СВЕТЛИНА НА ХОРИЗОНТА

 Вече съм напълно уверен, че изказването “Преди изгрев е най-тъмно”, отговаря на истината. През дългата ни история небето над народа ни често е било черно. Често реките са обагряни в кръв, а селищата ни поглъщани от пламъци. Нито клади, нито бесилки, нито ятагани и отрова са съумявали да смачкат духа на народа ни. Това се дължи не само на силата на нашите предци, не само на тяхната воля и вяра в бъдещето, но има и нещо друго - нещо, което е много по-важно.

 

Какво е това, което може да те накара да стъпиш в огъня, за да спасиш някого? Какво е това, което те кара съзнателно да дадеш своя живот, за да могат да оцелеят други хора? Не е ли това любовта – истинската, вечната, старата, онази, която Бог ни е дал, за да ни напомня, че сме създадени по Негов образ и подобие? Точно любовта към ближните е това, което осъществява подвизите и чудесата, силата и упорството са второстепенни фактори.

 

Твърде често, с течение на времето, макар да съзряваме и да трупаме опит, забравяме най-важните уроци. Бремето на ежедневието, притесненията за здраве, работа, финанси често ни вкарват в един коловоз, от който измъкването е много трудно. Децата обаче са облагодетелствани. Тяхното съзнание е чисто, неопорочено и поради това те са способни да видят истината и да ценят истинските неща.

 

Благодарен съм на Господ за това, че съм благословен с много приятели. Те са важни не само заради моралната подкрепа, но и поради това, че от тях могат да се научат полезни неща. Преди време прочетох интересна история, която една приятелка бе представила на стената си във Фейсбук. Става дума за кратък разговор между майка и дъщеря, но разговор, в който има такова откровение, което буквално разтърсва с простотата и дълбочината си. Един ден по време на беседа относно това, кое е важно и кое не е, момиченцето казва на майка си: “Мамо, знаеш ли в какво е смисъла на живота? Ами в това да се обичаме!”

 

Нима не е така! Простичко и ясно – смисълът на живота е в това да се обичаме! Материалното изтлява и изчезва. Богатството може да се стопи, или да бъде отнето, откраднато. Красивият дом може да изгори, или да бъде срутен от бедствие. Излиза, че най-ценното нещо на този свят не може да се докосне, не може да се помирише, не може да се скрие в сейф. Най-ценното нещо не е това, което ни дава престиж и някаква измамна сигурност, а това, което даваме на другите – любовта си. Затова и често казвам на приятелите си, че човек е богат не с това, което има, а с това, което е дал на другите.

 

Децата рядко се замислят за смисъла на живота, но детето на дамата, която познавам явно е особено. Няма съмнение, че майката, освен надарена с красота, притежава и други дарби, които е предала на детето си. Семейството, за което става дума живее във Великобритания, успяло е не само да опази езика си, но което е по-важно – опазило е същината на българския дух. Да се стори това в днешно време си е подвиг, а дори и чудо, но ето – случило се е!

 

 

Днес небето над нас е черно. Не само над България и Европа, но и над целия свят. Новата чума и новият световен ред са сковали сърцата на милиарди хора. В плен сме на страха, а там където властва страх, се отварят врати за лоши неща, които донасят още повече страх и така не просто се възниква порочен цикъл, а става възможно да се създаде ад на земята.

 

Eдна от най-големите грешки, които правим е това – да повярваме, че реалността не зависи от нас, че нищо не можем да променим. Свиваме се в ъгъла и се примиряваме с лъжи, несправедливост, потисничество и терор, мислейки си, че сме прекалено малки и незначителни, за да можем да окажем влияние на това, което се случва. А всъщност няма малки хора, има малко, ограничено съзнание.

 

Големите промени не идват от небето, не са породени от неестествени сили. Бог не се появява с гръм и трясък, и не унищожава злото, защото ни е дал средства да се борим с тъмнината. Борбата със злото се състои в това да се прави добро. 

 

Примери има и то не малко. Въпреки, че светът полудя, човещината и любовта имат много носители у нас. Българи все още помагат на българи, нищо, че в повечето случаи медиите си затварят очите за положителните неща и не ги отразяват. Не са малко тези сънародници, които отделят от това, което имат и го дават на други, намиращи се в затруднено положение. Не са малко тези, чието битие не е леко, но намират сили да кажат добра дума и да подкрепят отчаяните и болните.

 

Казват, че на Коледа ставали чудеса. Да, стават, но ако са направени от хора. Да се измъкнеш от матрицата днес и да разбереш, че нищо не е по-ценно от това да зарадваш други хора е чудо. Да живееш в доминиран от бездушни сребролюбци свят, да успееш да се изтръгнеш от властта на мамона, и показвайки, че си Човек да дариш каквото можеш на тези, които не могат да си позволят много, е чудо. Да подкрепиш напълно непознати без мисълта, че те един ден ще се отблагодарят е чудо. Да се усмихнеш на тъжния когато собственото ти сърце е пълно с печал е чудо, но все пак стават чудеса.

 

Благодарение на тези малки чудеса има светлина на хоризонта. Благодарение на все още живото добро има надежда за това, че ще ни има и в бъдеще. С проявата на любов към ближните съживяваме Божията искрица в себе си, а там където е Бог, злото не може да вирее. Останем ли Човеци, значи и, че сме победили, че не само нас ще ни има, но и, че сме осигурили бъдеще за тези, които идват след нас, а това е една окуражаваща мисъл.

 

 

Желая на всички приятели светли празници!

 

 

НЕУДОБНИТЕ КАРТИ И ТОПОНИМИ ИЛИ КРАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

Езикът, антропологичният тип, а разбира се и доминиращите генетични маркери, са основните елементи, определящи един народ. Благодарение на широкомащабните антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, знаем, че повечето от нас са наследници на най-древното население обитавало Балканите. 

В началото на XXI в., този път благодарение на няколко генетични проучвания, отново стана ясно, че народът, от чиито среди са произлезли Спартак, Орфей и Залмоксис никога не е изчезвал. Просто с течение на времето имената траки, мизи, даки, пеони, беси и др. са заменени с едно колективно име – българи.

Фактът, че типичните за нас генетични маркери са на възраст между 12000 и 9000 години, и са наследени от хора обитавали Балканите от Мезолита насам, недвусмислено доказа, че във вените на българите тече кръвта на героите, които са се сражавали край стените на Троя. Тези хора Омир и Страбон нарекоха богоравни, а Плутарх ги нарече и силен народ, успял да покори по-голямата част от познатия свят.

За жалост, както антропологичните проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в. бяха игнорирани, или пък резултатите грозно преиначавани, така се получи и с резултатите от генетичните проучвания от началото на XXI в. Най-важните неща бяха премълчани и макар генетиците да свършиха работата си перфектно, съдействащите им историци и др. спомогнаха да се потули истината за пореден път.

Същият метод е приложен и по отношение на езика ни. Според наши, а и чужди лингвисти нашата реч се е наложила на Балканите едва след VII в. С други думи – срещащите се в Тракия названия на реки, селища и т.н. преди VII в. не би трябвало да имат смисъл на български език.

Това разбира се не отговаря на истината изобщо. Има планини от информация, но нещата или се потулват или се представят по неадекватен начин и по този начин истината не достига до широката публика. Не само цялата древна Тракия е осеяна с обясними на български език топоними и хидроними, но същото важи и за Гърция.

Това не бива да ни учудва, ако сме запознати с писанията на Страбон, в които се казва, че цяла Гърция е била населена с варвари в дълбока древност. Старият автор дори дава подробности като например това, че Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс, а и, че цяла Атика е принадлежала на траките, да не забравяме и това, че в Давлида, Фокида, още преди Троянската война е властвал тракийският цар Терей (Strab.VII.7.1). По-рано Херодот разказва за това как владенията на тевкрите и мизите се простират чак до течащата в Тесалия река Пеней  (Her.VI.20).

В такъв случай, имайки предвид, че ние сме наследници на населението на древна Тракия, можем да кажем и, че сме пълноправни наследници на трако-пеласгите обитавали Тесалия, Атика, Епир и др. места. Ако дедите на гърците не бяха дошли от Африка и Близкия Изток, днес южната ни граница щеше да е южния бряг на остров Крит.

Зная, че това твърдение ще прозвучи странно на много хора, но това се дължи на дълго тиражираните лъжи в нашата историография. Според лингвистите и историците ни действително има славянски (т.е. български бел.авт.) топоними и хидроними в Гърция, но те са оставени след VI-VII в. 

Броят на тези названия на селища и местности с български имена е огромен. Само в областта Йоанина Макс Фасмер успява да намери 314 названия. В Тесалия, явяваща се дом на мирмидоните, които Малала нарича българи, така наречените славянски топоними са над 200. В принадлежалата на тракийския цар Терей Фокида, топонимите обясними на български език са 45.

Броят на названията на притежаващите български имена селища, местности, реки и т.н. от територията на Гърция наистина е огромен – хиляди са. Смайващо голямо е запазеното количество, а трябва да държим сметка и това, че много стари названия са изчезнали, или са останали нерегистрирани. Това не се отрича нито от лингвистите, нито от историците, но те се опират на виждането, че тези обясними на български език имена са се появили късно.

Лингвистите Макс Фасмер, Стефан Младенов и др. се опират на изказването на Константин Багренородни, който пише за така наречените славянски нашествия: “ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος” – пославянчи се цялата земя и стана варварска. 

Жалко е само, че тези специалисти си затварят очите за няколко неща. Названията Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, важат първоначално единствено и само за гетите, които са траки. Поради това, че езика на гетите е идентичен на този на траките под римска власт, често тези наши деди, които са надигали глава срещу римската окупация са наричани слави, славени, макар те самите да са се разпознавали под друго име – мизи, дардани, беси.

Същото важи и за територията на Гърция. След отслабването на римската власт, тези наши предци обитаващи южните Балкани възстават борейки се за независимост и веднага биват заклеймени за славени (Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι) и разбира се врагове на империята. Реално няма мащабно нашествие на северен народ в територията на Гърция през VI-VII в., а доказателствата за това са много. Проблемът е, че както лингвистите, така и историците си затварят очите за истината и така позволяват несправедливостта да тържества.

Нека да се запознаем с подробностите и да видим колко нови са така наречените славянски названия от територията на Гърция. Ако те са действително нови и са наложени едва след VI-VII в., то не би трябвало да има техни паралели в тракийската ономастика от ранната и класическата Античност. Реалността обаче показва нещо съвсем различно.

Фасмер тълкува намиращият се в Гърция топоним Бабо с думата баба- стара жена: “Βάβω Hügel in der Gegend von Kotortsi, Katsanochoria, s. HX VIII 100. Dort die Erklärung: ἀπὸ τὸν ἐπ᾽ αὐτοῦ (scil. τοῦ λόφου) κείμενον λίθον ὁμοιάζοντα πρὸς γραῖαν. Also zu slav. baba »altes Weib«.” 

Тълкуването е вярно, но тракийско име Баба/Bαβα е регистрирано в надписи от VIII в. преди Христа – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

Макса Фасмер смята, че регистрираният на територията на южните ни съседи топоним Бела притежава значението бял: “Βελᾶ: τὴν Βελᾶν ON im Epirus, s. Epirotica Fgm. 2 ed. Bonn. S. 229, 2. Der Ortsname hängt wohl zusammen mit Βελλᾶς, Μονὴ Γνενεθλίων Θεοτόκου im Kr. Joannina (Lex., A.), und ist am ehesten mit slav. *Běla : bělъ »weiß« zu erklären. 

И този път тълкуването е вярно, но не може да се говори за ново име, защото още през V в.пр. Христа Херодот пише за планината Беласица, наричана по негово време Ὄρβηλος (Her.V.16). Според акад. Георгиев, елементът белос/βηλος, βηλον съотвества точно на българското прилагателно бял (Георгиев, 1977, с.33). Херодот пише около 1130 години преди времето на княз Аспарух.

При тълкуването на намиращият се на територията на Гърция топоним Бергос, Макс Фасмер използва българската дума брег-бряг: “Βέργος ein Berg bei Kerasovo, Kr. Konitsa, s. HX IX 221. Aus slav. *bergъ, skr. brȉjeg, bulg. Brěg.”. 

Отново правилно тълкуване, но названието просто няма как да е ново, защото в тракийската ономастика срещаме Бергуле /Bεργούλη, Берге-полис/Bεργε-πολις, а елементът бива отъждествен със стблг. брѣгъ-бряг (Георгиев, 1977, с. 68). Споменалият Bεργε-πολις Клавдий Птолемей твори през II в., около 500 години преди княз Аспарух.

Името на разположената в Гърция Горица, Фасмер тълкува с българската дума гора-гора, планина: “Γορίτσα Joannina (Lex.). Aus slav. Gorica, sehr häufig in skr., sloven. und bulgar. Namen. Vgl. Kretschmer Archiv 27, 235. Die Bedeutung ist »Berg« oder »Wald«: bulg. gorá »Wald, Berg.”. Тълкуването е съвършено вярно, но не и датировката. 

Причината за това е проста, сродно име намираме в тракийската ономастика от времето на класическата Античност. Става дума за град Гарескос, а и за пеоните гарески. Γαρησκός е споменат от Страбон около 650 години преди времето на княз Аспарух. Важна подробност е това, че в отличаващите се с голяма архаичност родопски диалекти все още се среща думата гарица-горица, а и самият град Гарескос е в същата тази област, в която тези наши диалекти се говорят.

За името на намиращата се в Гърция област Доляне Фасмер дава тълкуване доляни-обитатели на долини: “Δόλιανη ON, Kr. Joannina (Lex.), dafür bei Philippson, Epirus 210 Doljaná. Urkundlich a. 1361: Δολιανοί pl. »locus Epiri districtus Bagenetiae«: τοὺς Δολιανούς s. Mikl.-Müller III 127, Solovjev-Mošin 234,36. Nach Hilferding I 287 aus altslav. Doljane »Talbewohner«, zu dolъ »Tal.”. 

Интерпретацията е вярна, но отново датировката куца. Едва ли Фасмер не е чел за споменатите от Страбон траки Δολίονες, чието име означава обитатели на долини. Напомням, че Страбон твори повече от 650 години преди времето на княз Аспарух.

Много интересен топоним е Каминица, естествено името няма обяснение на гръцки, макар да се намира на гръцка територия. За пореден път Фасмер дава правилно тълкуване с каменен, каменица: “ Καμινίτσα eine Gegend bei Exochi, Kr. Konitsa, s. HX XII 209. Auch als »steinige Gegend« von slav. Kamenica.”. 

За жалост, за пореден път лингвистът не споменава сродният, но много по древен, споменат от Омир и др. хидроним Скамандър познат още като Камандър/Κάμανδρος. Цитиращ акад. Георгиев Леонид Гиндин представя аргументацията на нашия учен, който смята хидронима за фригийски, тракийски, или даже илирийски, извеждайки го от ие. *kāmŏn-drowo-s “Stein fluß”. Първата част е изведена от праслав. *kamy, -ene, като е споменат големия брой на хидроними с този компонент. Гиндин добавя и още един аргумент на Георгиев, а именно това, че в долното си течение на Скамандър преминава през област наречена Kavalidağ “Stein, Felsberg” (каменна, скалиста планина )  (Гиндин, 1981, с.131-132). Излишно е да се уточнява кога е живял Омир и колко преди него е съществувало обяснимото на български език име на река Камандър.

Не е ли удивително как дори когато тълкуват определени топоними и хидроними от територията на Гърция с български думи, специалистите забравят, че има сродни, но забележително по-древни топоними и хидроними, реално едни от най-древните!

За какъв нов народ и за какво нашествие в земите на Гърция може да се говори, ако се знае, че трако-пеласгите са най-старите поселници на южните Балкани, че ние сме техни наследници, а датираните най-рано VI-VII в., български названия на селища и местности от територията на Гърция притежават смайващо стари паралели?

Да обърнем внимание и на няколко карти. През 1830 година южните ни съседи получават своята свобода, не без участието на много българи, които помагат всеотдайно и безкористно. На карта от 1860 година територията притежавана от гърците е сравнително скромна – предимно Пелопонес.

 

Изображение базирано на картата на Мичъл от 1860 година.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/1860_Mitchell_Map_of_Europe_-_Geographicus_-_Europe-m-63.jpg

 

През 1871 г., около 40 години след освобождаването на Гърция, територията на тази държава е същата.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Europe_1871_map_en.png

 

През 1890 г., Гърция вече се е поразширила на север.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Europa_1890.jpg

 

През 1915 г. южните ни съседи вече са получили значителна допълнителна територия благодарение на великите сили.

https://i.pinimg.com/originals/08/21/65/0821653df1fec590902fb812771b016a.jpg

 

През 1930 г., Гърция вече е голяма, стотици хиляди българи са подложени на жесток геноцид – нашите братя и сестри биват зверски избивани или прогонени от родните си места.

https://i.pinimg.com/originals/89/a2/64/89a26421f7ec5829221bacc19bb5da0b.jpg

След 1944 г., геноцидът над българското население продължава. Сънародниците ни останали под гръцка власт са потиснати и с ограничени права. За властите те са само славяноезични елини. 

За реалния обхват на страданията  българите в Гърция можем само да гадаем, но едно е сигурно – без действия от страна на държавата ни, тези наши сънародници ще бъдат напълно асимилирани.

Трагедията на българите от Беломорска Тракия, Македония, а и други области на южните Балкани биха могли да бъдат избегнати. Още в началото на ХХ век родолюбци като Ганчо Ценов, Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов и др. пледират за местните корени на народа ни, но биват отречени и оплюти от представителите на школата на Златарски, според които старите българи са тюрки.

Служейки на чужди интереси и накърнявайки истината, казионните учени от началото на ХХ век реално се явяват съдружници на палачите на българския народ. Ако виждането на Ценов, Владикин, Даскалов и др. бе подкрепено от историците ни и те бяха потърсили подкрепа на запад, дори да не бихме получили пълно признание, дори да не бяхме получили Тесалия, Епир и т.н., поне нямаше да има условия за етническото прочистване над сънародниците ни от Беломорска Тракия и Македония.

Избитите наши сънародници не можем да върнем. Няма как да се компенсират и неописуемите страдания на прогонените от родните си места българи, но поне можем да сторим нещо за признаването на истината за корените ни и така да избегнем асимилацията на останалите на територията на Гърция наши сънародници. Ако изоставим своите на милостта на чуждите, то какви българи сме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Гиндин Л., Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981.

3.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941(Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970).

4.Claudii Ptolemaei Geographia, ed.C.F.A. Nobbe, T.I, Lispiae, sumptibus en typis Caroli Tauchnitii, Lipsiae, 1843.

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

СЕНЗАЦИИ ОТ СКАНДИНАВИЯ – КОЛОНИЯ НА СЕВЕРНИТЕ ТРАКИ

Около два века преди Отец Паисий (1722-1773 г.) да запише в историята си за родството на дедите ни с древния народ скандавлане, един друг човек свързва българите със Скандинавия. Това е Олаус Магнус (1490–1557 г.), който в таблицата на своята карта, като стари жители на Северна Европа посочва и българите. Работата на шведския картограф и интересна и по отношение на нещо друго. На нея, името Дакия е посочено като алтернативно име на Дания.

 

Изобр. Базирано на  Carta Marina, създадена от О.Магнус

http://www.npm.ac.uk/rsdas/projects/carta_marina/carta_marina_small.jpg

 

Изобр. Базирано на  Carta Marina, създадена от О.Магнус

http://www.npm.ac.uk/rsdas/projects/carta_marina/carta_marina_small.jpg

 

Колкото и интересни да са тези сведения, ние не бива да ги приемаме веднага за истина без да извършим щателна проверка. Доста често в историческите извори се представят объркани данни, контаминация на събития и т.н. В някои случаи определени твърдения почиват не на факти, а на заблуда на определен автор. Поради тази причина, по време на търсенето на следи от предците ни в далечната Скандинавия, трябва да се прояви предпазливост.

Понеже Скандинавия се представя като стара земя на българите, трябва да установим доколко Олаус Магнус е прав. Дали част от дедите ни действително идват оттам, или просто са отишли в Северна Европа, тръгвайки от Балканите, както смята Паисий. На помощ идва генетиката. Благодарение на няколко проучвания става ясно, че като цяло българите са потомци на население обитавало Балканите през Мезолита, Неолита и последвалите ги епохи. С други думи – не може да се говори за общ произход със скандинавските народи, ние сме реално потомци на хората, които Омир, Херодот и др. познават под имената траки, мизи, пеони и др.

“The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.”

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

“Among the prehistoric events marked by the observed haplogroups, the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers. The Bulgarian Y chromosome gene pool also bears signals of the recolonization from different glacial refugia, the spread of agriculture from the Near East and the expansion of early farmers along the Central and East European river basins.”

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

След като не делим едни корени с населението на Северна Европа, то локализиране на наши предци в този регион може да се обясни само с колонизация на древни балканци. За жалост нито Херодот, нито Страбон, Плиний, или по-късни автори не споменават за поход на траки толкова далеч на север. Това разбира се е нормално. По принцип знанията на гръцките и римски автори за Северна Европа са сравнително оскъдни.

В такъв случай, за да разрешим загадката със споменаването на българи в Скандинавия, трябва да се опрем на сведенията от археологията. Както керамиката, така също сечивата, а и въоръжението на различни народи си имат своите специфични форми и украса. Благодарение на особените белези може да се установи дали определен артефакт е създаден от местно население, или е донесен от друго място.

В работата си “Swedish Antiquities” Оскар Монтелиус представя изключително интересни артефакти. Един от тях е двойна брадва (наричана още лабрис) от второ хилядолетие пр. Хр. (Скандинавска Бронзова епоха). Авторът подчертава, че такива брадви в Северна Европа са много редки и са типични по-скоро за гръцкия свят. Тук, навярно неволно Монтелиус прави грешка.

 

Гърците считат брадвата за варварско оръжие, но за сметка на това, при нашите предци наричани в далечното минало траки, двойната брадва е не само ползвана като оръжие, но е и символ на царска власт, който се среща по монетите на одриските царе. Тази подробност едва ли е била известна на шведския автор, както впрочем още много други неща.

 

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/amadokos_I_II/ANK_8381.jpg

 

 

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/amadokos_I_II/Moushmov_5710.jpg

На друго място в своята работа Монтелиус представя изображения на калъпи на бронзови брадви от доста особен тип. Те са разпространени от Ирландия до Китай, като поне по мои сведения, нашите екземпляри са най-стари. Това може да звучи пресилено, но нека не забравяме, че Бронзовата епоха на Балканите настъпва доста по-рано отколкото в Западна, Северна Европа и Китай.

 

По интересно е това, че на представените от Монтелиус брадви се наблюдава един уникален символ. Става дума за срещащият се по старобългарски артефакти IYI. Ако държим сметка с публикуваната от Стамен Михайлов информация за древността и разпространението на символа IYI, трябва да заключим, че той е занесен в Скандинавия от стари балканци през второ хил.пр. Хр. Опирайки се на изследвания на Церманович, Тодорович, Бенсън и др., Михайлов уточява, че най-рано знакът IYI се среща по керамиката на културата Винча (земи обитавани от мизите наречени по-късно българи бел.авт.).

По време на Бронзовата епоха явно е имало голяма експанзия на стари балканци защото знакът IYI се появява не само в Скандинавия, но и на остров Кипър, по сведения на цитирания от Михайлов Бенсън. В същият този период, на територията на Кипър се появява и особен погребален обред, който включва конско жертвоприношение – нещо типично за тракийските погребения от нашите земи.

Със знак IYI е украсена и керамика от Швеция, като останалите орнаменти – щриховани триъгълници и квадратчета са също типични за тракийската украса по глинени съдове.

 

Какви са заключенията предизвикани от наличието на представените до тук данни? Може да се каже, че сведенията за българи в Скандинавия, присъствието на типични за Балканите артефакти и символи като IYI в този регион на Европа, показват, че старите българи са древни обитатели на Балканите и, че са успели да колонизират не само части от Европа, но и Азия още в дълбока древност.

Въпреки това, за да можем да говорим за убедително доказано присъствие на народ в определен географски регион, трябва да са налице ясни данни не само от областта на историографията и археологията, но също и от и ономастиката – названия на селища, реки, морета и т.н. Присъствието на един или повече артефакти в даден регион може лесно да се изтълкува като продукт на търговията. Не е тайна че, още в най-дълбока древност хората са пътували на големи разстояния и са разменяли стоки.

Докато повечето наши историци и лингвисти се опитват да намерят следи от старите българи далеч на изток в Азия, или поне в Кавказ, то прогресивният изследовател Георги Сотиров излиза извън утъпкания, но грешен път и обръща внимание на съвсем различни сведения. 

Работилият в Канада български учен подлага на анализ древното име на Северно Море - Mori Marusa и уповавайки се на свидетелствата на Плиний, че на езика на местните хора названието притежава значение замръзнало море, стига до извода, че Mori Marusa не е нищо друго освен море на мраза (стблг. мориѥ мраза бел.авт.).

Сотиров е прав, а и българското название на Северно море не е някакъв изолиран феномен. Плиний Стари споменава и река Parapanisus, чието название отговаря на тракийските пара-бара, река, пана-пяна. Същият автор пише и за намиращ се в Северно море огромен остров познат като Балкия/Balcia. Идентичен топоним съществува и в Мизия, това е Балкия/Βαλκεία.

Сега вече кръгът е затворен. Както историческите извори, така също археологията и ономастиката доказват, че траки са допринесли за развитието на Швеция посредством своето установяване в този отдалечен от Балканите регион на Европа. Явно неслучайно Снори Стурлусон свързва скандинавския бог Тор с Троя и Тракия.

Най-вероятно въпросните траки са мизите, на които принадлежат Mori Marusa и Para-panisus, а и гетите, които даже оставят името си в различни места в Швеция. Като пример може да се посочи Götaland, чиито древни обитатели са наречени гети Geatas.

Излиза, че охотно използваният Йордан е представил неточна информация. Няма идване на германски народ готи на Балканите, а по-скоро трябва да се говори за заселване на гети и мизи в земите на Дания и Швеция. Докато на Балканите няма германски артефакти от Бронзовата епоха и Античността, то точно обратното е реалност. Артефакти, чиито произход трябва да се търси на Балканите, са намирани в различни Скандинавски държави. Докато на Балканите няма топоними и хидроними, които са базирани на думи от “Codex Argenteus”, то в Северна Европа съществуват топоними и хидроними като тези от земите на траките.

Вместо тази информация да се потулва и да се вменява, че Вулфила, чието истинско име е Урфил е превел евангелието за германски народ, е редно да се признае, че гетите на Урфил са наши предци. Редно е да се признае и, че въпросното евангелие е същото, за което говори Йоан Златоуст, съобщаващ, че траките са превели светото писание на свой език. В ново време тракийското евангелие е наречено Biblia Bessica.

 

 

 

Използвана литература:

1.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2.O.Montelius, Swedish Antiquities, P.A.Norstedt & Sönners Förlag, Stokholm, 1922.

3.G Sotiroff,., Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica 37, Publ. Canadian Institute of Onomastic Sciences and Ukrainian Free Academy of Sciences, Quebec/Winipeg, 1969.

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999.

Извори от интернет:

С.Янакиева, Още веднъж за BIBLIA BESSICA https://www.academia.edu/35357468/Biblia_Bessica_History_3

Anthony Faulkes ‘The influence of the Latin Tradition on Snorri Sturluson’s writings’

 http://www.vsnrweb-publications.org.uk/Arizona_paper.pdf