“ИДВАНЕТО” НА БЪЛГАРИТЕ ОТ СРЕДНА АЗИЯ – РАЗКРИТИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

От доста време у нас се води война между два различни лагера. Единият принадежи на родолюбци като Христаки Павлович, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Кирил Рилски, Д. П. Даскалов, Ганчо Ценов, Иван Селимински, Георги Сотиров, Васил Бакърджиев и др. Тези родолюбци пледират за балканския произход на българите, а също така поднасят информация за високата култура на предците ни наричани от гърците с името траки, култура, която облагодетелства значително ранните общества на различни други хора.

 

Вторият лагер е представен от чуждопоклонници, които обаче благодарение на няколко велики сили са успели да се загнездят в нашите научни среди. Радвайки се на престижа на позицията си, тези професионални историци съзнателно, или несъзнателно, стават проводници на вредни за страната ни чужди интереси. Малко по малко, от началото на ХХ в. насам, съзнанието на българите бива тровено с поредица от лъжи.

 

На милиони сънародници бива внушавано, че народа на Аспарух е представен от хора, чиято прародина се намира в Средна Азия. Налага се грозната манипулация, че величествените градежи на Плиска не са дело на дедите ни, а на чужди майстори, на които е платено със средства събрани от грабежи над мирни византийци. Дали историците и археолозите защитаващи това безумие са осъзнали каква гавра извършват с паметта на дедите ни?

 

Явно не, защото никой от професионалистите не обръща внимание на труда на Георги Сотиров, който успешно доказва, че старите българи принадлежат на тракийското семейство и, че строежите на Плиска и Преслав са започнали по времето на Константин Велики. Този император е от мизийски произход и това обяснява защо отпуска огромната сума от 600 златни кентинария за строежите. Това са около 4 300 000 златни солида.

 

Сравнение на строежите на Плиска с крепостите на северните траки

Теорията на Сотиров е издържана и добре аргументирана, а и е отражение на историческата реалност. Плиска и Преслав не са се появили в резултат на труда на арменски, сирийски или др. чужди майстори, на които е платено с пари от грабежи. Двата величествени града са строени от българи за българи, като средствата са дадени от произлизащият от средите на траките Константин I. Същият император построява и мост над Дунава, за да могат неговите роднини да търгуват с мизите и дако-гетите живеещи на север от голямата река.

 

Фрагмент от труда на автора на Старините на Константинопол. Посочени са дори служителите, които са отговорни за надзираването на градежите на Плиска, Преслав и др. в началото на IV в.

По времето на Константин Велики областта, в която се намират Плиска и Преслав носи името Мизия, но на картата съставена по сведения на живелия през IV в. Св. Йероним е употребено и името България [Vulgaria]. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че император Константин Велики [305 – 337 г.] докарал водопроводни тръби от България [GIBI, V, c.322]. Свидетелството е кратно и ясно, но пък неудобно на защитниците на статуквото. Такива са и други подобни исторически извори.

 

За това, че българи има на юг от Дунава и то още през IV в., и не само в Мизия, но и в граничещата с нея Панония съобщава също Касиодор [цитиран от Орбини]. Според този автор българите воюват с легионите на император Теодосий I [през 390 г.] край град Сирмиум [Сремска Митровица]. Пак в Панония, но на север от Сирмиум българите се сблъскват с лангобарди [420 г. ?]. За това разказва Павел Дякон в своята Лангобардска История. Малко по-късно [към 480 г.], по сведения на Йоан Антиохийски българите са отново край Сирмиум, но този път сражавайки се срещу готи.

 

Последните събития са 200 г. преди времето на княз Аспарух, а описания от Касиодор сблъсък между българи и римляни в Панония е около 300 г. преди времето на благородника, за когото се смята, че е основал България. Съществува още един исторически извор, който е от още по-голяма важност. Става дума за написания на старобългарски език документ, познат като Именник на българските владетели.

 

Там се казва пределно ясно, че 515 г. преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Това е географската територия, която е позната под името Дакия. Тя е дом на даки, гети, мизи, беси, сармати, карпиани, костобоки и др. Домашният исторически извор е потвърден от още един от същия характер. Касае се за старобългарския превод на Флавиевата История на Юдейските войни. Там се казва, че българите са наричани даки в миналото. Тук имаме едно важно свидетелство за това като какви се определят дедите ни.

 

Те от една страна локализират най-старата си държава в земите на северните траки. А от друга страна преводачът на труда на Флавий е ясен – българите са назовавани и даки.

Дакийското царство на Декебал е разорено от император Траян в началото на II в. Събитието е отбелязано от възрожденци като Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски, а и Христаки Павлович. Те свързват император Траян с агресията срещу предците ни.

 

Не можем да пренебрегнем и факта, че в самия български фолклор са запазени спомени за римския владетел Траян. Д-р Ценов отбелязва, че този император е наречен в нашите песни цар латин. Отново със северните траки, но този път с техен владетел от по-ранна епоха е свързана една българска легенда за изкореняването на лозите от княз Крум. Реално са описани действията на дакийския цар Буребиста, който е живял по времето на Гай Юлий Цезар [I в. пр. Хр.]. За Буребиста Страбон разказва, че, за да премахне пиянството и да създаде дисциплина, заповядал да изкоренят всички лози.

 

Ако старите българи не бяха част от северните траки, то би било невъзможно във фолклора ни да се запазят спомени за събития от преди 2070 – 1900 г. Имайки предвид тази информация да се говори за усядане на българите на Балканите след Аспарух е крайно несериозно. Въпреки това вече няколко поколения историци се надпреварват да сложат корените на народа ни възможно най-далеч от Балканите. От една страна тези учени пренебрегват посочените тук ценни исторически извори, а от друга представят сведения, които им отърват, макар да е ясно, че информацията е недостоверна.

 

Ярък пример е фантастичния разказ на Михаил Сирийски. Този автор твърди, че по времето на император Маврикий [582 – 602 г.], от Вътрешна [Голяма] Скития, от земите край планината Имеон [Хиндокуш] потеглят трима братя водещи 30 000 скити. Те пътували през зимата, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите [византийците], един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име българи.

 

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Вярно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки прави грешки повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби манипулации. В миналото климатът в Средна Азия е суров, да се тръгне на дълъг поход през зимата е самоубийство. Да, но скитите на Михаил Сирийски не само оцеляват, но дори стигат до река Дон за рекордно кратко време от 65 дни. По права линия разстоянието от река Дон до Хиндокуш е над 5000 км., а когато хората се преселват, още повече когато пътуват през зимата, пътуването е бавно. Описаната дистанция би била премината не за 65 дни, а за няколко години.

 

Сериозен проблем за вярващите на Михаил Сирийски се явяват многото исторически извори, в които се говори за българи в Дакия, Мизия, Панония, Тракия много преди времето на император Маврикий. Разбира се има и други автори, които пишат за идването на българите от Голяма Скития, но и там има важни подробности, които повечето от учените ни избягват. Става дума за свидетелството на равенския космограф, създадено към 700 г.

 

Текстът от труда на ранносредновековния автор е следния: “Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex supra scripta maiore Scythia egressi sunt.” [Rav. Cosm. IV. 6]. Смятам, че това може да се преведе като: “В пределите на същинска Тракия,  Македония и Долна Мизия живеят само българи, излезли от гореспомената Голяма Скития.” [Rav. Cosm. IV. 6].

 

Авторът не споменава в коя епоха са дошли българите от Голяма Скития, а това реално е най-същественото. Има пристигане на голяма група хора в Долна Мизия през VI в. пр. Хр. За него разказва Йордан, според който гетите, над които властва царица Томира побеждават персийския цар Кир и след военния конфликт те се завръщат в Мизия и там гетската царица основава град Томи [Jord. De origine actibusque Getarum, 62].

 

Въпросните гети са познати като масагети. Споменати са от Херодот, който ги нарича скити, знае ги и Прокопий, обясняващ, че хуните от неговото време са носили името масагети. Според д-р Васил Бакърджиев масагетите са обединение на тракийски племена, които са се отделили от родината си и са се установили в Средна Азия. Д-р Бакърджиев е прав, масагетите или по-точно меса-гетите са амалгама от мизи и гети.

 

Тези хора спадат към северните траки, най-старата им земя е Долнодунавката равнина. От този регион в дълбока древност едни мигрират на юг, а други на изток. Става дума обаче за ограничени групи, а не за цялостно изнасяне на гетите и мизите от старите им територии. През VI в. пр. Хр. мизо-гетите водят кръвопролитна война с персите, и отслабвайки във военно отношение поради многото жертви, решават, че е рисковано да останат в региона, в който са и враговете им.

 

Преди около 2500 г. царица Томира предприема преселнически поход обратно към прародината край Дунава. Там мизо-гетите са заобиколени от роднини и имат по-голям шанс за оцеляване. Понеже мизо-гетите са наричани и хуни, а хуните са набедени за азиатски народ [въпреки, че има сведения за това, че са светлокоси], въз основа на отъждествяването на българи с хуни, учени от ново време съчиняват манипулации.

 

Реалността е изкривена по ужасен начин. Ползват се само фрагменти от сведения, а важни подробности биват пропуснати. Повече от ясно е, че писанията на Михаил Сирийски са фантазия. Част от дедите ни наистина обитават Средна Азия, но не там е родината ни, а на Балканите. Освен това идването от земите край Персия е всъщност завръщане и това завръщане е на една група, която търси сигурност при своите роднини, защото е пострадала от страшна война. Ето за това завръщане говори равенския космограф, като хитро пропуска да отбележи кога е станало описаното от него събитие.

 

Поведението на анонимния римски автор е разбираемо. Той има причина да мрази българите, защото те отнемат богата земя от ръцете на неговите предци. Тракия дава войници за легионите, зърно и животни за изхранване на римското население, доставя също желязо, злато, дървен материал. Равенският космограф има интерес да изкара българите нашественици в земите, които някога римляните са владени и експлоатирали.

 

Поведението на чуждите учени също е разбираемо. Все пак, по данните от Именника излиза, че през II в. в Европа има две държави: Римската Империя и Българското Княжество на север от Дунава. През 681 г. въпросното княжество се разширява на юг от Дунава. Това е само експанзия, а не основаване на държава, както ни внушаваха дълго време.

 

Франките ще основат държава чак пред [V в.] и то благодарение на това, че Атиловите хуни, отслабват Рим до такава степен, че вече не е в състояние да се противопостави на германските племена. Англосаксите успяват да се консолидират едва при Алфред Велики [IX в.]. В същия период [IX в.] се появява и Киевска Рус. Началото на германската държава започва с Отон I [X в.].

 

През XVIII и XIX в. обаче историята на Европа се съчинява от германски, английски, френски и руски учени. Те следват политическите интереси на своите владетели и нагласят фактите така, че да паснат на доктрините им. Да се даде на българите заслужената от тях слава и уважение, не влиза в сметките на никоя велика сила. Дори напротив, тези от така наречените велики сили, отговорни за появата на филелинизма, правят всичко възможно да очернят името ни и същевременно да облагодетелстват своето отроче Гърция.

 

Редица български родолюбци оказват сериозна съпротива на създадените от чужденци манипулации, но обичащите България и истината хора нямат благословията на политиците, на която се радват учени като В. Златарски и неговите съмишленици.  Дали скоро ще улучим на управляващи, които притежават далновидност да осъзнаят каква е ползата от истината за всички ни? Времето ще покаже.

 

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В СТАРИТЕ ИЗВОРИ

Всеки народ има свой особен облик. Едни хора са храбри, силни, справедливи, други пък са коварни, слаби и лишени от мъжество. В продължение на дълги векове различни автори са давали своето мнение за качествата на нашия народ. Същото е направено и за гърците. Разгледаме ли древните извори ще установим, че за разлика от южните ни съседи, нашите предци са представени в доста по-добра светлина.

Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).

За коварството и безчестието на на гърците пише и Вергилий - “Timeo Danaos et dona ferentes” – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Тук става дума за постъпката на данаевите дъщери, които убиват своите мъже през първата брачна нощ. Гръцкото двуличие е забелязано и от Ювенал, който употребява следния израз – “Natio…comoeda est” – Това е народ на хитри преструвачи (A.N.Sherwin-White, Racial Prejudice in Imperial Rome, p.74).

Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Старият автор напомня на възгорделите  ce гърци, че" те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията"...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...

http://www.earlychristianwritings.com/text/tatian-address.html

Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба  (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Доста време след Юстиниан, един друг благородник – Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

Дори и главата на Римо-Католическата църква не се изказва ласкаво спрямо гърците предупреждавайки българският цар Борис I – “ И тъй, не следвай гърците защото те си служат винаги с лъжливи доказателства, винаги се занимават с коварни хитрости.“ (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.35-36).

Много преди папата, историкът Страбон  свидетелства за това, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и упадъка на морала -“Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов) 

http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

За моралните болести на гърците споменава и Марк Порций Катон - “The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...

Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...” 

http://internetbiblecollege.net/Lessons/Cato%20Predicted%20Greek%20Philosophy%20And%20Ethics%20Would%20Destroy%20Rome.pdf

На малцина е известно, че Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гъркът Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. 

Законодателят Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:)  Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, която не е нищо друго освен насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи. Сам Херодот признава, че гърците са запознали персите с педерастията – История, I-135 - …from the Hellenes to have commerce with boys.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1130.htm

Естесвено дедите ни са опознали гърците най-добре. Благодарение на вековната близост и общуване, предците ни са възникнали поговорките – “Дето грък стъпи, трева не никне”, “Грък лъже и за девет цигани”, “Грък лъже и сам си вяра не хваща”... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.69).

Някой може да възрази, че негативният облик на гърците може да е създаден от техните противници. Разбира се съперничеството може да стане причина да бъде очернено името на един народ. Ние обаче разполагаме с данни, че самите гърци се хвалят със своето коварство и подлост. Псевдомаврикий споделя следното – Добре е с измама, нападения и глад да се вреди на врага...Измамата често помага на войната... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.26).

Принцеса Ана Комнина разказва без капчица срам как баща й коварно заблудил богомилският лекар Василий. Поканил го в дворецът си под предлог, че желае да прегърне богомилството, но щом Василий идва, бива хвърлен в окови. По- късно е изгорен на клада заедно със своите съмишленици. Гъркинята описва със сатанинско задоволство пламъците на кладата, треперенето на жертвите и тяхната ужасна смърт (Л.Брокит, Богомилите от България и Босна, с. 49-52)...

Дедите ни също са проливали кръв, но при съвсем други обстоятелства. На бойното поле нашите предци са били впечатляваща сила. Не случайно Енодий ги нарича – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, то българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

Разбира се благородното поведение на нашите деди не е накарало всички гърци да кажат добри думи. Теофан нарича предците ни мръсен и нечист народ. Константин Багренородни използва определението – богоомразен народ. Георги Монах гледа на дедите ни като на надменни и дръзки хора...Друг гръцки автор най-нагло нарича българите неблагодарници понеже се дръзнали да нападнат тяхната земя в Тракия и Македония - (П.Ангелов, България и Българите...с.90-91). 

Омразата на южните ни съседи може да се обясни с едно изказване на Агатий Миринейски. Старият автор пише в една от работите си - Тези, които се сближават с нас и приличат на нас, ние сме свикнали да считаме за приятели и добри хора, а да се отчуждаваме и отвращаваме от тези, които ни превъзхождат.(П.Ангелов, България и Българите...с.129). 

Eто и обяснението за гръцката омраза към нас -както духовно, така и физически предците ни са превъзхождали гърците. Георги Акрополит описва българите като едри на ръст и добри на вид. Друг автор -Никита Хониат споделя за Иванко – Той беше висок на ръст, извънредно съобразителен и с голяма физическа сила. (П.Ангелов, България и Българите...с.61-62).  Разбира се не само българските мъже са впечатлявали с външният си вид. Красотата на българската жена е пословична... “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. (П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, с.183).

Друга причина за ненависта на южните ни съседи е това, че не са успели да ни асимилират, както са направили със стотици хиляди наши роднини в далечното минало.В древността цяла Гърция е била обитавана от дедите ни. Най-старите топоними и хидроними потвърждават това. Да не забравяме и историческите извори, поставящи траки и пелазги като изконно население на Гърция...

Апетитът на южните ни съседи за земя е бил ненаситен, но на територията на страната ни те срещат нещо уникално. Тук хората са корави и безстрашни. Тук е родината на богът на войната. Тук с малки изключения, населението не желае да приеме гръцкия език и упорито държи на своя. Гърците успяват да омаят западния свят, но не и българите. Като отмъщение за това южните ни съседи създават безброй лъжи за дедите ни. Изкарват ги чужд народ, за да оправдаят претенциите си за Тракия и Македония.

За жалост тези лъжи бяха повторени повече от 1000 пъти и доста им повярваха. Поради тези лъжи светът придоби грешна представа за произхода на нашия народ. Ако се знаеше, че ние сме най-старото балканско население, ако се знаеше, че ние сме разпространили искрата на познанието в Европа, то съдбата ни щеше да е друга...

Все още не е късно светът да научи истината. Все още не е късно България и българите да си получат заслужената слава. Хиляди години наред дарявахме различни народи с блага, редно е днес да получим нещо за заслугите си.

Използвана литература:

 http://ia700309.us.archive.org/12/items/bulgariaherpeopl00monr/bulgariaherpeopl00monr.pdf

http://www.in2greece.com/english/historymyth/history/ancient/harpalos.htm

http://elysiumgates.com/~helena/Economy.html

http://www.crystalinks.com/greekslavery.html

http://www.gutenberg.org/files/3176/3176-h/3176-h.htm

http://www.coinpeople.com/index.php?/topic/1950-the-crime-of-diogenes/

http://atschool.eduweb.co.uk/sirrobhitch.suffolk/Portland%20State%20University%20Greek%20Civilization%20Home%20Page%20v2/docs/1/kirsten.html

http://londinoupolis.blogspot.nl/2011/08/corruption-in-ancient-greece.html

Female slaves are described as being prohibited from keeping their children, and Infants born of master-servant liaisons were destroyed

http://www.fsmitha.com/h1/hell04b.htm

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pederasty_in_ancient_Greece