КАК АСПАРУХ ПОБЕДИ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ?

Твърде често моите противници ме укоряват, че не разглеждам критично сведенията на старите автори. От друга страна обаче, опонентите ми приемат безпроблемно данните на явно пристрастните и изпитващи омраза към българите летописци. Като пример може да се даде Теофан Изповеник, който нарича дедите ни “мръсен и нечист народ”. Съвсем ясно е, че този човек е мотивиран да обрисува дедите ни с черни краски.  Въпреки това, Теофан и неговият съвременник Никифор се ползват като основни извори.

Благодарение на писанията на тези хора е създадена теорията за възникването на Дунавска България в края на VII век. На ученици и студенти се преподава, че бягайки от хазарите, Аспарух се установява в Онгъла (Бесарабия). Не дълго след това, срещу българските бегълци потегля армията на Римската Империя. Като по някакво чудо войската на император Константин Погонат е разбита, а той е принуден да плаща данък на народа, който едва се е спасил от хазарите.

Поне за мен това са пълни глупости. Удивен съм как толкова дълго време нашите изследователи не са се замислили относно несъстоятелността на вплетените в теория сведения. Нека да приемем за момент, че хазарите са нападнали дедите ни и, че те са се оказали по-слаби и са побегнали. 

Когато някой е принуден да напусне земите си бързо, той взема само най-ценното със себе си. Това е семейството, а също и част от покъщнината. Добитъкът, зърното, запаси от метали няма как да се вземат защото ще забавят бягството.

Да обаче, един беден и изтерзан народ няма как да събере сили и средства да се опълчи на най-силната за времето си армия – римската. Войната е скъпо занимание и се подготвя дълго време. Ако хазарите са нападали от изток, то поне половината от българските мъже са се занимавали със защитата на източната граница. 

Останалите бойци на Аспарух  са били не само заети с отблъскване на римските войски, но и с пазене на западната граница от аварите. Какво се получава обаче – дедите ни не само смачкват легионите на Константинопол, но принуждават империята да им плаща данък. След битката при Онгъла Аспарух разширява своето влияние чак до Стара Планина. 

Как ли е станало това чудо?

Още по времето на Юстиниан Велики (VI век) се започва масово укрепване на Балканите. Тук са изградени шест пъти повече крепости отколкото в цялата азиатска област на Римската Империя (F.Curta, The Making of Slavs). 

Тези крепости са отбранявани от професионални войници. Снабдяването на гарнизоните с оръжие и храна е било на ниво. И все пак "изплашеният" от хазарите Аспарух, успява не само да разбие Константин Погонат, но също да му отнеме областта Мизия и да го накара да плаща данък.

Нещо не е наред в тази история. Всъщност нищо не й е наред, странно е, че тя е приета за чиста монета и дълги години на нас ни се внушава, че това е истината за основаването на държавата ни. Явно истината не е била удобна за определен кръг от хора и е изкривена ужасно.

Ето как аз виждам нещата. Аспарух не е бягал от никого. През втората половина на VII век, този наш благородник е властвал над огромна територия – от Крим до Западните Карпати. 

От незапомнени времена този регион е обитаван от различни тракийски племена. Става дума за клонове на беси, гети, тирагети, тисагети, костобоки, саи и разбира се мизи, които биват отъждестяввани с българите в продължение на около 1100 години.

По времето на император Клавдий, Тракия е превърната в римска провинция. През II век император Траян успява да покори част от земите на северните траки. Само след около 50-60 години обаче траките не само преминават Дунава и наказват римските колонисти в Тракия, но стигат чак до Термополите в Гърция. 

По-късно, по времето на Аврелиан -271 г. всички римляни са изритани от Траянова Дакия. С това опитите за освобождаване на тракийските земи на юг от Дунава не престават.  Походи има през 378г., 390 г., 494 г., 505г., 559 г... 

В някои случаи, в бойните действия участват и подтиснатите от Рим траки. Благодарение на тях дошлите от север техни братя успяват да достигнат до Контантинопол и Херсонес, а даже и Мала Азия.

До пълна победа обаче не се стига защото не е имало пълно обединение на тракийските племена. Аспарух прави нещо по-различно. Преди да се изправи срещу Рим, той сключва съюз със своите роднини. По този начин не само събира внушителна армия, но печели и подкрепата на подтиснатите траки на юг от река Дунав. Виждайки, че бойците на Аспарух превъзхождат римските легиони, селското население на Тракия дава охотно своята подкрепа.

Подкрепа е дошла и от друго място - самата византийска (римска) армия. Тя не е била съставена само от гърци както повечето хора си мислят. В легионите са влизали арменци, келти, исаврийци, германи и не на последно място траки. Да не забравяме, че най-способните римски военоначалници от Късната Античност са родените в земите ни Велизарий, Аеций, Виталиан.

Разбира се траките в римските легиони са били подчинени на Римската Империя и са й служели, независимо дали това им е харесвало, или не. Някои като Виталиан са се вдигали на бунт и са предвождали смело своите сънародници. Други като Хилбудий са били предани на окупаторите.

В краят на VII век се случва нещо уникално. Мъдрият владетел Аспарух успява да обедини всички свободни траки. Тогава тези наши деди, които са служели на Рим, но тайно са мечтали за независимост, са осъзнали, че ако подкрепят своите идващи от север братя, ще могат да живеят в свободна държава. 

Напълно е възможно Константин Погонат да е избягал преди битката след като е разбрал, че най-способните му легионери са преминали на страната на освободителите. В такъв случай той не е имал дори и най-малкия шанс да победи.

Именно подкрепата на тракийското селско население и на траките от римските легиони дава възможност на Аспарух да заздрави своята позиция и даже да постави на Погонат неизгодни за империята мирни условия. 

Разбира се императорът не е бил доволен от договора. Опитвайки се да отслаби обединената държава, той плащат на хазарите да нападнат България от изток, като се е надявал дедите ни да отделят голяма част от войската си за защита на отвъддунавските владения. По този начин би било по-лесно за имперската войска да нахлуе в Тракия и да отвоюва старите територии.

Платени и подбудени от Погонат, хазарите наистина завладяват част от източните ни владения, но по-на запад от Днепър не успяват да дойдат. Дедите ни губят Крим, но печелят най-старата си земя, в която има много повече българи, отколкото в Приазовието. 

Това, че хазарите нападат страната ни чак след обединението на България е засвидетелствано и от факта, че Аспарух загива в битка с тези хора край река Днепър след обединението на земите ни. До село Вознесенска, Украйна се намира гробa на този велик българин.

Фактът, че България остава стабилна държава и след Аспарух показва, че няма новодошъл народ, а е настъпило едно дългоочаквано обединение. Годината 681 се определя като начало на държавата ни, но в Именникът на Българските Владетели се казва, че преди Аспарух са властвали други петима князе на север от река Дунав. Обърнете внимание – на север от Дунав, а не на изток от Черно Море.

Приазовието е било само периферия на държавата ни. Дедите ни са владели земи в териториите на Румъния, Унгария, Украйна. Наша, но окупирана от Рим е била и Тракия. След краят на VII век това се променя – тази територия е отново цяла след вековна борба за свобода.

Това е изпълнило със страх душите на хората подвизаващи се на престола в Константинопол. Те са знаели, че е само въпрос на време когато дедите ни са щели да потеглят още по- на юг, за да си възвърнат Константинопол, а и други земи. Не случайно погледът на старите българи е постоянно отправен към юг. Знаели са, че, ако не успеят да освободят навреме своите събратя в Тесалия, Пелопонес и т.н. римляните са щели да разселят и претопят тези хора.

За жалост се получава точно това. Траките в границите на ИРИ често биват депортирани в Мала Азия, или избивани безжалостно. Между тях се сее изкуствено вражда, създават се лъжи за произхода им*. Княз Крум, а и други наши владетели успяват да спасят част от това изпаднало в неволя тракийско население, като при походите си на го преселвали на север – при своите.

Тези спасителни операции обаче са тълкувани като масови отвличания. Това не е единствената лъжа на имперските летописци разбира се. За да придадат сила и правдивост на своите претенции за нашите земи, южните ни съседи създават измислицата за българското нашествие, а де факто деянието на Аспарух не е нахлуване в нова земя, а освобождаване на Родината от страшен поробител и подтисник.

Ако Аспарух бе представител на нов народ, то името му нямаше да е тракийско. Аспа е тракийска дума за кон. Срещаме я не къде да е, а в Ут Аспиос - епитет на Тракийския конник (Вл. Георгиев). Почти хилядолетие преди Аспарух в Добруджа са царствали царе с подобни имена. Става дума за Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и живелият в Късната Античност военоначалник Аспар, който е гет, т.е. тракиец според Йордан. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

                          монета на царувалият в Добруджа преди около 2300 г. цар Адр-аспос 

С идването на княз Аспарух не настъпва съществена промяна в топонимията. Тракийските бара, балта, река, бурдо, стоб, полт, ила, не са нищо друго освен българските бара, блато, река, брод, стобор, плотъ-ограда, илъ-кал, глина...

Няма промяна и в начина на строеж на крепости. Старите българи градят с квадри, но този метод е познат на траките поне от IV век преди Христа. (Китов, Агре, Въведение в Тракийската Археология). През Ранното Средновекoвие в земите ни най-популярните жилища са землянката и полуземлянката. В такива жилища обаче живеят и траките. За дедите ни е известно, че съхраняват зърното си в ями. Точно така правят и траките.

В старобългарските погребения на благородници е жертван кон. Същият ритуал се наблюдава и при траките. Всеки е чувал за това как княз Крум е направил ритуална чаша от черепа на Никифор. На малцина обаче е известно, че това е тракийски обичай описан от Флор в книгата му Тракийската Война. Друг особен обичай на старите българи е изкуствената черепна деформация. Тя не е въведена в земите ни чак през Ранното Средновековие, а е позната още от Каменната ера.

Имайки предвид всички тези данни, ние не трябва да се учудваме, че в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките от различни автори. Св. Йероним, Л. Дякон, М.Аталиат, М.Гавала, Н.Грегора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Л. Халкондил, Й. Цеца, Й. Геометър и др. поставят равенство между българи и траки.

Ето каква е истината за “идването” на Аспарух. То не е завоюване на нова земя от един отчаян и изтерзан народ, а дръзко освобождение на Родината от чужди подтисници. Има какво да научим от тази история. 

Побеждават не най-силните, най- войнствените, не най-мъжествените, а тези, които са в състояние да оставят настрана различията си и да се обединят за общото благо.

Както по времето на Аспарух, така и днес ние сме на кръстопът. Както тогава, така и днес разковничето е същото – обединение. Не можем да чакаме дълго, кръвта на България изтича. Трябва да се действа докато имаме сили. Трябва да спрем изкуственото противопоставяне подклаждано от враговете ни и да спасим бъдещето си, не само нашето, но и това на децата ни. Те заслужават един по-добър живот.

От нашите действия зависи дали ще сме благославяни, или проклинати от младото поколение. Все още имаме избор и все още е възможно да създадем една нова, чиста и свята република. Такава, за каквато мечтаеше Левски. Такава, каквато ще е майка, а не мащеха на българите.

Пояснения:

*Хората, които Римската Империя отвлича от Тракия и откарва в Мала Азия са наречени в летописите славяни. Те обаче не са деди на словени, словаци, чехи и поляци, а са траки – местен народ. С тези траки техният роднина Аспарух сключва договор, обединение и така успява да се сдобие с огромна войска....

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка  Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

ЕДНА ПРЕКРАСНА НОВИНА!

Често съм се питал – какво е нужно, за да оцелее даден народ? Какво го погубва и какво му вдъхва нов живот ? Богатството и славата са преходни, владенето на огромна територия също не е гаранция против падение. Има и други неща обаче, те не са материални и поради това не могат да бъдат унищожени. Става дума за духът на хората, за тяхната воля и упоритост, за търсенето на истината и нейното отстояване.

България е държава, която е благословена с будители. Колкото и черно да е било небето надвесено над нас, винаги са се намирали родолюбци, които са грабвали главнята на просветата и са показвали пътя. Днес също е така, не един и двама будни българи са се заели да убедят своя народ, че заслужава да е горд и трябва да отстоява своето, да води борбата без страх, защото в нашите вени тече кръвта на герои, на първите царе, на тези създали най-раннато човеколюбива доктрина...Ние не сме случайни хора, а тези, с които историята започна.

Като един от най-изявените будители аз считам проф. д-р Асен Чилингиров. Той е известен най-вече с революционните си книги за гетите – най-смелият и същевременно най-праведният тракийски народ. Повечето от нас са се запознали с  различните издания на “Готи и Гети”. Там е обяснено на достъпен език каква е етническата принадлежност на готите, за кого Урфил (Вулфила) превежда библията и ред други важни неща. Лично на мен тези изследвания са ми помогнали много в проучванията ми на тракийската история.

Радостен факт е това, че д-р Чилингиров продължава своята дейност. Наскоро той успя да завърши поредната своя работа в защита на истината. Българските читатели ще имат щастието да се запознаят със “Софийската Света София и Нейните Изследвания”. В тази прекрасна книга са представени ценни сведения за важния архитектурен паметник, за проучванията на различни учени и за ранното християнство по нашите земи. Творбата е богата на илюстративен материал, който спокойно може да се нарече уникален.

Имам честта да ви представя увода на поредният шедьовър на един истински родолюбец – проф. д-р Асен Чилингиров.

АСЕН

ЧИЛИНГИРОВ

СОФИЙСКАТА

„СВЕТА СОФИЯ“

И НЕЙНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Стогодишният юбилей на първите научни изследвания върху Софийската „Света София“ на Богдан Филов и излизането на неговата монография за църквата, както и неотдавна завършилият пореден етап от нейните изследвания и възстановяването ѝ, при­ключил с откриването на музея във и под църковната сграда, на­лагат равносметка на тези, продължаващи вече цяло столетия из­следвания. Но те засягат не само архитектурата на този паметник, а също така неговата история и предистория от първите векове на християнството чак до последните дни на нашето съвремие, както и неговата украса – или поне това, което е стигнало от нея до нас. 

На най-важната част от тази украса, подовите мозайки в сградите, предшествали сегашната, е посветен значителен брой мои публикации, представени от 1989 до 2011 г., последната от които във вид на монография, излязла от печат преди две години и публикувана малко след това в интер­нет. В настоящата монография се разглеждат предимно въпроси­те, свързани с историята и архитектурата на паметника, а също така и неговите връзки с другите паметници на византийската и на българската средновековна ар­хитектура. Но се прави и рекапитулация на сведенията от археологическите изследвания в църк­вата и в античния дохристиянски некропол около нея.

Богатият фактически материал, получен от раз­копките по целия ареал на античния некропол, включително под самата църковна сграда, показва твърде точно неговите хронологични и топографски граници. Въпреки това, много от тълкуванията на този фактически материал са правени напъл­но произволно и нямат ни­що общо с действителността, като съз­дават погрешен образ на ху­дожествения и архитектурен паметник, налагайки на обществеността невярна представа както за него, та­ка и изобщо за българската история и нейния принос в културна­та съкровищница на човечеството. 

А тъкмо изследванията върху този паметник показват неговите най-характерни черти, свързани не с византийската православна традиция, а с раннохристиянската ду­ховна и художествена традиция в нашата родина, като продължение на тази традиция, зародена още през първите хилядолетия на човешката цивилизация. Че и тогава, преди много столетия и хи­лядолетия, един от главните отличителни белези на тази цивилизация не е бил принципът за мирно съвместно съ­ществуване на различните етнически, религиозни и културни об­щности, показва сложната и изпълнена с борби между разни верски общества история на софийската църква – но тези борби показват и централ­ната роля, която нашата столица играе през цялата раннохристиянска епоха още от първите вселенски църковни събори, а и след нея като един от главните християнски църковни центрове в следюстиниа­новата епоха и дори в рамките на Първата българ­ска държава, когато за известно време е седалище на българския патриарх.

Болшинството историци и богослови привеждат патроната на Софийската „Света София“ като едно от главните и безспорни доказателства за принад­лежността ѝ към византийската право­славна традиция. А тъкмо патронатът на Божествената Мъдрост е заложен в основата на конфликта между двете идейни течения в ранното християнство, за който ние сме осведомени във всички подробности от писмените исторически извори. 

И той е свързан с първата християнска църква, посветена на Божествената Мъдрост – замислената и проектирана от Константин Велики, но построена от неговия наследник на престола Констанций ІІ църк­ва в столицата на Източната римска империя. Тя е осветена в 360 г. от арианския епископ на Константинопол Евдоксий Антиохийски и е най-голямата църква в столицата на Източната римска империя, а от последните десетилетия на ІV век става прицелна точка за нападенията на войнстващите православни монаси. 

След разрушаването ѝ през V век е наново построена от Теодосий ІІ (408–450); отново опожарена в 518 г., тя е възстановена от Юстиниан по поръка на вуйчо му, Юстин І, а след поредното нейно разрушаване през 532 г. по време на въстанието Ника Юстиниан прекратява борбите между двете враждуващи помежду си течения в ранното християнство, като обявава и двете за православни. На мястото на разрушената по време на въстанието църква той пострроява следващата и последна едноименна църква, като я провъзгласява за символ на православието. 

Сега ние вече сме в състояние да проследим в неотдавна откритите текстове на пър­вите християни и пред­историята на този патронат, стигаща назад до първия век на нашата ера, а също и него­вата връзка с другите дохристиянски духовни общества в Древ­ния из­ток. 

И знаем, че този патронат на софийската църква не е резултат на византийски влияния, а про­дължава раннохристиянската традиция в нашите земи. Той е присъщ за главните цър­ковни сгради между „седемте храма, с които българският владе­тел Борис опасал като с пояс страната си“ – но и за голям брой едноименни епископски и митрополитски църкви под върховенството на българската патриаршия/архиепископия, пръс­на­ти по це­лия Балкан­ски полуостров и дори далеч от него, чак до Новгород и Киев.

Берлин, 2 VІІІ 2013

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ ТРАКИТЕ ?

Всеки народ има свои отличителни черти. Става дума за телосложение, цвят на кожа, коса и очи. Могат да се добавят също начина на обличане, прически и т.н. Не са за пренебрегване нравите, вкуса и обичаите...

Благодарение на исторически свидетелства, фрески, статуи и каменни фризове ние притежаваме доста данни за външния вид на траките. Стари автори като Тит Ливий, Плутарх, Ариан и др. определят дедите ни като едри, силни и мъжствени хорао бичащи свободата. Херодот нарича тракойското племе гети най-храбрите, но същевременно и най-праведните. 

Най-стария автор дал описание на дедите ни е Омир. В неговите очи тракиеца Резос е божествена фигура. Автора на “Илиада” пише и за други траки. Когато разказва за смърта на Пейрой Омир казва нещо интересно за неговите другари. За тях е употребен епитета ακροκομοι – имащи коса на темето...т.е. главата е била обръсната, като е оставен един кичур да расте свободно. За същата тази прическа Плутарх казва, че е типична за мизите (наречени в по-късни времена българи). Векове след Плутарх, един друг автор - Прокопий Цезарийски нарича тази прическа хунска мода...

Старите летописци понякога грешат, но Плутарх е казал истината. На фризове от Луксор (Египет) са изобразени хетите от битката при Кадеш, а също и техните съюзници – тракийските племена мизи и дардани. Бойците са с бръсната глава и кика.

Точно такава прическа е била типична и за голяма част от българите от дълбока древност поне до края на ХІХ, началото на ХХ-ти век. В “Именника на Българските князе” пише, че 515 г. преди Аспарух дедите ни имат царство на север от Дунава и са били с бръснати глави. Събрал сведения от народните предания, Николай Хайтов разказва за Ангел Войвода, че бръснел главата си и оставял кика (кичур коса). 

С подобни прически са и група българите от една картина на Николай Павлович.  По сведения на П. Берлиев и др. носене на кика се е практикувало до 30-те години на на ХХ-ти век в селата Войнягово и Дуванлий, Пловдивско. Краеведи от Бургаско и Странджалийско дават подобни сведения.

Разбира се бръсненето на главата и оставяне на кика не е било типично за цяла Тракия. Предците ни са обитавали огромна територия, естествено е да има различия в обичаите в различните крайща на страната. Освен това според Плутарх тази прическа е типична само за бойците, а не за цялото население. Стария автор твърди, че косата на абанти и мизи е остригана, за да не може противника да ги хване за перчема при ръкопашен бой...

Относно цвета на косата на дедите ни в далечното минало има различни сведения. Някои автори твърдят, че траките са рижи. Други казват, че са русокоси, а има и автори определящи косата на предците ни като кестенява. Благодарение на фреските от тракийските гробници ние разбираме, че свидетелствата от историческите извори са достоверни. По стените на Казанлъшката, Александровската и др. гробници са изобразени хора с рижа, руса, кестенява, а даже и черна коса.

Преобладаващи са индивидите с кафява коса, следвани са от чернокосите, русите и рижите. Същото съотношение се наблюдава и днес в България. Повечето наши сънародници са с кестенява коса, но се срещат и доста хора с черна. Имаме си и хора с руса и рижа коса. Това показва, че през последните 2000 години не се наблюдава сериозна промяна в етническата принадлежност на населението на земята ни.

                             http://dariknews.bg/uploads/news_images/200902/photo_big_329776.jpg

Разбира се само от цвета на косата не може да се отсъди за произхода на дадени хора. Трябва да се сравнят също данните от формата на черепа, типа телосложение, а и физическите качества. Тук отново идват на помощ изображенията от тракийските гробници, но също така и тези от каменни фризове, а дори и монети.От техния анализ става ясно, че траките са предимно със среден и къс череп, прав нос, високи скули. Точно това са характерните черти на днешните българи.

В сравнение с траките старите гърци изглеждат доста по-различно. Силно накъдрената коса и брада, свидетелстват за неевропейски, африкански произход. Нещо, което е подчертано многократно от Херодот, Страбон, Плиний и др. В африканския прозход на съседите ни обаче няма нищо срамно, не цвета на кожата, а действията на хората определят дали те са добри и благородни, или не.

                                                   изображение на старогръцки воин

Фреските, а и описанията на различни автори представят тракийските мъже като едри и широкоплещести. Изръжливостта на потомците на Арес е огромна, дори неестествена. Прокопий Цезарийски разказва за тракийски боец, в чиято глава се забива копие, но той пръдалжава да се бие....Макар днес спорта да не е на уважение у нас както бе в миналото, като цяло българите са с добро телосложение и лесно качват мускулна маса. Това безспорно е заложено в гените, които сме наследили от дедите си.

Съществуват данни и за тракийските жени. Тяхната красота е смайвала нашите южни съседи до такава степен, че те са считали тракийките за свърхестествени създания (музи, горски нимфи). На сравнително добре запазените фрески от Оструша могила, а и от Казанлъшката гробница са изобразени тракийки. Те имат правилни, изящни черти на лицето...както и днешните български жени.

                          http://www.picturesofbulgaria.com/photos/1129887903minus_00.jpg

Асклепиад разказва една интересна история, според която гърците от Лемност били така запленени от красотата на тракийките, че пренебрегнали и изоставили своите жени. Друга легенда за необичайната хубост на тракийките разказва Ариан. В своя работа той споменава нимфата Траке, която била в състояние да омагьоса всеки, или да излекува болен.

Важен аспект от външният вид на дадени хора са техните дрехи. Изследователи като Д.Агре и Г.Китов са установили, че носията на тракийските жени показва прилики с традиционната българска женска носия. Нейните корени се крият далеч във времето. Кройката е поне от Бронзовата епоха, а някои от орнаментите са от по-старата Каменна епоха. Украсата, а и кройката на дрехите на идолите от далечното минало прилича поразително на българската женска носия.

По оброчни плочки също има изображения на тракийки. Омъжените жени са със забрадка (това бе представяно като прабългарски етнически субстрат от някои учени като К.Колев). Типът лице е характерен за населението на България.

Това разбира се не бива да ни учудва. Две антропологически проучвания доказаха, че ние сме европейци и, че повечето от нас спадат към понтийския (черноморския) тип. Последваха две генетични изследвания, които дадоха повече подробности и показаха по-ясно тракийските корени на българския народ. Несъмнено ще излезат още много изследвания, които ще покажат на нас и на света истината за произхода ни.

Ние сме потомци на народа, който въведе организираното земеделие и скотовъдство в Европа. Ние сме потомци на хората, които построиха най-древните градове на нашия континент. Ние сме потомци на гениите, които сътвориха първата писменост в света. Дълъг е списъка с постиженията и заслугите на нашите предци. Дълъг е и списъка с престъпленията извършени спрямо тях. За разлика от шумери, хети, асирийци и др. ние сме оцелели, запазили сме се като народ въпреки ужасните преследвания и убийства, на които е бил подложен народа ни през последните 2000 години. Запазили сме културата, азбуката, езика и традициите си, чиито корени са покрити от мъглите на времето...

Това не е случайно, нищо на този свят не става случайно. Всеки народ има своя роля в историята. Едни причиняват злини, лъжат, убиват, грабят и мамят. Други като нас са вечните дарители...и подобно на титана Прометей стават изкупителна жертва за стореното добро. Песента на Българина все още не е изпята. Напротив, тепърва ще започне да изгрява нашата звезда. Пречистени от изпитанията, ние за пореден път ще покажем на Европа и света на какво са способни потомците на първите царе!

Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

2.Н.Колев,  Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

3.Strabo, Geography;

4.Herodotus, History;

5.Plutarch, Parallel lives;

6.Procopius of Caesarea, Historia Arcana;

7.T.Livy, History of Rome;

8. Homerus, Illiad;

9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В СТАРИТЕ ИЗВОРИ

Всеки народ има свой особен облик. Едни хора са храбри, силни, справедливи, други пък са коварни, слаби и лишени от мъжество. В продължение на дълги векове различни автори са давали своето мнение за качествата на нашия народ. Същото е направено и за гърците. Разгледаме ли древните извори ще установим, че за разлика от южните ни съседи, нашите предци са представени в доста по-добра светлина.

Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).

За коварството и безчестието на на гърците пише и Вергилий - “Timeo Danaos et dona ferentes” – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Тук става дума за постъпката на данаевите дъщери, които убиват своите мъже през първата брачна нощ. Гръцкото двуличие е забелязано и от Ювенал, който употребява следния израз – “Natio…comoeda est” – Това е народ на хитри преструвачи (A.N.Sherwin-White, Racial Prejudice in Imperial Rome, p.74).

Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Старият автор напомня на възгорделите  ce гърци, че" те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията"...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...

http://www.earlychristianwritings.com/text/tatian-address.html

Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба  (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Доста време след Юстиниан, един друг благородник – Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

Дори и главата на Римо-Католическата църква не се изказва ласкаво спрямо гърците предупреждавайки българският цар Борис I – “ И тъй, не следвай гърците защото те си служат винаги с лъжливи доказателства, винаги се занимават с коварни хитрости.“ (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.35-36).

Много преди папата, историкът Страбон  свидетелства за това, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и упадъка на морала -“Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов) 

http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

За моралните болести на гърците споменава и Марк Порций Катон - “The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...

Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...” 

http://internetbiblecollege.net/Lessons/Cato%20Predicted%20Greek%20Philosophy%20And%20Ethics%20Would%20Destroy%20Rome.pdf

На малцина е известно, че Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гъркът Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. 

Законодателят Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:)  Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, която не е нищо друго освен насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи. Сам Херодот признава, че гърците са запознали персите с педерастията – История, I-135 - …from the Hellenes to have commerce with boys.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1130.htm

Естесвено дедите ни са опознали гърците най-добре. Благодарение на вековната близост и общуване, предците ни са възникнали поговорките – “Дето грък стъпи, трева не никне”, “Грък лъже и за девет цигани”, “Грък лъже и сам си вяра не хваща”... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.69).

Някой може да възрази, че негативният облик на гърците може да е създаден от техните противници. Разбира се съперничеството може да стане причина да бъде очернено името на един народ. Ние обаче разполагаме с данни, че самите гърци се хвалят със своето коварство и подлост. Псевдомаврикий споделя следното – Добре е с измама, нападения и глад да се вреди на врага...Измамата често помага на войната... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.26).

Принцеса Ана Комнина разказва без капчица срам как баща й коварно заблудил богомилският лекар Василий. Поканил го в дворецът си под предлог, че желае да прегърне богомилството, но щом Василий идва, бива хвърлен в окови. По- късно е изгорен на клада заедно със своите съмишленици. Гъркинята описва със сатанинско задоволство пламъците на кладата, треперенето на жертвите и тяхната ужасна смърт (Л.Брокит, Богомилите от България и Босна, с. 49-52)...

Дедите ни също са проливали кръв, но при съвсем други обстоятелства. На бойното поле нашите предци са били впечатляваща сила. Не случайно Енодий ги нарича – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, то българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

Разбира се благородното поведение на нашите деди не е накарало всички гърци да кажат добри думи. Теофан нарича предците ни мръсен и нечист народ. Константин Багренородни използва определението – богоомразен народ. Георги Монах гледа на дедите ни като на надменни и дръзки хора...Друг гръцки автор най-нагло нарича българите неблагодарници понеже се дръзнали да нападнат тяхната земя в Тракия и Македония - (П.Ангелов, България и Българите...с.90-91). 

Омразата на южните ни съседи може да се обясни с едно изказване на Агатий Миринейски. Старият автор пише в една от работите си - Тези, които се сближават с нас и приличат на нас, ние сме свикнали да считаме за приятели и добри хора, а да се отчуждаваме и отвращаваме от тези, които ни превъзхождат.(П.Ангелов, България и Българите...с.129). 

Eто и обяснението за гръцката омраза към нас -както духовно, така и физически предците ни са превъзхождали гърците. Георги Акрополит описва българите като едри на ръст и добри на вид. Друг автор -Никита Хониат споделя за Иванко – Той беше висок на ръст, извънредно съобразителен и с голяма физическа сила. (П.Ангелов, България и Българите...с.61-62).  Разбира се не само българските мъже са впечатлявали с външният си вид. Красотата на българската жена е пословична... “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. (П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, с.183).

Друга причина за ненависта на южните ни съседи е това, че не са успели да ни асимилират, както са направили със стотици хиляди наши роднини в далечното минало.В древността цяла Гърция е била обитавана от дедите ни. Най-старите топоними и хидроними потвърждават това. Да не забравяме и историческите извори, поставящи траки и пелазги като изконно население на Гърция...

Апетитът на южните ни съседи за земя е бил ненаситен, но на територията на страната ни те срещат нещо уникално. Тук хората са корави и безстрашни. Тук е родината на богът на войната. Тук с малки изключения, населението не желае да приеме гръцкия език и упорито държи на своя. Гърците успяват да омаят западния свят, но не и българите. Като отмъщение за това южните ни съседи създават безброй лъжи за дедите ни. Изкарват ги чужд народ, за да оправдаят претенциите си за Тракия и Македония.

За жалост тези лъжи бяха повторени повече от 1000 пъти и доста им повярваха. Поради тези лъжи светът придоби грешна представа за произхода на нашия народ. Ако се знаеше, че ние сме най-старото балканско население, ако се знаеше, че ние сме разпространили искрата на познанието в Европа, то съдбата ни щеше да е друга...

Все още не е късно светът да научи истината. Все още не е късно България и българите да си получат заслужената слава. Хиляди години наред дарявахме различни народи с блага, редно е днес да получим нещо за заслугите си.

Използвана литература:

 http://ia700309.us.archive.org/12/items/bulgariaherpeopl00monr/bulgariaherpeopl00monr.pdf

http://www.in2greece.com/english/historymyth/history/ancient/harpalos.htm

http://elysiumgates.com/~helena/Economy.html

http://www.crystalinks.com/greekslavery.html

http://www.gutenberg.org/files/3176/3176-h/3176-h.htm

http://www.coinpeople.com/index.php?/topic/1950-the-crime-of-diogenes/

http://atschool.eduweb.co.uk/sirrobhitch.suffolk/Portland%20State%20University%20Greek%20Civilization%20Home%20Page%20v2/docs/1/kirsten.html

http://londinoupolis.blogspot.nl/2011/08/corruption-in-ancient-greece.html

Female slaves are described as being prohibited from keeping their children, and Infants born of master-servant liaisons were destroyed

http://www.fsmitha.com/h1/hell04b.htm

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pederasty_in_ancient_Greece