Показват се публикациите с етикет мирмидони. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мирмидони. Показване на всички публикации

18.01.2020 г.

БЪЛГАРСКИ ДУМИ УПОТРЕБЕНИ ОТ ОМИР В ИЛИАДА И ОДИСЕЯ


Преди време ми направи впечатление, че определени стари автори са не просто честни и обективни в описанията си на “варварските” народи, но в някои случаи дори признават моралното превъзходство на чуждите за гърци и римляни хора. Когато проверих етническата принадлежност на съвестните летописци, се оказа, че те не са гърци и това обяснява липсата на омраза, която дедите на южните ни съседи хранят към най-древното балканско население – нашите предци.

Докато Херодот твърди, че траките не са в състояние да се организират и обединят, то живелият по същото време Тукидид без увъртане споменава, че Одриската Империя е най-богатата и най-могъщата държава в Европа. Владетелят Терес I е направил това, което не се е одало на никой грък, а именно - да обедини в една държава няколко сродни етнически групи. Тукдид е внук на тракийския цар Олор и това без съмнение е причината за обективността на стария летописец.

Павзаний нарича принадлежащите на северните траки - костобоките разбойници, но творилия по-рано Страбон не се колебае да посочи добротата, великодушието и почтеността на живеещите на север от Елада народи. Както може да се досетим – Страбон е от тракийски произход. Според Юрий Откупщиков във вените на този стар автор тече фригийска кръв.

Теофан Изповедник назовава дедите ни мръсен и нечист народ. Този автор внушава, че старите българи са нашественици в земите на юг от Дунава, но за сириеца Йоан Малала, българите са древен балкански народ наречен в миналото мирмидони, същите мирмидони, които Ахил Пелеев води по време на Троянската война.

Освен Малала има и друг автор, който свързва дедите ни с героите от Троянската война. Става дума за произлизащия от средите на грузински благородници Йоан Цеца. Той  подобно на писалия по-рано сирийски летописец, отъждествява старите българи с Ахиловите мирмидони, но също и с пеоните – стрелци с криви лъкове.

Ако имаме предвид отъждествяването на българи с мизи направено от Димитри Хоматиан, то на пръв поглед информацията е противоречива защото докато мизите и пеоните са съюзници на Троя, то мирмидоните са врагове на цар Приам.

Всъщност няма нищо странно защото Троянската война е конфликт между роднини. Битката не е за завръщането на хубавата Елена, а за властта над протоците: Дарданелите и Босфора. Те са важен търговски път и този, който владее протоците, контролира търговията в Черноморието и източното Средиземноморие, а това докарва огромни богатства.



Хората проливащи кръвта си край стените на Троя са говорили един и същ език, имали са един и същ бит, а и са делили едни и същи погребални обреди. Както ахейците, така и трако-трояните са известни с майсторското си владеене на бойната колесница. Както ахейците, така и трако-трояните издигат могила над гроба на благородник, а и, което е по-важно - провеждат военни игри в чест на починалия.

Интересна подробност е факта, че ахейците и трако-трояните ползват общи имена като Автоной, Акамант, Димант, Долопс, Ейоней, Еномай, Медон, Меланип, Ойлей, Орест,  Офелт, Перимед, Подарк, Хелен, Хипсенор, Хромий.

Най-същественото обаче е това, че описвайки конфликта пред стените на Троя, Омир не споменава нито веднъж думата варвари. В далечното минало тя е ползвана за обозначаване на хора, които говорят език различен от гръцкия. След като Омир не прави това разделение, а и трако-трояните делят с ахейците общи имена, погребални обреди и т.н., то единственото логично обяснение е, че става дума за представители на една и съща етническа общност, нямаща нищо общо с гърците от Класическата епоха.

Прочее, това се подтвърждава и от друго място. Троянската война е през XIII в.пр. Христа, като конфликтът е за владеенето на протоците. Гърците се научават да правят кораби способни да се справят със силното течение на Босфора половин хилядолетие по-късно – чак през VIII в.пр. Христа. През Бронзовата епоха дедите на южните ни съседи са облечени в кози кожи африкански номади и могат само да си мечтаят да се отделят от сушата и да водят война за морски пътища.

За сметка на това, точно през XIII в.пр. Христа траките дардани, тевкри, веси, мизи, да не забравяме и пеласгите, са познати на египтяните като Морски народи. Старите балканци са известни и със своята войнственост. На тях се приписва падането на Хетската Империя, потеглилите от Балканите и Мала Азия наши предци за малко не превземат даже и Египет.

Самото име ахейци е необяснимо на гръцки език. Ахейци, или както е правилно акеи-вои е изградено по същия начин както тракийските етноними сика-вои, перкаи-вои (сюкабои, перхеби). Eлементът –вои може да се изтълкува лесно със стблг. вои-войни, бойци, като трябва да се отбележи и, че лично име Войнес/Foινες е отбелязано на един от най-старите фригийски надписи с регистрация – G 286.

Ето и как истината за хората сблъскали се пред града на цар Приам се губи и как историята за конфликта бива преиначена. По време на Троянската война избухва чума, като заразата е пренесена и в Ахея от завръщащите се от Мала Азия бойци. В резултат на епидемията населението на Южните Балкани намалява силно, а и отслабва силно. За дошлите от Африка предци на гърците е лесно да завземат земите принадлежали на Менелай и Агамемнон. В по-късни времена, заемайки писменост от фригите, гърците създават “своя” история, като разбира се приписват на себе си геройствата на хората живели в Пелопонес, Тесалия, Атика и т.н. много преди тях.

Оцелялото местно население, носещо кръвта на хората обитаващи Тракия е поставено в незавидно положение. Потомците на гордите някога ахейци, по време на Античността са представени от периеките и илотите. Те обработват земята и се грижат за добитъка, плащат данъци на Спарта, участват във водените от лакедемоните войни. По този начин коренното население постоянно намалява за сметка на дошлите от Африка деди на южните ни съседи.

Във времето когато Омировите творби започват да се споменават от авторите от времето на Античността, коренното население на Южните Балкани е почти асимилирано от гърците. Понеже благородническата прослойка, която е запозната със старата история е елиминирана много по-рано, местните хора дори не подозират, че окупаторите на територията им са отнели и историята им.

Днес ние не разполагаме с оригиналния тект от “Илиада” и Одисея. Омровите творби са преписвани и редактирани многократно, като хората извършили това са добавяли неща, което са били удобни на силните на деня, като същевременно угоднически са премахвали неудобното за своите господари.

Още навремето представители на южните ни съседи са недоволствали от това, че Омир е използвал прекалено много варварски думи. Само можем да гадаем до каква степен стиховете са променяни, колко думи са заменени и колко са преиначени.

Има някои неща обаче, които манипулаторите на миналото не са могли да заличат. Касае се за основни думи зясягащи семейството, бита, а и названия на реки, селища и т.н. Колкото и дошлите от Африка пришълци да са се опитвали да преработят речта си, за да я отдалечат от тази на старите обитатели на Ахея, Тесалия, Атика и т.н., просто няма как да се премахнат думите от основния речников запас.

Голяма част от тези думи свидетелства за това – какъв език е говорен на територията на Гърция по време на Бронзовата епоха. Нека хвърлим поглед към така наречения Омирически гръцки и обърнем внимание на определени думи. На първо място е Троя, или по-точно – алтернативното ѝ име Илион. Както можем да очакваме – селище с подобно име съществува и на Балканите, в Южна Тракия. Там, но и в Македония, Стефан Византийски локализира градове с название Илион.

Сродно е и името на течащата в Атика река Илисос, като тук трябва да се спомене свидетелството на Страбон, че някога (преди Троянската война бел.моя: Атика е била обитавана от траките: Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus” –Strab.VII.7.1


Иван Дуриданов търси обяснение на Илион с ц.слав (стблг.бел.моя) илъ-кал, гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня и т.н. Като имаме предвид, че най-старите обитатели на Тракия, Атика и Троада са били дедите ни, то не е трудно да се разбере, че гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня е заемка.

За името на Пеней, която се явава най-голямата река на Тесалия, Владимир Георгиев предлага тълкуване със стслав. (стблг.бел.моя) пѣна-пяна. Както можем да очакваме, съществуват сведения за присъствие на траки край река Пеней дълго преди времето на Троянската война. Херодот разказва за това как мизите и тевкрите покорили всички траки и стигнали чак до река Пеней: Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” –Her.VII.20


Както вече бе посочено, в по-късни времена мизите са отъждествени със старите българи от Димитър Хоматиан: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”


Освен в Тесалия, река с име Пеней тече и в Пелопонес – там където е и земята на ахейците. Благодарение на Страбон ние знаем, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със своите хора дълго преди идването на гърците:

“ Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”-Strab.VII.71.


Самият Пелопс е баща на Атрей, а Атрей е баща на Агамемнон и Менелай. Това се знае от всеки историк, но по необясними причини, макар сведението да показва, че поне благородническата прослойка на ахейците е от тракийски произход, учените пропускат информацията и гледат на опиталите се да превземат Троя братя като на гърци.

Да продължим обаче с употребените от Омир думи имащи обяснние на български език. Старият автор споменава течащата във Фокида река Кефисос. За името ѝ Владимир Георгиев търси обяснение с ие. kāph-īs(y)o, съотвестващо на стблг. капати-капя, авест.kafo-пяна, като посочва и българските топоними и хидроними Капищец, Капна, Капката, Капощница, Капчек, Капчовец, Каплещ и др.

Фокида не е случайно място, там в град Давлида е властвал тракийския цар Терей:  “Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus…”-Strab.VII.71.

В работите си Омир споменава древния град Гортус, чието название Владимир Георгиев съпоставя с Гордион (столицата на Фригия бел.моя), Гординия селище в древна Македония и др., като дава обяснение с ие.*ghordo-град, селище.

Доста интересно е името на Коринт и то не само поради умалителната наставка –инт, присъстваща в тракийската глоса вол-инт, но и поради това, че корена е обясним с наша дума. Цитирайки фламандския изследовател Ван Виндекенс, Албер Карноа вижда в Коринт думата гора-планина: Korinthos, eponyme de Corinthe. — Le nom de cette ville est pregrec et a servi d’abord a nommer l’acrocorinthe puisque en pelasgique κορ- peut venir de l’i. e. ger- tourner (Rg. 2) et designe souvent des sommets arrondis. Ce nom peut aussi etre ramene au slave gora montagne [V. Windekens, Pelasg. 107, Onom. 16].

Омир пише и за река Сатниоис, чието име по-късно става Сафниоис. Владимир Георгиев смята, че древното название идва от *sałtniowents-солен, като дава примери с армен.аłt-солен, стблг. сланъ-солен (идваща от *saltīna БЕР с.856). Сравнението е правилно, но трябва да се добавят блг.слатина-извор, от който водата не блика силно, а изтича бавно, слатини-минерален извор, а и многото български топоними съдържащи елемент Слат: Слатина, Бяла Слатина, Слатината, Сулина слатна, Калната слатна, Слатенец и т.н.

Омировият език разбира се съдържа не само топоними, хидроними и антротопоними, но и други думи. Една от най-интересните е ἄττα/ата-отец, баща. За нея Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че е пеласгийска заемка в гръцкия. От друга страна, Стефан Младенов предлага древна форма *atikъ на стблг. отьцъ-баща.

Друга ползвана от Омир дума за роднина е δᾱήρ/даер-девер. Интересното е това, че при нас българите е запазена оригиналната форма – тази съдържаща в девер. Хялмар Фриск смята, че гр. δᾱήρ идва от по-стара форма *δαιFήρ.

Наша заемка в Омерическия гръцки е и ἑκυρος/екурос-свекър. На гръцки тя няма обяснение, там тя е запазена в променен вид поради това, че предците на южните ни съседи не са разбирали добре речта на нашите деди. В речника на Мехлер е посочено, че древната форма на ἑκυρος е била *σFἑκυρος-свекурос. С други думи – отново при нас е запазена оригиналната форма.

Гальовна дума за баща, тате е Омировата τέττα/тета, като по-късен вариант е ταττα/тата. Тя бива считана за дума от детската реч и поради това е трудно да се даде етимология, но имайки предвид, че дедите на гърците идват от Африка и изконния им език е бил семито-хамитски, то е повече от ясно, че τέττα/тета и ταττα/тата са наши думи, които южните ни съседи са заели.

Създателят на Илиада и Одисея дава и други особени думи като  εἰνατέρες/еинатерес-етърви. Тя е много близка до фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва, а фригите както бе упоменато са древни жители на Пелопонес –дом на ахейците Менелай и Агамемнон. Според нашите езиковеди, древният вариант на българската дума етърва е бил *jętry (*yentry/йентръ), т.е.  почти идентична на фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва.

Като потвърждение на казаното до тук, трябва да се спомене още един факт, чието значение е огромно, но над споменаването му сякаш тегне страшно табу. Става дума за това, че древните трояни са ползвали писменост, чиито знаци са идентични с руните на дедите ни. Броят на еквивалентите е прекалено голям, за да бъде наречен случайност.




Сравнения на Троянска писменост (по Шлиман) със старобългарски руни (по Успенски, Шкорпил, Лепор, Айналов, Панченко, Елих)

В старогръцкото изкуство трако-трояните са представяни като стелци с лък, облечени с тесни панталони и тесни куртки - типичните за старите българи дрехи.

Ако в миналото историята ни не бе осакатена и ощетена от следващи интересите на държавите си чужди учени и следващи го покорно наши изследователи, за никого не би било мистерия това, че българската реч е запечатана от Омир.

Историците са знаели, че в древността на пеоните се е гледало като на преселници от Троя. Известно е било и това, че според Йоан Цеца в далечното минало българите (или поне част от българите) са носили името пеони. Йоан Малала също е ясен свързвайки Ахиловите мирмидони с дедите ни. Не са били тайна и свидетелствата на Херодот, Есхил, Страбон и Плиний за идването на гърците от Африка, но веднъж съчинена и наложена, наглата лъжа за средноазиатския произход на старите българи пуска корени и бива защитавана с ориенталски фанатизъм.

Лошото е, че дори днес когато имаме необоримите доказателства на генетиката, учените ни отказват да преразгледат вредните за народа ни теории. Какво му е трудното за разбиране: типичнита за нас хаплогрупи I2, R1b/*L23, E-V13, J2, G2, а и значителна част от R1a са наследени от хора, които са обитавали Балканите във времената преди потопа – хиляди години преди Троянската война.

От друга страна, за гърците е доказано, че са роднини на обитаващите Африка етиопци. Преди деветнадесет години бе установено, че македонците (спадащи към българската народност бел.моя) не са роднини с гърците, които не принадлежат към по-стария средиземноморски субстрат, за сметка на това гърците показват близост с етиопците, като идването на южните ни съседи е било във времето на египетските фараони:
Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum, 3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.


Ако свидетелствата на езика се потвърждават от генетиката, то какво още е нужно, за да бъде призната истината? Не е ли време лъжите мърсящи паметта на дедите ни и отравящи съзнанието на много от нас, да бъдат разобличени? Не е ли време да се обясни на младото поколение, че носи кръвта на благородници, а това задължава за придържане към поведение на благородници: странене от пороци, търсене на справедливост, придържане към доброта и честност.

11.04.2018 г.

УНИКАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ – АХИЛ ПЕЛЕЕВ С КИКА!



Първото име на герой споменато в “Илиада” е това на Ахил. Този мъж се отличава с необикновената си сила, храброст и желязна воля. Не се колебае да се изправи дори пред най-славните бойци на трояните, не прекланя глава и пред царете на ахейците. Горд, своенравен, избухлив, синът на Пелей и Тетида, сякаш е олимпийски бог приел човешки вид.

Навярно необикновеният характер на Ахил е накарал хората в древността да създадат легендата, в която се твърди, че Тетида е морска нимфа, дъщеря на богът на морската стихия Нерей. Така вече има обяснение за особения нрав и забележителна външност на нейния син.

До към края на XIX век повечето учени бяха склонни да причислят Ахил към гръцкия етнос. За щастие, в началото на XX век се намириха прогресивни изследователи, които не се влияят от наложените вярвания и вместо това строго следват  фактите. Един от първите, които стигат до заключение, че името Άχιλλεύς не е гръцко, е Артър Еванс.

Същото мнение споделя и фламандският лингвист Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той дори уточнява, че Άχιλλεύς  не е гръцко, а е пеласгийско име и е сродно на лидийските и тесалийски речни названия  Άχέλης, Άχελῶς. За предгръцки (пеласгийски) произход на Άχιλλεύς  се изказва и проф. Хялмар Фриск.

Пеласгийският произход на Ахил Пелеев обяснява много неща. Не само името на древния герой няма смисъл на гръцки. Същото важи за името на майка му Θέτις/ Тетида. Проф. Хялмар Фриск е ясен и лаконичен: ”Приемането на пеласгийския характер (на името Тетида) изглежда нaложително.” - Der Umweg über das Pelasgische scheint kaum notwendig.”

Разбира се и името на Πηλεύς/Пелей – бащата на Ахил, също не е гръцко. Наставката -εύς в гръцки думи е индикация за чуждия им произход. Същото важи и за личните имена. Повече от ясно е, че Оρφευς, Σευθευς, Ότρεύς,  Τηρεύς, Πυρηνεύς,  Ζαγρεύς не са гръцки, а тракийски имена, както отбеляза преди време руският лингвист Юрий Откупщиков.

Съществуват и други доказателства за пеласгийския произход на Ахил. По време на късната Античност, но най-вече през ранното Средновековие, когато звездата на дедите ни изгрява отново, много неща засягащи произхода на героите от Илиада биват укрити.Истината обаче няма как да бъде унищожена. По Божията воля са останали древни изображения на Ахил, отличаващи се доста от традиционните.



В началото на ХХ век, през 1908 година, в Германия излизат няколко тома книги засягащи културата на старата елинска цивилизация. Авторите Фриц Баумгартен, Франц Поланд и Рихард публикуват красиви, а слабо познати изображения на статуи, фрески и т.н. Между уникалните скулптури има и такива на Ахил Пелеев. Една от тях притежава особено значение за нас защото древният герой е изобразен с кика.



Бръсненето на главата и оставяне на кика не е типичен за гърците обичай, а нещо, което траките и принадлежащите на тяхната общност пеласги практикуват. Плутарх разказва за особената прическа на Тезей (Θησεύς) и дава разяснение защо траките абанти и мизи бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно – Plut.Thes.5.1

Поради това, че е основател на Атина, Тезей дълго време бива считан за грък, но тези, които са чели Плутарх внимателно знаят за трако-пеласгийския произход на героя. Старият автор обяснява, че по майчина линия Тезей произлиза от рода на фригиеца Пелопс, докато по бащина принадлежи на Ерехтей и коренното население на страната - пеласгите, или първородните деца на земята както се изразява Плутарх - Plut.Thes.3.1

От Омир и Страбон, знаем, че минойски Крит е бил обитаван от пеласги, които дори са наречени богоравни. Благодарение на оцелелите фрески от Бронзовата епоха разбираме как са изглеждали пеласгите. Определени индивиди са изобразени с бръсната глава и кика, или няколко кики. Така освен писменото свидетелство на Плутарх, притежаваме и материално доказателство за това, че трако-пеласгите, или по-точно определени групи от тях носят кика.


Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Оцеляването на статуята представяща Ахил с кика действително е чудо. На враговете на народа ни са били известни доста неудобни за тях факти. Тези, които са хвърлили огромни усилия да изкарат дедите ни азиатски пришълци, са знаели за свидетелството на Йоан Малала, който е уверен, че българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев завежда в Троада.


    http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_208.html

Враговете ни са знаели също за трако-пеласгийския произход на Тезей, Пелей, Тетида, а и Ахил, както и за това, че трако-пеласгите носят кика. Същевременно са виждали как българите все още пазят обичая на предците си. Това е предизвиквало панически страх у създателите на лъжите за нашия произход. 

Всяко доказателство свързващо корените на народа ни с Балканите е трябвало да бъде унищожено и действително много неща са затрити. Става дума както за неудобни летописи, така и за статуи, епиграфски паметници и т.н.

Трако-пеласгийският прозихон на българите е причината в Атина да е имало паметници с гравиран свещения за дедите ни знак IYI, но по-късно, както отбелязва Стамен Михайлов, този епиграфски паментик е пренесен в Пергамон, а в последствие се озовава и в германски музей.

Въпреки действията на недобросъвестните индивид, много доказателства за древния балкански произход на българите са оцелели. Те са напълно достатъчни, за да наложат преразглеждане на официалните теории, напълно достатъчни са, за да се стигне до признаване на факта, че ние сме потомци на първия цивилизован народ, но съпротивата от определени среди е голяма.

Все пак някои държави са изградили престиж и туристическа индустрия, присвоявайки си постиженията на предците ни. Лобитата на тези държави ревниво ще продължават да защитават статуквото, защото наруши ли се то, последиците ще са сериозни, както по отношение на финансите, така и по отношение на имиджа. Тук вече става дума за оцеляване и това обяснява действията на чужденците. Непонятни са обаче действията на определени български учени.

Тези хора би трябвало да защитават истината, а не вредни за държавата ни неверни теории. Вместо да правят опити да избутат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите, би било по-почтено, изследователите на миналото ни да извършат признание за това, че дълго време са поддържани недоказани твърдения. Егото на шепа хора не може да е по-важно от имиджа и интереса на цял народ – българския.

Истината си пробива път, нейното тържество е неизбежно, непредотвратим е и триумфа на изстрадалия ни народ. Въпрос на време е когато не само всеки българин, но и цялото човечество ще знае къде най-рано е блеснала искрата на познанието и кои са тези, които са извадили милиони хора от тъмнината. 

Признания за водещата роля на старите балканци вече има. Доказателства за това, че древните прометеевци не са изчезнали, а ние носим тяхната кръв, също съществуват. Остава само едно – да се намерят смели учени, които да се опрат на истината и да измият лъжите от историята ни. Това не е просто едно добро дело, но и задължение на всеки, които носи българско самосъзнaние и се е посветил на науката.



Използвана литература:


1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, том II, под редакцията на Ив.Дуйчев, Г. Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-Заимова, Л. Йончев, П.Тивчев, отг.ред.проф. Ал. Бурмов, Институт за Българска История, БАН, София, 1958;
2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
3.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у изтоков европейской цивилизацией, Изд. Ленинградсого Университета, Ленинград, 1988;
4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
5.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;
6.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;
7.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
8.H.Fisk, Griechisches Etymologisches Woerterbuch. Heidelberg, 1960;
9.Die Hellenistische Kultur dargestelt von F.Baumgarten, F.Poland, R.Wagner, Zweite Aulage, B.G.Teubner Verlag, Leipzig & Berlin, 1908;
10.М.Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието.


11. Plutarch, The Paralel lives, The Life of Theseus, publ.in Vol. I of the Loeeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html




26.09.2014 г.

ОБЯСНЕНИЕТО НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

В скоро време възнамерявам да представя статия за троянската писменост. Тя е доста интересна, а връзката й със старобългарските руни изяснява доста неща. Приликите между азбуката ползвана от народа на цар Приам и дедите ни са доста. Става дума за около тридесет и три успоредици. Това количество е сериозно и изключва напълно възможността да се касае за случайност.


No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone



Понеже за доста хора определени неща не са известни, реших предварително да дам няколко разяснения. Доста от нас знаят за това, че мирмидоните водени от Ахил Пелеев срещу Троя са отъждествени с българите. Това прави старият летописец Йоан Малала. Подобно сравнение между българи и мирмидони срещаме и при Михаил Аталиат - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 373.

От друга страна старите българи са наречени мизи и пеони - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 340. Според сведенията на Херодот пеоните са колонисти от Троя -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy – Her. V. 13.

На пръв поглед тук има противоречие – как е възможно предците ни да са от един род с трояните и същевременно да се сражават против тях? Мизи и пеони са на страната на цар Приам, а мирмидоните са негови врагове.

За тези, които са запознати добре с историческите извори няма никакво противоречие. Троянската война не е сблъсък на различни по произход народи, а на хора делящи една кръв, език и погребални обреди. В Илиада думата варвари, т.е. чужденци не е употребена нито веднъж, а това показва, че става дума за вътрешен, а не междуетнически конфликт.



Срещу Троя се сражават не само мирмидоните на Ахил, но и абантите, а те са тракийски народ - Hesiod related that the name of Abantis was changed into Euboea from the cow Io, who was even said to have given birth to Epaphus in the island. (Hes. ap.Steph. B. sub voce Ἀβαντίς;; Strab l.c.) It would be idle to inquire into the origin of these Abantes. According to Aristotle, they were Thracians who passed over to Euboea from the Thracian town of Abae; while others, in accordance with the common practice, derived their name from an eponymous hero.



Самите ахейци са фригийски преселници. Страбон казва от ясно по-ясно, че Пелопс е довел своите хора от Фригия и, че полуостров Пелопонес е получил името си от тракийския герой Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”.


Атреидите Менелай и Агамемнон – водачите на коалицията против Троя, са потомци на фригиеца Пелопс:

- Ἀτρεύς, a son of Pelops and Hippodameia, a grandson of Tantalus, and a brother of Thyestes and Nicippe.

-Ἀτρείδης, a patronymic from Atreus, to designate his sons and descendants. When used in the singular, it commonly designates Agamemnon, but in the plural it signifies the two brothers, Agamemnon and Menelaus - William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology.


Тези важни сведения намираме и в работата на гръцкият автор Софокъл – Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древния Пелопс е варварин фригиец... Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010.

Пред стените на Троя са се сблъскали близки роднини. Дали причината за тази братоубийствена война се крие в заговори и манипулации на чужденци, или пък се касае за борба за власт, на този момент е трудно да се каже. 

Важното в случая е да се разбере, че няма никакво противоречие в това старите българи да бъдат отъждествявани както с мирмидони, така също с мизи и пеони.

Всички тези хора спадат към една и съща общност – палеобалканската. Тя е доста голяма, към не спадат още много племена като пеласги, дардани, гети, одриси, а дори и скитите. Разликата между тези хора е същата както разликата между добруджани, странджалии, родопчани и пиринци. Може да съществуват отклонения в диалектите, а и в народните носии, но като цяло се касае за хора, които са представители на един и същ народ – българския.

Немците също не са потомци на едно единствено племе. Жителите на днешна Германия са наследници на алемани, свеви, херуски, хамави, ингвеони, иствеони, хати, фризи, тенктери, тунгри, ангривари и др. Никой не намира това за странно. В такъв случай не би трябвало да се учудваме на твърдението, че българите са потомци на мизи, пеони, мирмидони и още много други древни балканци.

Жалко е, че тези неща не се поясняват добре на учиници и студенти. Жалко е, че българския читател не е запознат с тези важни подробности. Жалко е, че вместо истината, ние бяхме, а и все още сме принудеди да слушаме срамни лъжи за историята и произхода си.

Тези лъжи ни убиват защото не ни позволяват да живеем своя живот. Не ни позволяват да се докоснем до истинската си същност. Без самочувствие един народ е обречен да загине, а ние заслужаваме не просто самочувствие, но и гордост. Не сме поробвали никого, не сме изгаряли ничия писменост, нито осакатявали хиляди военопленници. Напротив, българите винаги са се държали като благородници и са показвали дух, за който мнозина могат само да си мечтаят.

Дадохме писменост, религия и култура на милиони хора. По този начин им дадохме и живот, защото ги спасихме от хаос и асимилация. Българите пазеха границата на Европа и с това гарантираха не само свободата, но и бъдещето на западноевропейците.

С цената на скъпи жертви княз Тервел спря арабското нашествие в началото на VIII век. По-късно, пред XIV век дедите ни забавихе сериозно турците и така дадоха време на останалите европейци да се организират. Дори в решителната битка пред стените на Виена, за свободата на Европа се бият българи. Павел Бакич се сражава смело със своите хора и не позволява на озверелите азиатци да настъпят...

Европа забрави тези неща, но днес ние имаме възможността да й напомним и да изискаме не само нужното признание, но благодарност. Без българите светът щеше да е тъмно място.



1.02.2014 г.

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ


Още в далечното минало събитията от Илиада пленяват съзнанието на много хора. Един от най-ярките персонажи в тази творба е Ахил Пелеев. Неговото име е вплетено в първия стих на древния епос. Смелостта и силата на този герой го правят труден за забравяне. Смъртта на мирмидонския боец не слага край на славата му, а дори напротив – прави я вечна.


http://static3.wikia.nocookie.net/__cb20121123081424/legendofthecryptids/images/3/3e/(Wargod)_Achilles_the_Cruel.png


От свидетелството на Омир знаем, че Ахил е син на мирмидонския цар Пелей и Тетида. Военното си обучение младия благородник получава от Феникс, а знанията за лечение на тялото от кентавъра Хирон. Тетида предсказва на своя син, че той може да живее дълго и безславно, или пък може да стане прочут, но ще загине млад. Ахил избира второто и се включва в ахейския поход срещу Троя. Там след много подвизи той намира смъртта си, покосен от стрелата на троянеца Парис. Преданията разказват, че попадайки в ада, Ахил става един от съдниците на душите...

Векове наред паметта на този герой е почитана. Във владенията на траките, недалеч от делтата на Дунава е имало остров смятан за свещено място на Ахил. Според Помпоний Мела там са погребани останките на славния благородник. Павзаний пък разказва за храм и статуя на героя на това място. На отсрещният бряг на Черно Море, в земите наречени от Теофан Стара Велика България се намира Стадионът на Ахил. Пак на територията на Стара Велика България ca селищата Ахилеум и Мирмекион (дом на мирмидони). В Стара Велика България е и друго място свързано с Ахил. Древните извори разказват, че край делтата на река Днестър се намира кулата на Неоптолем. Това е прозвище на сина на Ахил. За тези неща пише Георги Сотиров цитиращ Страбон.

Омир нарича Ахил водач на мирмидони-войнствен народ обитаващ Тесалия. В по-късни времена обаче различни манипулатори представят сина на Пелей като грък. Това вярване се поддържа дълго време, макар да не е подкрепено от никакви факти. Нито ахейците, нито пък спадащите към тях мирмидони са гърци. Ахейци, или ахеи идва от акеи-вои, хетите наричат родината им Акиява. Акеи се обяснява с яки-здрави, силни, а вои отговаря перфектно на стбл. вои-бойци.

Най-древните топоними и хидроними от Тесалия нямат гръцка, а българска етимология. Вл. Георгиев даде обяснение на името на река Пеней с думата пена-пяна, т.е Пеней означава пенлива река. За да обясни значението на името на планината Олипм Георгиев предлага санскр. лумпати-чупя, троша, т.е. Олимп = място с отломки, скалисто място. Пропуснати са обаче блг. лупам, лумя-ломя, чупя диал. лупвам, лумвам-чупя, троша.

Анализирайки името на река Митус, Георгиев твърди, че то идва от по-старо Мутус и сравнява с армен. mutcтъмен и англ. mudкал. Пропуснати са българските думи мътя, мътен, мътилка, смут, а и хидронима Мътивир. Селищното име Азорос е сродно на фригийското Езареис, чиято етимология намираме с българските думи яз, езеро. Пиерия е планинска област, чието име е сродно на тракийския топоним Перинт и планинското име Пирин...Самото име Тесалия има съвсем логично обяснение на български език. Тази област представлява плодородна равнина заобиколена с планини, т.е. най-забележителното за Тесалия е това, че тя е поле. Етимология можем да намерим със стблг. тесати-тесам, т.е. режа, изравнявам...

След като предците на Ахил Пелеев са говорили език показващ смайваща близост с българския, то е пълен абсурд този човек да бъде определян за грък. Впрочем имало е и съвестни автори, които не са се побояли да кажат истината. Йоан Малала споделя, че българите от негово време са наречени мирмидони, чийто вожд е бил Ахил.


За българи в армията на Ахил пише по-късно и Йоан Цеца, който използва израза хуни-българи-мирмидони.
               
http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html

Сведенията на Малала и Цеца обясняват защо посветените на Ахил места са в землищата на траките и техните близки роднини скитите. Би било обсурдно враговете на гърците да почитат гръцки герой. Самото име Ахил няма гръцка етимология. Преди повече от сто години Артър Еванс писа, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани нескопосано. Британският учен дава пример с имената на Одисей, Радамант и не на последно място Ахил A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67.

Фламандският езиковед Ван Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς  не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. С името на тесалийската река Άχελῶς Георгиев свързва фригийската дума ακαλαвода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

Всъщност правилното име на Ахил е Акил, Акал така е документирано в микенски документи с Линеар Б.


Името Акил е сродно на тракийските Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес. Връзка покзва и тракийският етноним келе-гери. Тези хора са локализирани от Плиний Стари в Мизия, а мизите са отъждествавани с българите в продължение на хиляда години.

Ван Виндекенс и Георгиев са прави донякъде свързвайки името на Акил/Ахил с тракийските думи за вода, извор. Да обаче първичното значение на ακαλα, ακελε  е не просто вода, а това, което тече, избликва, извираАкил/Ахил не означава воден, речен, а чедо, потомък. Името се обяснява с блг. кълна, покълвам, стблг. челядъ-челяд, потомство, родени в семейството и блг.диал. чиляк-човек.

В древността челядъ се е произнасяла като келадъ. По-стария вариант на стблг. чендо-чедо, намираме в трак. кенто, кендо-чедо. Акил/Ахил е със същата семантика както българските имена Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Нека обобщим представените до този момент факти.

1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλαвода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

5. Името на Ахил е свързано с тракийските лични имена Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес и тракийския етноним келе-гери.

6. Келе-герите са от групата на мизите, които от своя страна биват отъждествявани с българите в продължение на цяло хилядолетие.

7. Ахил означава човек, потомък, роден в семейството, а съответстващи български имена са Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Малала е знаел добре какво говори определяйки българите като същият народ, на който принадлежи и Ахил. Ако Тесалия не бе дом на наши предци, как тогава Пеней Олимп, Азорос, Митус, Пиерия и т.н. се обясняват на български език?

Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..."  “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

 Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.


Всички тези факти са пренебрегнати от болшинството историци и езиковеди. По този начин бе дадена възможност на спекулантите да съчиняват лъжи и да представят една невярна картина на далечното минало. Днес обаче е трудно да се лъже. Доказателствата за древният произход на българите се трупат за ужас на враговете на истината.

През ХХ век излязоха две обширни антропологически проучвания доказващи европейските корени на българския народ. Тези изследвания обаче не бяха популяризирани, само шепа специалисти знаеха за тях и си мълчаха. С идването на XXI век обаче нещата взеха да се променят. Пак има опити за информационно затъмнение, но интернет не се цензурира лесно.

Неотдавна излезе генетично изследване, което показа, че значителна част българите са потомци на население обитаващо Балканите още от Каменната епоха. Щвейцарският институт Игенея обяви половината от българите за наследници на траките. По-късно едно изследване на БАН потвърди, че изобщо не може да се говори за изчезване на траките...

Нека учените гузно да мълчат. Доказателствата за древните ни балкански корени ще стават все повече и повече. Поддръжниците на тезите за азиатския произход на българите са стъпили на камък, който се клатушка здраво и ще падне с голям трясък.
Истината е на наша страна и ще ни донесе престиж и заслужена слава.

Славата обаче е фина дреха, която не пасва на всеки. За да имаме право да носим името на дедите си с гордост ние трябва да сме като тях. Те бяха силни и храбри хора, които подобно на Ахил никога не избираха лесния път. За това и станаха славни. Нередно е да чакаме някой друг да ни оправи живота, а същевременно да се гордеем с предците си. По-добре е да направим така, че идните поколения да споменават имената ни с възхищение, да ни запомнят като тези, които възродиха България – земята на вечните герои.



Използвана литература:

1.Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;
2.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;
3.G.Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquity, Onomastica 37, Canadian Institute of Onomastic Scienes, Quebec, 1969;
4.V.Georgiev, La topomymie ancienne de la peninsule Balkanique et la these Mediteranne, Academie Bulgare des Scienses, Sofia, 1961;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;
7.СЕРГЕЙ ЛЕСНОЙ, ИСТОРИЯ в НЕИЗВРАЩЕННОМ ВИДЕ СБОРНИК СТАТЕЙ, ЗАГАДКА БОЛГАР, Берлин 2003;
8.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE 10.BULGARICAE, Институт за Българска История, БАН, София, 1958
Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941