За мен няма съмнение, че истината винаги побеждава. Тя
може да се изкривява и укрива дълго време, но не и да се унищожи. Това се знае
добре от манипулаторите, чието единствено оръжие е безкрайното повтаряне на
лъжи. В техен плен попадат много хора не защото са глупави, а защото нямат база
за сравнение. Има и друга причина разбира се, по инстинкт ние следваме така
наречените авторитети в науката.Повечето от нас смятат, че щом някой професор е
казал нещо, то със сигурност е верно.
Академиците обаче са хора като нас, просто те притежават
повече знания от дадена област, но това не ги застрахова срещу правене на
грешки. Понякога даже се случва така, че един учен бива принуден да предаде
науката поради политически натиск.
Трябва да се знае, че еднага след
освобождението на България от кървавото османско подтисничество, различни чужди
сили се намесват във вътрешните ни работи. Натрапен ни бе даже чужденец за
държавен глава, а учените ни покорно следваха теориите на австро-унгарската и
царската руска историческа школа, които проповядваха с фанатизъм изчезването на
траките и появата на предците ни от лоното на тюрко-алтайските народи.
Как да очакваме тогава истината да излезе на бял свят? Та нали представителите на така наречените “велики сили” са потомци на народите, които нашите предци са
цивилизовали. Никой не обича бившите си господари, но за сметка на това нищият
духом ламти за власт и слава, която биват придобивани с кражба на чужда
история.
Заслугите на нашите деди траките бяха приписани на други xopa. Името на титаните, които изковаха древната европейска история бе покрито
с безсрамни лъжи. Внушено бе, че предците ни са се отказали от езика и
културата си и са приели латинския и гръцкия език като свои. Внушено бе, че
народът на Орфей не е познавал писмеността и поради това е бил асимилиран
лесно. Внушено бе, че някакви азиатски бежанци са се съюзили с примитивни
блатни обитатели и с помоща на някакво чудо са успели да смачкат най-силната за
времето си армия – тази на Римската Империя.
Тъжното е, че имаше много данни, които да оборят лъжите.
Алкидамант твърди, че тракиецът Орфей е
създателят на азбуката. Диодор Сицилийски потвърждава това пишейки, че траките Орфей и Лин са първите, които
ползват древната азбука.
http://www.maravot.com/kazanluk_tomb.gif
За орфическа мъдрост записана на плочици говори Еврипид. Хиполит споделя, че друидите са почерпили мъдрост за своята религия от тракиецът Залмоксис. Ариан приписва създаването на индийската цивилизация на тракиецът Дионис...но всички тези данни бяха известни предимно на шепа специалисти.
http://www.maravot.com/kazanluk_tomb.gif
За орфическа мъдрост записана на плочици говори Еврипид. Хиполит споделя, че друидите са почерпили мъдрост за своята религия от тракиецът Залмоксис. Ариан приписва създаването на индийската цивилизация на тракиецът Дионис...но всички тези данни бяха известни предимно на шепа специалисти.
На всяка залуда и укриване на данни обаче идва край.
Малко по малко различни родолюбци отмиват с работите си калта хвърлена по името
на нашия народ. Все повече хора дават своят принос в намирането на истината,
която ще ни донесе признание и престиж.
В тази работа ще обърна внимание на един забележителен
предмет. Става дума за златен пръстен с тракийски надпис. Артефактът е намерен
през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до
село Езерово. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни
артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н.
Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани
буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см.
Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки
по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен
специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.
Нека разгледаме особеностите на надписа. Текстът се
състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи. Последната дума
е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на
брой и са сравнително ясни.
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ
ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ
ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ
PΑΖΕΑΔΟΜ
ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ
ΠΤΑΜΙΗΕ
ΡΑΖ
HΛΤΑ
Това
е текстът в разгънат вид:
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ
Аз правя следното разделение на отделните думи:
РОЛИСТЕНЕ, АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС КОА РАЗЕА, ДО МЕАН ТИ ЛЕЗИ ПТА МИЙ, РАЗИЛ ТА
Тълкуването ми е следното:
Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя(то) написа-
Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!
РОЛИСТЕНЕ е лично име в звателен падеж, както отбеляза В. Георгиев. Окончанието
Е срещаме в звателен падеж на български имена като Виден (Видене!),
Пламен (Пламене!), Добри (
Добре!), Борислав ( Бориславе!) и
др.
АЗ- отговаря перфектно на българското лично местоимение АЗ. Това бе отбелядано и от
В.Георгиев.
НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС- е име и фамилия на съпругата на
починалия тракийски благородник. В този постинг няма да се спирам върху
тълкуването на името й.
КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се
отбележи, че задпоставения определителен член то,
се появява в езика ни едва в Средновековието. Днес казваме КОЯ, вместо КОА,
но в нашите стари диалекти има честа замяна на А с Я – абалка-ябълка, авор-явор, агне-ягне, агода-ягода. От това
става ясно, че варианта КОА-коя е
типичен за българския език.
РАЗЕА – отговаря на минало свършено
време 3-то л.ед.ч. на глагола режа,
т.е ряза. Тук е употребено
в смисъл пиша ( писа),
т.е Аз бях тази, която ряза ( изряза, написа). Първичния смисъл на
нашите думи ряз, рез е знак, буква. Да не забравяме, че Черонризец Храбър
нарича древната ни писменост черти
и резки.
ДО- отговаря на българския предлог до. Георгиев също отбелязва
това.
МЕАН – е древен вариант на българското мeстоимение мен, мене.
ТИ – отговаря на българското местоимение ти.
ЛЕЗИ, ЛЕЖИ – е заповедна форма на българския глагол лежа, т.е. лежи!
ПTA- означава съпруг, господар. На
пръв поглед в българския език няма такава дума, това обаче не е така. Ехо на
ПТА намираме в Господ, диал. Госпот, а също така и в стблг. потьпега, където поть означава съпруг, мъж.
МИЙ – е древна диалектна форма на
българското притежателно местоимение мой.
В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с И (бозка = бизка). Трябва да бъде отбелязано,
че точно родопските ни наречия са изпълнени с архаизми.
РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл
на починал, почиващ в гроба. Все още съществува
израза – Отиде си човека ( почина
човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити се-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично забългарските минали причастия носил, водил....
ТА - означава тук и отговаря на старобългарското
показателно местоимение та и наречието тоу-тук, на това място.
Виждаме, че всяка тракийска дума има добър български
еквивалент, като АЗ, ДО,
ТИ, ЛЕЖИ са се запазили
непроменени. Граматическите особености са също
типични за езика ни. Това са окончанието за звателния падеж - Е ( в Ролистене), формата на
минало свършено време в РАЗЕА, окончанието ИЛ в миналото причастие РАЗИЛ, предлога ДО. Ето за това
надписът от Езерово спокойно може да се нарече най-важният тракийски надпис. Той свидетелства за присъствието на нашия народ на Балканите по времето на Херодот.
Имайки предвид, че надписът е на 2500 години трябва да се
отбележи, че приликите на тракийските думи с българските са смайващи. Всеки
непредубеден езиковед би трябвало да разбере, че става дума за древно българско
наречие. Друг е въпроса дали нашите езиковеди са непредубедени, дали са в състояние да превъзмогнат догмите и
да представят нещата в истинската им светлина. Надявам се това да стане някой
ден.
На този момент е важно ние, обикновените хора да знаем
истината. Важното е да разберем, че корените ни са на Балканите, а не сред
племената на Централна Азия. Важното е, да прозрем, че сме
потомци на тези, които древните летописци с възхищение нарекоха най-праведен
народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които сами ковяха своята история!
Използвана литература:
1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН,
София, 1977;
2.И.Дуриданов, Езикът
на Траките, БАН, София, 1976;
3. S. Piggot, The
Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1977;
4.Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc
Dowell, London, 1814;
5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и
тракийския свят, Лик, София, 2010;
6.A.Fol,I.Marazov, Thrace & Thracians, Cassel, London,
1977;