НАЙ-ВАЖНИЯТ ТРАКИЙСКИ НАДПИС

За мен няма съмнение, че истината винаги побеждава. Тя може да се изкривява и укрива дълго време, но не и да се унищожи. Това се знае добре от манипулаторите, чието единствено оръжие е безкрайното повтаряне на лъжи. В техен плен попадат много хора не защото са глупави, а защото нямат база за сравнение. Има и друга причина разбира се, по инстинкт ние следваме така наречените авторитети в науката.Повечето от нас смятат, че щом някой професор е казал нещо, то със сигурност е верно.

Академиците обаче са хора като нас, просто те притежават повече знания от дадена област, но това не ги застрахова срещу правене на грешки. Понякога даже се случва така, че един учен бива принуден да предаде науката поради политически натиск. 

Трябва да се знае, че еднага след освобождението на България от кървавото османско подтисничество, различни чужди сили се намесват във вътрешните ни работи. Натрапен ни бе даже чужденец за държавен глава, а учените ни покорно следваха теориите на австро-унгарската и царската руска историческа школа, които проповядваха с фанатизъм изчезването на траките и появата на предците ни от лоното на тюрко-алтайските народи.

Как да очакваме тогава истината да излезе на бял свят? Та нали представителите на така наречените “велики сили” са потомци на народите, които нашите предци са цивилизовали. Никой не обича бившите си господари, но за сметка на това нищият духом ламти за власт и слава, която биват придобивани с кражба на чужда история.

Заслугите на нашите деди траките бяха приписани на други xopa. Името на титаните, които изковаха древната европейска история бе покрито с безсрамни лъжи. Внушено бе, че предците ни са се отказали от езика и културата си и са приели латинския и гръцкия език като свои. Внушено бе, че народът на Орфей не е познавал писмеността и поради това е бил асимилиран лесно. Внушено бе, че някакви азиатски бежанци са се съюзили с примитивни блатни обитатели и с помоща на някакво чудо са успели да смачкат най-силната за времето си армия – тази на Римската Империя.

Тъжното е, че имаше много данни, които да оборят лъжите. Алкидамант твърди, че тракиецът Орфей е създателят на азбуката. Диодор Сицилийски потвърждава това пишейки, че траките Орфей и Лин са първите, които ползват древната азбука. 

                                http://www.maravot.com/kazanluk_tomb.gif

За орфическа мъдрост записана на плочици говори Еврипид. Хиполит споделя, че друидите са почерпили мъдрост за своята религия от тракиецът Залмоксис. Ариан приписва създаването на индийската цивилизация на тракиецът Дионис...но всички тези данни бяха известни предимно на шепа специалисти.

На всяка залуда и укриване на данни обаче идва край. Малко по малко различни родолюбци отмиват с работите си калта хвърлена по името на нашия народ. Все повече хора дават своят принос в намирането на истината, която ще ни донесе признание и престиж.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a1/Thracian_Horseman_Histria_Museum_mod.jpg

В тази работа ще обърна внимание на един забележителен предмет. Става дума за златен пръстен с тракийски надпис. Артефактът е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см.

Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. 

Нека разгледаме особеностите на надписа. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи. Последната дума е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни.

                                                           http://soltdm.com/imags/comune/EzerovoRing.jpg

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

PΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

HΛΤΑ

Това е текстът в разгънат вид:

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ

Аз правя следното разделение на отделните думи:

РОЛИСТЕНЕ,   АЗ  НЕРЕНЕА   ТИЛТЕАНИС   КОА  РАЗЕА,  ДО  МЕАН ТИ  ЛЕЗИ    ПТА   МИЙ,   РАЗИЛ  ТА

Тълкуването ми е следното:

Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя(то) написа- Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!

РОЛИСТЕНЕ  е лично име в звателен падеж, както отбеляза В. Георгиев. Окончанието Е срещаме в звателен падеж на български имена като Виден (Видене!), Пламен (Пламене!), Добри ( Добре!), Борислав ( Бориславе!) и др.

 АЗ- отговаря перфектно на българското лично местоимение АЗ. Това бе отбелядано и от В.Георгиев.

НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС- е име и фамилия на съпругата на починалия тракийски благородник. В този постинг няма да се спирам върху тълкуването на името й.

КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се отбележи, че задпоставения определителен член то, се появява в езика ни едва в Средновековието. Днес казваме КОЯ, вместо КОА, но в нашите стари диалекти има честа замяна на А с Я – абалка-ябълка, авор-явор, агне-ягне, агода-ягода. От това става ясно, че варианта КОА-коя е типичен за българския език.
 

РАЗЕА – отговаря на минало свършено време 3-то л.ед.ч. на глагола режа, т.е ряза. Тук е употребено в смисъл  пиша ( писа), т.е Аз бях тази, която ряза ( изряза, написа). Първичния смисъл на нашите думи ряз, рез е знак, буква. Да не забравяме, че Черонризец Храбър нарича древната ни писменост черти и резки.

ДО- отговаря на българския предлог до. Георгиев също отбелязва това.

МЕАН – е древен вариант на българското мeстоимение мен, мене.

ТИ – отговаря на българското местоимение ти.

ЛЕЗИ, ЛЕЖИ – е заповедна форма на българския глагол лежа, т.е. лежи!

ПTA- означава съпруг, господар. На пръв поглед в българския език няма такава дума, това обаче не е така. Ехо на ПТА намираме в Господ, диал. Госпот, а също така и в стблг. потьпега, където поть означава съпруг, мъж.

МИЙ – е древна диалектна форма на българското притежателно местоимение мой. В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с  И (бозка = бизка). Трябва да бъде отбелязано, че точно родопските ни наречия са изпълнени с архаизми.

РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл на починал, почиващ в гроба. Все още съществува израза – Отиде си човека ( почина човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити се-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично забългарските минали причастия носил, водил....

ТА - означава тук и отговаря на старобългарското показателно местоимение та и наречието тоу-тук, на това място.

Виждаме, че всяка тракийска дума има добър български еквивалент,  като АЗ, ДО, ТИ, ЛЕЖИ са се запазили непроменени. Граматическите особености са също типични за езика ни. Това са окончанието за звателния падеж - Е ( в Ролистене), формата на минало свършено време в РАЗЕА, окончанието ИЛ в миналото причастие РАЗИЛ, предлога ДО. Ето за това надписът от Езерово спокойно може да се нарече най-важният тракийски надпис. Той свидетелства за присъствието на нашия народ на Балканите по времето на Херодот.

Имайки предвид, че надписът е на 2500 години трябва да се отбележи, че приликите на тракийските думи с българските са смайващи. Всеки непредубеден езиковед би трябвало да разбере, че става дума за древно българско наречие. Друг е въпроса дали нашите езиковеди са непредубедени,  дали са в състояние да превъзмогнат догмите и да представят нещата в истинската им светлина. Надявам се това да стане някой ден.  

На този момент е важно ние, обикновените хора да знаем истината. Важното е да разберем, че корените ни са на Балканите, а не сред племената на Централна Азия. Важното е, да прозрем, че сме потомци на тези, които древните летописци с възхищение нарекоха най-праведен народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които сами ковяха своята история!

Използвана литература:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;

3. S. Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1977;

4.Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814;

5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;

6.A.Fol,I.Marazov, Thrace & Thracians, Cassel, London, 1977;

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – ПОЯСНЕНИЯ

В началото на ноември излезе книгата ми – "Истинската Българска История – Раждането на една нова теория". В тази творба са представени мои статии публикувани в blog.bg. В материалите са въведени корекции, дадени са и коментарите на различни хора. С това се цели да се покажат първите реакции на читателите запознали се с нови, или пък слабо познати данни. Интересна е и дискусията под всяка тема. Там могат да се намерят ценни данни за нашата история и култура.

Във връзка с книгата, а и с подробности относно оформлението й, получих доста въпроси от различни хора. Ще се опитам в този постинг да отговоря на по-голямата част от запитванията.

Относно това – защо не всички коментари са представени, причините са основно две. Някои от спорещите (най-вече опонентите) изразиха желание техните забележки, въздражения и т.н. да не бъдат публикувани. Уважих молбата на тези съблогъри и поради тази причина в книгата техните коментари не присъстват.

Друга причина за непубликувани коментари е езикът в тях. Не виждам смисъл да карам някого да чете закани, псувни и обиди относно България и българите. И без това повечето коментари от този тип са оставени от анонимни.

Прекалено хвалебстени и прекалено кратки коментари също бяха пропуснати, причината за това не се нуждае от разяснения.

Някои читатели ми зазадоха въпрос – защо не могат да намерят книгата ми търсейки в различни сайтове на книжарници? Определени хора не са успели да разберат дали творбата ми се предлага някъде търсейки както по заглавието, така и с помоща на името ми...Не зная каква е причината за тези неуспешни търсения.

По-конспиративно насторени сънародници изказаха предположение, че книгата ми бива саботирана от определени кръгове. Верно е, че това, което пиша е неудобно за доста хора, но не вярвам да има организирани действия целящи да попречат на популярността на работата ми. Най-вероятно проблеми със софтуера на сайтовете са причината книгата ми да не може да се намери.

Аз лично търся в Google c думите: Серафимов Истинската Българска История. Веднага излизат доста резултати, сайтовете на Българска Книга, Хеликон, Sravni.bg, Bookpo!nt и др. предлагат достатъчно информация.

С цел алтернативно разпространение чрез поръчка по мейл, бяха оставени определена бройка книги. Поради различни проблеми – координация, опит, търсене на евтин начин на изпращане и т.н. доставянето стана мудно. Оказа се също, че търсенето е доста голямо и бройките свършват бързо. Това доведе до допълнително забавяне. Поднасям извиненията си за това!

Аз самият съм прекалено натоварен с други неща и не съм се заел с разпространението на книгите. Правят го мои познати и приятели, но те също са заети хора и действат след работно време.

Мейлът, на който книгите могат да се поръчат е sparotockniga@abv.bg

Това обаче не е мой личен мейл, направен е от други хора – тези, които решиха да помогнат книгата да стигне до населени места, в които големите вериги книжарници не я предлагат.

Ако някой е решил да зададе въпрос към мен и пише на sparotockniga@abv.bg

няма да мога да отговоря веднага, а след време, когато приятелите ми препратят съобщението.

Надявам се да съм успял да отговоря на въпросите ви. Поднасям още веднъж извиненията си на тези, на които се е наложило да чакат докато получат книгата ми...

КОЙ Е БОГЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?

Дедите ни са били хора, пред които дори Римската Империя е треперела. Не случайно Касиодор пише – страшните за целия свят българи. Енодий пък добавя, че бойното поле е като родно място за предците ни, че те са народ, на който преди идването на Теодорик всичко е принадлежало...Използван е и израза непобедимата българска младеж.

Съвсем естествено е, че деянията на предците ни са предизвикали гнева на гърци и римляни. Това е една от причините да бъдат изковани безброй лъжи за нашия произход. Лъжи, чието бреме тегне над нас и до днес. Създаден бе порочен кръг на предаване на неверни сведения.

В началото на ХХ век можеше да се сложи край на спекулациите. Със своите работи Н.Йонков-Владикин, Ц.Гинчев и Г. Ценов доказаха, че сме местен народ. За жалост освен тези родолюбци имаше и други учени. Те бяха поклонници на чужди теории, а и по-добре финансирани. Техните книги станаха основен учебен материал и студентите ни бяха принудени да изучават неистини.

Една от най-фрапиращите измислици е тази религията на дедите ни. В миналото се твърдеше, че на надпис публикуван първо от Г. Фехер е документирано името на бог Тангра. Твърде малко хора знаеха, че думата бог изобщо не присъства в споменатия епиграфския паметник. 

Тя не е нищо друго освен плод на фантазията на В.Бешевлиев според когото хан Омуртаг е пренесъл жертва на Тангра – богът на тюрките. Надписът е силно повреден, единствената напълно запазена дума е ΑΡΧΟΝ-владетел, началник. Думата бог не присъства никъде, тя е просто една фантазия.

http://www.ziezi.net/tangra/kamiko.jpg

Това в никакъв случай не може да се приеме за доказателство това, че старите българи са почитали божество с име Тангра. Няма нито един гръцки, римски, или даже български извор, в който да се говори за Тангра. Нито във фолклора нито в топонимите ни има следи от това божество. То отсъства напълно и от именната ни система.

За сметка на това при нас българите са се запазили не малко тракийски теоними, които се ползват като лични имена. Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис. Венда произлиза от Вендис – богинята закрилница на семейството. Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната. Балей е идентично на тракийският теоним Балей. Диньо, Деньо пък са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден. Старото ни име Басарина е сродно на Басарей – друг епитет на Дионис. Витьо отговаря на тракийското божествено име Витю. Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан. Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас. Малцина са чували за тракийския бог Бистирас и поради тази причина не са правили връзка между него и българското име Бистрьо.

Обърнете внимание, няма Тангра, Тенгри, Тангърчо, Тенгриянчо, Тенгърчо. За сметка на това в именната ни система срещаме десет тракийски теонима. Това не е всичко разбира се. Във фолклора ни също няма и следа от някакво тенгриянство, но пък се почитат слънцето, змии, самодиви,  които са типичните за тракийската религия нимфи и т.н.

Кой е тогава богът на старите българи? Ясно е, че Тангра и тенгриянството са само плод на нечие въображение. Благодарение на летописите от миналото ние получаваме сведения за религията на дедите ни. 

В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета - ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинамон и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/gal/9_2_064.html

Понеже в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките, то е повече от логично да продължим търсенето си в тракийската религия. В речника на Найден Геров попадаме на думата Див огън – огън, който се смята за свещен. В този случай Див няма връзка с нещо грубо и примитивно, а е само едно от названията на тракийското божество на светлината. От своя страна думата Бог не е нищо друго освен развитият вариант на тракийския теоним Багайос – слънцето. Сродни думи са багра, багря, багрило, божур – олицетворение на типичния за слънцето червен цвят.

Траките са наричали слънцето и с друго име. По различни надписи от нашите земи се споменава бог Соленoс. От името на Соленос се е развила българската дума слънце, коренът е слан, слън, а це е сравнително нова умалителна наставка.

Народът ни обаче почита и друго небесно светило, това е луната наречена в песни, приказки и предания месец, месечина. Cъответствие намираме в тракийското лично име Месак/Μεσακος и древното божествено име Мас.

Венера е планета, но в миналото е считана за звезда. Дедите ни я познават под името Зорница, Вечерница и Деница. Последното съответства добре на тракийския теоним Ден/Дин. Правейки му езиковедски анализ Вл. Георгиев дава сравнение с думата ден. Нейното най-древно значение е светлина.

Трябва да обясним и сведението на Теофилакт Охридски засягащо ролята на кучетата в религията на старите българи. 

С кучетата е свързан култът на тракийската богиня Зеринтия. Коренът в името й е зер, той бива тълкуван от езиковедите (Вл.Георгиев и др.) като отговорящ на звер- звяр, т.е Зеринтия, Зверинтия означава господарка на зверовете. 

Относно наставката инт в Зеринтия, а и в думата волинт специалистите (Вл.Георгиев и др.) смятат, че тя е идентична на стблг. енте срещаща се в козленте, осленте, жребенте, воленте.

Докато култът към Зеринтия е напълно загубен, то народът ни е запазил своята почит към слънцето, месецът и звездата Деница. Тази почит е изразена в много обреди, песни, приказки и предания. Да, днес ние сме забравили сме, че Багайос е алтернативното име на слънцето, не знаем, че ехото на древните Ден, Месак, Соленос се е запазило в думите бог, ден, месечина, слънце...

Това са боговете на старите българи - светлината и всичките и аспекти. Това е и причината от средите на дедите ни да се появи орфеизма - първата човеколюбива религия в историята на човечеството. Тя направи от предците ни хора наречени най-праведни и справедливи. Службата на доброто и светлината обаче ни докара и врагове - тези, които носят тъмнината и неутолимото желание за власт в сърцето си.

Няма бъдеще за този, който не знае от къде идва. Не познаваш ли миналото си, няма как да почерпиш от мъдростта на своите предци и да се препазиш от потомците на старите врагове. Светът може и да се е попроменил, но не и човешката природа. Инстинктът за оцеляване при някои хора е тясно свързан с желанието да господстват и да заличат други народи от лицето на земята. Бедите, които сме преживели не са плод на случайност, а добре премислени и планирани действия.

Най-добрият начин да се противопоставим на враговете си е като се завърнем към себе си. Как да стане това ще попитат някои...За отговора трябва да погледнем в миналото.

Как оцеляваха дедите ни – като си помагаха и бяха съпричастни със съдбата на по-слабите. Иска се и друго обаче – каляване на характера, търсене на физическа и духовна сила. Не може да сме слаби и хленчещи и същевременно да искаме по-добро бъдеще. Само силни хора, обединени от братска любов могат да променят съдбата си.

Небето над нас може да е тъмно, но път за България има, трябва само да проявим воля да го следваме, така както го следваха предците ни.

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ДУЛО

За имената и културата на старите българи са писали доста автори. Симеонов, Бешевлиев, Овчаров, а също и чужденците Вамбери, Томашек, Юхас, Маркварт, Фехер, Прицак  и др. са се задълбочили в изучаването на миналото ни. Няма съмнение, че задачата на тези хора е била трудна. Сведенията за нашата история са доста противоречиви най-вече поради това, че ги получаваме от враговете на дедите си – гърците и римляните.

Някои изследователи са имали това предвид. Други навярно са сметнали, че както старите летописи, така и теориите от ново време не подлежат на съмнение. През XIX и началото на XX век бе наложено вярването, че предците ни не са европейци, а идват от Средна Азия. Не зная каква е била причината толкова много учени да си затворят очите относно древните свидетелства за тъждествеността между стари българи и траки.

Цели хиляда години дедите ни биват наричани мизи, България е назовавана Мизия, а езикът ни мизийски. Не зная и каква е била причината голяма група учени да пренебрегнат обширното антропологическо изследване на д-р Методи Попов, доказващо убедително, че ние сме европейци по произход, а също и, че носим тракийска кръв...

Дори и да не са били съгласни със свидетелствата определящи българите като тракийски народ, учените са били длъжни анализирайки старобългарската култура и език да обърнат поглед и към траките. Това за най-голямо съжаление не е направено. Търсеха се етимологии от монголски, якутски, чагатайски, кавхазски за старобългарсите имена.

Дуло е название на старобългарски род. От него произлизат Авитохол, Ирник, Курт, Безмер, Аспарух, Тервел, Севар. Родовото име Дуло е споменато в така наречения “Именник на Българските Ханове”. Първите тълкувания за значението му са глупак, роб, дебелак, глух. Това разбира се са опити на чужденци да унизят нашия народ. Б.Симеонов отхвърля тези предложения, като представя и вижданията на Грегоар, Фасмер и Маркварт смятащи го за аланско, иранско по произход...

Симеонов представя също мнението на Л.Сгуста, който пък е уверен, че Дуло идва от гръцката дума δούλος-роб. Историците Кун и Блау смятат, че значението на Дуло е династия, докато Прицак вижда някакво тюрско родово име Ту-ку. Търсени са и съотвествия с имена на хора от Монголски Алтай, Уйгурския ханагат и т.н.

Десетки години наред учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба Дула (Вл.Георгиев). В Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Дулес, Маркия, Дионис, т.е. знае се от доста време, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото идване на Аспарух.

Най-старото споменаване обаче е от XV-XIV век преди Христа на микенски документи записани с Линеар Б. Там то е във формата ДУ-ЛО (Ю.В.Откупщиков), т.е. идентично на споменатото в Именника българско родово име. В още по-старите минойски документи, с Линеар А е записано името Дуя, за жалост то е сравнено с някакво хипотетично гръцко име Δοίας. Пропускът е голям, но не трябва да забравяме, че по време през 50-те и 60-те години на ХХ век, когато бяха разчитани Линеар А и Линеар Б, тоталитарната цензура бе жестока. По това време работите на проф. Ценов бяха забранени за изучаване и за цитиране.

Навярно това е причината никой от езиковедите ни да не осмели да говори за приликата между старобългарският род Дуло, тракийският теоним Дула и споменатите през второ хилядолетие преди Христа Дуло и Дуя. Със сигурност наши и чужди учени знаеха добре за присъствието на тракийски лични имена в минойски и микенски писмени паметници.

Какво обаче означава Дуло, има ли то обяснение на съвременен български ? Смятам, че най-близо до истинския смисъл на древното родово име е теорията на Кун и Блау предлагащи династия (царски род) за превод на Дуло. Сродна е санскр. duhiati –кърмя, храня, давам мляко, която пък съотвества на стблг. доити-кърмя, давам мляко. Този глагол има диалектна форма дуя, чиято основа е ду. Тя е и основата на дреното име Дуло. Наставката ло се среща в тракийски лични имена като Скорило, а и в съвременните наши имена Владило, Добрило и др.

Древният смисъл на Дуло е род, храненици, тези, които са откърмени. Както виждате етимологическият анализ е лесен. Жалко е само, че нашите изследователи не са намерили смелост да поднесат най-важните факти на широката публика. Ако това бе станало, още в средата на ХХ век щяха да се пресекат корените на срамните спекулации за азиатския произход на народа ни.

Щеше да се знае, че името Дуло и негови варианти са съществували още през Бронзовата епоха – XVIII-XV век преди Христа. На микенски документи от XV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокило-Вокилъ и Ерма-Ерми. Срещат се дори лични имена показвайщи смайваща прилика с тези на наши владетели. Записаното преди около 3400-3200 години Кармесийо отговаря на старобългарското Кормесий, а пък Исеверийо, Токеу, Круменийо, Винийо отговарят на имената на старобългарските князе Севар, Токт, Крум и Винех.

Горчива ирония на съдбата е това, че докато на микенските документи от второ хилядолетие преди Христа няма нито едно типично гръцко име като Аристотел, Демостен и др. то присъствието на старобългарски лични и родови имена е ярко.

Самата писменост, с която старобългарските лични и родови имена са записани преди 3400-3200 години има ясна връзка с нашата глаголица, а не с гръцката азбука...но и за това изследователите затвориха очите си...

Гл- глаголица

зс-  звукова стойност

ЛА- линеар А

ЛБ- линеар Б

Не само глаголицата, но и над 40 старобългарски руни показват силна прилика със знаците от Линеар А и Линеар Б. Такъв голям брой съотвествия показва много добре, че в никакъв случай не може да се касае за случайност. Съвпадения в два-три случая биха могли да се приемат за любопитно съвпадение, но не и над четиридесет успоредици.

БР- български руни

ЛП- линеарна писменост

Розетката от Плиска също свидетелства, че присъствието на старобългарското родово име Дуло в микенски документи не е случайно. Без изключение всички знаци от древния артефакт имат успоредици както в Линеар Б, с който е записано Дуло, така и в Линеар А, с който е записан по-стария вариант Дуя.

Пл. -руни от Плиска

ЛА- Линеар А

ЛБ- Линеар Б

Срамно е да имаме планини от доказателства за древният си произход и те да не бъдат представени. Срамно е да можем да покажем на света, че не дошлите от Африка гърци, а нашите деди са създателите на минойската и микенска цивилизация, но учените ни да мълчат.

Когато не потърсиш своето, друг ще ги го грабне и не само ще те лиши от наследството ти, но ще започне да ламти и за това, което ти е останало.

Хубаво е човек да е благ и добър по характер, но тези качество нямат нищо общо с раболепието и прекланянето на глава пред чужденците. Да е благ и добър може само силният, този който познава себе си и знае как да изкове бъдещето си. За слабия няма нито бъдеще, нито чест.

Ние имаме право да бъдем горди с миналото си. Ние имаме възможност да създадем по-добър живот, но, за да стане това трябва да се държим като българи. Да не се надяваме на чудеса, а само на собствените си сили, точно така както правеха и дедите ни. Те оставиха неща, с които можем да се гордеем, днес ние трябва да изберем дали идните поколения да ни проклинат, или благославят.

Ние българите винаги сме намирали път даже и в най-дълбокия мрак, защото сме народ на светлината. Това ни е помогнало да оцелеем през хилядолетията. Това ще ни помогне да преодолеем и днешните беди. 

Човек се завръща при себе си когато се отърси от злоба и омраза, когато даде покой на духа си и отвори своите очи.

Чак тогава ще види братята и сестрите си, а и мошениците смучещи кръвта ни и докарващи всички нас до полуда.

Използвана литература:

1.М.Москов, Именник на българските ханове, Петър Берон, София, 1988;

2.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008; 

3.Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988;

4.V.Georgiev, Les Deux Langues des Insctiptiones Cretoises en Lineair A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963;

5.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977

6.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

7.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

8.С.Дамянов, За произхода на античната строителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985;

9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА 6500 ГОДИНИ

До неотдавна учените смятаха, че най-ранната писменост е тази на шумери и египтяни.През трето хилядолетие преди Христа, в земите край Нил, Тигър и Ефрат се появават особени знаци. От тях се оформят йероглифите и клиновидната писменост. Никой изследовател не бе дръзвал да помисли, че много преди шумерите и египтяните да достигнат до високо ниво на култура е съществувал друг народ, който без ничия намеса е изобретил още по-древна писменост.

През втората половина на ХХ век обаче това се промени. Археолозите откриха и датираха множество неолитни селища по Балканите. Оказа се, че по керамиката са изрязани различни символи. Първоначално те бяха считани за орнаменти, но с намирането на повече артефакти се оказа, че това е форма на писменост непозната до този момент. Изведнъж старото вярване, че искрата на познанието е блеснала в Ориента се разклати. Това смути, а и направи недоволни доста учени, които бяха въздигнали народите на Изтока до небесата. Тези учени оказаха и все още оказват упорита съпротива да приемат, че не в земите на Ирак и Египет хората са открили знанието най-рано, а у нас,  на Балканите.

След това възникна въпроса – на кого принадлежи тази непозната древна цивилизация, която изпреварва с хилядолетия цивилизациите на египтяни, шумери, хети, финикийци, гърци и римляни? Кои са тези прометеевци, за които никой не е чувал? Траките бяха изключени веднага от списъка с възможни кандидати защото в миналото на тях бе изградено име на жестоки, войнолюбиви варвари. Би ли било възможно народ, който се подиграва на смърта да намери покой нужен за създаване на култура?

Учените не си направиха труда да се запитат дали не е възможно лошият имидж на траките не е само хитра пропаганда създадена от враговете им. Противникът винаги се описва по-черен от дявола. Ако човек се поразрови упорито в историческите извори ще установи, че не траките са унищожители на народи и култури, а гърците и римляните.

От друга страна слабо известни летописи дават на траките статут на талантливи хора, на образователи, мъдреци, мислители. Алкидамант определя тракиецът Музей за откривател на числата. На тракиецът Тамир се приписва създаването на музиката. А Орфей е провъзгласен за изобретателят на азбуката и носител на мъдростта. В случай, че тези данни не тънеха в забрава, то би било повече от логично най-древната цивилизация на Балканите, а и в света да бъде приписана на траките.

За това има даже писмени доказателства. Със създаването на добре организирано общество възниква необходимост за маркиране на собствеността. Различните хора са поставяли особени знаци по своите съдове и сечива, и по този начин са ги разпознавали по-лесно. Един такъв артефакт е дискът от Тартария. Той е от земите на северните траки, от същият регион, от който идва Аспарух- освободителят на страната ни от Римската Империя.

http://www.thelivingmoon.com/46ats_members/Lisa2012/04images/Tartaria_Tablets/Tartaria_amulet.png

Върху диска има изразяни четири групи знаци, сред които има и идеограма – изображение на жена. Тази подробност ни позволява да разберем, че предметът е прижежание на лице от женски пол. Какво разказват обаче знаците? Как да се разчете надпис, който е на около 6500 години? Възможно ли е изобщо разчитане на толкова древен език? Все пак думите са документирани около две хиляди години преди издигането на египетските пирамиди!

Първо трябва да се установи дали знаците от диска имат паралели с някакава по-късна, позната форма на писменост. Когато това бе направено последваха две невероятни изненади. Oказа ce, че знаците от Тартария имат без изключение успоредици сред Линеар А и Линеар Б. Това са писмености използвани по време на Бронзовата епоха в Югоизточна Европа. После с удивление установих, че старобългарските руни също показват силна прилика със знаците от един от най-древните надписи в историята на човечеството.

Това не би трябвало да ме учудва защото бях открил, че руните на дедите ни, а и глаголицата имат ясни съответствия със знаци от Линеар А и Линеар Б. Смайващото бе това, че руните на дедите ни се бяха запазили непроменени в продължение на хилядолетия!

БР- български руни

ЛП- линеарна писменост от Бронзовата епоха

ЛЗ- линеарни знаци

ГЛ -глаголически букви

Да се върнем обаче на диска и надписа върху него. 

Ако на древните тракийски знаци се приложи звукова стойност на знаци от Линеарен А то се получава следния текст:

СИ –ЙЕ   ПА-ТУ-РА  Я-РЯ   РА –ТЕ .........(*)

СИЙЕ отговаря на старобългарското показателно местоимение СЬ, СИ, СЕ – този,тази, това, а и на диал. СЕЯ, СИЯ-тази.

ПАТУРА има значението диск, парче, част. Думата показва връзка с хетската патар-крило и с нашата диалектна дума патар-филия, резен, парче, част.

ЯРА е женско име, което е идентично на старобългарското лично име Яра.

РАТЕ тълкувам като направи, сътвори, изработи, сродна дума е ратай-работник.

Смисълът на надписа е следният – Яра направи този диск.

Както виждате няма нищо сложно. Четенето е елементарно и е подкрепено от редица факти.

1.Находката е глинен диск, така, че думата патар – филия, резен...пасва добре.

2.Женското име Яра се покрепя от идеограмата за жена, която е изобразена на предмета. Яра е едно от най-древните български лични имена. Сродно е на Ярей, Арей – името на тракийският бог на войната.

3. СИЙЕ – този, това, тази е почти идентично на трако-пеласгийското СЕЯ- този, това, тази, срещащо се на надписа с Линеарен А върху златен пръстен на трако-пеласгийски благородник, чието погребение е открито в Мавро Спелио ( Крит), близко е и до фригийските показателни местоимения СА, СИ – това, този, тази.

Всеки учен запознат с древната егейска писменост би трябвало от пръв поглед да установи, че знаците изписани на диска са по-стар вариант на Линеарен А, а идеограмата е дори идентичта на идеограмата за жена в Линеарен А. Четеното е лесно, но явно резултатът не е бил изгоден за нечии политически интереси и затова не се е стигнало да популяризиране на този изключтелно важен за историята надпис.

Прекалено много са неудобните факти:

1. Става ясно, че искрата на познанито не e заблестяла в Близкия Изток, както ни се внушаваше дълги години, а в Тракия.

2. Понеже българският език е прекрасен кандидат за разчитането на надписа, то от това следва, че дедите не са били никакво тюркско, или иранско племе, а най-древният цивилизован народ, чиято най-родна земя е Тракия.

3. Приликата на знаците от диска с Линеар А и старобългарските руни  показва, че минойците са били трако-пеласги и разбира се наши деди.

Ако тези истини бъдат признати хиляди томове “научна литература” ще трябва да бъде предадени за вторични суровини, а титлите на много академици ще увиснат във въздуха. Бяха хвърлени неимоверно много усилия да се заблуди света, че тракийте са били примитивен, див и безписмен народ, който се е изпарил яко дим. Лъжеше се най-безсрамно, че дедите ни са били азиатски номади. Хора като Цани Гинчев и Ганчо Ценов, които се осмелиха да кажат каква е реалността бяха охулени, а работите им забранени.

Не можем да очакваме доблест и признаване на грехове от тези, които ни заблуждаваха. Те ще продължават с още по-голяма ярост да отричат заслугите на нашите деди траките и ще ни затрупват с нови лъжи ( филмът за "българската прародина в Иран" не е случайност). Нека обаче ние да не позволяваме на безсъвестни личности да се подиграват с нас и със свещената памет на нашите деди. Нека гордо да кажем – Ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, нашите предци разпространиха искрата на познанието!

Съсредоточавайки се върху доброто, отричайки злобата и дребнавостта ще махнем от себе си товар, който носим дълго време и пречиствайки се ще достигнем истинската си същност. Помагайки на по-слабите и придържайки се към истината ще докажем на света, че сме потомци на най-праведният народ – траките.

Благодаря на ген.майор Л. Пандев за ценната информация.

Използвана литература и пояснения:

1.A.Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A, edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;

2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

3.D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los Angeles/ London, 1974;

4. J. Best, F. Woudhuizen, Ancient Scripts from Crete and Cyprus, E. J. Brill, Leiden * New York* København * Köln, 1988;

5.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;

* До думата РАТЕ – направи има и други знаци, най-вероятно те са дата ( месец, година..). Те представляват знака РА, който е акроним на старобългарсата дума рокъ-време.

Трябва да се отбележи, че в Линеарен А и Линерен Б има няколко знака за РА, А, ПУ и т.н. В надписа от Тартария присъстват РА и РА2.