КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 

Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos Infantes, Celanova, Ourense, Galicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 

Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg

Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος – пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.

Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.

БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ, ИЛИРИЯ И ГЪРЦИЯ

Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна.

 

Дакийски конници - изображение от Траяновата колона (по P.Bertoli)

Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си.Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като Фасмер няма никакво съмнение, че названията  Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο идват от етнонима българи: “Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.” (Vasmer, 1970, c.174).

 

Селищните названия Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο не са някакво странно изключение. Ползвайки работа на Шишманов, Фасмер допълва и Ζαγουριάνοι (Загоряни),  Μοῦντρος  (Мъдрец) Πλεμενιανά (Племеняне), Τοπόλια (Топола), Σφινάρι (Свинари) и ред други (Vasmer, 1970, c.174-175). Тези имена са ярко свидетелство за характера на езика на хората дали имената на селищата Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. Няма и сянка от съмнение, че те са българи.

 

Името на народа ни е запечатано не само в название на селища от остров Крит, но и от остров Тасос. Фасмер споделя, че топонима Булгаро безспорно е свързан с името на българите: „Thasos: An slavisch deutbaren Namen ist mir nur im nordwestlichen Teil der Insel der ON Βουλγάρο (Vulgáro) bei Conze, Reise 40, auf Karten auch Volgaro, aufgefallen, letzteres auch bei Miller, Athos 180 (Karte). Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.“ (Vasmer, 1970, c.229).

 

Работите на Шишманов и Фасмер са познати на акад. Димитър Ангелов. На него дължим напомнянето за важните за нас названия от територията на Гърция: “ λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир) и др.“ (Ангелов, 1971, c. 372).

 

Много ценна информация засягаща топоними съдържащи името българи може да се намери в работа на блогъра О3ONE. Този изследовател е ползвал трудове на Макс Фасмер, Йордан Заимов, Йордан Н. Иванов, Патриарх Кирил Български, Иванка Гайдаджиева и успял да издири голямо количество интересни местни названия от Епир – древната земя на пеласгите и илирите:

 

1) Bulgjeri – пасище край Сивота/Муртос.

2) Bulgjeri Sasqidhë – дъбова горичка край Муртос.

3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.

4) Bira e Bulgjerinës – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapótamos (Παραπόταμος).

5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina, алб. Smogovinë, дн. гр. Sikokhórion (Συκοχώριου).

6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicë, гр. Agia Marína (Αγία Μαρίνα).

7) Trap i Urgarës – поли на планина, подножие при Кушовице.

8) Vurgara – рид при село Кушовице.

9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.

10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nëneshat, Nënshat ose Neshat, гр. Nounesátion (Νουνεσάτιον).

11) Qaf’ e Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiá (Μαζαρακιά).

 

https://toponymio.wordpress.com/2019/11/28/bulgar_ethnonym_epirus/

 

На същият блогър О3ONE трябва да благодарим и за информацията относно поредния топоним съдържащ народностното ни име: “Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Вулгари – Греки се намира на полуостров Ситония, един от трите полуострова ЮИ от Солун, днес в Гърция. Може да се открие ССЗ от селището Кариди.”

 

https://toponymio.wordpress.com/2017/11/15/unknown_entnonym_sythonia/

 

Недалеч от Ситония (полуостров Халкидика – дом на пеласгите бел.авт.) блогърът О3ONE е намерил още един важен за историята ни топоним: “При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време-навреме попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г.”

 

https://toponymio.wordpress.com/2020/02/13/bulgar_metof/

 

В Илирия – територия, на която днес се простира Албания, се срещат още топоними вдъхновени от името на народа ни. За тях споменава езиковедът Афанасий Селищев:

“В окраинных областях некоторые пункты поселений названы не „Škja", а „Bulgari": Булгери (2b), Булгарец (4а), село Булгари существовавшее еще в ХVII-м в. в Драчской епархии. Во II-м отделе (в отделе исторических сведений) были сделаны указания на группу  болгар  в области Леша, на Мати, и на выходцев из Скадра; прозванных в Призренском крае  Б о л г а р и ч а м и.”(Селищев, 1931, c. 265-266).

 

Присъствието на българи в Драч е важно поради факта, че там по времето на Античността, на епиграфски паметник с регистрация I.Epidamns 414 е документирано името Тервел, или по-точно Терей Тервелов, Терей син на Тервел: Tηρηύς Tρεβελλίου.

 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526

 

Представените тук съдържащи името българи названия от Крит, Тасос, Тесалия, Ситония, Аркарнария и т.н. биват считани от историците и езиковедите за сравнително нови. С други думи – за оставени по време на Средновековието, а не Античността. Съществуват обаче два проблема, които специалистите премълчават. Първият е, че някои “нови” топоними вдъхновени от името на народа ни, притежават точен паралел с топоними от времето на Античността.

 

Засвидетелстваните на остров Крит Ἄνω Βούργαρο (Ано Бургаро) und Κάτω Βούργαρο (Като Бургаро) отговарят на споменатата от Прокопий тракийска крепост Βουργάραμα (Proc.Aed.IV.iv.). Не е трудно да се види, че регистрираното по времето на император Юстиниан I название Βουργάραμα/Бургарама е чуждото предаване на Българомъ, Блъгаромъ – на българите, дат.пад.мн.ч.

 

Понеже този топоним бърка здраво сметките на защитниците на догмите, древното название често бива представяно в изкривен, опорочен вид. Вместо Βουργάραμα различни “редактори” представят Βουγάραμα, или даже Bugaraca, Bagaraca и т.н.

Нередактирано име на тракийската крепост, която Прокопий Цезарийски споменава

Редактиран вариант на името на тракийската крепост

Редактирани варианти на името на тракийската крепост

Самата област, в която се намира тракийската крепост Βουργάραμα (Блъгаромъ) носи името Кабецос/Καβετζός (Proc.Aed.IV.iv). Според Вл. Георгиев названието Кабецос/Καβετζός идва от *Кавьцъ >*Кавецъ – чавка (Георгиев, 1958, с. 74), но не е тракийско, а оставено от народ, чието установяване в управляваната от Рим Тракия не е регистрирано в периода, в който географското название се появява. За да се прикрие, че Кабецос/Καβετζός е древно тракийско название, бива премълчана връзката със споменатия от Омир топоним Кабесос/Καβησσός.

 

Другият проблем за казионните учени се състои в това, че останалите негръцки (така наречени славянски) топоними, които не са свързани с името на народа ни, притежават паралели с названия от времето на Античността – т.е. случаят с Кабецос/Καβετζός не е изключение, а по-скоро правило.

 

Споменатите от Фасмер и обявени за сравнително нови славянски топоними от територията на Гърция: Βάλτος, Βελᾶ, Βέργος, Βρενῖκον, Γορίτσα, Δόλιανη (Балтос, Бела, Бергос, Бреникон, Горица, Доляни) и др., отговарят на древните и принадлежащи на тракийската ономастика названия Di-baltum, Βελας, Βέργουλη, Βρεναί, Garescus, Δόλιονης (Ди-балтум, Бела, Бергуле, Брени, Гарескус, Долиони). Приликите са не просто пределно ясни, те са очебийни, но казионните учени решават проблема си лесно – затварят очи и не засягат въпроса изобщо – все едно данните не съществуват.

 

От страна на казионната наука не бе обърнато внимание и на още едно важно откритие: керамичната икона с надпис BOLGAR. Тя бе намерена преди време във Виница, Македония и според някои изследователи е от IV-V век. Приблизително по същото време възниква името на тракийската крепост Βουργάραμα = Блъгаромъ-на българите.

 

Карта по сведения на Свети Йероним, областта Мизия е отъждествена с България

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Всъщност казионните историци пренебрегват и друга важна информация. Става дума за географската област България, отъждествена от Св. Йероним с Мизия: “Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България”. Това, че съществува географска област България през IV век знаем и от работата Старините на Константинопол,  в която се твърди, че Константин Велики (306-337 г.) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България (GIBI, T. V, c.322), като това е станало преди 337 г.

 

 http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

 

Същият автор дава изумителни подробности относно това как император Константин отпуска средства за строежите на Плиска, Преслав и др. селища. Спомената е не само сумата от 600 кентинария злато (над 4 000 000 златни солида), но са посочени дори и имената на Урбикий и Салустий – реални личности с висок ранг, подвластни точно на Константин Велики (GIBI, T. V, c.323).

 

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_323.html

 

Фактът, че Плиска и Преслав носят български имена, а строителните методи използвани при издигането на тези селища. са от времето на късната Античност, да не забравяме и важната подробност, че споменалият България автор на Старините на Константинопол детайлно споменава парични суми и реални личности, дават правото свидетелството да се счита за точно и вярно. Това важно свидетелство е в пълна хармония с отъждествяването на Мизия с България през IV век.

 

Когато няколко независими един от друг извора се подкрепят един друг, изводът е само един – твърденията на различни автори засягащи българи и географска област България на юг от Дунава по време на Античността са истина. За жалост – една неудобна на казионните археолози и историци истина.

 

Макар да не сме в състояние да определим кога точно в земите на Гърция, Македония и Илирия са се наложили топонимите съдържащи името българи, все пак имаме основание да смятаме, че това е станало не по време на Средновековието, а по-рано -  в епохата на Античността.

 

Тракийската ономастика предлага прекрасен кандидат за етимологията на името българи. Това e епитетът на божеството на светлината Блегур -*Вλεγουρος (Вλεκουρος). Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Вл. Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός - горящ, пламтящ (Георгиев, 1971, с.69). Епитетът е етнически, т.е. божеството е почитано от хора носещи име *bhleguri (*бльгари). Доста по-рано името на тези наши предци е звучало малко по-различно.

 

Става дума за спомените от Омир  хора Φλεγύες – яростни бойци, покровителствани от бога на войната Арес. Имайки предвид, че гърците превръщат тракийското племенно название бриги (Bρύγες, Bρύγαι) във фриги (Φρύγες) (Георгиев, 1971, с.69), не е трудно да се разбере и, че на същата трансформация е подложено и названието на траките флегии (Φλεγύες). Неговата първоначална и правилна форма е *бльгии.  То се явява прототип на нашето народностно име и се отличава със смайваща древност – възникнало е по време на Бронзовата епоха – времената преди Троянската война.

 

Държейки сметка с древността на народностното название *бльгии (развило се във *bhleguri,*бльгари), установяваме две важни неща – името на народа ни е възникнало на Балканите, като по начало е употребявано от сравнително малка група траки обитавали земи между устието на река Хеброс (Марица) и река Пеней в Тесалия – дом на Ахиловите мирмидони, които Йоан Малала нарича българи. Значението на името българи, притежаващо по-стари форми бльгари, бльгии, и предадено от гърците като Φλεγύες е светли, сияйни, лъчезарни.

 

Възможно е това да е старо название на благородническата прослойка, притежаващо същата семантика както ζιβυθίδες – името на тракийските благородници, което Август Фик тълкува като “ilustris”-  блестящ, знатен (Георгиев, 1971, с.16). По принцип със същата семантика е и присъстващата във ведически санскрит дума arya-превъзходен, господар, владетел, благородник. Тя е сродна на arka-слънце, блясък, огън, лъч, сияние, а и на българските думи яра-зарево, блясък, ярък, яркост.

 

Знаейки какво е значението на народностното ни име, ние сме длъжни да го оправдаем показвайки държание на светли, почтени и благородни хора. Името ни е красиво, но трябва да се заслужи.

 

 

Основна използвана литература:

 

 

               Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Георгиев Вл., Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958.

Селищев А., Славянское население в Албании, Изд. Македонского Научного Института, София, 1931.

    Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

Procoipius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002.