ДВАНАДЕСЕТ НЕЩА, С КОИТО ДЕДИТЕ НИ ИЗПРЕВАРИХА РИМ

Никой не може да оспори величието на Вечния град. Никой не може да оспори факта, че по времето на Гай Юлий Цезар, речта на римляните е отеквала по три контитента. Виадуктите, акведуктите, майсторски направените пътища, посветителските надписи на латински език, великолепните статуи и релефи се срещат на огромна територия. Справедливостта изисква да се отбележи, че потомците на Ромул са не само завоеватели, но и носители на култура.

http://www.italyswonders.com/wp-content/uploads/2014/08/colosseo.jpg

http://www.italyswonders.com/ancient-rome-tour/

Макар да покоряват много страни с огън и меч, макар да задължават подчиненото население да дава войска на легионите и да плаща данък на Рим, дошлите от Апенините нашественици са толерантни по отношение на религията на покорените хора. В някои случаи даже римляните позволяват на чужденците в армията си да изградят храмове в сърцето на Вечния град. На дедите ни наречени на времето траки, е разрешено да имат свое светилище на Есквилинскския хълм.

С течение на времето Рим се превърща в стандарт, към който мнозина се стремят. Малцина обаче са се замисляли относно това – дали преди римляните не е имало други хора, които да се разселят на огромна територия, да повлияят езиково и културно други народи, да разнесат важни знания?

До неотдавна никой не би си помислил, че ролята изиграна от потомците на Ромул по време на Античността, е само повторение и то бледо повторение на това, което дедите ни са извършили не векове, а хилядолетия по-рано. Както тръгналите от Вечния град легионери и пълководци разнасят своята реч по три контитента, точно така, но доста по-рано предците ни са обиколили света и са оставили отпечатък навсякъде откъдето са минали.

Нека отправим поглед към далечното минало и да разгледаме важни, но за жалост слабо известни факти. Става дума за постижения на нашия народ и то постижения, които са допринесли за възникването на значителни промени в обществата на народите влезли в съприкосновение с дедите ни.

Представям кратък списък на открития и постижения, с които предците ни изпреварват Рим:

1.Най-старите латински надписи са от VII-V в.пр.Христа, докато в нашите земи може да се говори за писменост още през пето хилядолетие преди Христа, ако не и по-рано, т.е. у нас има писменост около 4000 години по-рано преди най-ранните римски надписи. В случая, дедите ни изпреварват не само римляните, но дори египтяните и шумерите. Официално гръцката азбука се представя като прототип на латинската, но хората, които поддържат това виждане пренебрегват свидетелството на Плиний Стари относно това, че пеласгите са хората пренесли азбуката в Лаций (Plin.VII.193).

2. Рим придобива каменни стени след V в.пр.Христа, като едно от най-ранните съоръжения е така наречената Сервиева стена. Нейната структура прилича поразително на стените на цитаделата на Евмолпия/Пловдив. 

Стените на Сервий, Рим-Photo taken by Salvatore Falco, June 2005

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8c/Servian_Wall-Termini_Station.jpg

Стените на Евмолпия- Пловдив

Дали хора от нашите земи са помогнали на римляните да изградят своите най-ранни отбранителни съоръжения е трудно да се каже със сигурност, но трябва да се отбележи това, че не просто на Апенитите, но и в цяла Европа, градове защитени със стена има най-рано на наша територия. Става дума за уникалното селище край Провадия, Варненско. То е от пето хилядолетие пр. Христа, а стените му изпреварват тези на Рим с около 4000 години. Това не е никак малко, нали?

Стените на най-древния европейски град край Провадия, снимка - Дарик Варна
https://m.netinfo.bg/media/images/32702/32702702/991-ratio-provadiia-solnicata.jpg
http://provaton.bg/2017/09/21/още-една-уникална-историческа-находк/

3.По отношение на архитектурата трябва да се добавят и други неща, с които дедите ни изпреварват Рим. Строежите с квадри у нас са с  векове по-стари от римските. Официално, на наша територия се ползват квадри от IV в.пр.Христа насам. Не смятам тази датировка за точна, но дори и с нея изпреварваме римляните.

Тракийска зидария с квадри - V в.пр. Христа, Староселска гробница

4.Несъмнено римляните правят тухлените постройки популярни, но преди потомците на Ромул да се изяват, на наша територия, векове по-рано дедите ни са майсторели дори секторни тухли за куполните гробници на своите царе. Проучванията на археоложката Мария Чичикова дават обилна информация по този въпрос. Нашите предци не само откриват важни неща от областта на архитектурата преди римляните, но има индикации, че някои от учителите на италийските народи са дошли от земите ни. Едва ли е случайно, че лат. struo, grunda, domus и т.н. отговарят на стблг. строѭ - строя, грѧда - греда, домъ - дом.

5.Обработката на металите е важна стъпка напред в древните общества. Първият метал, който човечеството започва да използва е медта. У нас знанията за леене и коване на мед са придобити през пето хилядолетие пр.Христа, жителите на Апенините усвояват уменията около 1500 години по-късно.

6.Златото не е подходящо за направа на оръжия и земеделски сечива, но бивайки устойчиво, а и красиво, бива използвано за украшения, а и като разменна валута. Няколко хилядолетия преди древните жители на Апенините да усвоят тънкостите на златарския занаят, у нас са създадени истински шедьоври на ювелирното изкуство. Като пример могат да бъдат посочени артефактите намерени край Варна, Хотница, Юнаците, Дъбене.

7.Бронзът е сплав от мед и калай, или олово, инструментите направени от бронз са по-качествени от медните и са ценени високо. У нас производството на уникалната за времето си сплав изпреварва значително усвояването на знанията от населението на Апенинския полуостров.

8.С разкриването на тайните на желязото започва нова епоха в човешката история. Този метал е подходящ както за оръжия, така също за земеделски сечива, части на машини и т.н. Отново дедите ни са тези, които изпреварват не само Рим, но и всички останали европейци в тази област с повече от половин хилядолетие. Някои автори смятат, че гръцката дума за стомана, а именно χάλυψ идва от името на траките Χάλυβες.

9.По начало римската мощ е в пехотата, но за завладяването на Картаген, Гърция, Египет и т.н. потомците на Ромул е трябвало да ползват флота и са се справили добре. По времето на Цезар римляните са господарите на моретата, а тази роля е изпълнявана от дедите ни повече от 1200 години по-рано. Не случайно пеласгите, а и техните роднини дардани, тевкри, мизи и др. са наречени Морски народи в хрониките на фараоните Рамзес III и Меренпта. В края на Бронзовата епоха дедите ни са сериозна заплаха дори за Египет.

10. Опитомяването на коня през четвърто хилядолетие пр. Христа (в Черноморските степи) също е важно събитие не само за транспорта, но и за военната тактика. В древността , колесничарите, а и конницата са ударната мощ на една армия. Дедите ни са известни като конелюбиви, а и бойци-колесничари. Римляните така и не успяват да въведат колесницата на бойното поле, а за появата на значима римска конница, може да се говори дълги векове след като нашите деди са усвоили до съвършество ездаческото изкуство.

11. Отваряйки дума за изкуство, трябва да призная, че в имперския период, римските майстори са сътворили шедьоври, но както по отношение на монументалната скулптура, така и по отношение на фреските, нашите деди водят с векове. Преди няколко години, в Източните Родопи бе намерена част от статуя на лъв. Тогава стана ясно, че предците ни са били способни да ваят майсторски фигури още по времето на Троянската война. Това означава, че нашите деди изпреварват римляните с около 1000 години в скулптурното изкуство. Прочее, образци на монументално изкуство има и при фригите, поне половин хилядолетие преди римляните.

                                 

Снимка: "Стандарт" 
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

                             Монументални фригийски статуи (по Ramsay) 

Фреските от минойските дворци обитавани от траки и пеласги са датирани XVII-XVI в.пр. Христа, а за римска живопис можем да говорим около 1500 години по-късно.

Изображение на младеж с бръсната глава и две кики – Акротири, о-в Санторини

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Fresco_of_a_fisherman%2C_Akrotiri%2C_Greece.jpg

Във времето когато Рим е бил ограден с плет, дедите ни издигат внушителни паметници, а в направата на мебели майсторството им е ненадминато.

Паментикът на цар Мидас, изображение User:China_Crisis

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg

Фригийски мебели

http://www.hermesinstitut.org/wp-content/uploads/2016/08/tabler.jpg

http://www.hermesinstitut.org/en/los-frigios-una-misteriosa-civilizacion-en-anatolia-2/

12.Както строителството, така също металургията, а и изкуството са важни за развитието на обществото, но Европа се измъква от несигурните времена на Неолита благодарение на организираното земеделие и скотовъдство. Отглеждането на полезни растения, усвоването на знанията как да се съхранят дълго време, опитомяването на овцата, козата и т.н. води до това, че вече има храна и през зимата, т.е. шансовете за оцеляване значително по-големи.

Най-рано, за огранизирано земеделие и скотовъдство може да се говори на Балканите. От нашите земи, благодарение на преселенията на предците ни, важните знания стигат и до другите народи, като старите италийци - предците на римляните.

Латински думи като ovis-овца, agnis-агне, melca-кисело мляко, caseus-квас, обикновено биват обявени само за сродни на нашите, или пък заети от различен от нашия език, но това е така защото все още се вярва на догмата, че народа ни е започнал да се оформя след прословутата 681-ва година. 

Приемем ли, че началото на етногенезиса ни е в епохата на Неолита, т.е. повече от 6800 години преди Христа, ще стане ясно, че сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа и много неща ще си дойдат на мястото.

За жалост, нито у нашите, нито у чуждите учени се наблюдава желание за преразглеждане на приетите отдавна догми. Както по време на Средновековието се е смятало, че земята е плоска и е център на вселената, така днес тези, които трябва да търсят истината и да разпространяват знания, са приели ролята на Инквизицията и отказват за приемат реалността, а именно това, че цивилизацията на Европа е започнала на Балканите. Още повече, оказва се фанатична съпротива на виждането, че ние българите сме потомци на хората разпространили искрата на познанието по целия континент, а дори и в определени региони на Азия.

Слава Богу, на запад се появиха прогресивни хора като Ричард Ръгли, Харалд Хаарман и др. които са прозрели, че е време да се пренапише най-старата история на Европа. Дано и в България се появат учени, които да намерят смелост да се изправят пред колегите си съддали кариера поддържайки заблуди и отричайки старите вярвания, да кажат истината.

Кога ще дойде този момент не зная, но докато дойде, поне ние обикновените хора ще трябва да разпространяваме това, което е неудобно за кариеристите, но е полезно за младото поколение. Нека българчетата растат със съзнанието, че са потомци на велик народ, че в гените им има закодирани големи дарби и, че тези дарби могат да бъдат отключени и използвани за благото на целия народ.

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон. Готов съм да отговарям на въпроси, но който желае да започне дискусия, нека да се регистрира и да коментира с истинското си име. Който е уверен в правотата на вижданията си, няма причина да се крие в сянката на анонимността.

Основна използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zweite Umgearbeite Auflage,  Carl Winter’s Universittats Buchhändlung, Heidelberg, 1910;

4.П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол;

5.J.N.Adams, The Regional Diversification of Latin 200 BC – AD 600, Cambridge University Press, New York, 2007;

ПЛИСКА И БИТКАТА ЗА НЕЙНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Старата българска столица е орисана с нерадостна съдба. Опожарена от легионите на Никифор Геник, ограбена от Йоан Цимисхи и Василий Българоубиец, неподдържана дълги векове, Плиска издържа до XIX век, когато е строена Барон Хиршовата железница. Тогава започва същинското систематично унищожаване на величественото някога селище. Камъните от красивите стени и сгради биват използвани при направата на железопътната отсечка Русе – Варна.

Каквито и важни надписи да са оцелели до този момент, принудените да работят безплатно на барон Хирш българи, без да осъзнават, заличават важни свидетелства за древността на Плиска. Епиграфски паметници, усърдно издялани квадри – всичко бива натрошено и използвано за строежа на железопътната линия, за която въпреки престъпната ангария, си плащаме след Освобождението. Това, което по-късно е намерено по време на археологическите проучвания на Шкорпил и Успенский е само нищожен остатък от несъмнено богатия епиграфски материал от територията на старата ни столица.

Малко преди започването на първите разкопки, Феликс Каниц посещава руините на Плиска и остава с впечатлението, че това е селище от времето на римляните. Това виждане се споделя и от Карел Шкорпил, който смята, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. За полагането на основите на града по време на римската власт в Тракия се изказва положително и Богдан Филов.

След време Филов се отказва от старото си виждане и се опитва да прокара идеята за сасанидските корени на старобългарската архитектура, без успех разбира се. Кой и как е принудил Филов да се отметне не ми е известно, но с отказа му да приеме, че Плиска е строена през късната Античност се слага началото на тенденция, която бива следвана със забележителен фанатизъм.

Вън от всякакво съмнение е факта, че името на Плиска е българско. Следвайки покорно наложената от чужденци теория, че за трайно настаняване на българи на юг от Дунава може да се говори едва след прословутата 681-ва година, казионните учени оказват ожесточена съпротива на виждането, че столицата ни е от по-ранен период. По този начин старата ни история не само бива изкривена, но и сериозно ощетена.

Понастоящем все повече хора осъзнават, че имената траки и българи важат за един и същ народ – нашият. Докато траки е название ползвано от римляни и гърци, то българи е самоназвание на предците ни, като това народностно име е възникнало на Балканите още през Бронзовата епоха и се явява най-древното име на европейски народ.

През I век Рим успява да покори дедите ни живеещи на юг от Дунава, а в началото на II век император Траян завзема и значителни територии принадлежащи на предците ни на север от Дунава. По времето на император Аврелиан обаче римските легионери и колонисти са прогонени и трябва да потърсят убежище на юг от Дунава.

Дълги векове дедите ни са разделени на две групи – свободните са обитавали земите на днешните Румъния, Молдова, Украйна, а намиращите се на юг от река Дунав са били поданици на Римската Империя. 

През IV век се случва нещо уникално – на трона на империята сядат трайно наши предци. Става дума за произлизащите от средите на старите балканци: Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс, Констанций II, Юлиан Апостат, Ветран.

Тази забележителна традиция – представители на местното балканско население да заемат императорския престол, дава самочувствие на нашите предци. Константин Велики сключва съюз с дедите ни, които до този момент не са подчинени на Рим. Те дават войска на своя сънародник станал император, а той за благодарност дава известна автономия на дедите ни в областта Мизия. Константин изгражда и мост на Дунава, за да могат двете групи наши предци да общуват и търгуват по-лесно. Имайки вяра в сънародниците си, добрият владетел отпраща голяма част от мизийските легиони в Мала Азия.

Константин Велики дори отпуска средства за изграждането на Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра) и др. След този момент дори дедите ни на юг от Дунава могат спокойно да се самоназоват българи и това става ясно от картата на Св. Йероним. На нея областта Мизия е наречена също и България – Mesia hec & Vulgaria.

Трябва да се отбележи, че строителите на Плиска, са местни хора. Няма сведения за докарване на майстори от други земи, а и това не е нужно понеже традицията на строене с квадри у нас е забележително дълга – поне 700 години от преди времето на Константин Велики. С едри квадри се строи не само на юг от Дунава, този метод е познат и на северните траки.

Сравнение на "тракийски" и старобългарски строежи с едри квадри

Бивайки издигната от българи и за българи Плиска получава българско име. То е споменато някъде през 540 година от Прокопий Цезарийски под името Плисенум, като се указва, че това е тракийска селище. 

Има ли нещо странно и неестествено в тази история? Не е ли всичко логично и ясно? От друга страна, теориите на казионните учени за възникването на Плиска са хаотични, лишени от логика и пълни с грешки. Специалистите се чудят и маят на кой хан да припишат строежите. В наш апокриф от XI век издигането на столицата се приписва на Аспарух. Това е невъзможно по няколко причини – в периода 680-700 българите са във война с римляни (византийци) и хазари, за строежите на Плиска няма нито средства, нито хора.

Няма абсолютно никакви сведения за издигане на град Плиска по времето на владетелите Тервел, Кормесий, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор и т.н. Първото споменаване на името на старата ни столица на епиграфски паметник е в Чаталарския надпис, който е от времето на княз Омуртаг.

На въпросния надпис Плиска е наречена с едно изключително интересно име – κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан", castra.

Чаталарски надпис, споменаване на Плиска като kampon-campus-военен лагер (по Бешевлиев)

Как никой не се замисли защо столицата ни, която по времето на Омуртаг е вече крупно селище, бива наречена военен лагер, като е използван термин от латински произход? Нима това не е индикация, че по времето на този български княз все още е пазен спомена, че Плиска е строена по времето на Константин Велики? 

Иронията е в това, че дори в апокрифното сведение за Аспарух се използва латински термин, а именно президъ. Смятам, че президъ идва от лат. praesidis-защитник, пазител и в случая леко променена тя има значение защитно съоръжение.

Освен канпон - военен лагер и презид - укрепление, старите българи познават и други термини, особени думи за укрепления ползвани в Римската Империя, а именно кастрон и фосатон. 

Реално, в старобългарския език, количеството титли и административни термини принадлежащи на Римската Империя е доста голямо. Като пример могат да бъдат посочени следните: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ.

В речта на дедите ни се срещат дори и значителен брой названия на видове монети използвани в Римската Империя: цента, асарии, лепта, кентинаръ, ноумы, статиръ, кондрантъ, динаръ.

Присъствието на такъв голям брой чуждици принадлежащи на римската военно-административна терминология в старобългарския показва ясно, че част от дедите ни трябва да се били дълго време под римска власт. Нима това не е в хармония със свидетелствата, че Плиска е строена през IV век и, че още тогава територията, в която  селищета се намира, е наречена Vulgaria/България?

Нека не забравяме, че Феликс Каниц, Карел Шкорпил, а първоначално и Богдан Филов смятат, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. Чаталарският надпис също потвърждава това, но казионните учени предпочитат да пропуснат да обяснят значението на тази важна информация.

Всъщност пропуските са много повече. Добре известно е, че край Плиска има земно укрепление – вал и ров. Още в началото на ХХ век, археологът Димитър Крънжалов е писал за това отбранително съоръжение като е споменал и други от земите на север от река Дунав.

Крънджалов споменава и, че римските кастели в нашите земи са защитени с вал и ров, като също така добавя, че в Източна Европа такива отбранителни съоръжения се срещат в дълбока древност. 

За земните укрепления на траките на север от Дунава съобщава И.Т.Никулице като дава ценни подробности, а именно това, че те са от средата на първо хилядолетие преди Христа.

Доколкото ми е известно, радетелите на теорията, че земните укрепителни съоръжение  на Плиска са от времето на Средновековието, не са споменали изобщо важните данни, които молдовският учен е представил в работата си “Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э”. Нима тази информация не е съществена?

Поддръжниците на виждането, че Плиска е строена от азиатски пришълци настанили се на юг от Дунава през VII век не благоволяват да обяснят един интересен феномен. Теренът, на който е изградена старата ни столица е бил мочурлив, в земята са набити огромно количество дървени трупи, за да се избегне пропадането на стените. Защо е строено на такова неподходящо място?

Единственото логично обяснение е това, че територията на Плиска е имала особено, дори свещено значение и поради там са положени основите на столицата. Да обаче, свещено значение тази територия може да има само за местните хора, които римляните наричат траки. Те я обитават от незапомнени времена и по-точно поне от Бронзовата епоха както стана ясно от археологически проучвания през 2016 година.

Поддръжниците на  виждането, че старата ни столица е от времето на Средновековието не са в състояние да обяснят и друг феномен. Става дума за това - откъде дедите ни са намерили толкова много средства да издигнат Плиска и Преслав, след като в периода VII-IX век дори Римската Империя (Византия) не може да си позволи такива мащабни строежи?

Съвсем различно е положението през IV век. Тогава Константин Велики разполага с хазната на богатата по негово време империя. За този владетел не предствлява трудност да отпусне 600 златни кентинария – около19 200 кг. злато за строежите на Плиска и Преслав. Тук не се касае за предположение, има си ясен исторически извор.

Scriptor Anonymus не само дава подробности относно сумата отпусната за строежите, но и цитира съвсем точно хората, от които той е получил сведенията. Става дума за Урбикий и неговия съвременник Салустий. Двамата са живели през IV век и са били служители на император Константин Велики (GIBI, V, 1964, c.323).

Това означава, че историческия извор е достоверен, но пък е неудобен на казионните учени, които го отричат с пяна на устата. От своя страна обаче те нямат достоверно свидетелство нито за точната сума отпусната за строежите, нито пък за това кой и кога ги е започнал. 

Предполага се за идване на майстори от Армения и Сирия, но сведения за това липсват напълно.

Приема се, че строителите са чужденци, но нищо не потвърждава това, а наука се гради от точни данни, не от угодни на дадено виждане предположения, които безкритично биват приемани.

Поддръжниците на виждането за изграждането на Плиска през Средновековието често атакуват с твърдения, че в старата ни столица не са намерени антични монети, надписи от времето на Античността, битови предмети и т.н.

Това не отговаря на истината, в работата си “За произхода на античните материали от Плиска” Стамен Михайлов съобщава за антични монети от територията на Плиска, като най-голям е броят на тези от IV век. Не беше ли това периода, в който според Scriptor Anonymus е започнал строежа на Плиска?

Вярно е, че античните монети са намерени случайно в землището на вътрешната крепост на старата ни столица, но както отбелязва Михайлов, фактът заслужава да се отбележи.

Същият автор съобщава за три латински надписа в основите на Тронната палата на Плиска. В югоизточната кула на северната порта пък е локализиран гръцки надпис, на който е документирано тракийското име Дуразис. Друг, пети монументален надпис, отново на гръцки е намерен южно от Малкия дворец. Фрагменти от антични надписи, повечето, от които са от периода II-IV век са намерени от изследователите на Русия археологиески институт в Цариград.

Колкото до наличието на битовата керамика от Античността, там проблема е решен “професионално”. Михайлов съобщава да това как един изследовател най- произволно разделя керамиката на доброкачествена и лошокачествена, като смята доброкачествената (т.е. античната) за вносна. 

Друг изследовател не се решава да дефинира определена намерена в старата ни столица керамика като римска или ранновизантийска, само защото тя се намира в Плиска.

На територията на Плиска са намерени и битови предмети, които са от преди VII век. Става дума за римска фибула II-III век, масивна дръжка на римски метален съд, бронзов медицински инструмент, бронзов ключ...Михайлов уточнява, че тези важни находки не са обнародвани (става дума за 1960 година). Не ми е известно някой от специалистите изследващи Плиска да са споменали нещо за тези антични артефакти, или пък за други артефакти от Античността.

Не е изключено, след 1960 г., при намиране на такива неудобни материали, те да са били унищожавани. Това звучи ужасяващо, но ето какво споделя един български археолог: “Въпреки потисканата научна мисъл през 60-те и 80-те години на нашия век истината за Плиска и Преслав успя да се промъкне в някои изследвания за Плиска и Преслав. Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

Същият автор съобщава и за нещо друго: кръстовидно-куполната църква под наоса на Голямата Базилика в Плиска, по своя план и техника на изграждане трябва да се отнесе към късната Античност, а определени хора с авторитет я датират – IX век и сякаш това не е достатъчно, късноантичната църква е обявена за езическо капище!

С такива “научни” методи, дори и Рим може да се изкара селище на номади, а Колизеумът да бъде обявен за капище на бог Тангра. 

С такива “научни” методи не се отива далеч. В миналото специализираната литература бе достъпна само за шепа избрани, но днес не така. Понастоящем всеки, който е достатъчно упорит може да намери и алтернативна информация и да я използва като база за сравнение.

Виждайки несъотвествията и лишените от логика твърдения на “специалиститите”, будните хора са длъжни да отправят забележка. “Специалиститите” от своя страна са длъжни да дадат спокойно и културно аргументиран отговор, все пак тяхната заплата идва от джоба на българския данъкоплатец. Редно е обикновеният човек да знае истината, а не само това, което е удобно на шепа учени непосмели навремето да се изкажат критично за нередните неща, на които са били свидетели.

Нима не печелят всички българи, ако се признае, че Плиска е строена от българи в началото на IV век? Нима ще загубим нещо уведомявайки света, че най-способните императори, които Рим е получил са дошли от средите на народа ни? Нима няма да е престижно да получим световно признание, че сме наследници на най-древния цивилизован народ, който е известен в Античността под името траки?

Дано учените ни разберат скоро, че не е редно индивида да поставя своята кариера и имидж над интересите на народа, от който произлиза. Егото трябва да се избута настрана, а истината да бъде поставена на пиедестал. Истинските българи и истинските хора на науката биха направили това.

Основна използвана литература :

1.Ст. Михайлов, За произхода на античните материали от Плиска, Сп.Археология 1, 1960;

2.Ат.Милчев, Критика и резензии – Д.Овчаров, За античния прионс във формирането на старобългарската култура, сп.Археология, 1989, 2, 32-37, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

3. Извѣстiа Руссгого Археологического Института в Констатнинополѣ, Томъ Х, София, Държавна Печатница, 1905;

4. G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;

5.Гръцки Извори за Българската История, Том V, БАН, София, 1964 ;

6.Д.Петканова, Стара Българска Литература, Апокрифи, Български Писател, София, 1982;

7.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992;

8.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на  Отеченственият Фронт, София, 1981;

Извори от интернет:

При строежа на кантоните, гарите, мостовете и поставянето на траверсите били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

http://inews.bg/145-години-от-построяването-на-железницата-на-барон-Хирш-_l.a_i.121632.html

Първата железница по българските земи обаче е тази, която свързва Русе и Варна. За насипен чакъл под траверсите и релсите й са използвани камъни, взети от останките на крепостите в Преслав и Плиска. http://www.desant.net/show-news/32935

Най-трудната част на трасето е изграждането на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 м и висок 25 м. За съжаление турците безжалостно рушели все още добре запазените останки от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани  като строителен материал камъните от тях за мостовете и сградите.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:396362

МИСТЕРИЯТА HA ОКОВАНИТЕ БОГОВЕ

Роденият в египетската Тива Олимпиодор е документирал немалко събития от късната Античност. В работите му са отразени и случки от нашите земи. Една история е доста интересна, защото хвърля светлина върху мистерия от няколко века по-рано. Става дума за разказа засягащ вид древна магия, в чиято мощ Олимпиодор е искрено убеден.

Този автор описва намирането на три сребърни статуи при разкопаването на двора на старо светилище. Удивени от гледката, хората изровили статуите, веднага уведомяват управителя на провинцията Валерий. Той идва на място и там жителите на околните селища му обясняват, че земята край храма бива считана за свещена и, че статуите са погребани в земята поради следването на стари езически ритуали.

Управителят вижда три масивни фигури от сребро, несъмнено представящи индивиди от средите на варварите. Това си личало по особените пъстри дрехи и дългите коси. Статуите били поставени в легнало положение с глава в посока север, към земите на варварите, а ръцете били извити зад гърба и вързани.

Валерий отправил запитване до императора как да подходи в този особен случай. Властелинът на империята изпратил писмено разрешение статуите да бъдат преместени (навярно, за да може голямото количетство сребро да влезе в хазната бел.моя). Няколко дни по-късно последвало нашествие на готите, а също на хуните и сарматите. Засегнати били Тракия и Илирия, и то неслучайно защото според Олимпиодор, въпросния езически храм се намирал на границата на тези провинции [1].

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/75/Prefecture_of_Illyricum_map-sr.png/486px-Prefecture_of_Illyricum_map-sr.png

Бивайки чужд на християнството, египтянинът Олимпиодор е напълно уверен, че с изваждането на статуите от земята е нарушен древен ритуал, развалена е магия притежаваща голяма сила. Този вид магия е практикувана дълго време от гърците, а самото светилище, в което са намерени сребърните статуи е било гръцко, ако съдим по това, че е било на границата на Тракия и Илирия – регион колонизиран от южните ни съседи почти хилядолетие по-рано от времето на Олимпиодор.

Доказателство, че този вид магия е въведен от потомците на Данай получаваме от работите на Павзаний. Описвайки Лакония, този автор споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) [2] Paus. III. 15.7.

Павзаний се опитва да намери обяснение за странното представяне на Арес давайки пример със статуята на богинята Нике в Атина. Там тя била без крила и от това можело да се отсъди, че лаконците са поставили богът на войната във вериги, за да не ги напуска никога, а по-същата логика атинската Нике е лишена от крила [2] Paus. III. 15.7.

На друго място Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Тук авторът предлага друго обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче бърза да подчертае, че не вярва на тази история... [2] Paus. III. 15.22.

Летописецът търси усилено обяснението на странното представяне на древните богове, но не е в състояние да намери логичен отговор. Причината е в това, че идването на гърците е станало около 1600 години преди времето на Павзаний. Той няма как да притежава спомени от далечните времена, в които предците му са дошли в Европа, няма как да знае за конфликтите с местното население и поради това се лута в търсенията си.

Днес богът на войната Арес бива представян като принадлежащ на гръцката митология, а някои хора автоматично го причисляват към изконните гръцки божества, но това не отговаря на истината. Дори по време на късната Античност се е знаело добре, че Арес принадлежи на дедите ни наречени тогава с името траки.

Йордан разказва за това, че отдавна властва вярването, че Марс Арес произлиза от гетите. Старият автор цитира Вергилий според когото богът на войната властва в земите на гетите. Добавен е и много интересен и важен фрагмент, а именно това, че гетите считат Марс (Арес) за свой праотец [3] 39-41.

Знаейки това, не е трудно да разберем защо в дълбока древност гърците са представяли Арес вързан. Южните ни съседи са вярвали, че представяйки праотецът на траките окован, вързан, те ще могат да намалят силата на нашите деди. Корените на тази примитивна магия се крият в Египет.

По заповед на фараоните, враговете на царството са представяни с вързани на гърба ръце. Така са изобразени хетите и техните съюзници от битката при Кадеш. Размзес II губи войната, принуден е да побягне към страната на пирамидите, но конфликтът е представен различно по стените на египетските храмове. Там хетите, а също мизите, дарданите са изобразени като пленници с вързани на гърба ръце. Навярно Размзес II се е надявал на реванш с помощта на магия целяща да омаломощи враговете му.

Врагове на Египет, в случая - така наречените Морски народи, изобр. Salimbeti, D'amato, Gröner

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples67.jpg

Връзката на гърците с Египет не е случайна, дедите на южните ни съседи не са европейци, а пришелци от далечни земи. Херодот недвусмислено свързва гърците с Африка, споменава за това, че гръцките погребални обреди са като тези на африканските номади [4] IV.190, добавя и, че гърците правят дрехата и егидата на Атина Палада по подобие на дрехите на либийските жени  [4] IV.189. Не по-малко важно е свидетелството за това, че данайките са донесли от Африка особени обреди и са ги предали на пеласгийските жени [4] II.171.

Страбон също знае за идването на Данай и хората му от Египет [5] VII.7.1, споменава и за това как е започнала асимилацията на местното население – Данай въвежда закон, с който задължава коренните жители пеласгите да се назовават данайци [5] VIII.6.9.

Плиний Стари е поредния автор свързващ Данай със земите на Африка – Египет [6] VII.195. Доста по-рано Есхил описва гърците като твърде различни от местното балканско население предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” [7] 276-284. 

В продължение на около половин хилядолетие различни автори определят гърците като чужд на Европа народ. Има пълно съгласие по отношение на това откъде са дошли дедите на южните ни съседи. Херодот, Страбон, Плиний, Есхил без колебание сочат Северна Африка, но ценните сведения сякаш нямат стойност за специалистите и това е жалко защото се пропуска възможността да се обяснят определени мистерии от древността.

Защо представителите на науката са предпочели да пренебрегнат ясните сведения на старите автори за мен е загадка. Южните ни съседи имат сметка от поддържане на общоприетите но неверни виждания за древните богове Арес, Афродита и др., но защо у нас никой не е предприел мерки, защо никой не се е осмелил да тръгне срещу ощетяващите историята ни заблуди?

Реално, в по-голямата си част, така наречения гръцки пантеон е трако-пеласгийски пантеон и е време това да бъде признато. Фригийският произход на Тантал, Ниоба, Пелопс, а и потомците му Атрей, Агамемнон и Менелай е неоспорим. Името на Херакъл, а и това на Хера не могат да бъдат обяснени на гръцки език, но за сметка на това са сродни на името на Хероса – върховния бог на предците ни.

Всеки запознат със старата история знае, че тракийската благородническа прослойка води произхода си от Хермес. Аполон, Артемида, Хефест също не са гръцки божества.

Даже гръмовержецът Зевс не е изконно божество на южните ни съседи. Омир е пределно ясен когато нарича Зевс с епитета Пеласгийски - Ζεύ ἄνα Δωδωναῖε Πελασγικέ. Този бог е познат и под имената Зен, Ден, като второто бива тълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден.

Имената на Персей и неговия кон Пегас не са гръцки. Абант е несъмнено човек от средите на траките абанти, които според Плутарх подобно на мизите бръснат темето си, а косата в задната част на главата оставят да расте свободно. В тракийския произход на Орфей, Лин, Тамир, Тегир, Диомед, а и музите не може да има съмнение.

Тъжното е това, че специалистите не са направили достатъчно усилия, за да обяснят тези важни неща на широката публика. Така е дадена възможност на други хора да се кичат с нашето наследство и да го представят като свое. 

На това безобразие трябва да се сложи край и вместо с лъжи, младото ни поколение трябва да бъде закърмено със знанието, че дедите ни са играли важна роля в оформянето на европейската култура, че героите от “Илиада” и митовете са наши предци. Децата ни трябва да бъдат възпитавани да търсят смелостта и силата на Спартак, да се стремят да придобият благоразумието и въздържаността на цар Ситалк, мъдростта на Залмоксис и таланта на Орфей.

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон! Готов съм да отговярам на въпроси и да представя допълнителна информация, но в случай, че някой желае да дискутира, нека се регистрира и коментира с истинското си име.

Използвани извори подробни цитати:

1.Олимпиодор http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

2.Павзаний http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D7

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D22

3.Йордан  https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

4. Херодот http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm

5.Страбон http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/8F*.html

6.Плиний http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

7.Есхил http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D274

Олимпиодор

The historian relates that he heard from a person of distinction named Valerius about certain silver statues that were consecrated to keep off the barbarians. In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians. When these statues were removed, the Goths a few days afterwards first overran and ravaged Thrace, and a little later Huns and Sarmatians made inroads into Illyricum and Thrace itself; for these consecrated districts lay between Thrace and Illyricum, and from the number of the statues consecrated, they appear to have been intended as a protection against these barbarous nations.
http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

Павзаний

Near is a temple of Hipposthenes, who won so many victories in wrestling. They worship Hipposthenes in accordance with an oracle, paying him honors as to Poseidon. Opposite this temple is an old image of Enyalius in fetters. The idea the Lacedaemonians express by this image is the same as the Athenians express by their Wingless Victory; the former think that Enyalius will never run away from them, being bound in the fetters, while the Athenians think that Victory, having no wings, will always remain where she is. Paus. 3.15.7

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D7

Йордан

, (41) Now Mars has always been worshipped by the Goths with cruel rites, and captives were slain as his victims. They thought that he who is the lord of war ought to be appeased by the shedding of human blood. To him they devoted the first share of the spoil, and in his honor arms stripped from the foe were suspended from trees. And they had more than all other races a deep spirit of religion, since the worship of this god seemed to be really bestowed upon their ancestor.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Херодот

 4.189. It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

Херодот

4.190. The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

Херодот

2.171. The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians; 

 http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm

Страбон

 V.7.1 Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Страбон

VIII.6.9 throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians should be called Danaans.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/8F*.html

Плиний

VII.195 puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

Есхил  
Foreign maidens, your tale is beyond my belief—how your race can be from Argos. For you are more similar to the [280] women of Libya and in no way similar to those native to our land. The Nile, too, might foster such a stock, and like yours...

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D274