ОТНОВО ГОЛЯМА СЕНЗАЦИЯ И ОТНОВО ТЯ Е СМЕТЕНА ПОД КИЛИМА

Съвсем наскоро международната преса гръмна с новината за генетичните проучвания засягащи ДНК на хората наречени в “Стария Завет” филистимци. Те са известни не само с едрия си ръст, но и със страховитата си военна мощ основаваща се на голям брой колесници и конници. Известни са и с уменията си да обработват желязото, а и с това, че са враждували със старите евреи. Първоначално приятели, по-късно те се превръщат в противници на цар Давид.

На територията на Израел, филистимците построяват пет града: Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, и Гет (Гат). В книгата на пророк Амоса се твърди, че този народ идва от Кафтор (древното име на остров Крит използвано от старите евреи, бел.авт.) -Ам.9.7.

До преди около 30 години дори не бе ми идвало наум да свържа филистимците с българите. Просто нямаше логика в това, ако човек се доверява напълно на официалните теории. Все пак хората, към които принадлежи Голиат влизат в библейската история засягаща събития от XI-X в.пр. Христа – времето на царете Саул и Давид. А ние, според нашите учени сме потомци на народ, който започва да се консолидира след 681-ва година, или казано с други думи – около 1750 години по-късно.

Мина доста време след първото ми запознаване с народа филистимци, докато разбера, че официалните теории за произхода на народа ни са съвкупност от нелепи измислици съчинени от чужденци, обслужват чужди интереси и само са следвани сляпо и покорно от повечето наши историци.

Благодарение на работите на родолюбци като Георги Раковски, Цани Гинчев, Ганчо Ценов и др. научих, че ние сме потомци на огромен, древен балкански народ, а не на три напълно различни етнически групи, които са се смесили след прословутата 681-ва година. Различните групи на този народ са носили различни имена – нещо, което е напълно естествено. Една от най-слабо познатите групи на широката публика у нас са пеласгите, те са същите хора, които старите евреи наричат пелиштим (פְּלִשְׁתִּים‎), а по-късно фелиштим- филистимци.

Пеласгийски боец от коалицията на Морските народи [J.Shumate]

https://www.beyondsciencetv.com/wp-content/uploads/2017/10/925ebfbc14689031a5b26e3204580939-sea-peoples-historical-illustrations-214x300.jpg

https://www.beyondsciencetv.com/2017/10/12/mysterious-sea-people/

Пеласгийски боец изобразен на египетски  релеф от Мединет Хабу

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples25.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

Омир нарича пеласгите богоподобни, богоравни и ги локализира на остров Крит – точно там, където според пророк Амоса живеят филистимците: “Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци – из Кафтор и арамяни – из Кир?” –Ам.9.4.

https://www.pravoslavie.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0/

Това, че пеласгите - хората, от които се възхищава Омир, са същият народ, на който принадлежи гиганта Голиат е признато от някои изследователи, които се уповават не само сведения от лингвистиката, но и от данни от областта на археологията. Цитирам дословно:

“The name Pelastoi-Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”-V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107.

Понастоящем доста учени приемат за правилно отъждествяването на пеласгите със старите филистимци. Променено е и виждането за тези хора. Те вече не са считани за кръвожадни и войнолюбиви варвари, а за носители на забележително висока култура. През 2007, във вестник “Ню Йорк Таймс” се появи статия на Джон Нобъл Уилфорд “Philistines but less and less Philistine” – (Филистимци, но все по-малко и по-малко варвари бел.моя).

В тази работа американският журналист съобщи, че в Ашкелон са намерени фрагменти от керамични съдове с надписи. За повечето съдове с надписи се смята, че са донесени от Крит или Кипър от преселници, но има и керамика изработена с типична за околностите на Ашкелон глина и точно те са от голям интерес за науката понеже показват що за азбука са ползвали филистимците във въпросния регион.

Уилфорд цитира учените Крос и Стейгър, според които писмеността на филистимците е вариант на кипърско-минойското писмо. Според д-р Крос, някои от знаците пасват с формите на познатите кипърско-минойски знаци, най-вече с тези от земите на Кипър и Угарит, Сирия. Д-р Крос допълва и, че филистимската писменост показва и особености на Линеар А – писменост използвана в егейския регион между 1650 и 1450 г.пр. Христа:

“A few pages on in the article, Dr. Cross and Dr. Stager were more emphatic about the inscription painted in red on the jar fragment made from local clay.“Perhaps it is not too bold to propose,” they wrote, “that the inscription is written in a form of Cypro-Minoan script utilized and modified by the Philistines — in short, that we are dealing with the Old Philistine script.”Dr. Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in Cyprus and at Ugarit, in Syria. He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C.”

https://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html

Благодарение на статията на Джон Нобъл Уилфорд, интересът ми към пеласгийското присъствие в Левант нарастна неимоверно много и поради това постоянно следях за нови публикации. Такива, за мое щастие се появиха. През 2013-та година останах изненадан от публикация засягаща произхода на дивите прасета на територията на Израел.

Оказа се, че още в дълбока древност, с идването си в Леванта, пеласгите наречени пелиштим, филиштим, филистимци са докарали със себе си прасета от Европа и този вид е успял да се размножи до такава степен, че да остави сериозен генетичен отпечатък в съвременните популации:

“Now, in a new study, Prof. Israel Finkelstein and Dr. Meirav Meiri of Tel Aviv University's Department of Archaeology and Ancient Near East Civilizations together with Dr. Lidar Sapir-Hen from the same department and Dr. Dorothee Huchon of TAU's Department of Zoology have found that, unlike the Near Eastern wild boars in surrounding countries, Israel's wild boars originated in Europe. After a genetic and archaeological analysis, the researchers suggest the wild boars living in Israel are descendants of domesticated  pigs brought to Israel starting almost 3,000 years ago by the Philistines and other seafaring raiders.The findings were published this week in Scientific Reports. Prof. Steve Weiner and Dr. Eilsabetta Boaretto of the Weizmann Institute of Science, Prof. Guy Bar-Oz of Haifa University, Dr. Greger Larsen of Durham University, Prof. Aren Maeir of Bar-Ilan University and Dr. Liora Kolska Horwitz of the Hebrew University of Jerusalem contributed to the study.”

https://phys.org/news/2013-11-genetic-israel-wild-boars-europe.html

Че пеласгите наречени филистимци са обичали свинското месо не е тайна, важното в случая е това, че породата свине, която народът на Голиат довежда със себе си, е европейска по произход, а това показва отправната точка на преселение – Европа.

Всъщност, имайки предвид, че пеласгите-филистимци са стара балканска популация, може да се уточни, че породата свине докарана от тях в Ориента е от балкански произход. Може ли да е другояче?

Няколко години по-късно, през 2015-та, се натъкнах на интересна и още по-изненадваща информация, от която разбрах, че пеласгите-филистимци са били освен животновъди също и опитни земеделци, явно по-добри от коренното население на Ориента. На дошлите от Европа филистимци се приписва не само въвеждането на подправки като кимиона, семената от мак и др., но и култивизирането на 70 вида местни растения, които до този момент, никой от региона не е използвал за храна:

“In addition to the translocation of exotic plants from other regions, the Philistines were the first community to exploit over 70 species of synanthropic plants (species which benefit from living in the vicinity of man) that were locally available in Israel, such as Purslane, Wild Radish, Saltwort, Henbane and Vigna. These plant species were not found in archaeological sites pre-dating the Iron Age, or in Iron Age archaeological sites recognized as belonging to non-Philistine cultures - Canaanite, Israelite, Judahite, and Phoenician. The "agricultural revolution" that accompanied the Philistine culture reflects a different agrarian regime and dietary preferences to that of their contemporaries.”

https://phys.org/news/2015-08-philistines-sycamore-cumin-opium-poppy.html

Образът на филистимците като бойци-колесничари прегазващи брутално всеки по пътя си започна да избледнява и вместо него се заформи съвсем друг облик на хората, от чиито среди произлиза гиганта Голиат. 

Те не само са боравили със своя азбука, сродна на кипърско и крито-минойската писменост, не само са владеели майсторски коването на желязо и то повече от половин хилядолетие преди германите и келтите да се научат да правят това, но и са умеели да обработват земята, а и да култивизират растения. A пък за способността им да строят големи селища, свидетелстват градовете им Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, Гет (Гат).

Вече става ясно защо Омир нарича пеласгите (филистимци) богоравни. За времето си те са изпреварили много други народи в областите на военното дело, строителството, металургията, земеделието, държавната организация. Става ясно и, че Плутарх никак не е преувеличил твърдейки, че пеласгите, след като пребродили по-голямата част от обитаемия свят и подчинили по-голямата част от човечеството, се установили (в Лациум) и нарекли новото си селище Рим:

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”- Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Разбира се, в случая Плутарх говори за пеласги, които са потеглили на запад, в посока на Апенините. Дали идването на стари балканци в Лациум е станало по същото време както преселването на техни роднини в земите на Израел, на този момент не може да се каже със сигурност. Във всеки случай, между двете групи е съществувал контакт, за който свидетелстват немалък брой артефакти намерени по Апенините и датирани като принадлежащи на ранната Желязна епоха.

Да се върнем сега на сензационната новина. В международната преса бяха публикувани резултати от генетични проучвания на костен материал от филистимски погребения на територията на Израел. Благодарение на проучванията става ясно, че народът на Голиат има европейски корени. Oт предпазливост, или може би поради политическа коректност, не се казва точно откъде са дошли в Израел пеласгите-филисимци. Като възможности се дават континентална Гърция, Сардиния, остров Крит:

“For more than a century, we have debated the question of where the Philistines came from,” writes archaeologist Eric Cline in an email from his excavation at the Canaanite site of Tel Kabri (Cline was not involved in the current research.) “Now we have the answer: Southern Europe, and probably more specifically mainland Greece, Crete, or Sardinia. This fits with what had seemed the most likely answer previously, especially judging from [the archaeological remains], and so this seems a logical finding."

https://www.nationalgeographic.com/culture/2019/07/ancient-dna-reveal-philistine-origins/

Според други източници, възможната отправна точка на пеласгите-филистимци са Гърция, Сардиния и Иберийския полуостров:“After analyzing the ancient DNA of 10 individuals buried at a Philistine archaeological site, an international team of researchers found that the Philistines descended from people in Greece, Sardinia or even Iberia (present-day Spain and Portugal). These ancestors migrated across the Mediterranean during the late Bronze Age or early Iron age, about 3,000 years ago.”

https://www.livescience.com/65867-philistines-ancient-dna-europe.html

За мен колебанието на учените е непонятно. Данните са предостатъчно, за да се определи къде точно е прародината на филистимците и къде са техните колонии.

След като се знае, че филистимците са реално клон на старите пеласги, то единствената възможност за прародина остават остров Крит и континентална Гърция. За Гърция Херодот казва, че старото ѝ име е Пеласгия, т.е. пеласгите са най-старото население: “ …the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia…“- Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Старият автор Eсхил също определя пеласгите за най-древни жители на Елада чрез думите на цар Пеласг: “Аз съм Пеласг, владетелят на тази земя, син на Палехтон, когото земята роди.“- “I am Pelasgus, ruler of this land, Child of Plaiaichton, whom the earth brought forth.” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

По-рано Омир локализира съвсем ясно пеласги на остров Крит използвайки разказа на пътешестващия Одисей. Старият автор използва за пеласгите епитета богоравни, а това е силна индикация за нивото на култура на тези хора: “There dwell Achaeans, there great-hearted native Cretans, there Cydonians, and Dorians of waving plumes, and goodly Pelasgians.”- Hom. Od. 19.176-178

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0136%3Abook%3D19%3Acard%3D148

Епитетът богоравни е употребен и в Илиада, там където става дума за дошлите на помощ на трояните пеласги: “Paeonians, with curved bows, and the Leleges and Caucones, and the goodly Pelasgi.”- Hom. Il. 10.429

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2010.429&lang=original

Знаейки това, а и уповавайки се на факта, че пеласгите -филистимци ползват кипърско-минойска, или дори вид крито-минойска писменост, че керамиката им е от същия тип както керамиката от егейския регион, то няма как да се посочи друга прародина освен Южните Балкани.

А ето как генетиците характеризират типичната за филистимците хаплогрупа – тя принадлежи на европейските ловци-събирачи от времето на Мезолита:“Similarly, genetic clustering assigns ASH_IA1 with an average of 14% contribution from a cluster maximized in the Mesolithic European hunter-gatherers labeled “WHG” (shown in blue in Fig. 2B).”

https://advances.sciencemag.org/content/5/7/eaax0061?fbclid=IwAR3H1gYnrfb1tVsyTdKG-wUE1iEr4o0noTmAdEKpZOeBH8-noYVgU3fNKio

Нас обаче не ни интересуват всички европейски ловци-събирачи от Мезолита, а само тези от Балканите, защото Балканите, а не Средна, Северна или Западна Европа са посочени като прародина на пеласгите-филистимци. Хаплогрупата свързваща Южните Балкани, остров Сардиния и Иберия е I2, а тя е най-често срещаната при нас българите. За балканските носители на I2 се смята, че те са населявали земите ни от времето на Мезолита: “…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Наличието на популации, при които има значителен брой носители на хаплогрупата I2 в Сардиния и Иберийския полуостров може да се обясни много лесно. По време на Бронзовата епоха стават големи климатични промени, които правят живота в определени региони от Европа труден, или дори невъзможен. Тези, които искат да оцелеят са принудени да търсят нови земи, които не са засегнати от природните бедствия. Тогава пеласгите-филистимци се съюзяват със свои роднини и така се ражда коалицията на така наречените Морските народи*. Заедно, обединените балканци успяват за завладеят цяла западна Мала Азия, Левант, малко остава да превземат и Египет.

Фараонът Меренпта спасява страната си давайки земя за заселване на част от Морските народи в Северна Африка, при условие, че минат на негова страна. Тактиката успява и маршът на Морските народи е спрян.

Пеласгите се завръщат от Египет и се установяват в земя, която по тяхно име ще бъде наречена Палестина (от пелиштим-пеласги). Част от роднините на пеласгите поемат с корабите си в посока запад и се установяват на остров, на който дават името си. Става дума за Сардиния, а пеласгийските роднини заселили се там са наричани от египтяните с името шардунаш, шерден.

Eдна група от въпросните известни с високите си воински качества шерден се завръщат на Балканите и по време на Античността стават известни с името серди. Те са хората отговорни за възникване на името Сердика*.

Колкото до хаплогрупата I2 в Испания и Португалия, то приемем ли, че визиготите основали царство там, са потомци на описаните от Херодот гети, всичко си идва на мястото. Няма нищо чудно, няма нищо мистериозно.

Ето колко прости са нещата. Ето колко лесно може да се обясни феномена, че при българи и сардинци концентрацията на I2 e доста висока. Ето колко лесно може да се обясни къде е прародината на пеласгите-филистимци. Не са нужни сложни термини, не е нужна огромна библиография. Нужно е само да се ползват историческите извори, а и данните от археологията, ономастиката и генетиката. Така всичко ще добие логичен вид и ще си дойде на мястото.

Ще стане ясно защо в Тракия има топоним Газа, а и защо според Плутарх старото име на река Стримон (Струма) е Палестин - J.Lempriere’s Classical Dcitionary, p.474. Названието на филистинския град Гет също не е случайно, то е свързано с гетите от земите ни, а и с тракийското божество Суре-гет. Дали пък името на филистимския Акрон няма да сродно на това на тракийското селище Акроен, а елементът -келон (в Ашкелон) няма да е идентичен на този от Салдо-келе в Тракия и Келене във Фригия?

Поне за мен загадката с произхода на филистинците е разрешена. Те са клон на пеласгите, които по време на Бронзовата епоха колонизират Левант. Доволен съм от това, че вече има доказателства за високата култура на тези наши предци, че вече няма да бъдат споменавани само поради войните си с египтяни и стари евреи.

Доволен съм и, че разбрах каква е била съдбата им. Те не са нито прогонвани, нито избивани безжалостно. Съдейки по наличието на ДНК типична за европейски популации сред населението на Левант, учените стигат до заключение, че филистимците са се смесили с местните хора. 

Това по принцип също е сензация защото се оказва, че предположението на Герхард Херн относно етногенезиса на финикийците е правилно.

Този учен смята, че финикийците са амалгама от ханаанци и хора от групата на Морските народи. Към тях разбира се спадат не само пеласгите, но също дарданите, сердите, бесите, тевкрите, травсите, мизите, познати на египтяните под имената пелесет, дрдн, шерден, уешеш, ткр, туршу, мешуеш. 

Последната група мешуеш е позната на Херодот под името максии, бащата на историята ги локализира в Либия, обяснява, че бръснат част от косата си, а друга оставят да расте свободно, а добавя и, че те все още помнят своята прародина край Троада (там където е Мизия бел. моя).

Тези факти показват, че Артър Еванс е бил прав в предположението си, че финикийската азбука е свързана с писменостите от остров Крит. Та нали Крит е мястото, в което пеласгите са считани за богоравни, т.е. за елит, за носители на култура, нормално е те да дадат азбука на други хора, а акрофонията на финикийските букви показва, че те са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Осъзнавам колко странни са твърденията ми за някои хора, но всичко може да се провери, всичко може да се докаже, за разлика от официалните теории за произхода ни, които нито са проверявани адекватно, нито са доказвани. Това, че в миналото сме били принудени да вярваме в неиздържани теории, не означава, че трябва да продължаваме да правим това. Напротив – време е да спрем да приемаме всичко на доверие.

Имаме уникална история, имаме уникални предци, които са извършили такива неща, че са наречени богоравни. В такъв случай редно ли е ние днес да се свиваме в ъгъла и да мрънкаме, че нещата не вървят? За да потръгне нещо, някой трябва да го извърши, а този някой сме ние, друг няма да ни помогне. Господ ни е дал много дарби, а и сили да вършим чудеса, от нас се иска само да ги използваме.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ – ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ФИЛМЧЕТА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!  https://www.youtube.com/watch?v=YDwsZFsFNcQ

*Всъщност правилното е не Морски народи, а Народи от отвъд морето (Средиземно море), но защо учените са избрали неточния термин, за мен е загадка.

**Възможно е разбира се споменатите от Ливий серди никога да не са напускали Балканите, а увековечените в египетските хроники шерден, да са просто техни роднини напуснали земята ни.

ИМЕTO БЪЛГАРИ ВЪВ ФИНИКИЙСКИТЕ НАДПИСИ?

Понастоящем доста от нас пътуват в чужбина. Така, между другото, те могат да се запознаят с интересни надписи от различни епохи и различни региони. При срещането на нещо необичайно, някои правят снимки, опитват се да разберат повече за това, което ги е заинтригувало. Преди няколко дни един читател на блога ми, г-н Павел Вълев ми прати данни за финикийския надпис от Лаертес, Турция. Човекът бе впечатлен от присъствието на букви срещащи се и в нашата азбука.

https://lh3.googleusercontent.com/wj_rYhQQkMmttTIjPU1_0VnS_MiyNBA5X5kK1WdeDvn3rlil02OU_Yr_MRTZ2_m4AH1FlxB_RtFIes0=w293-h220

Действително приликата на определени финикийски букви с тези от кирилицата не случайнa. Езикът на древните обитатели на Картаген, Тир, Сидон и т.н. е семитски, по този въпрос спор няма, но пък не може да се оспори и факта, че във финикийския се срещат думи от речта на старобалканските народи познати на Херодот, Тукидид и др. като траки (нашите предци).

Името на Картаген не е известно само с това, че дълго време е било символ за заплаха за старите римляни. Топонимът е особен, много особен поради началната си частица – kart. Нейното значение е град, а сродни думи намираме в трак. (древнобългарски) *карта/корта-град, ограждение, гордо-град, зордо-град. Други интересни паралели са pt-птица,  hr-гора, планина, šš-шест, ql-глас.

Ако разгледаме безпристрастно историческите събития от края на второ хилядолетие преди Христа, лесно ще разберем защо в речта на коренните жители на Левант присъстват думи от езика на дедите ни. Между XIV и XII век пр. Христа настъпват сериозни климатични промени и много народи са принудени да търсят нови зeми за заселване.

В този период, в Мала Азия живеят доста наши деди и те приемат част от братята си от Балканите, но прииждащото население е прекалено много и бягащите от природните бедствия се насочват на юг като дори стигат до Египет. Поради големия си брой, а и силна армия те представляват заплаха за страната на пирамидите и не са допуснати там.

            Пътят на Морските народи (тевкри, пеласги, травси, веси, мизи) по Салимбети и Дамато

            http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg

Фараоните Рамзес II, Меренпта, Рамзес III, водят дълги войни с нашите деди и малко остава да загубят. В крайна сметка обаче египтяните успяват да разединят старите балканци, давайки земя на едни и настройвайки ги срещу техните роднини, които биват отблъснати и са принудени да се заселят в изолирани крайща на Синай, а също и в териториите на днешните Израел, Ливан, Йордания, Сирия.

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples17.jpg

Бивайки малцинство, старите балканци биват асимилирани от народите на Ориента като дават нова кръв и разбира се знания. От смесицата на дедите ни с ханаанците се появява народа на финикийците. Благодарение на древната писменост на предците ни, се оформя финикийската азбука.

В случая не точно приликата на определени писмени знаци е важна. Няма да се впускаме и в проучване на възможността част от финикийската благородническа прослойка да е пазела спомен за своите корени. Няма как да разберем това на този момент. Най-вероятно, по времето когато надписа от Лаертес е създаден, всички спомени за балканския произход на финикийската аристокрация са изтлели. Все пак, пет века са много време.

Друго е важното в надписа от Лаертес. Там е споменато едно доста интересно име. Говори се за заселници наречени БЛКР. Не е обяснено кои са тези хора, откъде са, нито пък е указано какъв език говорят.

Бих погледнал на въпросните БЛКР като на нещо любопитно, но нямащо връзка с името на народа ни, ако не съществуваше една малка подробност. Финикийският надпис от Лаертес се намира в древната област Киликия, на юг от планината Тавър. Част от тази планина е известна като Булгар Даг/Болгар Маден/Болкар.

Значението на тези названия е Българска планина, Български рудник. Въпросните имена са засвидетелствани в по- късен период, но това не изключва възможността да са дадени още в дълбока древност.

Регионът е известен най-вече поради интересните хето-лувийски надписи. В един от тях се споменава цар Варпалава – властелин на Тувана (фригийската Тиана). Според Тревър Брайс, Варпалава е представен като фригиец по официалните монументи. Брайc смята, че това е по-скоро политически ход, но въсщност не е изключено, силните в този период фригийски царе да са поставили свой човек, който да властва над хето-лувитите.

В самата Тиана има фригийски надписи и то не какви да е, а точно най-древните -VIII в. пр. Христа. Фригите обитават Мала Азия от дълбока древност, както и най-близките им роднини мизите, наречени българи от средновековните летописци. Малоазийските мизи обитават земи на север от Тавър, но със сигурност е имало и колонии доста по на юг, най-вече след XIII в.пр. Христа, след битката при Кадеш. В нея мизите са съюзници на хетския цар Муватали и е нормално да останат край Кадеш и околните региони, за да запазят завоюваното.

Това би обяснило присъствието на мизи в областта Киликия, а това, че през VIII в.пр. Христа тези мизи са наречени БЛКР от финикийците не бива да ни учудва. В края на 2016, заедно с г-н Александър Мошев публикувах статия за произхода на името българи. В издание на “Сп.8” бяха представени доказателства за това, че името българи е по-старо от Троянската война и принадлежи на хора от средите на мизите.

След като те обитават и региона на Лаертес, то не е никак учудващо, че са споменати от финикийците. Това би обяснило защо в същия регион съществува планински масив с име Булгар Даг/Болгар Маден. Това би обяснило и защо дори по на север има древнo селище с име Балгатия. Макар да е в регион обитаван от траки и да е споменато в енциклопедията на “Pauly-Wissowa”, поне по мои сведения траколозите не са представили публикация, в която да представят анализ на важния за историята ни топоним.

Някои могат да нарекат аргументите ми за тъждество между БЛКР и българи слаби, но с какви аргументи разполагаха специалистите, които поставиха знак за равество между споменатите в Средна Азия пу-ку и името българи?

След сме европеиди, след като езика ни е индоевропейски и липсва напълно тюрски, или ирански субстрат в него (заемките не са субстрат), след като фолклора ни показва силна връзка с траките, то е редно да търсим следи от народностното си име в земите обитавани от траките.

Защо да пренебрегваме бльгиите от Фокида, болгите от Тракия, болгенс от Иберия и БЛКР от Киликия?

Защо трябва да стесняваме хоризонта си и да вярваме, че името ни означава буламач и, че принадлежи на азиатци – това, което ни внушават поддръжниците на догмите, това, което ни внушават тези, които пишат учебниците и преподават в университетите. Специалистите ни казват да се гордеем с историята си, но същевременно уверено твърдят, че старите българи са чужденци на Балканите и дошли тук са забравили стария си език и култура. Голяма гордост, няма що!

А повод за гордост наистина имаме. Нима дедите ни не бяха тези, които издигнаха първите градове на Европа? Нима не бяха предците ни тези, които създадоха писменост хилядолетия преди шумери и египтяни да направят това? Кой създаде блестящата крито-минойската цивилизация ако не траките и пеласгите? Кой бе учител и наставник на гърците, не бяха ли това Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад? Не бе ли спасителят на Атина Темистокъл, човек носещ тракийска кръв? Не бе ли Залмоксис обявен за създателя на келтката религия? Кой разтърси Рим до основи, ако не Спартак. Кой първи  даде подслон на християнството и кой с цената на много жерви напомни на средновековното духовенство какво е посланието на Христос?

Имаме повод за гордост и изброеното тук е само върха на айсберга. Да се отрича това невероятно наследство е не само неразумно, но и престъпно. Да, престъпно е защото да се поддържат лъжите създадени и внушени от чужденци е като нож забит в сърцето на дедите ни, които пазеха земята и традициите си с цената на своя живот.

Използвана литература:

1.Paulys Real Encyclopädie der Classischen Altertums, Neue Bearbeitung unter mitwirkung zalreicher fachgenossen, G.Wissowa, Supl. Eerstes Heft, J.B.Metzler S. Verlag, Stutgart, 1903;

2.The Cambridge Ancient History, Vol III, p.2, ed.J.Boardman, I.E.S.Edwards, N.G.L.Hammond, L.Solberger, C.B.Walker, Cambridge University Press, Cambridge, 1991;

3.T.Brice, The World of Neo-Hittite Kingdoms, A political and military history, Oxford University Press, New York, 2012;

4.The Cambridge Ancient History, Phrygia and the Peoples of Anatolia in the Iron Age, rev.ed. Vol I&II, R.D.Barnett Litt.D. Vol.II, ch.XXX, Cambridge University Press, Cambridge, 1967;

5.M.Wild, Baedekiriana, The Red Scar Press, 2010;

Използвана извори от интернет:

LAERTES  

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0006%3Aalphabetic+letter%3DL%3Aentry+group%3D1%3Aentry%3Dlaertes

LAERTES http://www.kultur.gov.tr/EN,114121/laertes.html

Bolkhar Mountains https://en.wikipedia.org/wiki/Bolkar_Mountains

Alanya Museum 2013 https://get.google.com/albumarchive/100162672317761200905/album/AF1QipPX0G3nj9o_B99c-8iunq_G12ih7Mv8Dk_Ik218

A.Salimbeti, R.DÁmato, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА

Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитски eзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.

http://proel.org/img/alfabetos/feniarc1.gif

Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.

http://www.omniglot.com/images/writing/phonecian.gif

http://www.omniglot.com/writing/phoenician.htm

Финикийска азбука

Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. 

Други шест: хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.

Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.

http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)

Линеар А  http://lila.sns.it/mnamon/assets/img/lineare_a/LineareA%20-%20ZA_8.jpg

http://lila.sns.it/mnamon/index.php?page=Immagini&id=19&img=357

Линеар Б https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg

Линеар С http://proel.org/img/alfabetos/chipre.gif

Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.

За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.

Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.

Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.

Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица – Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.

Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедржих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от  балкански поселници–траки и илири “From an archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.

Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell  Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит.  За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит. 

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.

Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.

Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg

Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato

Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/nile.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/art1.htm

Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - изобр. стр. A.Salimbeti, R.D’amato

Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според  Герхард Херм, от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците – G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с.61.

Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.

Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.

Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход. 

Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъм е реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името Кабири Димитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи са коба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.

Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.

Кадъм е наречен финикиец  защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход. 

Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.

Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Проф.Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljača–копие, стрела и др.

Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл. techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.

Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.

Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.

Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. 

Става дума за следното -ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарската алънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.

За коф-Q (K) се смята, че означава ухо  на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.

Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската дума рыло-уред за копане.

Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. 

Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).

Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.

По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.

Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEij2iDnUhPSm2kEc3-cZxS9aT1ZOojAFjq_82T-rpxVfYCF2Bo7x7Gi9Y65gJqU5HNNum58CK0iH4g9_OOhlSkDdQOmQ_UoShBwoz_aF2ENlgMl5lGLnzPBziC9y74T7sLlPDEHDiEVq-b9/s320/hier.jpg

 http://www.mikeanderson.biz/2011_05_01_archive.html

Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Досега никой не се наемал да направи подробен анализ какъвто е представен тук, понеже до неотдавна властваше догмата, че ние сме мешавица от три напълно различни етнически групи, като корените на езика ни бяха слагани надалеч от земите на юг от Дунава.

Истината обаче е, че нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680-681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания  доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.

Въпрос на време е да бъде признато, че ние българите носим кръвта на гениите създали прекрасните златни предмети намерени във Варненския некропол, изящната керамика от Бреница, Перник, а и най-древните писмени знаци в историята на човечеството. 

Старите летописи могат да бъдат изгорени, правени са опити дори да бъдат унищожени и дедите ни и макар да сме сериозно намалели, ние въпреки всичко сме оцелели и сме успели да погребем всеки свой враг.

Народът ни има уникална сила, необяснима сила, която е неизтощима. Хети, хурити, шумери, вавилонци, етруски са създали велики държави, сътворили са красиви градове, но след упадъка си не са намерили сили да се възстановят.

Дедите ни са преживели потопа в Черно Море, преживели са и сериозните климатични промени от Средната и Късната Бронзова епоха. Оцелели са въпреки кланетата и депортациите извършени от перси, римляни, гърци и османци.

Често сме били отписвани като народ и винаги сме се въздигали се от пепелищата, готови да строят и защитаваме своето. Народ, който е кален от огъня няма как да се изгуби, народ, чието типично качество е прераждането няма как да изчезне в небитието. Както казваше великият Николай Хайтов – България е в безпътица, но не е безпътна. Ние винаги сме намирали изход от всяка ситуация, ще намерим изход и този път защото сме народ на светлината.