Благодарение на средновековните надписи от земите ни, ние
можем да се запознаем с особените думи от речта на нашите деди. Като пример
може да се посочи паметника от Преслав. Там намираме термините купе, тулсхи, а и личното име Зитко.
До неотдавна тълкувания на термините и имената се правеха само с помощта на
тюрски и ирански език. За жалост, без причина
речта на Залмоксис и Орфей бе пренебрегвана.
Казвам – без причина, защото в продължение на 1100 години,
в различни исторически извори се прави отъждествяване на българи с мизи –
огромен местен народ, чиято изключителна храброст е впечатлила Омир. Това обаче
не интересува изобщо хората поддържащи тезите за азиатския произход на дедите
ни и поради това важни неща биват пропуснати.
Зитко, или както е в надписа от Преслав ZITKO, отговаря
на тракийското ZITTAS, като и двете са древни варианти на българските Жит, Житко, идващи от жить-живот. Умалителната наставка
КО срещаме както в съвременните Денко,
Величко, Стоилко, така и в древното регистрирано във Фригия име Boρισκος (Бориско) [1] c.51 (бел.51). Думите купе
и тулсхи означават шлем (кух, издълбан предмет) и колчан. Както можем да предположим, те
присъстват в речника на древните балканци. Taм те се
срещат под формите κῠπελλον [2] * и θύλαξ [3] c.91
Друга особена, а и доста популярна днес дума е саракт, или както ще видим след малко –
сарак. Тя се среща в надписа от
Маламирово (Хамбарлий). Следващ вярванията си и макар склонен да приеме и
ирански етнически смесици у старите българи, Веселин Бешевлиев смята речта на
предците ни за тюрска. Нашият изследовател представя заключенията на други
учени относно смисъла на сарак(т), а
именно това, че тя е сродна на общотюрската jaraq „weapon, armour"– оръжие,
броня, armed unit, armored unit, armed forces-войска, военно
подраздаление [4] с. 189-190.
Стефан Младенов също предлага тюрска етимология, но притежаваща
различно значение, а именно: тюркския корен sar- „обхващам",
„обикалям", „обграждам", като значението е - държава. С това виждане украинският учен Емелян Прицак се съгласи. Ориенталистът
Анри Грегоар предложи четене χαράκτου вместо σαρακτου,
приемайки, “че се касае за особена (метапластична) форма на родителен падеж от χάραξ” [4] 191. Самият Бешевлиев е
склонен да приеме, че смисъла на сарак(т)
е войска, а не държавна територия... [4] с.192
Неделчо Неделчев от друга страна, търси обяснение на
сарак(т) в иранските езици. Този изследовател смята, че: “Самото име “саракт“ води произхода си от персийската дума
сäр, мн.ч. “сäран”-“глава” на правителство на велика държава, “вожд”, “глави”, “вождове”,
и понятието “сäра”- “от земята до небето”, “цял свят”, “вселена”...[5] 7.
И други изследователи предлагат иранска етимология на саракт, но никой не държи сметка с
няколко важни подробности. От гледна точна на антропологията, старите българи
са твърде различни от представителите на тюрко-алтайците, доста различни са и
от представителите на памиро-ферганската раса. За сметка на това, според
най-големите антропологични изследвания до този момент, повечето от нас
принадлежат понтийския тип [6] с. 260. Т.е. на същия тип, към който спадат и мнозинството
от хората наречени от гърците с името траки.
По отношение на етническата принадлежност на дедите ни,
най-много са изворите определящи ги като потомци на тракийския народ мизи. Държа
да напомня за това, че свидетелствата се явяват в продължение на 1100 години.
Не трябва да забравяме и факта, че на територията на ранносредновековна
България няма топоними и хидроними с убедителна тюркска, или иранска
етимология.
Предлаганите от определени автори паралели Мадра (Индия)-Мадара
(България) и Варну (Индия)-Варна (България) са несериозни, а и в този случай,
навярно неумишлено са пропуснати паралелите с тракийските селищни имена Модра [7]
XII.3.7 и Вариана [8] IV.6.31. Не
трябва да забравяме и това, че в Северна Европа, там където за иранско влияние
не може да се говори, има хидроним Warna, а също и топоним Varna.
Знаейки тези неща, би трябвало да потърсим обяснение за
думата сарак(т) не в речта на
средноазиатските народи, а в
тракийската ономастика. Там срещаме имената Саракос, Сарка, Саркус [9] c. 422, 424, а и глосата сарпос-витинска дума за дом, дървена къща, [10] c. 97. Смятам, че сарпос е имала по-древна форма *саркос. Към този списък може да се
добави и трако-троянското име Асарак
(бащата на Капус) [11] c.94.
Приликите между сарак(т)
и Саракос, Сарка, саркос са явни, но
като че ли точно поради това, определени учени изкaзват своите съмнения относно тракийския произход на Саракос, Макс Фасмер счита името за
иранско [9] c. 424. Съмнения има и по отношение на сарпос (*саркос) Вилхелм Томашек не счита думата
за тракийска [9] c.425.
Да започнем първо с Томашек, вярно е, че думата сарпос (*саркос) е обявена за витинска, а
витините обитават Мала Азия. Има обаче няколко подробности: Херодот е съвсем
ясен твърдейки, че старите обиталища на витините са били край река Стрюмон (Струма)
[12] VII.75. За тракийския произход на витините, а и за
принадлежността им към мизите се изказва положително Страбон [7] XII.3.3. В по-късни времена, същите тези мизи са наречени
българи [13] c.166.
Фасмер определя името Саракос за иранско навярно заради корена сар, присъстващ в авестийската дума сара/шара-глава. Защо ли
обаче световно известния лингвист пропуска лувийската шара-връх, отгоре, а и
хетските сарa-над, отгоре, сарази-върховен, най-горен?
Живелият по времето на цар Радагаст гетски (готски) предводител Сарус също ли е иранец?
Защо са пропуснати тракийските имена Асарак, Сарка, Сараток, Саратос, Сарбалос, Сарагис, Сарпедон? Освен това, на епиграфския
паметник проучен от Фасмер е дадено пълното име на Саракос – Саракос Дада. А
пък Дада от своя страна е обявено за тракийско [9] c.110, но въпреки ерудицията си, Фасмер пропуска всички
тези неща.
Питам се обаче - дали изобщо можем да говорим за пропуск и грешка, или се
касае за упорито следване на отдавна поставената тенденция - да се прави всичко
възможно народът на Орфей да бъде обявен за изчезнал, а корените на българите
да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите? Как иначе да си обясним
пропуските на известни с ерудицията си учени?
Нека подложим думата сарак(т) на анализ и да видим какво е значението ѝ. Веселин
Бешевлиев предлага следния превод на надписa Маламирово (Хамбарлий):
„ . . . . . . направих моя брат, а стратегът
Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу
боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови
подчинени. За лявата страна на моята войска (сарак(т): за
Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а
Кордил и Григора нему подчинени стратези.” [14]
c. 36-37.
Бешевлиев добавя и следното: “Нашият надпис е
важен и в друго едно отношение. Войската е наречена с българската дума „сарактон”. Тя е образувана, както вече
казахме, от тюркската дума за въоръжение jaraq
c гръцкото окончание -ton според гръцко-латинската
дума за войска fossa-ton...” [14]
c.41.
Относно образуването на думата съм съгласен с Бешевлиев.
Към оригиналната дума сарак е
добавено окончанието – тон. Има и
логика да приемем поне на този момент, че значението на сарак е войска (хора пазещи дадена
област), но не мога да се съглася, че обяснение дава тюркската jarak-въоръжение.
Сарак е по-скоро
сродна на стблг. *сарак/сракъ-дреха, облекло,
покривало, нещо, което пази.
Други сродни думи са литовската лит. šаr̃kаs-дреха, кафтан, староскандинавската serkr-дреха,
а и ведическата şarman/шарман-подслон,
укритие, сигурност.
Понеже ранното значение на *сарак/сракъ е това, което
пази, това, което покрива (тялото) e логично да приемем, че споменатата в Хамбарлийския надпис
дума сарак притежава значение – това, което се пази, охранявана област.
Това е напълно в хармония с принадлежащата на речта на
Орфей *саркос-дом, място, което пази, убежище,
подслон. Древните лични имена Асарак,
Саркус, Сарка и т.н. притежават смисъл пазен,
закрилян, закриляна. Със същата семантика е и името Кроват (Кубрат), то се обяснява със стблг. кровъ-дом, убежище, закрила,
покровителство.
Ето как стоят нещата - оказва се, че няма нищо странно и
сложно. Думата саракт е всъщност сарак и смисъла ѝ не трябва да се търси
в речта на тюрки и иранци, а в езика на Орфей, език, който никога не е
изчезвал, макар да са правени много опити да бъде унищожен народа, който го
говори – нашият народ.
Ако българските учените се бяха уповавали на
многобройните свидетелства за местния произход на предците ни и бяха изследвали
тракийската ономастика и археология, то отдавна
щеше да се знае, че не само сарак
е дума позната на Залмоксис и Орфей, но и, че имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум,
Винех, Кормесий, Кубер и др. са използвани на Балканите дълги векове преди
римляните да стъпят в нашите земи.
Широката публика щеше да знае, че името на Аспарух е сродно на един от епитетите
на Тракийския конник, по-точно Ут-Аспиос.
Щеше да се знае, че названието на Плиска
не ново, а е сродно на познатото още в Античността Плистос, че Прокопий Цезарийски пише за тракийска крепост Плистум, че монументална статуя на
Тракийския Конник е украсявала портите на старата ни столица [15] c.39-40
Никой нямаше да се чуди защо тракийските селищни названия Вода,
Вир, Бога, Дебре, Листе, Илиос,
Сане, Суа бара и др. се обясняват с българските думи вода, вир, бог, дебри,
листи, илъ-кал, сѣно-сено, суха, бара-рекичка. Никой нямаше да връзва каруцата
пред коня и да се чуди как да обяснява лишени от всякаква логика неща.
Един народ не се унищожава само с огън и меч. Перото е
по-силно от меча защото замъглява съзнанието на хората, защото умело съчинените
и упорито разпространявани лъжи замъгляват съзнанието, правят от братя
противници и улесняват делото на враговете. Не е трудно да се разберат мотивите
на чужденците, не е трудно да се прозрат интересите им, но как да си обясним
участието на българи в унищожаването на историята ни и подпомагането на
заличаването ни?
Всеки може да сгреши, всеки може да залитне и после да
изпита срам от грешката си.
Нормално е също да се опитаме да останем верни на колеги
и приятели, за които знаем, че поддържат неверни неща, но винаги има граница.
Едно е личния живот, друго е съдбата на цял народ. В един определен момент
трябва да вземем решение, да изберем това, което е полезно за нас и малка група
хора около нас, или това, което е полезно на всички сънародници.
Над девет хиляди години ние обитаваме една и съща земя,
която е пазена с кръв и подвизи, земя, която помни раждането на цивилизацията,
появата на писмеността, раждането на първата човеколюбива доктрина. Това трябва
да се знае и помни, дължим го не само на дедите си извършили безброй жертви, за
да ни има нас, дължим го и на идните поколения. Дано тези, от които зависи
преразглеждането на българската история успеят да проумеят това навреме.
Използвана литература и пояснения:
1.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal
of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of
the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London,
MDCCCXVIII;
2.Думите κῠπελλον и θύλαξ
са трако-пеласгийски, за тях в гръцкия няма смисъл. Ранното значение на κῠπελλον е кух съд, копаня, обяснение дава блг. диал. купаня-копаня, съд,
идваща от блг. диал. купая-копая, издълбавам. Относно θύλαξ-торба, кош, лингвистът Ван Виндекенс е убеден, че става дума за
пеласгийска заемка. Нека не забравяме, че колчанът – тоулъ на старобългарски, не е нищо друго освен, торба, кош за стрели.
3. A.J. Van
Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique,
Publications Universitaires, Louvain, 1952;
4.В.Бешевлиев,
Първобългарски Надписи, София, Второ преработено и допълнено издание, БАН,
София, 1992;
5.Н.Неделчев, Ранната
Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска?
6.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
7.Strabo,
Geography, 10-12, transl.H.L.Jones, The Loeb Classical Library, Harvard
University Press, London, 2000;
8.Procopius, Buildings,
transl. H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press,
London, 2002;
9.
D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
10.Živka Velkova, The
Thracian Glosses, Adolf M.Hakkert Publ. Amsterdam, 1986;
11.J.Lemriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken
Books, London, 1994;
12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature,
Herofordshire, 1996;
13.Ю. Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
14.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници,
Изд.ОФ, София, 1981;
15.А.Милчев, Разкопки и проучвания на южната порта в
Плиска (1963-1970), Плиска-Преслав, Укрепителните съоръжения на Плиска и
Преслав, том 4, БАН, София, 1985;
*5 - H.Неделчев, Ранната
Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска? -12-07-2010; http://nedelchev.org/?tag=саракт