ДОВИЖДАНЕ ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАЙ

 От 2009-та година съм прекъсвал дейността си няколко пъти по различни причини и за различен период от време. Този път ще е за малко по-дълго, възнамерявам да спра с пускането на нови материали поне до края на месец май.

Отваря ми се доста работа, което е добре за мен защото така ще мога за се оттърва от някои дългове предсрочно. Това е мечта на всеки разумен човек – да няма кредити. Не може да си окован от банката и да се считаш за свободен човек. Колкото по-рано се оттървеш от неизбежното в доста случаи зло, толкова по-добре.

В миналото също имах периоди на по-голяма натовареност, но тогава бях в по-добра форма и крадях от почивката си. Сега трябва да щадя здравето си и не е разумно да се натоварвам допълнително. Поради тази причина реших да прекратя активността си за известно време, този път за по-дълго.

Ако всичко върви по план, към края на пролетните месеци може и да съм готов, но е възможно да стане и така, че отсъствието ми от блога да се проточи до края юли. Искрено се надявам да не се стига до там защото имам хубава статия за Моравската мисия на Кирил и Методий и ми се иска да мога да я представя за 24-ти май.

Това е много важна тема засягаща не само корените на азбуката ни, но също нашата история и произход. Дано да успея да завърша всичко, което ми е поръчано преди празника на писмеността ни. Има шанс да се справя и точно поради това отправям молба към читателите си да не ми пращат лични съобщения във Фейсбук.

Разбирам добрите на намерения на сънародниците, но нито мога да изгледам всеки клип, който ми бива поднасян, нито съм в състояние да дам отговор на всеки въпрос. Само ще се губи излишно време, а с това и отсъствието ми ще се проточи.

В този блог имам 330 работи, материалът за четене е предостатъчно и тези, които се интересуват от проучванията ми, едва ли ще скучаят през идните няколко месеца. А иначе вече съм подготвил доста нови теми. Ще ги публикувам  в края на май или в края на юли. Темите са за БИБЛИЯ БЕСИКА, богомилите, връзката ни с прусите обитаващи крайбрежието на Балтийско море, корените на нестинарството и т.н.

Една от най-интересните работи ще е тази за основателите на Рим. Знаех от доста време, че стари балканци са основали Вечният град, но не ми беше известно от коя област на страната ни са дошли те на Апенините. Сега вече тази загадка е разгадана и в края на месец май или пък малко по-късно ще споделя новооткритите неща.

Дори аз да нямам възможност да преставя въпросните теми, ангажирал съм няколко човека, които ще го направят от мое име. Каквото и да става, материалите ще излезат защото са важни, защото дават хубава информация, а и изобличават деянията на определени хора. Създал съм си стил, който читателите ми разпознават добре и даже да се наложи някой друг да представи работите ми, пак няма как да се сбърка, че са мои.

Умолявам приятелите си във Фейсбук да използват времето на отсъствието ми и да проучат добре какви точно са вижданията ми. Който сметне, че има различно мнение по отношение на това, което аз считам за добро и морално издържано, нека напусне списъка с приятелите ми. Вече съм на възраст, в която имам ясно оформен мироглед и нямам намерение да го променям заради никого.

Аз съм християнин и винаги ще взема страната на християните стига те да се държат като такива. Имам приятели, които са атеисти, имам и приятели изповядващи друга религия. Въпреки различията си, ние се разбираме прекрасно защото храним уважение един към друг, а и са опитваме да бъдем почтени и добри хора.

Разбирам, че на доста хора им е криво заради положението, в което се намира страната ни. Разбирам, че мнозина са огорчени, омерзени, обезверени и търсят отдушник на терзанията си. Омразата обаче не решава нищо, когато мразиш само показваш безсилие и реално радваш враговете си. За да обичаш България не е нужно да мразиш когото и да е. Да, много са тези, които са ни навредили в миналото, но ние не можем да живеем в миналото, достатъчно е да го помним, да имаме едно наум и да правим така, че бедствията да не се повтарят.

Край себе си искам да имам светли, смели добри и почтени  хора, без значение на вяра и произход. Все пак, народът ни не е казал случайно – С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Това, което не понасям е лицемерието. До голяма степен бедите ни идва от това, че определена група хора не желае да вземе ясна позиция. Не може обаче да си приятел на всеки, или както е казано в Новия Завет – не можеш да служиш на Бога и на мамона (парите).

Интернет даде възможност да се популяризира доста информация за нашите далечни предци. Много хора откликнаха положително на това явление, други намериха ниша за изкарване на пари. Не е лошо човек да изкарва прехраната си с писане за миналото, но когато в това писане са вплетени измами и заблуди, вече говорим за аморално деяние.

Когато не стремежът към истината, а стремежът към трупане на пари е целта на определен индивид, той няма да се спре пред нищо, за да защити източникът си на доходи. За жалост такива хора има, от тях аз желая да се дистанцирам.

Най-учтиво умолявам тези, които вярват в тенгриянство, оренда и орендизъм да напуснат списъка с приятелите ми. Дедите ни никога не са почитали бог с име Тангра, това вярване е наложено от враговете ни с цел да ни унижат изкарвайки ни тюрки, т.е. носещи същата кръв като тези, които подложиха народа ни на петвековен геноцид.

Дедите ни не са имали и дума оренда. Тя не присъства нито в старобългарския, нито в среднобългарския, нито в който и да е от българските диалекти. Думата оренда е въведена в началото на ХХ век, точно от тези учени, които спомагат да се въведе заблудата, че княз Аспарух е довел тюрки. Самата дума оренда принадлежи на обитаващите Северна Америка ирокези и няма абсолютно никакво значение на български език.

Смятам, че както напъните за тенгриянството, така и безсрамните внушения за орендата като нещо принадлежащо на народа ни, са вредни, сквернящи паметта на дедите ни неща. Проверил съм многократно всичко, помолил съм и достъчно много интелигентни приятели да извършат допълнителни проверки, но и те стигнаха до същия извод. 

Зная, че има хора, които няма да се съгласят с мен. Едни ще възразяват защото може да им секнат доходите, ако народът разбере, че е мамен. Други ще се противопоставят защото твърде дълго са поддържали заблуди и нямат силата и почтеността да признаят грешката си.

Както и да е,  казах какво мисля, какво поддържам и какво презирам. Съветвам всеки да проверява добре, да мисли логично и да не копира автоматично неща само защото звучат интересно.

Аз лично вярвам на автори като проф. Асен Чилингиров, д-р Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев, Александър Мошев, Андрей Киряков. Вярвам и на чистосърдечието на Константин Каменов, Мартин Константинов и други милеещи за България блогъри.

Нека всеки от читателите ми си направи равносметка и реши дали да продължи да върви по пътя, по който аз съм поел, или да тръгне след други хора. Няма как всички да мислим еднакво, няма как всички да харесваме едно и също нещо. Времето ще покаже кой е прав.

ТРАКО-АРИЙСКИ ЕЗИКОВИ УСПОРЕДИЦИ

Преди около двадесет години излезе една много интересна книга cъс заглавие  “INDOARICA в Северном Причерноморье “. Нейният автор Олег Трубачов смята, че едни от най-ранните форми на индо-арийския език са запечатани в старите топоними на Източна Европа. Като дом на древните арийци, руският автор дава една доста обширна област: “Границы ареала, в котором отмечены следы этого языка, - от Северного Кавказа на востоке до Закарпатья, Дакии и Трансильвании на западе.“

Казано с други думи – прародината на войнствените колесничари покорили голяма част от Индия, се е простирала на териториите на Румъния, Молдова, Украйна, Южна Русия, Северна Грузия. В твърдението на Трубачов има логика защото в този ареал, през четвърто хилядолетие преди Христа е опитомен конят, а точно бойната колесница е типичният атрибут на древните арийци. Тя е тяхната ударна мощ, оръжие което ще запази своята ефективност за огромен период от време.

https://chandrugidwani.files.wordpress.com/2014/02/fa1fd01accbe7cb6146e879414ac6d12_xl1.jpg

До голяма степен Трубачов е прав, но той е пропуснал една област, която дори е най-важната. Става дума за нашата страна България, която в далечното минало е носила не само името Тракия, но и Ария. Има и друго – първият стар европейски народ, чиито представители са наречени бойци-колесничари, са нашите деди познати в далечното минало с името траки.

Руският лингвист знае за близостта на имената на арийските синди с тракийските (наречени от него) македонски (?) синти, знае за паралелите между локализираните в Приазовието Пантикапа, Котина, Коркон дама, Парасина с тракийските Капи стурия, Тарутин, Уску дама, Прасиас, но дори през ум не му минава да обяви и страната ни като част от арийската прародина. Това разбира се е негово право защото всеки автор има свое виждане по даден въпрос.

Поради това, че са прославени с качествата си на страховити бойци, но и добри държавници, старите арийци са пример за силен и способен народ. Това е причината от известно време да се води спор чии прадеди са те. Редица индийски изследователи смятат, че бойците-колесничари са местен народ, от друга страна, още преди времето на Адолф Хитлер, в Германия бива лансирано твърдението, че немците са арийски народ.

Реално погледнато, нито немците, нито индийците имат право да претендират за наследството на историческия народ арийци. Нека разгледаме фактите и видим как стоят нещата.По време на Античността, най-ранното споменаване на арийците е направено от Херодот. Това става през V в.пр. Христа, като приблизително по същото време, в Индия е документиран санскрит, за който се вярва, че е езика на бойците-колесничари покорили народите между Хималаите и река Ганг и създали държавата Ария Варта.

Бащата на историята дава ценни сведения, но те поради една или друга причина не се ползват от учените изследващи историята на древните арийци. Херодот смята, че арийци е по-старото име на мидийците - Her. VII.62. Плиний Стари от своя страна смята, че сарматите са потомци на мидийците – Plin.VI.19. Самите сармати са дефинирани като част от семейството на гетите - Proc.BG.III.ii.2-3.

Традиционните земи на гетите са Северна България, Румъния, Молдова, Южна Украйна, а и Южна Русия според Сергей Крыкин. Разбира се гети е имало и в земите на Словакия, а дори и Германия защото там Страбон слага западната им граница – до Херкинската гора - Strab.VII.3.1.

По времето на Херодот и Тукидид бойната колесница вече е заменена от ездача, чието основно оръжие е лъка. В История на Пелопоноските войни е казано съвсем ясно, че гетите са конни стрелци - Thuc.II.96.1.

Връзката между гетите и древните арийци е важна, важен е и факта, че най-старото име на Тракия е Ария, но има и други неща от голямо значение. Става дума за старите исторически извори, в които се описват преселенията на траки в Средна Азия. В своята история, Йордан твърди, че гетския цар Танаус покорил почти цяла Азия като оставил управлението на своя приятел мидиецът Сорнус – Jord.(47).

Фрагмент от работата на Стефан Византийски, който обяснява, че най-старото име на Тракия е Ария

Има и други летописци, които разказват за тракийското влияние в Азия и по-точно Индия. Според Луций Ариан, в дълбока древност е имало поход оглавяван от Дионис, който пристигайки с хората си в Индия успява да покори страната, но и да я цивилизова. 

На Дионис бива приписано въвеждането на земеделието, строежите на градовете, храмовете, а и създаването на нова религия – Arr.Anab.VIII.vii.

Едно от най-ярките свидетелства за това, че арийците покорили Индия спадат към народа наричан от римляни и гърци с името траки е езика. Точно по тази тема не се говори защото резултатите са неудобни. Те потвърждават добре известната в далечното минало история за похода на траки в Индия.

Eдни от хората проучили речта на Орфей са проф. Иван Дуриданов и проф. Владимир Георгиев. В сравненията между тракийски и индоирански, проф. Дуриданов представя тракийските Uscu dama, Tyro diza, Byzas, Perinthos, като съотвестващи на санскр. dhāman-място за живеене, авест. pairi daēza-ограда, авест.būza-козел, санскр.parvata-планина. В речника си, като отговарящи на тракийските ang, ars, bend, kerses, pras, дава санскр. ancati-извива, arsati-тече, bandana-свързване, krsna-черен, prusnoti-пръска.

Проф.Георгиев също представя интересни съответствия. На тракийските (и фригийски) aka, apa, art, kos, ma, matar, sama, биват съпоставени авест.ako-зло, лошо, авест, санскр. apa-вода, санскр.ardati-тече, kah-кой, ma-майка, sama-сам, той самият.

Доста по-рано Вилхелм Томашек забелязва приликата между тракийски и индо-арийски и ирано-арийски (авестийски). На тракийските Artila, Vezina, balen, Ramae, Germe, работещият в Австрия учен съпоставя санскр. rdh-висок, vağ-силен, balin-силен, могъщ, авест.санск. râma-спокойствие, gharmá-горещина, жега.

Приносът на Томашек, Георгиев и Дуриданов не е малък, но тези изследователи имат и доста пропуски. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Възможно е да е станало по невнимание, или незнание, възможно е също да е станало поради страх от критика, или дори страх от репресии.

Какъвто и да е бил мотива, представеният в различни научни работи твърде ограничен брой трако-арийски успоредици накърнява истината и пречи да видим историческата реалност. Ако бъде представен пълният списък, тогава твърдението, че арийската прародина е в Източна Европа, вече ще звучи доста убедително. Никой не би се съмнявал, че домът на войнствените колесничари е в земите на гетите, за които се е вярвало, че сам богът на войната произлиза от техните среди. За това е споменал съвсем ясно Йордан – Jord.(39).

Ето и сравненията на речта на арийците с тази на Орфей:

АРИЙСКИ – ТРАКИЙСКИ- БЪЛГАРСКО СЪОТВЕСТВИЕ

АДИ-АДИН-адин, един, първи диал. форма

АЖА-АЗАН-азъно-козя кожа

АЗӘМ*-АЗ-аз

АКСИ-АК-око

АМБА-ЯМБА-въмба, въмбел, извор

АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл, извивка

АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода

АРД-АРД- *arditi, родити-раждам, изтичам от

АРИЯ-АРИЯ- *ar -k - ярък, светъл

АРНА-АРНА-вълнá

АСВА-АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон

АСИ-АСА-ос, осил, острие

АСТУ-АСТУ-вьсъ-село, селище

БАГА-БАГОС-бог

БАБРУ-БЕБЕР-бебер, бобър

БАЛА-БАЛА-бял

БАРАТИ-АБЕРЕТ-бьрати-бера, донасям

БАРБУРА-БАРА-бара-малка река

БАС-БАС-бъскам-светкам

БРИНОТИ-БРИЛОН-брити-бръсна, режа

БРГУ-БЕРГ-бряг

БРАТР-БРАТЕР-братръ

БУРИЖ-БРУЗ-бърз

БУРЖА-БЕРЗА-бреза

ВАНИ-ВЕНА-вѣно-цена

BAP-BPИЯ-верѣia-резе, врата

ВАСУ-ВАСО-весел, добре

ВАХ-ВЕЗ-везѫ-водя, возя

ВЕДА-ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная

ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище

ГАНА-ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям

ГАРМА-ГЕРМАС-горя, жаря

ГАРЖАНА-ГАРМАН-громя,

ГИРИ-ГАРА-гора, планина

ДАДАТИ-ДАЕТ-дѣти-поставям, слагам

ДАДАНТИ-ДАДОН- дадѫть-те дават

ДАМА-ДАМА-дом

ДАРУ-ДAP(B)-дърво

ДАРХ-ДАРЗ-държа

ДАСА-ДЕСА-десет

ДАХ-ДИЕГ-дъгна, раздещи-разгорещявам, жегвам

ДВА-ДВЕ-две

ДВАРА-ДВЕРА-двери, врати

ДЕВА-ДЕВА-божество, дивя се

ДИНА-ДИН-дьнъ-ден, светлина

ДИРГА-ДОЛОНГ-дълъг

ДРС-ДЕРЗАС-дързък

ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка, храсталак

ДУМА-ДУМА-дымъ-дим

ЖАНА-ЗАНА, ЗЕНА-жена

ИЛА-ИЛА-илъ-глина

ИНА-ИНА-иней, скреж, блясък

ИСАНА-ИСАНТ-истина

КАВИС-КАВАР-чувам, разбирам, мъдър съм

КАЛА-КАЛ-кал, чернота

КАМА-КАМА-каматна-красива, привлекателна, любима

КАНИ-К(А)НУМАН-конобъ-съд, котел, празнина

КАНИАС-КЕНДО-чѧдо, чедо, дете

КАПХА-КАПА-каплѭ-капя, падам на капки

КАРТАКА-КАРДА-кордъ-вид меч

КАХ-КОС-кой

КРСНА-КЕРСАС-чер, черен

КРТА-КАРТ-кратък, малък, къс

ЛОБАС-ЛОПТЕС-любити-обичам

МА-МА-майка

MA-ME-ме

МАНА*-МЕАН-мен, мене

МАДУ-МЕД-мед

МАСА-МАС, МЕС-месечина, луна

МАН-МАН-мьнѣти-мисля, споменавам

МАТАР-МАТЕР-матерь р.пад. майка

МАРУТ-МАР-мара-светлина, топлина

МЕТИ-МИДНЕ, МИТНЕ-мѣсто

МРК-МУРК-мрак

МРТА-СМЕРТО-смърт

OCTA-OCTA-уста, устие

ПАНА-ПИНОН-пиене

ПАНА-ПЕНА-пѣна-пяна

ПАНЧА-ПАНТА-пѧтъ

РАДА-РАИДЕСТ-радост

РАЖ-РЕЗОС-резъ-печалба, богаство

РАМБА-РОМФЕЯ-руфия

РАСА-РОСА-роса

РД-АРД-рид, високо място

РЕТАС-РЕКА-река

РИНАТИ-РИНД, РИНТ-ринѫти-рина, движа

РУД-РУД-руд-червеникав

СА-СЕ-тази, този

CAД-СЕСТ-сѣсти, сѧдѫ-седя, усядам

САМА-САМА-самъ-той самият

САРА-СТРУА-струя

СВАСРИ-СВЕКРО-свекры-свекърва

СВИТА-СВИТ-ствитати-светя

СПАРА-СПАР-споръ-сполука, богатство

СТУРА-СТУРА-простор

СУС-САУС-суша, сух

ТА-ТА-тъ-тази, този

ТАЛАМ-ТАЛАМИН-тьло-повърхност, земя

ТАМАСА-ТАМАС-тъма

ТАРК-ТАЛК-тлъкъ-преводач, умеещ да говори ясно

ТАТА-ТАТА-тате

ТОКА-ТОК-токъ, потекло

ТРИ-ТРИ-три

ТУРА-ТУРА-втурвам се, бърз съм

УБА-АБ-объ-двоен

УДА-УДА-уда, вода

ЧАНДРА-КЕНДР-каня, приканвам, привличам

ЧАТУР-КЕТРИ-четири

ЧИТА-КИСТ-чист

ШАУБРЕЯ-КЕБР-цибрея, светя, сияя

ЯБ-ЕБ-ѥбати-оплождам

ЯТА-ЯНАТЕРА-етърва

Горният списък е уникален, понеже до този момент никой изследовател не е представял толкова много трако-арийски успоредици. Техният брой е 111, като могат да се добавят и още, но дори и това количество е ярко доказателство за етническата принадлежност на старите арийци.

Няма как над десет стари автора ясно споменават за тракийски поход до Индия и това да не е реално събитие. Едва ли Ариан, Плиний Стари, Страбон, Павзаний, Диодор Сицилийски, Еврипид, Филострат, Цицерон, Сенека, Аполодор, Нон и др. са сънували един и същи сън.

Прочее, техните твърдения са в унисон със свидетелството на Йордан за това, че гетския цар Танаус е покорил почти цяла Азия. Индия не е спомената от Йордан защото се касае за различен поход от различно време. Невъзможно е огромен регион като Средна Азия да се покори бързо, а и от една и съща група хора.

В различни периоди от време, различни групи наши деди обитаващи Балканите и Черноморските степи са потегляли на изток в търсене на нови пасбища за огромните си стада коне. Поради това, че са били по-силни, а и носители на по-висока култура предците ни са повлияли силно народите на Иран, Афганистан и Индия. Това е причината за появята на авестийски и санскрит. Тези езици са на хората произлезли от смесването на старите балканци с населението на Средна Азия. 

Eто защо има прилика между българския и ирански, хинди, пашту. Не общи корени, а влиянието на далечните ни предци е обяснението.

Освен езиково, дедите ни повлияват средноазиатските народи и културно. Луций Ариан твърди, че създавайки индийската цивилизация, Дионис дал и религия на местните хора, като поставил себе си начело на пантеона. Върховното индийско божество носи името Брама, а Бромий е едно от имената на тракийския бог Дионис. Това няма как да е случайно.

Не е случайноcт и факта, че до ново време индийците практикуват обичая сати, при който съпругата отива доброволна на кладата, на която бива изгорен нейния починал съпруг. В Европа, по време на Античността, този обичай е описан при траките – Her.V.5.

Пак при траките е описан обичая да се бръсне предната част на главата и да се оставя кика. Плутарх обяснява, че причината за тази особена прическа при мизи и абанти е това, че тези войствени хора влизали в близък бой с бръснато теме, за да не може противника да ги хване за перчема –Plut.Thes.5.2.

Изображения на хора принадлежащи към арийската прослойка в Индия - неизвестен автор

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Sati_ceremony.jpg

Вместо да обяснят тези неща, различни автори се опитват от доста време да сложат българската прародина в Азия. Това е не само налудничаво и невярно, но и вредно. Така бива ощетявана истината, биват укривани постиженията на дедите ни, а в съзнанието на народа биват насаждани нови заблуди.

Живеем във века на информацията и трябва да се възползваме от това. На изток и на запад си съчиняват героично минало, а у нас, поради ината, мързела и страха на група ограничени хорица, подвизите и постиженията на предците ни биват захвърлени на бунището или подарявани на чужденци.

Защо да не популяризираме информацията, която е укривана дълго време? Защо да не обясняваме културно и спокойно на всеки как стоят нещата? Дори другите народи да не приемат истинската ни история веднага, повече от достатъчно е, че ние ще я знаем, че децата ни ще растат горди и уверени, че няма да се свиват и няма да имитират други хора, а ще следват примера на предците си.

Новото поколение трябва да е поколение на стопани градящи сами държавата си, а не на слуги и безволеви индивиди чакащи някой спасител да ги избави. Новото поколение трябва да е поколение на хора, които са силни и знаейки, че са силни действат уверено. Новото поколение трябва да бъде възпитано в честност, доброта, почтеност, но и смелост защото постигнеш ли много, трябва и да го пазиш.

Всеки може да даде приноса си, най-вече със своя пример. Ако повечето от нас са честни и почтени, то и децата ни ще растнат честни и почтени. Подадем ли ръка на по-слабите сънародници днес, покажем ли на изпадналия в беда, че не е сам, то и тези след нас ще живеят осъзнато помагайки на братята и сестрите си. Противим ли се на злото, изобличаваме ли нечестните, ще научим и младите да правят така, и ще отнемем възможността на корумпираните и покварените да управляват държавата ни.

Ние сме тези, които градят бъдещето, ние сме тези, които коват съдбата с действие, или бездействие. Спасителят се крие във всеки от нас, водачът се крие във всеки от нас. 

Няма малки хора, има ограничен и окован разум. Няма слаби българи, има такива, които още не познават силата си. Когато това бъде осъзнато, вече ще е направена първата стъпка към поредното Възраждане, а с превръщането на добрите намерения в дела, вече ще са поставени и основите на пътя, по който да върви цял народ.

Използвана литература и пояснения:

1.O.H.Tрубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, реконструкции реликтов языка, етимологический словарь, Изд. Наука, Москва, 1999;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

5.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

* АЗӘМ* и МАНА* са от ираноарийския, индоарийските им съотвествия са АХ, МАМА

THE SIGNIFICANCE OF THE CHARIOT WITH KRISHNA AND ARJUNA

FEBRUARY 9, 2014 | CHANDRU GIDWANI

https://chandrugidwani.wordpress.com/2014/02/09/the-significance-of-the-chariot-with-krishna-and-arjuna/

ИЗЛЕЗЕ НОВА ЦЕННА КНИГА

Има автори, които често изумяват читателите си с всяка поредна своя творба. Такъв човек е проф. Асен Чилингиров. На него дължим много от истинските си знания за нашата история. Повечето сънародници са запознати с откритията на родолюбивия изследовател, поднесени в “Готи и Гети”, “Вулканите, наводненията, археологията, политиката”,” Българската Църква”, а и още много други хубави книги.

Една от най-ценните вече се появи на страницата otizora.com. Проф. Чилингиров дава възможност на читателите си да се запознаят с електронния вариант на най-новата му работа „Апостол Павел, Филипи и Филипопол“. Вече няколко хиляди сънародника са свалили файла и са се запознали с интересната творба на нашия учен.

http://www.otizvora.com/files2015/tschilingirov//atch-ap-pavel-philippi-i-philippopol.pdf

Книгата е важна не само заради интересната информация, има и друго – обяснен е добре механизмът на измамите и фалшификациите повлияли съзнанието на милиони хора. В момента, в който човек осъзнае, че е бил подведен от хитро конструирани химери, ще придобие известен имунитет към нови измами. Ще знае как да проверява, на какво да се доверява, как да търси истината.

Когато за първи път се запознах с проучванията на проф. Чилингиров засягащи мисията на Апостол Павел в Европа, останах силно озадачен. Аз съм вярващ човек и се уповавам на църковните писания засягащи деянията на Апостолите. Никога не съм се съмнявал във верността и точността на тази църковна история.

Фактите обаче са неумолими и няма как да се заобиколят. Научавайки доста нови и непознати до този момент подробности, нямаше как да не приема твърденията на проф. Чилингров засягащи локацията на първия европейски град, в който Апостол Павел създава християнска общност. От една страна бях объркан поради неточността на църковната история, от друга бях горд, че точно родният ми град носещ старо име Филипопол е родното място на европейското християнство.

Все пак, няма как да почива на случайност това, че владиката на Филипопол (Пловдив) е споменат в поланието на Апостол Павел до римляните. Няма как да е случайно и това, че Теофилакт Охридски казва следното: “Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва [апостол Павел]? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който е покрайнина на това, което днес се нарича България.”

Cъбирайки и сглобявайки фрагменти от непозната на повечето хора информация, проф. Чилингиров съумява да създаде уникално четиво. То е ценно не само за християните, но и за всички родолюбци търсещи истинската история на българския народ.

Mежду 20 и 25 януари излиза и печатното издание на „Апостол Павел, Филипи и Филипопол“. Tворбата на проф. Чилингиров се предлага в "Български Книжици", ул. Аксаков 10, София. Има възможност е да се поръча онлайн http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50716

ПРОИЗХОДЪТ НА ВУЛФИЛА – СЪЗДАТЕЛЯТ НА “БИБЛИЯ ГЕТИКА”

Понастоящем, в обществото ни има поддържници на две напълно различни теории засягащи произхода на народа ни. Една група хора вярват, че старите българи са дошли от Азия. Други смятат, че предците ни са местни хора, които римляни и гърци са наричали с името траки. Двата лагера не могат да постигнат консенсус относно характера на езика, културата, а и антропологичния тип на народа, от чиито среди произлизат князете Кроват, Аспарух, Тервел и др.

Няма съгласие и по друг въпрос - каква е етническата принадлежност на готите, които обитават региона на Никюп – старият Никополис ад Иструм и, за които през IV век, владиката им Вулфила (или по-точно Урфил както установява проф. Чилингиров) прави превод на библията.

Сънародниците ни заставащи на страната на казионните учени, заемат страната и на германската историческа школа, според чиито представители, обитаващите по време на Античността земите ни готи, са германи, а името на техният владика Урфил (Вулфила) означава вълче. За да се стигне до тези твърдения, са премълчани много важни факти, а други ценни сведения са чудовищно преиначени.

Вулфила проповядва на готите -Bischop Ulfilas explains the Gospels to the Goths - artwork: unknown; file: James Steakley - German history book

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg/800px-Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg

Реално няма никакви данни, които да позволят да се предположи, че Урфил (Вулфила) е говорил германски език. Няма също никакво доказателство, че речта на така наречените Gothi Minores – малки готи е била германска. 

Благодарение на Йордан знаем не само, че въпросните малки готи са потомци са споменатите от Херодот гети, но и, че по време на късната Античност (550-та година), те са огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus.” (Jord.267).

http://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

Тъй като няма никакни сведения някой да е изтребил напълно този огромен народ в периода 550-та -680-та година, то ние българите имаме пълното право да приемем, че готите, за които е преведена библията през IV век, са станали част от българския народ. В такъв случай, тяхната истинска история, а и произхода на владиката им Урфил (Вулфила) са от интерес за нас.

Нека се абстрахираме и приемем за момент, че не знаем нищо за произхода на готите живели на Балканите. Ясно е едно обаче – тези хора са обитавали земите ни поне 800 години. Знаем, че бащата на роденият през II век Максимин Тракиец е гот, а за проповеди на готски език в църквите в Томи Добруджа споменава живелият през IX век Валафрид Страбон. Тези важни подобности са забелязани от Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и др.

За период от 800 години, германските топоними от традиционните земи на готите трябва да са хиляди, дори десетки хиляди. Уви, реалността показва, че няма нито един.

От II до IX век няма нито един автор, който да е регистрирал поне един германски топоним, или хидроним в земите на Gothi Minores – малките готи. Също така няма нито един артефакт, върху който да се виждат скандинавски руни. Няма намерена керамика, чиито прототип да е от земите на Скандинавия. Няма намерен меч, връх на копие, стрела, умбо на щит и т.н., чиито прототип да е от територията на Северна Европа.

От друга страна, голям брой стари автори пишат за това, че готи и гети, т.е. траки са едни и същи хора. За това свидетелстват Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др.

И забележете –  нито един летописец от времето на Античността не изказва твърдение, че готите са роднини на франки, алемани, свеви, сакси, хавки или други хора от групата на германските народи.

От изключително голяма важност е и факта, че готите са изобразявани като траки, това може да се види съвсем ясно от изображенията по саркофага на император Клавдий Готски.

Relief panel of the Great Ludovisi sarcophagus - Unknown   - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8a/Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Изглежда, че повечето учени не са обърнали внимание на още една важна подробност, която срещаме в описанието на живота на Максимин Тракиец. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин чийто баща е гот е владеел латинския зле и се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…”- Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Запознавайки се с посочената тук информация, на всеки прогресивен и интелигентен човек ще стане ясно, че готите действително са тракийския народ гети, а не някакви дошли от Скандинавия германи. Вече са проведени няколко генетични проучвания на българския народ. За ярка разлика между населението на Северна и Южна България не може да се говори. Не може да се говори и за родство с който и да било германски народ. Какво да се добави повече?

Нека видим сега какво се знае и за Урфил (Вулфила). Той не е гот, по този въпрос спор не може да има, защото неговият съвременник и сънародник Филосторгий дава доста точни данни за живота на владиката на гетите наречени по-късно готи. И двамата духовници са родени в Кападокия (регион в Мала Азия, днешна Турция), като Урфил е по-възрастен от Филосторгий.

                                   Карта на Кападокия – автор Caliniuc https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/Asia_Minor_in_the_Greco-Roman_period_-_general_map_-_regions_and_main_settlements.jpg

Последният разказва, че по време на императорите Валериан (250-260 г.) и Галиен (260-268 г.), живеещите на север от Истър Дунав скитски народи познати в миналото като гети, а после и като готи, нахлули във владяната от Рим територия, като някои дори се прехвърлили в Азия и нападнали Галия и Кападокия. Там те пленили много хора, част от които били духовни лица. После готите се завърнали в земите си вземайки със себе си 436 кападокийци, сред които били и родителите на Урфил:

“He also says that Urphilas brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths. And he asserts that this race of men were brought over to the faith of Christ in the following manner. While Valerian and Gallienus were administering the empire, a large multitude of Scythians, who lived north of the Ister, made an incursion into the Roman territory, and laid waste a great part of. Europe by their predatory excursions and afterwards having crossed over into Asia, invaded Cappadocia and Galatia. Here they took a large quantity of prisoners, among whom were not a few ecclesiastics; and they returned to their own country laden with spoils and booty. These pious captives, by their intercourse with the barbarians, brought over a great number of the latter to the true faith, and persuaded them to embrace the Christian religion in the place of heathen superstitions. Of the number of these 436 captives were the ancestors of Urphilas himself, who were of Cappadocian descent, deriving their origin from a village called Sadagolthina, near time city of Parnassus.” – Philost.II.5

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Именно, благодарение на тези кападокийци, от които произлиза Урфил (Вулфила) в края на III век се започва християнизирането на гетите (готите) обитаващи земите на север от река Дунав.

Това обаче не става нито бързо, нито пък без конфликти, както може да се очаква при налагането на нова религия. Филосторгий обяснява, че Урфил (Вулфила) е довел на римска територия гети (готи), защото в старите им земи, на север от Дунава, те са преследвани заради християнската си вяра: “He also says that Urphilas  brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion.” – Philost.II.5

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Нека видим какво сме научили до този момент:

1.Истинското име на владиката на гетите наречени още готи е Урфил, доста по-късно, автори, които не са го познавали, са записали името му като Вулфила.

2.Урфил (Вулфила) е кападокиец и няма дори капка германска кръв във вените си.

3.Родителите на Урфил (Вулфила) са християни, те не са се отказали от вярата си и в никакъв случай не биха кръстили детето си с име, което принадлежи на чужд народ.

4.Речта на готите на Урфил (Вулфила) в никакъв случай не е била германска понеже няма никакви следи от германски език в топонимите и хидронимите в земите ни.

5.За езика говорен от Максимин - синът на гота Меч, се казва, че е тракийски.

Сега остава да установим три изключително важни неща:

 - що за народ са кападокийците?

 - какъв език са говорили?

-  защо гетите, които не търгуват с роби, рискуват измъкването си от територията на Римската Империя, с вземането на голям брой кападокийци със себе си?

Кападокия е голяма област, която без съмнение е обитавана от хора от различен произход. Някои от тях са наричани бели сирийци, навярно, за да бъдат отличени от друго население с по-тъмна пигментация на кожата. Според живелият по време на Античността Изидор Севилиски, кападокийците са потомци на библейския Мешех:

“Meshech, from whom came the Cappadocians; hence to this day a city in their territory is called Mazaca.”

https://sfponline.org/Uploads/2002/st%20isidore%20in%20english.pdf

В Историята на Спиридон Габовски също се твърди, че кападокийците произлизат от Мосох (Мешех), същия призход делят илирийците, мизите и останалите славянски народи: “Мосох, от сего каппадокы, мисены, iллирийцы, еще же всему славянкскому языку...“  - История во кратце...с.7 

http://www.rodopskistarini.com/2011/10/1792.html

Въпреки, че Спиидон Габровски споменава за общия произход на кападокийци и мизи (наречени по-късно българи), думите на старите автори не бива да се приемат безкритично. За наше щастие, в ново време са се намерили специалисти, които да проучат неудобният за мнозина произход на кападокийците, от които произлиза Урфил.

Ценно сведение за кападокийците говорещи индоевропейски език (явно белите сирийци на Страбон), получаваме от Франк Тpомбли. Според този способен изследовател, кападокийският език е бил близко сроден на фригийския и ликаонския. – (Trombley, Hellenic Religion and Christianization: C. 370-529, 2001, c.120).

Всъщност, като имаме предвид, че по време на Античността Кападокия е обитавана от траките халиби и мосинойки, може ли изобщо да съществуват някакви съмнения относно произхода на кападокийците имащи по-светла кожа от тази на останалото население на страната?

Виждането, че речта кападокийците е тракийска, се потвърждава от успоредиците от тракийската и кападокийската ономастика. Родното място на Урфил е наречено Сада голтина – Phil.II.5. Друго кападокийско селище с подобно име е Сада кора, за него знаем от Страбон – ХIV.2.29.  В Тракия пък срещаме топонима Садаме, споменат е в Антониновия пътеводител. Присъстващият в тракийската и кападокийска реч елемент сада може да се обясни със стблг. садъ-градина. Същият елемент присъства и в името на българското село Садово. Всъщност това име е доста разпространено, село Садово има в Пловдивска, Варненска, Благоевградска и Бургаска област.

Кападокийският елемент - голтина може да се съпостави на тракийските топоними Голое и Галтис.Обяснение можем да получим със срблг. голоть-скреж, слана, замръзнало. Родното място на Урфил (Вулфила) Сада голтина притежава значение заскрежена градина.

Самото име на Кападокия има паралели в тракийската ономастика, а и е лесно обяснимо на български език. В своята Естествена История, римският автор споменава, че названието си Кападокия дължи на река Кападокс- Plin.H.N.VIII.iii.9. Частицата капа намираме в топоними като Капи стурия, Капи дава, Капора, а обяснението идва от стблг. каплѭ, капати-капя, падам на капки.

Важна подробност е и това, че на територията на България течат Капещица, Капачовец, Капешец, Капишец, Каплец, да не забравяме и притока на Вардар, а именно Капот.

Ако приемем, че готите са гети, а и, че кападокийците са траки, лесно ще обясним защо родителите на Урфил са отведени отвъд Дунава.

Дедите ни са били не само силни, но и своболюбиви хора, обичащи Родината и събратята си с цялата си душа и сърце. Римляните завладяват Южна Тракия през I век, а част от Северна Тракия през II век. Останалите на свобода наши деди живеещи на север от Дунава и Черно море, никога не се примиряват с присъствието на окупаторите.

Първото мащабно антиримско въстание е това от 168-170 година, то съвпада с нулевата година от “Именника на Българските Князе”. В средата на III век, дедите ни организират още един поход срещу римляните, като този път са атакувани не само римските легиони в Тракия, но и тези в Мала Азия, Кападокия, която също е обитавана от траки. Жертвите, които Рим дава са многобройни, а унижението е неописуемо.

Понеже бунтовниците са се страхували, че римляните ще изкарат яда си на тракийското население от Кападокия, те вземат със себе си голяма част от своите събратя. По същият начин, по-късно действа и княз Крум преселвайки хора от Южна Тракия на север от Стара Планина – не да ги зароби, или да ги заколи далеч от родните им места, а да ги спаси от гнева на римляните (византийците).

Ето как следвайки фактите можем лесно да обясним “странното” действие на готите, които се излагат на голям риск забавяйки оттеглянето си на север от Дунава понеже вземат със себе си много кападокийци, от чиито среди произлиза Урфил (Вулфила).

Bcъщност няма нищо странно, нелогично и фрапиращо, нали? Неслучайно ние българите притежаваме поговорка – Брат брата си не храни, ала си го брани. Макар да са живели в различни места, дедите ни са мислели едни за други и са се подкрепяли когато е било възможно и както е било възможно.Това им е помогнало не само да оцелеят по време на чуждото господство,но и с обединени сили да прогонят окупаторите от земята ни. 

Това е урок, който трябва да научим, а и да приложим на практика, ако не искаме историята на народа ни, започнала на Балканите преди хиляди години, да завърши през  XXI век.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8