ИСТИНА ИЛИ ИНДОКТРИНАЦИЯ Е ТЕКСТЪТ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Често съм казвал, че всяко време носи своето бреме. Действително е така, макар не винаги да го осъзнаваме. Днес смятаме, че живеем в най-свободното общество, с най-много права. Несъмнено, понястоящем ние се радваме на привилегии, които преди 50, 100, 200 години са били немислими. Така е, спор няма, но това не означава, че всичко е наред. Това в никакъв случай не означава, че трябва да сме доволни от статуквото и да се примирим с него.

Както времената се менят, така се менят и критериите, но не от самосебе си. Свободата никога не идва даром, правата и привилегиите никога не идват даром. Те трябва да се заслужат с борба, и то упорита, целенасочена борба. Когато разбираме, че обществото, в което живеем може да се подобри, но не правим нищо, положението само ще се влошава. Когато вместо да работим за промяна, недоволстваме и чакаме сбъдването на някакво предсказание, пътят пред нас се стеснява, поема надолу и става тъмен, много тъмен.

Знаете ли кога идва желанието за борба, за по-добро бъдеще? Поне за мен, това настъпва, когато сме осъзнати, когато разберем, че имаме право на нормален живот, а и, че имаме възможностите да направим това, че помощта на чужденци не е нужна, ако искаме да изградим нещо ново.

Съзнанието ни е ключа, там започва всичко, там блесва искрицата, която се превръща в желание, израства в увереност, преминава в действия довеждащи до различна реалност.

Когато едно дете бъде възпитано в родолюбие, то ще се превърне в буден индивид, който винаги ще работи за благото на Отечеството. Когато на едно дете бъде обяснено, че предците му са били талантливи, смели, силни, а и добри хора, то детето ще се стреми да придобие точно тези качества.

Този който е осъзнал, че дедите му са били горди и никогa не са се примирявали с несправедливостта, не би търпял да го унижават с робска заплата, не би търпял да се продава защитаваната с кръв родна земя, не би търпял чужденец да му диктува какво е правилно и какво не е.

Разбирате ли защо войната за нашето съзнание се води от толкова дълго време и са хвърлени толкова много средства, за да бъдем разединени? Объркването на младото поколение, промиването на съзнанието и насаждането на сервилно поведение не е нещо, което се е появило спонтанно. Не, това е добре планирана, добре организирана и добре финансирана политика на чужденци, които познават потенциала на народа ни и изпитват панически страх от поредното възраждане на България.

Робовладелецът не обича бунтарите. Измамникът не обича будните. Крадецът на едро не обича защитаващите наследството си, а ние сме потомци на бунтари чупещи вериги, на будни хора посрещащи смъртта без страх когато е трябвало да защитят своята земя от чужденци.

Типичните за нас качества не са продукт от смесването на три различни народа след прословутата 681-ва година. Съвсем не, касае се за дълга традиция, започваща далеч преди времето на Троянската война. 

Натрапваната на няколко поколения теория, че сме буламач от азиатски българи, дошли от севера русокоси, бледи пришелци и шепа траки, не е нищо друго освен сътворена от чужденци доктрина, чиято едничка цел е да ни обърка и замъгли съзнанието ни.

Създателите на тази доктрина пропускат най-важните подробности от нашата история. Премълчават свидетелството на египтянина Теофилакт Симоката, който съвсем ясно казва, че така наречените славени са гетите. Те заедно с мизите (наричани в продължение на 1100 години българи) се явяват най-многобройната част на северните траки, които Рим така и не успява да покори.

През 681-ва година няма смесване на три различни народа, а на три групи на една и съща общност – траките поданици на Римската Империя, гетите наречени славени и мизите, за които от IV  век се използва и името българи. Понеже името българи е най-престижно, в периода VII-IX век то бива прието от цялата общност деляща общ произход и език.

Аналог на този процес намираме и в историята на Британия. Там, в ранното Средновековие се установяват сродните народи англи, сакси и юти. Поради това, че англите са най-силни, след време тяхното име става колективно за хората на обединената държава. Прочее, у нас консолидацията на народа е постигната доста по-бързо отколкото при англите, саксите и ютите.

Защо ли никой учен не си е задал въпросите: Как става това чудо, защо на имащите сродна реч англи, сакси и юти им трябват няколко века повече да се консолидират? Как така у нас “буламачът” от “различни хора” говорещи “различни езици”, имащи “различна религия”,  а и различен бит, се споява смайващо бързо в такава здрава сплав, че се превръща в заплаха за най-силната държава по онова време – Римската Империя?

Отговорът е прост, но пречи на удобните за определени сили теории. Истината е, че през 681-ва година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи хора имащи едни и същи корени, говорещи близки наречия и делящи един дух. Има ли нещо странно и трудно за разбиране? Не, нали? Просто няколко заблуди трябва да бъдат обяснени, но това не е направено.

Ето за това днес името славени предизвиква объркване и дори неприязън у някои хора. Това можеше да се избегне, ако някой историк си бе направил труда да обясни, че нашите деди са кръстниците, учителите и наставниците на останалите хора от славянската езикова общност.

Налице е предостатъчно информация за това, че в далечното минало дедите на поляци, руснаци, чехи и др. са носили името венети, че техните съседи, роднини и учители са били северните траки – гетите. По време на ранното Средновековие, поради популярността и влиянието на гетите имащи ново име славени, венетите също получават това име и то се превръща в колективно название на днешната триста милионна славянска езикова общност, но това е процес, който трае повече от 1000 години.

Ето, касае се за изключително важна подробност, но “авторитетите” правят всичко възможно тя да бъде оставена в сянка. Чуждите учени не казват нищо за ролята на   траките върху съседите и роднините им – венетите, а също така и за тракийското влияние върху германите, келтите, гърците, римляние, а дори и индийците.

Не само планини от информация биват игнорирани, някои специалисти дори цинично подхвърлят: “Траките може и да са оставили нещо в нашите гени и култура, но не са били хора, на които можем да се възхищаваме.”

Да, в случай, че се лансират лъжи, а истината се укрие, че огромно количество сведения останат неизвестни за широката публика, тогава несъмнено няма да остане нищо достойно за гордост. Редно ли е обаче да се крие истината, редно ли е да се премълчават важни неща, а в учебниците да бъдат представяни остарели, а и вредни за нас теории?

Днес на децата ни се внушава, че искрата на познанието е възникнала в земите край Нил, Тигър и Ефрат. Внушава се също, че културата на гърци и римляни превъзхожда тази на дедите ни. За мен това е вредна заблуда, ще посоча ясно и точно защо мисля така.

До към 50-те години на ХХ век се смяташе, че обитаващите Месопотамия шумери са изобретателите на колелото, най-древната писменост, а и също така и хората създали първите крупни селища. Малко по малко, благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов, Васил Миков, Георги Георгиев и др. стана ясно, че колелото се е появило най-рано на Балканите. Същото важи  и за писмеността. Знаците от Градешница, Краново и т.н. изпреварват  клинописа на шумерите и йероглифите на египтяните с 1000-2000 години. Представяте ли си какъв огромен период от време е това?

Що се касае до първите селища наброяващи над 20 000 души и то във времето на Халколита, те не възникват нито край Тигър и Ефрат, нито край Нил, а в Черноморските степи, които са обитавани от нашите предци поне от преди 7000 години. Някой да ви е споменавал за тези нямащи аналог за времето си градове? На колко от вас е известно, че културите Триполие, Кукутени, Варна, Караново, Винча и т.н. са създадени от едни и същи хора – нашите предци?

http://cucuteniar.ro/wp-content/uploads/2015/09/Chalcolithic-cultures-Southeastern-Europe.jpg

http://cucuteniar.ro/?p=848

“Специалистите” се опитват да омаловажат фактите с оправданието, че огромните селища в Черноморските степи не отговарят на дефиницията за град. Гледай ти, значи ако няма роби и робовладелци, ако няма храмова проституция, страдания, корупция, ако няма неописуеми жестокости и гнусни извращения, едно селище не може да се нарече град???

Рим е наречен Вечния град, но знаете ли, че каменните стени на Провадия са по-стари от тези на Рим с около 4000 години? Знаете ли, че нашите предци строят с квадри и тухли векове преди римляните? Колко безочлив трябва да е някой, за да нарече траките неуки варвари!

Може ли хора, на които се приписва създаването на първата азбука, а дори и създаването на индийската цивилизация, да бъдат наречени неуки?

Та нима Алкидамант, Диодор Сицилийски, Тацит, Платон, Алексис, Зенобий, Плиний Стари и др. не представят съвсем ясни сведения за това, че траките и пеласгите са създали буквите и имат книги още във времената преди Троянската война! 

Нима думите на Луций Ариан са трудни за разбиране:“Когато Дионис дойде и стана господар на Индия, той основа градове и им даде закони, той дари индийците с виното както бе направил и с гърците, научи ги да засяват земята давайки им семена.”-”But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.”-Arr.Anab.VII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Може да се възрази, че Ариан е обосновал твърденията си на легенди, но за гения на траките, за способността им да повлияват други народи са писали не само автори от Античността, но и учени от ново време. 

Преди повече от 30 години Киркор Джаукян спомена с подробности за тракийското присъствие в Кавказ, започващо още през XV пр. Христа, т.е. преди около 3500 години. Този автор смята, че дошлите от Балканите траки успяват да повлияят силно урартците и дори оставят свои топоними на територията на Армения и Грузия. Джаукян дава дори и имената на тракийските племена населили Кавказ, става дума за скаи, трери и сарапари, да не забравяме разбира се и армено-халибите.

Траките са били в контакт и с обитаващите Месопотамия асирийци защото през IX век преди Христа в асирийските документи е отбелязано тракийското селищно име Испили-брия - Г. Б. Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. Издательство "Наука", 1984.

И Джаукян ли се е подвел oт легендарни и не почиващи на реалност истории?

Мисля, че е излишно да споменавам за това, че по отношение на обработката на златото, медта, бронза, желязото, нашите деди наречени  в древността траки и пеласги, изпреварват останалите европейци с дълги векове.

Това са неоспорими факти, както археолозите, така и историците би трябвало да са запознати дори с подобностите. Сега обаче идва въпроса – какво дава право на тези, които създадоха най-новите учебници, да внушават на българчетата, че цивилизацията се е появила най-рано в Месопотамия и Египет, а гърци и римляни са притежвали култура, на която ние можем само да завиждаме?

А кой създаде Атина и Рим, няма ли свидетелства за това, че дедите ни са положили основите? Плутарх казва от ясно по-ясно, че според преданията, пеласгите са хора обходили по-голямата част от обитаемия свят и са покорили по-голямата част от човечеството, идвайки (в Лаций) те основавали Рим: “Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ -Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

Плиний Стари не се колебае да признае, че в Лациум, азбуката е донесена от пеласгите: “…litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” -Plin.VII.193. Като царе от династията на Силвиите и потомци на Еней и Асканий, Тит Ливий посочва носещите тракийски имена Атис, Капус и Капетус -Liv.I.3. 

Намиращите се на Апенините топоними, хидроними и ороними Imeus, Satricum, Scaptia, Setia, Calis, Stabiae, Aesarus, Carsulae, Caletra, Atrianus нямат смисъл на латински език, но за сметка на това, сродни названия се срещат в земите обитавани от дедите ни: Хемус, сатри, Скапте сюле, Сети дава, Калис, Стоби, Азорос, Корсуле, Каластра, Атрус.

Наличието на голям брой тракийски топоними  (и ороними) на Апенините позволява да се направи извод, че предците ни участвали в оформянето на културата на римляните са били много на брой. Дали пък това няма да е причината за генетичната прилика между нас и италианците? Има логика, нали?

За това кой е обитавал територията на Гърция преди идването на гърците от Африка също има пределно ясни сведения: “Страната наречена днес Елада, някога носеше името Пеласгия.” -“the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia”-Her.II.56.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Още по-подробно е свидетелството на Страбон: “В далечното минало цяла Гърция бе обитавана от варвари, ако съдим по старите писания – Пелопс доведе хора от Фригия в Пелопонес, който получи името си от него, а Данай (праотецът на гърците) доведе хората си от Египет.“ -“in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt” -Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Атина се намира в областта Атика, а кой е древният господар на това място също се знае много добре:“Атика някога бе обитавана от траките дошли с Евмолп, а в Давлида,Фокида царстваше Терей.”- “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”-Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Учените знаят прекрасно, че селищните имена Атина, Микена, Закинт, Коринт и др. нямат смисъл на гръцки. Това е признато дори от ревностни елинофили като Джон Чадуик – J.Chadwick, The Mycenaen World, Cambridge Iniversity Press, 2005, p.1. След като названията на построените в далечното минало най-важни градове на Югоизточна Европа не са гръцки, то не следва ли те да бъдат обявени за дело на по-старите обитатели – явяващите се наши деди траки и пеласги?  Защо се суче и увърта сякаш няма никакви сведения по този въпрос?

 Не бяха ли нашите деди създателите на гръцката култура?За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство - J.A.Cramer, A Geographical Description of Ancient Greece, Oxford, Clarendon Press, MDCCCXXVIII, p.285.

Подобно е и виждането на проф. Карл Мюлер:”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, ca народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”- The History and The Antiquity of the Doric Race, transl.H.Tufnell, G.C.Lewis, J.Murray Publ. London, MDCCCXXXIX, p.10.

Нeка не забравяме, че най-старото жреческо съсловие на Елада е представено от наши предци – Евмолпидите в Атина, Тракидите в Делфи, а пък това, че Додона е светилище на пеласгите - сели е известно на всеки образован човек. Специалистите пък би трябвало да знаят, че селите обитават не само Епир, но и Тракия, по-точно Среден Хемус (Стара Планина) - Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977, с.18.

Не почитаха ли гърците боговете на дедите ни? Не се ли кланяха на Дионис, не се ли възхищаваха на тържествата в чест на Бендида, не тръпнеха ли пред Сабазий? Кой на кого дава религия, има ли два отговора на този въпрос, не е ли ясно, че дарители са тези, които притежават по-висока култура?

Прочее, култовете към Хероса, Дионис, Бендида, Хермес и Сабазий са все още живи у нас. Честването на Гергьовден, Трифон Зарезан, особената почит към Св.Марина изразявана с нощни празненства и носене на факли, начина, по който се почита Св. Модест, обредите на Атанасовден са ехо от една древна традиция, която чуждото духовенство въпреки фанатизма си не е успяло да затрие. Това не е мое откритие, а извод на прогресивни учени като Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Павел Стефанов и др.

По отношение на влиянието на предците ни върху културата на другите народи трябва да споменем за почитта към Земла (тракийската Земела) при етруските,  Белсурд и Белен (тракийските Сбелсурд и Балей) при келтите. Иполит разказва, че друидите на келтите са обучени лично от Залмоксис (обожественият духовен водач на гетите) – S.Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1968, p.102.

Запитайте се – защо тези важни неща не са популяризирани? Защо в миналото се налагаха виждания, които почиваха не на факти, а на предположения? Защо както в миналото, така и днес, към поддръжниците на теорията за местния произход на народа биват отправяни нападки, стига се до клеветене, кое поражда тази необяснима неприязън? Кому е нужно това?

Bce пак ние не само сме пълноправни културни наследници на Орфей и Залмоксис, но носим и същата кръв. Все още никой не е оборил резултатите от изследванията на д-р Попов доказващи, че траките не са изчезвали. И макар днес с резултатите от генетичните проучвания да се спекулира, няма как да се отрече, че срещащите се при нас маркери J2, G2, EV-13, R1b, I2 са типични за древното население обитавало Балканите и Черноморските степи. Също така поне половината от носителите на R1a са потомци на хора обитавали земите ни преди около 13 500-11 500 години. Как тогава да не сме потомци на местен народ?

Понякога, хора от средите на учените, които знаят за антропологичните и генетични проучвания у нас, се опитват да омаловажат резултатите. Излиза се с крайно несериозното изказване, че виждате ли, самосъзнание и гени, антропологичен тип били различни неща. Да, така е, но нека помислим кое е важното – кой за какъв се мисли, или кой какъв е действително?

Ако нас са ни лъгали за произхода ни, ние трябва ли да приемем лъжите, само и само да не се нарушава статуквото? Редно ли е на ограбения и лишен от наследство да не се казва, че е бил богат, да не би да реши да си потърси своето? Що за наука е това?

Ние имаме право да се назовем наследници на тези, които създадоха цивилизация, която в своя начален стадий изпревари както Шумер, така и Египет! Това, че у нас, по-късно, обществото е тръгнало по различен път, не означава, че дедите ни са имали по-ниска култура. Да се отречеш съзнателно от прекомерния лукс и вместо с робски труд да създаваш архитектурни чудеса, да водиш прост, но честен живот, е признак на духовна извисеност, която е белег на нашите предци и нещо, което дори днес не е достигнато от някои други народи.

БЪЛГАРИТЕ И АКАДСКАТА ИМПЕРИЯ – ЕДНА “НЕВЪЗМОЖНА” ВРЪЗКА

Историята на акадците е много интересна.Този народ е обитавал земите на днешен Ирак и през трето хилядолетие пр. Христа става най-голямата сила в Близкия Изток. Първата цивилизация в този регион обаче принадлежи на друг народ – шумерите. Те са хора от различен произход и са говорили съвсем различен език. Първоначално акадците са били на доста по-ниско ниво на развитие, но за сметка на това са се отличавали с хитрост, търпение и жестокост.

Бавно, но сигурно шумерската държава бива инфилтрирана от акадците. Те навлизат във всяка сфера на обществото и поради това за Саргон - слуга на шумерския цар Урзабаба, не е трудно да извърши преврат и да сложи началото на акадското владичество. Започва се ера на агресивна политика и неописуема жестокост.  От господари шумерите се превръщат в безправни подчинени на бившите си слуги.

 http://quatr.us/westasia/art/pictures/sargon.jpg

Саргон Велики

За Саргон – човека, който елиминира шумерската аристокрация се знае малко, но легендата да произхода му намира отражение в преданията за Мойсей, Ромул и Рем, а и в българското предание за детето-юнак. Бащата на първия цар на акадците е неизвестен, а майка му е жрица. По неизвести причини тя ражда сина си тайно, слага го в кошница и го пуска в реката. Детето е намерено от водоносец, който го отглежда все едно е негов син. Саргон израства като слуга на шумерския владетел и успява да изучи добре държавната организация. След време, възползвайки се от отсъствието на царя, младия акадец вдига бунт, избива шумерската аристокрация и слага началото на Акадската империя.

Следват векове на терор, чийто край идва с появата на народа гутеи, познати още като кутии. Тези дошли от север страховити бойци сломяват моща на Акад, но въпреки това акадския запазва статута си на  международен език на дипломацията в Близкия Изток, като се ползва дори от египтянитe. Хетите записват значителна част от договорите си на акадски, от акадците е заета и хетската клиновидна писменост. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Empire_akkad.svg/800px-Empire_akkad.svg.png

Карта на Акадската Империя, изт. Укипедия

Каква обаче е връзката с българите? Не е ли странно древния народ от Месопотамия да бъде свързван с нас – жителите на Балканите? Официално никога не е имало контакт между българи и акадци, но въпреки това в езика ни има думи, които се срещат и в акадския. Такива са шакуру отговаряща на секира и кануку отговаряща на книга.

Ако се касаеше само за тези две успоредици спокойно бихме могли да приемем, че или става дума за случайни съвпадения, или пък се касае за заемки с посредничество на друг народ като арменците например. Реално погледнато обаче българо-акадските успоредици са доста. Ето един кратък списък:

АКАДСКИ-БЪЛГАРСКИ

абарту-обрат(но)

араду-радя, трудя се

балиу-былia-господар, големец

балу-болии-по-голям

бару-бърица, брица, бяла пшеница

берату-бара, рекичка

беру-бера, избирам

битку-бия, удрям, режа

дуру-дур-двор (диал.) ограждение

думу-дымъ-дим, тъмен

едену-един, сам

гириш-горящ, като огън, жар

гуру-гора, лес

казу-коза, козел

касату-късам, разкъсвам

курумату-кръмити-кърмя, храня

кушару-кошара, плет

кусату-кошуля, риза

кушу-кожа

кушраху-кожен ремък

маршу-мърся

марушту-мръсотия

палху-плах, уплаха

патаку-поток, пия

каду-кадя, димя

калу-цѣлъ-цял

капу-копа, връх

купу-капка, поток

кусапу-къс, късче

русум-рус, червеникав

самну-осем

сарпу-сребро

сахату-сакам, искам, желая

сету-свѣтъ-светлина

табу-добро

табиш-добрина

уруду-руда, медна руда

Паралелите са интересни не само поради това, че според официалната историография те изобщо не би трябвало да съществуват, но и поради ред други неща. Да вземем акадската дума балиу-господар, тя е свързана с балу-голям, силен, която пък отговаря на старобългарската болии-по-голям. Едно, че в акадския балиу и балу нямат убедителна етимология, друго, че същата постройка на думата за господар, владетел се среща в езика на траките. Бален означава господар, владетел, а балайос означава голям.

Не може да се касае за акадски заемки в тракийския защото както бе посочено вече, в акадския балиу и балу нямат обясение в семитските езици. Още повече, че думи корен бал и със значение голям, силен, господар, командир и т.н. се срещат в индо-арийския. Това са бала-сила, бален-силен, балиян-по-силен, балеша- командващ войската, баламукия-вожд, водач.

Сродни думи срещаме и в шотландски гаелски, това са bolanta-прекрасен, добър, adhbhal-огромен, да не забравяме също гръцката βέλτερος-по-добър и долнонемската pall–як, здрав. Тези данни показват убедително, че просто няма как акадците да са повлияли траките езиково. По-скоро се касае за обратното – стари балканци са оказали влияние върху народите на Ориента в дълбока древност, а кога е това ще разберем след малко.

До неотдавна се смяташе, че шумерската цивилизация е най-стара. Вярваше се, народите на Месопотамия са създали колелото и първата писменост. Благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов  и др. Стана ясно, че както колелото, така и най-старата писменост са открития на нашите деди, които в далечното минало са били познати под името траки. 

Както знанията за направата на колелото, така и тези за писмеността трябва да са донесени от балкански преселници в Шумер. Кои обаче са тези мистериозни хора?

http://proel.org/img/alfabetos/protosu2.jpg

знаци от протошумерската писменост имащи успоредици с по-старите писмени знаци от Балканите

Изучавайки езиците на народите на Месопотамия и други места, лингвистите Иванов и Гамкерлидзе стигат до заключението, че гутеите сложили край на акадското господство ca говорили индоевропейски език. Тази теория е привлекателна защото точно във времето когато се започва борбата на гутеи и акадци – трето хилядолетие преди Христа, се наблюдава и началото на разпространението на особен вид керамика.

Най-рано тя се среща в земите на България, Румъния и Украйна, като с течение на времето се разпространява в различни региони, а на изток достига чак до Иран, Индия и Китай. Имаме пълното право да предположим, че по време на Бронзовата Епоха гутеите са дошли от Балканите и са успели да оставят отпечатък в езика и културата на местното население на Месопотамия. Имаме ли обаче данни свидетелстващи за присъствие на стари балканци край Тигър и Ефрат освен екзотичните думи в акадския език?

Индикации за това, че в съседство с шумери и акадци са живели и хора от Балканите има, но информацията е неудобна понеже показва убедително, че общоприетите теории не са верни. В документи от древната Месопотамия се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. Става дума за Атуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.

Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. 

Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи).

http://sumerianshakespeare.com/media/2bb5ecf2c805583affff8095ffffe415.jpg

https://classconnection.s3.amazonaws.com/532/flashcards/3230532/png/capture-141B86AF21979D7BB0F.png

https://classconnection.s3.amazonaws.com/514/flashcards/517514/jpg/naramsin1328666396761.jpg

Съвсем логично е да се предположи, че хората наречени от акадците гутеи/кутии,са част от същия народ, който Херодот, Страбон, Плиний и др. нарича гети, масагети, докато автори като Прокопий, Павел Орозий и Изидор Севилски наричат готи. Гетите са най-храбрия тракийски народ, a както се оказва е и най-големия, понеже намираме следи не само на Балканите но също така в Месопотамия и дори на север от Иран (там са земите на масагетите).

Едни от предците ни са останали на Балканите, други са мигрирали на изток и са се установили в земите на Ирак, Иран, Индия, Китай. Такива преселения са били нещо нормално за силните народи в древността. Един многоброен етнос разполагащ с революционни знания и добри средства за предвижване, е в състояние да колонизира огромни територии.

За дедите ни знаем, че са били най-многолюдните след индийците. Знаем също, че колелото е изобретено в земите на България, а коня е опитомен в черноморските степи. Всички фактори определящи предимуществото на един народ са налице при дедите ни, които по време на Античността са наричани траки.

Нашият език е развита форма на речта на мизи, гети, трибали, одриси. Ако в миналото не бе създаден умишлено хаос в понятията и не бяха укрити планини от данни, отдавна щяхме да знаем, че дедите ни са колонизирали Азия няколко хилядолетия преди англичаните, а също така и са събаряли зли империи не едва във вековете след Христа, а хилядолетия по-рано. Щяхме да знаем, че във вените ни тече кръвта на хора способни да променят както историята, така и съдбата на много народи.

Човек расте и се оформя като индивид не само с примера на родителите си, но и с този на далечните си предци. В случай, че ние българите знаехме истинската си история не само не бихме позволили на посредствени хора да ни управляват, но бихме поставили на място и тези, които отново се опитват да ни сложат хомот и дори да ни заличат от лицето на земята.

Гордият човек се бори, объркания е слаб и лесно се подчинява независимо от таланта съхранен в гените му. На каквито дарби и заложби да сме носители, не развием ли тези дарби и заложби, те ще си останат в спящо състояние. Жалко е да разполагаш с оръжие, което може да ти помогне и да не го ползваш.

За да пробудим спящото в нас трябва да следваме примера на предците си. С лаене и викане не се постига нищо, вина може да се хвърли върху всеки, но и това не помага.

Промяната на обществото започва с промяна на индивида и то във всяко отношение – духовно, мисловно, телесно. Борбата с пороците, любовта към братята и сестрите, стремежа към постигане на здраво тяло – ето това е пътя, който трябва да се следва.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.A Concise Dictionary of Akkadian, ed.J.Black, A.George, N.Postgate, with assistance of T.Breckwoldt, G.Cunningham, M.C.Ludwig, K.Reichel, J.B.Smith, J.Taniguchi, C.Wunsch, Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2000;

3.O.R.Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1952;

4.В.В.Струве, Лагерь военнопленных женщин в Шумере конца III тысячелетия до н. э."Вестник древней истории". 1952. 4. С. 12-25; 

5.Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ, Вопросы языкового родства. - № 9. - М., 2013. - c. 110-136;

6. Т. В. Гамкрелидзе Вяч. Вс. Иванов, Первые индоевропейцы на арене истории: прототохары в Передней Азии // Вестник древней истории. 1989. № 1; 

7.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Наука и Изкуство, София, 1987;

8.Сказание за Саргон

http://alllegends.ru/publ/mify_narodov_dvurechja/skazanie_o_sargone/21-1-0-3365#ixzz3uyFIZ2Nu

9.The Akkadians http://history-world.org/akkadians.htm