ИСТИНСКОТО ИМЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ ПАГАН

Благодарение на работите на д-р Ганчо Ценов, разбрах, че истинското име на бащата на княз Аспарух е Кроват. Действително, когато проверих в старите антикварни издания на летописците Теофан Изповедник и патриарх Никифор, се натъкнах на варианта Кроват, а не Кубрат – познатат на всички ни разновидност, която най-произволно е наложена в официалната ни историография.

По-късно, със задълбочаването на познанията си в тракийската ономастика, ми направи впечатление приликата между названието на древнобалканския народ кровизи и името на княз Кроват. Не остана незабелязана и наставката -ат, обща както за името на бащата на Аспарух, така и за тракийския бог Добрат (Dobratus).

Какъв може да е произходът на Кроват, ако както основата, така и окончанието  имат паралел в тракийската ономастика? Не показват ли особеностите на името на този наш владетел, че отъждествяването на българите с тракийския народ мизи в продължение на хиляда и сто години не е грешка, а просто неудобна истина?

Редно е да си зададем въпроса – ако името на Кроват е предадено преиначено, навярно, за да се скрие истинския му произход, дали и други имена на наши владетели няма да са представени в изкривен вид, толкова изкривен и променен, че да не можем да направим съпоставка с древнобалкански антропоним или етноним?

В миналото доста съм се чудил какво може да означава името на българския владетел Паган (Παγάνος)? Макар да е властвал само две години, все пак този човек е принадлежал на благородническата прослойка на дедите ни. Би било хубаво да знаем дали името му притежава смисъл на български.

За него кратки сведения представя Теофан Изповедник описвайки враждата на този княз със Сабин – предишният господар на страната ни. Доста интересни сведения за Паган дава проф. Борис Симеонов в работата си “Прабългарска Ономастика”. Още в началото е посочено:  Паган или Баган.

Представено е виждането на Вилхелм Томашек, според когото Паган е равно на bagana-стълб, кол, стълба. Проф. Симеонов изразява несъгласие с предложението на чешко-австрийския учен и добавя версията на Геза Фехер, смятащ, че Паган е равно на Баган/Бахан, произлизащо от прабългарската дума baγan, която дала чрез bahan ˃baan˃ban в унгарски и сръбски думата и титлата ban/бан-областен управител.

Според Фехер по-старата форма на думата била baγa (бага), която като титла се среща в надписите от Централна Азия, а също така и в прабългарските във форма βαγαΐνος, βαγατουρ (багаин, багатур), имала значение господин. С това виждане проф. Симеонов изразява съгласие и добавя, че значението на Паган/Баган е Господаря, Господин.

Що се касае до вариацията П/Б нашият учен твърди, че начални фонеми (звуци) могат да се редуват в хуно-алтайските езици, включително и в прабългарски. Всъщност може да се даде много по-просто обяснение. Понеже сведенията за Паган са от автори, които пишат на гръцки език, а се знае, че гърците понякога предават древнобалканското Б като П (Бистирос е прекроено на Пистирос, а Берисад на Перисад), то е ясно, че правилната форма на Паган е Баган.

Геза Фехер е прав, че Баган има същата основа както и старобългарските титли багаин, багатур (βαγαΐνος, βαγατουρ), прав е и за това, че основата е бага (baγa), но има няколко важни подробности, които унгарският учен е пропуснал умишлено, или неволно.

Както старите тюрки, така и монголците респ. имат bäg, beg, bey-господар, bayan-богат. Тези титли и думи обаче не са нито тюрски, нито монголски, а са заемки, като понастоящем се смята, че са дадени от ирански народ. Действително, в авестийския език срещаме думата бага(baγa)-бог, но от друга страна, в днешния ирански, а и в говорения в Афганистан пащу, бог е xoda, xwədāi. В други ирански езици като талишки и бeлуджски бог е xidо, xwda.

Поне за мен това е силна индикация, че бага(baγa)-бог, е заемка в иранските езици и поради това по-късно е изоставена. Бага е едно от арийските имена на слънцето и тук проблемът за историци и езиковеди става огромен понеже нито в авестийски, нито в санскрит, или по-късния хинди можем да намерим обясенние за името на Бага – слънцето.

Обяснение има в българския и не само защото бог е свързано с богат, но и поради това, че древната форма на бог, т.е. бага се обяснява с багра-червен цвят, багрило, багря, багреница, сродна е даже думата божур-яркочервено цвете.

Понастоящем се правят отчаяни опити нашата дума бог да се изкара иранска заемка, въпреки, че за изконнобългарският ѝ произход е писал още през 20-те години на ХХ век Стефан Младенов, а и както бе посочено – на ирански няма обяснение. Съществува и друга подробност, която хората опитващи се да сложат прародината ни в Азия не обичат да споменават.

Става дума за това, че векове преди някой да документира авестийската baγa-бог и санскритската भग-слънце, траките фриги са изсекли на камък името Багун, а по свидетелства на Хезихий, върховният бог на фригите е наречен Багайос (Βαγαῖος).

Фригийски надпис съдържащ името Багун, изобр.M.Copeland

http://www.maravot.com/Phrygian/shard.G136-1.jpg

Древната родина на фригите е на Балканите, а тяхната дума за върховния бог Багайос (Βαγαῖος) е старата форма на нашата дума бог, явава се и основа за старобългарското име Баган, което дори в ново време присъства при нас под формата Боган.

В случая е важно да се отбележи и това, че подобно на промяната Баган ˃ Боган, същата трансформация се наблюдава и при титлата багаин (βαγαΐνος). Нейната по-късна форма е богоин, същото важи и за багатур, известна е и форма боготор.

Излиза, че изкривеното на Паган име на българския владетел Баган наистина е свързано с титлите багаин и багатур, но както става ясно те не са нито тюрски, нито монголски, нито ирански, а принадлежат на речта на древнобалканските народи познати като траки.

Иронията е, че речта на фригите не само обяснява името на Баган, познат ни като Паган, титлите багаин и багатур, притежаващи една основа с фриг. Багайос (Βαγαῖος) -бог, но и една от най-оспорваните старобългарски титли – канас. Фригите я ползват под формата акенас, като най-ранната регистрация е от VIII в.пр. Христа, т.е. преди около 2730 години.

Съвсем нормално е, поради големия времеви диапазон, акенас да се различава от канас, но за наше щастие, тракийската ономастика предлага и доста по-късно документираното име Канас/Kάνας. То е записано през II в.сл. Христа и поради тази причина е неразличимо от старобългарската дума и титла канас.

Започнахме с Паган, който се оказа Баган, минахме през древните наши титли багаин и багатур и завършихме с канас – старата форма на княз. Нещата са навързани и ако се казва истината, се вижда и логиката. Защо тогава изследователите на нашето минало са оставили питомното и са тръгнали да търсят дивото в Сибир и Памир? 

Защо бе нужно по такъв жесток начин българският народ да бъде заблуждаван, че е от един произход с тези, които пет века ни клаха, бесиха, изтезаваха и продаваха като стока по пазарите на Ориента? Защо днес една измама бива замествана с друга измама – тази за иранските корени на старите българи?

Оставам с впечатлението, че има по-страшни палачи от тези държащи брадва и меч, с перо и манипулации се създават повече жертви. Всеки може да сгреши, всеки може да залитне за известно време, но да се защитават с фанатизъм вредни за България заблуди, като същевременно се пречи на прогресивните автори да поднесат алтернативна, нова и полезна информация, граничи с престъпление. Дано съвестта на тези, които правят това да се събуди в скоро време!

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;
3.Й.Заимов, Български Именник, БАН, Второ фототипно издание, София, 1994;

Извори от интернет:

The Old Phrygian Areyastis-inscription, ALEXANDER LUBOTSKY (посл.вид. 23-06-2019)

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

M.Copeland, The Phrygian language, Translation of Phrygian scripts (посл.вид. 23-06-2019)

http://www.maravot.com/Phrygian1.html

ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ ПОЧИТАНИ B CTAPA BEЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България сме чували всички. Теофан Изповедник и Партриарх Никифор споменават тази държава на дедите ни. Макар описанията на средновековните автори да не са особено точни, черпейки сведения от тях, но и от Именника на българските князе, може да се каже, че владенията на княз Кроват (когото нашите учени обичат да представят като хан Кубрат, или кан Кубрат), ca застъпвали територията на днешните Румъния, Молдова, Украйна. 

Един от синовете на този благородник е определен като основател на Дунавска България – известният на всички княз Аспарух. На него не особено подготвени автори приписват и въвеждането на нова религия в нашите земи, която ще бъде заменена от християнството, но около два века по-късно.

Дълго време историците ни се бяха вкопчили във вярването, че хората, които Аспарух довежда на юг от Дунава са били тюрки, или тюркизирани алани, сармати и т.н. През последните двадесетина години се прокарва теорията за родството на дедите ни с източните иранци, като умело се пропускат важни подробности относно религията на въпросните източни иранци. 

He ce уточнява изобщо, че в Бактрия са били на почит Ахура Мазда, Ариаман, Аша, Анахита, Яма, Веретрагна, Спента Армаитиш – все божества, които са напълно непознати на дедите ни.

Вярата изповядвана от княз Аспарух няма нищо общо с тюрския Тенгри Хан, или иранските Ахура Мазда и Анахита. Още от времето на Херодот са налице предостатъчно данни кои богове са почитани в региона обхващащ земите от делтата на Дунава до Приазовието - Стара Велика България.

Това е най-старата позната Скития според Херодот – Her.IV.99, а живелият по-късно Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

He можем да пренебрегнем и това, че според Дион Касий ceверните траки – даките принадлежат на скитското семейство (т.е. става дума за близки роднини) : “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort. “ -  C.Dio, LI, 23.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Един от първите наши учени установили родството на скито-сарматите и траките е Георги Баласчев. Голям е и приносът на Ганчо Ценов, който доказа убедително, че името скити не е иранско, а българско и може да се обясни с помощта на стблг. скытати сѧ-скитам.

Интересното е това, че със същата етимология е и тракийското племенно название грестони. То може да се изтълкува със стблг. грѧсти-ходя, вървя, отивам. Дедите ни занимаващи се с трансуматно животновъдство са скитали със стадата си в търсене на паша за огромните си стада явяващи се основа на тяхното богатство.

Нека обърнем внимание на религията на господарите на Черноморските степи в далечното минало. По времето на Херодот, общ бог за траките и отделилите се от тях скити остава Арес. За властелина на бойното поле се казва, че е на особена почит при скитите, които издигат олтари единствено и само на него:

“ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” - Her.IV.59.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

 Бащата на историята подчертава пределно ясно, че скитите пазят ревностно своята култура и се отнасят с недоверие и дори неприязън към чужди влияния, като се стига до там, че чуждопоклонниците биват екзекутирани независимо от това, че са представители на благородническата прослойка – Her.IV.76.

Интересна подробност е това, че при скитите, богът на войната е почитан под формата на меч поставен на върха на огромна дървена платформа, която в основата си е широка 500 метра, но на височина е по-малко.

Още през Античността Арес е признат за тракийски бог, а самата ни страна е считана за свещено място на властелина на бойното поле. За значението на името му обаче все още се спори, като според мен причината се крие в това, че е лесно обяснимо на български език. Арес може да се изтълкува с ярост-гняв. Тук трябва да се добави, че най-ранното споменаване е под формата Ярей и е на надпис върху златен пръстен от обитавания от дедите ни в древността о-в Крит – XVIII в.пр.Христа.

Първото разчитане на името Ярей е направил акад. Вл. Георгиев, който обаче смята, че се касае за хетския бог на войната и чумата Яриш. Вярно е, че хетите почитат Яриш, но на хетски името не притежава смисъл и поради това трябва да се заключи, че подобно на култа към Епта, хетите са приели от дедите ни и култа към Арес, когото наричат Яриш.

Херодот съобщава и за името на бога-отец при скитите от Черноморските степи, това е Папайос. Както е и в случая с името на Арес, Папайос нито има обяснение на ирански, нито е познат на най-големия ирански народ – персите. За сметка на това, при дедите ни обитаващи земи на юг от Дунава е засвидетелстван култът към Папас.

Значението на името е подсказано от Херодот, който дава превода – бащица. В такъв случай, обяснение за тракийския Папас и скитския Папайос може да се даде с блг.  папо-баща, хляб,т.е. този, които се грижи, който храни семейството.

Към пантеона на скитите спада и Гето-сур-слънцето. Името е доста интересно не само поради това, че съдържа същите елементи като тракийското Суре-гет, но и поради това, че дава обяснение и за тракийското племенно название гети. Значението на Гето-сур е славното слънце.

На арийски – езикът въведен от Дионис в Индия, гаяте означава възпявам, прославям с песен. В по-късни времена думата еволюира и можем да намерим производни в стблг. гатати-предричам, гѫдети-свиря на музикален инструмент, кънтя, гудя-свиря на гъдулка.

Дионис покорява индийците - мозайка   Palazzo Massimo at Rome, изобр. Marie-Lan Nguyen (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg

Това обяснява защо 1000 години след Херодот, един друг автор – Йордан, нарича гетите готи. Частицата сур също присъства в арийския език, срещаме я в името на бог Сурия-слънцето. Тук е мястото да се спомене, че според акад. Вл. Георгиев Сура е древно тракийско божество. За името може да се каже, че е обяснимо със стбл. зорiа-зора, зарiа-сияние, лъч.

Тагимазад е скитския Посейдон-богът на морето. Култът към него подсказва за древните корени на скитите, които по времето на Херодот са скотовъдци, но в дълбока древност са имали различен поминък. Тагимазад е непознат на персите, Фердинанд Юсти тълкува частицата -мазад с мощ, сила, едър, голям. 

С това съм съгласен, но трябва да се добави родството с тракийските Мазис, Кози-мазис, Мазеус, Мани-мазос, чийто елемент маз, може да се обясни със стблг. мѫжъ-мъж, т.е. силен, едър, а и блг. диал. маж-мъж.

Частицата Tаги може да се обясни със стблг. токъ-течение, поток, като най-старата форма е *такъ, но е предадена от гърците като таг. Тагимазад или по-скоро *Такымазадъ означава господар на водите, а точно това е и Посейдон-владетел на водното пространство.

Скитската богиня на земята е позната под името Апи. Въпреки, че Херодот я отъждествява с Гея, редица автори се опитват да дадат обяснение с иранската дума ап-вода. Първо, ап не е иранска дума, а е по-скоро древнобалканска заемка в езиците на средноазиатските народи. Ап-вода се среща в намиращата се на Апенинския полуостров област Мес-апия, а там иранци никога не е имало. За сметка на това, на пеласгите се приписва основаването на Рим и въвеждането на азбуката в Лациум. В самата Тракия срещаме Мес-апион, Залд-апа, Бурд-апа, Апи-ария.

Смятам, че в случая с името на скитската богиня, Апи означава хранителка, дойка, обяснение може да се даде със стблг. питатель-който храни, питати-храня, пища-храна. Вярно е, че в староирански и староиндийски срещаме pitu-храна, но и в този случай се касае за старобалкански заемки дадени по времето когато Дионис и хората му цивилизоват Средна Азия.

Аргимпаса е името на небесната Афродита при скитите. Търсейки отчаяно смисъл на ирански език, различни учени представят елемента Арги като Арти и дори Аши с цел да го свържат със споменатата в Зенд Авеста богиня Аши. Тъй като Аргимпаса олицетворява небето, светлината, то трябва да се търси смисъл с понятия за светлина, блясък. В речта на дедите ни наричани траки намираме Аргамо, Аргайос, Аргиза, Аргилиос, Арги-дава, Арки-дава, като арга/арка отговаря на прилагателното ярка, т.е. светла.

Частицата -паса има паралел в арийския глагол spasiyate-пазя, пася, наглеждам. Понеже в латински и лувитски намираме pasco-пася, пазя, pahsi-пася, пазя, то думата в никакъв случай не може да бъде определена като иранска, а по-скоро трябва да се припише на древните балканци, които са оказали влияние не само над старите латини, но и над народите в Мала Азия. Аргимпаса означава сияйна пазителка, небесна пазителка.

Като богиня на огнището при скитите, Херодот представя Табити. Напиращите да изкарат скитите ирански народ учени, предлагат абсурдни тълкувания като Тадбити- тази, която бие. По-разумно е предложението Табити = *Tapati-топлещата, сгряващата. Разбира се и в този случай хитро са премълчани тракийските топоними Тапе, Топера, Топир. Те са обясними с българския глагол топя, топля, чиято древна форма е *tapiti.

Към тези седем бога от скитския пантеон, трябва да се добави и богинята Дитагоя. Тя  спомената на надпис от II в.пр.Христа в посвещение направено от дъщерята на скитския цар Скилур.  

За него Плутарх разказва, че имал осемдесет сина и на смъртното си ложе им дал добър житейски урок, като ги накарал да счупят сноп стрели. След като никой не успял, старият владетел започнал да чупи стрелите една по една обяснявайки на своите наследници, че отделно са слаби, а заедно силни. Този мъдър урок по-късно е приписан на княз Кроват (Кубрат), но прототипът е от доста по-древна епоха. Реално, коренът на двете легенди се крие в баснята на роденият през 620 г.пр. Христа тракиец Езоп.

Да се върнем на името на богинята Дитагоя. Поне по мои сведения, никой лигвист не е предложил убедителна иранска етимология. Интересно тълкуване предлага Сергей Рябчиков, който гледа на името като на двусъставно. За Дита той търси връзка с дете, връзка, като дава староинд. diti-връзка, а като успоредица на гоя дава староинд. gaya-дом, семейство, потомък, авест.gaya-живот.

Донякъде съм съгласен с Рябчиков, но като арийски елемент на Дита бих предложил dhayati-суче, храни се с мляко. Най-добрият кандидат обаче е българската диалектна дума дите-дете, притежаваща форма в мн.б. дица. Тракийската ономастика предлага Дитас, Дитугентес, Дитупайбис, Дитубистас, Дитулос.

Частицата гоя действително е сродна на авест. gaya-живот, но сродна е и литовската – gajùs- лекуващ бързо. Най-добрият кандидат е българския глагол гоя-храня, отглеждам и както можем да очакваме, тракийската ономастика предлага личното име Гоко (Гойко?). То се явава прототип на българските имена Гоек, Гойо, Гое, Гоешко, Гоемир и др. Значението на Дитагоя е гояща децата, хранеща децата.

Накрая трябва да се добави и праотецът на скитите, а именно Таргитай, който според самите скити е син на Зевс и дъщерята на река Днепър. Това, че скитите свързват произхода си с трако-пеласгийския бог Зевс и дъщерята на намиращата се в Европа река Днепър, показва ясно какъв е произхода на тези хора. Те са считали себе си за стар европейски народ, а не за азиатски пришълци.

Фердинанд Юсти дава интересно тълкуване на името Таргитай. За частицата Тарг той предлага староанглийското и старонорвежко прилагателно þracu, þrec-смел, дързък. За втората съставка тай, таос е предложена арийската дума tava-сила. Юсти е прав за думата tava-сила, но трябва да се уточни, че тя не е иранска понеже присъства не само в българския като отава, но и в старогръцки (трако-пеласгийска заемкa) където ταὔς означава голям, едър.

За частицата Тарг смятам, че може да се обясни с българските траг, трога, трогвам, чието първоначално значение е докосвам, оказвам натиск, удрям. Таргитай означава удрящият силно, боецът, като сродно тракийско име е Торкос, а и името на хето-лувийското божество Таркун.

Когато обърнем внимание на подробностите, разбираме, че скитския пантеон е създаден в Източна Европа, а не в Средна Азия. Въпреки развитието на религията, в течение на огромен период от време, Арес, Папай, Гетосур-Сурегет остават общи за двата братски народа – траки и скити. Аргимпаса, Табити, Дитагоя, Апи, Тагимазад, а и Таргитай имат паралели в тракийската ономастика.

Не можем да пропуснем и това, че от V в. пр.Христа, до IV в.сл. Христа, територията наречена от Теофан Изповедник Стара Велика България са властвали хора с имена като Рескупорис, Котис, Реметалк, Берисад, Спароток, Аспург, като последният е известен като Рескупорис I Аспург.

По различни паметници от територията на Стара Велика България пък са изсечени тракийските имена Севт, Мокус, Атис, Дизас, Тата, Тюнос, Батас, Гордис и още много други.

Тази информация е важна и интересна, но има и други ценни денни, които често биват пропускани от определени изследователи. В земите на Стара Велика България са почитани тракийските божества Сабазий, Дионис, Атис, Кибела, Пан, а дори и Херосът.

Надгробни релефи от земите на Крим, по О.Дашевская, иконографията на Тракийския Конник се забелязва лесно

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Защо да се чудим тогава, че името на княз Аспарух показва връзса c епитата на Тракийския конник Ут-Аспиос или защо името на нашия стар владетел Сабин е идентично за един от епитетите на Дионис, а по-точо Сабин? 

Името на княз Гостун е сродно на друго тракийско божество Сур-гаст (едно от названията на слънцето). Името на чичото на княз Кроват носи е Олган (Органас), то е идентично на названието на древнобалканското божество Олган, за чиято етимология акад. Георгиев предлага думата влага.

Просто няма как да е случайност това, че четирима старобългарски благородници носят имена вдъхновени от названията на тракийски божества. Самото име на рода Дуло е родствено на това на почитаната от народа на Орфей богиня Дула, а и на тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулус, Дулон.

Приемем ли, че старите българи са от балкански произход, то вече не е странно, че името на княз Кроват (Кубрат) показва връзка със споменатите от Херодот траки кровизи. Също и имената на старобългарските благородници Мостич и Телец не са чужди на Балканите, монетите на тракийския цар Мостис са добре известни, известно е и името на мизийския цар Телеф. Името на Тервел е документирано като Τρεβελλίου в античния град Дурач (надпис с регистрация  Epidamnos - 414 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526 ).

Редно е да се запитаме – защо нашите учени не са систематизирали и представили тези важни неща? Та нима следването на правилата на науката включва премълчаването на ценна информация ? Защо бе позволено да се правят такива ужасни гаври с историята ни?

Можеше да се обясни, че сме потомци на древен балкански народ, който в далечното минало е населил и Черноморските степи, а по-късно е повлиял народите обитаващи земите на Иран, Индия и т.н. Нима това не е повод за гордост?

Можеше да се каже, че най-важните открития благодарение, на които възниква цивилизацията са дело на нашите деди, че те са изобретателите на колелото, първата писменост, че те са първите ковачи и земеделци на Европа, а и създатели на най-ранните градове на континента ни.

Уви, вместо това скъпите ни специалисти започнаха надпревара кой да сложи корените ни възможно най-далеч от Балканите като при това бе създадена ужасна бъркотия. А и как да е различно – омесиш ли измислици, ще получиш безумия.

Вижте в каква лудост ни караха да вярваме - хем старите българи са носители на организация и култура, хем са забравили езика и културата си. Хем ca създавали градове, хем ca позволявали на хора намиращи се в родовообщинен строй да дадат имена на градовете? Xeм от гледна точна на антропологията доминантният тип при българския народ е понтийския, т.е. този, към който спадат Залмоксис и Орфей, хем трябваше да приемем, че дедите ни са роднини на средноазиатските популации. 

С какво са ни опивали, че да вярваме на тези дивотии? Не сме глупави хора, но сме прекалено доверчиви и храним прекалено голямо уважение към хората с академично образование. 

Реално уважението и доверието трябва да се заслужат, а като цяло, с малки изкючения, учените ни не са направили нещо, с което да заслужат и уважението, и доверието ни. Дано скоро съвестта им се пробуди и най-сетне да се заемат с откриването на истината за корените ни!

Използвана литература:

1.Э. А. Грантовский, Д. С. Раевский, ОБ ИРАНОЯЗЫЧНОМ И «ИНДОАРИЙСКОМ» НАСЕЛЕНИИ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ В АНТИЧНУЮ ЭПОХУ, Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология
С. Бернштейн, Л. Гиндин (отв. ред.), Издательство «Наука», Москва 1984

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.О.Д.Дашевская, Поздные скифы в Крыму, Свод Археологических Изкочников, Археология СССР, вып. Д 1-7, 1991;

4.И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987,

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

РОДЪТ ДУЛО И НЕПОЗНАТАТА БОГИНЯ ЯМБА ДУЛА

Много хора смятат, че историята се гради само на свидетелства на стари автори. Няма съмнение, че данните представени от хората живели в далечното минало са ценни. Това не може да се отрече, но не може да се пренебрегне и факта, че в немалко случаи летописите не са съвсем точни.

Ето защо истинските изследователи на историята залагат не само на старите и понякога редактирани хроники, но и на доста други данни. Използването на сведенията на oномастиката, археологията, антропологията, а и етнологията дават възможност да се провери дали определено твърдение на даден стар автор е вярно, или не.

Това не е мое откритие, или само мое лично мнение. Както отбелязва проф. Петър Делев, още навремето проф. Гаврил Кацаров “правилно оценява, че поради оскъдността на писмените сведения за древна Тракия у античните писатели основният подход за проучването на древнотракийската история и култура следва да бъде комплексен и интердисциплинарен и задължително да се опира на археологическите паметници.”

Проф. Кацаров има право защото макар днес да гледаме на Херодот като на сериозен автор, макар от него да получаваме ценна информация, бащата на историята е дал и невярни, или по-скоро неточни данни. Относно религията на дедите ни наричани в далечното минало с името траки, Херодот твърди, че те почитат само Арес, Дионис и Афродита, като благородническата прослойка се кълне в името на Хермес, смятаща го за свой праотец  [Her.5.7]

На друго място обаче е споменато, че гетите считат произлизащият от техните среди Залмоксис за божество – [Her.4.96]. Споменат е и Плистор [Плеистоp] - богът на апсинтите, на когото е принесен в жертва плененият персийски военоначалник Ойобаз [Her.9.119] По-късно Плутарх разказва за тракийската Бендида, а Хезихий споделя, че фригите наричат върховния си бог Багайос. На Страбон пък е известна Котито, а също Сабазий, Кибела [Strab. 10.3.12-18].

Понастоящем знаем за над сто божества, които дедите ни наричани траки са почитали в далечното минало. От една страна притежаваме сведения на други автори освен Херодот, от друга – налице са голям брой посветителски надписи. Някои са намерени на наша територия,  други са от отдалечени региони като например Апенинския полуостров. Причината за това е участието на траките в легионите на Вечния град.

През I век страната ни попада под римска власт и част от дедите ни са приети в римската армия, като там доста бързо успяват да демонстрират качествата си на закалени бойци. С това уважението на Рим е извоювано и на траките са дадени привилегии. Една от тях е да имат свое собствено светилище на Есквилинския хълм, както събщава в своя работа Веселин Бешевлиев. За наше щастие са запазени посветителски надписи от това място и става ясно точно кои божества са почитани.

Георги Баласчев споменава за мраморна плоча намерена в руините на тракийски храм в Рим и съхранявана в Капитолийския Музей. Изобразени са две почитани от дедите ни божества – гръмовержецът Сбертурд  [Сбелсурд] и придружаващата го, яхнала кон Ямба Дула.

                                Сбелсурд и Ямба Дула – илюстр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Iambadoule.jpg/800px-Iambadoule.jpg

Нейното име е много интересно, а и важно за историята ни понеже показва връзка със старобългарското родово име Дуло. Цитирайки Вацлав Добруски, Георги Баласчев отбелязва, че митологичното значение на Ямба Дула остава тъмно, но пък е казано и това, че името е безспорно тракийско.

Действително Дула е от тракийски произход не само защото гръцкия eзик не предлага обяснение, но и поради това, че дедите ни наричани по време на Античността траки, са ползвали лични имена вдъхновени от названието на тази богиня. Такива са Дулес, Дулас, Дуле, Дулус, Дулеус, Дула Зенус, Дула Зелмис, Дулу порис, Дуларион, Дулио.

Те са споменати в работа на Димитър Дечев, който дори дава подробности за регионите, от които са надписите съдържащи ценните имена. Повечето разбира се са от земите ни, но има и други – от Солун, Кавала, Атина, Кобалище, Драма, древната Потаиса (Румъния), Никомедия (Мала Азия), Амфиполис, Томи (Румъния), Лузитания (Португалия) [Detschev, 1957, c.152-153].

Най-интересните примери от земите ни са безспорно примерите от Плиска. Става дума за тухли времето на Античността, по които се срещат печати с името DULES/ДУЛЕС. Разбира се повечето от нашите учени бързат да отxвърлят каквато и да било връзка между DULES и старобългарския род Дуло, а сравнение с Ямба Дула не прави никой.

Нека видим какво е значението на името на тази богиня, а и защо то е било така обичано от дедите ни, които римляни и гърци наричат траки. Георги Баласчев пише, че за почитаните на Есквилинския хълм Сбертурд и Ямба Дула е употребен епитета най-знаменити – [Баласчев, c.52].

За това съобщава също и Бешевлиев като дава важни допълнения: “ тракийският бог Збелсурд е наречен προγονικός, т. е. той е бил бог на прадедите или на рода. Този бог не е бил забравен от траките и когато са се намирали далеч от родината си, както показва един надпис, намерен в Рим на хълма Есквилин: Θεῶ Ζβερθουρδω καὶ Ιαμβαδουλη ἐπιφανηστάτοις.“ [Бешевлиев, с.35].

Едва ли е случайно, че считания за бог на рода Сбертурд (Сбелсурд) е изобразен заедно с Ямба Дула. За жалост, Бешевлиев не отваря и дума по този въпрос. Нашият учен дори не класифицира Ямба Дула като важна тракийска богиня, каквато тя несъмнено е била. След като Сберсурд (Сбелсурд) e наречен бог на рода, то е съвсем логично и на Ямба Дула – неговата партньорка, да се е гледало като на богиня на рода.

Това всъщност го подсказва името ѝ. Смятам, че Ямба е чуждото представяне на нашата дума въмба, въмбел-извор, чиито арийски еквивалент е ведическата amba-майка, а и сродната ѝ ambha-вода.  

Втората част на имета на Ямба Дула също е интересно. Не е трудно да се види, че Дула е сродно на старобългарското родово име Дуло, чиито произход трябва да се търси тук на Балканите. Тук е най-ранното споменаване и то е около 2000 години преди времето на Аспарух. Благодарение на работа на Юрий Откупщиков научаваме за това, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща името DU-RO (DU-LO), което авторът сравнява с тракийските Δούλας, Δούλης, Dulus (споменати от И.Дуриданов)  [Откупщиков, c.178].

Аз лично смятам, че името Дула, а и Дуло отговарят на хеската дума tuliya/duliya – семейство, общност, род, а обяснение можем да получим със стблг. доити-кърмя, давам да суче, имаща диалектна форма дуя. В такъв случай Дула би означавало кърмилница, а Дуло-храненици, род. Ямба Дула може да се изтълкува като майка на рода, извор на рода.  

Нещата са от ясни по-ясни, неясно е само поведението на учените. Защо е било нужно да се оставя Ямба Дула в сянка, защо е премълчана приликата на името ѝ с това на старобългарския род Дулo? Вл.Георгиев подлага на анализ теонима, тълкува правилно Ямба като обяснимо със санскр. ambas-вода, дъждовна вода, арм.amb-облак, но не споменава изобщо българските думи въмба, въмбел, вобел-извор.

За елемента Дула, акад.Георгиев предлага гр. θύελλα-буря, като смята, че Ямба Дула означава дъждовна буря. Това твърдение е напълно лишено от логика. Липсват каквито и да било данни, че Ямба Дула е свързана с бурите, бедствията и т.н. Напротив, тя е изобразявана като партньорка на бога на рода Сбелсурд. В такъв случай е много по-логично е Дула да се свърже с дуя-доя, кърмя, храня, а и да се посочи връзката със старобългарския род Дуло.

Това не би било някакво произволно действие, а нещо напълно нормално защото, както бе посочено по-горе, не само името Дуло се среща на Балканите още през Бронзовата епоха и е тракийско по характер, но същото може да се каже и за имената на хората от рода Дуло.

Към този род спадат владетелите ни Кроват (Кубрат), Аспарух, Тервел и др. Аз лично свързвам името Кроват с названието на споменатото от Херодот тракийско племе кровизи и смятам, че значението е закрилник, а обяснение можем да получим със стблг. кровъ-закрила, защита, покровителство.

Името на Аспарух е сродно на Ут-аспиос - алтернативно название на върховното тракийско божество Хероса. Синът на княз Кроват (Кубрат), е известен още и като Есперих, a Вед-еспис е друго название на Хероса.

Тервел също е име принадлежащо на древните балканци, които гърците наричат траки. Дълги векове преди прословутата 681-ва година, в град Δυρράχιον-днешния Драч, е живял човек с име Τηρεὺς Τρεβελλίου – Терес (Терей) син на Тервел. Интересното в случая е това, че както името на Кроват е свързано с названието на траките кровизи, така и името на Тервел е свързано с това на трибалите.

Важно е да се добави и това, че като знак на Дуло, определени автори смятат ипсилонът фланкиран с две хасти - IYI. Подобно на името Дуло, най-рано този знак се среща на Балканите – културата Винча -5000-4500 пр.Христа. Интересна публикация по този въпрос е направил археолога Стамен Михайлов.

Към тези подробности можем да добавим и факта, че в продължение на 1100 години старите българи са наричани мизи от различни автори. Мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ. Те обитават не само земите на север и на юг от Дунава, но също територията на Северна Гърция и Македония, Западна Мала Азия, а една част от тях дори се заселва в Средна Азия и смесвайки се с роднините си гетите образува нова общност, която става известна под имената мизо-гети, масагети, хуни.

Когато всички данни бъдат показани, а значението им разяснено, всичко си идва на мястото. Тъжното е, че представената тук информация не е нова, тя добре известна на специалистите, но те или не смеят, или не желаят да кажат истината.

Не само българското име на древната тракийска богиня е проблем, налице е още нещо, което терзае чуждопоклонниците и защитниците на старите теории. Става дума за това, че ямб/ίαμβος е литературен и музиковедски термин, за който се смята, че идва от името на познатата от древните митове тракийка Ямба. Със своите стихове те успяла да развесели богинята Деметра, която била натъжена от липсата на дъщеря си Персефона.

Както Хялмар Фриск, така също и Фредерик Мюлер смятат, че терминът ямб/ίαμβος не е гръцки. Фриск казва за произхода, че е несъмнено предгръцки [Frisk, с.704], а Мюлер дори е склонен да приеме, че се касае за заемка от трако-фригийски [Müller, c.365].

Ямбическата поезия е една от перлите на “гръцката” култура и да се признае, че това е откритие на дедите ни наричани в древността траки, несъмнено ще урони имиджа на поставените на пиедестал гърци, а и по-трудно ще се вярва на изкуствено създадената представа за предците ни като войнствени варвари не познаващи високата култура.

Друга причина за премълчаването на важната информация е факта, че в миналото, на няколко поколения българи бе внушавано че дедите ни са почитали тюркския Тангра. Как да се признае връзката между рода Дуло и тракийската богиня Ямба Дула, след като бяха хвърлени толкова много усилия да се сложат корените на народа ни в Азия?

Как да се признае, че има българи на юг от Дунава през Античността, като по това време основното население на страната ни е тракийско? Нали с падането на една лъжа, ще започнат да падат и другите, като ще стане ясно, че тези, които сме считали за големи учени не са нищо повече от следващи интереса си кариеристи, чиито писания и внушения са вредни за България.

Мога да си представя, че тези, които дълго време са поддържали заблудите се страхуват от народния гняв, но с продължаване на старите игри не може да се стигне до нищо добро. Излизането на истината е непредотвратимо въпреки пречките на определена група хора и чужди лобита. Невъзможно е да се укрие нещо във века на информацията, просто няма как да стане.

По-разумно е да се поиска прошка от народа, да се пренапише историята ни, а с това да се даде напълно заслуженото самочувствие на младото поколение. Справедливостта изисква и да се измият лъжите, които са петнили името на дедите ни дълго време, а и да се работи активно за признаване на огромния принос на народа ни в изграждането на европейската култура.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=dNkRjDxZXk0&t=938s

Използвана литература:

1.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другъде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П.Глушков, София, 1934, препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Изд. GUTA-N, София, 2018;

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

10.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winters Universitärs Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

Петър Делев. Проф. Гаврил Кацаров. П. Делев, Т. Попнеделев (съставители). Гаврил Кацаров...

http://www.academia.edu/382635/Петър_Делев._Проф._Гаврил_Кацаров._П._Делев_Т._Попнеделев_съставители_._Гаврил_Кацаров._Избрани_съчинения_т._I_Университетска_библиотека_390_София_2001_vii-xv

Ямбадуле, изобр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2f/Iambadoule.jpg

Epitaph of Tereus, son of Trebellius.  White limestone cippus. https://epigraphy.packhum.org/text/182526?bookid=228&location=419