Човешкият живот е
кратът. Дните се нижат бъро, а ние обгърнати от грижите си не забелязваме
тяхното отминаване. Малцина са тези, които успяват се преборят с течението,
малцина са тези, на на които се отдава да извършат велики дела. Способен на това се оказва тракиецът наречен
Спартак.
Повече от две хиляди
години качествата на този забележителен мъж предзвикват почуда и възхищение, а
името му се е превърнало в символ на свободолюбие и справедливост. С право
можем да се гордеем, че Спартак е роден в страната ни и, че делим една кръв с него.
Ето и неговата история.
В далечното минало страната ни е била известна като свещено
място за Арес - богът на войната. Макар да са възпитавани от човеколюбивите
доктрини на Залмоксис и Орфей, дедите ни са били страховити бойци. Суровият
живот, а и сблъсъците с враждебни съседи са принудили тракийските мъже да
каляват непрестанно тялото и духа си. За да защитиш семейството си
трябва да си силен и волеви. Слабите са осъдени да изчезнат завинаги.
За Спартак се смята, че
произлиза от средите на медите. Те са едно от най-войнствените
тракийски племена. Техни съседи са старите македонци, дарданите, синтите,
дентелетите и др. Благодарение на Тит Ливий знаем за имената на няколко града
на медите – Ямфорина, Десу Дава, Петра. Това
показва, че медите в никакъв случай не били са диво племе, а хора с добра
организация и култура.
Кога е роден Спартак не може да се каже с точност. По време на въстанието
от 73-71-ва година пр. Христа, Спартак е мъж в разцвета
на силите си. Може да се предположи, че славният тракиец се е появил на
бял свят накъде към 110-та година преди Христа. В полите на Пирин той
поема първият си дъх, а с него и неутолимата жажда на дедите ни за свобода и
справедливост.
Повечето автори смятят,
че по една или друга причина Спартак е продаден като роб в Рим. Други пък,
споменавайки сведения на стари автори твърдят, че първоначално смелият тракиец
е участвал в помощните войски на римските легиони. Вярва се, че в поради това,
че е дезертирал, Спартак загубва свободата си и в последсвие бива принуден да
стане гладиатор.
В тези версии има редица
слабости. Пренебрегнати са няколко важни факта. Името на Спартак не е на
обикновен човек. То се използва от благородниците на няколко тракийски
династии. В Приазовието, там където Теофан Изповедник локализира Стара Велика
България е имало Тракийско Боспорско Царство. Една от най-известните
династии е тази на Спаратокидите. Познати са пет царя с име Спароток в
периода 480-180 пр. Христа.
Същото име е в употреба
при благородниците на одрисите. Спараток I е син на могъщият владетел Терес I и брат на Ситалк. Имена сродни на това на Спартак срещаме
и при живеещите в Добружда скити. Там, а и в Черноморските степи е
властвал Спаргапейт. Доста по на изток, при масагетите, които
Йордан определя като клон на гетите, намираме името Спаргапий - синът на победилата Кир Велики царица Томира.
Днес имената могат да се
използват безразборно, но в древността не е било така. Определени антропоними
са били запазени само за благородническата прослойка. Такъв е и случаят със
името на Спартак. Със сигурност той е бил син на царят на медите, или поне
негов роднина. За това свидетелства и характеристиката, която Плутарх дава за
славния тракиец. Водачът на робското въстание е описан като мъж със
забележителна физическа сила, но също така притежаващ обаяние на благородник и
добро възпитание.
Друга индикация, че
Спартак произлиза от царски род са неговите способности на стратег. Той успява
да направи от обикновени роби и селяни армия, която да се противопоставя
успешно на римските легиони цели три години.
Един силен човек е можел да стане
гладиатор, но боят в арената не може да се сравни със сблъсъка на бойното поле.
Там правилата са други и не физическата сила решава изхода на конфликта, а
качествата и действията на военоначалника. Бивайки член на царското
семейство на медите, Спартак би бил обучаван във военно дело още от най-ранна
възраст.
Логично е да приемем, че
Спартак е бил княз на медите, който попада в Рим в последствие на съюз между
траките и Вечния град. От работите на Тит Ливий научаваме, че през II век преди
Христа представители на меди, асти и кепнати отиват в Рим
предлагайки приятелство. То е прието с охота, а на тракийските пратеници са
дадени богати подаръци. За да бъде осигурена верността на определено племе, от
него са се изисквали заложници.
Най-вероятно Спартак е
бил син на царя на медите Типас, който е властвал в периода 119-90
г. пр. Христа. Би било съвсем естествено, ако по силата на сключения с
римляните договор той е дал своя син като заложник, който е трябвало да живее в
някой от градовете на Римската Империя. Това би обяснило защо по време на
престоя си в Капуа, Спартак е придружен от своята съпруга, която също
принадлежи на общността на медите. Такава голяма привилегия би била немислима
за обикновен роб, а най-вече за дезертьор.
По времето когато
Спартак идва на Апенините заедно със своята жена, медите са в приятелски
отношения с Рим. След време обаче статуквото се променя. През 80-те години на I
век преди Христа, по времето на Луций Корнелий Сула отношенията между меди и
римляни са враждебни. Поради това Спартак изпада в немилост и вече не му се
позволява да се движи свободно. От друга страна благородният прозиход на
тракиеца го спасява от смърт. Той остава като коз в ръцете на римляните, които
се надяват след време да спечелят медите отново на своя страна и да ги
използват за целите си.
Желанието на Спартак да
избяга и да избави семейството, а и народа си от изнудването на римляните го
приниждава за вземе мерки. Навярно смелият тракиец влиза по свое желание в
гладиаторската школа на Лентул Батиат. Там той не е обикновен боец както го
представят холивудскитте филми, а doctore-инструктор.
арената на древна
Капуа
В гладиаторската школа
Спартак става свидетел на жестокостта на робството. Това е нещо непознато
за младият благородник от средите на медите. В Тракия също има слуги, но не в
такава степен както в Гърция и Рим, а и отношението към тях е различно. За хуманността
на тракийските царе знаем от Плутарх, който разказва, че веднъж подарили
изключително красива ваза на цар Котис I. Той й се възхитил, но
след минута я хвърлил на земята и я счупил. Изумен гостът го попитал за
причината, а Котис казал, че се страхува да не би
някой от неговите слуги да счупи вазата по невнимание, а той в гнева си да го
накаже прекалено жестоко...С такова благродство и човечност не могат да се
похвалят нито гърци, нито римляни.
Спартак вижда как
тежкият труд, а и ужасното отношение към римските роби мачкат човешката душа.
Робът не е личност, а предмет с определена стойност. Животът на окования във
вериги може да бъде отнет всеки момент, съдбата му зависи от прищевките на
господаря. Свободолюбивият тракиец не може да изтърпи това. Заедно с други свои
сънародници попаднали в Рим, а също така с галски и германски гладиатори,
Спартак решава да организира бунт и бягство от подтисничеството.
Благодарение на това, че
е doctore (инструктор), Спартак може да посещава и разговаря с
всички гладиатори от школата на Батиат без това да предизвика съмнение. За сравнително кратко време около двеста човека са се
съгласили с плана за бягство. Едва ли обаче Лентул Батиат е бил наивник, със
сигурност е имал хора, които са подслушвали и са му донасяли какво се говори
сред гладиаторите. Предателите донасят за заговора и поради това Спартак и
хората му са принудени да действат по-рано от планираното.
Въоръжени само с
кухненски ножове бунтовниците елиминират охраняващите ги войници, но цената на
свободата е висока. От около двеста заговорници само 70-80 успяват да се
измъкнат. По време на бягството си от Капуа поелите по пътя на свободата траки,
гали и германи попадат на няколко каруци натоварени с оръжие. Сега вече групата
избягали роби и гладиатори е снабдена с мечове и копия.
В началото римляните не
осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен
бунт на обикновени роби изтерзани от мъчения и тежка работа. След Спартак и
хората му тръгва половин кохорта – около 240 войника, които са смятали, че
в края на деня бегълците ще са вече трупове натоварени на каруци по пътя за
Капуа...В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята.
Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на
бога на войната. Ужасът на войниците е неуписуем – те са победени от шепа
гладиатори...
Разбирайки, че тази
победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за
легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана
Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, има само
един път към него.
Изглед към Везувий
Навярно стреснати от
загубата на значителния брой войници римският сенат изпраща част от 3000 опитни
легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е
предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римският способ за водене на
война Глабер обсажда възвишението заето от бунтовниците. Римският благородник
очаква противниците му да се предадат сами когато измъчени от глад и жажда са
останали без сили.
Глабер остава излъган.
Докато за римляните планината е препятствие, за тракиецът от племето меди, тя е
като дом. Роденият в полите на Пирин Спартак знае как се води война по стръмни
и скалисти места. С помощта на стъбла от диви лози гладиаторите правят въжени
стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки
опита на предците си в нощните нападения, Спартак разгромява превъзхождащите го
римляни.
Сенатът е в паника –
70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен
прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се
похвали с такова постижение. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а
превъплъщение на богът на войната Арес.
Рим решава, че
унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път
срещу тракиецът и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани във битки
бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също действа по
класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците Вариний разделя
легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не
само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно
бягство. Ето как става това.
Докато Вариний подготвя
своите легионери тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак
влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и
войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът
на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да
победи, или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий
Вариний.
След победата над два
редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се
стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара
тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи
подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна
Итали. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси
Адриатическо Море и да стигне до Балканите.
Дали поради
несигурността на плаването през зимните месеци, или по друга причина Спартак не
успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и
германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската
власт. Навярно това става причина тракийския пълководец да поведе армията
си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души са подчинени на синът на
племето меди.
Римляните са принудени
да потърсят конфронтация със силите на Спартак. През 72 ва година преди
Христа срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И
двамата са опитни военоначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост
гладиатор, а благородник добре обучен във военното дело.
Използвайки умело
сведенията на разузнавачите си Публикола и Клодиан разбират, че армията на
Спартак е разделена. Една част е водена от галът Крикс и от опитния гладиатор
Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази
част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият
храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган…
Римляните са във
възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на
силите на тракиския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак
пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува
в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови
попълнения от избягали роби и бедни селяни.
Макар да е близо до
Алпите Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на галът
Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси
бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал
помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество
тракийски и скитски съюзници. През 74-67 г.пр. Христа
се води Третата Митридатова война. За жалост събитията се развиват различно на
очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.
В същото време Сенатът
дава пълномощия на богатият благородник Марк Лициний Крас, който разполага с
добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но осъзнава, че тракиецът е
едва ли не по-опасен от картагенецът Ханибал. Римският пълководен е
по-благоразумен от Глабер, Вариний и др.станали жертва на тактиката на водача
на бунтовниците.
Спартак също не
подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надежата му е да се
прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската република,
която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За
втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени, или заплашени
от влиятелния Марк Лициний Крас.
В същото време Сенатът
предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство тракиецът отхвърля
предложението, и с право защото по това време Крас е изградил огромно
отбранително съоръжение. Пътят на бунтовниците към север е откъснат от огромен ров с палисади простиращи се на 60
километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече
предвкустват победата.
Спартак не се отчайва и
за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от
рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо
нападание бунтовниците успяват да разгромят легионите охраняващи палисадите.
Крас изпада в паника защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е
разгневен от римското коварство.
Със сигурност Вечния
град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни
римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с
такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите
и се насочва към Бриндизи.
За жалост контингент на армията на
бунтовниците водена от Ганик и Каст попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се появава Спартак с нови
подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и
последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни
армии, тракиецът решава да конфронтира Крас.
Битката става край река
Силара. Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски
обичай. После давайки пример на бойците си се втурва стремително към желязната
стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това
е последното стражение и се бият с остървение. Смелостта им събужда
възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен.
Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с
труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа
до Рим.
Tod des Spartacus by Hermann Vogel
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg/800px-Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg
Макар филмите на Холивуд
да показват героичният край на Спартак, според Плутарх тялото на благородния
тракиец не е намерено. Напълно е възможно той да е успял да се измъкне с група
предани хора. Съвсем естествено, да се каже, че Спартак е достигнал свободата, е
невъзможно от страна на старите летописци. Това е равносилно да се признае
поражението на римляните, а е да се даде нова надежда на робите мечтаещи за
свобода – нещо, което Рим не може да си позволи.
Спартак може да е
напуснал Апенините и да се е добрал до родния Пирин. Възможно е даже да е
наследил баща си на трона, но едва ли някога ще узнаем истината. Дори да е
загинал на бойното поле, набоден от копия и нарязан от мечове, той е загинал
като свободен човек.
Със своя бунт Спартак показва, че човек не бива да се
примирява с подтисничеството, че има изход от всяка ситуация и, че е по-добре
да имаш кратък, но свободен живот, отколкото дълго съществуване под сянката на
робството.
Има един факт, който често е
пропуснан от тези, които са писали за благородния тракиец. Най-големите му
врагове – Марк Лициний Крас и Гней Помпей умират от страшна смърт. По време на
война с партите Крас загубва сина си. Вижда как главата на потомъка му е
набучена на копие и разнасяна ред редиците на партите. Не след дълго той сам пада на бойното поле. Главата на Крас също бива отрязана и използвана като атрибут на театрално представление.
Печална е и смъртта на
Гней Помпей. Той е на страната на губещите по време на Гражданските Войни от
средата на I век преди Христа. Богатият и уважаван Помпей е принуден да избяга
от родината си като преследван звяр. Предаден от приятели Помпей загубва
семейството си и главата си, която бива показана на Гай Юлий Цезар...Сякаш
сама съдбата отмъщава на враговете на Спартак.
Докато те гният в
гробовете си Спартак живее в душата на всеки търсещ свобода и справедливост. Не
притежаващите несметни богатства Крас и Помпей будят възхищението на милиони, а
тракиецът посмял да извърши невъзможното – да се изправи и предизвика могъщата
Римска Република.
Въпреки, че бунтът на
огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три
години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. За три
години той им дава истински живот – без унижения, без тегоби, без господари.
По-добре кратко, но пълноценно житие, отколкото дългогодишно съществуване
изпълненно със страх и болка. Те убиват човешката душа и превъщат човека в
предмет.
Докато има човечество ще
има и такива, които ще се опитват да го поробят по един или друг начин. Ще има
обаче и такива, които с цената на всичко ще трошат видимите и невидимите окови.
В нашите вени тече кръвта на Спартак. Това е причината нито римляни, нито
гърци, нито турци да са успели да смачкат духа ни. Подобно на благородния син
на медите дедите ни са въставали през Античността, Средновековието и през XIX век.
Ние винаги сме успявали
да победим тези, които са се опитвали да ни оковат. На дедите ни никога не
ни е било лесно, но героите се раждат в
трудни времена.
Изпитанията са това, което калява народите и им дава сила да продължат
пътя си. Ето за това трудностите и изпитанията днес не бива да ни плашат. Те са
само поредното горчиво лекарство, поредната болест, която трябва да преодолеем
и ще преодолеем защото българин окови не търпи!