Показват се публикациите с етикет Симеон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Симеон. Показване на всички публикации

17.04.2022 г.

КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.


Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 


Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 


Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

13.08.2013 г.

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В СТАРИТЕ ИЗВОРИ


Всеки народ има свой особен облик. Едни хора са храбри, силни, справедливи, други пък са коварни, слаби и лишени от мъжество. В продължение на дълги векове различни автори са давали своето мнение за качествата на нашия народ. Същото е направено и за гърците. Разгледаме ли древните извори ще установим, че за разлика от южните ни съседи, нашите предци са представени в доста по-добра светлина.

Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).

За коварството и безчестието на на гърците пише и Вергилий - “Timeo Danaos et dona ferentes” – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Тук става дума за постъпката на данаевите дъщери, които убиват своите мъже през първата брачна нощ. Гръцкото двуличие е забелязано и от Ювенал, който употребява следния израз – “Natio…comoeda est” – Това е народ на хитри преструвачи (A.N.Sherwin-White, Racial Prejudice in Imperial Rome, p.74).

Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Старият автор напомня на възгорделите  ce гърци, че" те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията"...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...


Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба  (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Доста време след Юстиниан, един друг благородник – Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

Дори и главата на Римо-Католическата църква не се изказва ласкаво спрямо гърците предупреждавайки българският цар Борис I – “ И тъй, не следвай гърците защото те си служат винаги с лъжливи доказателства, винаги се занимават с коварни хитрости.“ (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.35-36).

Много преди папата, историкът Страбон  свидетелства за това, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и упадъка на морала -“Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов) 


За моралните болести на гърците споменава и Марк Порций Катон - “The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...

Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...” 

http://internetbiblecollege.net/Lessons/Cato%20Predicted%20Greek%20Philosophy%20And%20Ethics%20Would%20Destroy%20Rome.pdf

На малцина е известно, че Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гъркът Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. 

Законодателят Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:)  Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, която не е нищо друго освен насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи. Сам Херодот признава, че гърците са запознали персите с педерастията – История, I-135 - …from the Hellenes to have commerce with boys.


Естесвено дедите ни са опознали гърците най-добре. Благодарение на вековната близост и общуване, предците ни са възникнали поговорките – “Дето грък стъпи, трева не никне”, “Грък лъже и за девет цигани”, “Грък лъже и сам си вяра не хваща”... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.69).

Някой може да възрази, че негативният облик на гърците може да е създаден от техните противници. Разбира се съперничеството може да стане причина да бъде очернено името на един народ. Ние обаче разполагаме с данни, че самите гърци се хвалят със своето коварство и подлост. Псевдомаврикий споделя следното – Добре е с измама, нападения и глад да се вреди на врага...Измамата често помага на войната... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.26).

Принцеса Ана Комнина разказва без капчица срам как баща й коварно заблудил богомилският лекар Василий. Поканил го в дворецът си под предлог, че желае да прегърне богомилството, но щом Василий идва, бива хвърлен в окови. По- късно е изгорен на клада заедно със своите съмишленици. Гъркинята описва със сатанинско задоволство пламъците на кладата, треперенето на жертвите и тяхната ужасна смърт (Л.Брокит, Богомилите от България и Босна, с. 49-52)...

Дедите ни също са проливали кръв, но при съвсем други обстоятелства. На бойното поле нашите предци са били впечатляваща сила. Не случайно Енодий ги нарича – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, то българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

Разбира се благородното поведение на нашите деди не е накарало всички гърци да кажат добри думи. Теофан нарича предците ни мръсен и нечист народ. Константин Багренородни използва определението – богоомразен народ. Георги Монах гледа на дедите ни като на надменни и дръзки хора...Друг гръцки автор най-нагло нарича българите неблагодарници понеже се дръзнали да нападнат тяхната земя в Тракия и Македония - (П.Ангелов, България и Българите...с.90-91). 

Омразата на южните ни съседи може да се обясни с едно изказване на Агатий Миринейски. Старият автор пише в една от работите си - Тези, които се сближават с нас и приличат на нас, ние сме свикнали да считаме за приятели и добри хора, а да се отчуждаваме и отвращаваме от тези, които ни превъзхождат.(П.Ангелов, България и Българите...с.129). 

Eто и обяснението за гръцката омраза към нас -както духовно, така и физически предците ни са превъзхождали гърците. Георги Акрополит описва българите като едри на ръст и добри на вид. Друг автор -Никита Хониат споделя за Иванко – Той беше висок на ръст, извънредно съобразителен и с голяма физическа сила. (П.Ангелов, България и Българите...с.61-62).  Разбира се не само българските мъже са впечатлявали с външният си вид. Красотата на българската жена е пословична... “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. (П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, с.183).

Друга причина за ненависта на южните ни съседи е това, че не са успели да ни асимилират, както са направили със стотици хиляди наши роднини в далечното минало.В древността цяла Гърция е била обитавана от дедите ни. Най-старите топоними и хидроними потвърждават това. Да не забравяме и историческите извори, поставящи траки и пелазги като изконно население на Гърция...

Апетитът на южните ни съседи за земя е бил ненаситен, но на територията на страната ни те срещат нещо уникално. Тук хората са корави и безстрашни. Тук е родината на богът на войната. Тук с малки изключения, населението не желае да приеме гръцкия език и упорито държи на своя. Гърците успяват да омаят западния свят, но не и българите. Като отмъщение за това южните ни съседи създават безброй лъжи за дедите ни. Изкарват ги чужд народ, за да оправдаят претенциите си за Тракия и Македония.

За жалост тези лъжи бяха повторени повече от 1000 пъти и доста им повярваха. Поради тези лъжи светът придоби грешна представа за произхода на нашия народ. Ако се знаеше, че ние сме най-старото балканско население, ако се знаеше, че ние сме разпространили искрата на познанието в Европа, то съдбата ни щеше да е друга...

Все още не е късно светът да научи истината. Все още не е късно България и българите да си получат заслужената слава. Хиляди години наред дарявахме различни народи с блага, редно е днес да получим нещо за заслугите си.


Използвана литература:








Female slaves are described as being prohibited from keeping their children, and Infants born of master-servant liaisons were destroyed

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.