УКРИТИТЕ АСПЕКТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ

Още в зората на човешката цивилизация е положено началото на вярата във висше същество – бог, който има сила да създава, руши, помага и наказва. Понеже всеки народ има своя особена психика и свой път на развитие, религията на различните хора е различна. Тя става част от етническата идентичност и поради тази причина, в миналото отклоняването от традиционните вярвания нерядко се е наказвало със смърт.

По принцип сведенията за религията на старите българи са пределно ясни, но в минaлото някои учени решават, че истината трябва да се укрие и поради това налагат нелепи заблуди. С невероятен фанатизъм манипулаторите лансират своите лъжи и явно поради това, че същевременно игнорират опровергаващата ги информация, у нас се налага една ужасно изкривена представа не само за произхода, но и за религията на древните ни предци. Веднъж наложени, създадените от чужденци виждания биват покорно следвани от нашите учени.

Понастоящем, в новите учебни помагала, включително тези одобрени от МОН и предназначени за кандидат-студенти и зрелостници, присъства твърдението, че прародината на старите българи е край река Иртиш в Сибир и дедите ни имали “бог Тангра или Тенгри (Небе), който се смятал за създател на небето и земята“ [1] с.11.

Дори текстът на помагалото, в което се споменава Тангра/Тенгри, да е написан преди излизането на генетичните проучвания, доказващи убедително, че дедите ни в никакъв случай не са тюрки, дълго преди това съществува предостатъчно информация, която позволява да се разбере що за религия са изповядвали дедите ни.

На първо място информация дават теофорните имена на старите българи. Теофорно е това име, което е вдъхновено от названието на дадено божество. При гърците срещаме Афродити, Деметрия и т.н. - имена, които са отражение на древните култове към богините Афродита, Деметра и др. При скандинавците е популярно името Фрея – богинята на любовта и семейството. В Италия е на почит името Диана, несъмнено изведено от това на римската богиня на лова и природата Диана.

Как стои въпросът със старите българи, правят ли дедите ни изключение? От IV до XIV век, т.е. в продължение на хиляда и сто години, никой не определя Тангра или Тенгри като бог на жителите на дунавска България. В нито една хроника, в нито един надпис не се среща старобългарско теофорно име вдъхновено от Тангра, Тенгри или нещо подобно.

Хиляда и сто години са несъмнено огромен период от време. В по-късни времена земите ни са посетени от различни пътешественици, но те също не споменават и дума за това, че някога старите българи някога са почитали тюрско (или иранско божество). За сметка на това теофорните старобългарски имена от тракийски произход са много.

Може би твърдението ми ви звучи невероятно? Нека тогава да обърнем внимание на укритата информация. Да разгледаме фактите, защото в крайна сметка те са важни, а не мненията на чуждите учени, които следват политическите интереси на своите държави.

За княз Аспарух пишат Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Има споменаване в “Българския апокрифен летопис”, в арменската география “Ашхарацуиц”, а разбира се и в “Именника на българските князе”. Различните автори дават различни варианти на името: Аспарух, Аспахрук, Исперих, Есперих, Испор.

Елементът асп, есп се среща в името на върховното тракийско божество Хероса. Става дума за епитетите Ут-аспиос и Вед-еспис. Както акад. Димитър Дечев [2], с.31, с.171, така и акад. Владимир Георгиев [3] c.61, считат аспа, еспа за тракийска дума за кон сродна на санскр. aşva, авест aspa-кон, лит. azsvá-кобила и т.н. Това е правилно, но на връзката на тракийските аспа, еспа-кон с името на княз Аспарух и варианта Есперих не се обръща никакво внимание. Защо ли?

Колебанието между А и Е (срещащо се в Аспарух - Есперих) е типично за тракийския език. Разглеждайки други имена, акад. Георгиев уточнява, че колебанието между А и Е не е само тракийско (дако-мизийско), езиково явление, но и един от най-характерните белези на българския език [3] c.257. Същият учен установява, че в тракийския, неудареното Е се редуцира в И [3] c.166. Това обяснява и вариацията Еспор-Испор.

Обърнете внимание на следното: не само името на Аспарух е сродно на епитета на Хероса – Аспиос, но и останалите познати варианти Еспорих и Испор са обясними чрез особеностите на тракийския език. Кой разумен човек би обявил всички тези неща за случайности?

Разбира се, една птичка пролет не прави. Не може да разчитаме само на свързаното с едно от названията на Хероса име на княз Аспарух. Разгледаме ли внимателно “Именника”, ще се натъкнем на важни подробности. Там е споменато, че княз Гостун е от рода Ерми, а това реално е названието на бог Eрм наречен в ново време Хермес. Херодот обяснява, че тракийската благородническа прослойка нарича Хермес (Ерм) свой праотец и се кълне в неговото име [4] -Her.V.7. Дали и това ще е случайност?

Нека продължим и да разгледаме името на княз Сабин. Макар този старобългарски благородник да е властвал кратко, неговото име е доста интересно, защото не просто показва прилика, но направо е идентично на Сабин – едно от названията на бог Дионис:  “Траките наричат Дионис Сабазий и Сабин – своите първенци...”[5] c.148. Хезихий познава варианта Сабон: “Σαβάζιος ἐπώνυμον Διονύσου οἱ δὲ υἱὸν Διονύσου καὶ Σάβον.” [6] c.1330.

Интересното във вариацията Сабин-Сабон е това, че срещаме особеноcт типична не само за днешните родопски диалекти, в които вместо бозая се използва бизая, но подобно явление се среща и в старобългарските надписи, в които склонената форма на думата Бог се предава като Биг, по-точно в титлата КАНАС У БИГИ – княз у Бога, княз от Бога. Още една случайност?  

B предишната своя работа обясних, че името на княз Паган е всъщност Баган, че то е старият вариант на българското лично име Боган и че има за основа името на тракийското божество Багайос. Важна подробност е и това, че тракийското лично име Багун е документирано векове преди иранци и индийци да споменат Бага в своите писания, а това показва ясно кой кого е повлиял.

http://sparotok.blogspot.com/2019/06/blog-post_23.html

С Баган теофорните старобългарски имена от тракийски произход не свършват. Благодарение на Теофан Изповедник знаем за Котраг – синът на княз Кроват (Кубрат). Поне за мен Котраг е изведено от Котис и Котито – тракийската богиня-майка. Частицата -раг може да се свърже с тракийското царско име Ройгос, като значението е господар, благородник.

Тук държа да допълня нещо важно. В земите на Стара Велика България името Котис е доста популярно, то е носено от Котис I, син на властвалия в началото на I век цар Аспург Раскупорис. Котис II идва на престола през II век, а Котис III се знае, че е монарх от III век, като негов баща е носещият също тракийско име Раскупорис III. Разбира се не бива да пропускаме и имената на властвалите в земите на Стара Велика България по време на Античността благородници като Спароток, Берисад, Реметалк.

Друга интересна подробност е това, че в земите на Стара Велика България са почитани не само Хероса (познат като Утаспиос, Ведеспис и т.н.), но също и Ерм (Хермес), Сабазий, Дионис, Арес и др. тракийски божества. Тази информация е не просто интересна, но и важна за разбирането на историята ни. Чели ли сте обаче тези неща в работите на казионните учени?

Изображения на Хероса от Крим (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Освен Аспарух, Ерми, Сабин, Баган, Котраг, могат да се посочат още старобългарски имена, вдъхновенни от название на тракийско божество. Към списъка трябва да се добави и името на княз Дицевг (Δίτζευγος). Елементът Δί (Δία, Δίη) се среща в голям брой тракийски лични имена и притежава значение бог: Δίηγις, Δίζουζος, Diescus, Diagiza.

Старобългарското Дицевг (Δίτζευγος) не само съдържа елемента Δί, но и е много близко до тракийското Δίζουζος. Трябва да се отбележи и това, че елементът Ди, или по-скоро Див се среща също и в стблг. дума дивии, за която се смята, че е сродна на лат. divus-бог, божествен.

Съществуват дори родови теофорни имена, те са: Ермиарес, Кубиарес, Чакарарес - Ερμηαρης, Κουβιαρης, Τζακαραρης. Елементът арес-αρης е несъмнено отражение на името на бога на войната Арес. Нека комбинацията Ерми-Арес (Хермес-Арес) да не смущава никого, тя не е нещо странно и уникално. Все пак в арийските Веди се говори за Митра-Варуна, у нас срещаме Юпитер-Сабазий, в Делфи пък е имало оракул на Зевс-Амон.

Родовото име Кубиарес е интересно не само защото показва връзка с друго старобългарско име – Кубер, но и с тракийския теоним Кубилея – епитет на богинята-майка.

Почти всеки българи знае за рода Дуло, но малцина са тези, на които е известно, че Дулес е тракийско име, което се среща по тухли от времето на Античността, използвани при градежа на Плиска. По-важното е друго – дедите ни наричани в далечното минало траки, са почитали богиня Дула. За това древно божество съобщава акад. Георгиев [3] c.54.

В началото бе споменато, че името на княз Аспарух се среща и под варианта Есперих, като аспа, еспа са елементи от названието на тракийския върховен бог Хероса: Ут-аспиос, Вед-еспис. Всъщност има още един старобългарски владетел, чието име е теофорно и е свързано с един от епитетите на Тракийския Конник Карди-бренос. Става дума за княз Кардам, чието име, поне според мен е сродно на Карди-бренос, а и на тракийското селищно име Кардамуле.

За особеното название на Хероса Карди-бренос пише преди четирдесет и двегодини акад. Владимир Георгиев [3] c.52, но до ден днешен никой наш езиковед или историк не е потърсил връзка между тракийското име на божество и това на княз Кардам.

Не можем да пропуснем и името на Олган – чичото на княз Кроват (Кубрат).Специалистите предпочитат да предадат името на Олган като Орган, Органа, Орхан и т.н. Историците и езиковедите знаят, че гърците понякога заместват Л с Р, записвайки народностното ни име, вариациите Βουλγάρον-Βουργάρ]ων] са добре известни, а това означава и че името на чичото на княз Кроват може да се предаде и като Олган.

Изображение на древното божество Олган- The Local God Olganos, image from the Archaeological Museum, Veroia, Central Macedonia, Greece, Archaeological Museum, Veria, Macedonian Heritage Organisation

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0c/Olganos.jpg

Това, разбира се, е огромен проблем за учените, твърдящи, че дедите ни идват от далечната Средна Азия. Причината е, че Олган е тракийско име на река и същевременно тракийски име на бог. Олган (Ὄλγανος) бива тълкувано от Вилхелм Томашек, Димитър Дечев и др. с лит. valgs-влага, ст.вис.нем. wolchan-дъждовен облак, стблг. вългъкъ-влажен [2] c.340. Сродна разбира се е и думата влага и др. Тя има диалектна форма улага, олага, а пък принадлежащото ѝ прилагателно е олаган, олажен.

Какво излиза сега – нито един старобългарски благородник не носи име, вдъхновено от Тангра, нито един старобългарски благородник не носи име вдъхно вено от Ахура Мазда, Анахита, или друго иранско божество, но за сметка на това старобългарските имена отразяват имената на  тракийските богове Арес, Аспиос, Багайос, Див, Дула, Ерм, Карди-бренос, Котито, Кубилея, Олган, Сабин.

Знаейки това, не е трудно да разберем защо старите българи жертват кучета – ритуал, отразяващ аспект от култа на тракийската богиня Зеринтия. Като за капак – нейното име се обяснява със стблг. звѣръ-звяр. Как мислите – дали това няма да е важна подробност и ако е – защо не е спомената?

Премълчаните неща са много, наистина много. По-лошото е, че заместилите ги заблуди са също сериозно количество. Не мога да разбера мотива на даровития учен Веселин Бешевлиев, който пишейки за обичая на старите българи да правят чаша от черепа на враг, вместо да обясни, че по-рано Луций Флор описва това действие при траките, тръгва да употребява термина оренда.

Касае е се за дума от речника на северноамериканските индианци. Това, че по време на Средновековието у нас се практикуват обреди познати още по времето на Античността не е споменато, но напълно ненужният чуж термин оренда е въведен и до ден днешен обърква съзнанието на много хора.

Пропуск има и при анализа на сведения представени от летописеца Лиутпранд. Те засягат Баян и Петър – синове на цар Симеон. За Баян Лиутпранд твърди, че до такава степен е изучил магията, че от човек може да се превърне на вълк, или пък на някакъв друг звяр. Отново вместо да направи връзка с обичаите на траките, Бешевлиев отправя поглед към народите на Австралия и Северна Америка, като добавя, че обличането в животински кожи е една от най-важните части на животинския култ и се среща почти у всички народи тачещи животни.

Нас обаче не ни интересуват всички народи, а единствено и само тези, с които са били отъждествявани старите българи и спадат към същия антропологичен тип, а точно той изключва австралийските аборигени и коренните жители на Северна Америка.

В продължение на 1100 години, различни автори наричат българите мизи, а мизите са най-големия тракийски народ. Носенето на вълча кожа е типично за траките, най-вече за трако-трояните. Всеки чел “Илиада” знае за Долон и това, че този омиров герoй носи вълча кожа: “Долон повярва. Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите, а върху него наметна си кожа на сив вълк одрана.” – Илиада, X.332-332

https://chitanka.info/text/2033/10

Долон наметнал вълча кожа, лекитос от Лувъра, снимка Marie-Lan Nguyen

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Lekythos_Dolon_Louvre_CA1802_n2.jpg

В работа си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Бешевлиев е представил още много подробности относно вярванията и религиозните практики на старите българи. Споменал е, че (след битката при Верзиникия), недалеч от Златната врата (на град Константинопол), следвайки обичая си, Крум пренесъл в жертва много хора и добитък.

Отново, нашият учен бърза да спомене, че човешкото жертвоприношение се среща при много други народи и отново забравя, че нас ни интересуват само тези етноси, които са отъждествявани със старите българи.

В случая би било редно да се направи връзка с Ахил Пелеев и неговите мимидони. За тях Йоан Малала твърди, че в ново време са наречени българи. От друга страна, благодарение на сведенията от “Илиада” научаваме за това, че при погребението на Патрокъл, неговият роднина Ахил жертва много хора и животни:

“В чест на Патрокъл заклали множество овце и волове и с лойта им покрили цялото му тяло; около одъра с тялото наредили и съдове с мед и с масло. Убили четири коня и две кучета. Върху кладата поставили и труповете на дванадесетте троянски младежи, които Ахил собственоръчно убил.”

https://chitanka.info/text/2428/96

Приликата между обреда извъшен от княз Крум и обреда извършен от Ахил Пелеев е повече от ясна и не е случайна, защото, както вече бе споменато, Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на водените от Ахил бойци.

Въпреки отклоненията, които прави, Бешевлиев представя и ценна информация. В случая става дума за едно сведение от грузинското житие на Св.Георги Агиоритис, в което се споменава, че българите край Солун почитали една антична женска статуя. 

Защо ли изследователят на миналото ни не се е запитал как ревниво пазещите вярата си стари българи, ще почитат “чуждо” божество? Нали уж дедите ни са почитали Тангра,  каква е причината се кланят на божествата на траките?

Иваничка Георгиева, а и други наши учени са установили, че култът към богинята Бендида (Венда, Менда) е оцелял в особената почит към Св. Марина. В българската именна система пък са оцелени имената Венда и Менда – реално изконните названия на древното божество. Иван Венедиков прави връзка между нашите самодиви и богинята Афродита (почитана като Зеринтия у нас бел.моя). Борис Илиев представя сведения за запазване на култа към Семела (Земела, майката на Дионис) до ново време.

Дали българите край Солун са се кланяли на статуя на Бендида, Зеринтия, или Земела, няма как да разберем, но е важно това, че ние пазим спомена за древните тракийски божества както във фолклора си, така и в календара си обличайки езическите богини в християнска дреха.

Осъзнавате ли кoлко жестоко е изкривена нашата история? Представяте ли си какви ужасни манипулации са били нужни, за да може дедите ни да бъдат изкарани чужд на Балканите народ? 

Трудно е да се повярва, че хора на науката са способни на такова нещо, но ето – създаването на македонския език и откъсването на братята и сестрите ни от Македония от народа ни, също бе дело на "учени". 

Учени бяха и тези, които отрекоха д-р Ганчо Ценов, охулиха го защото посмя да каже, че българите са древен балкански народ често отъждествяван с траките мизи, че страната ни още по времето на Константин Велики е носила името България, че ние сме първите християни на Европа. 

Истината бе сметена под килима, а тя можеше да промени съдбата ни защото вместо имидж на нахлули във Византия варвари, ние щяхме да сме известни като учителите на Европа, като хората дали най-способните императори на Рим, но и по-късно спомогнали за срутването на проядената от пороци империя.  

Днес ние притежаваме достатъчно информация, която ни позволява да разберем истината. Днес имаме достатъчно средства да разпространим дълго укриваните данни. Днес имаме възможността да поискаме това, което е наше и трябва да го направим, от една страна, за да извадим славата на дедите ни на показ, където ѝ е мястото, от друга, да подготвим пътя, по който ще върви новото поколение българи.

Използвана литература:

1.ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ за кандидат-студенти и зрелостници, Трето преработено и допълнено издание, М.Каймакамова, П.Митев, Л.Спасов, Л.Огнянов, София…???;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Ал.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Университетско Издателство Климент Охридски, София, 1989;

6.Hesychii Alexandrini Lexicon, Editionum Minorem, curavit Mauritiue Schmidt, Jenae, Sumptibus Hermanni  Duftii, MDCCCLXVII;

7.В.Бешевлиев, “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Известия на Народния Етнографски Музей, 8-9, 1929 ;

8.В.Бешевлиев, “Новъ изворъ за вѣрата на първобългартѣ”, Известия на археологическото дружество, 13, 1933;

9.В.Бешевлиев, Първобългарите. История бит и култура, “Фондация Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

10.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

О.Дашевская, Поздные скифы в Крыму (посл.вид. 30-06-2019)

http://annales.info/skif/skifkrim/cover.htm

Омир, Илиада, прев. Александър Милев, Блага Димитрова, 1969 (посл.вид. 30-06-2019)

https://chitanka.info/text/2033/10

ИСТИНСКОТО ИМЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ ПАГАН

Благодарение на работите на д-р Ганчо Ценов, разбрах, че истинското име на бащата на княз Аспарух е Кроват. Действително, когато проверих в старите антикварни издания на летописците Теофан Изповедник и патриарх Никифор, се натъкнах на варианта Кроват, а не Кубрат – познатат на всички ни разновидност, която най-произволно е наложена в официалната ни историография.

По-късно, със задълбочаването на познанията си в тракийската ономастика, ми направи впечатление приликата между названието на древнобалканския народ кровизи и името на княз Кроват. Не остана незабелязана и наставката -ат, обща както за името на бащата на Аспарух, така и за тракийския бог Добрат (Dobratus).

Какъв може да е произходът на Кроват, ако както основата, така и окончанието  имат паралел в тракийската ономастика? Не показват ли особеностите на името на този наш владетел, че отъждествяването на българите с тракийския народ мизи в продължение на хиляда и сто години не е грешка, а просто неудобна истина?

Редно е да си зададем въпроса – ако името на Кроват е предадено преиначено, навярно, за да се скрие истинския му произход, дали и други имена на наши владетели няма да са представени в изкривен вид, толкова изкривен и променен, че да не можем да направим съпоставка с древнобалкански антропоним или етноним?

В миналото доста съм се чудил какво може да означава името на българския владетел Паган (Παγάνος)? Макар да е властвал само две години, все пак този човек е принадлежал на благородническата прослойка на дедите ни. Би било хубаво да знаем дали името му притежава смисъл на български.

За него кратки сведения представя Теофан Изповедник описвайки враждата на този княз със Сабин – предишният господар на страната ни. Доста интересни сведения за Паган дава проф. Борис Симеонов в работата си “Прабългарска Ономастика”. Още в началото е посочено:  Паган или Баган.

Представено е виждането на Вилхелм Томашек, според когото Паган е равно на bagana-стълб, кол, стълба. Проф. Симеонов изразява несъгласие с предложението на чешко-австрийския учен и добавя версията на Геза Фехер, смятащ, че Паган е равно на Баган/Бахан, произлизащо от прабългарската дума baγan, която дала чрез bahan ˃baan˃ban в унгарски и сръбски думата и титлата ban/бан-областен управител.

Според Фехер по-старата форма на думата била baγa (бага), която като титла се среща в надписите от Централна Азия, а също така и в прабългарските във форма βαγαΐνος, βαγατουρ (багаин, багатур), имала значение господин. С това виждане проф. Симеонов изразява съгласие и добавя, че значението на Паган/Баган е Господаря, Господин.

Що се касае до вариацията П/Б нашият учен твърди, че начални фонеми (звуци) могат да се редуват в хуно-алтайските езици, включително и в прабългарски. Всъщност може да се даде много по-просто обяснение. Понеже сведенията за Паган са от автори, които пишат на гръцки език, а се знае, че гърците понякога предават древнобалканското Б като П (Бистирос е прекроено на Пистирос, а Берисад на Перисад), то е ясно, че правилната форма на Паган е Баган.

Геза Фехер е прав, че Баган има същата основа както и старобългарските титли багаин, багатур (βαγαΐνος, βαγατουρ), прав е и за това, че основата е бага (baγa), но има няколко важни подробности, които унгарският учен е пропуснал умишлено, или неволно.

Както старите тюрки, така и монголците респ. имат bäg, beg, bey-господар, bayan-богат. Тези титли и думи обаче не са нито тюрски, нито монголски, а са заемки, като понастоящем се смята, че са дадени от ирански народ. Действително, в авестийския език срещаме думата бага(baγa)-бог, но от друга страна, в днешния ирански, а и в говорения в Афганистан пащу, бог е xoda, xwədāi. В други ирански езици като талишки и бeлуджски бог е xidо, xwda.

Поне за мен това е силна индикация, че бага(baγa)-бог, е заемка в иранските езици и поради това по-късно е изоставена. Бага е едно от арийските имена на слънцето и тук проблемът за историци и езиковеди става огромен понеже нито в авестийски, нито в санскрит, или по-късния хинди можем да намерим обясенние за името на Бага – слънцето.

Обяснение има в българския и не само защото бог е свързано с богат, но и поради това, че древната форма на бог, т.е. бага се обяснява с багра-червен цвят, багрило, багря, багреница, сродна е даже думата божур-яркочервено цвете.

Понастоящем се правят отчаяни опити нашата дума бог да се изкара иранска заемка, въпреки, че за изконнобългарският ѝ произход е писал още през 20-те години на ХХ век Стефан Младенов, а и както бе посочено – на ирански няма обяснение. Съществува и друга подробност, която хората опитващи се да сложат прародината ни в Азия не обичат да споменават.

Става дума за това, че векове преди някой да документира авестийската baγa-бог и санскритската भग-слънце, траките фриги са изсекли на камък името Багун, а по свидетелства на Хезихий, върховният бог на фригите е наречен Багайос (Βαγαῖος).

Фригийски надпис съдържащ името Багун, изобр.M.Copeland

http://www.maravot.com/Phrygian/shard.G136-1.jpg

Древната родина на фригите е на Балканите, а тяхната дума за върховния бог Багайос (Βαγαῖος) е старата форма на нашата дума бог, явава се и основа за старобългарското име Баган, което дори в ново време присъства при нас под формата Боган.

В случая е важно да се отбележи и това, че подобно на промяната Баган ˃ Боган, същата трансформация се наблюдава и при титлата багаин (βαγαΐνος). Нейната по-късна форма е богоин, същото важи и за багатур, известна е и форма боготор.

Излиза, че изкривеното на Паган име на българския владетел Баган наистина е свързано с титлите багаин и багатур, но както става ясно те не са нито тюрски, нито монголски, нито ирански, а принадлежат на речта на древнобалканските народи познати като траки.

Иронията е, че речта на фригите не само обяснява името на Баган, познат ни като Паган, титлите багаин и багатур, притежаващи една основа с фриг. Багайос (Βαγαῖος) -бог, но и една от най-оспорваните старобългарски титли – канас. Фригите я ползват под формата акенас, като най-ранната регистрация е от VIII в.пр. Христа, т.е. преди около 2730 години.

Съвсем нормално е, поради големия времеви диапазон, акенас да се различава от канас, но за наше щастие, тракийската ономастика предлага и доста по-късно документираното име Канас/Kάνας. То е записано през II в.сл. Христа и поради тази причина е неразличимо от старобългарската дума и титла канас.

Започнахме с Паган, който се оказа Баган, минахме през древните наши титли багаин и багатур и завършихме с канас – старата форма на княз. Нещата са навързани и ако се казва истината, се вижда и логиката. Защо тогава изследователите на нашето минало са оставили питомното и са тръгнали да търсят дивото в Сибир и Памир? 

Защо бе нужно по такъв жесток начин българският народ да бъде заблуждаван, че е от един произход с тези, които пет века ни клаха, бесиха, изтезаваха и продаваха като стока по пазарите на Ориента? Защо днес една измама бива замествана с друга измама – тази за иранските корени на старите българи?

Оставам с впечатлението, че има по-страшни палачи от тези държащи брадва и меч, с перо и манипулации се създават повече жертви. Всеки може да сгреши, всеки може да залитне за известно време, но да се защитават с фанатизъм вредни за България заблуди, като същевременно се пречи на прогресивните автори да поднесат алтернативна, нова и полезна информация, граничи с престъпление. Дано съвестта на тези, които правят това да се събуди в скоро време!

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;
3.Й.Заимов, Български Именник, БАН, Второ фототипно издание, София, 1994;

Извори от интернет:

The Old Phrygian Areyastis-inscription, ALEXANDER LUBOTSKY (посл.вид. 23-06-2019)

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

M.Copeland, The Phrygian language, Translation of Phrygian scripts (посл.вид. 23-06-2019)

http://www.maravot.com/Phrygian1.html

ЗАГАДКАТА С ЕЗИКA НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

След време, когато истината за произхода ни бъде узната от цялото ни общество и бъде приета в учебниците, доста хора ще се чудят как толкова дълго време сме вярвали на заблуди. Една от най-упоритите заблуди засяга речта на старите българи, или с други думи - езикът говорен от Аспарух, Тервел, Телериг, Кардам, Крум и т.н.

Неоспоримо е едно – имената на Плиска, Преслав, а и Търново не могат да се обяснят нито с помощта на тюрски, нито с помощта на ирански език. За важния факт, че още по време на Античността Прокопий споменава тракийска крепост Плисенум, а доста по-рано Павзаний пише за течащата в обитаваната от траки Фокида река Плистос, никой от казионните учени не благоволява да отвори дума.

Споменаване на тракийско селище Плисенум от Прокопий (по J.Lempriere)

Не се казва нищо и за това, че дълги векове преди времето на княз Аспарух, Омир съобщава за сродно на името Търново мизийско селище с име Тарне (Τάρνη), като става дума за същите тези мизи, които Димитри Хоматиан нарича българи. И това е без значение!

Никой от историците и езиковедите ни даже не загатва, че елемента Пре и елемента слав (съставящи името на Преслав) се срещат респ. в древното названиe Praevalis и в епитета на Хероса Ithio-sthla(us). В миналото, названието Преслав е представяно като Пρε-σθλαβα.

Няма причина старите българи да бъдат обявени за пришълци, след като названията на столиците им принадлежат на най-древния балкански език, говорен от хората, които гърците и римляни наричат траки, но когато важна информация не се представи, неразполагащи с база за сравнение, ние нямаме друг избор освен да вярваме на хората с авторитет.

Te ca осъзнавали прекрасно какъв огромен проблем е липсата на старобългарски названия на селища обясними на тюрски (или ирански бел.моя) език. Веселин Бешевлиев има почтеността да признае липсата на тюрски топоними и удивен търси обяснение за това. Какво е обяснението обаче: “византийските писатели, от които черпим сведения за топонимията, са предпочитали да си служат със старите, по-добре познати на читателите си имена...“

Хубаво, но според самият Бешевлиев, названията Плиска, Преслав, Варна са нови. Дали известният с ерудицията си наш учен е усетил как си противоречи? Проблемът с пълната липса на топоними от езика на азиатски народ действително е сериозен и притеснява много поддръжиниците на виждането за азиатския произход на старите българи. Както Бешевлиев, така и друг негов съмишленик – Борис Симеонов се опитва да намери нещо екзотично в топонимията на България.

Как обаче може да се намери нещо, което не съществува? Cтараейки се да защитят официалната теория, учените ни определят селищните названия Тутхон, Тутракан, Абоба за “прабългарски/протобългарски”. Това предложение е меко казано странно по простата причина, че въпросните селищни названия се появават между XV и XVII век, т.е. времето, в което според казионните учени, старите българи отдавна са забравили езика си?

Учените ни попадат в създадения от тях самите капан. От една страна твърдят, че езика на старите българи е тюрски (или ирански), като след IX век вече е изоставен в полза на славянския, от друга страна твърдят, че селищни названия регистрирани повече от половин хилядолетие след IX век са “прабългарски/протобългарски”.

Всеки има право на лично виждане, всеки има право да се лута дълго време в търсене на доказателства за своите виждания, но не е особено почтено, нещо, което нито е доказано, нито е логично, да се обявава за истина и да се налага в училища и университети.

Не само тракийския произход на названията Плиска, Преслав, Търново и др. се доказателство за това какъв е езика на старите българи. Съществуват и други, доста по-важни данни. Става дума за ездаческата терминология на дедите ни. Тя не е нито тюрска, нито иранска. Думите кон, кобила, яздя, юзда, се срещат в тракийската ономастика, по точно в топонимите и хидронимите Коне, Кобилатус, Уздика, епитета на Тракийския Конник – Аздул, на който акад. Георгиев съпоставя глагола яздя.

Нека приемем за момент, че не разполааме с данните от тракийската ономастика доказващи какъв е произхода на думите кон, ездач и т.н. Нека приемем за момент, че казионните учени са прави по отношение на това, че старите българи са дошли от Азия конен народ. Защо обаче този конен народ забравя ездаческата си терминология?

Според поддръжниците на официалните теории, дунавските славени нямат нищо общо с конните стрелци гетите, а са пришълци от север сражаващи се пешком. Как е възможно пешаци да дадат ездаческа терминология на конен народ? Как можеш да дадеш нещо, което нямаш, не е ли това пълен абсурд?  

Всъщност има и друг абсурд, удивен съм как дори в ново време се намират хора да вярват на изказаното отдавна обяснение защо старите българи са забравили езика си.

Според уважавани наши учени, “прабългарите вземали за жени славянки, които учели децата на славянски и така за няколко века старобългарската реч изчезнала”.

Добре, но къде останаха жените на “прабългарите”? Hезависимо дали ще се омъжат за “прабългарин”, или за “славянин”, те несъмнено ще предадат своята реч на децата си. Предложеното от “великите” ни учени обяснение може да се приеме, само в случай, че се приеме и друго не по-малко умопомрачително условие: “прабългарките” са били неми, неспособни да говорят, или пъщ “прабългарите” са прекосили Дунава без жените си! 

Осъзнавате ли в какви ужасни дивотии са ни карали да вярваме хората с авторитет и претенции за разбиране на историята?

Индивидите създали заблудата за изчезването на езика на старите българи са осъзнавали добре слабостта на твърденията си. Поради тази причина са подготвили още една заблуда, която трябва да подкрепи първата. На възражението на д-р Ганчо Ценов, че народ завоевател не губи речта си, а я налага, поддъжниците на догмите се опитват за внушат, че германите франки, макар да са завоеватели, са изоставили езика си в полза на този на романизираните гали.

Така ли наистина стоят нещата? Не разбира се, но изкривяващите истината, не споменават няколко важни подробности. Изконния език на галите е келтски, но след като Гай Юлий Цезар покорява Галия през I в.пр. Христа, местното население, малко по малко започва да приема латинския на господарите си. Това показва, че д-р Ценов е прав, а има и друга подробност.

Цезар побеждава галите с помощта на приятелски настроени германски племена. Някои от тях остават съюзници на Рим дълго време и разбира се постъпвайки в легионите научават латински, т.е. приемат езика на по-силните. 

Немалко синове на германски благородници биват изпратени в Рим където научавата езика, културата, а и военната тактика на потомците на Ромул. От времето на Цезар до създаването на Франското Кралство има цели пет века, през които германите франки, алемани и др. учат латински, т.е. франките не изоставят езика си в полза на този на подчинените гали, а ползват речта на тези, на които са служили половин хилядолетие - римляните. Излиза, че д-р Ценов е прав по отношение на това, че по-силният винаги запазва своя език, а го и налага на други.

Към представената до този момент информация трябва да се добави още нещо, което е от огромно значение. Става дума за това, че в старобългарския език не може да се намери субстрат, както е във френския например.   

При нас няма нищо подобно, няма нито субстрат, нито суперстрат. Речта на дедите ни по време на Средновековието, въпреки, че съдържа определено количество заемки от латински и гръцки, като цяло е по-чиста от тези два езика.

Още по-важно е това, че едни от най-древните названия на реки и населени места по Балканите и обитаваната от траки Мала Азия са обясними на български. Държа да подчертая, че тълкуването на Пеней, Камандър, Илион, Илиос, Кафисос и др. с думите пѣна, каменъ, илъ, каплѭ, не е мое, а е направено от лингвисти като акад. Георгиев и акад. Дуриданов.

Да, тези думи присъстват и в речниците на други народи от славянската езикова група, но това само означава, че езика на хората наричани по времето на Античността траки е бил сроден с този на народите живеещи на запад, север и изток от Тракия.  

Още в далечното минало Апиан свидетелства за родството на мизите (наречени по-късно българи бел.моя) с илирийските народи (живеещи на запад и север от Тракия бел.моя). Стефан Византийски пък нарича скитите тракийски народ. Прокопий Цезарийски определя сарматите като част от гетското семейство.

Нима всички тези данни представени от старите автори не са доказателство, че имам пълното право да твърдя, че на запад, север и изток от Тракия са се говорили сродни езици? Така е било преди повече от две хиляди години, така е и днес.

Имайки предвид най-древната история на Балканите, може да се каже, че дедите ни са повлияли още през Неолита населението на запад, север и изток от земите ни. Наскоро генетични проучвания доказаха, че създателите на Триполската култура в Украйна са дошли от Балканите. Поразителната прилика на керамиката от Бутмир, Босна, с нашата от времето на Неолита и Халколита, доказва придвижването на дедите ни в посока запад. Ако някой си направи труда да изследва керамиката и оръжията типични а Лужишката култура в Северна Полша, ще се увери, че те имат прототип в нашите земи.

Керамика на Лужишката култура, Северна Полша, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG

Типичните за траките криви ножове се срещат и при представителите на Лужишката култура, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Учените би трябвало да следват фактите и да се придържат към логиката, а не да се разчекват в шпагат, правейки отчаяни опити да подкрепят една заблуда с друга. Какъв може да е езика на старите българи освен местен, балкански?

Всичко може да се обясни много лесно ако се приеме, че хората на Аспарух са потомци на имащия много клонове тракйски народ мизи, а дунавските славени са техните съседи и роднини - конните стрелци гетите.

През 681-ва година, тези две големи групи стари балканци  успяват да освободят своите братя и сестри намиращи се под римска (византийска) власт. Обединяват се не три различни народа, а три групи делящи един произход. Ето това е причината старобългарския да е чист и в него да няма нито субстрат, нито суперстрат. Това е и причината населението на страната ни още през ранното Средновековие да е хомогенно.

Безумие е да се твърди, че хората създали Дунавска България са пришълци. Част от дедите ни се заселва далеч от Родината, дори и в Средна Азия, но така прави всеки голям народ. Не се ли разпростряха римляните на три континента? Ами потомците на англосаксите не са ли колонизирали Америка, Австралия? Фактът, че английски се говори в Австралия и Нова Зеландия не означава, че старите англосакси са маори и аборигени, нали? Същото е положението и при нас – някои стари балканци са се установили в Индия, Иран и т.н., но това не променя произхода им.

Нашата реч се е зародила на Балканите в най-дълбока древност, преживяла е дълго развитие тук на Балканите, оцеляла е въпреки три големи чужди подтисничества, жива е и днес. Родината ни не е само дом на откривателите на колелото и най-ранната писменост, но се явява и дом на хората отговорни за възникването на славянската езикова група, но и на така наречените индоевропейски езици.

Ако на някой му звучи странно, нека се замисли над споменатото по-горе - как се ражда романската езикова група. Нейната поява не се ли дължи на експанзията и влиянието на римляните? Щом нещо е възможно за римляните, защо да е невъзможно за дедите ни, които са добили високо ниво на развитие доста по-рано?

Бивайки разпространители на организираното земеделие и скотовъдство, а и на важните знания от областта на металургията, дедите ни са успели да повлияят много други народи в продължение на няколко хиляди години. Има дори исторически свидетелства за тези деяния на нашите предци.

Не може да се пренебрегне твърдението на Ариан, че Дионис е основоположникът на индийската цивилизация. Не може се отнесем с пренебрежение и към свидетелството на Иполит, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Кой мислите е въвел култа към Земла (Земела) при етруските, не са ли дедите ни наричани траки и пеласги в древността? На тях в легенда разказана от Плутарх се приписва основаването на Рим. На тях по сведения на Плиний Стари трябва да се благодари за въвеждането на азбуката в Лациум.

Това не са всички заслуги на дедите ни, а само малка част от преданията, което са оцелели през дългите векове. Няма как да се запомнят неща случили се преди много хиляди години, но и това, което е останало не е малко.  

Учените ни още дълго време ще робуват на догмите на своите кумири. Не бива да чакаме от тези, които поддържаха забудите да се разкаят и да започнат да разпространяват истината. Това трябва да го направим ние обикновените хора, за да могат децата ни да раснат с високо самочувствие и с поведение на стопани, на господари на своята съдба.

Народът ни има много дарби, но те се проявяват само тогава, когато ние играем истинската си роля – на добри, честни и волеви хора, които умеят да пренебрегнат различията си в полза на общото благо.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s