно прекрасно изказване, което се приписва на американския президент Абрахам Линкълн. То гласи следното: ”Можеш да заблудиш всички хора за известно време, можеш да заблудиш част от хората за дълго време, но е невъзможно за заблуждаваш всичките хора през цялото време.”

 

Фактите не могат да бъдат погребани, просто няма как да укриеш нещо във века на информацията. Цензурата, черненето на тези, които казват уличаващи манипулаторите неща, а и фабрикуването на нови лъжи забавя истината, но не я унищожава. Казвал съм го често, но пак ще го кажа: Българите са умни хора, дадеш ли им база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

 

Осъзнавайки, че номерът с екзотичните титли на старите българи няма да издържи проверката на времето, някои учени се втурват да изопачават смисъла на имената на нашите владетели, като при това премълчават важни факти. Вилхелм Томашек решава, че името Борис е монголско и се обяснява с монгол. bogori “нисък, долен”, Карл Менгес, Игор Добродомов и др. поддържат тюрския произход на Борис, предлагайки тюрската дума bars “тигър, пантера, рис”, а пък  Соболевский, Маретич и Трубачов считат Борис за славянско име. За иранската теза се застъпват Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев, а проф. Б. Симеонов смята, че тълкуването с перс. bōr “жълт, риж, червеникав” е твърде вероятно и значението може да е “Рижия, Червенокосия” (Симеонов, 2008, с.178-179).

 

Всички тези опити са чиста проба спекулация, по простата причина, че се пренебрегват антропологичните проучвания, доказващи, че ние нямаме нищо общо с народите от Средна Азия, но и доказващи, че повечето от нас: както брюнетите, така и светлокосите, са наследници на древното балканско население наречено траки в историческите извори (Попов, 1938, c.111, c.122, Попов, 1959, c. 260-261).

Не е спомената изобщо и връзката на личното име Борис с тракийските Борис, Борус, Парис и др. A oще в началото XX в., през 1918 г. Уолтър Аркрайт пише за тракийските имена Борас/Bορα, Борискос/Bορισκος, Борoс/Bωρος (Arkwright, 1917, c. 51). По-късно, през 1927 г. Димитър Дечев публикува интересна работа, в която засяга тракийските имена съдържащи елемент -порис/-πορις  (Dečev, 1927, c.377-383).

 

Особено внимание е обърнато на тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς, което нашият учен сравнява със споменатите от Миклошич слав. Dalibor, Dalebor, Dalabor, изтълкувани като притежаващи значение “Fernkämpfer” – борещ се надалече (Δαλέ = далѥ-по-далеч стблг. πορίς = борити сѧ-боря се стблг. бел.авт.), а и слав. Борис/Boris, Бориш/Boriš и др. (Dečev, 1927, c.377-378).

 

Ползвайки сведения от етимологичния речник на Алоиз Валде, Дечев уточнява, че елементът от тракийски имена -porus, -por, πορίς, идват от и.е. корен *bher-:bhor -удрям, бия, отразено в слав. борѭ, брати-боря се и др. Нашият учен набляга и на това, че името на троянския герой Парис/Πάρις е с идентична семантика (Dečev, 1927, c.379). Тази информация позволява да се изрази твърдението, че името на княз Борис е от същия произход както и трако-троянското име Парис/Πάρις.

 

Това разрешава и една загадка: смайващите паралели между знаците от керамиката от Троя (по Шлиман) и особените символи ползвани в българското народно творчество, да не забравяме и старобългарските руни.

 

Както се уверяваме – примерите са много и няма как да бъдат класифицирани като случайни съвпадения. Единственото логично обяснение е това, че българите са потомци на древен балкански народ, който е имал колония и в Троада.

 

Херодот дава ценна информация относно произхода на трояните, чийто принц е Парис/Πάρις. Според бащата на историята пеоните са колонисти от групата на тевкрите от Троада (Her.V.13). Самите троянски тевкри са верни съюзници на мизите, с чиято помощ покоряват всички тракийски племена дълго преди Троянската война (Her.VII.20).

 

Сега идва най-интересното. По сведения на Йоан Цеца и Йоан Зонара (цитирани от акад. Д. Ангелов) българите са отъждествени със старите пеони: “ Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи…”(Ангелов, 1971, с.374). Hашият историк съвестно цитира и Михаил Аталиат, според когото: “българите са „мизи”, които по-късно получили своето ново название (μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα), макар да гледа на тези извори като на опит за архаизация (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако Цеца, Зонара, Малала, Аталиат и много други грешаха в отъждествяването на българите с участвалите в Троянската война пеони и мизи, то това би проличало както от нашия антропологичен тип, така и от старобългарските имена. Реалността обаче показва, че народът ни се е оформил на Балканите, а идентичния смисъл на старобългарските и трако-троянски имена доказва, че и речта на дедите ни се е оформила на Балканите, че Аспаруховите българи са говорили същия език, който са говорили Парис, Хектор, а и меонът Борус (меоните са причислени към траките от Аркрайт: Arkwright, 1918, c.51).

 

За това прочее има и други доказателства. Добре известно е, че в микенските документи от Бронзовата епоха присъстват голям брой тракийски лични имена като етническите Одрюс, Тюнос, Пеон и др. Публикации по този въпрос има, но по една или друга причина са направени и пропуски точно по отношение на имената с елемент бор, бур.

 

Става дума за Сия-бур/si-ja-pu2-ro, c регистрация KN As  1516.11, чийто втори елемент, за жалост вместо да се прочете -бур, се представя като фюлон/φῦλον (Ilievski, 1972, c. 273). Явно Илиевски не знае за тракийкото племенно име Сиа-лети/Sia-letae и тракийския топоним Сиа-маус/Sia-maus, които присъстват в по-ранна работа на Димитър Дечев (Detschew, 1957, c. 440).

 

В друг микенски документ от Бронзовата епоха намираме името Дила-бор/Di-la-po-ro документ Ea814 (Bennet, 1955, c.208), показващ смайваща прилика с тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς - Далебор. Така става ясно, че имената с елемент -бор, обясним със стблг. борѭ, брати-боря се са се появили на Балканите още през Бронзовата епоха и то при траките, наречени в по-късни времена българи.

 

За тези, които се учудват на присъствието на тракийски лични имена в микенските документи, а и на отъждествяването на българите с траките, ще предложа сравнителна таблица с писмените знаци от микенските документи - Линеар Б и старобългарските руни.

БР- български руни

ЛП-линеарна писмеоност, Линеар Б

Съберем ли на едно място сведенията на Аркрайт (1918 г.), Дечев (1927 г.) и Попов (1938 г.), можем да кажем, че след 1938 г. всеки опит името на княз Борис да бъде изкарано тюрско, монголско, или иранско не е нищо друго освен безсъвестна манипулация и гавра с доверието на българския народ. Данните от работите на Бенет (1955 г.) и Илиевски (1972 г.) са също ценни, но те са само допълващи.

 

Ще завърша с обръщение към нашите учени: Уважаеми дами и господа историци, езиковеди и др., пътят на науката невинаги е лесен, но човек винаги има избор – дали да остане верен на истината, или да защити собствената си кариера и положение. Грешките не са признак на ниска компетентност, човешко е да се греши, а да признаеш грешката си е благородно. Няма от какво да се страхувате, ако кажете истината за произхода на народа ни и заслугите на предците ни в оформянето на старата култура на Европа. Имате ли любовта и признателността на народа, служите ли на истината, и Господ ще Ви пази!

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, Векове, София, 1971.

Поповъ М., Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938.

Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959.

Симеонов Б., Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

Bennet, E.L., The Pylos tablets text of the inscriptions found 1939-1954, ed. Bennet, E.L., jr., Princeton University Press, Princeton, for the University of Cincinaty, 1955.

Dečev D. Ein Beitrag zu den slavisch-thrakischen Sprachbeziehungen, Zeitschrift für Slavische Philologie, Vol. 4, No. 3/4,1927.

 

Ilievski P., The Suffix -ylo/ a- in the Mycenaean Personal Names (посл.вид. 23-04-2021)

 

https://revistas.usal.es/index.php/0544-3733/article/view/2544/2587

ИСТИНСКИЯТ, ДРЕВЕН ПРОИЗХОД НА ИМЕТО БОРИС

Когато започнах проучванията си, дори не предполагах колко много информация е укрита от широката публика. С течение на времето, с удивление намирах все повече и повече важни данни, които обаче нашите специалисти не бяха включили в своите работи. Когато се гради научен труд и не се ползва цялата налична информация, то този труд е не само непълен, но и неиздържан, подвеждащ. Съзнателно или несъзнателно, но корифеите на българската историграфия и лингвистика, пропускайки ценни сведения създадоха заблуди, които ние приехме, а някои от нас така вярват на представените от учените химери, че със зъби и нокти защитават вредните измислици.

Точно неосведомеността на повечето от нас позволи погрешни виждания да се вкоренят в съзнанието на милиони сънародници. Обикновеният човек не разполага нито с времето, нито със средствата, за да провери дали това, което хората с авторитет са казали е вярно, или пък е нагла измислица. В 99% от случаите всичко се приема на доверие, но за жалост, както ще се уверим след малко, в много случаи, това доверие не е заслужено.

Ако не бях потърсил алтернативна информация, може би до ден днешен аз бих вярвал, че носеното от трима български владетели име Борис е иранско по произход. Такова бе виждането на преподавалия на много студенти проф. Борис Симеонов. Позовавайки се на посочените от Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев “ирански” имена Bορυς, Bορασπος, Bωρακος, които се извеждат от осетинската и иранска дума bōr-жълт, риж, червеникав. Проф. Симеонов смята тълкуването за твърде вероятно [1] c.179.

Фердинанд Юсти тълкува Bωρακος, като съкратена форма на Bορασπος и дава значение “Braune Rosse habbend” – имащ кафяви коне [2] с.70. Това, което нито Юсти, нито Бешевлиев, нито пък Сименов не съобщават, е важния факт, че аспа/ασπα е тракийска дума за кон. Тя се среща не къде да е, а в едно от имената на Тракийския Конник-Утаспиос, като има и вариант Вед-еспис, [3] с.61. Eлементът есп, есб се среща и в тракийското име Есбенус, за което в края на XIX век (1893-1894 г.), Вилхелм Томашек дава значение кон.[4] -Tom.II.2.c.9.

Пропуснати са и други съществени неща. Още през 1918 година Уйлям Олбрайт публикува важна работа засягаща фригийските и ликийските имена. В този свой труд Олбрайт споменава тракийските имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος [5] c.51. В този случай тълкуване не е направено, но по-рано, през 1893 г. Вилхелм Томашек пише в книгата си, че елемента –poris, porus срещащ в тракийски лични имена Epta-poris, Pie-porus  др.,може да се преведе като Kämpfer, Streiter'-борец, боец. Направени са сравнения с гр. πείρω, πόροος, slav. na-porŭ-Stoss-напор,удар, sŭ-porŭ-спор, борба и др. [4] -Tom.II.2.c.9, Tom.II.2.c.21.

През 1957 година акад. Димитър Дечев дава доста тракийски имена с елементи: boris, borus, bora, но за разлика от Томашек търси връзка с албан. burrë-мъж, сравнява и със ствиснем. baro-мъж. [6] с.80. Сравняването на трак. boris, borus с албан. burrë-мъж, се превръща в дълга традиция, която е следвана от акад. Иван Дуриданов, акад. Владимир Георгиев и др., като никой не проверява дали думата burrë е изконно албанска, или пък е заемка от друг език.

Има и друг проблем:  никой от специалистите не обръща внимание на това: дали при албанци и немци се срещат лични имена с наставка, или представка burrë, baro-мъж? В случай, че съществуват такива постройки в именната система на албанци и немци, защо не са дадени примери?

Ако човек разгърне съставеният от Мориц Шьофелд речник на старогермански лични и племенни имена документирани по време на Античността, ще установи нещо интересно. Старите германи притежават имена като Saraman [7] с.198, Mannus [7] с.161, при които елемента ман, идва от стгерм. mann-мъж. Срещат се и имена с елемент gum/gom: Gumatius [7] с.116, Gomoarius [7] с.112, като за този елемент идва от стгот. guma-мъж (която е по-скоро заета от лат. homo-човек бел.авт.).

Мориц Шьонфелд не е успял да представи старогермански имена с наставка, или представка baro-мъж. В българската именна система обаче срещаме Борис, Бориско, Борислав, Боримир, Боривой, Боро, Боре. Срещаме и други като Боле-бор, Више-бор, Власти-бор, Вои-бор, Все-бор, Градо-бор, Дома-бор, Жди-бор, Жели-бор, Люто-бор, Правдо-бор, Пред-бор, Радо-бор, Рат-бор, Рати-бор, Слави-бор, Собе-бор, Чедо-бор. Според изследователките Недялка Иванова и Пенка Радева, тези имена са свързани с глагола боря се, бия се, воювам, надвивам някого със сила [8] с.75.

Като имаме предвид споменатите от Олбрайт тракийски имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος, представените от Дечев и др. Bourcentius, Dutu-borus, Piro-Borus, Moca-bora, Poris, Еpta-poris, Pie-porus и др., а и факта, че според мащабните антропологични изследвания от 1938 г. и 1959 г. повечето от българите спадат към същия антропологичен тип както и траките, то е напълно логично да заключим, че името Борис е много древно и е тракийско по произход. 

Това име е съществувало преди Троянската война, с негов вариант е наречен Парис – любимът на хубавата Елена и син на троянския цар Приам.

Paris, in "Phrygian dress", a second-century CE Roman marble (The King's Library, British Museum)- The original uploader Lonpicman at English Wikipedia. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Paris_(mythology)#/media/File:Statue_of_Paris.jpg

Сведения за това, че Парис има значение борец, боец, намираме в работа, която е написана в края на XIX век - Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

“Πάρις Πάρις: Paris, son of Priam, who by the help of Aphrodīte carried off Helen from Sparta and thus brought on the war with Troy, Il. 24.28 ff. The name Paris is supposed to mean ‘Fighter’

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

Pâris tenant une lance et portant le bonnet phrygien. Détail de la face A d'un cratère en cloche à figures rouges apulien (Tarente ?), v. 380-370 av. J.-C Painter of Stockholm 1999 (?) - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Paris_crater_Louvre_K6.jpg/800px-Paris_crater_Louvre_K6.jpg

Чудя се защо след като още в края на XIX и началото ХХ век е имало достатъчно сведения старобългарското име Борис да бъде обявено за тракийско по произход, това не е направено? Чудя се и защо след като има две мащабни антропологични изследвания показващи, че болшинството от българите носят кръвта на траките, тази информация е игнорирана? Чудя се и на това – защо с фанатизъм се твърди, че отъждествяванията на старите българи с омировите пеони, мизи и др. е грешка?

Защо е трябвало да бъдем унижавани с неиздържани твърдения? Защо дори нашите учени са работили против истината? Защо лъжата за тюрко-алтайския произход на дедите ни, бива заменяна с нова заблуда – тази за иранския произход на старите българи. Кой стои зад всичко това? Все въпроси, на които едва ли ще получим отговор.

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация “Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

2.F.Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895.

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

5.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

6. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

7.M.Schönfeld, Wörterbuch der altgermanischen personen-und völkernamen; nach der überlieferung des klassischen altertums, Carl Winter’s Universitäts Verlag, Heidelberg, 1911;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, домашни имена, заети имена, празничен календар, именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

9.Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Историята на Троянската война е позната на много хора. Едни са трогнати от любовта на Парис към хубавата Елена, други се възхищават на силата и смелостта на Ахил Пелеев, храбростта на Теламоновия син Аякс, героичния край на Хектор. 

Безспорно впечаление прави също описанието на цар Резос, неговите доспехи и колесница, оръжията и външния вид на тракийските бойци. Тези, които са се запознали добре с творбата на Омир, със сигурност са забелязали няколко интересни неща. Старият автор не употребява нито веднъж думата варвари, т.е. говорещи различен език.

Това е доста странно защото трояните и техните тракийски съюзници в никакъв случай не са роднини на гърците, които днешната наука счита за потомци на ахейците предвождани от светлокосия Менелай и амбициозния му брат Агамемнон. Странно е и това, че погребението на Патрокъл прилича на погребението на Хектор, а общите погребални обреди са индикация за общ произход. 

На пръв поглед срещаме необясним феномен, но всъщност няма нищо сложно. Ако приемем, че учените от ново време грешат и ахейците не са гърци, а роднини на “траки” и трояни,  ще стане ясно защо Омир не говори изобщо за варвари. Троянската Война не е била нищо друго освен конфликт между роднини. Не само дедите ни, но също така келтите, германите, а и италийските народи са водили вътрешни, братоубийствени войни.

Как обаче гърците влизат в “Илиада”? И това не е мистерия, не е никак трудно някой да си присвои деянията, заслугите, а дори и названието на други хора живели преди дълго време. Немците нямат нищо общо със споменатите във “Ведите” арийци, които покоряват Индия, но благодарение на умело организирана пропаганда, милиони хора искрено повярваха в арийските корени на немския народ. Така е и с гърците, смятам, че не нямат нищо общо със старите ахейци и само са си присвоили земите и историята им.

Нека видим как стоят нещата. От трите названия: ахейци, елини, гърци, най-старо е ахейци. Съгласно информацията в енциклопедия “Britanica”, то е споменато под формата екуеш в египетски  документи заедно с имената на други хора от коалицията на Морските народи: “Tentative identifications of the Sea Peoples listed in Egyptian documents are as follows: Ekwesh, a group of Bronze Age Greeks (Achaeans; Ahhiyawa in Hittite texts)… “

https://www.britannica.com/topic/Sea-People

B хетските летописи, като страна, Ахея, или по-точно Ахиява, най-рано е локализирана не в Гърция, а в Анатолия (по-точно западна Мала Азия), която в древността е дом на “тракийските” народи фриги, мизи, витини, тевкри, бебрики, халиби и др.

“Mycenaeans or not, Ahhiyawa was situated between the western Anatolian coast and the Luwian state of Arzawa, with the Lukka on its south-eastern border. It first became prominent in the fifteenth century BC, but it was in the mid-thirteenth century that it became a serious problem for the Hittites, once Arzawa had become a Hittite vassal. Chronicled by them as the state of Ekmesh or Ekwesh (a name also linked to the Sea Peoples)…”

http://www.historyfiles.co.uk/KingListsMiddEast/AnatoliaAhhiyawa.htm

       АХИЯВА –изображение базирано на карта от Уикипедия

С тази локализация на дома на ахейците в Мала Азия повечето учени не са съгласни. Причината е следната – ако най-старата Ахея е в Мала Азия, то там трябва да изобилстват гръцки названия на градове, местности, реки, но такива няма изобщо в периода, в който хетите съобщават за Ахиява.

Вместо да се направи заключение, че въз основа на тези данни ахейците не са говорили гръцки език, определена група учени просто отказва да приеме, че най-древната Ахея е граничела с Хетската Империя и така проблема е “разрешен”.

С това обаче проблемите на учените не свършват, има и други неща, които те не обясняват обстойно. Става дума за свидетелството на Страбон относно това, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари (т.е. хора различни от гърците), като Пелопонес (там където властват ахейците Менелай и Агамемнон) е заселен от фригите на Пелопс:

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ - Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Отново, ако следваме логиката, то трябва да отсъдим, че ахейците не са гърци, а “траки” от групата на фригите. Това прочее се признава и от Софокъл, който чрез думите на Тевкър не само определя Атрей (бащата на ахееца Агамемнон) като потомък на Пелопс, но и уточнява, че Пелопс е варварин фригиец:

“Are you not aware of the fact that your father's father Pelops long ago was a barbarian, a Phrygian?“ - Soph. Aj. 1299

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0011,003:1299

Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1.

Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67.

Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114.

Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно  ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението. Или както споделя лингвиста Хялмар Фриск: “Da der ursprüngliche Sinn des Names Ἀχαιοί unbekant is, sind alle Etymologien leere Spekulationen.” – GEW, p. 199.

Ако се търси в гръцкия език, етимология наистина няма да бъде намерена никога, по простата причина, че ахейците не са гърци, а местно население, което има връзка с нас, а не с южните ни съседи. Защо учените са пренебрегнали свидетелствата на Страбон, Софокъл и т.н. относно “тракийските”, фригийските корени на ахейците за мен е загадка. Все пак твърденията на старите автори се подкрепят от негръцкия характер на топонимите, хидронимите и личните имена на героите от древните легенди.

За да се разбере със сигурност етническата принадлежност на ахейците, е било достатъчно най-древната форма на народностното им име -  ἈχαιFοί (ахаивои) да бъде сравнено с други подобни, да се направи сверка с историческите извори и тогава би дошъл бързо край на “загадката”.

Учените знаят за съществуването на тракийските етноними Σκαιβοαί /скаивои и Περραιβοί /перхаивои (переби). Частицата -вои е обща за най-древните варианти на имената ахейци, переби, скаи (ахаи-вои, перхаи-вои, скаи-вои).

Щом ахейците Агамемнон и Менелай са обявени за потомци на фригиеца Пелопс, а и народностното название ахаи-вои е изградено по идентичен начин на “тракийските” перхаи-вои и скаи-вои, то е редно да приемем, че ахейците принадлежат на местните балкански народи, чиито наследници сме ние българите. В такъв случай не е никак странно, ако старобългарското вои-бойци, се окаже най-добрия кандидат за обяснение на частицата -вои.

Това, че дедите ни наречени “траки” са обитавали територията на Гърция в древността е видно и от селищните названия Коринт, Тиринт, Провалинт, Каминт, Коскинт, Саминт и т.н. Имената на ахейските градове Каминт, Коскинт, и Саминт например могат да бъдат обяснени със стблг. камы-камък, коска-кост, самъ-сам. Наставката -инт се среща в “тракийската” глоса волинт-див бик (вол, eдро животно).

За тази наставка Иван Дуриданов споменава,  че се среща в стблг. като -енте, ср. род.п. телѧте-теле – “Езикът на траките”, 1976, c.21. За това, че суфиксът (наставката) -инт съответства на слав. -ѧт-, стблг. телѧ, род.пад. телѧте-теле съобщава по-рано Владимир Георгиев - “Тракийският език”, 1957, с.55.

По отношение на културата на ахейците трябва да се спомене това, че те изграждат куполни гробници за мъртвите си благородници. Тази традиция е непозната на гърците от Класическия период, но е типична за дедите ни познати по това време като “траки”.

По време на Античността, куполни гробници се градят не само в земите между Дунава и Бяло Море, но и на полуостров Крим – територия, която е в пределите на спомената по-късно от Теофан Изповедник Стара Велика България. Случайност ли ще да е това?

На гърците е чужд и друг ахейски обичай – направата на златна погребална маска, но за сметка на това нашите деди създават истински шедьоври увековечавайки лицата на владетелите си с изкован златен образ. Златни маски се изработват и за властелините на Боспорското Царство (наречено по-късно Стара Велика България), като например за цар Рескупорис II.

http://i2.wp.com/traveltocrimeansea.files.wordpress.com/2014/09/amaz2.jpg

http://2seecrimea.com/2014/09/29/amazon-warriors-in-crimea/

Отново за ахейци и “траки” е типично конското жертвоприношение в дромоса на гробница и отново това е нещо непознато за гърците от Класическия период. Намирам за нужно да подчертая, че този особен обред се практикува от старите българи до Средновековието. Ярък пример за това е некропола от Нови Пазар където до покойниците са положени и конете им. Сведения за това можем да намерим в работата на Димитър Овчаров, “Въведение в старобългарската култура”, 2002, с.87.

Знаейки тези неща e редно да се запитаме: Какво дава право на учените да наричат ахейците предци на гърците игнорирайки планини от информация? Защо е толкова трудно да се каже, че ахейците спадат към древнобалканкските народи, чиито потомци сме ние? Защо е толкова трудно да се обясни, че старите гърци само са повлияни езиково и културно от ахейците, чиито изконни наследници сме ние?

Признае ли се това, ще стане ясно защо Тевкър е име ползвано от трако-трояните, а и от ахейцте. Теламоновия син Тевкър е ахеец, но има и Тевкър от Троя, реално той е първия цар на величествения град, а името му несъмнено е свързано с “тракийското” племенно название тевкри.  

Признае ли се, че ахейците не са гърци, а спадат към древнобалканските народи ще бъде разрешена и друга загадка. Ще стане ясно защо Йоан Малала е уверен, че хората водени от Ахил Пелеев в ново време се наричат българи.

 http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

Бъдат ли дефинирани ахейците като деди на българите, ще се реши още един необяснен от учените феномен. Касае се за това, че ахейската писменост наречена Линеар Б показва смайващи прилики както със старобългарските руни, така и с глаголицата.

Сравнение на старобългарските руни със знаците от Линеар Б

БР- български руни

ЛП-линеарна писменост

Сравнение на формата и звуковата стойност на глаголическите букви и линеарните писмености от Бронзовата епоха

Редно е ахейците да бъдат причислени към нашите предци, а за по-голяма яснота, за южните ни съседи да започне да се изпозва името данайци. 

Никой не може да се бори с фактите, никой не може да изкривява реалността до безкрай. Средновековието бе епохата на догмите. Тогава инакомислещите бяха заклеймявани и изгаряни на клада. Във времена на свобода и демокрация е редно да се казва истината, независимо от това, че тя ще урони авторитета на определени хора. 

Не може заради интереса на шепа индивиди да се поддържат неверни неща и да се представят като неоспорима истина в училища и университети. Не може наследсвото на дедите ни да се подарява на други хора и то не кои да е хора, а гърците, тези, които унищожиха държавата на дедите ни в Южните Балкани, присвоиха си постиженията на предците ни, а тях самите подложиха на геноцид. Такива престъпления трябва да се заклеймяват, а не да се поддържат.

Не е нужно да мразим южните си съседи, не е редно днешните гърци да плащат за греховете на бащите си, но справедливост трябва да има. Миналото не можем да променим, но можем да допринесем за по-добро бъдеще за народа ни като си получим заслужената слава и престиж - това, което си е наше.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. Приятно гледане! 

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

   

ОБЛИКЪT НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Дедите ни несъмнено са били необикновени хора. Успели са да впечатлят не само своите съседи гърците, но също така имащите желязна воля римляни, буйните келти, роднините скити и далечните индийци. Историите на Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Залмоксис, Спартак, Ситалк и Дионис потвърждават това. Тези личности са оставили следа в историята и са прославили земята ни.

Със забележителни качества са били не само мъжете на Тракия. Същото може да се каже и за тракийските жени. За тях знаем по-малко, но пък сведенията ни позволяват да кажем, че възхищението на чужденците срещнали тракийки е напълно оправдано. На първо място е красотата.  Разбира се привлекателни жени е имало също в Гърция, Рим, Персия и т.н. но у нас сякаш се касае за някакво масово явление. Тракийките са имали такъв чар, който буквално е омагьосвал дошлите отдалеч търговци, дипломати, бойци и владетели.

                                                                           http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

                                                                             http://www.picturesofbulgaria.com/photos/1129887903minus_00.jpg

Доста хора сигурно се питат какъв ли е бил външния вид на тракийските жени. По принцип те са изглеждали така както днес изглежда българката. Няма и как да е иначе имайки предвид, че ние сме потомци на най-древните цивилизовани жители на страната ни. Както антропологични, така и генетични проучвания доказаха това убедително. Често се спекулира, че траките са от светлия, нордически тип, но това е заблуда. Несъмнено е имало известен брой светлокоси и синеоки индивиди сред дедите ни, но те не са били мнозинство.

Веселин Бешевлиев споменава, че гетите са наричани flavi–руси, а за косата на бистонските жени е употребен епитета ksanthisi–руси, това обаче е днешното тълкуване на термините. Според проф. Ф. Мюлер ksanthisi е определение за цвят, който наподобява силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Точно такъв е бил най-често срещания цвят коса сред тракийските жени. Пак напомням, че е имало руси, червенокоси и чернокоси жени, но най-много са били тези със светло кафява коса. С течение на времето е започнал да се налага черния цвят. Това е така поради факта, че гените за тъмна коса и тъмни очи са доминантни. Дали са били руси, кестеняви, или чернокоси, тракийските жени са били с красиви черти и неустоим чар.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg/170px-Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg

В работа на Димитър Попов намираме разказа на Асклепиад, който твърди, че гърците от Лемнос били така омаяни от тракийките, че пренебрегвали и в последствие изоставили своите съпруги. След това напуснали Лемнос и заселвайки се в Тракия се обвързали с местните жени. Старият автор обяснява тази история с някакво проклятие на богинята Афродита, която омагьосала гръцките мъже. Истината е, че умът на южните ни съседи е завладян от външния вид, а и обаяние на тракийките.

Красотата на тракийката спомага и за създаването на легендата, че нимфата Траке, дала древното име на страната ни, била в състояние да омагьоса тези, които я срещнели. Дали погледът на чаровницата е вкаменявал чужденците, или пък нейната усмивка, походка, глас, е трудно да се каже. Живеейки сред природата, Траке не само е расла здрава и силна, но и пълна с обогатяващата енергия, която дават гори и извори. Следвайки обичаите на своите деди, тракийката е извършвала древни обреди, които от своя страна водят до духовно извисяване, а духовно извисените хора имат особено излъчване.

Нимфата Траке не е изолиран случай. Музите, чийто покровител е Орфей не са просто митични създания, не са плод на нечие въображение. Те са представителки на народа наречен в древността траки, а в по-късни времена българи. Със своята необикновена певческа и танцьорска дарба те са си извоювали статут на полубогини. Дори и днес талантът на музите не е загубен. Той живее в гласът на българката, омайващ със своята чистота и звучене връщащо ни хилядолетия назад във времето.

Даровитата жена се превръща и в даровита майка. Орфей е син на музата Калиопа – сладкогласната. Великият певец е наследил доста от качествата на своята родителка, но всеки талант трябва да се развие. Несъмнено първите уроци по пеене и свирене на лира Орфей е получил от Калиопа, която му предава и своето магическо излъчване. Това прави Орфей не просто способен музикант, но и чародей, който е в състояние да се докосне до дълбините на човешката душа и дори да я излекува.

Свръхестествените качества на тракийската жена стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е споменато в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според Херодот е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е била от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е била в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение – ямбическия стих.

Красотата, чарът и певческите дарби не са единствените забележителни качества на тракийската жена. Тя е известна и със своето свръхестествено трудолюбие, смаяло гърци и перси. Херодот разказва за една пеонка, която носела на главата си делва с вода, като същевременно водела кон за юздата и предяла. Тя била видяла от цар Дарий, пребиваващ по това време в Тракия. Удивен от способностите й, персийския владетел попитал дали всички пеони са така работливи. След положителен отговор Дарий решава да депортира пеоните в Азия. Това било направено с хитрост и принуда, но не след дълго пеоните отново се завърнали по родните си места.

Според историка Христо Данов в херодотовия разказ е вплетена истина, а именно това, че жените на траките, пеоните са били много по-трудолюбиви от тези на персите. Данов уточнява и това, че като епитет за трудолюбието на тракийката е използван епитета ergatides, а в животинския свят той се употребява само за пчелите. Т.е. тракийските жени били трудолюбиви като пчели.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с Одисея знае и за коварното нападение над градовете на киконите. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

                               https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/d1/d8/e0/d1d8e09d11446c01d567fa497c73bdb1.jpg

Трябва да се кажат и някоко думи за нравите на нашите предци. Херодот споменава, че преди сватбата тракийките имат пълната свобода да бъдат с когото си пожелаят. След сватбата обаче съпругата е оставала вярна на своя спътник в живота. Предаността е стиганала до такава крайност, че при смърт на мъжа, неговата съпруга го придружавала в отвъдното, като това се считало за въпрос на чест.  

В интерес на истината този суров обичай е важал предимно за аристокрацията, която е била посветена в определени мистерии и култови. Трябва да се отбележи и това, че не само съпругата е последвала мъжа си в отвъдното. Макар да не е казано в пряк текст, може да се отсъди, че в някои случаи благородните траки са слагали край на живота си когато съпругата им е застигната от преждевременна смърт. Това, че Орфей слиза в ада заради своята възлюблена не е просто легенда, а ехо от един обичай, който е бил странен за гърците, записали го в променен вид. За южните ни съседи е било трудно да се приеме, че един мъж може да напусне живота, ако неговата любима е покосена от смърта.

Трябва да се спомене още нещо важно за тракийката. Херодот нарича дедите ни най-големият народ след индийците. Това не е преувеличение от страна на бащата на историята. Предците ни са били многолюден етнос, а главната заслуга за това е тракийската жена. Тя е ставала майка на много деца. За Хекуба, дъщерята на цар Димас и съпруга на цар Приам се казва, че имала деветнадесет деца. Най-известните от тях са пазителят на Троя Хектор, любимият на хубавата Елена Парис, Дейфоб, Полидор, Касандра и Лаодика.

Едва ли всяка тракийка е имала толкова много потомци както Хекуба, но със сигурност в едно семейство са израствали пет-десет деца както бе и до началото на ХХ век в България. Добрата храна и разумен начин на живот са позволявали на младото поколение да расте здраво и силно. Несъмнено предците ни са притежавали и знания как да се предпази бременноста, как да се облекчи родилката и как най-добре да се гледа новороденото.

Неслучайно името на богинята-майка е Котито. То се обяснява с глагола котя се, имащ първоначално значение раждам. Котито означава раждащата. Нейните жреци и служитеки са предавали от поколение на поколение важни сведения за бременността, за гледането на децата, за предпазване от болести и т.н.

Жената е ценена високо в древното общество на дедите ни. Мъжът е трябвало за заплати висока цена за своята съпруга. В доста случаи дори и това не е било достатъчно. Бащата на момичето е предизвиквал кандидатът жених на двубой. Двамата са мерели сили в различни дисциплини и само, ако младежът успявал да извоюва победа е получавал и ръката на тази, която е обичал. Този странен за днешно време обичай си има логично обяснение. Съвсем естествено е един баща да иска силен и смел съпруг за своята дъщеря. Именно следването на традицията, че съпругата трябва да се заслужи с мерене на сили е една от причините за оформянето на дедите ни като народ с железни мищци и презрение към страха.

                       http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2012/12/546894_479753845408789_75360114_n1.jpg

Като заключение ще спомена няколко тракийски женски имена. Меда е дъщеря на цар Котела и съпруга на Филип II Македонски. Зайка е известна от епиграфски паметници. От епиграфски паметници са известни също и Атиа, Баца, Венда, Видиа/Вида, Гита, Гета, Гукия, Дада, Даибора, Дея, Дита, Дола/Доля, Дуда, Зана, Зарка, Зрайка, Кайнуха, Керса, Котина, Лала, Мама, Менда, Нана, Ната, Нона, Сура.

Въпреки, че са изключително древни, някои от тези имена са се запазили в непроменен вид до днес. Това са: Венда, Вида, Дада, Дуда, Зарка, Котина, Лала, Мама, Менда, Ната, Нона, Сура. Други са се развили  като например Кайнуша (от Кайнуха), Дейка (от Дея), Медичка (от Меда) и т.н. Една част от тракийските женски имена са излезли от употреба, но това е един естествен процес, който изобщо не бива да ни учудва.

Важното е да знаем, че съвременните български жени носят кръвта на музите и нимфите омаяли чужденците в древността. Важното е да знаем, че въпреки вековните подтисничества жените от нашите земи продължават да раждат герои. Това е причината Ботев да възкликне - Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!

Такъв народ не може да загине, такъв народ не може да изчезне!

Използвана литература:

1.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926; 

8.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морфологични проучвания,

БАН, Studia Thracica 2,София, 1976;

9.Й.Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994 

10.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д-р Петър Берон, София, 1987;

11.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

12.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, Londo, 1900;