ПЕТ НЕУДОБНИ ФАКТА ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Повечето учени смятат, че произходът на името българи трябва да се търси в Азия. В древността, част от дедите ни наистина са се заселили далеч на изток, но това не дава право на никого да дефинира прародината ни край Алтай, или пък край Памир.

Потомците на англосаксите са се разпространили из Америка, Австралия, Нова Зеландия, Британия, владели са и Индия дълго време, но всеки образован човек знае, че мястото, в което англосаксите са се оформили като народ се намира в земите на Северна Германия и Южна Дания. Всички останали територии са просто колонии на англосаксите и техните потомци.

Името на нашия народ бива свързано с Тракия, Приазовието, Британия, Гърция а и Индия. Нека разгледаме подробностите и да разберем как точно стоят нещата, къде най-рано са споменати хора, чието название е станало основа за етнонима българи.

В далечното минало, на юг от Хималаите е живял народ, влезъл в историята под името баргава/бргу. Индийците считат баргава/бргу за полубогове и казват за тях, че са бойци-колесничари, че са донесли огъня, свързвани са и с брамините. 

Последното е много интересно защото неотдавна проведено генетично проучване показа, че брамините се различават ярко от дравидското население на Индия. За разлика от говорещите тамилски език, телугу и т.н., брамините са носители на маркерите J2, G2, E, R1a.

Това означава, че предците на арийците брамини са дошли от най-вероятно от Балканите защото тази комбинация от маркери е езкотична, чужда за населението на Средна Азия. Понеже около 56% - 60% от хората у нас са носители на маркерите J2, G2, E, R1a, то нашите деди се явават най-добрия кандидат за спътниците на тракиския бог по време на похода му за далечната Азия.

Излиза, че историите за идването на Дионис в Индия не са плод на фантазия, а предаване на реални събития – де факто появата на арийците на юг от Хималаите. Явно ненапразно Луций Ариан твърди, че Дионис е създал индийската цивилизация. 

Фрагмент от работата на Ст. Византийски, в която е указано, че Ария е по-старото име на Тракия

Ако към тези факти добавим и това, че Ария е най-старото име на Тракия, то нещата си идват на мястото и става ясно кой е мистериозния народ баргава. Това са наследниците на хората, които тракийския бог (всъщност обожествен цар) оставя в земите на юг от Хималаите.

Не е никак трудно да се разбере кои са тези стари балканци, които в незапомнени времена идват в Индия и създават ранната култура на страната, но разкриването на самоличността на въпросните преселници показва, че официалната историография е просто сбор от угодни на чужденци измислици. Това поражда и нежеланието да се говори по този въпрос.

Данни обаче има, те са откъслечни, но съберем ли ги в едно, ще се получи нещо интересно. Макс Мюлер свързва името на народа баргава, познати и като бргу, с название на хора споменати от Омир – това са участвалите в Троянската война флегии. 

Според Мюлер, флегии е гръцкото представяне на  бргу, баргава: “Few scholars would deny that Phlegyеs is the correct representative of Bhrgu in Greek”. Ясно е, че гърците са предали звука Bh като Ph, а това означава, че правилното име на флегиите е блегии, или бльгии. Става дума за едни и същи хора, чието название е предадено по различен начин от различни хора – индийците и гърците.

Това не е просто спекулация, не е волно предположение, има предания, в които се разказва, че представители на народа флегии (бльгии) придружават Дионис в похода му до Индия.  Става дума за царя на флегиите (бльгии) Форба, който със сигурност не е тръгнал сам, а е взел със себе си най-добрите си бойци.

Както споменава Мюлер, флегии (бльгии) и баргава/бргу имат едно и също значение. Баргава идва от барга (भर्ग), а тази дума притежава смисъл сияние, блясък. Флегии идва от φλέγω-горя, сродна е и φλεγῠρος-горящ, пламтящ. Виждаме, че немския филолог в никакъв случай не е преувеличил сравнявайки баргава с флегиите (бльгии), наистина се касае за едни и същи хора.

Освен това, според изследователя Робърт Бък, флегиите спадат към тракийската общност, следователно и баргава са траки – тези траки, които Дионис довежда в Индия. Те са хората, благодарение на които типичната за за нас българите комбинация се среща при брамините - потомците на арийците.

Древните балканци, които колонизират Северна Индия, са оставили следи и на друго място. Това е Приазовието, там където Теофан и Никифор локалират Стара Велика България. Лингвистите Олег Трубачов, Александър Шапошников и др. свързват планинското название Болгатур с арийската дума балга/барга, чието значение е блясък: “Ороним, ск. Балготур, Болгатур (Гурз.) (Крым. КУГК 1985, 84). Скорее всего, результат адаптации аборигенного названия *balga-tūr  виноязычной среде по типу Махульдур и Чалтура. Предп. из индоар.*balga-‘блеск’, ср. др.-инд. bhárga, bhálga”.

Олег Трубачов смята, че в дълбока древност арийците са обитавали Черноморските степи. Това несъмнено е така, но към владенията на гордите бойци-колесничари трябва да се добави и Тракия. Реално, нашата земя и територията на Украйна са били дом на хора от един и същ произход поне от шесто хилядолетие пр. Христа. Доказателство за това са сходната керамика, идолна пластика, типове жилища, погребения, а и обичаи като изгарянето на старото селище преди да бъде основано ново.

Тракия е и мястото, от което народ наречен болги потегля за Британия където ще стане известен под името Fir Bholg (fir означава буквално мъже, народ). Това сведение е било добре известно в миналото, споменато е навремето в енциклопедия “Британика”: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”- (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Свързването на създалите първите закони на Ирландия болги с Тракия е само по себе си интересен факт, но има още нещо, което е от голяма важност. По-горе бе посочено, че баргава и флегии (бльгии) означава едно и също – светли, сияйни. Думата болг от своя страна е обяснима с древния корен болг-светлина, сияние. 

Александър Макбейн представя  връзката с лат. fulgeo-светя, сияя и др.: “ boillsg -gleam; *bolg-s-cio-; Latin fulgeo, shine, English effulgent, Lithuanian blizgù, glance, shine, English blink, Indo-European  bhleg, *fulgeo.

Лат. fulgeo пък е сродна на φλέγω-горя, латв.balgans-светъл, санскр. bhárga, bhálga-сияние, а и на българските думи бял, благ. За благ се знае добре, че нейното ранно значение е светъл, лъчезарен– БЕР, с.52-53.

Нека обобщим казаното до тук:

1.В Индия е живял народ с име баргава/бргу, чието име означава светли, сияйни.

2.Омир локализира в земите на Гърция народа флегии (бльгии), които Робърт Бък определя за траки, а Макс Мюлер твърди за името им, че то е гръцкото предаване на баргава/бргу.

3.Виждането на Мюлер се потвърждава от легендите за Форба – царят на флегии (бльгии) и придружител на Дионис по време на похода му към Индия.

4.Името на българите няма как да се е появило в Приазовието през ранното Средновековие, или късната Античност. Топонимът с елемент болг е възникнал на п-в Крим още от времето на Бронзовата епоха, когато мястото е било дом на арийците.

5.Народ, чието име съдържа елемент болг е обитавал Тракия в дълбока древност и от това място част от болгите, наречени от ирландците Fir Bholg идват на Британските острови.

Тъй както генетичното проучване на индийските брамини показва, че част от предците им са дошли от Балканите, така благодарение на друго генетично проучване стана ясно, че част от дедите на ирландците са дошли от Източна Европа. 

Явно народът Fir Bholg не е измислен от ирландските монаси записали старите предания, иначе няма как да си обясним присъствието на гени типични за балканските народи сред населението на Ирландия. Няма как да си обясним и големия брой археологически находки намерени на Британските острови, но имащи прототип в Тракия.

Хората наричани баргава, флегии (бльгии), Fir Bholg (болги), имат едни и същи корени, една и съща прародина – Балканите. В различни периоди от време, старите балканци, чиито наследници сме ние, са колонизирали различни области на Европа, а и Средна Азия, така както след векове ще направят римляните и англосаксите.

Представените тук данни показват, че отъждествяването на старите българи с най-старото цивилизовано баланско население познато в историята като траки, не е грешка както смятат нашите учени.  Докато траки е название ползвано от римляни и гърци, то болги, бльгии, бльгари, блъгари, болгари, българи, са варианти на самоназванието на предците ни, или по-точно на част от тях – най-вероятно представители а групата на мизите, явяващи се най-многолюдната група от древните балкански народи.

Древното име на предците ни има значение светли, сияйни и може да се сравни с латв. balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, санскр. bhalga/bharga-сияние, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен.

Всъщност това се знае отдавна, но поради политически причини, поради това, че езиковедите са били заблудени от историците, Макс Фасмер не е могъл да каже цялата истина, а само част от нея - “Если бы можно было предположить для слав. *bolgъ знач. «прекрасный, лучезарный», то мы могли бы допустить родство с лат. fulgor, flagrō «горю, пылаю, накаляюсь», которое сопоставляется с др.-инд. bhárgas «лучезарный блеск», bhŕ̥gavas мн. «полубожества — воплощения молнии», греч. φλέγω «горю»…”

Ако в днешните по-необременени времена Фасмер разполагаше с всички данни, той несъмнено би заключил, че арийските баргава, споменатите от Омир Φλεγύες (бльгии), Fir Bholg, са названия на хора от един и същ произход, като названията притежават значение светли, сияйни и се явават древни варианти  на етнонима българи.

Дано скоро да дойде времето когато учените ни ще успеят да се освободят от завладелите съзнанието им догми и въз основа на новите данни ще съобщят, че сме потомци на най-древния цивилизован народ, на хората, които са повлияли гърци, римляни, келти, индийци и не на последно място своите съседи и роднини.

Докато този момент дойде, ние не трябва да спираме с търсенето си на истината, с проверките и настояването новата информация да бъде взета под внимание. Не трябва да спираме и със стремежа си към самоусъвършенстване. За да имаме правото да се наречем българи, т.е. светли, сияйни, ние трябва да бъдем такива в действителност.

Използвана литература и пояснения:

1.F.M.Müller, Contrubutions to the Science of Mythology, Vol.II, Longmans, Green & Co, London, 1897; W.J.Wilkins, Hindu Mithology, Vedic and Puranic Texts, W.Tacker & Co Ltd, London, 1882;

2.R.J.Buck, A History of Boeotia, The University of Alberta Press, Alberta, 1979;

W.Ridgeway, The Origin of Thragedy with special reference to the Greek Tragedians, Cambridge University Press, Cambridge, 2015;

3.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, London, 1833;

4.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;

5.О.Н. Трубачев, Indoarica в Северном Причерноморье, Изд.Наука, Москва, 1999;

6.Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes, Zhongming Zhao, Faisal Khan, Minal Borkar, Rene Herrera, and Suraksha Agrawal  http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2755252/

7.Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe https://www.theguardian.com/science/2015/dec/28/origins-of-the-irish-down-to-mass-migration-ancient-dna-confirms

8.Языковые древности Северного Причерноморья

http://www.academia.edu/8949716/%D0%AF%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B5_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%8C%D1%8F

9.Mcbain’s Dictionary:

boillsg -gleam; *bolg-s-cio-; Latin fulgeo, shine, English effulgent, Lithuanian blizgù, glance, shine, English blink, Indo-European bhleg, *fulgeo.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

10.Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера:

“Если бы можно было предположить для слав. *bolgъ знач. «прекрасный, лучезарный», то мы могли бы допустить родство с лат. fulgor, flagrō «горю, пылаю, накаляюсь», которое сопоставляется с др.-инд. bhárgas «лучезарный блеск», bhŕ̥gavas мн. «полубожества — воплощения молнии», греч. φλέγω «горю»…”

 https://vasmer.lexicography.online/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

НОВ ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК – 600 ДУМИ

Упорството винаги бива възнаграждавано. Колкото и трудно да е дадено начинание, ако човек следва целта си неотклонно, само въпрос на време е да я постигне. Дали е в резултат на волята ми, или просто Бог винаги ми е помагал, но всеки път когато реша нещо, аз достигам до желаната реализация. Една от целите ми бе да събера колкото се може повече сведения за речта на древните ни предци, които римляни и гърци са наричали с името траки.

Благодарение на работите на наши и чужди лингвисти, успях да се сдобия с голямо количество данни. Най-богати несъмнено са творбите на Димитър Дечев и Вилхелм Томашек, но ценна информация представят също автори като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Веселин Бешевлиев. Не могат да бъдат пренебрегнати също Ото Хаас, Леонид Гиндин, Владимир Орел, Лидия Баюн, Карл Леман, Александър Любоцки, Владимир Нерознак, Олег Трубачов, Юрий Откупщиков, Сергей Крикин.

Години наред се търсих, сравнявах, систематизирах и записвах. В един определен момент се оказа, че съм успял да изолирам повече думи отколкото професионалистите. В началото това ме смути защото си помислих, че съм се увлякъл. След като извърших проверки се оказа, че в никакъв случай не може да се говори за увличане. Оказа се, че поради някаква причина, или причини, специалистите са извършили пропуски.

В някои случаи пропуските бяха странни. Нормално е един уважаван учен да внимава какво представя, нормално е да е предпазлив, но за някои древни имена, а и названия на селища съществуваха ясни индикации какво точно означават. Въпреки това, думите бяха напълно игнорирани от лингвистите.

Друго, което ме озадачи бе това, че докато в разработки от 50-те години на ХХ век, определени учени споменават тракийски думи като коза - коза, заик - заек, то през 70-те години, същите тези учени решават да не поставят интересните думи в речниците на тракийския език.

Топонимите от късната Античност предоставят планини от интересни думи от езика на Орфей, но понеже тези думи са идентични, или изключително близки до нашата реч, специалистите казват: въпросните топоними не са тракийски, те принадлежат на славяноговорящо население, което се е заселило на територията на Римската Империя. По този начин, тракийски думи като вода - вода, листе - листи, дебре-дебри и т.н. изобщо не бяха допуснати до речниците.

Никой не се притесни от факта, че въпросните “нови” топоними показват силна прилика с други, които са споменати от Омир. За Кабецос се казва, че е ново название, най-вероятно от периода 450-500 г., но защо тогава Кабецос почти не се различава от познатото на Омир Кабесос? Селището Сане е определено за ново - 450-500 г., но Прокопий пише за древен град Сане. А как да си обясним, че векове по-рано, Ариан споменава селище с име Загора?

Никой не се притесни от това, че в периода 450-500 г. няма как масово уставяване на идващо от север славяноезично население в управляваната от римляни Тракия, да не бъде отбелязано от нито един имперски летописец. Така наречените топоними на “новодошли” славяноговорящи са по целите Балкани – от делтата на Дунава до Южна Македония, от земите на Северна Сърбия до южните склонове на Родопите. 

Вярвате ли, че такова придвижване на човешки маси и установяване на ново население в периода 450-500 г., няма да бъде забелязано???

Когато някой бяга от истината, той просто няма как да даде издържано обяснение на даден проблем. Ето поради тази причина, обясненията на специалистите са не просто несериозни, но дори и комични. 

Логиката винаги трябва да се следва, а от факта, че тракийските топоними от късната Античност са разбираеми за всеки българин, трябва да се извади заключение, че по времето на Юстиниан Велики, речта на Залмоксис и Орфей е достигнала до такъв стадий на развитие, който вече е близък до стадия да развитие на българския език, документиран в първите глаголически и кирилически текстове.

Ето, няма мистерии, няма главоблъсканици – всичко е ясно. Приемем ли горното изложение за вярно, то ще разберем и защо в продължение на повече от хилядолетие, старите българи са наричани мизи. Ще разберем защо знака IYI се среща най-рано на Балканите и защо още по време на Античността, в Тракия са били популярни имена като Дулос, Дулес, Дулас.

За жалост, в миналото бе направен избора да не се следва здравия разум, а да се върви покорно по пътя начертан от интересите на чужди политически сили. Това е причината историята ни да бъде превърната в невероятна каша, в гротеска, при която едно недоказано твърдение служи за доказателство на друго лишено от логика твърдение.

Не е било трудно да се разбере, че само на историческите извори не бива да се разчита, защото те са писани от нашите врагове, които са хранели неистова омраза към предците ни. Ако резултатите от мащабното антропологично проучване от 1938 г. бяха сравнени с характера на българския фолклор, с имащите древни корени земеделски сечива и пастирски атрибути, а и със сведенията на малцината съвестни летописци определящи ни за стар балкански народ, щяхме да си спестим много унижения и мъки.

Миналото не може да се върне назад, няма как и да се потърси сметка от тези, които са положили личния интерес и кариера над народното благо. Отмъщение не е нужно, нужно е да започнем да градим една нова България, такава, която да предизвика възхищение. Българинът винаги се е отличавал с благородство и далновидност, винаги е избирал съзиданието пред наказанието.

Нека се върнем на речника, който успях да съставя. Тук просто няма как да се даде обяснение за всяка дума, това означава да се представят около 600 страници, а блоговата платформа, която ползвам не дава тази възможност. Поради тази причина, сега давам само един списък, сравнение на древната реч на Орфей с тази от съвремието ни. След време ще представя не само сравнение на всяка тракийска дума със сродната й от старогръцки, латински, санскрит, литовски, немски и т.н., но ще посоча от чия работа съм взел въпросната тракийска дума, кой стар автор я е споменал и т.н.

Списъкът ще претърпи известни корекции, а със сигурност ще бъде и обогатен защото

постоянно се появава нова информация, която ми дава още по-голяма увереност, че съм на прав път. Някои от думите изглеждат странно, но нека не забравяме, че определени глоси са около 2500 години стари. Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-големи са разликите с днешните форми на думите.

В списъка първата дума е тракийска, срещу нея е (старо)българската. Приятно четене!

аб-оба-двама, две, стблг.

аберет-бьретъ-събира, отнася стблг., 

абретен- обрѣтенъ-намерен стблг. 

абрит-брити, бръсна, отрязвам стблг.,  

ава-овца, *avъcā- овца най-древна форма блг

авро-аворъ-явор стблг.

агнон- *agnъ-огън най-древна форма блг

агриан-огрян, грѣти-грея стблг.,  

ада-адъ-ад (жега, горещина) стблг. 

адина-адна-една блг.диал., 

адрана-одрина-стая, дом стблг.стчсл.,  

ае-вея, духам, вѣiание-веене стблг.,  

азан-iазъно -козя кожа стблг.стчсл.,  

азду-яздя блг.  

аз-аз блг.,  

аз-ѧзикъ-език стблг

аза-яз, езеро блг.,  

азор-яз, езеро блг., езер-карстов извор блг.,  

аис, аес-оясвам се, бързам блг.диал.  

ак-як, силен, твърд блг. ,  

ак-око блг. око-око струс

акеле-извор, кълѣти-покълвам, 

акервит-очръвити- червя стблг.,  

акест-оцѣстити-  правя гладък, чист ст.блг.   

акмон-камѣнъ-каменен, камы-камък стблг.  

акренза-(по)грѧзнѫти- да потъна, затъна стблг.,  

акрис-краище, връх блг.,  

акроен-кроен, отрязан блг.,  

алапта-лѣпота-красота, хубост стблг.,  

алаи-лея, оливам, заливам блг.  

албо-*албь, лебедея-белея се блг., 

алда- аладии-лодка стчсл.,  

алм-лам-яма, локва блг.диал.,  

алс-лѣсъ-лес, горичка стблг

ана-на, върху, при блг.,

анг- ѫгълъ-ъгъл, кривина стблг

ант-ѩти-обхвана, обгърна стблг.  

апа-вапа-застояла вода стблг.  

апрос-вепрь-глиган, дива свиня стблг.  

арбат-ерѧбъ-яребица срблг.  

арда-*radja-раждам, родя, изтичам от блг.  

арг-ярък- светъл блг.   

арг-рака – ров ст.блг.,  

арей-ярост блг. яра-зарево блг.,  

ариак-*arāčь-орач най-древна форма блг.,  

арим-алем, първи, начален стблг.,  

арол-орел, орьлъ-орел стблг.,  

арс-рискати-тичам, бягам стблг.,  

арина-ярина, вълна блг.,  

арм-ярем, иго, връзване блг., 

арса-роса блг.,  

арта-*ārtъ-война (най-древна форма) блг.,  

аруб-рубило-нож, ръбя-режа блг.,  

арут-рутя, руша блг.,  

аса-осил, аsь-ос най-древна форма блг.,  

асамос-сом вид риба блг.,  

аспиос-*aспьхъ, спѣхъ-бързина стблг.

аст-вьсъ-село, селище стблг.,  

а(т)-от, из блг., аtъ-от най древна форма блг., 

ат/ад-ити-вървя, движа се ст.блг

атарне-търне-тръни блг. диал., 

атес- *атькъ-отец най-древна форма блг.,  

атмен-роб, вързан-ѧти-хвана, уловя обгърна стблг., 

атрус-ѩдръ-бърз, ѩти сѧ-устремявам се стблг.,  

ату-ято, събрани в едно блг.,  

ауза- *jasъ-светлина най-древна форма блг.,  

аура-варя, вря, уръ-вря диал. блг.,  

аутл-одолѣвати-побеждавам стблг

баба-баба блг.,  

багра-багра -червен цвят блг.,  

баз-бъз- вид дърво блг.,

балайос-болии-по-голям стблг.,   

бара-бара блг.,  

бато-бато, по-голям брат блг.  

багайос-богъ стблг.,  

балзина-блазна-грешка, заблуда стблг.,  

балта-балта, балтии-блато стблг.,  

барг-брегѫ-пазя, закрилям блг.,  

бал-бѣлъ-бял стблг.,  

бас-бъскам, светя, сияя блг.диал.,  

бебер-бебер, бобър блг.диал.,  

бег-бег, бяг блг.,  .

берза-бреза блг.,  

бела-бела, бяла 

берг-брег, бряг блг., 

берм-бреме, тежест, маса блг.  

берт- бридъкъ – остър ст.блг.  

бретас– остър ст.блг. 

бик-бик, едро животно блг.,  

био-бия блг.,  

бис-бис-без блг.диал.,   

бист-быстъ, быти-бъда, пребъдвам стблг.,  

бистир-бистър, ясен, светъл блг.,  

бистра-бистра, светла блг., (ср.бистър);

бит-битие, живот блг., 

блегур-благ, бял, сияен, светъл блг.,  

блос-блюш, вид растение (Humulus lupulus) 

бои-бои, бойци стблг.,  

бок-бокъ-страна на тяло стблг.,  

бор-борь-борба стблг.,  

бост-бости, бодѫ-бода, пробождам ст.блг., 

бор-боръ, иглолистно растение стблг.,  

брен-брана (шип, рог) блг.,  

бриза-брица, вид житно растение блг.,  

брилон-брити-бръсна стблг

брина- брьна- кал стблг.,  

братер-братръ-брат стблг. 

бриа-вереи -крепост  стчсл.,  

бром-бръмна бръмча блг.

бруз-бръзъ, бърз стблг.,  

брук-бъркам, размесвам блг.  

брюнк-брѧцание-звън стблг

буаи- боуи -буен, див стблг.  

буб-боб блг., буб-боб блг.диал., 

буба-буба блг.,  

буд-будя, бдя блг.,  

буза-буза, издутина блг.  

буно-бунище, купчина блг.,     

бурдо-бродъ-плитко място  стблг.,   

бури-буря блг., бура

бюс-бѣсъ-бяс, ярост стблг.,  

вайка-вейка, клонче блг.,    

вас-весел, добър блг.,  

ве-въ-в, във стблг.,  

вед-ведѫ – водя ст.блг.  

вез-везѫ - водя, возя стблг.,  

ведер-ведър, ясен блг.,  

веду-вода, течение, движение блг. 

век-век, сила блг

вели-велии-голям, велик, едър стблг.,  

венз-вѧзати-свързвам, връзвам стблг.,  

вен-вѣно-цена, стойност, дар стблг.,  

верба-върба блг.,  

верз-връзвам блг.,  

ветса-вещъ-предмет, нещо, вещ,  стблг.,  

вре-връй-връх диал., врьхъ-върх стблг,  

врев-врьвъ-връв стблг.,

вес-вьсъ-село, селище стблг. (виж виса)

вир-вир блг., вьръ-водовъртеж, въртоп стблг.,  

виса-вьсъ-село, селище стблг., 

висон- вьсьнъ-селски, населен стблг.,

власт-власть стблг.  

влоста-власт, сила, притежание блг.,  

вода-вода блг., 

волинт-волѧт, волетина-голям вол блг

вонасос-вонящ   блг

вреде-врѣдъ-вреда стблг.,  

врос-въртящ блг.,  

врютос-вьрѣти-вра, варя стблг.,  

вурдоп-въртоп, водовъртеж стблг.  

вурсия-вършие, върхове на дървета блг.  

гава-говети-говея стблг.,  

габр-габър, вид дърво блг.  

гагула-гага, вид птица  блг.,  

гаидр-годен, добър, подходящ блг.,    

гал-голям, силен блг.,   

гал-гал, тъмен, черен блг. диал,  

галаи-галя, обичам блг.диал,  

галт- голоть – поледица, лед срблг.,  

ганос-гонещ блг.,  

гара-гарица-горичка блг.диал.,  

гарка- горькъ -горчив, горък, стблг.,  

газа-газя блг.,  

гаст- gastь-гост (най-древна форма) 

гебел-збелвам-светлея блг. диал.,  

гелавос-зълва блг.,  

гентон- гнетѫ -гнетя,  подтискам стблг.,  

гес-гася блг.,  

гет-славен, гѫдити-свиря на гъдулка 

гиба-гибам, гъна блг.,  

гига- гига- кокила блг.,  

гиза-гыжа-гижа, млада лоза блг. 

гила-жила, вена стблг.,  

гина-гънати-карам, гоня стблг.,  

гири-жировати-изяждам ст.блг.,  

герм-горя, жарава блг.   

гоакс-говящ, обвързан, обещан блг.,  

гои-гоя, храня  блг.,  

гомба- гѫба-гъба,сюнгер ст.блг.,  

горд-горд блг

гордо-град, ограждение блг.,   

грабс-гробище, гробец-малък гроб, яма блг., 

грест-грѧсти-ходя, пътувам, вървя стблг., 

гриво-грив, сив, пъстър блг.,   

гурбика-гърбица блг.,   

да-дада, дойка, гледачка  блг.,  

даб-дъб блг.,     

дабе-добре блг., Дабе-българско лично име,  

дава-дѣвати-слагам, полагам, дявам стблг.,  

дале-даль-далечина, далеко стблг.,   

дан-данъ-данък, дар стблг.,  

дама-домъ-дом стблг.,  

дар-дар блг.,  

дард-държа блг., 

дарз-държа блг. (виж дард)

дат-дѣти-дявам, поставям (виж дава)

да(в)ос-давещ, душащ, давити-душа  стблг

две-две блг.,  

двера-двьрь-двери, врати стблг.,  

дебре-дебре, дебри мн.ч. блг., 

дед-дедо, дядо блг.,  

дева-дева, богиня, дивити сѧ-дивя се,   

деин-дѣинъ- деен стблг.,  

дел-дело блг

делк-делкам, дялкам, издълбавам блг.,  

ден-дьнъ-ден стблг.,  

дерз-дрьзъ-дързък, смел стблг.,   

дерн-дърн-буца блгдиал.,  

дерт-дърт, раздран, стар, разцепен блг.,  

дент-дете  блг  

десу-десити-намирам стблг.,  

диег-раздьгѫ, раздегѫ,  

див-дивити сѧ-дивя се стблг., дивъ-чудо стблг.,  

диелина-делен, делян, делянка (вид билка) блг.,  

диесема-дивизма, дивизна вид билка блг.,  

диза- дзид-зид, дзис-зид, дзидз-зид блгдиал., зидати-зидам, градя стблг.,  

дин-дьнъ-ден стблг., (виж ден)

динг-дѧгъ – юзда, ремък стблг.,    

дитул-детуле-дете блгдиал.,  

диупан-жоупанъ-жупан, управител стблг.,  

до-до (предлог) блг., до-до 

добер-добър блг

дод-дъдна, гърмя блгдиал.,  

док-доугъ-сила стчсл. дъгъ-силен, здрав стблг.,    

дол-дол блг.,  

долион-долен, който е на ниско блг.,  

долонг-*dlongos-дълъг (най-древна форма),  

дон-донце-дъно, доно-пън блгдиал.,  

дор-дор-двор, оградено място блгдиал.,  

дра-дера, съдирам, съсипвам  блг., 

драв-древен, изтекъл, отминал блг.,  

дразд-дрозд, вид птица блг.,  

дракол- дрьколъ-тояга, кол ст.блг.,

дрен-дрѣнъ, дрян, вид дърво стблг.,  

дресиа-дреше-дреха блгдиал.,

друвета-дървета блг., дрѣво-дърво стблг

дробион-дребен блг., дроб-дреболия, къшей блг.,  

дронг-дроунга-бойна дружина, отряд,    

друзи-друзи-приятели, другари стблг.,

друм-друм, дърма-горичка блгдиал.,    

друс-друсам, разтърсвам блг.,    

ду-дуя-доя, кърмя диал.,    

дуиана- дуене, подухване,  

думос-дум-дом блгдиал.,

дум-дымъ-дим стблг

дун- доунѫти-духна стблг.,  

дур-  твърдоглав, дурля се-сърдя се,   

дур-дур-двор диал

дус-дъжд 

еб-ѥбати-оплождам стблг.

еврос-евър-инат човек диал.

едец-iадьцъ-лакомник стблг.

едеса-водна

едон-воден

езар-езеро

ездик-ездач

езис-еж, таралеж

еисен-ясен, светъл

еити-видъ-виждане, поглед

ентриб- ѫтрь -вътре, ѫтроба-утроба ст.блг.

ерета-ерита-ярета мн.ч.диал

за-за, зад, отвъд –Загора

заикос-заек

зайка-зайка

залтен-златен

зане-сѣно-сено стблг.

зар-жар

зарг, зарк- зракъ- вид, образ  стблг.

збел- збелвам – белея блг.диал.

збур-сбор, събор, сборище

звако-звек-звънтеж

зреро-зьрети-ставам зрял

зен-жена, роден от

зебурие- жабура – голяма жаба,  

зелан-желан, обичан

зелиа-зелиѥ – зеленина  ст.блг.

зели-желая

зелкия- зелиѥ – зеленчуци ст.блг. зелка

зелм- шеломъ, шлемъ, шоломъ – шлем ст.ч.сл.

земела-землiа-земя стблг.

зена-жѧти-жъна

зер-звѣрь - звяр ст.блг.

зеринт- *звѣрѧте-зверче стблг.

зерв-жерав

зерд- жрьдь – греда, кол стблг.

зет-зиiати-зея, зейвам стблг.

зиа-жива

зизис-жежък, горещ

зима-зима

зири- жиръ – пасбище ст.блг.

зит-жити-живея стблг.

зомброс-зубър

зум-зъм, змия диал.

зур- суръ– герой, мъж. стчсл.

иамба-въмбел-извор

ианатера-етърва

ина-иней-скреж

ита-вита, виеща се, извита

ида-видъ-вид

ил-ил –умал.наставка

ила-илъ-кал, глина стблг.

иск-вести-движа се, возя

ис-вьсъ-селище

исвос- оясвам се, бързам

инна-иней-скреж, ясна

ист-истъ-истински, силен, могъщ

ка-ка умал.наставка

каб-кобъ-съдба, предопределеност, предсказание

кабец-кобец-вид  хищна птица

каен, кен-*кань, конь-начало стблг

кал-кал

калам(индар) – голям

кама-камотна-хубава, красива, родоп.диал.

каман-камен, камък

кап-капя

кара-гора

карк-крък, гръклян диал.

карпа-карпа-скала

карс-краса-красота  стблг.

карт-кратък, къс

каст-кост

катт-кът, край, ъгъл

каук-чука, чукар, връх  

кебр-цибър, ясен, светъл

кед- цѣдити-цедя, процеждам

кела-челяд

кен, каен-*кен, кань-конь-начало

кен-цѣна стблг., злато, нещо сияйно    

кендо-чѧдо-чедо, дете, син

керм-кръмен-червен блг.диал.

керс-чер, черен

керса-череша

кертие-чрътати-чертая, черта  

кетри-четири

кика-кика, кичур коса

киос-по-кой, кая ce

кипи-кипя, кипвам

киса-киша, влага

кисти-чисти

коа-коя

кобиал-кобила

коза-коза

козил-козел

кол-кол, прът

колп-клопотъ-шум, грохот

коуме-комон, комунига, кумунига

компс-атос – кѫпати сѧ-къпя се стблг.

кон-кон

корп-коруба, кърпя, копая

корта, горда-градина, ограда

корубант-жребѧте-жребче стблг.

кос-кос, вид птица

кос-кой

кот-раждам, котя се

котил-котило, дете, родено

кост-кост

кердо-кърд, чърда, стадо

кури-коуръ-петел стблг.

кров-кровъ-покрив, защита стблг.

кузик-козица, млада коза

купа-купа, купчина

курм-кръма-кърма, храна

кутос-чут, прочут, славен

лала-лала-бърборко

лале-лале-славейче, сладкопоен

ланда-лѧдина-изоставена земя стблг.

лева-поливам, залив, изливам,  

лези-лежи

леле-леля, гледачка

ленула-лен, ленив

лепт-лѣпота-красота стблг.

лив-ливък, течен

линг-лѫгъ-лъг, ниско място стблг.

лис-лес, гора

листе-листи, храсталак

локоз-лъка, кривина

лугина- лѫгъ-лъг, ниско място

ма-ма-майка диал.

магарис-магаре

маз-маж-мъж диал.

малва-мълва, слава

мама-мама, майка

ман-мьнети-мисля, помня стблг.

мандак-връзка, вѧзати-свързвам М=В

мар-меръ-велик стблг.

мара-мара, мараня, зной, горещина

марис-море

марене-морски

марка-мрак, вран, черен

маска-мъска-муле стблг.

мата-мать-майка

матер-матерь-майчин стблг.

ме-ме

меан-мен

мед-мед

мела-мьлъкъ-малък  стблг.

менда, венда- вѧзати-връзвам

мер-меръ-велик стблг.

мес-меше, вид дърво

месак-месец, месечина, луна

мес-между

мест-местя, придвижвам

мидне-место, местен

миеи-мой

мизула-мащерка

милто-мѣлъкъ-малък стблг.

могит-могѫщъ-могъщ стблг.

модиан-муден, бавен

модра-модър-светъл, син

молис-молити сѧ-моля се стблг.

мори-морie-море стблг.

мост-мощ

мок, мук-мъка, натиск

муг-мекота,  влага

мундр-мѫдръ-мъдър стблг.

мунд-мѫтити-мътя, размътвам стблг.

мургиск-мургав

мома-мома

на-на, до, върху

нана-нана-майка

нап-небе, влага

нар-мъж, ныръ-кула, нещо здраво стблг.

ната-нада, надежда

нато-натъ- кълн, издънка стчсл.

нест-нести-нося, движа стблг.

нива-нива, влага

нина-нина-стрина, нине-майка диал.

нипс-небеса, влага

ниско-ниско

ногет-нокът

обуле-ябълка

ода-вода

одон-воден

одр-одър, одрина-ограда, колове стблг.

ойсюме-оусмѣнъ-кожен стблг.

около-околия, област

окона-окъно-прозорец стблг.

олга-влага

орол-орел

оросина-оросена, покрита с роса

оса-оса, острота

оста-уста

па (спирос) (тисиа)- по, край, в близост до

пади -падина

пайо-пазя

пале-поле

палма-плам

пан-бан, стопан

пана-пяна

панаеи-поѭ-пея

папа-баща

паса-пасище

пата-падѫ-падам, потъвам стблг.

пант-пѫтъ-път стблг.

пек-пека

пелен-пелена

пелта-плетѫ-плета стблг.

пер-пера, бия

пер-пърле, запъртък

перг-праг, високо място

перк-перкам, ломя

перула-перо

песс-пещ

пето-пѧтъ-пет

пие, бие-пия,  

пинон-пиене

плис-плескам, бия,  

прау-прав, праведен

пупе-пъпка, издутина

пусина-пустиня

путина-пѫтьнъ-пътуване

пуро-пыро-лимец стчсл.

пит-питати –храня стблг.

по(модиана)-по, покрай

полт-плотъ-ограда стблг.

полула- полѣти-пламтя, горя стблг.

понт-пѫтъ-път стблг.

поро-лисум -про, през леса

порс-прасе

прас-пръскам

при-пре, твърде, извънредно

приант-прѩнтьнъ-приятен стблг.

пта-поть-господ, господин, господар стблг.

пудна-падина

пюр-пърля

раб-рабъ-роб стблг.

раидестос-радост 

рака-рака-ров стблг.

раме-раменъ-силен стблг.

ратака-ратя-раста, пускам кълн

река-река

рети-ретити-надпреварвам се стблг.

рез-резъ-печалба, богатство стблг.

ринд-ринѫти-рина стблг.

ринк-ручей, движение

род-род

реск-рискати-надпреварвам се стблг.

румбо-рѫбъ-дрипа стчсл. ръб

руса-ръся, поръсвам

сад, сат-щастие

сабад-свободъ-свободен стблг.

сал-сол

сама-самъ-сам стблг.

самос-сом, вид риба

сараги-сракъ-дреха, покритие

сарпос-сарпия-голям дъсчен хамбар за жито

саусу-суша

сап-сипя, съсипвам

сара-езеро

серд-сърце

сарнус-сърна

сатр-сват, свои, общество

сева-цев

сев-сѣвание-сияние

секина-секань-сечене, рязане Банат.диал.

сернота-сърнета – вр. Друвета-дървета

сест-сести-сядам стблг.

сети-сетьнъ-краен стблг.

сетина-сетна, последна

сикинис-сукане, извиване, въртене

сипоитес, сипитещ-сипващ, посипващ

синт-шѧтати-движа

сита-жито

скаи-скачам

скалм-скала

скапт-скопити-режа стблг.

скар-скоръ-бърз стблг.

скардо-скоръда-брана стблг.

скарк-скърцам

скатра-катеря се

скомброс-скоба, *(s)ko(m)b-извит съм,

скор-скоръ-бърз стблг.

скретиска-крѧтати-кретам, вървя бавно стблг.

скуанес-скован

смерт-смърт

сондис-сѫдъ-съд стблг.

сонка-сѫкъ-клон, сянка стблг.

сопити-съпати-спя стблг.

соя-сойка вид птица

спар-споръ-изобилие, богатство стблг.

спирос, вар. спорос-бърз- споря

спинт-свѧтъ-свят, светъл стблг.

спор-споря, напредвам

ста-стоя

стар-стар

стене-стене-стени диал.

стериса-щерица

стоб-стобор, ограда

стор-страна, про-стор

стол-стол, седалище, важно място

сторг-строг, тесен

страмен-стръмен

стронг-строг

струа-струя

стубер-стобор, ограда

суа-суха

суетул-светъл

суд-съд

суки-соукати-суча, въртя стчсл.

сул-сулица

сур-сур

сус-съсати-суча стблг

такос, токос- по-текло, потомък

талкас-тлъкъ-преводач, говорещ стблг.

тама-тъма

тамон-тъмен

тапе-топя, потапям

тарва-трева

тарпо-трапъ-яма стблг.

тарса-трести-треса стблг.

тате, тато-тате, тато

тауто, теуто- тейко, тате

тербос-трѣбъ-необходим стблг.

тере-терам, преследвам

терне-тръни

терп-трьпѣти-търпя стблг.

тете-тейко, тате

тзита-житъ- жив – Tzita qui et Vitalis

тзиерна-черна

тиасон-тесен, тясен диал.

тимена-тъмна

тилт-тилище-човек стблг.

тима-тьма-тъма стблг.

тита-тета, леля

томи-томити-мъча стблг.

тонз-стон, шум

топ-топя, потапям

торк-търкам, удрям, с-тълк-новение

три-три

траи-трая

трал-травлѭ-изяждам, храня

троха-троха

тул-тоулъ-колчан

туро-тоуръ-бик стблг.

турма-втурвам се

турт-търтя-удрям

удр-удар

укас-указ, указано място

уку-вук-вълк диал.

ул-ул-умал.наставка

ур-юрвам се

усди-оусда-юзда стблг.

уско-ѫзъкъ-тесен, стръмен

усо-ушо, ухо  

хар-харен, добър