КАКВА Е ПОЛЗАТА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА АВТОХТОННИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ?

В миналото смятах науката за чисто поле. Бях убеден, че историците винаги казват истината и на накичените с титли хора може да се вярва напълно. И така бе дълго време...Както още милиони сънародници, аз приемах безкритично твърденията изказани от учители, доценти, професори. Караха ни да се гордеем с историята си, все пак, от 681-ва година насам, дедите ни действително да са сътворили неща заслужаващи гордост.

Княз Тервел спира арабското нашествие имащо потенциал да сложи край на развитието на европейските народи. Княз Крум кара противниците си да треперят от страх, а от черепа на чудовището Никифор Геник прави ритуална чаша. Въпреки, че е известен предимно като владетел-градител, княз Мортаг (Омуртаг) умее да воюва и франките разбират това прекрасно, от личен опит. При цар Борис и цар Симеон България се превръща във фар на Балканите. Благодарение на сътворената от дедите ни писменост, а и благодарение на разпространената от тях християнска религия, държави като Киевска Русия и Сърбия успяват да се консолидират и да се предпазят от чуждо влияние.

Наистина ние имаме с какво да се похвалим. Дали обаче само това са постиженията на предците ни? Ако родителите ти са ти оставили богато наследство, ще се задоволиш ли само с 10% от него и ще захвърлиш ли останалите 90% ? Никой разумен човек не би направил това, а в случая, каквото важи за индивида – важи и за цял народ.

Ако действително историята ни започваше през 681-ва година, или даже няколко века по-рано, аз бих се примирил с това. В случай обаче, че можем да говорим за велики постижения на нашите предци от 6000 години по-рано, защо да не си поискаме своето? Защо да пилеем наследството си и да оставяме други да се кичат със славата на дедите ни?

През 1984-та година, на Третия Международен Конгрес по Тракология биват представени изследванията на Петър Боев и Славчо Чолаков. Става ясно, че траките се явават най-древното цивилизовано население на Балканите. Изводите на учените са пределно ясни:

“ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, с. 316.

Доста по-рано са публикувани резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов. Те са доста интересни защото показват, че от гледна точка на антропологията, ние сме наследници на хората влезли в историята под името траки:

 “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип”  -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Съдейки по фреските от тракийските гробници можем да отсъдим, че преобладаващият тип сред тракийското население е понтийския антропологичен тип, т.е. на хората с кестенява и черна коса, и лека пигментация на кожата. Сред тракийското население разбира се има и светлокоси хора, като разбира се те не са изчезвали безследно. Ето още един извод на д-р Попов и колегите му:

 “…ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 262.

 (1)*

След като понтийския тип – обединяващ хората с меки, кестеняви и черни коси е присъщ на траките, а и част от светлия, северен тип също е наследен от траките, то по данните от антропологията, около 70-80% от населението на страната ни носи кръвта на траките.

Toва прочее бе потвърдено и от генетичните проучвания, според които най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са I2, J2, E-V13, R1b*L23, R1a. Те са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13000-9000 години (2)*

Нека видим какво се е случило на Балканите 9000 години преди нашето време, а и по-късно. През Неолита, най-рано в Европа, в земите на траките се появават първите земеделци и скотовъдци. Техните знания и умения им помагат да се превърнат в проспериращ народ, който нараства бързо и започва да колонизира различни територии. Естествено първите нови селища са в близост до Балканите, а именно в Украйна. По-късно се започват преселения в посоки запад и север, като така, благодарение на древните траки, дедите на германи, келти, балтийци, италийци и др. се запознават с организираното земеделие и скотовъдство.

Това показва, че дедите ни наричани в далечното минало траки, могат да бъдат наречени създатели на Европа. Без дарените от предците ни знания, Европа никога нямаше да види величието на Рим, келтите не биха станали голям народ, същото важи и за германите.

Освен знанията как да се обработва земята, как да се отглеждат различни видове растения, как да се опитомят дивите животни и да се използва тяхното мляко, вълна и т.н., дедите ни са притежавали и знания по обработка на металите.  Факт е, че първото обработено злато е това от наша територия – това открито в древните селища и некрополи край Варна и Пазарджик. То е на над 6500 години!

Най-старите медни рудници в Европа са също в земите на траките. Става дума за Ай Бунар и Рудна Глава. За медната мина край Стара Загора се смята, че е дала над 1000 тона мед.

https://www.168chasa.bg/Article/837667

По-късно идва Бронзовата епоха и отново при нас тя предшества значително Бронзовата епоха в Средна и Западна Европа. Същото е вярно и за Желязната епоха. Докато през XIII преди Христа траките познават желязото и благодарение на своите железни мечове стават реална заплаха за Египет, Желязната епоха на Германия започва едва през V век преди Христа.

Не можем да забравим и това, че дедите ни се явават първите строители на Европа. Градовете край Юнаците, Пазардджишко и Провадия, Варненско са ярко доказателство за това. Ето какво казва доц.Явор Бояджиев за селището край Юнаците:

„Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!” – В.Николова, За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia

Край Провадия, Дуранкулак и Юнаците са издигнати най-старите градове на нашия континент, но най-големите ранни градове са в Триполие, Украйна.  Цитирайки Н.М.Шмаглий, проф. Калин Порожанов споделя, че в древните селища на Югозападна Украйна са живели 10 000-20 000 души - К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с.127.

До неотдавна никой не знаеше, че създателите на тези огромни за времето си градове (по-стари от шумерските и египеските) ca създадени от балкански преселници. Наскоро обаче излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Качествата на дедите ни като градители се проявават и в по-късни времена. За явяващите се част от древнобалканската общност пеласги се е вярвало, че са били могъщ народ, успял да покори много други, а идвайки на Апенините основава Рим. Думите на Плутарх са от ясни по-ясни: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. “ Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

По време на Античността, град Атина се явава център на културата. Селището е много древно, а името със сигурност не е гръцко. Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик признава, че названия като Атина, Микена, Коринт и др. нямат обяснение на гръцки- J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, с.1. Отговор на тази мистерия намираме отново при Плутарх, който определя Тезей –основателят на Атина, за потомък на фригиеца Пелопс: “The lineage of Theseus, on the father's side, goes back to Erechtheus and the first children of the soil; on the mother's side, to Pelops.“ – Plut.Thes.3.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Фригиецът Пелопс е свързан и с Микена, която се намира в Пелопонес. Лъвската порта на Микена неслучайно напомня на Лъвската скала във Фригия. Неслучайно Атридите Менелай  и Агамемнон са наричани от гръцките автори потомци на варварина Пелопс. За този тракиец Страбон твърди, че още в дълбока древност е заселил Пелопонес със своите фриги: “ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ – Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Без Тезей, а и без носещите тракийска кръв Евмолп, Имарад, Темистокъл, Атина никога не би добива величието си. Не можем да забравим и това, че най-тачените светилища на Елада – тези на Делфи и Додона, принадлежат на старото балканско население, наричано траки и пеласги. Радослав Катичич отбелязва, че  култовете към Арес и Дионис са тракийски по произход, а присъствието на имената на тези богове в микенските документи показва колко древно е тракийското влияние над духовния живот на гърците – R.Katičić, Ancient Languages of the Balkans, p.I, Mouton, Hague/Paris, 1976, c.129. (3)*

Организираното земеделие и скотовъдство, металургията, а и строителските умения не са единствените дарове, които дедите ни дават на останалите европейци. Писмеността също е важен принос. Въпреки, че като цяло повечето наши историци и траколози защитават измислицата, че траките са безписмен народ, пренебрегваните сведения показват нещо друго: най-рано за писменост може да се говори на Балканите.

Харалд Хаарман е уверен, че наченките на писмеността на Балканите, наречена от него Дунавска писменост, са 2000 години по-стари от първите писмености на Египет и Шумер - H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010, с.53.

Хаарман представя интересни сравнителни таблици, от които става ясно, че древната писменост от земите ни се явава прототип на ползваните на остров Крит и континентална Гърция и т.н. писмености Линеар А и Линеар Б- H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011, с.245.

Изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха – Линеар А, Линеар Б бел.авт.) -J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991, с.467.

Явно неслучайно е твърдението на Алкидамант, че Орфей е създател на азбуката - Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 465. А за това, че траките имат писменост свидетелстват още Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Сравнения на старобългарски руни с Орфеевата Линеар А и Линеар Б писменост

Сравнение на глаголически букви с Орфеевите Линеар А и Линеар Б

Признавайки, че сме потомци на старите балканци известни като траки и пеласги, ние получаваме наследството на предците си, получаваме и престижа, който заслужаваме.

Нима не е повод за гордост да се наречем потомци на първите строители на градове в Европа, на първите металурзи, на първите земеделци и скотовъдци на континента ни!

Нима не е истински повод за гордост факта, че най-ранната писменост, а и колелото предизвикало революция в човешкото общество са открития на предците ни. Нима няма да е в наша полза, ако стане известно, че дедите ни не просто са основатели на Атина и Рим, но и са дали силен културен тласък на европейските народи!

Другите народи си съчиняваха история и така вдигаха самочувствието си, а ние, ние, които създадохме историята сме принудени от посредствени хорица да тъпчем наследството си и да се чудим какво да обясняваме на чужденците за произхода си: тюрки ли сме, иранци ли сме, кавказци ли сме, или някакъв странен буламач от петдесетина народа.

Аз отказвам да приема това безумие, отказвам да приема безотговорното унищожаване на културното ни наследство, отказвам да приема грозните манипулации на облечените във власт и титли бездарни, но нагли и упорити човечета.

Дедите ни се бореха за своето, ще се боря и аз. Ще се боря докато истината стане известна на всички българи, а и на останалите европейци защото ценя наследството оставено от далечните ни предци. Идното поколение трябва да знае, че носи кръвта на гениални хора, на създатели на култура и държавност, на просветители и на борци за справедливост. Идното поколение трябва да върви с гордо изправено чело и изпълнено с увереност само да кове съдбата си следвайки уроците на своите предшественеци.

Днес е време разделно. Днес ние трябва да направим избор – дали приемайки безропотно и безкритично официалните теори да подкрепяме бездарните и посредствени индивиди осакатили историята ни, или използвайки новите данни, да изискаме да бъде казана истината – тази истина, която може да донесе благоденствие на България.

Кой не би искал да посети страната, в която е изобретено колелото и първата писменост? Кой не би желал да види най-старите градове на Европа, а и да се запознае с нас българите – пълноправните наследници на Залмоксис, Орфей и Спартак? Ако други печелят от културен туризъм, защо да не печелим и ние? Нови музеи, възстановки на древни селища, възстановки на древни игри и ритуали биха привлекли милиони туристи, чиито пари ще се влеят в икономиката ни. Вместо постоянно да вземаме заеми, които и правнуците ни ще изплащат и ще водят окаян живот, ние можем използвайки наследството на предците си, да създадем по-добър живот за нашите деца. Това е кауза, за която си заслужава да се борим докато я постигнем.

(1)* Хората наречени славяни, или както е правилно славени, са реално северните траки – гетите. Това е доказано убедително от д-р Ганчо Ценов. Понеже по време на Средновековието, гетските роднини венетите – предци на поляци, руснаци, чехи и др., са също наречени славени, словени, възниква объркването, че дунавските славени са дошли от север.

(2)* Нашият вариант на R1a е забележително древен, но при определени индивиди се среща и друга разновидност, за която обаче не е доказано, че произхода ѝ се дължи на идване на иранци, тюрки и др.

(3)*Реално микенците са траки понеже Атрей, Агамемнон и Менелай, а и повечето техни поданици са от същия произход както и фригиеца Пелопс.

PS КНИГАТА МИ "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО АТЕА

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

ДЕДИТЕ НИ - КОВАЧИТЕ НА ДРЕВНА ЕВРОПА

В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове. Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато, или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена. За онези отдавна отминали времена такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.

Това са материалите за първите сърпове, брани, рала, ножове,копия и брадви. Трябва да се отбележи, че в доста случаи, не само на Балканите, но и в други региони на Европа, изделията от камък и рог са направени много изкусно. С кремъчните ножове е било възможно дори да се резбоват фигури и сложни орнаменти върху кост. За населението по време на Неолита (Новокаменната епоха), наличните материали за оръжия и сечива са били напълно достатъчни. Хората са били в състояние да оцелеят, но качеството на оръдията на труда не е позволявало да настъпи напредък, революция в развитието.

Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално- появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен. В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.

Трябва да се добави също, че планините обитавани от дедите ни познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерите при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медалиони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирко- копачи.

Златни украшения, медни земеделски сечива, а и оръжия, сътворени от ръцете на далечните ни предци достигат до земите на Унгария, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна, Гърция. Първите ковачи допринасят сериозно за развитието на търговията на далечни разстояния – нещо уникално и непознато до този момент в Западна и Северна Европа. Въпросните търговски пътища и връзки просъществуват огромен период от време - няколко хиляди години, като се наблюдава и постепенно разширяване на ареала, в който старите балканци продават/разменят своите стоки и по този начин придобиват все по-големи богатства.

Някои от предците ни достигат и до по-далечни региони като Месопотамия (земите на Ирак ). Не кой да е, а траките научават шумерите как да обработват медта. На шумерски, думата за този метал е ududu/уруду. Тя отговаря на нашата дума руда. Нейното древно значение е червен(а), това е и характерния цвят на медта. На шумерски уруду няма смисъл, а това означава, че някой е дал думата на тези хора, дал е и нужните знания къде да се търси рудата, как да се добива, топи, обработва.

Трябва да се добави факта, че дори и в ново време, в определени български диалекти, руд означава червен. Това е и основата за името на една от най-красивите ни планини – Родопите (диал. Рудопи). Лингвистът Иван Дуриданов смята, че най-старото название е *Rud upe.

Със сигурност твърдението, че балкански преселници са повлияни населението на Месопотамия ще бъде посрещнато със съпротива от учените. Нека обаче да разгледаме фактите. Колелото, каруцата, най-древната писменост, царската корона и жезъл се появават първо на територията на България и чак след много време се наблюдава тяхното присъствие в земите край Тигър и Ефрат. Най-логично е да се приема, че колелото, ранната писменост, знанията за обработка на металите са дадени на шумерите от представители на древното балканско население.  

Най-добрия кандидат за това забележително деяние са гетите. Смятам, че техен клон са гутеите – народ обитаващ богатите на руди Загроски планини (възможно е Загрос/ Ζάγρος да е сродно на тракийския топоним Загора/Ζάγωρα). За гутейския език, лингвистите Гамкерлидзе и Иванов смятат, че е прототохарски, а прародината на тохарите съвпада с владенията на гетите – територията около долното течение на Дунава. Идването на траки в земите на шумери, еламити и др., би обяснило и приликата между балканската керамика от Неолита и Халколита с керамиката от териториите на Северен Ирак и Северен Иран.

Керамика от земите на Иран, приликите с тракийската керамика са очевидни

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

По-интересно става когато разберем, че подобна на нашата дума руда се среща и на няколко хиляди километра на запад от Месопотамия. Едни от древните обитатели на Испания са баските, в чийто език срещаме urreida притежаваща значение мед (метал), червен. Впечатляващо е и това, че на баски gori има значение гори, разгаря, alboko означава хълбок, garai-горе, goranz-нагоре, errekan-река, поток, garabi-жерав, soka-сукно, въже. Към този списък можем да добавим баските думи aita-баща, ama-майка. Те съотвестват на тракийските, т.е. древнобългарските  ata, ates-отец, баща и ama, ma-майка. Баският не спада към индоевропейските езици, а реално индоевропейските заемки са най-близки до думите принадлежащи на нашата реч.

Както е и в Близкия Изток, така също на територията на Испания е намерена керамика, която има прототип в земите ни. Тези съдове не са предмет на търговия, а свидетелства за заселване на траки на Иберийския полуостров. Присъствието на дедите ни се доказва от  имената на планините Пиринеи и река Ебро. Те са точни еквиваленти на нашите Пирин и Еброс/Хеброс.

В земите на стара Иберия (Испания) е регистрирана също река Халибс, а и племе халиби. Те са признати за траки, а което е по-важно – считани са за майстори ковачи. Смята се, че гръцката дума за стомана χάλυψ/халипс е изведена от името на старите металурзи, явяващи се част от общността на предците ни. Халибите са хората, които са запознали гърците с коването на желязо и закалката водеща до получаване на нов продукт – стоманата. Сега става ясно, че тези представители на дедите ни са стигнали дори до Западна Европа в търсенето си на земи богати на руди. Няма съмнение, че халибите са хората, които са дали на баските думата urreida притежаваща значение мед (метал).

Разновидности на иберийския меч, който е точно копие на тракийския

http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180_FalcataCollection.jpg

Разбира се преди да стигнат до другия край на Европа, халибите и други техни роднини са дарили гърците със знания по металургия. За χάλυψ/халипс-стомана е вече споменах, самата гръцка дума за желязо σῐδηρος/сидерос, също е заемка. Хялмар Фриск обявава σῐδηρος/сидерос-желязо за дума с неясен произход и цитира свой колега (Crepajac), според когото се касае за заемка от илирийски, идваща от ие корен *sueid-светя, червенея.

Този корен се среща в санскр. şvita-светъл, бял, şveta-бляскав, бял, стблг. свитати сѧ-светя, блестя, свѣтъ-светлина, огън, разсъмване. Най-добрия кандидат е блг. свид-вид дряново дърво с червени клонки, като най-ранното значение на свид е блестя, в БЕР като сродни думи са дадени лит. svidu-блестя, стангл. swiotol-ясен и др. Както можем да очакваме въпросният корен присъства в тракийската ономастика, среща се в името на бог  Σουιτουληνος/Свитулен.

За χαλκός-бронз лингвистите не дават и да се предположи, че е заемка в гръцкия, като същевременно обръщат гръб на една изключително важна подробност – думата χαλκεύς. Нейното значение е ковач на мед, бронз, коренът е същия както и в χαλκός-бронз, но в случая важна е наставката – εύς. Учени като Едуард Риш, Юрий Откупщиков, Ян Бест и др. са на мнение, че думи съдържащи тази наставка не са гръцки, а са наследство от предгръцкото население (трако-пеласгите). Най-често въпросната наставка се среща в тракийски лични имена: Ορφ-εύς.  Τερ-εύς, Σευθ-εύς и т.н. Колкото и да е неприятно за поддръжниците на елиноцентризма, фактите са безмилостни и рано или късно истината трябва да се признае.

Специалистите знаят също, че старогръцките думи за чук и наковалня са заемки и то от речта на дедите ни познати в Античността под името траки и пеласги. ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск. Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр.tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Не само σῐδηρος/сидерос-желязо, χαλκός-бронз, τύκος/тюкос-чук и т.н. са тракийски заемки в гръцкия. Фламанският учен Аренд Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от (трако)пеласгийски произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета от пеласгите. За пеласгийско присъствие на Апенините и по-точно в Лациум знаем от сведенията на Плиний Стари. Благодарение на Плутарх научаваме легендата за основаването на Рим от пеласгите, а и за това, че тези стари балканци са покорили (следователно и повлияли) народите от познатия свят:

“Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ – Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

Освен metallum/метал римляните наследяват и друга дума от трако-пеласгите. Австрийският учен Алоиз Валде смята, че латинската дума fеrrum/ферум-желязо има по-стара форма *ferzum, която от своя страна се явава заемка от староеврейски и шумерски (bar(e)zel-желязо стевр. barzil/барзил- метеоритно желязо шум.).

Възстановката ferum →ferzum→ barzel →barzil е правилна, но коренът barz/барз има значение светъл, сияен и принадлежи по-скоро на индоевропейските езици:  санскр. bhraj/bhrej-светя, сияя, авест. brāzaiti-свети, сияе, стчсл., стблг. пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна.*

Със сигурност не е имало контакт между шумери и латини, италийци. Старите евреи пък се установяват на Апенините векове след появата на желязото там, но за идване на балканци в Лациум, по време на ранната Желязна епоха, историческите извори дават данни. В такъв случай, редно е да приемем, че определена група от дедите ни запознава жителите на Вечния град с желязото. Тези наши предци са наричали желязото барз/берз, т.е. нещо светло, сияйно, такова прочее е и значението на самата дума желязо – нещо светло.

Поради това, че речта на латините е била различна, те прекрояват барз/берз на ferzum→ ferum. По-горе отбелязах, че има връзка между баската дума urreida- мед (метал), и нашата дума руда. Сега е момента да се добави, че по всяка вероятност дедите ни са дали на баските не само своята дума да руна, но също и древното название на желязото барз/берз. Баските от своя страна променят барз/берз на burdin-желязо.

Нека се върнем обратно при потомците на Ромул. Ако хвърлим поглед върху друга старолатинска дума, ще установим друга, доста интересна връзка. На езика на жителите на Вечния град, aes има значение мед, бронз, метал, пари и т.н. Aes отгововаря на санскритската ayas-желязо, метал, злато, стомана. Ясно е, че с aes и ayas не се има предвид точно определен вид материал, а се касае за обозначение за светло, сияйно вещество, както е и в случая с древната дума за желязо берз→ferzum.

Това се потвърждава от алтернативното значение на санскритската ayas-огън. Напълно възможно е потомците на Ромул да са взаимствали думата aes от дедите ни, в чиято реч тя има значение ясен, (ясна), сияен, (сияйна). В тракийската ономастика се среща такава дума, тя присъства в названието на тракийската река Aes-epos-ясна вода, сияйна вода.**

Старолатинската aes –мед, бронз, показва връзка също с галската isarno-желязо и германската Eisen-желязо. Тъй като aes/is(arno)/eisen могат да се обяснят с тракийската, т.е. древнобългарската aes-ясен, ясна, то не е пресилено да се каже, че траките са запознали не само латините, но също така келтите и с коването на желязо. Факт е, че във всеки келтски език думите за ковач приличат поразително на нашите:

шот.гаел gobha, стирл. goba, брет. gof, стуелск. gob, корн. gof, гал.gobann-ковач.

Доказателствата идват не само от областта на лингвистиката Нека не забравяме, че траките са майстори на коването на желязо поне от XIII век пр. Христа. Италийските народи се запознават с тайната на обработването на този метал едва през VIII-VII в.пр.Христа, приблизително по същото време както и келтите.

Германите, които живеят по на север ще трябва да почакат още няколко века. Тяхната Желязна епоха започва едва през V в.пр. Христа, т.е. около 800 години след времето когато дедите ни са майстори-ковачи на желязото. Ясно е, че в никакъв случай не може да се говори за някакви общи знания, наследство от времето на хипотетичния праиндоевропейски език.

Появата на желязото при келтите/галите съвпада с началото на Халщатската култура.Нейни основоположници са северните траки, които някои автори предпочитат да нарекат трако-кимерийци. През VIII в.пр.Христа, в Галия се появава нова порода коне, нов вид юзда, нов тип погребение – благородникът е погребан с колесница, или с коня си, а над гроба е бива издигната могила. Всички тези неща са характерни за старото население на Източна Европа. Освен това разполагаме с думите на Хиполит, който е убеден, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Безспорно се касае за свидетелство за ранен контакт между дедите ни и келтите.

Разпространение на трако-кимерийската материална култура

http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Важен аргумент в подкрепа на това твърдение е факта, че тракийските, т.е. древнобългарските топоними в Галия е значителен, но поне за мен от по-голяма важност са документираните в галските територии особени лични имена. Става дума за: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

На тези, които четат внимателно със сигурност е направило впечатление, че Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Този изключително важен за нашата история факт не е коментиран никога от нашите професионалисти, все едно информацията изобщо не съществува. Тези данни, комбинирани с доказателствата на материалната култура показват колко голяма е била ролята на дедите ни в полагането на основите на келтската култура.

Келтите от своя страна оказват влияние върху германите, най-вероятно ковачи и рудари от Галия са научили северните си съседи къде да намерят желязна руда, как да я разтопят и как да изковат оръжия и земеделски сечива.

За мен няма никакво съмнение, че дедите ни са залели европейския континент със светлината на знанията си няколко пъти. Организираното земеделие и скотовъдство се разпространява от Балканите на запад, изток и север. Същото важи за разпространението на колелото, ранната писменост, а както вече се уверихме и знанията по металообработка. Без балканските ковачи Европа щеше да изглежда доста по-различно. Нито Рим щеше да извиси снага, нито пък щеше да възникне гордото и силно галско общество.

Приносът ни в развитието на европейските народи е наистина огромен. До всеобщо признание едва ли ще се стигне скоро, но на този момент стига всеки българин да знае, че е потомък на велики хора, на тези, които първи са открили тайната на металите и са я дарили на други хора. За да почетем нашите деди е хубаво да следваме примера им, да бъдем търсещи, силни, уверени в себе си. Ковачът кове съдбата си сам.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;

4.S.Piggot, The Druides, Penguin Books, Harmondsworth, 1975;

5.C.Renfrew, The Autonomy of the South-East European Coper Age, Proceeding of the Prehistoric Society, University Museum of Archaeology and Ethnology, Cambridge,1969;

6.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

7.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, 1-ste Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1896;

8.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Zweiter Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1904;

9.A Latin Dictionary. Founded on Andrews' edition of Freund's Latin dictionary. revised, enlarged, and in great part rewritten by. Charlton T. Lewis, Ph.D. and. Charles Short, LL.D. Oxford. Clarendon Press. 1879;

10.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

11.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

12.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

13.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Heidelberg, 1956;  

F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

14.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

 Извори от интернет:

1.Plutarch, Life of Romulus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

2.A.Walde, Lateinische Etymologisches Wörtebuch  https://ia800301.us.archive.org/23/items/Lateinisches-etymologisches-woerterbuch/Walde-LateinischesEtymologischesWrterbuch.pdf

3.CERAMICS ii. The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

4. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ http://www.philology.ru/linguistics3/gamkrelidze-ivanov-13.htm

5. TherionArms International, Celto-Iberian Falcata http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180.html

*Приликата на шумерската barzil/барзил- метеоритно желязо и староеврейската bar(e)zel-желязо с нашите пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна може да се обясни лесно с присъствието на трако-пеласги в Близкия Изток. Гутеите-гети обитиват Месопотамия, а старите евреи са контактували дълго време с част от пеласгите – библейските филистимци.

**  Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.