За Стара Велика България знаем благодарение на летописците Теофан и Никифор.
Сведенията им не са особено ясни, но са допълнени от документа познат като Именник (на българските князе). В него се казва, че 515 г. преди Аспарух, дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. Oбщо взето може да се каже, че Стара Велика България е обхващала територията на Южна Румъния, като периферията е опирала до земите край
Азовско Море. Точно там е и мястото, в което са властвали носещите тракийски имена монарси на съществувалото по-рано Боспорско Царство.
Неговият изгрев е през V век преди Христа, точно тогава, когато на Балканите одрисите създават
могъща държава предизвикваща страх, възхищение и завист у съседите. Първия
господар на Боспорското Царство носи името Спараток,
а така е назован и един одриски владетел от същия период: Спараток I. Цитираща Анохин, д-р Ружа Попова предава виждането на
руския учен по отношение на това, че боспорския благородник Спараток I е де
факто брат на одриския цар Ситалк, познат от разказа на Херодот.
Идентичните имена на одриския и боспорския владетел са
нещо интересно, защото не се касае за изолирано явление. В земите, които Теофан
и Никифор наричат Стара Велика България, са регистрирани между V в. пр. Христа и IV в.сл.
Христа още четиринадесет тракийски царски имена. Става дума за: Адаиос, Бас,
Берисад, Битюс, Гордис, Косина, Котис, Мидатос, Мостис, Реметалк, Рескупорис,
Садала, Севт, Спокос.
Значителното количество на тракийски царски
имена в земите на Стара Велика България е един
неудобен факт, за който доста изследователи не обичат да говорят. Не се отваря и дума за факта, че във въпросната
територия, по време на Античността са почитани Тракийския Конник, Дионис, Сабазий, Кибела. Открити са доста
оброчни плочки с изображение на Хероса, а имената на посветителите са безспорно
тракийски – Севт, Мокус и др.
По отношение на тракийските паметници от Северното Черноморие, д-р Ружа Попова споменава следното: “...в Северното Черноморие съществува
значителен тракийски масив,
който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно
установен, но вероятно с променлив брой в различните епохи. Културата на това
население успява да окаже достатъчно устойчиво влияние върху културата на
местното население и оставя трайни следи.”
Улица от Олбия, изображение Малюнок Гореліка М.В.
Боспорски бойци, изображение Малюнок Гореліка М.В.
http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html
Надгробни паметници от Северното Черноморие (по О.Дашевская)
Несъмнено, броя на траките в земите на север
от Дунава и Черно Море е бил значителен. Проучванията на учените В.Латищев,
В.Струве, М.Тихомиров, Д.Калистова, С.Крыкин, О.Дашевская, К.Влахов и др.
доказват това убедително. Керамиката от земите на Черняково и Сънтана-Муреш има
прототип в земите на Южна Румъния и Северна България. Освен това, на писмени паметници
от различни времена са документирани следните тракийски имена:
Аброзеос, Авлузелм, Авлузен, Адаиос, Ак, Акия,
Алдиос, Апатуриа, Ардарос, Ата, Атес , Атас , Атюс, Баба, Багос, Багес, Багиос,
Байо, Баламир, Банас, Бас, Басар, Баста, Битюс, Батак, Батас, Батий, Батон,
Батул, Берисад, Бес, Бистус, Битюс, Боискос, Болас, Бостас, Ботис, Ботос,
Ботул, Вастубалос, Великус, Вензис, Властос, Войдес, Гадеис, Гастий, Герман, Гоискос,
Гордис, Гокон, Гото, Дада, Дадас, Далазелмис,
Даос, Деиос, Дизас, Дизазелмис, Дизурос, Дроболус, Дулас, Дула, Дулон, Диюрпанаис , Ерак, Ерми, Ермос, Зазус,
Зиа, Карпос, Кодрос, Коко, Косас, Косина, Котина, Котис, Котион, Котон, Котутион, Кузос, Ма, Мазис, Масас, Мастун, Менулос, Месес, Мидакос, Мидатос, Мирина,
Мокос, Мокиос, Мокус, Мостис, Мукапор, Мукатралис, Муса, Нана, Нано, Олгасус, Папас,
Перисал, Пюрос, Реметалк, Рескупорис, Рома,
Сагариос, Садала, Сатрабат, Севт, Сисул, Скозос, Спароток, Спаробаис, Спартокион, Спокос, Стуран, Сурос, Тамира, Тата, Татис, Тарула, Татус, Тракида,
Трасулос, Тюнос.
От този списък следните лични имена са базирани
на племенни названия: Бес, Гето-миз,
Тракида, Трасулос, Тюнос, идващи от
беси, гети, мизи, траки, тюни. Към тях може да се добави и Даос, идващо от даи, даки.
Особен интерес представляват имената Дула, Дулас, Дулон. Най-често във
времето на Античността те се срещат по надписи от долината на Струма, срещат се
също по печати на тухли от IV-V век от областа Мизия, която по това време е наречена и България от Св. Йероним.
Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.
Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.
Ерми, Ермос са също интересни имена защото отговарят на старобългарското родово име Ерми. Паметниците, по които се срещат тези имена са датирани II-III век. Малко
по-рано, във Филипополис (Пловдив) е живял Св.
Ерм, който е ученик на Апостол Павел и е споменат от него в Новия Завет. Тук
е мястото да се уточни, че Ерми, Ермос са вдъхновени от името на бог Хермес, а
той е богът на тракийската аристокрация според Херодот.
Мостис
предизвиква любопитството ни не само защото се среща в Боспорското Царство и в
Тракия, като име на одриски владетел, но и поради силната си прилика със
стблг. лично име Мостич (чъргубил
по времено на Симеон Велики).
Като теофорни, т.е. вдъхновени от името на
определено божество можем да определим Багиос,
Вензис, Котутион, Масас, Месис, Рома.
Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог.
Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам.
Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам.
Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод.
За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.
Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог.
Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам.
Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам.
Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод.
За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.
Към
горния списък на документирани по време на Античността имена, трябва да добавим
също Аспург, Бораспос, Байораспос.
Те официално са ирански, но хората
твърдящи това заобикалят две важни подробности. Първата е, че думата аспа-кон е заемка в староперсийския, а другата подробност е, че аспа, еспис е тракийска дума за кон. Срещаме я в епитетите на Хероса –
Ут-аспиос и Вед-еспис.
Сега възникват няколко въпроса:
I.Aко в земите на Стара Велика България са живели значителен
брой траки, къде са изчезнали те?
II.Защо тези иследователи на нашето минало,
говорещи за българи в Приазовието пропускат силния тракийски елемент в този
регион, та нима 1100 години отъждествяване на българи с мизи-най-големия
тракийски народ е нещо маловажно?
III. Защо след като характера на намиращата се в
Черноморските степи Черняковска култура е тракийски и има обилни свидетелства
за вековно присъствие на траки в региона между делтата на Дунава и АзовскоМоре,
продължават спекулациите относно етническата принадлежност на хората, на които
принадлежи Черняковската култура?
IV. Толкова ли е трудно да се приеме, че
живеещите на север от Дунава гети, мизи и др. техни роднини са “варварите”,
които неспирно са нападали Римската Империя с цел да прогонят окупаторите от
родните си земи?
При условие, че Теофилакт Симоката отъждествява в три свои книги “варварите
славени” с гетите, а отъждествяване на мизи и българи има в продължение на
повече от хилядолетие, не е трудно да се види, че през 680 година страната ни
не е завзета от нови хора, а е освободена от представители на древно балканско
население, което обитава земите на север от Дунава от незапомнени времена.
Военният съюз на “варварите славени” и "прабългарите" е поне от 513 година. Всеки историк би трябвало да знае това добре. Този съюз е между родини,
защото става дума за обединение на гети и мизи – хора говорещи същия език както
и останалото коренно население живеещо на юг от Дунава.
До кога ще си говорим за (пра)българи идващи
от Азия и русокоси нашественици от Припятските блата?
До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?
До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?
Истината е, че България е свещено място,
което е бранено от дедите ни и, което е напоено с тяхната кръв. Нашия народ
никога не се е примирявал с идването на окупатори. Въпреки сатанинската
жестокост, с която са третирани предците ни от различни нашественици, стремежа
на българина към свобода никога не е угасвал.
Не бива да угасва и сега, когато хищници са
заръфали Родината ни, ламтящи за богатствата на нашата земя. Трябва да осъзнаем,
че България не е просто дом, тя е нашия живот, нашето бъдеще и не можем да си
позволим да я загубим. Борбата няма да е лека, но кога истинските българи са се
плашили от трудностите?
Познавайки корените си, ние познаваме и възможностите
си, а те са огромни, просто трябва да ги използваме. Познавайки корените си,
ние имаме здрава основа, стоим здраво на земята, която е родила първите царе,
първите строители на Европа и вечните поддръжници на светлината.