КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.

Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 

Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 

Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

БЪЛГАРСКИ ДУМИ УПОТРЕБЕНИ ОТ ОМИР В ИЛИАДА И ОДИСЕЯ

Преди време ми направи впечатление, че определени стари автори са не просто честни и обективни в описанията си на “варварските” народи, но в някои случаи дори признават моралното превъзходство на чуждите за гърци и римляни хора. Когато проверих етническата принадлежност на съвестните летописци, се оказа, че те не са гърци и това обяснява липсата на омраза, която дедите на южните ни съседи хранят към най-древното балканско население – нашите предци.

Докато Херодот твърди, че траките не са в състояние да се организират и обединят, то живелият по същото време Тукидид без увъртане споменава, че Одриската Империя е най-богатата и най-могъщата държава в Европа. Владетелят Терес I е направил това, което не се е одало на никой грък, а именно - да обедини в една държава няколко сродни етнически групи. Тукдид е внук на тракийския цар Олор и това без съмнение е причината за обективността на стария летописец.

Павзаний нарича принадлежащите на северните траки - костобоките разбойници, но творилия по-рано Страбон не се колебае да посочи добротата, великодушието и почтеността на живеещите на север от Елада народи. Както може да се досетим – Страбон е от тракийски произход. Според Юрий Откупщиков във вените на този стар автор тече фригийска кръв.

Теофан Изповедник назовава дедите ни мръсен и нечист народ. Този автор внушава, че старите българи са нашественици в земите на юг от Дунава, но за сириеца Йоан Малала, българите са древен балкански народ наречен в миналото мирмидони, същите мирмидони, които Ахил Пелеев води по време на Троянската война.

Освен Малала има и друг автор, който свързва дедите ни с героите от Троянската война. Става дума за произлизащия от средите на грузински благородници Йоан Цеца. Той  подобно на писалия по-рано сирийски летописец, отъждествява старите българи с Ахиловите мирмидони, но също и с пеоните – стрелци с криви лъкове.

Ако имаме предвид отъждествяването на българи с мизи направено от Димитри Хоматиан, то на пръв поглед информацията е противоречива защото докато мизите и пеоните са съюзници на Троя, то мирмидоните са врагове на цар Приам.

Всъщност няма нищо странно защото Троянската война е конфликт между роднини. Битката не е за завръщането на хубавата Елена, а за властта над протоците: Дарданелите и Босфора. Те са важен търговски път и този, който владее протоците, контролира търговията в Черноморието и източното Средиземноморие, а това докарва огромни богатства.

Хората проливащи кръвта си край стените на Троя са говорили един и същ език, имали са един и същ бит, а и са делили едни и същи погребални обреди. Както ахейците, така и трако-трояните са известни с майсторското си владеене на бойната колесница. Както ахейците, така и трако-трояните издигат могила над гроба на благородник, а и, което е по-важно - провеждат военни игри в чест на починалия.

Интересна подробност е факта, че ахейците и трако-трояните ползват общи имена като Автоной, Акамант, Димант, Долопс, Ейоней, Еномай, Медон, Меланип, Ойлей, Орест,  Офелт, Перимед, Подарк, Хелен, Хипсенор, Хромий.

Най-същественото обаче е това, че описвайки конфликта пред стените на Троя, Омир не споменава нито веднъж думата варвари. В далечното минало тя е ползвана за обозначаване на хора, които говорят език различен от гръцкия. След като Омир не прави това разделение, а и трако-трояните делят с ахейците общи имена, погребални обреди и т.н., то единственото логично обяснение е, че става дума за представители на една и съща етническа общност, нямаща нищо общо с гърците от Класическата епоха.

Прочее, това се подтвърждава и от друго място. Троянската война е през XIII в.пр. Христа, като конфликтът е за владеенето на протоците. Гърците се научават да правят кораби способни да се справят със силното течение на Босфора половин хилядолетие по-късно – чак през VIII в.пр. Христа. През Бронзовата епоха дедите на южните ни съседи са облечени в кози кожи африкански номади и могат само да си мечтаят да се отделят от сушата и да водят война за морски пътища.

За сметка на това, точно през XIII в.пр. Христа траките дардани, тевкри, веси, мизи, да не забравяме и пеласгите, са познати на египтяните като Морски народи. Старите балканци са известни и със своята войнственост. На тях се приписва падането на Хетската Империя, потеглилите от Балканите и Мала Азия наши предци за малко не превземат даже и Египет.

Самото име ахейци е необяснимо на гръцки език. Ахейци, или както е правилно акеи-вои е изградено по същия начин както тракийските етноними сика-вои, перкаи-вои (сюкабои, перхеби). Eлементът –вои може да се изтълкува лесно със стблг. вои-войни, бойци, като трябва да се отбележи и, че лично име Войнес/Foινες е отбелязано на един от най-старите фригийски надписи с регистрация – G 286.

Ето и как истината за хората сблъскали се пред града на цар Приам се губи и как историята за конфликта бива преиначена. По време на Троянската война избухва чума, като заразата е пренесена и в Ахея от завръщащите се от Мала Азия бойци. В резултат на епидемията населението на Южните Балкани намалява силно, а и отслабва силно. За дошлите от Африка предци на гърците е лесно да завземат земите принадлежали на Менелай и Агамемнон. В по-късни времена, заемайки писменост от фригите, гърците създават “своя” история, като разбира се приписват на себе си геройствата на хората живели в Пелопонес, Тесалия, Атика и т.н. много преди тях.

Оцелялото местно население, носещо кръвта на хората обитаващи Тракия е поставено в незавидно положение. Потомците на гордите някога ахейци, по време на Античността са представени от периеките и илотите. Те обработват земята и се грижат за добитъка, плащат данъци на Спарта, участват във водените от лакедемоните войни. По този начин коренното население постоянно намалява за сметка на дошлите от Африка деди на южните ни съседи.

Във времето когато Омировите творби започват да се споменават от авторите от времето на Античността, коренното население на Южните Балкани е почти асимилирано от гърците. Понеже благородническата прослойка, която е запозната със старата история е елиминирана много по-рано, местните хора дори не подозират, че окупаторите на територията им са отнели и историята им.

Днес ние не разполагаме с оригиналния тект от “Илиада” и Одисея. Омровите творби са преписвани и редактирани многократно, като хората извършили това са добавяли неща, което са били удобни на силните на деня, като същевременно угоднически са премахвали неудобното за своите господари.

Още навремето представители на южните ни съседи са недоволствали от това, че Омир е използвал прекалено много варварски думи. Само можем да гадаем до каква степен стиховете са променяни, колко думи са заменени и колко са преиначени.

Има някои неща обаче, които манипулаторите на миналото не са могли да заличат. Касае се за основни думи зясягащи семейството, бита, а и названия на реки, селища и т.н. Колкото и дошлите от Африка пришълци да са се опитвали да преработят речта си, за да я отдалечат от тази на старите обитатели на Ахея, Тесалия, Атика и т.н., просто няма как да се премахнат думите от основния речников запас.

Голяма част от тези думи свидетелства за това – какъв език е говорен на територията на Гърция по време на Бронзовата епоха. Нека хвърлим поглед към така наречения Омирически гръцки и обърнем внимание на определени думи. На първо място е Троя, или по-точно – алтернативното ѝ име Илион. Както можем да очакваме – селище с подобно име съществува и на Балканите, в Южна Тракия. Там, но и в Македония, Стефан Византийски локализира градове с название Илион.

Сродно е и името на течащата в Атика река Илисос, като тук трябва да се спомене свидетелството на Страбон, че някога (преди Троянската война бел.моя: Атика е била обитавана от траките: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus” –Strab.VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Иван Дуриданов търси обяснение на Илион с ц.слав (стблг.бел.моя) илъ-кал, гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня и т.н. Като имаме предвид, че най-старите обитатели на Тракия, Атика и Троада са били дедите ни, то не е трудно да се разбере, че гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня е заемка.

За името на Пеней, която се явава най-голямата река на Тесалия, Владимир Георгиев предлага тълкуване със стслав. (стблг.бел.моя) пѣна-пяна. Както можем да очакваме, съществуват сведения за присъствие на траки край река Пеней дълго преди времето на Троянската война. Херодот разказва за това как мизите и тевкрите покорили всички траки и стигнали чак до река Пеней: “ Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” –Her.VII.20

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Както вече бе посочено, в по-късни времена мизите са отъждествени със старите българи от Димитър Хоматиан: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Освен в Тесалия, река с име Пеней тече и в Пелопонес – там където е и земята на ахейците. Благодарение на Страбон ние знаем, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със своите хора дълго преди идването на гърците:

“ Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”-Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Самият Пелопс е баща на Атрей, а Атрей е баща на Агамемнон и Менелай. Това се знае от всеки историк, но по необясними причини, макар сведението да показва, че поне благородническата прослойка на ахейците е от тракийски произход, учените пропускат информацията и гледат на опиталите се да превземат Троя братя като на гърци.

Да продължим обаче с употребените от Омир думи имащи обяснние на български език. Старият автор споменава течащата във Фокида река Кефисос. За името ѝ Владимир Георгиев търси обяснение с ие. kāph-īs(y)o, съотвестващо на стблг. капати-капя, авест.kafo-пяна, като посочва и българските топоними и хидроними Капищец, Капна, Капката, Капощница, Капчек, Капчовец, Каплещ и др.

Фокида не е случайно място, там в град Давлида е властвал тракийския цар Терей:  “Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus…”-Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

В работите си Омир споменава древния град Гортус, чието название Владимир Георгиев съпоставя с Гордион (столицата на Фригия бел.моя), Гординия селище в древна Македония и др., като дава обяснение с ие.*ghordo-град, селище.

Доста интересно е името на Коринт и то не само поради умалителната наставка –инт, присъстваща в тракийската глоса вол-инт, но и поради това, че корена е обясним с наша дума. Цитирайки фламандския изследовател Ван Виндекенс, Албер Карноа вижда в Коринт думата гора-планина: “Korinthos, eponyme de Corinthe. — Le nom de cette ville est pregrec et a servi d’abord a nommer l’acrocorinthe puisque en pelasgique κορ- peut venir de l’i. e. ger- ≪ tourner ≫ (Rg. 2) et designe souvent des sommets arrondis. Ce nom peut aussi etre ramene au slave gora ≪ montagne ≫ [V. Windekens, Pelasg. 107, Onom. 16].”

Омир пише и за река Сатниоис, чието име по-късно става Сафниоис. Владимир Георгиев смята, че древното название идва от *sałtniowents-солен, като дава примери с армен.аłt-солен, стблг. сланъ-солен (идваща от *saltīna БЕР с.856). Сравнението е правилно, но трябва да се добавят блг.слатина-извор, от който водата не блика силно, а изтича бавно, слатини-минерален извор, а и многото български топоними съдържащи елемент Слат: Слатина, Бяла Слатина, Слатината, Сулина слатна, Калната слатна, Слатенец и т.н.

Омировият език разбира се съдържа не само топоними, хидроними и антротопоними, но и други думи. Една от най-интересните е ἄττα/ата-отец, баща. За нея Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че е пеласгийска заемка в гръцкия. От друга страна, Стефан Младенов предлага древна форма *atikъ на стблг. отьцъ-баща.

Друга ползвана от Омир дума за роднина е δᾱήρ/даер-девер. Интересното е това, че при нас българите е запазена оригиналната форма – тази съдържаща в девер. Хялмар Фриск смята, че гр. δᾱήρ идва от по-стара форма *δαιFήρ.

Наша заемка в Омерическия гръцки е и ἑκυρος/екурос-свекър. На гръцки тя няма обяснение, там тя е запазена в променен вид поради това, че предците на южните ни съседи не са разбирали добре речта на нашите деди. В речника на Мехлер е посочено, че древната форма на ἑκυρος е била *σFἑκυρος-свекурос. С други думи – отново при нас е запазена оригиналната форма.

Гальовна дума за баща, тате е Омировата τέττα/тета, като по-късен вариант е ταττα/тата. Тя бива считана за дума от детската реч и поради това е трудно да се даде етимология, но имайки предвид, че дедите на гърците идват от Африка и изконния им език е бил семито-хамитски, то е повече от ясно, че τέττα/тета и ταττα/тата са наши думи, които южните ни съседи са заели.

Създателят на Илиада и Одисея дава и други особени думи като  εἰνατέρες/еинатерес-етърви. Тя е много близка до фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва, а фригите както бе упоменато са древни жители на Пелопонес –дом на ахейците Менелай и Агамемнон. Според нашите езиковеди, древният вариант на българската дума етърва е бил *jętry (*yentry/йентръ), т.е.  почти идентична на фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва.

Като потвърждение на казаното до тук, трябва да се спомене още един факт, чието значение е огромно, но над споменаването му сякаш тегне страшно табу. Става дума за това, че древните трояни са ползвали писменост, чиито знаци са идентични с руните на дедите ни. Броят на еквивалентите е прекалено голям, за да бъде наречен случайност.

Сравнения на Троянска писменост (по Шлиман) със старобългарски руни (по Успенски, Шкорпил, Лепор, Айналов, Панченко, Елих)

В старогръцкото изкуство трако-трояните са представяни като стелци с лък, облечени с тесни панталони и тесни куртки - типичните за старите българи дрехи.

Ако в миналото историята ни не бе осакатена и ощетена от следващи интересите на държавите си чужди учени и следващи го покорно наши изследователи, за никого не би било мистерия това, че българската реч е запечатана от Омир.

Историците са знаели, че в древността на пеоните се е гледало като на преселници от Троя. Известно е било и това, че според Йоан Цеца в далечното минало българите (или поне част от българите) са носили името пеони. Йоан Малала също е ясен свързвайки Ахиловите мирмидони с дедите ни. Не са били тайна и свидетелствата на Херодот, Есхил, Страбон и Плиний за идването на гърците от Африка, но веднъж съчинена и наложена, наглата лъжа за средноазиатския произход на старите българи пуска корени и бива защитавана с ориенталски фанатизъм.

Лошото е, че дори днес когато имаме необоримите доказателства на генетиката, учените ни отказват да преразгледат вредните за народа ни теории. Какво му е трудното за разбиране: типичнита за нас хаплогрупи I2, R1b/*L23, E-V13, J2, G2, а и значителна част от R1a са наследени от хора, които са обитавали Балканите във времената преди потопа – хиляди години преди Троянската война.

От друга страна, за гърците е доказано, че са роднини на обитаващите Африка етиопци. Преди деветнадесет години бе установено, че македонците (спадащи към българската народност бел.моя) не са роднини с гърците, които не принадлежат към по-стария средиземноморски субстрат, за сметка на това гърците показват близост с етиопците, като идването на южните ни съседи е било във времето на египетските фараони:

“Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum, 3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Ако свидетелствата на езика се потвърждават от генетиката, то какво още е нужно, за да бъде призната истината? Не е ли време лъжите мърсящи паметта на дедите ни и отравящи съзнанието на много от нас, да бъдат разобличени? Не е ли време да се обясни на младото поколение, че носи кръвта на благородници, а това задължава за придържане към поведение на благородници: странене от пороци, търсене на справедливост, придържане към доброта и честност.

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.

Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

Нека видим с какво разполагаме:

1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.