КАКВО ДАДОХА ТРАКИТЕ НА СВЕТА?

Рано или късно истината излиза наяве. Откраднатото става бреме за крадеца, а лъжецът плаща за деянията си с позор. За сметка на това, тези, които са били ощетени ще получат полагащото им се. Ще получат слава и престиж, ще получат самочувствието, което заслужават.

Ние сме потомци на велик народ, чието име обаче е омърсено с безброй лъжи. За жалост на добротата и благородството на дедите ни бе отговорено с мерзост и злоба.Това е реакцията на примитивния и неблагодарния, на този, който не е дорасъл за власт, но я желае на всяка цена и не се спира пред нищо, за да постигне целта си.

До неотдавна нашите деди траките бяха считани за груби, войнолюбиви варвари. Често бе цитиран цар Терес I, който казва, че, ако не воюва, му се струва, че не се различава по нищо от конярите си. Споменавано бе и ливиевото описание на траките, обрисуващо ги като ръмжащи хищници, спускащи се стремително и страшно към редиците на римските легионери...

Не може да се отрече, че траките са всявали ужас на враговете си. Не може да се отрече, че са били ценени и високо заплатени войници. Йордан не случайно твърди, че сред древните царствало вярването, че сам богът на войната произхожда от рода на гетите, които Херодот нарича най-храбрият тракийски народ. Да, дедите ни са били често господари на бойното поле, но воденето на война не е тяхното единствено качество.

От средите на дедите ни траките произлизат човеколюбиви доктрини, който изпреварват хуманистичните учения на западноевропейците с хилядолетия. Учението на великият Залмоксис става основа на келтската религия. Знанията на гетския мъдрец обогатяват дори и гърците както знаем от Платон. Много по-рано, Орфей, Линей, Музей, Тамир, Евмолп, Имарад и други траки дават култура на гърците и по този начин поставят основите на цивилизацията им.

Тракийско културно влияние има и не само върху гърци и келти, но и върху римляни. Култът към божеството Палес е от тракийски произход. От тракийски произход са и култовете към Атис и Кибела, да не забравяме и Марс-богът на войната. Това, че траки са населявали Апенинския полуостров разбираме от многобройните тракийски топоними оставени там. Става дума за Брентесиум, Калeтра, Хеба, Пирги, Руселе, Весентиум, Перусия, Колатия, Сатрикум, Скапта, Калес, Калатия, Стабия, Каласарна, Балесиум и др.

За древните трако-римски отношения загатва Тит Ливий. Описвайки събития от II век преди Христа Ливий споменава за стара дружба между цар Котис, неговите предци, тракийският народ и римляните – История на Рим, XIV.43. Не е уточнен периода, в който са започнали приятелските отношения между дедите ни и жителите на Вечния град, но щом са употребени изразите – предците на Котис, стара дружба, то връзката между римляни и траки ще да е била от векове по-рано.

Траките повлияват също населението на Британия и Ирландия. В старите келтски предания се говори за идването на народа болги от Тракия. На тези хора се приписва създаването на цивилизацията в Ирландия, въвеждането на закони и въдворяването на справедливост. До началото на XIX-ти век тези данни са били добре известни, но след време някой, който е притежавал средства и влияние ги е премахнал. Сякаш е бил изплашен от това, че в краят на XIX-ти век българите вече не са окупирани и безправни, а свободен и горд народ, който търси справедливост и истината за миналото си...Днес можем да намерим ценните сведения само в антикварните издания на енциклопедия Британика-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Fir Вolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Още много други народи са повлиявани от дедите ни, но дори само на гърци, римляни и келти да бяхме дали знания и култура, това не е никак малко. Рим от своя страна оказва силно влияние на иберийци, германи и др. Без намесата на дедите ни Европа нямаше да е това, което е. 

За някои хора тези думи ще прозвучат като нещо пресилено, невероятно. Подобно държание е напълно логично при посрещане на нови данни. Ние бяхме лъгани дълго време за произхода си, за това кои са дедите ни и какви са заслугите им. От нас бяха укрити огромно количество важни сведения. Без тези данни е невъзможно да се оформи правилна представа за историята ни.

Нека хвърлим поглед към слабо известните факти и да видим има ли логика да наречем траките учители и създатели на Европа. Нашият континент е изглеждал съвсем различно преди около 7000 години. Северът е бил слабо населен, в Средна и Западна Европа също не може да се говори за население от значителен брой. 

На Балканите обаче срещаме една съвсем различна ситуация. Тук древното население познава организираното земеделие и скотовъдство. Минното дело също е в развитие, най-древния меден рудник е този от Ай Бунар край Стара Загора. В нашите земи се започва и най-раннота обработка на златото. Правят се не само невероятно красиви бижута, но златен прах се използва и за украса на керамика.

Благодарение на това, че тук на Балканите хората са успели да се организират и да построят едно хармонично общество, гладът и несигурността – типични за другите европейци у нас са нещо рядко. Докато на други места хората скитат постоянно, то в Тракия населението в по-голямата си част успява да се задържи на едно място. Така се оформят селищните могили, в чиито слоеве е запечатан живота на нашите деди. Да не забравяме, че в нашите земи са създадени най-древните градове на Европа - тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко.

http://bolgari.net/bitka_za_nai_stariia_grad-h-488.html

http://society.actualno.com/Otkriha-u-nas-naj-starija-grad-v-Evropa--news_348411.html

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5252991

Древните траки имат време да изградят философия, да развият религията си и дори да положат основите на науката. Не случайно първите писмени знаци на Европа са от земите на Траките. Много преди шумери и египтяни да създадат писменост, дедите ни са имали древна азбука. Някои форми на букви са се запазили дори до Средновековието, за да влезат в състава на глаголицата.

ДБП- древна балканска писменост
ГЛ - глаголица

Балканите са и първото място в Европа където започва да се лее бронз. Коването на желязото също започва у нас, а не в Западна или Северна Европа. Знанията за обработката на тези метали създават истинска революция на нашия континент. Опитомяването на коня в Черноморските степи също довежда до промени в обществото. То става мобилно, възможни са вече дълги и бързи походи.

Знаейки тези неща защо трябва да се учудваме, че траките са дали искрата на познанието на останалите европейци? Всяка епоха си има свой доминантен народ. Дедите ни са били господари на нашия континент около 6000 години. Знанията за организираното земеделие и скотовъдство са помогнали на предците ни да водят охолен начин на живот. Това е спомогнало те да станат огромен народ.

Благодарение на знанията си по обработка на металите, предците ни са  в състояние да създадат съвършени за времето си оръжия и така да покорят чужди народи. Предпоставка за доминантната позиция на предците ни е това, че те са първите европейци опитомили коня. Въоръженият тракийски конник е изглеждал като бог на хората живеещи в Средна и Западна Европа.

Предците ни са имали възможността да направят етническо прочистване на Европа и да я направят своя земя. Нито през Неолита, нито през Бронзовата епоха, нито през Желязната епоха някой е можел да ги спре. Вместо обаче да създадат реки от кръв, нашите деди избират да дадат по-добър живот на покорените от тях народи. Дават им не само ценни знания, но и религия, хуманистични доктрини. Ето това е поведение на благородници!

Ние сме потомци на тези благородници и трябва да напомняме на Европа какво ни дължи. Разбира се не трябва почиваме на старите лаври. Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.

Ние избираме дали да се предадем, или да се борим до края. Ние избираме дали да покажем най-доброто от себе си, или да се предадем на порока. Ние избираме дали да живеем като българи, или да сме само сянка на дедите си. Съдбата на човека зависи от неговия избор.