КОГА И КЪДЕ СЕ ПОЯВЯВА НАЙ-РАНО ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Според повечето учени, името на народа ни е споменато за първи път през IV век, по-точно в 354-та година. Тогава, анонимен римски хронограф пише за народ Vulgares, а като за праотец на тези хора е споменат Ziezi. За жалост сведенията са объркани защото въпросните Vulgares са посочени като потомци на Ноевия син Сим, т.е. делящи общ произход с араби и евреи. 

От друга страна обаче, хронографът е определил за роднини на Vulgares арменците и лидийците, които със сигурност не са семити, не сме семити и ние. Явно се касае за грешка при преписа на някакъв по-стар документ, но пък връзката с арменците и лидийците крие много интересни подробности.

Според Херодот арменците са преселници от средите на фригите, а за лидийците пък Страбон твърди, че от тяхната дума мизос - вид буково дърво, идва името на траките мизи, чийто език е смесица от фригийски и лидийски. Самото име лидийци –Λυδοί, езиковедите тълкуват с помощта на стблг. людиѥ - хора, народ.

Поради роднинството си с арменци и лидийци, споменатите от анонимния хронограф Vulgares, няма как да са семити. Това прочее проличава и от името на техния праотец Зиези/Ziezi. To показва голяма близост с тракийското Ziais, принадлежащо на благородник от средите на костобоките. Друго подобно е Ziesi(s),за него пише проф. М.Славова добавяйки и други близки като Zipyros, Zimarcos, Ziper и др.

Колкото и интересни да са тези неща, информацията от хрониката от 354-та година е твърде оскъдна, а както видяхме и доста объркана. Само на това писание не може да се разчита, трябва да се търсят по-сигурни данни. За наше щастие има и други документи, които са особено ценни за историята ни. 

Става дума за картата на Св.Йероним, която е създадена през IV век, някъде към 390-та година, малко след работата на Анонимния римски хронограф. На тази карта, областта Мизия – земите между Дунава и Стара Планина, са обозначени с името Vulgaria (Mesia hec & Vulgaria).

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Орбини, базиращ се на сведения на Касиодор твърди, че българите са воювали с римляните край Сирмиум през 390 г., а точно това е времето, в което областта Мизия е наречена и България.

Понеже като цяло учените ни отричат местните корени на българския народ, важната за историята ни карта бива отречена, макар тя да е подкрепяна и от други исторически извори, като например писанието на Scriptor Anonymus. 

Toзи автор твърди, че (властвалия през IV век) император Константин Велики, издига в земите на скитите (Малка Скития, т.е. Добруджа) градовете Плиска, Преслав, Дистър (Силистра) и Констанция. 

Сведенията достоверни защото са забележително прецизни: не само е посочената точната сума отпусната на строежите, но са дадени и имената на имперските служители от това време – Урбикий и Салустий. Те са реални личности и са били подчинени на Константин Велики.

Този документ също показва, че страната ни е обитавана от българи още по време на Античността, но това е в противоречие с общоприетите теории и поради тази причина автентичността му се оспорва от повечето наши историци. Тях обаче ги посрещна една неприятна изненада. 

През 80-те години на ХХ век, във Виница, Македония бяха намерени керамични икони. Те са проучвани от различни специалисти, като една икона е от голямо значение за нас. На нейната повърхност има изобразен конник, а над него надпис с латински букви – BOLGAR (БОЛГАР)

Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“ - изобр.Filipov Ivo

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Bolgari_sclavi_teracota_Vinitza_FYROM.jpg

Определени автори смятат, че керамичните икони от Виница могат да бъдат датирани III-IV век. Други изследователи са на мнение, че въз основа на стиловите и композиционни особености, както и палеографските характеристики на надписите, говорят за една приблизителна датировка между края на IV и края на V век.

Излиза, че иконата с надпис BOLGAR е поредното потвърждение на истинността на картата на Св.Йероним, на която Мизия е обозначена и като Vulgaria (България) през IV век. 

Още едно потвърждение за присъствие на българи на юг от Дунава по времето наАнтичността, получаваме и от сведение на Йоан Никиуски. Той описва събития от 514-та година, по-точно конфликтът между легионите на император Анастасий и тракиеца Виталиан, като споменава, че след битката с военоначалника Кирил, Виталиан се оттеглил в Провинция България.

За жалост, това сведение от хрониката на Йоан Никиуски също е отреченo от повечето наши учени. Те не желаят да допуснат, че е възможно съществуването на държава, или повластна на Рим провинция България на юг от Дунава преди прословутата 681-ва година.

Такова поведение с право може да се нарече странно, защото в документа познат като Именник (на българските князе) се казва, че 515 г. преди Аспарух други князе властват на север от Дунава. С други думи - началото на династията, на която княз Аспарух принадлежи, започва някъде към 165 - 170 г., а пък територията, над която князете властват е обитавана от траки. По сведения на Страбон това са гетите и мизите, които населяват земи както на север, така и на юг от река Дунав.

Сведенията за ранно присъствие на хора носещи името българи на Балканите се отричат не защото са недостоверни, а защото не се вписват в общоприетите виждания и показват, че са направени груби грешки от хората, които са отговорни за историята на България изучавана в училища и университети.

Посочените по-горе доказателства за приъствие на българи на Балканите по време на Античността не са единствените, има и други документи показващи, че официалното виждане за произхода на народа ни трябва да се преразгледа.

В записани по време на Средновековието ирландски предания, се говори за народ болги. Като техни представители са посочени хора с имена като Умор и Гостен. Тези имена отговарят точно на старобългарските Умор и Гостун, като това не е единственото сведение в полза на древните корени на етнонима българи. В “Ирландската Книга на Нашествията”, се твърди, че болгите са дошли от Тракия по времето на Кир Велики – VI век пр. Христа.

Част от тази информация може да се намери в старите издания на Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” - (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Сега обаче възниква един въпрос – ако е имало болги в Тракия през VI пр. Христа, защо нито Херодот, нито Тукидид, нито по-късните Страбон и Плиний ги споменават?

За да се обясни феномена трябва да се даде пример с друго народностно име. Знаем, че още през Бронзовата епоха хора наречени елини са се сражавали край Троя, но нито хети, нито асирийци, нито вавилонци, евреи, или път египтяни не споменават дори веднъж на народ елини.

Всъщност мистерия няма, хора наричащи се елини (ели, сели) са обитавали Балканите дълго преди Троянската война, но са били сравнително малка група. Поради тази причина са останали неизвестни на египтяни, асирийци, евреи, хети и др. Понеже името елини е престижно, то техните съседи го приемат, а в последствие това народностно название бива прието от почти всички обитатели на Южните Балкани. Докато това стане обаче минават дълги векове.

Точно така стои проблема и с болгите от Тракия. Те са обитавали земите на юг от Дунава от незапомнени времена, но първоначално са били сравнително малка група. Смятам, че те са били част от огромния народ на мизите и точно това е причината, от IV до XV век, различни автори да правят отъждествяване на мизи с българи.

Подобно на случая с елините, с течение на времето, названието болги, българи става все по-престижно и популярно и бива прието от всички хора, говорещи близки наречия и имащи близка, или дори идентична култура.

Има още една причина за неспоменаването на болгите. Съседите ни гърците са имали език, който е твърде различен от нашия и докато по време на Средновековието вече имат стандартно название за дедите ни, в дълбока древност е било по-различно. По време на Бронзовата епоха, дедите на гърците не са били в състояние да чуят, а и да произнесат звука Б, който е бил свойствен за речта на дедите ни. Поради тази причина името на дедите ни е представяно твърде различно от понастоящем.

Колкото и странно да изглежда, леснопроизносимото за ирландците болги, или бльгии, бива предадено от старите гърци като флегии (Φλεγύες). Тези хора са описани като страховити бойци, потомци на Арес, а автори като Робърт Дж. Бък тледат на флегиите като на принадлежащи на тракийската общност. 

Според мен флегиите, чието правилно име е било бльгии, са били от групата на мизите, а името им е съществувало още в края на Бронзовата епоха, поне към XIV в. пр. Христа, или около 2000 г. преди времето на княз Аспарух.

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите:

бивам-φύω,

билка-φυτόν,

бликам-φλύω,

бърна-φάρυγξ,

бял-φαλός,

бук-φαγός,

брат-φράτηρ,

брана-φαρόω,

бяг-φέυγω,

бера-φερω,

боя се-φόβος,

бразда-φάρος,

бреме-φέρμα,

брод-φόρος

Сега идва ред на нещо, което е много интересно. Името на споменатите от ирланците болги съоствества на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, а името на флегиите (Φλεγύες) съотвества на  стгр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, към тях може да се добави и нашата дума благ, чийто най-древен корен е *bolgь, а смисъла е светъл, лъчезарен (БЕР, Т.1, с.52 - 53).

Като обобщение може да се каже, че най-древният вариант на народностното ни име е бил бльгии, болги. Това име е принадлежало на група от огромния народ на мизите. Понеже по време на късната Античност, мизите са силни и името им престижно, то названието бльгии, бльгари започва да се налага над всички хора говорещи сродни наречия.

Както вече споменах – този начин на налагане на етноним се среща при елините, които по начало са малка група хора обитаващи Епир и Централните Балкани, но с течение на времето се налага като колективно име за дедите на южните ни съседи. По същия начин се налага и етнонима германи. Най-рано, това название е важало само за тунгрите, но в последствие е ползвано за всички техни роднини, а днес дори е име на огромна езикова общност – германската.

Виждаме, че има обяснение както за “липсата на присъствие” на името българи в Тракия по време на Античността. Уверяваме се, че значението на името на познатите на ирландците болги е идентично на името на познатите на гърците флегии (Φλεγύες), като обяснение идва от древнобългарското *bolgь, чийто смисъл е светъл, лъчезарен.

Не само, че името на народа ни не ново за земите на юг от Дунава, от времето на Късната Античност, но то се явава най-ранно документираното название на европейски народ. Все пак почитаните като синове на Арес бльгии, са живели на Балканите преди Троянската война.

Репутацията на синове на бога на войната, никога не е напускала българите. Дълго след Троянската Война, Енодий пише – страшните за целия свят българи! Йоан Геометър предпочита да използва другото ни древно име – мизи и споменава с тъга, че мизийските стрели се оказали по-силни от авзонските (гръцките) копия. Облечените в желязо бойци на княз Крум са карали не само земята да трепери, но и враговете. Малко е оставало и цар Симеон Велики е щял да превземе Константинопол. След съкрушителната битка край Ахелой, той е реално най-силният владетел в Източна Европа. Спряла го е отровата на враговете...

Cъдбата невинаги е била благосклонна към нас, но даже жестокото чуждо господство не е било в състояние да укроти духa на народа ни. Недълго след отхвърлянето на римското (византийското) господство, цар Иван-Асен II нанася страшно поражение на враговете ни край Клокотница. Цар Калоян громи не само римляни (византийци), но и облечените в желязо кръстоносци.  

По-късно пак идва мрак – петвековния мрак създаден от османлиите. Да обаче огънят не се бои от мрака, само тридесетина години след Освобождението, българите превземат непревзимаемата Одринска крепост и печелят не само битката, но също и възхищението на военни от цял свят. Малко по-късно, по време на битката при Дойран, генерал Вазов показва, че българите са в състоние за прекършат дори армията на най-силната държава по това време – тази на Британската Империя.

Дълго може да се разказва за подвизите на предците ни, техните подвизи никога не бива да бъдат забравяни. От друга страна, ние не бива да ползваме старата слава като медал, с който да се кичим. По-достойно, по-българско е да направим така, че идните поколения да говорят с възхищение за нас, както ние днес говорим за героите от миналото.

Не всяка битка е с нож и огнестрелно оръжие в ръка. Не при всяка битка се пролива кръв. Има и битки на духа, а те са най-важните защото запазиш ли духа си – имаш бъдеще. Ние имаме примера на предците си, знаем какви са били те и какво са постигнали поддържайки се един друг и заедно поемайки трудностите на плещите си, са съумявали да създадат чудеса.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=127s

ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ РАЗКАЗАНА НАКРАТКО

Често съм споменавал, че истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Не зная кой е авторът на тази максима, но тя е вярна. Ако в миналото имахме база за сравнение, в случай, че разполагахме със свободен достъп до историческите извори, а и неудобните за официалните теории данни от изследванията на археолози, антрополози и езиковеди, то никой от нас не би останал заблуден.

Уви, по стечение на обстоятелствата, ние бяхме оплетени в мрежа от безброй нелепи лъжи, които отровиха съзнанието ни до такава степен, че когато някой прогресивен автор споменеше истината, на него се гледаше с недоверие.

Казионните учени създадоха умело изкривен облик на нашите далечни предци, които римляни и гърци наричат с колективното име траки, като това не бе случайно. Обликът на пияници, развратници, безписмени и неспособни на организация хора, предизвиква антипатия у всеки. Кой нормален човек би искал да се идентифицира с диви, порочни и слабохарактерни хора?

Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришeлци от север. 

Макар в продължение на повече от 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.

Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното - това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано, сякаш изобщо не съществува.

По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.

Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.

Балканите са нашата Родина поне от времето на Новокаменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи,  които съставят нашия народ. 

Новокаменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.

Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, било то семити, или хамити, то и названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.

Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брица, грах, брашно, тесто, сърп, брана, рало, мотика, копраля, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло, извара, мътеница и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.

Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.

В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.

Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път. 

Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика. 

http://www.veda.harekrsna.cz/connections/img/god-sikha.jpg

Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие.

Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща - да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.

Най-древният точен календар според Николай Дерменджиев, снимка на Николай Генов

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/1045/P6294791.jpg.preview.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/378

Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.

По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.

Карта на Кукутени-Триполие

https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png

https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/

Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.

Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cлучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток или запад.

Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.

След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.

Древна китайска керамика, както формата на съда, така също и орнаментите показват силна прилика със съдове от Източна Европа - http://farm5.static.flickr.com/4134/4878134750_c24c0f3323_m.jpg

http://www.chinaonlinemuseum.com/ceramics-neolithic.php

Древна китайска керамика

https://cdn.globalauctionplatform.com/869eb200-5f90-4d6e-80f6-a4b90148ed9e/880555b4-2784-45ca-c528-ffd17a3bfc6d/540x360.jpg

https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/clars-auction-gallery/catalogue-id-srcl10036/lot-40dd81b3-4a65-4bf9-a495-a4ba011e0cd8

Сравнение на древнобалканска и китайска керамика от Ян Шао
http://www.imperialtransilvania.com/fileadmin/archivio/imperialtransilvania/category/The_Cucuteni_9.jpg
http://www.imperialtransilvania.com/2018/10/07/read-more/argomenti/places-of-interest-1/articolo/the-traces-of-a-fascinating-population-found-on-the-territory-of-romania.html

Древна иранска керамика с украса сходна с тази от Балканите

http://ancientneareast.tripod.com/IMAGES/Tall-e-Bakun.gif

Керамика от древна Индия, штрихованите триъгълници и ромбове в орнаментиката издават Балканско влияние
https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/lot-images.atgmedia.com/SR/35846/2868345/59-2012121894953_540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/timeline-auctions-limited/catalogue-id-srtime10032/lot-37371920-3a64-49d9-99ea-a45700330c79

Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.

Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.

Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.

За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.

Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров? 

Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?

Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.

Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.

Етруски куполни гробници - https://cache-graphicslib.viator.com/graphicslib/thumbs674x446/8314/SITours/rome-countryside-etruscan-highlights-of-tarquinia-and-cerveteri-in-rome-190891.jpg

https://www.viator.com/tours/Rome/Rome-Countryside-Etruscan-highlights-of-Tarquinia-and-Cerveteri/d511-8314P2

Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси – господари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.

Египетски фрески изобразяващи хора със светла кожа и европеидни черти, лирата и гайдата на тези хора са едни от най-ранните изображения на тези музикални инструменти

 NebMaatRa - Own work - A group of people labelled Asiatics (the glyphs immediately above the head of the first animal) entering Egypt c.1900 BC. From the tomb of 12th-dynastyofficial Khnumhotep II, at Beni Hasan. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Ibscha.jpg

Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.

Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.

На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.

Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура. 

Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са успели да съсипят богатото царство на Мидас.

Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.

Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.

През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.

Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.

Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини. 

Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.

Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.

Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.

Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.

Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.

Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.

По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.

Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.

Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!

Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.

Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.

Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски. 

Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=765s

EТО КАК ПРЕМИНА СЪБИРАНЕТО В ПЛОВДИВ

На 27 октомври успях да се срещна с приятели и съмишленици в родния си град. Благодарение на г-н Владo Петров се сдобихме със светла и оборудвана с техника зала. За жалост, заради прекомерната си заетост, а и здравословни проблеми, не успях да координирам и организирам нещата добре, като това създаде проблеми.

Известна група  хора не бяха разбрали, че уповестяването за точната локация и час ще бъде уповестено във Фейсбук, а не в блога ми. Поради това доста хора узнаха твърде късно, че мероприятието ще се проведе в “Дома на Техниката” на ул. “Гладстон”, а не в клуб “Берьозка” на ул. “Иван Вазов”. Ha първоначалната локация бях оставил човек, който остана там от 14.40 до 15.10 да упътва хората, но някои хора дойдоха по-късно и не успяха да присъстват на събирането.

Оказа се и, че броят на желаещите да присъстват на срещата е много по-голям от предвиденото. Доста хора стояха прави, някои останаха в коридора, а други изобщо не можаха да влезат. Поднасям искрените си извинния на всички, които трябваше да изтърпят неудобство, или разочарование.

За следващата среща ще потърся повече хора, които да помагат с организирането, за да може всичко да протече по-гладко. Явно трябва да се търси и по-голяма зала, която да побере около 500 души, така няма да се налага никой да стои прав, или даже в коридора – нещо, което е доста неприятно.

Срещата започна с кратка привествена реч на г-н Петров. Призован от него, по традиция запалих свещ символизираща искрата на знанието. 

След това думата взе г-жа Юлия Боева, тя представи резюме на най-новата работа на проф. Асен Чилингиров засягаща фалшификациите на чужди учени по отношение на това – къде е основана първата християнска общност на Европа.

В труда си, проф. Чилингиров споменава за методите използвани от Ставрос Мерцидис с цел да бъде представен намиращият се в Гърция град Филипи като мястото, което Апостол Павел посещава и, в което той посява зърното на християнската вяра. Пренебрегнати са важни факти като това, че Филипи никога не е бил “главен град в страната”, докато Филипопол (Пловдив) е не само значително по-голям, но и се явава важен административен център в Римската Империя.

Проф. Чилингиров уточнява, че “Мерцидис публикува в своята статия и в книгата си 49 мними надписи, за които съобщава, че бил преписал от надгробни плочи, саркофази и разни дарствени предмети. Между тях са също два надгробни надписа, за които той съобщава, че намерил при развалините от църквите във Филипи и носили имената на „първата покръстена християнка в Европа Лидия” и на „тъмничаря Стефанас, покръстен от апостол Павел“. Останалите, също гръцки надписи, се съдържали според него на жертвени предмети и са посветени на разни личности и божества от елинския (според Мерцидис гръцкия) пантеон, сред които не липсва нито една знаменитост от историята и митологията, която да не е почетена  там: от краля на одризите Севт, Полигмот (Polygmot) от Тасос, Лизимах и Аристофан до Стаций (Statius) и Федр (Fedrus) – явно всички известни на него имена от античността. Никой от тези мними надписи не е документиран нито с фотоснимка, нито с чертеж, не е споменат в никакъв списък или каталог на частна или музейна колекция, не е показван в изложби или музейни експозиции.”  

Друга важна подробност свидетелстваща за това, че Филипопол е мястото посетено от Апостол Павел е това, че през I век, в намиращия се на наша територия град е имало значителна еврейска общност, докато такова нещо не може да се каже за гръцкия Филипи. Целта на Апостол Павел е първо да предаде Христовото послание на своите сънародници, а такива във Филипопол (Пловдив) е имало много. Не може да се пренебрегне и факта, че по време на Средновековието, в български летописи е споменато за това, че Апостол Павел е посетил Филипопол, или по-точно Плъпъдивъ и там е пострадал, т.е. повече от хилядолетие след събитията, дедите ни все още са помнели за идването на Апостол Павел в нашите земи. Самият той споменава филипополския пловдивския духовник Св. Ерм, когото явно познава лично.

Известният с революционните си публикации проф. Чилингиров акцентува и върху това, че “жите­лите на Пловдив са също свидетели как се крият от обществеността не само намерените при разкопките надписи и новоразкопаните антични паметници, някои от които превъзхождат всичко, открито до сега и представят в съвсем различна светлина историята на нашия народ. Всичко това поставя под въпрос цялата изследователска работа на това, но и следващото поколение изследова­тели на историята и културата в нашите земи от античността и средновековието.”

След представянето на доклада на проф. Чилингиров от г-жа Юлия Боева, думата взе г-н Петко Атанасов – благороден и харизматичен човек към когото храня дълбоко уважение заради ерудицията му, просветителската му дейност и упоритата му борба за откриването на истинската история на българския народ. 

Г-н Атанасов, както и много други родолюбци, поддържа виждането, че посоката на разпространение на знания и култура е от Балканите на север и изток, като вълните на влияние са няколко. Интересно, а и заслужаващо да се подкрепи бе и предложението на г-н Атанасов в Пловдив да се изгради паметник на Апостол Павел, който да замени стоящият на най-високия пловдивски хълм паметник на съветксия воин. Това е оправдано от историческа, а и морална гледна точка.

Обръщението на г-н Атанасов бе последвано от въпроси, които дошлите на срещата мои читатели зададоха. Някои изразиха съгласие с това, че след като Херодот определя траките като най-големия народ след индийците, е невъзможно този народ да се стопи и изчезне. Аз допълних, че освен Херодот, за многолюдието и мощта на траките свидетелстват също Тукидид, Страбон, Плиний Стари, Павзаний.

Дойде реч и за това, че историческите извори не бива да се вярва сляпо. Задължително е старите свидетелства да бъдат разгледани критично и да се установи дали има подкрепа от други автори, а също така и дали има подкрепа от археологически, антропологически и др. проучвания.

Дадох пример за това как Херодот твърди, че египетски фараон е победил траките в собствената им земя, но за това свидетелство няма подкрепа. То се явава пълна противоположност на свидетелството на Йордан за войната на фараона Весосис – Сенусрет срещу гетите. Траките не просто побеждават египтяните, но и ги преследват до делтата на река Никл. Археологическите проучвания показват, че в египетските земи, конят се появава малко след времето на Сенусрет, а изображения на враговете на египтяните – хора със светла кожа и светла коса показват, че на Йордан може да се вярва и действително дедите ни са победили египтяните преди около 4000 години. Допълних и, че описаното от Йордан гетско присъствие край Нил, е реално началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси в Египет. Тези хора не само полагат коне в гроба на своите войни, но и керамиката им показва, че в дълбока древност са обитавали Мала Азия и Балканите.

Поради това, че бе започната темата за траките и Египет, г-жа Ирена Янчева изнесе кратък доклад за тракийското влияние над египеското общество. Благодарение на редица исторически извори, фрески, епиграфски паметници, а и артефакти, присъствието на далечните ни предци (които римляните наричат траки) в Египет е неоспоримо.

Ценен бе и приноса на г-н Александър Мошев. С него имаме няколко съвместни работи, които са публикувани в “Списание 8”. В момента протича завършителния процес на поредната ни съвместна творба засягаща тракийската библия, която на повечето от нас е позната като “Библия Бесика”. Реално, правилното и име е “Библия Гетика”, надяваме се скоро статията ни да бъде публикувана и така читателите да се запознаят както с интересни подробности относно ранното християнство на дедите ни, така и c изображения на истинската азбука на тракийската библия.

На събирането, г-н Мошев представи кратко есе засягащо проблематиката около така наречената Златна Орфическа Книга, която се съхранява в “Националния Исторически Музей”.  Дълго време този уникален артефат бе скрит от очите на публиката, дълго време обстоятелствата относно намирането му, характера на изображенията и вида азбука бяха в сянка. Това породи много спекулации относно автентичността и възрастта на книгата, като спекулации има и от страна на хора, които нито са виждали книгата наживо, нито знаят за чистотата на златото, с което тя е изработена. За щастие, благодарение на намесата на проф. д-р Бони Петрунова, вече има достъп до красивия артефакт, а лингвисти работят над разчитането и разтълкуването на текста.

Към края на беседата бе зададен и въпрос относто това дали траките са познавали стремето и подковите. Споменах, че според E. Д. Филипс, едно от най-ранните изображения на стреме може да се види на фалерата от село Галиче – II в.пр. Христа, т.е. на Балканите стремето е било познато преди около 2200-2100 години, но е било от нетраен материал като например кожа. С това, че стремето е познато на скитите още във времето на Античността се съгласява и Геза Фехер, който за жалост следва сляпо наложената невярна тенденция, според която старите българи спадат към тюрко-алтайските народи.

За жалост не остана време за докладите на други мои приятели и съмишленици – г-н Андрей Киряков, г-н Илиян Йорданов и г-н Константин Каменов. Те имат интересни материали засягащи важни моменти от историята на българския народ. Надявам се следващият път срещата да е по-дълга, за да остане време както за въпроси към мен, така и за докладите на всички мои приятели и съмишленици.

Завършихме с кратка реч на г-н Владo Петров, който сподели виждането си за причините за потопа и призова мен и съмишлениците ми да бъдем по-смели в хипотезите си.

Мисля, че въпреки да не успях да организирам нещата, все пак се получи добро събиране. Още веднъж поднасям искрените си извинения на тези, хора, които твърде късно разбраха за новата локация, извинявам се и на тези, които въпреки, че дойдоха, не успяха да влезат в залата поради многото посетители.

Понеже никоя медия не отрази събитието,  наложи се да импровизираме със снимането. Надявам се скоро заснетият материал да бъде обработен и когато това стане, ще представя линк на стената си във Фейсбук, а може в този постинг – чрез редакция.

След мероприятието успях да поговоря с доста приятели, а и да дам кратко интервю на г-н Иван Тренев. Беше истинско удоволствие да общувам с будни и родолюбиви българи.

Благодаря на всички, които въпреки това, че бе събота успяха да дойдат на срещата! Благодаря за интересните въпроси и стойностни изказвания на г-н Камбуров, г-н Петров, г-н Рачев и др. Присъствието на толкова много будни българи ме зарадва неимоверно и ми даде нови сили да продължа по пътя, по който съм поел.