КАКВА Е ПОЛЗАТА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА АВТОХТОННИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ?

В миналото смятах науката за чисто поле. Бях убеден, че историците винаги казват истината и на накичените с титли хора може да се вярва напълно. И така бе дълго време...Както още милиони сънародници, аз приемах безкритично твърденията изказани от учители, доценти, професори. Караха ни да се гордеем с историята си, все пак, от 681-ва година насам, дедите ни действително да са сътворили неща заслужаващи гордост.

Княз Тервел спира арабското нашествие имащо потенциал да сложи край на развитието на европейските народи. Княз Крум кара противниците си да треперят от страх, а от черепа на чудовището Никифор Геник прави ритуална чаша. Въпреки, че е известен предимно като владетел-градител, княз Мортаг (Омуртаг) умее да воюва и франките разбират това прекрасно, от личен опит. При цар Борис и цар Симеон България се превръща във фар на Балканите. Благодарение на сътворената от дедите ни писменост, а и благодарение на разпространената от тях християнска религия, държави като Киевска Русия и Сърбия успяват да се консолидират и да се предпазят от чуждо влияние.

Наистина ние имаме с какво да се похвалим. Дали обаче само това са постиженията на предците ни? Ако родителите ти са ти оставили богато наследство, ще се задоволиш ли само с 10% от него и ще захвърлиш ли останалите 90% ? Никой разумен човек не би направил това, а в случая, каквото важи за индивида – важи и за цял народ.

Ако действително историята ни започваше през 681-ва година, или даже няколко века по-рано, аз бих се примирил с това. В случай обаче, че можем да говорим за велики постижения на нашите предци от 6000 години по-рано, защо да не си поискаме своето? Защо да пилеем наследството си и да оставяме други да се кичат със славата на дедите ни?

През 1984-та година, на Третия Международен Конгрес по Тракология биват представени изследванията на Петър Боев и Славчо Чолаков. Става ясно, че траките се явават най-древното цивилизовано население на Балканите. Изводите на учените са пределно ясни:

“ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, с. 316.

Доста по-рано са публикувани резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов. Те са доста интересни защото показват, че от гледна точка на антропологията, ние сме наследници на хората влезли в историята под името траки:

 “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип”  -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Съдейки по фреските от тракийските гробници можем да отсъдим, че преобладаващият тип сред тракийското население е понтийския антропологичен тип, т.е. на хората с кестенява и черна коса, и лека пигментация на кожата. Сред тракийското население разбира се има и светлокоси хора, като разбира се те не са изчезвали безследно. Ето още един извод на д-р Попов и колегите му:

 “…ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 262.

 (1)*

След като понтийския тип – обединяващ хората с меки, кестеняви и черни коси е присъщ на траките, а и част от светлия, северен тип също е наследен от траките, то по данните от антропологията, около 70-80% от населението на страната ни носи кръвта на траките.

Toва прочее бе потвърдено и от генетичните проучвания, според които най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са I2, J2, E-V13, R1b*L23, R1a. Те са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13000-9000 години (2)*

Нека видим какво се е случило на Балканите 9000 години преди нашето време, а и по-късно. През Неолита, най-рано в Европа, в земите на траките се появават първите земеделци и скотовъдци. Техните знания и умения им помагат да се превърнат в проспериращ народ, който нараства бързо и започва да колонизира различни територии. Естествено първите нови селища са в близост до Балканите, а именно в Украйна. По-късно се започват преселения в посоки запад и север, като така, благодарение на древните траки, дедите на германи, келти, балтийци, италийци и др. се запознават с организираното земеделие и скотовъдство.

Това показва, че дедите ни наричани в далечното минало траки, могат да бъдат наречени създатели на Европа. Без дарените от предците ни знания, Европа никога нямаше да види величието на Рим, келтите не биха станали голям народ, същото важи и за германите.

Освен знанията как да се обработва земята, как да се отглеждат различни видове растения, как да се опитомят дивите животни и да се използва тяхното мляко, вълна и т.н., дедите ни са притежавали и знания по обработка на металите.  Факт е, че първото обработено злато е това от наша територия – това открито в древните селища и некрополи край Варна и Пазарджик. То е на над 6500 години!

Най-старите медни рудници в Европа са също в земите на траките. Става дума за Ай Бунар и Рудна Глава. За медната мина край Стара Загора се смята, че е дала над 1000 тона мед.

https://www.168chasa.bg/Article/837667

По-късно идва Бронзовата епоха и отново при нас тя предшества значително Бронзовата епоха в Средна и Западна Европа. Същото е вярно и за Желязната епоха. Докато през XIII преди Христа траките познават желязото и благодарение на своите железни мечове стават реална заплаха за Египет, Желязната епоха на Германия започва едва през V век преди Христа.

Не можем да забравим и това, че дедите ни се явават първите строители на Европа. Градовете край Юнаците, Пазардджишко и Провадия, Варненско са ярко доказателство за това. Ето какво казва доц.Явор Бояджиев за селището край Юнаците:

„Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!” – В.Николова, За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia

Край Провадия, Дуранкулак и Юнаците са издигнати най-старите градове на нашия континент, но най-големите ранни градове са в Триполие, Украйна.  Цитирайки Н.М.Шмаглий, проф. Калин Порожанов споделя, че в древните селища на Югозападна Украйна са живели 10 000-20 000 души - К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с.127.

До неотдавна никой не знаеше, че създателите на тези огромни за времето си градове (по-стари от шумерските и египеските) ca създадени от балкански преселници. Наскоро обаче излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Качествата на дедите ни като градители се проявават и в по-късни времена. За явяващите се част от древнобалканската общност пеласги се е вярвало, че са били могъщ народ, успял да покори много други, а идвайки на Апенините основава Рим. Думите на Плутарх са от ясни по-ясни: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. “ Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

По време на Античността, град Атина се явава център на културата. Селището е много древно, а името със сигурност не е гръцко. Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик признава, че названия като Атина, Микена, Коринт и др. нямат обяснение на гръцки- J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, с.1. Отговор на тази мистерия намираме отново при Плутарх, който определя Тезей –основателят на Атина, за потомък на фригиеца Пелопс: “The lineage of Theseus, on the father's side, goes back to Erechtheus and the first children of the soil; on the mother's side, to Pelops.“ – Plut.Thes.3.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Фригиецът Пелопс е свързан и с Микена, която се намира в Пелопонес. Лъвската порта на Микена неслучайно напомня на Лъвската скала във Фригия. Неслучайно Атридите Менелай  и Агамемнон са наричани от гръцките автори потомци на варварина Пелопс. За този тракиец Страбон твърди, че още в дълбока древност е заселил Пелопонес със своите фриги: “ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ – Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Без Тезей, а и без носещите тракийска кръв Евмолп, Имарад, Темистокъл, Атина никога не би добива величието си. Не можем да забравим и това, че най-тачените светилища на Елада – тези на Делфи и Додона, принадлежат на старото балканско население, наричано траки и пеласги. Радослав Катичич отбелязва, че  култовете към Арес и Дионис са тракийски по произход, а присъствието на имената на тези богове в микенските документи показва колко древно е тракийското влияние над духовния живот на гърците – R.Katičić, Ancient Languages of the Balkans, p.I, Mouton, Hague/Paris, 1976, c.129. (3)*

Организираното земеделие и скотовъдство, металургията, а и строителските умения не са единствените дарове, които дедите ни дават на останалите европейци. Писмеността също е важен принос. Въпреки, че като цяло повечето наши историци и траколози защитават измислицата, че траките са безписмен народ, пренебрегваните сведения показват нещо друго: най-рано за писменост може да се говори на Балканите.

Харалд Хаарман е уверен, че наченките на писмеността на Балканите, наречена от него Дунавска писменост, са 2000 години по-стари от първите писмености на Египет и Шумер - H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010, с.53.

Хаарман представя интересни сравнителни таблици, от които става ясно, че древната писменост от земите ни се явава прототип на ползваните на остров Крит и континентална Гърция и т.н. писмености Линеар А и Линеар Б- H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011, с.245.

Изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха – Линеар А, Линеар Б бел.авт.) -J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991, с.467.

Явно неслучайно е твърдението на Алкидамант, че Орфей е създател на азбуката - Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 465. А за това, че траките имат писменост свидетелстват още Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Сравнения на старобългарски руни с Орфеевата Линеар А и Линеар Б писменост

Сравнение на глаголически букви с Орфеевите Линеар А и Линеар Б

Признавайки, че сме потомци на старите балканци известни като траки и пеласги, ние получаваме наследството на предците си, получаваме и престижа, който заслужаваме.

Нима не е повод за гордост да се наречем потомци на първите строители на градове в Европа, на първите металурзи, на първите земеделци и скотовъдци на континента ни!

Нима не е истински повод за гордост факта, че най-ранната писменост, а и колелото предизвикало революция в човешкото общество са открития на предците ни. Нима няма да е в наша полза, ако стане известно, че дедите ни не просто са основатели на Атина и Рим, но и са дали силен културен тласък на европейските народи!

Другите народи си съчиняваха история и така вдигаха самочувствието си, а ние, ние, които създадохме историята сме принудени от посредствени хорица да тъпчем наследството си и да се чудим какво да обясняваме на чужденците за произхода си: тюрки ли сме, иранци ли сме, кавказци ли сме, или някакъв странен буламач от петдесетина народа.

Аз отказвам да приема това безумие, отказвам да приема безотговорното унищожаване на културното ни наследство, отказвам да приема грозните манипулации на облечените във власт и титли бездарни, но нагли и упорити човечета.

Дедите ни се бореха за своето, ще се боря и аз. Ще се боря докато истината стане известна на всички българи, а и на останалите европейци защото ценя наследството оставено от далечните ни предци. Идното поколение трябва да знае, че носи кръвта на гениални хора, на създатели на култура и държавност, на просветители и на борци за справедливост. Идното поколение трябва да върви с гордо изправено чело и изпълнено с увереност само да кове съдбата си следвайки уроците на своите предшественеци.

Днес е време разделно. Днес ние трябва да направим избор – дали приемайки безропотно и безкритично официалните теори да подкрепяме бездарните и посредствени индивиди осакатили историята ни, или използвайки новите данни, да изискаме да бъде казана истината – тази истина, която може да донесе благоденствие на България.

Кой не би искал да посети страната, в която е изобретено колелото и първата писменост? Кой не би желал да види най-старите градове на Европа, а и да се запознае с нас българите – пълноправните наследници на Залмоксис, Орфей и Спартак? Ако други печелят от културен туризъм, защо да не печелим и ние? Нови музеи, възстановки на древни селища, възстановки на древни игри и ритуали биха привлекли милиони туристи, чиито пари ще се влеят в икономиката ни. Вместо постоянно да вземаме заеми, които и правнуците ни ще изплащат и ще водят окаян живот, ние можем използвайки наследството на предците си, да създадем по-добър живот за нашите деца. Това е кауза, за която си заслужава да се борим докато я постигнем.

(1)* Хората наречени славяни, или както е правилно славени, са реално северните траки – гетите. Това е доказано убедително от д-р Ганчо Ценов. Понеже по време на Средновековието, гетските роднини венетите – предци на поляци, руснаци, чехи и др., са също наречени славени, словени, възниква объркването, че дунавските славени са дошли от север.

(2)* Нашият вариант на R1a е забележително древен, но при определени индивиди се среща и друга разновидност, за която обаче не е доказано, че произхода ѝ се дължи на идване на иранци, тюрки и др.

(3)*Реално микенците са траки понеже Атрей, Агамемнон и Менелай, а и повечето техни поданици са от същия произход както и фригиеца Пелопс.

PS КНИГАТА МИ "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО АТЕА

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ГРАДЕШНИЦА – ОТ ПРЕДИ 7000 ГОДИНИ?

 Доста често получавам снимки от различни хора. Понякога ми изпращат изображения на скали с особена форма. В други случаи става дума за интересни знаци по камъни, тухли или стени на пещери. Миналата година бе привлечено вниманието ми и върху надпис край Първомай. Древният паметник се оказа нещо уникално – липсващото звено между най-старата писменост в света – тази от Балканите, и егейската писменост, която е използвана на остров Крит през третото и второто хилядолетие преди Христа.

Изображения на изсечените преди дълги векове знаци са изпратени на един прогресивен учен - проф. Харалд Хаарман. Надявам се той скоро да даде отговор по отношение на важността на древния паметник. Възможно е дори проф. Хаарман да реши да дойде в България и да види с очите си надписа, имащ потенциал да промени историята.

Понеже преди време предложих свое тълкуване на надписа върху диска от Тартария – пето хилядолетие преди Христа, доста от хората, четящи работите ми, ме призоваваха да направя опит за разчитане на знаците от съда от Градешница. Всеки път обяснявах, че не съществува голям шанс надписаното преди около 7000 години да бъде разчетено.

Дискът от Тартария е от малко по-ново време, а и знаците имат ясни, дори перфектни съответствия с появилите се през Бронзовата епоха и използвани на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

https://neptest1.files.wordpress.com/2015/03/imagine-mare.jpg

 От друга страна плочицата от Градешница е по-стара от диска от Тартария, а поради по-голямата си възраст, и знаците не са толкова ясни. Има и друго, за което сме длъжни да държим сметка. Според определени лингвисти, на всеки 1000 години настъпва промяна в словесното богатство на езиците, като тази промяна бива приблизително изчислена на 15%.  Ако лингвистите са точни в оценката си, това означава, че за период от 7000 години един древен език напълно ще е променил своето словесно богатство. Ако нещо е записано преди 7000 години, то днес никой не би бил в състояние да го разбере, понеже древните думи вече ще са изчезнали от употреба.

http://credobonum.bg/assets/Gradeshnitsa.jpg

 Разбира се, не съществуват железни правила, а и развитието на една реч никога не копира развитието на друга. Някои думи са забележително консервативни и могат да се запазят дори хилядолетия наред. Интересни паралели отпреди около 3600 години се наблюдават между български и хетски: далугаеш-дълъг, куй-кой, нас-нас, сарпа-сърп, кастияш-кости, капай-капя, тата-тати, есми-есмь (аз съм стблг.), далугашти-длъгостъ (дължина стблг.). Трябва да се отбележи, че макар хетските думи да са документирани преди около 3600 години, те са доста по-стари, поне от времето, когато хетите са били още в своята прародина в Източна Европа.

Предполага се, че този древен народ е навлязъл в Мала Азия през третото хилядолетие пр. Христа, като по-рано – пето-четвърто хилядолетие хората, познати на египтяните като хети, са обитавали Източна Европа - територията на Югоизточна Украйна и Русия. Там те са били дълго време съседи на нашите предци, а културният контакт е довел и до обогатяване на езиците.

 Имайки предвид тези неща, може да се каже, че все пак съществува определен шанс древен текст да бъде разчетен, ако не целия, то поне част от него. Това може да стане, ако имаме щастието записаните думи да спадат към основния речников запас и да са се запазили дълго време.

Учени като Хаарман, Ръгли, Мерлини и др. смятат, че първата писменост в историята на човечеството е тази, създадена на Балканите. Тези изследователи успяват да намерят и връзка между особените знаци от Градешница, Караново, Винча, Тартария и др. места с появилите се през Бронзовата епоха критски писмености – образна, Линеар А и Линеар Б. Тук трябва да се отбележи, че българският лингвист Владимир Георгиев бе един от първите, които видяха приликите между знаците от земите на България и тези от остров Крит. Иван Дуриданов също причисли най-древната писменост от земите ни към тракийската култура.

Понеже на знаците от Линеар А и Линеар Б може да се даде звукова стойност, то въз основа на приликите  между линеарните знаци и тези от Градешница може да се направи опит за разчитане. Използвам скица, представена ми от мой читател.

 Според него изображенията в интернет се отклоняват до известна степен от реалното изображение. В това твърдение има логика - действително в музеите най-ценните артефакти не се излагат във витрини, вместо това се представят копия с определени отклонения. Надявам се представената скица да отговаря на реалното изображение.

 Сравнение на различните знаци от Градешница (горния ред) със знаци от Линеар А и Линеар Б, най-долу е дадена звуковата стойност

Започвайки отгоре надолу и с посока на четене отляво надясно, аз разчитам У РАЯСУ. На втория ред има знак, който може да се оприличи на гега, в случая символ на власт. Следва комбинация от няколко символа - ПАСУПОТО, по-долу виждам СУ ТУЕ, последният знак, а и останалите знаци от най-долния ред са доста трудни за интерпретация. Трите отвесни чертички – III, може да изразяват числото 3, а следващите знаци да са идеограма за някакъв предмет, стока, в случая, може би, дарение.

Нека видим какво е разположението на текста:

У РАЯСУ

ПАСУПОТО

СУТУО/ СТУО

3 ???

Ето и тълкуването ми:

У е идентично на предлога у, в, във;

РАЯСУ – може да се оприличи на арийското раис –дар, или рая- форма на раджан-цар, принц, в случая думата е представена в склонена форма, както би било логично за древна реч;

ПАСУПОТО - склонена форма на име на божество, името отговоря най-добре на арийското Пашупати –господарят на животните;

СУТУЕ, СТУЕ може да се оприличи на арийското ста, стати - поставям, оставям, давам;

III - 3 – три дара?

На пръв поглед, освен предлога У, няма връзка с българския език. Причината за това е, че документираните на плочицата от Градешница думи са много стари. Нека обаче да обърнем внимание на подробностите.

Не може да се отрече, че индоарийското съществително раис-дар е близко до думата раясу от Градешница. Съвсем нелош кандидат обаче е и българската дума рай. В миналото тя бе считана за иранска заемка, но реално причина за това няма. Рай е свързана с рой, роя, множество, древното значение е изобилие, богатство, благодат.

ПАСУПОТО показва силна прилика със индоарийския теоним или по-скоро епитет на Шива – Пасупати. Значението е господарят на животните, защитникът на стадата.

Частицата Пасу означава животни, добитък на индоарийски, но сродни думи срещаме и в българския език. Това са паша, паса, пастря, пасище, пастир, пазя, пазител, пазач, опазвам, спасявам, спасител, спасение.

Частицата пати означава господар, владетел, съпруг на индоарийски. Такава дума е съществувала и в речта на дедите ни. Останки срещаме в стблг. потьпега- разведена жена, т.е. избягала от съпруга си – поть-съпруг, пега = бега-бягам, побягвам. Елемент пот срещаме и в думата господ, чиято диалектна форма е госпот.

СТУЕ е близка до индоарийския глагол стати-поставям, а той е идентичен на стблг. стати- да застана, и сроден на ставъ-основа.

Какво би могло да означава У РАЯСУ ПАСУПОТО 3 ...? Смятам, че преводът е:

В храма на Пасупот (пазителят на стадата) оставих три дара.

Ето и подробен анализ на текста:

У РАЯСУ би могло да се преведе като – В рая, в храма, в мястото на изобилието, в мястото, в което се молим за изобилие. 

Нека не забравяме, че съдът, върху който преди около 7000 години някой е гравирал въпросния текст, е намерен в сграда с две помещения (по сведения на Г. Ганецовски, Б. Николов и др.). Там са намерени и други съдове с особени символи. Археологът Ганецовски съобщава, че според виждането на Б. Николов “знакът върху дъното на един от съдовете символизира човешка фигура в определена поза“. Върху лицевата страна са врязани многобройни знаци, подредени в строго организиран ред, в които е вложен определен символичен смисъл, и те съдържали апотропеично (или предпазно) свойство. Имайки предвид тези неща, може да се приеме, че древната сграда е изпълнавяла функцията на храм.

ПАСУПОТО е навярно име или само епитет на древно божество, което е смятано за защитник на стадата. Кандидат за това божество е Хермес, той е не само покровител на търговията, неговата по-стара функция е била пазител на стадата. От Херодот знаем, че тракийската аристокрация е почитала най-много Хермес, като дори извеждала произхода си от него. 

Знакът, приличащ на гега⌠ и стоящ пред ПАСУПОТО, се явява индикация, че на ПАСУПОТО или се гледа като на господар, или като на божество, чиято функция е да пази стадата.

Важно е да се добави, че според Иваничка Георгиева, култът към бог Хермес продължава и в ново време, изразен е в особената почит към Св. Модест – защитникът на стадата. Присъствието на особения епитет на древия бог, закрилящ стадата в Индия може да се обясни с древния тракийски поход в Индия, за който са писали доста стари автори. Тракийското влияние върху индийците се доказва и от археологията – определени сечива от наша територия се появяват по-късно в земите на юг от Хималаите.

СТУЕ може да се преведе като оставих, поставих, дарих. Трите вертикални чертички – III, отразяват броя на даровете, а какво са те, можем само да гадаем. Дали са били три плода, три хляба, или три парчета месо, едва ли някога ще разберем, но това не е и от особено значение.

Държа да отбележа, че макар това тълкуване да е логично, то си остава до известна степен спекулативно. От времето на изрязването на знаците по глинения съд от Градешница до изгрева на минойската култура – края на третото, началото на второто хилядолетие преди Христа, е минало много време. Въпреки приликата на знаците от Градешница с тези на Линеар А и Линеар Б, нямаме 100% гаранция, че звуковата стойност не е променена с течение на времето.

От друга страна, между ранните надписи с Линеар А и Глаголицата стоят повече от 2600 години, а доста знаци са идентични както по отношение на формата, така и по отношение на звуковата стойност. 

ЛЗ - знаци от Линеар А и Линеар Б

ГЛ- глаголически букви

 Не е за пренебрегване и фактът, че руните на дедите ни имат 26 успоредици с древните знаци от Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол – най-древната писменост в цял свят. Броят на паралелите е сериозен и няма как да бъде обяснен като случайност или чудо. Важно е да знаем и това, че използваният дори до ново време свещен символ IYI има корени тук на Балканите – появил се е през петото хилядолетие преди Христа. Знаем за това от работите на археолозите Тодорович и Церманович.

БР - български руни

ТП- тракийска писменост от времето на Неолита и Енеолита

 Тази уникална, смайваща консервативност на българската култура ни дава повод да приемем, че в случая, на знаците от Градешница е дадена вярната звукова стойност. Дали е така, ще покаже времето, то е най-добрият съдник.

Във всеки случай, истината е на наша страна. Проучванията на антрополози, генетици и етнолози показаха убедително, че хората, наричани през Античността траки, не са изчезвали, те се явават дори наши предци, те са създали и най-ранната писменост в историята на човечеството – факт, с който имаме пълното право да се гордеем.

Разбира се, истината не е угодна на мнозина и ще има упорита, дори фанатична съпротива, възпрепятстваща разпространението и приемането ѝ. Мнозина са заинтересовани догмите да не бъдат събаряни, защото последствията от това ще са сериозни.

Когато човек стане свидетел на сгромолясването на колосални лъжи, той се пробужда, а пробуденият човек е свободен човек, той не позволява да му бъде слаган хомот, не позволява да бъде грабен и унижаван. Свободният човек не се надява на никого, не се кланя на никого, вместо това кове съдбата си сам.

Използвана литература:

1.H.Haarman, Einfürung in die Donauscrift, Helmut Buske Verlag, Hamburg, 2010;

2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilisation, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, C.H.Beck Verlag, München, 2011;

3.J. Тодоровић, А. Цермановић, Баньица, населье Винчанске културе, Београд, 1961;

4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

6. И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

7. Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;

8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

9. R.Besliu, The Tartaria Tablets: The oldest writing in the world? Redefining the cradle of civilization

http://neweastplatform.org/2015/03/06/the-tartaria-tablets-the-oldest-writing-in-the-world-redefining-the-cradle-of-civilization/

10. Г.Ганецовски, Култура "Градешница" и най-ранната писменост

http://credobonum.bg/bg/news/938/Kultura-Gradeshnitsa-i-nay-rannata-pismenost