Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене
на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че
благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за
погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че
у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за
праотец на благородническата прослойка - Her.V.7.
В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че
персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят
в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е
епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно,
различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация.
След
време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал
твърде скромно описание на тракийския
пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела,
Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното
минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете
им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха
празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и
лазаруването и т.н.
Търсейки информация за слабо познати тракийски божества
попаднах на името на бог Канзуренос.
То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма
много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори
една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос
няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226.
Смятам,
че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната.
Хето-лувийската
дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия
начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи,
начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър
кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса.
Друго интересно име e това на
хетския бог на войната и чумата - Яриш.
Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес
– тракийския бог на войната. Не само
названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто
няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили
Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на
меч.
Photograph Dick Osseman
Учените отказват да идентифицират този образ с бога на
войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч.
Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62. Бащата на
историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се
отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при
траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са
тракийски народ.
Друга важна подробност е това, че по време на Античността
се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната
на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху
златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит
под формата AREI.
А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също
благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те
години на ХХ век Б.Хрозни.
Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е
известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл
на хетски и друго божество – Хебат (Хепит).
Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така
е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е
свързано с името на тракийската богиня Епта.
Не само е регистриранo тракийски
речно име Ептапор, документирани са
и значителен брой лични имена като Ептазета,
Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка,
Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на
дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си
е тракийско.
Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от
фригите под името Кубела/Кибела,
наричана е още Матар Кубилея – майка Кибела.
За учените вярващи, че въпросното божество не е
тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем.
Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е
тракийско, а не хетско.
Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид
Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа.
Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на
дедите ни наречени траки, дори и днес
у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени
зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на
хетите.
Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата
епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на
войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под
формата Wilusa. Самото име Илион акад.
Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др.
Ясно е, че нашите Арес,
Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в
техните документи като Яриш, Хепит,
Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак
на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от
време?
Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма
исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите
обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези
хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в
Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде
доминираща сила в региона около пет века.
Владетелите на това царство водят умела политика и
успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на
хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни
стрелци, които наричат суту (скити?).
Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че
сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а
другите с ясни европеидни черти. Кой на
кого е бил господар научаваме от работа на американският
учен Вахан Куркиджиан.
Той изказва едно доста интересно, а и логично
предположение. Според
Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход,
като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език
обитатели на земите край Босфора:
“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”
Въпросните обитатели на
земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името
траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от
Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че
професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос.
Ако нещо е наше, защо да
не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в
изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на
младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са
мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни
блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата
история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме
потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти,
но също така и народите на Азия.
Младите трябва да
осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да
се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да
запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на
градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители.
Използвана литература и
обяснения:
1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire,
1996;
2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на
ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската
общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по
Тракология, София, 1998;
4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език,
София, 1977;
*Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите
Епа/Хепа митани. Те са древен народ,
чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити –
съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.