Критиката е нещо полезно, тя помага на всеки изследовател
да види евентуални свои грешки, да ги поправи, а ако не бъдат намерени такива,
да положи усилия да представи вижданията си по-ясно и по-точно, за да бъде
по-добре разбран в бъдеще. През декември 2016 година в“Списание 8” бе
публикувана работа, която създадох в сътрудничество с г-н Александър Мошев. Темата засягаше древността и произхода на
името на народа ни.
Представено бе виждането, че дедите ни спадат към
древното балканско население, познато като траки, а също така бе изказано
твърдението, че името на народа ни е съществувало още преди Троянската война
под формата бльгии, която е
променена от гърците на флегии/Φλεγύες. По традиция, съвсем коректно, списанието представи
критика от специалист, в случая – проф. Светлана Янакиева. Държа да отбележа,
че храня дълбоко уважение към тази изследователка на далечното минало, оценям
високо работите ѝ “Предгръцка Беотия”, “Тракийската Хидронимия” и др., но
въпреки това не мога да приема критиката като
основателна.
Съгласен съм напълно с проф. Светлана Янакиева,
която в уводната част на критиката си казва: “Етнонимията е един от дяловете на ономастиката, които най-трудно се
подлагат на етимологизация, особено що се отнася до древните имена” [1] c. 41.
Действително, колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-отдалечен е
езикът, и да се търси значение на названието на даден древен народ представлява
сериозна трудност, но трудно не означава невъзможно.
Съгласен съм и с това, че за 120 години са
предложени около 30 тълкувания на името българи, като значенията са
най-различни [1] c. 41. Тук неминуемо възниква един изключително важен въпрос: Какъв е бил критерият на хората, търсещи
етимологията на етнонима българи? Дали езиковедите и историците не са били
заслепени от господстващите по тяхно време виждания (реално заблуди) за
произхода на народа ни?
Проф. Янакиева изразява критика и по отношение на това, че аз необосновано определям
споменатия от Омир народ флегии (бльгии-прототип на българи бел.авт. ) за тракийски, позовавайки се на автори, изразяващи
неаргументирано предположение за тракийската етническа принадлежност на
флегиите [1] c.42.
Вярно е, че проф. Уйлям Риджуей не навлиза в
подробности, а само определя флегиите като
голямо (важно) тракийско племе: “Ares, the other great Thracian male divinity, according to Homer and the later writers. But all the early legends declare that Thebes had been occupied by the Phlegyans, a great Thracian tribe, who
appear in Homer in company with Ares.” [2] c.25.
Вярно е и, че Робърт Бък също не се впуска в подробности: “Since Phlegyians are
sometimes held to be a Thracian stock
87 and the Thracians a Pelasgian people…” [3] c.67. В тази своя работа Бък наистина, подобно на Риджуей, не представя подробна информация, но този учен цитира друг, по-стар труд. Тук държа да отбележа, че това не е странна, необичайна практика. Често
се изказва определено твърдение, като при това не се дават подробности, а се
цитира по-стара работа, както е
направил Бък.
Риджуей и Бък следват една сравнително дълга традиция,
според която флегиите спадат към тракийското семейство. В обясненията си към
Овидиевите “Метаморфози”, Джордж Фъргюсън определя флегиите като могъщо
грабителско племе, дошло от Тракия и установило се в Беотия: “Phleguae-arum,m., the Phlegyas, a powerful predatory tribe form Thrace, who settled in Boeotia…” [4] c.280.
Поддръжник на тази традиция е и П. Е. Лорънт, за когото няма съмнения, че
флегиите са траки: “Phlegyae a Thracian tribe” [5] c.123
В речника на Фридрих Любкер, в главата засягаща Фокида, намираме следното
сведение: “Φλεγύαι, разбойничье племя из Фракии“ – Флегии, разбойническо племе от Тракия” [6]
Освен Риджуей, Бък, Фъргюсън, Лорънт, има и други изследователи,
виждащи във флегиите тракийски народ. Ще се позова и на съвременния руски учен В. Иванов (Дионис и прадионисийство), който от
своя страна цитира западен автор (Roscher's Mythol. Lex I, 1033 f.) смятащ, че флегиите са траки:
“Племенной бог фракийских флегийцев
прорицал в сновидениях; его происхождение из культа душ обнаруживается этим
фактом, как и свойственным ему фетишем змеи.” [7] c.51, бел.1.
Най-аргуметирано се изказва Фредерик Ваудхойзен, който
споделя следното: “in Thessalian Halmonia, occupied by the Phlegyans at the end of the Bronze Age,
26 this name appears in its original form Salmos in the historical Thracian place name
Salmydessos 27. This link
between the Bronze Age Phlegyans and historical Thrace is seemingly
reinforced by the fact that the Orchomenian royal house is, on account of names
like Phryxos and Azeus, particularly related
to the Phrygians. 28. So in this light it may safely be assumed
that the memory of the Thracian king residing at Tegyra, situated next to
Orchomenos, refers to a Phlegyan ruler. 29” [8] c.196. Поне за мен аргументацията на Ваудхойзен е
добра, нe зная обаче дали проф. Янакиева познава тази
работа на нидерландския лингвист.
От значение е и фактът, че праотецът на флегиите е потомък на Арес, който безспорно е
тракийски бог. Радослав Катичич отбелязва, че култовете към Арес и Дионис са тракийски по
произход, а присъствието на имената на тези богове в микенските документи
показва колко древно е тракийското влияние над духовния живот на гърците [9]
с.129. Тракия е считана за свещено място на Арес [9] (бел.175); Ариан разказва,
че траките, които преминали в Азия, се нарекли витини и у тях Арес имал
проницалище [10] (бел. 176); Аполодор
съобщава, че Терей от Тракия бил син на Арес[10] (бел.177); Йорданес препредава [10] (бел.178), че дотолкова били прославени гетите, че
поетите отдавна твърдели, че у тях бил родом Марс - Арес бел.авт. – богът на
войната”. [10] c.93.
Следвайки аргументацията на Фредерик Ваудойзен, e можем да пренебрегнем характера на топонимите и хидронимите на
обитаваната от флегии (бльгии – прототип
на българи бел.авт.) Беотия,
защото те показват ясна връзка с топоними, хидроними и т.н. от
Тракия и Фригия. Доста интересни паралели можем да намерим не къде да е, а
в работата на Проф. Янакиева “ПРЕДГРЪЦКА БЕОТИЯ” [11] c. 36-38.
БЕОТИЯ - ТРАКИЯ
Ἄλμος, СИ Ἄλμος, РИ и СИ
Ἀρισβη, СИ Ἄρισβος, РИ
Ἄρνη, СИ Ἄρνη, СИ, Ἄρναι СИ
Ἀσωοός, РИ Ἀσάι СИ, Ἄσαμος, РИ
Βοιωτία, обл. Βοιωτία,
СИ?
Γαλινθιάς, МИ Γαλαῖοι, племе, Γαληψός, РИ
Γραῖα, МИ
Γρααῖοι, племе, Γραῖκος, СИ
Ἐργῖνος, МИ Еργῖνος, РИ, Ἐργίσκη, *Ἐργισσα, СИ
Εύρώπη
Εύρώπη, МИ
Ἰσμηνος
Ἴσμαρος,
СИ, МИ
Ἴτων, СИ
Ἰτωνία, Атина Ἰτώνη
Κάδμος, МИ Καδμῖλος, Κασμῖλος СИ
Κισσοῦσα, извор
Κισσός, ПлИ, 2 СИ
Λάρυμνα, СИ
Λάρισσα, СИ
Μεσσάπιον, ПлИ
Μεσσάπιον, Пли
Περμησσός, РИ
Πέρνη, СИ, Πέρκη, област
Σάλμοος, СИ
Σαλμυδησσος, СИ
Ὤῖγυγος, МИ Ὤγυρος, МИ
Ὠγυγία
БЕОТИЯ - ФРИГИЯ (включително Писидия и Ликаония)
Ἀσωπός РИ
Ἀσωπός РИ
Θῆβαι Θήβασσα
Κάδμος (тук може да се добави
трак. теон.Κά(δ)μιλος бел.авт.)
(Κάσμος), МИ Κάσμος, СИ
Κερησσός, СИ
Κέρασα, СИ
Κοσκώ, МИ
Κόσκιννα, СИ
Μίδεια, СИ и МИ
Μίδας, МИ, Μιδἀεον, СИ
Тερμησσός, РИ
Тερμησσός, РИ
Ώρωπός, СИ
Ὤρακα, СИ
Имайки предвид, че не всички намиращи се в Беотия
тракийски топоними и хидроними са регистрирани, повече от ясно е, че тракийския
етнически елемент в обитаваната от флегии
(бльгии –прототип на българи бел.авт.)
Беотия е забележително силен.
Смятам представените до тук данни, засягащи тракийската
етническа принадлежност на флегиите, за достатъчни. Дали е така,
оставям на другите да преценят.
Нека да преминем към друга точка от критиката
на проф. Янакиева – към твърдението ми
за тракийския произход на името флегии/ Φλεγύες. Реално, аз казвам, че флегиите не са гърци. Hе твърдя, че флегии/Φλεγύες е тракийско
име, а че Φλεγύες е гръцкото представяне на бльгии: “Преди времето на Омир името
е звучало като бльгии, но както
отбелязахме, поради това, че езикът на старите гърци е бил доста различен, те
са го трансформирали във флегии-Φλεγύες.”
Тъй като считам българския език за развита форма на тракийсикя, като
пример за трансформация на началното тракийско Б във Ф съм дал следните
паралели: “бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето
за това не е никак странно, че бльгии
е променено от гърците във флегии-Φλεγύες”.
Проф. Янакиева не е съгласна с
мен и смята, че сравненията ми са несъстоятелни, допълва и това, че не съм
разбрал езиковото явление.
Възможно е да бъркам, но какво да кажем за още един пример, при който може
да се види, че в древността понякога гърците представят началното
тракийско Б като Ф. B случая можем да посочим тракийският етноним бриги/Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες, преобразуван от гърците на фриги/Φρύγες.
Спирайки се на името на фригите,
акад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано
е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” [12] с.223.
Смятам, че примерът е подходящ и
ясен, уверяваме се, че трансформацията на Б във Ф, която гърците извършват
поради особеностите на езика си в древността, е напълно възможна.
Вярно е, че, както демонстрира проф. Янакиева, гърците предават тракийски
думи започващи с Б и по коректен
начин, без промяна: βόλινθος,
βρίζα и още много други, но отново
ще наблегна, че начина на предаването зависи от това: в коя епоха гърците са
приели (и записали) тракийската дума.
Проф. Янaкиева
отбелязва, че предложеното от мен име бльгии е хипотетично и никъде
незасвидетелствано.
Да,
действително бльгии е хипотетично, но и няма как да бъде
засвидетелствано като бльгии точно
поради особеностите на гръцката реч в дълбока древност. Дори в късната Античност и ранното Средновековие няма как да намерим
народностното ни име в чужди документи под формата българи, блъгари, болгари, а вместо това срещаме Vulgares, Bulgaros (лат.), Вούλγαροι (гр.), Pulgare (англосакс.), ԲՈԼԿԱՐ/Bolkar (армен.).
За
чуждите народи, говорещи напълно различни езици, а и ползващи различни азбуки,
е трудно да представят името ни правилно. Самата форма на народностното ни име,
по време на ранната Античност е в своя ранен стадий на развитие.
Не отричам твърдението на проф. Янакиева, че името Φλεγύας
е гръцко и може да се обясни с гр. φλέγω-запалвам, горя, пламтя. Това обаче не
означава, че флегиите са гърци и че гърците са представили името им правилно.
Отъждествяването на бльгии с флегии не правя произволно, а опирайки
се на виждането на Макс Мюлер за тъждеството на флегии и споменатия в индийски предания народ бригу (баргава бел.авт.):“Few scholars would deny that Phlegys is the correct representative of Bhrgu in Greek.”
От друга страна, не може да се отрече, че староинд. Bhrgu, bhargah имат значение блясък,
сияние и отговарят на българската дума благ.
Нeйното древно значение е светъл, лъчезарен, а нейната
праформа е *bolgъ, като в БЕР, Т1 е
отбелязано, че сродни думи са гр. φλέγω-горя, лат. fulgor-светкавица, flagro-горя, пламтя, латв. balgans-светъл, белезникав [13] с. 52-53.
В тракийските епиграфски паметници от около 1300
години след Троянската война, намираме елемент bhleguro-горящ, пламтящ.
Става дума за епитет на едно божеството Вλεκουρος
(*Вλεγουρος –Блегур бел.авт.). Неговото име е регистрирано на посветителски
надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro, като значението е горящ,
пламтящ, възпламеняващ. Георгиев дава за сравнение гръцкото прилагателно φλεγυρός
-горящ, пламтящ [12] с.59, 69, 171. Φλεγυρός от друга страна е сродно на
тракийския (по мое мнение) етноним Φλεγύες-бльгии.
Доколко доводите ми са издържани и логически, оставям на
читателите да преценят и преминавам по друга точка от критиката на проф.
Янакиева.
В опитите си да обясня защо името българи се среща в различни региони, съм
свързал името на панонския град Песион със
старобългарското селищно название Пеща
(Будапеща бел.авт.), като изказвам твърдение, че Песион е тракийски топоним.
Проф. Янакиева възразява и
уточнява, че човекът, на когото се позовавам – акад. Димитър Дечев, не счита
топонима за тракийски.
Реално акад. Дечев не дава доказателства, че Песион не е тракийски град, само споделя съмненията на Томашек, че Песион не е дакийско селище, а по-скоро
принадлежи на боите (дефинирани като келски народ бел.авт.), посочено и името
на намиращия се във Фригия и заселен с келти град Песинум (който обаче е съществувал дълго преди идването на
келтите бел. авт.) и няма сведения келти да са дали името му.
В случай че името на панонския град Песион
е дадено от галите, защо името на града не е обяснено с помощта на галски? Ако
трябва да следваме правилото, че след като определени хора обитават дадена
област, то те са основатели на всички селища във въпросната област, в
никакъв случай няма да стигнем до правилен извод. От III век пр. Христа, Фригийският Песинум
е обитаван от келти, но фактът, че в намиращата се в Европа област Норикум живеят келти, не означава, че
името на фригийския град Норикон е
келтско. Нито Норикум, нито Норикон имат обяснение на келтски (1)*,
това важи за Песинус и Песион. Иронията е, че дори името на боите – хипотетичните кръстници на
Песион, не се тълкува с помощта на келтски език, а посредством стчерксл. (стблг.
бел. авт.) боiати сѧ и др. и означава страховити, причиняващи боязън (2)*
Излишно е да се напомня, че Фригия е обитавана от траки от дълбока древност
– това е безспорен факт. За самата Панония, където е Песион, има убедителни
археологически доказателства, че е обитавана от траки: “Der weitere Bericht Strabo’s, nach welchem die Westgrenzen der Geto-Thraker vom Donauknie südwärts bis zum Hеrkynischen Wald vervolgbar sind, ist durch die birituellen Gräberfelder und Siedlungen bestätigt, die wir aufgrund der Grabsitte und hauptsächlich des Keramikmaterials nordthrakischen Stämen Ostungarns, Siebenbürgens, der Südwest-,Süd- und Ostslowakei zugesprochen haben, d.h. Gräberfelder der sog. Alföld-Theis-Slowakei-Gruppe (Vekerzug-Gruppe) [14] с.110-111.
Не само археолози, но и други специалисти потвърждават тракийското
присъствие в Панония (в която е и Песион, бел.авт.) и то преди идването на
келтите : “We sheal find reasons of conciderable weight for suposinf that the early polulation of Pannonia was derived of Thracian stock.” [15] c.3, “Combining this result with the conclusion previously drawn as to the early population of Pannonia and Noricum we
should find that not only the modern Hungary buat also Austrian Germany
north of Save, the Tyrol excepted, was occupied in a remote period by Thracian
tribes.”
[15] c.5.
Невъзможността да се обясни името на панонския Песион и на фригийския
Песиум с помощта на келтски, а и свидетелства от други области за ранно
присъствие на траки в Панония, поне за мен е доказателство за това, че Песион е
тракийско селищно име.
Държа да отбележа, че проф. Янакиева не е запозната с представените
тук аргументи, цитати и т.н. и не е могла да ги подложи на анализ и проверка.
От друга страна, материалът в “Списание 8” бе за древността на името на народа
ни, а не за произхода на името на град Песион. Това е причината за сравнително
малкото предложена информация в “Списание 8” навремето.
Проф. Светлана Янакиева определя труда ми като
псевдонаука, но критериите на различните хора са различни. Позволявам
си от своя страна да дам дефиниция на това какво е псевдонаука.
За период от около двадесет (20) години, г-н
Петър Добрев се опитва да докаже иранския произход на старите българи. В работа
от 2001 г., г-н Добрев дава различни ненаучни твърдения. Думата левент е дефинирана като българска,
като се твърди, че тя и др. са запазени в прародината на древните българи при
Памир [16] с.29. В опит да постави прародината ни далеч на изток, г-н Добрев си
служи с неистини. Думата левент
присъства в речника ни, но не е българска, навлязла в речта ни след
Средновековието, с турско посредничество [17] БЕР, Т.III, с.339.
На следващата страница г-н Добрев прави опит
за разделение на български думи като български
и славянски: думата красив е
дефинирана като славянска, а за
български еквивалент е посочена хубав.
Думата движа се получава дефиниция славянска дума, а вървя бива наречена древна памирска и хорезмийска дума [16] с.30. Тази
методика би накарала всеки уважаващ себе си лингвист да изпадне в несвяст и аз
съм удивен как професионалистите, за период от около двадесет години не са
забелязали методите на работа на г-н Добрев и не са ги подложили на критика.
Ще дам и други примери: г-н Добрев прави опит да свърже названията Булкар Балк, Балкария в Кавказ и Балхара
[16] с.30. Името на град Балк в
Афганистан не е дадено от дедите ни. В енциклопедия “IRANICA” е обяснено, че Балк е новото име на град Бактра:
“The city of Bactra, later Balḵ, owed its importance
to its position at the crossing of major routes “ [17]. http://www.iranicaonline.org/articles/balk-town-and-province
Balhara/Балхара не е нищо друго освен арабското предаване на
индийската титла vallabharaja-любим цар, върховен
цар и то почти хилядолетие по-късно от времето, когато
Страбон пише за Балк. Въпросната информация – фактът, че първоначално Balhara/Балхара е титла, не е
нова. Данните са известни поне от 1942 година когато излиза работата на Саид
Мохамед Хусаин Наинар. В тази работа е обяснено пределно ясно: “The kings of these dynasties always have for one of their titles ‘Vallabha Raja’ the Arabic form of which is Ballahra, or Balhara.” [18] c. 142.
Неотдавна Живко Войников подробно обясни, че
Балхара първоначално е титла на индийски монарх.
Жалко само, че професионалистите лингвисти не са подкрепили критиката на г-н
Войников и така, макар и неволно се позволява насаждането на вредни заблуди. Казвам
вредни, защото заблудата Балхара вече е използвана в трудове на наши и чужди
учени. Не смятам, че ще е добре за имиджа на българската наука, в Западна
Европа да стане ясно, че у нас не се извършва никаква проверка на важни
твърдения.
По мое мнение, с псевдонаука се занимава и
г-н Росен Милев, който смята, че намиращия се край Каспичан топоним Кирека (представен от г-н Милев като Kyrika бел.авт.) е готски, въз основа на шведската дума kyrka-църква:
“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the
toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.” [19]
c.132.
В речника съставен от думи от “Codex Argenteus” нe
присъства изобщо дума kyrka-църква. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите alhs, gud hus. Да се търси “готско
присъствие” с помощта на шведска дума, която показва прилика с топоним,
регистриран в ново време, е не просто несериозно, това е псевдонаука.
Отново съм удивен от това как започналата
още през 2003 година дейност на г-н Милев е убегнала вниманието на лингвистите
ни. Все пак седемнадесет години са
сравнително голям период от време. Oсвен г-н Милев има и други хора, които “намират”
германски следи в хидронимите от нашата територия. Д-р Светлозар Елдъров прави опит да определи
името на река Росица, познато и като Росита като германско. Също така прави
опит за отъждествяване на малоготите на Вулфила с етнонима Рос: “Макар да звучи
красиво на български, името "Росица" не е славянски хидроним и не
произхожда от роса, кавото е разпространеното убеждение. Впрочем той не се
среща толкова често и в българската топонимия. Например, днес в България има 12
селища, в чиито названия присъства коренът "РОС", от рода на Росен,
Росеново и Росица, но с едно изключение всички са модерни селищни имена,
заменили след 1934 г. стари турски наименования. Не е този случаят с р. Росица.
Нейното автентично наименование, известно още от средновековието, е РОСИТА.
По-късно, с подмяната на звука "Т" с "Ц", е постигнато етимологично
преосмисляне, по-близко и разбираемо за славянския светоглед. Но общият корен
остава, като спомен за някогашните обитатели, наричани от славяните "рос", от съвременниците на
Йорданес "малоготи", а от учените мизийски готи или "мезоготи". [20]
Смятам,
че “аргументите” на д-р Светлозар Елдъров
спокойно могат да бъдат наречени псевдонаука. Вярвам,
че проф. Янакиева ще се съгласи с мен по отношение на това, че името на река Росица е сродно на
старите, добре познати
названия на Волга: Ῥᾶ,Ῥῶς, а и на течащата в Индия река
Rasā.
За названието Росица,
акад. Владимир Георгиев пише следното: “Етимологията на разглежданото име е
ясна: то представя производно от една дума, която съотвества на на бълг. роса, староинд. rása-h “сок, течност, rasā ”влага” и пр....И така
етомолигията на названието Росита, по-късно Росица, е сигурна ; името може да е
тракийско или славянско.”[21] c.36. За
жалост, макар д-р Елдъров да демонстрира позицията си през 2002 г., поне по мои
сведения, все още няма критика от страна на професионалистите лингвисти.
Накрая искам да отблежа нещо изключително
важно.Когато се търси значението на името на дадена етническа група, трябва
винаги да се държи сметка с антропологичния тип на въпросните хора. Би било
налудничаво да търсим етимологията на етнонима франки/Franci с помоща на монголски език, или на амхара
(етиопски бел.авт.) по простата причина, че франките са европеиди от нордически
тип, т.е. принадлежат на антропологичен тип, който е напълно различен от този
на спадащите към респ. монголоидната и африканоидна раса монголци и етиопци.
В нашия случай никой
от историците или езиковедите, които са направили опити да тълкуват името
българи с помощта на монголски, тюрски и т.н. езици, не се е съобразил с това важно условие. Не
прави ли този сериозен пропуск опитите на различните учени спекулативни и
ненаучни? Реално точно това е
псевдонауката – игнориране на важни сведения, които променят приети, но
погрешни по същност виждания.
Има достатъчно изображения на стари българи по
фрески в храмове, а и в различни средновековни документи. Дедите ни са
представени като хора с европеидни черти, предимно с кестенява и светла коса,
като в изображенията от Менологията на Василий II българите са представени с
по-светла пигментация на кожата от “византийските
мъченици”.
Изображения на българи от времето на ранното Средновековие
Изображение на княз Крум във византийски документи
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Krum33.jpg/220px-Krum33.jpg
Въз основа на външния вид на българското население от
Средновековието и от XIX – XX век, няма ни най-малък повод да се говори за
българите като за популация със средноазиатски корени, или съз значителни средноазиатски
етнически примеси.
В началото и средата на ХХ век, у нас са проведени
мащабни антропологични изследвания. И в двата случая е стигнато до заключение,
че не сме потомци на тюрки, уточнено е,че сме твъре различни от
средноазиатските народи [22]с.111, [23] с.260.Във второто изследване дори се
споменава, че при нас е доминантен понтийския антропологичен тип [23] c.260.
По мои сведения проф. Димитър Ангелов е
единственият наш историк, който посмява да цитира проф. д-р Методи Попов, но за
жалост, навярно принуден от обстоятелствата, пропуска определени неща.
Като пример може да се посочи следния пасаж: “Доминантен е следователно не
донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред
някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка,
ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено...”
[24] c.188-190.
За времето си -
1971 година, това е забележително смело изказване, но навярно решил да не се подлага на допълнителен риск, проф.
Ангелов не споменава част от данните, представени от проф. д-р Попов, а
именно това: “…ние можем категорично да заявим, че участието, което етнически
групи с предимно монголоидни расови черти са взели в процесите на обособяване и
по-нататъшно развитие на българския народ, е съвсем незначително.“ [23] с. 260.
Имайки превид средноазиатските корени на
преминалите през земите ни узи, печенеги, татари, а и селджушките
турци, пренебрежимите примеси на монголоидни елементи у нас са лесно
обясними и няма как да бъдат приписани на старите българи, които византийците
изобразяват като европеиди с кестеняви и светли коси. С други думи – от биологична гледна точна и дума не може да
става, че старите българи са народ, дошъл от Азия.
Колкото до твърдението, че светлият, северен
антропологичен тип е донесен от славяните,
пропуснат е следният извод на проф. д-р Попов: “…ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния
състав на българския народ произхожда както от славяните (3)*, така и от
завареното тук от тях тракийско население.” [23] c.261.
След като понтийския тип – обединяващ хората с меки,
кестеняви и черни коси е присъщ на траките, а и част от светлия, северен тип
също е наследен от траките, то по данните от антропологията, около 70-80%
от населението на страната ни носи кръвта на траките.
Прочее, резултатите от генетичните проучвания
също показаха, че около 80% от генетичните маркери при нас българите са
наследени от хора, които са обитавали Балканите през късния Палеолит, Неолита,
Халколита, Бронзовата епоха [25]. С
други думи – приемствеността е несъмнена и това обяснява защо най-тачените наши
празници и обреди са обявени от редица етнолози като тракийско културно
наследство.
Toва за мен е повод името на народа ни да се
търси в древнобалканската ономастика. Ако не може да се говори за физическото
изчезване на траките и тяхната култура, какво дава право да говорим за
изчезването на езика им? Как е възможно за над 600 години римско владичество
траките да запазят речта си, а после, без реална причина да я загубят? Как е
възможно “изоставилите езика и езическата си религия траки” , да сторят
невижданото чудо - да наложат на “нашествениците от север и изток” своите
езически вярвания и обреди? На тези въпроси все още не е отговорено подобаващо.
Използвана литература и пояснения:
1.Списание 8, декември, 2016 г.;
2.W.Ridgeway, The origin of
tragedy : with special reference to the Greek tragedians, Cambridge University
Press, Cambridge, 1910,
3. R.G.Buck, History of
Boetia, The University of Alberta Press, 1979, [3] c.67.
4. G.Fergusson, Decerpta ex P.Ovidii Nasonis with English notes and a mythological, geographical and historical index, Edinburgh, 1838, c.280.
5.
P.E.Laurent, A Manual of Ancient Geography: or, The Student His Own Instructor, with copious indexes of ancient and modern names and an analysis of the work, H.Slater, Oxford, 1840,
6. Реальны словарь классических древностей, Фридрих Любкер,
1854/Филологическое общество 1885/ Phocis, Φωκίς (посл.вид.24-04-2020)
7. В. Иванов, Дионис и
прадионисийство, (посл.вид.24-04-2020)
8. F.C.Woudhuizen, Thracians, Luwians and Greeks
in Bronze Age Central Greece, THRACIANS AND MYCENAEANS , Proceedings of the
Fourth International Congress of Thracology Rotterdam, 24-26 September 1984,
ed.J.P.Best, N.M.W.De Vries;
9.R.Katičić,
Ancient Languages of the Balkans, Part 1, Mouton, The Hague/Paris, 1976;
10.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І
хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска
Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
11.С.Янякиева, Предгръцка Беотия, Палеобалкански ономастични и митологични
елементи, Диос, 1994;
12. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за
Български Език, София, 1977;
14.M.Dušek, Die
Thraken im Karpathenbecken, Verlag B.R.Grüner, Amsterdam, 1978;
15. The Journal of Classical and Sacred Philology, Vol.2, ed.J.B.Lightfoot, F.J.A.Hort, J.E.B. Mayor, Cambridge University Press, first publ.1885, digit. vers.2012,
16.П.Добрев, Европа започва от България, Галик, София,
2001;
17. Български етимологичен речник.
Т. III (крес1–минго1). Съставили: В. И.
Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В.
Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова,
Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;
17. BALḴ, city and
province in northern Afghanistan. (посл.вид.24-04-2020)
18. 18.S.M.G.Nainar, Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala,
2011;
19. R.Milev, Wulfila’s
Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition, INTERNATIONAL
SYMPOSIUM WULFILA 311-2011, Upsala University, June 15-18 2011 (посл.вид.24-04-2020)
20. Св.Елдъров, Визитката на готите, Литературен Форум, брой
14 (498), 9-04-2002-15-04-2002 (посл.вид.24-04-2020)
21. Bл.Георгиев, Българска
Етимолоигя и Ономастика, БАН, 1966;
22.М. Поповъ, Българският народъ между
европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
23.М.Попов, Антропология на българския народ,
том -I , Физически облик на българите, БАН, София,
1959;
24. Д. Ангелов, Образуване на българската народност,
Наука и изкуство, София, 1971;
(1)* B “The Journal of Classical and Sacred Philology”,
c.3, бел. 2 е казано: “It is rather remarkable that the word
Noricum (Nώρικον) is Phrygian, i.e. Thracian…. В своя работа Ото Хаас съврзва името на фригийския град Nώρικον с думата норка: “vorphrygisch narikon (= phrygisch norikon) “Fell” scheint zum
slavischen Namen des Pelstieres “Nerz”russ. nórok, in Beziehung zu stehen” Die Phryigische Sprachdenkmäler, 1966, c. 249. Самата дума норка
може да се обясни със стбг. нырище-яма, дупка, пещера, т.е. норката е
животно, което живее в дупки. Отново с нырище
може да се обясни името на Норикум,
то не възниква понеже там живеят много норки, а поради това, че областта е
богата на руди и има много изкопи, рудници.
(3)* Дунавските
славени не са нов народ, те са реално представители на северните траки гетите.
Публикации
