СТО ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ИНТЕРЕСНИ ИМЕНА ОТ ЗЕМИТЕ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България знаем благодарение на летописците Теофан и Никифор. Сведенията им не са особено ясни, но са допълнени от документа познат като Именник (на българските князе). В него се казва, че 515 г. преди Аспарух, дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. Oбщо взето може да се каже, че Стара Велика България е обхващала територията на Южна Румъния, като периферията е опирала до земите край Азовско Море. Точно там е и мястото, в което са властвали носещите тракийски имена монарси на съществувалото по-рано Боспорско Царство.

Неговият изгрев е през V век преди Христа, точно тогава, когато на Балканите одрисите създават могъща държава предизвикваща страх, възхищение и завист у съседите. Първия господар на Боспорското Царство носи името Спараток, а така е назован и един одриски владетел от същия период: Спараток I. Цитираща Анохин, д-р Ружа Попова предава виждането на руския учен по отношение на това, че боспорския благородник Спараток I е де факто брат на одриския цар Ситалк, познат от разказа на Херодот.

Идентичните имена на одриския и боспорския владетел са нещо интересно, защото не се касае за изолирано явление. В земите, които Теофан и Никифор наричат Стара Велика България, са регистрирани между V в. пр. Христа и IV в.сл. Христа още четиринадесет тракийски царски имена. Става дума за: Адаиос, Бас, Берисад, Битюс, Гордис, Косина, Котис, Мидатос, Мостис, Реметалк, Рескупорис, Садала, Севт,  Спокос.

Значителното количество на тракийски царски имена в земите на Стара Велика България е един неудобен факт, за който доста изследователи не обичат да говорят. Не се отваря и дума за факта, че във въпросната територия, по време на Античността са почитани Тракийския Конник, Дионис, Сабазий, Кибела. Открити са доста оброчни плочки с изображение на Хероса, а имената на посветителите са безспорно тракийски – Севт, Мокус и др.

Следи от култа към бог Дионис

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky18.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

По отношение на тракийските паметници от Северното Черноморие, д-р Ружа Попова споменава следното: “...в Северното Черноморие съществува значителен тракийски масив, който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно установен, но вероятно с променлив брой в различните епохи. Културата на това население успява да окаже достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население и оставя трайни следи.”

Улица от Олбия, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky23.jpg

Боспорски бойци, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky25.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

Надгробни паметници от Северното Черноморие (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

http://annales.info/skif/skifkrim/t45.htm

Несъмнено, броя на траките в земите на север от Дунава и Черно Море е бил значителен. Проучванията на учените В.Латищев, В.Струве, М.Тихомиров, Д.Калистова, С.Крыкин, О.Дашевская, К.Влахов и др. доказват това убедително. Керамиката от земите на Черняково и Сънтана-Муреш има прототип в земите на Южна Румъния и Северна България. Освен това, на писмени паметници от различни времена са документирани следните тракийски имена:

Аброзеос, Авлузелм, Авлузен, Адаиос, Ак, Акия, Алдиос, Апатуриа, Ардарос, Ата, Атес , Атас , Атюс, Баба, Багос, Багес, Багиос, Байо, Баламир, Банас, Бас, Басар, Баста, Битюс, Батак, Батас, Батий, Батон, Батул, Берисад, Бес, Бистус, Битюс, Боискос, Болас, Бостас, Ботис, Ботос, Ботул, Вастубалос, Великус, Вензис, Властос, Войдес, Гадеис, Гастий, Герман, Гоискос, Гордис, Гокон,  Гото, Дада, Дадас, Далазелмис, Даос, Деиос, Дизас, Дизазелмис, Дизурос, Дроболус, Дулас, Дула,  Дулон, Диюрпанаис , Ерак, Ерми, Ермос, Зазус, Зиа, Карпос, Кодрос, Коко, Косас, Косина, Котина, Котис, Котион, Котон,  Котутион, Кузос, Ма, Мазис, Масас, Мастун,  Менулос, Месес, Мидакос, Мидатос, Мирина, Мокос, Мокиос, Мокус, Мостис, Мукапор, Мукатралис, Муса, Нана, Нано, Олгасус, Папас,  Перисал, Пюрос, Реметалк, Рескупорис, Рома, Сагариос, Садала, Сатрабат, Севт, Сисул, Скозос,  Спароток, Спаробаис, Спартокион, Спокос, Стуран,  Сурос, Тамира, Тата, Татис, Тарула, Татус, Тракида, Трасулос, Тюнос.

От този списък следните лични имена са базирани на племенни названия: Бес, Гето-миз, Тракида, Трасулос, Тюнос, идващи от беси, гети, мизи, траки, тюни. Към тях може да се добави и Даос, идващо от даи, даки.

Особен интерес представляват имената Дула, Дулас, Дулон. Най-често във времето на Античността те се срещат по надписи от долината на Струма, срещат се също по печати на тухли от IV-V век от областа Мизия, която по това време е наречена и България от Св. Йероним.   

Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.

Ерми, Ермос са също интересни имена защото отговарят на старобългарското родово име Ерми. Паметниците, по които се срещат тези имена са датирани II-III век. Малко по-рано, във Филипополис (Пловдив) е живял Св. Ерм, който е ученик на Апостол Павел и е споменат от него в Новия Завет. Тук е мястото да се уточни, че Ерми, Ермос са вдъхновени от името на бог Хермес, а той е богът на тракийската аристокрация според Херодот.

Мостис предизвиква любопитството ни не само защото се среща в Боспорското Царство и в Тракия, като име на одриски владетел, но и поради силната си прилика със стблг. лично име Мостич (чъргубил по времено на Симеон Велики).

Като теофорни, т.е. вдъхновени от името на определено божество можем да определим Багиос, Вензис, Котутион, Масас, Месис, Рома. 

Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог. 

Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам. 

Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам. 

Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод. 

За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.

Към горния списък на документирани по време на Античността имена, трябва да добавим също Аспург, Бораспос, Байораспос. Те официално са ирански, но хората твърдящи това заобикалят две важни подробности. Първата е, че думата аспа-кон е заемка в староперсийския, а другата подробност е, че аспа, еспис е тракийска дума за кон. Срещаме я в епитетите на Хероса – Ут-аспиос и Вед-еспис.

Сега възникват няколко въпроса:

I.Aко в земите на Стара Велика България са живели значителен брой траки, къде са изчезнали те?

II.Защо тези иследователи на нашето минало, говорещи за българи в Приазовието пропускат силния тракийски елемент в този регион, та нима 1100 години отъждествяване на българи с мизи-най-големия тракийски народ е нещо маловажно? 

III. Защо след като характера на намиращата се в Черноморските степи Черняковска култура е тракийски и има обилни свидетелства за вековно присъствие на траки в региона между делтата на Дунава и АзовскоМоре, продължават спекулациите относно етническата принадлежност на хората, на които принадлежи Черняковската култура?

IV. Толкова ли е трудно да се приеме, че живеещите на север от Дунава гети, мизи и др. техни роднини са “варварите”, които неспирно са нападали Римската Империя с цел да прогонят окупаторите от родните си земи? 

При условие, че Теофилакт Симоката отъждествява в три свои книги “варварите славени” с гетите, а отъждествяване на мизи и българи има в продължение на повече от хилядолетие, не е трудно да се види, че през 680 година страната ни не е завзета от нови хора, а е освободена от представители на древно балканско население, което обитава земите на север от Дунава от незапомнени времена.

Военният съюз на “варварите славени” и "прабългарите" е поне от 513 година. Всеки историк би трябвало да знае това добре. Този съюз е между родини, защото става дума за обединение на гети и мизи – хора говорещи същия език както и останалото коренно население живеещо на юг от Дунава.

До кога ще си говорим за (пра)българи идващи от Азия и русокоси нашественици от Припятските блата? 

До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?

Истината е, че България е свещено място, което е бранено от дедите ни и, което е напоено с тяхната кръв. Нашия народ никога не се е примирявал с идването на окупатори. Въпреки сатанинската жестокост, с която са третирани предците ни от различни нашественици, стремежа на българина към свобода никога не е угасвал.

Не бива да угасва и сега, когато хищници са заръфали Родината ни, ламтящи за богатствата на нашата земя. Трябва да осъзнаем, че България не е просто дом, тя е нашия живот, нашето бъдеще и не можем да си позволим да я загубим. Борбата няма да е лека, но кога истинските българи са се плашили от трудностите? 

Познавайки корените си, ние познаваме и възможностите си, а те са огромни, просто трябва да ги използваме. Познавайки корените си, ние имаме здрава основа, стоим здраво на земята, която е родила първите царе, първите строители на Европа и вечните поддръжници на светлината.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?

Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.

                                  

Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран – събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт –вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват – Κροβατ.

Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон– грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!

КАКЪВ ЕЗИК Е ГОВОРЕН В СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ?

Понастоящем политици и учени поддържат две теории за произхода на дедите ни. Тюркската се разклати сериозно, но тези, които са получили титли защитавайки я, няма как да се откажат от нея. Другите, вярващите, че нашите корени са в Памир и Тибет също не се отказват от вярването си, макар да виждат, че доказателствата за балканския произход на народа ни се трупат с главоломна скорост. 

И двете теории се наложиха по един и същи начин. Информацията, която достигаше до читателите бе представяна селективно. Неудобни факти и проучвания бяха пропускани.

Както поддръжниците на тюркската, така и симпатизантите на иранската теза говорят за Стара Велика България, но са на мнение, че това не е древната земя на дедите ни. 

Смята се, че българите, от които произлиза Аспарух са пристигнали в Черноморските степи и Кавказ сравнително късно – II- VI век. Вярва се също, че древният език на предците ни няма родствена връзка с днешния, а е от иранската, или тюркска група.

В случай, че това отговаряше на истината, то в Приазовието, преди II век не би трябвало селища и реки, чиито названия могат да се обяснят с помоща на българския език. Все пак един народ налага свои топоними и хидроними едва след трайното си заселване в дадена територия.

Нека да видим как стоят нещата в действителност. Нека проверим какъв е бил езикът на древните обитатели на земите, които Теофан Изповедник нарича Стара Велика България. Територията на тази наша държава съвпада до голяма степен с владенията на Тракийското Боспорско Царство. Там са живели скити, траки, кимерии, сармати, гръцки колонисти, евреи и т.н.

http://dalida.blog.bg/photos/3005/original/kubrat.jpg

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg

Данните за езика на най-старите обитатели не са много, но за сметка на това ясно показват що за хора са живели във въпросната територия. Ценен източник на езика на древното население е Плиний Стари. Той е живял през I век и е написал книги засягащи геогрaфията и историята на региона, който ни интересува. В своята “Естествена История” римският автор споменава няколко глоси, думи от езика на местното население. В случая се касае за скитите – народ обитавал земи от нашата Добруджа, та чак до Индия и Иран.

Първата глоса е битии, това било име на жени, които биели с очите си, а такива жени се срещали също сред тракийското племе трибали и илирите: “ 16...esse eiusdem generis in Triballis et Illyris adicit Isigonus, qui visu quoque effascinent interemantque quos diutius intueantur, iratis praecipue oculis, quod eorum malum facilius sentire puberes; notabilius esse quod pupillas binas in oculis singulis habeant. 17- huius generis et feminas in Scythia, quae Bitiae vocantur, prodit Apollonides.” HN.VII.16-17

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

Битии се обяснява най-добре със стблг. бити-бия, удрям. Анализирайки тази глоса О. Трубачов смята, че не може да е скитска понеже нито в иранския, нито в индийския има дума с корен би и значение бия:  “Действие чар было убийственное в буквальном смысле (ср. о том же послеплиниевский компилятор Солин), чем и продиктовано наше отнесение глоссового bitia- к и.-е. диал. *bh- 'бить, убивать', кстати, неизвестному ни в иранском (в том числе скифском), ни в индоарийском...”

http://groznijat.tripod.com/sci_lang/trubachev.htm

Това заключение на руския учен е меко казано странно. Далеч по-логично е да се каже, че щом скитската глоса битии-биещи не се среща в иранския, то най-вероятно скитите не са иранци.

Това прочее проличава и от друга скитска глоса, а именно мес плен – скитското име за месечината (луната) според Хезихий. Mec отговаря на българската дума месец, луна и на иранската маха-месечина. Плен отговаря на българската дума пълен и на иранската перена- пълен, цял. Мес плен стои  доста по-близо до българското мес(ец) пълен отколкото до иранското маха перена.

И в този случай Трубачов решава, че Мес плен-месец пълен, не принадлежи на скитския език поради това, че иранските езици не могат да представят най-близките думи. Отново странно и нетипично за науката заключение.

За наше щастие Плиний Стари дава и други скитски глоси. Той пояснява, че местното население нарича Азовско Море с името Темарунда, което в превод значело майка на морето – Matrem Maris. B миналото се е вярвало, че Азовско Море храни водите на Черно Море и поради тази причина Азовско Море е наричано и Майчино.

Трубачов вижда в частицата Тем думата тъмен и смята, че тя не е нито скитска, нито тракийска, макар тракийското присъствие в региона да е добре документирано и тракийският език се асоциира с кимерийския: “Нет оснований считать его и фракийским, хотя фракийские включения (главным образом, династические имена) в ономастику Боспорского царства известны, и хотя с фракийским ассоциируется, скажем, киммерийский.”

http://groznijat.tripod.com/sci_lang/trubachev.htm

За пореден път срещаме странно заключение на Трубачов. Той смята, че тракийската дума за черен, тъмен е керс, сякаш в езика на един народ няма синоними. Прочее, иранската дума за черен, тъмен е акшаена. Тем отговаря най-добре на стблг. тьма-тъмнина, тъмно. Среща се разбира се и в тракийските топоними Темброгиос, Теменодури и др. Тяхното съществуване не е споменато от Олег Трубачов, а това би трябвало да бъде направено.

Той пропуска да направи сравнение на елемента –да в Темарунда с тракийската дума да-майка. Тя се среща на надписите от Дуванлий.Думата да означава по-точно хранителка, дойка, като най-близки по значение и двучене са блг. дада, дода, дайка- по-голяма сестра, хранителка, дойка. Възможно е Трубачов да не е бил запознат с българския език, възможно е също да му е било попречено от тоталитарната цензура.

Да продължим със сведенията на Плиний. Той казва, че на езика на местното население името на река Дон е Син(ус) – HN.VI.20.  Според Вл. Георгиев древните имена на реките притежават смисъл вода, река, течение – Тракийският Език, с.59. И.Дуриданов споменава тракийския град Синтос, Синдос и смята, че това е било първоначално речно име, което е сродно със староинд. синду-река и староперс. хинд-река – Езикът на Траките, с.81. Най-древното име на река Дон, а също и на тракийското селище Синтос се обяснява със стблг. шентати-бунтувам се (движа се), а и съвременната шетам-движа се (тя обаче е загубила носовката си).

Тук е мястото да се добави, че на територията на Стара Велика България е живяло племе с име синди. Някои наши учени (Гергова, Лазова) изказват предположение за връзка между синдите от Приазовието, с тракийското племе синти - The Ethernity of the Burial Rite. The Throne and the Sitting Deceased, Acta Terrae Septemcastrensis V.1. За синтите се знае, че са морeплаватели. Те са старите обитатели на остров Лемнос – Д.Дечев, Die Thrakischen Sprachreste, с.445. Значението на синти, синди е – тези, които се движат, тези, които прекосяват водите, морето. Според Трубачов синди означава речни – Indoarica…с.275.

Други глоси от езика на древното население на Приазовието, Черноморските степи и Добруджа дава Херодот. Разкзвайки за скитите, бащата на историята споменава името на едно от оръжията им – сагарис – Her. I.215, VII.64. Това е бойна брадва, а най-близката дума до скитската сагарис е блг. секира. Иранската съотвестваща дума е тапар, а староиндийската е парашу-брадва, бойна брадва, секира.

Херодот представя още ценни глоси. Той пояснява, че на скитски арима означавало едно - Her. IV.27. Арима съотвества на стблг. алемъ-първи, гал. pемо(н)- първи, а и на името на древния град Ариминум. Той е на Апенините, на брега на Адриатическо Море, точно в региона, в който Страбон локализира траки, заселили се там след Троянската Война: “…allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias” - Strab, 12.3.25. Съществува и тракийско лично име Аримеотес, чието значение е първи, първи син, първо чедо. Армулена пък е епитет на тракийската богиня Хера, т.е. първата, съпругата на върховния бог.

Към арима Херодот добавя и глосата спу-око -Her. IV.27. За разлика от другите глоси, тя има съотвествие в староиранския. Там око е кашман, но пазач, гледач е спаш. Срещат се паралели и в други езици като латинския например – спекаре-гледам, ау-спекс- жрец. Щеше да е странно, ако нямаше българско съотвествие, намираме го в спасъ-спасител, спасявам, спасение. Съотвества също и тракийското крепостно име Σπαθιζος- убежище, място на спасението. Първоначално значението на спасявам, пазя, пася е наглеждам, наблюдавам.

Бащата на историята ни снабдява и с други скитски глоси. Една от най-интересните е ойор-мъж - Her. IV.110. Тя има иранско съотвествие – вира-герой. Съществуват и други сродни думи, това са галската уир-мъж, латинската вир-мъжи българските виря, вирея, да не забравяме и стблг. извирати сеѧ- издигам се. Коренът вир има значение сила, мощ, стремеж. 

Когато тези сравнения бъдат представени, вече ще е трудно да се твърди, че скитският език спада към иранската група, освен, ако някой не прояви наглостта да обяви гали и римляни за иранци.

Може да се добавят още глоси, но и от представеното до тук става ясно що за език е говорен в земите на Стара Велика България. Не става дума за някаква чужда и непонятна реч, а за древен вариант на българския език:

битии-бити-бия

мес-месец, месечина-луна

плен-пълен

тем-тьма-тъмнина, тъмно

да-дайка, дойка, дада

синт- шентати-бунтувам се, движа се

сагарис-секира

арима-алемъ

спу-спасъ-спасител, гледач

ойор-виря

Някои от тези думи са документирани повече от 1000 години преди времето на Аспарух. Вижда се, че още през V век преди Христа нашият език не само е говорен в Европа, но и в територия, която по-късно е наречена Стара Велика България.

Разбира се езикът ни е говорен не само в Приазовието, но и на юг от Дунава, но когато Теофан пише за дедите ни, Римската Империя е твърдо решена да върне под своя власт райското кътче наречено Тракия. То е богато на злато, сребро, мед, дървен материал, жито, просо, ръж, а най-вече и на способни войници.

Фанатичното желание на така наречената Византия да заграби отново земята ни е причина да се постави табу върху споменаването на това, че българите са изконно население не само на Приазовието, но и на Тракия. Лаоник Халкондил се осмелява да нарече българите местен народ и за малко не попада на кладата. При такива условия кой би се наел да каже истината? Само шепа хора нали...

Истината не е сложна, но е неудобна за мнозина. Така наречените “ирански” скити са от същия произход както и хората, които римляни и гърци наричат траки. Стефан Византийски си го казва направо – скитите са тракийски народ. 

По-рано Дион Касий причислява тракийското племе даките към скитите. Още по-рано Страбон обяснява, че саките са източни скити, а живелия през век Аристофан казва – саките са траки.

За Страбон сарматите са от рода на скитите, Прокопий пък доуточнява, че сарматите спадат към семейството на гетите. Плиний причислява костобоките към сарматите-скити, но костобоките са си траки.

Самото име скити има паралел в тракийската ономастика. Става дума за тракийското лично име Скито-ток. То е записано на златния пръстен от Дуванлий. Страбон е този, който обяснява какво е значението на народностното име скити – “ancient Greeks — just as they embraced the inhabitants of the known countries of the north under the single designation "Scythians" ("or "Nomads," to use Homer's term)- Strab.I.II.27.

Старият автор обяснява, че скити означава номади, т.е. скитащи. Проф. Г. Ценов обясни отдавна въз основа на това свидетелство, че етимологията на скити идва от стблг. скытати сѧ- скитам се. Ето, името на скитите, споменато преди повече от 2500 години има обяснение не на ирански, или тюркски, а на старобългарски. Страбон дава и друго ценно сведение. Той казва, че в дълбока древност гърците са наричали всичките си  северни съседи с името скити, т.е. народът наречен траки също е носил названието скити. Това е така защото по времето на Бронзовата епоха някои от племената от земите ни са продължавали да скитат поради това, че са се занимавали със скотовъдство. В Дунавската равнина и Черноморските степи климатът е по-подходящ за развъждане на животни, отколкото за земеделие.

Тези изключително важни данни за жалост не се споменават от поддръжниците на тюркската и иранска теория за произхода на българите. По този начин става възможно да се правят най-различни спекулации относно произхода и прародината на предците ни.

По принцип не е никак трудно да се разбере, че дедите ни са първият цивилизован народ на Европа. На нашия континент предците ни първи усвояват организираното земеделие, скотовъдство и металообработването. Това им позволява да изградят здраво и силно общество, в което населението расте с огромна скорост. След време Балканите са пренаселени и трябва да се търсят нови земи за колонизация. Най-близките територии са Черноморските степи. Там предците ни се заселват преди повече от 6000 години.

Това обяснява смайващите прилики между културите Варна, Кукутени, Румъния и Триполие, Украйна. Керамика, жилища, идоли, погребални ритуали показват, че тази огромна територия е обитавана от едни и същи хора. Те са в непрекъснат контакт, като трябва да се отбележи, че нашата страна е главен износител на метали и метални предмети в земите на север от Дунава.

Не само търговията между дедите ни в Тракия и Черноморските степи е непрекъсната, предците ни дават подслон един на друг по време на бедствия и войни. Страбон свидетелства, че гети и мизи обитават както южния, така и северния бряг на Дунава и подобно на трибалите понякога прекосяват реката.

За това, че езикът на дедите ни обитаващи различни региони се запазва близък, свидетелстват паралелите в топонимите от Приазовието и Тракия.

ПРИАЗОВИЕ              ТРАКИЙСКИ ЗЕМИ                                  
ПАНТИ КАПА –  КАПИ СТУРИЯ

КОРКОН ДАМА-УСКУ ДАМА

СИБРИ АПА        -ЗАЛД АПА

ТЕМАРУНДА     - ТЕМБРОГИОС

ГОРГИПИЯ         -ГАРЕСКОС

САЛ ОСТА          -ОСТА ФОС

ДОРУ                   - ДУРО СТОРУМ

КАЛИ ОРДИ       -КАЛИС

СУРУВА             - СУРА БАРА

ТАМУ РАКА     - РЕКИОС      

Думите капа, дама, апа, тем, гор, оста, дор, кал, сара, сита, сур, река отговарят на българските копа, дом, вапа, тьма, гора, устие, двор, кал, езеро, сур, река.

Паралели срещаме не само в топонимите от Приазовието и териториите населени с траки. Доста успоредици са налице и в личните имена. Благодарение на различни писмени паметници ние можем да видим, че в земите на Стара Велика България са живели хора, наричани от римляни и гърци с названието траки:

ПРИАЗОВИЕ              ТРАКИЯ

АВЛУЗЕН                    АВЛУЗЕН

БЕРИСАД                   БЕРИСАД

БИТЮС                       БИТЮС

ВИСТАС                      ВИСТАС

ДИЗАС                         ДИЗАС

ДУЛОН                        ДУЛЕС

КОЗИС                         КОЗИС

КОТИС                        КОТИС

МУКОС                       МУКОС

РЕМЕТАЛК                РЕМЕТАЛК

РЕСКУПОРИС          РАСКУПОРИС

САДАЛА                     САДАЛА

САЛОС                        САЛОС

СУРА                            СУРА

СЕФТ                           СЕФТ

СПАРОТОК                СПАРОТОК

Паралелите в топонимите и имената са интересни, нали? Да, но от тях поддръжниците на иранската и тюркска теза за произхода на народа ни бягат като дявол от тамян. Това нито е научен подход, нито пък е почтено. Не ни е казано и това, че векове преди Аспарух, царете Котис, Рескупорис и др. са имали родови тамги като тези, които срещаме по старобългарските паметници.

Ето какво се получава когато цялата истина бъде показана – едва ли някой разумно мислещ човек би повярвал, че дедите ни не са древен балкански народ. Всеки, който е непредубеден може да установи, че по време на Късната Античност и Ранното Средновековие в Приазовието и Тракия не се появяват нови народи.

Промяната се състои в това, че от тези земи са изгонени паразитиращите римски колонисти. Те са живели на гърба на местното население, чиято култура и език са се опитвали да унищожат...за щастие без успех.

С цел да се въведе объркване римските писатели не са обяснявали, че траки, скити, кимерии са само различни групи на един и същ народ – този, от който произлизат Залмоксис, Евмолп, Тамир, Лин и Орфей. 

Този народ е познат от Късната Античност насам под името българи. Премълчани са езиковите, културни и религиозни прилики между различните групи. Вместо това са се ковали заговори и са се настройвали роднини едни срещу други.

Често съм се питал – какво точно е дало сила на предците ни по време на чуждото подтисничество? Трудно ми е да си представя упорството на дедите ни да запазят своето. Любовта им към старият език, обреди, обичаи е била неизмерима. Именно верността към род и реч е помогнала на старите българи да се запазят като народ. 

Помогнала е и обичта. Тези от предците ни живеещи на север от Дунава до края на VII век са можели да оставят своите братя под римско подтисничество, но не са го направили. С цената на кръвта си те са извоювали свободата на роднините си през 680 година. Българинът винаги е обичал своите и винаги е рискувал живота си, за да им помогне. Време е да оставим различия и гордост настрана и да си припомним за тази братска любов

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Още в далечното минало събитията от “Илиада” пленяват съзнанието на много хора. Един от най-ярките персонажи в тази творба е Ахил Пелеев. Неговото име е вплетено в първия стих на древния епос. Смелостта и силата на този герой го правят труден за забравяне. Смъртта на мирмидонския боец не слага край на славата му, а дори напротив – прави я вечна.

http://static3.wikia.nocookie.net/__cb20121123081424/legendofthecryptids/images/3/3e/(Wargod)_Achilles_the_Cruel.png

От свидетелството на Омир знаем, че Ахил е син на мирмидонския цар Пелей и Тетида. Военното си обучение младия благородник получава от Феникс, а знанията за лечение на тялото от кентавъра Хирон. Тетида предсказва на своя син, че той може да живее дълго и безславно, или пък може да стане прочут, но ще загине млад. Ахил избира второто и се включва в ахейския поход срещу Троя. Там след много подвизи той намира смъртта си, покосен от стрелата на троянеца Парис. Преданията разказват, че попадайки в ада, Ахил става един от съдниците на душите...

Векове наред паметта на този герой е почитана. Във владенията на траките, недалеч от делтата на Дунава е имало остров смятан за свещено място на Ахил. Според Помпоний Мела там са погребани останките на славния благородник. Павзаний пък разказва за храм и статуя на героя на това място. На отсрещният бряг на Черно Море, в земите наречени от Теофан Стара Велика България се намира Стадионът на Ахил. Пак на територията на Стара Велика България ca селищата Ахилеум и Мирмекион (дом на мирмидони). В Стара Велика България е и друго място свързано с Ахил. Древните извори разказват, че край делтата на река Днестър се намира кулата на Неоптолем. Това е прозвище на сина на Ахил. За тези неща пише Георги Сотиров цитиращ Страбон.

Омир нарича Ахил водач на мирмидони-войнствен народ обитаващ Тесалия. В по-късни времена обаче различни манипулатори представят сина на Пелей като грък. Това вярване се поддържа дълго време, макар да не е подкрепено от никакви факти. Нито ахейците, нито пък спадащите към тях мирмидони са гърци. Ахейци, или ахеи идва от акеи-вои, хетите наричат родината им Акиява. Акеи се обяснява с яки-здрави, силни, а вои отговаря перфектно на стбл. вои-бойци.

Най-древните топоними и хидроними от Тесалия нямат гръцка, а българска етимология. Вл. Георгиев даде обяснение на името на река Пеней с думата пена-пяна, т.е Пеней означава пенлива река. За да обясни значението на името на планината Олипм Георгиев предлага санскр. лумпати-чупя, троша, т.е. Олимп = място с отломки, скалисто място. Пропуснати са обаче блг. лупам, лумя-ломя, чупя диал. лупвам, лумвам-чупя, троша.

Анализирайки името на река Митус, Георгиев твърди, че то идва от по-старо Мутус и сравнява с армен. mutc–тъмен и англ. mud–кал. Пропуснати са българските думи мътя, мътен, мътилка, смут, а и хидронима Мътивир. Селищното име Азорос е сродно на фригийското Езареис, чиято етимология намираме с българските думи яз, езеро. Пиерия е планинска област, чието име е сродно на тракийския топоним Перинт и планинското име Пирин...Самото име Тесалия има съвсем логично обяснение на български език. Тази област представлява плодородна равнина заобиколена с планини, т.е. най-забележителното за Тесалия е това, че тя е поле. Етимология можем да намерим със стблг. тесати-тесам, т.е. режа, изравнявам...

След като предците на Ахил Пелеев са говорили език показващ смайваща близост с българския, то е пълен абсурд този човек да бъде определян за грък. Впрочем имало е и съвестни автори, които не са се побояли да кажат истината. Йоан Малала споделя, че българите от негово време са наречени мирмидони, чийто вожд е бил Ахил.

За българи в армията на Ахил пише по-късно и Йоан Цеца, който използва израза хуни-българи-мирмидони.

               

http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html

Сведенията на Малала и Цеца обясняват защо посветените на Ахил места са в землищата на траките и техните близки роднини скитите. Би било обсурдно враговете на гърците да почитат гръцки герой. Самото име Ахил няма гръцка етимология. Преди повече от сто години Артър Еванс писа, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани нескопосано. Британският учен дава пример с имената на Одисей, Радамант и не на последно място Ахил –A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67.

Фламандският езиковед Ван Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς  не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. С името на тесалийската река Άχελῶς Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

Всъщност правилното име на Ахил е Акил, Акал така е документирано в микенски документи с Линеар Б.

Името Акил е сродно на тракийските Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес. Връзка покзва и тракийският етноним келе-гери. Тези хора са локализирани от Плиний Стари в Мизия, а мизите са отъждествавани с българите в продължение на хиляда години.

Ван Виндекенс и Георгиев са прави донякъде свързвайки името на Акил/Ахил с тракийските думи за вода, извор. Да обаче първичното значение на ακαλα, ακελε  е не просто вода, а това, което тече, избликва, извира.  Акил/Ахил не означава воден, речен, а чедо, потомък. Името се обяснява с блг. кълна, покълвам, стблг. челядъ-челяд, потомство, родени в семейството и блг.диал. чиляк-човек.

В древността челядъ се е произнасяла като келадъ. По-стария вариант на стблг. чендо-чедо, намираме в трак. кенто, кендо-чедо. Акил/Ахил е със същата семантика както българските имена Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Нека обобщим представените до този момент факти.

1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

5. Името на Ахил е свързано с тракийските лични имена Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес и тракийския етноним келе-гери.

6. Келе-герите са от групата на мизите, които от своя страна биват отъждествявани с българите в продължение на цяло хилядолетие.

7. Ахил означава човек, потомък, роден в семейството, а съответстващи български имена са Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Малала е знаел добре какво говори определяйки българите като същият народ, на който принадлежи и Ахил. Ако Тесалия не бе дом на наши предци, как тогава Пеней Олимп, Азорос, Митус, Пиерия и т.н. се обясняват на български език?

Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..."  “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

 Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.

Всички тези факти са пренебрегнати от болшинството историци и езиковеди. По този начин бе дадена възможност на спекулантите да съчиняват лъжи и да представят една невярна картина на далечното минало. Днес обаче е трудно да се лъже. Доказателствата за древният произход на българите се трупат за ужас на враговете на истината.

През ХХ век излязоха две обширни антропологически проучвания доказващи европейските корени на българския народ. Тези изследвания обаче не бяха популяризирани, само шепа специалисти знаеха за тях и си мълчаха. С идването на XXI век обаче нещата взеха да се променят. Пак има опити за информационно затъмнение, но интернет не се цензурира лесно.

Неотдавна излезе генетично изследване, което показа, че значителна част българите са потомци на население обитаващо Балканите още от Каменната епоха. Щвейцарският институт Игенея обяви половината от българите за наследници на траките. По-късно едно изследване на БАН потвърди, че изобщо не може да се говори за изчезване на траките...

Нека учените гузно да мълчат. Доказателствата за древните ни балкански корени ще стават все повече и повече. Поддръжниците на тезите за азиатския произход на българите са стъпили на камък, който се клатушка здраво и ще падне с голям трясък.

Истината е на наша страна и ще ни донесе престиж и заслужена слава.

Славата обаче е фина дреха, която не пасва на всеки. За да имаме право да носим името на дедите си с гордост ние трябва да сме като тях. Те бяха силни и храбри хора, които подобно на Ахил никога не избираха лесния път. За това и станаха славни. Нередно е да чакаме някой друг да ни оправи живота, а същевременно да се гордеем с предците си. По-добре е да направим така, че идните поколения да споменават имената ни с възхищение, да ни запомнят като тези, които възродиха България – земята на вечните герои.

Използвана литература:

1.Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

2.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;

3.G.Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquity, Onomastica 37, Canadian Institute of Onomastic Scienes, Quebec, 1969;

4.V.Georgiev, La topomymie ancienne de la peninsule Balkanique et la these Mediteranne, Academie Bulgare des Scienses, Sofia, 1961;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

7.СЕРГЕЙ ЛЕСНОЙ, ИСТОРИЯ в НЕИЗВРАЩЕННОМ ВИДЕ СБОРНИК СТАТЕЙ, ЗАГАДКА БОЛГАР, Берлин 2003;

8.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE 10.BULGARICAE, Институт за Българска История, БАН, София, 1958

Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641