КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.

Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 

Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 

Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?

Много преди искрата на познанието да блесне в Египет и Месопотамия, в земите ни процъфтява една уникална цивилизация. По отношение на металообработване, строеж на градове и създаване на писменост, нашите деди изпреварват останалите хора с дълги векове. Още през V-то хилядолетие преди Христа в Тракия се наблюдава разслоение на обществото и дори поява на царска власт. Съдим за това по златните диадеми (корони), нагръдници и жезли на погребаните благородници.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiXE2O-0nCRIddKEk1ipaFcoUIrkEs-eOkFatPBPeVJ4yPdc8Obk1hiB7J35WLy6fNHtOInf3GxzDw0lzw_26abCWESod508OTWaG73FfuGc-_ElPsalRA1uPGJSGRO5cQIJXcDgRwz5K0/s640/varna_necropolis_grave_goods_mayat+dengan+kondom+emas-001.jpg

http://bulgariansights.net/uploaded_files/pics/articles/varna2.JPG

С пълно право може да се каже, че от средите на предците ни са се издигнали не само първите царе на еворепйския континент, но дори и в целия свят. Не разполагаме с данни за това дали властта се е наследявала, или пък водачите са се избирали въз основа на качествата им. Възможно е най-ранните царе да са били ковачи, хора запознати с тайните на металите, а и разполагащи с голяма физическа сила. Тя е нужна както за изкопаването на рудата, така и за обработката на медта и златото.

Комбинацията от едър ръст и притежаване на ценни знания със сигурност би дала особен статут на този, за когото са типични тези качества. Не е никак чудно, че на такива хора се е гледало с особено уважение и, че на тях се е давала власт. Силните и умни индивиди са в състояние да вземат бързо важни решения. В древността, а дори и в наше време съдбата на народа зависи от това дали управляващите са в състояние да вземат адекватни мерки при появата на някаква опасност. Първите царе са получавали короната си благодарение на своите заслуги към обществото, в което са живеели.

Макар през V-то хилядолетие преди Христа единствено и само в Тракия да има погребения с царски атрибути, учените понякога покриват истината с мъгливи твърдения. Едно от тях е, че древната дума за цар срещаща се под вариантите : reza,rex, rix, rega, raja...е индо-европейска.

Никой наш учен няма смелостта да изкаже дори и предположение, че тази титла е принадлежала по начало на дедите ни, а те са я разпространили сред множество други народи. Напомням, че преди повече от 6500 години само в нашите земи съществува ясно разслоение на обществото и дори царска власт. В Тракия цивилизацията по-това време (Медно-Каменната епоха) е най-високо развитата.

На наша територия са властвали много способни монарси. Терес, Ситалк, Котис, Сефт, Декебал и още много други са впечатлявали както хората си, така и чужденците. Освен тези исторически личности, има и такива, които са споменати в древните митове и предания. Броят на легендарните тракийски царе е значителен, а това показва колко дълга а традицията на царската власт у нас.

1.Акамант

2.Амик

3.Аримий

4.Азий син на Хиртак

5.Азий син на Димас

6.Астеропей

7.Бистон

8.Витин

9.Даскил

10.Диомед

11.Долонк

11.Дриант

12.Дима

13.Гордий

14.Ейоней

15.Ил син на Батея

16.Ил син на Калироя

17.Кизик

18.Кисей

19.Коребис

20.Лик

21.Ликург

22.Мигдон на бебриките

23.Мигдон на фригите

24.Мейон

25.Мопс

26.Ойагър

27.Орфей

28.Отрей

29.Пеирой

30.Полимнестор

31.Пелопс

32.Пирейхъм

33.Пириней

34.Полтис

35.Резос

36.Ригмос

37.Сарпедон

38.Ситон

39.Стримон

40.Тантал

41.Таропс

42.Тегир

43.Телеф

44.Терей

45.Тевтрас

46.Трак

47.Харнабон

48.Хем

48.Харпалик

49.Харпалика

50.Хипокоон

51.Хиртак

52.Финей

Този брой е внушителен, но честно казано е твърде скромен. От средите на предците ни са произлезли много повече царе. Нека не забравяме, че само на територията на България надгробните могили, т.е погребенията на благородници са около 50 000.

http://cindy.blog.bg/photos/26281/original/S4034157(1).jpg

Поради прищевките на великите сили държавата ни е разпокъсна и значителни територии са раздадени на други хора. Ако добавим могилите от земите на Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, количеството ще стане зашеметяващо!

Не само огромният брой на царски погребения свидетелства за дългата традиция на царската власт сред предците ни. Ние разполагаме също с твърдения за древнобалканско влияние върху индийци, латини и келти (те от своя страна повлияват германите). Луций Ариан твърди в една от своите работи, че тракиеца Дионис е създателя на индийската култура и религия. 

Плутарх пише за това, че (трако)пелазгите покорили по-голямата част от обитавания свят и наложили своята власт над много народи. На тях се приписва дори основаването на Рим....Иполит разказва, че религията на келтските друиди е основана на учението на тракиеца Залмоксис. Траките Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. оформят културата на гърците.

Защо да е трудно да приемем, че по времето когато дедите ни са били единни и не са позволявали на никой да ги дели, те са били в състояния да покорят и повлияят останалите народи на Европа? Защо да не приемем, че reza, rex, rix, rega, raja... са само варианти на една древна тракийска титла?

Тя е документирана за първи път на плочица с Линеар А (НТ13)- ХVІІІ-ти век преди Христа. По време на Троянската Война титлата рез(а) е била ползвана дори за лично име. Става дума за възвеличения в омировата Илиада цар Резос...

http://geleonhardt.files.wordpress.com/2011/12/ht-135.jpg?w=267&h=476

Най-важното е, че рез(а) има смисъл на български език. Значението й е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно брез – бял, светъл. По същия начин ведическата дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. Въпрос на време е това да бъде признато от езиковедите, въпрос на време е да бъде призната и ролята на дедите ни в световната история...

От предците си има какво да научим. Те са умеели да  съжителстват в единство и любов. Умеeли са да разпознават вредните елементи в обществото и са били в състояние да се предпазят от тях. Макар да се живели в далечното минало, нашите предшественици траките са били будни хора. Не са поверявали съдбата си на случайни хора, а са търсели най-умните и най-силните.

Голяма част от днешните ни беди се дължи на апатията ни, на погрешното мислене, че от нашия избор не зависи нищо. А това не е така, трябва само да избираме мъдро и след като вече сме избрали свой водач, да не се отпускаме, а постоянно да следим дали той работи в наш интерес. Важно е също всекидневно да работим за собственото си развитие и осъвършенстване. Водачът сам по себе си не може да управлява ефикасно, ако хората му оставят всичко на произвола на съдбата. Държава се гради с общи усилия, общество се пази с общи усилия, а спойката е любовта.

Нека обичаме повече!

ГЕТО-ДАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ И СМИСЪЛА НА ИМЕНАТА ИМ

Благодарение на Тит Ливий, Дион Касий, Йордан и др. знаем за владетелите на Стара Дакия. Тази голяма тракийска държава е обхващала територии от България, Румъния, Унгария, Молдова, Украйна... През I век преди Христа Гай Юлий Цезар възнамерява да нападне северните траки понеже се опасява, че са станали прекалено силни. Римския пълководец обаче не успява да изпълни намерението си. Марк Юний Брут и съмишлениците му убиват Цезар и така похода срещу Дакия се отлага с повече от сто години.

         http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Император Домициан е този, който пръв праща легионите си на север от Дунава в края на 80 те години на I век след Христа. Този поход също е обречен на неуспех. Рим даже е принуден  да се примири с унизителен мирен договор. 

Положението се променя по времето на император Траян. Той води две войни с Декебал – царя на даките. В края на втората война- 106 година, поради поражението си Декебал извършва ритуално самоубийство, а богатството му (тонове злато и сребро) е отнесено в Рим.

Това обаче не е кончината на северната тракийска държава. Само около шестдест години след тези събития, обитаващото Дакия племе костобоки показва на света, че все още има свободни траки. Костобоките не само прекосяват Дунава, но и преминават старопланинските проходи, достигат чак до Термопилите в Гърция. Този демонстративен поход става възможен с помощта на местното тракийско население, което страда от чуждата окупация.

През 273 г. Римляните преживяват още един кошмар. Свободните траки изгонват не само легионерите на Вечния град от Дакия, но дори и колонистите. Император Аврелиан е принуден да махне дъските от мостта на река Дунав опасявайки се от нови освободителни действия на нашите деди.

С това обаче главоболията на Рим не се свършват. През различни периоди, отново и отново предците ни многократно прекосяват Дунава. През 680-681 даже се стига  до постигането на независимост за Тракия. Тракийските територии на север от река Дунав са обединени с тези на юг от красивата ни река. След повече от шест века чуждо господство южните траки са най-после освободени от своите братя...

Това важно събитие ни бе разказвано по друг начин. Повтаряха се думите на задъханите от омраза римски летописци за "нашествието" на Аспарух. Казваха ни, че синът на Кубрат е дошъл в земите ни бягайки от хазарите.

Странното обаче е, че този “беглец” успява да смачка най-силната армия на Eвропа. И не само това, но и да изиска данък от владетеля на Римската Империя. Липсва всякаква логика, нали? Как един уморен, изтерзан и изтощен народ ще победи професионална и добре екипирана войска от опитни легионери? Как този новодошъл народ ще се обедини в една невероятно силна държава с хора, чийто език не разбира и, чиято култура му е чужда?

Много по-логично е да се приеме, че Аспарух не е беглец, а освободител на земите на юг от Дунава. В тази територия са живели негови роднини, които Рим е подтискал и облагал с тежки данъци. Без подкрепата на местното население княз Аспарух не би постигнал победа. Ако бойците на Аспарух не говореха същия език, както и подтиснатото тракийско население, то в никакъв случай не би се стигнало до смайващо бързата консолидация на Дунавска България.

Преди римляните да покорят Тракия, както на юг, така и на север от Дунава са живели едни и същи хора. Те са носили различни названия – гети, даки, мизи...но са делили един език, култура и произход. По същия начин днес названията добруджани, родопчани, шопи, странджалии и др. важат за хора говорещи един и същ език, делящи един и същ произход.

Ако разгледаме имената на гето-дакийските владетели ще видим, че те са обясними на български език. Золтес е тракийски цар от III-ти век преди Христа. Този наш владетел е притежавал Добруджа, а и доста земи на запад от тази област. Името Золтес е древния вариант на българските   Златушко,  Златан,  Злат, които идват от стблг. златъ-златен.

Друг гетски цар е Котела. Д-р Диана Гергова предполага, че този владетел е погребан в Голямата Свещарска могила. Неговото име е сродно на това на цар Котис и Котито (богинята-майка), среща се и през XVII век сред нас българите под името Котил. Значението на Котил, Котела е потомък, син, обяснение получаваме с българските думи котило, котя се. Котито означава - раждащата. Това е едно напълно логично название за тракийската  богиня-майка...

Ще добавя една интересна подробност за гетския цар Котела. Дъщерята на този тракийски благородник е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Цар Буруиста е живял преди около 2100 години. Страбон разказва, че този владетел направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буруиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Буруиста е сродно на българските Бурьо, Буро идващи от нашата дума буря. Вариант на наставката -иста (в Буруиста) се среща в старобългарски думи като буйестъ-   смелост, храброст. Буруиста значи бурен, бунтовен, борбен.

Скорило e друг владетел на северните траки. Неговото име е почти идентично на българското Скорил. То се обяснява  със старобългарското прилагателно скоръ-бърз. Скорило означава бързият. Наставката ло се среща и в други български имена като Ивайло, Борило.

В Добруджа, преди около 2200 години е царувал Канит. Явно се е  радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество. Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно, подобно e на фригийското Канути(еваис). 

Последното от своя страна е сродно  на минойското Канути. Всички те показват връзка с древната тракийска титла  акенас, която е по-стария вариант на старобългарската канас, канес-княз.

  http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGBM_351.jpg

  

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канути е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. кони, кани* – начало. По същия начин са образувани и имета на великите хетски царе Хантили и Кантузили, те биват изведени от хетската дума хантезия (кантезия)– начало, първи, първа част.  

В Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да се посочат царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

                                 http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адра, отговаря на ст.блг йендръ-бърз а аспос е кон, конник. Другото име -Хар-аспос притежава значението ярък, светъл конник. Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща и в името на хунът Харатон, а и в името на гетския цар Харнавон.

Харнавон означава светлият, благият, добрият, харният. Повечето изследователи смятат, че българския глагол харесвам, а и прилагателното харен са гръцки заемки. Това не отговаря на истината, по-скоро е верно обратното. В уелския език срещаме charedig/харедиг-харен, благ, chared/харед-обич, харесване. В земите на Стара Британия са били стационирани доста траки, но не и гърци.

Това е интересен факт, но по-интересното е, че името Хараспос носи същата семантика както и името на княз Аспарух – светъл ездач. Не може да пренебрегнем това, че частицата аспа от името на Аспарух се среща в имена на владетели от  Добруджа почти девет века преди “идването” на старите българи. Моля ви, обърнете внимание, не девет, не деветдесет години, а почти девет века  преди официалната “поява” на дедите ни на Дунава, имена сродни на това на Аспарух са се ползвали в земите ни.

Как да вярваме тогава на плюещите отровни думи римски летописци ? Защо да забравяме твърдението в “Именника на българските владетели”, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава? Т.е. през втори век, точно тогава когато траките се съвземат от войните с Рим, неизвестния автор на Именника е поставил началото на Българската Държава. Това де факто не е начало, а само възраждане. Тъй както през XII век България не е основана от Асеневци, а само освободена от чуждото подтисничество.

Ние българите имаме смайващата способност да правим невъзможното. Тровят ни, изгарят ни, мачкат ни, а ние отново се надигаме. Враговете ни са убивали най-способните от нас, отвличали са най-умните...и пак сред нас се раждат герои и гении. Подобно на орфеевото цвете българите не се оставят да бъдат победени от смърта. 

Ще завърша с прекрасните думи на Иваничка Георгиева: “Особено важна черта в етническопсихологическата характеристика на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да не бъде победено от човека. Последния е способен винаги да намери някакъв изход...Българина винаги поставя себе си над демоничните и митични същества – змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисницине могат да бъдат заблудени, самодивите омилостивени. За него (българина) и дявола не е така страшен защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за Господ, който понякога е несъобразителен и не всякога всесилен. Обобощен образ на тази идея намираме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че може да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с Бога – Господ да падне от небето и с него ще се борим!..”

Явно е истина вярването на древните гърци, че траките се родили от пепелта на титаните, които се опълчват срещу боговете. Изгорени от мълниите на Зевс, непокорните гиганти не изчезват в небитието, напротив, от тяхната прах се надига такъв силен народ, който ще остави отпечатък на три континента. Ние сме наследниците на този народ!

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Траките и техния език, БАН, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Езикът на траките, БАН, София, 1977;

3.Н.Иванова, П.Рачева, Имената на Българите, АБАГАР, Велико Търново, 2005;

4.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Старобългарски Речник, СЛОВО, Велико Търново, 2001;

5.Н.П.Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, Изд. Др. Петър Берон, София, 1987;

7.И.Христов, Римските Императори в Тракия I, UNICART, София, 2009;

8. И.Христов, Римските Императори в Тракия II,  UNICART, София, 2010;

9.I.Grumeza, Dacia: Land of Transilvania-Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009;

10.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;

11.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канути бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам.