ДОБРА НОВИНА ЗА ТЪРСЕЩИТЕ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

В новата си книга, която се надявам да се появи скоро, съм подготвил много изненади. Не става дума за том III на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, а за междинна работа. На този момент не мога да споделя какво ще е заглавието, но и на това ще му дойде времето. Тракийски речник разбира се ще има, подготвени са 550 думи, които ще зарадват мнозина поради близостта си с българските думи.

 

Новата ми работа обаче засяга не толкова езика, а по-скоро непознатата история на траките. Немалко хора знаят, че по време на Бронзовата епоха, траките дардани и мизи (наречени по-късно българи) са съседи и съюзници на обитаващите Анатолия хети. По този въпрос е писано отдавна и учени като проф. Калин Порожанов и др. са дали хубава информация.

 

                                               Печат на хетския владетел Таркондемос (по Chipier, Perrot)

Има обаче и данни, на които нашите историци и траколози не са обърнали внимание, или поне не са успели да популяризират откритията си. Става дума за тракийското влияние над хетите. Зная, че за доста хора тема с подобно заглавие би предизвикала недоумение, а дори скептицизъм, но това е нормално. Новото винаги бива посрещано със съмнение, а в нашия случай се сблъскваме с още един проблем – недостатъчно добре проучената тракийска история.

 

Данни обаче има и то немалко. В новата си книга ще представя интересни подробности за тракийската богиня-майка Епта, за причината за присъствието ѝ в пантеона на хетите, но и този на митаните. Това е народът, от който произлиза египетската принцеса Нефертити, чието истинско име е Тадухепа и е свързано с тракийския теоним Епта, позната и като Хепат, Хебат и т.н.

 

Най-хубавото е, че новата информация е подкрепена и от проучвания на специалисти. Що се касае до тракийското влияние над хетите, ще посоча лингвистът Владимир Топоров, публикувал през 1977 г. един невероятно ценен материал за нашата история. Заглавието на труда е Хеттск. Puruliia, лат Parīlia, Palīlia и их Балканских изтоки (Хетският празник Пурулия, латинския Парилия, Палилия и техните балкански корени).

 

Хетски колесничари, или по-скоро служещи в хетската армия мизи (по Chipier, Perrot)

Историците знаят добре, че Пурулия е един от най-тачените празници на хетите, но името не може да бъде обяснено на хетски език. Същото важи и за римския Парилия, Палилия, чието название няма смисъл на латински език. Хетското и латинско название си приличат, обредите по време на празника си приличат, но тук вече поддръжниците на догмите хвърлят котва и не желаят да проследят логическия развой.

Не е тайна, че никога не е имало директен контакт между италийските народи и хетите. За да се наложи обред обаче е нужен не просто контакт, нужно е дългогодишно влияние, но според общоприетите теории хетите не са успели да установят свои колонии на Апенините, а пък римляните идват в Анатолия около хилядолетие след краха на Хетската империя.

 

На пръв поглед се сблъскваме със загадка, но ако следваме здравия разум, ще намерим бързо разрешение на проблема. Най-логичното обяснение е това, че както римляните, така и хетите са повлияни от едни и същи хора, които благодарение на по-високата си култура навремето са успели да наложат свои обичаи.  

 

Въз основа на информация от трудове на други учени, Владимир Топоров изказва твърдението, че както хетския Purulliia, така и римския Parelia, Palelia, поради това, че стоят изолирани и при двата народа, може да се заключи, че са заети от други хора и това са траките.

 

Несъмнено изводът е правилен, но идва и още един, доста по-интересен момент. След изброяването на тракийските думи, имена с корен *pur и със значения горя, паля, Топоров дава сравнение с българските думи запури, пърля и др. като добавя, че хет. purulliia означава огнен ритуал, празненство свързано с паленето на огън и разбира се дава като пример руските огнени празници, които са му по-добре познати.

 

Този извод руският лингвист прави през 1976 г., като трудът му бива публикуван през 1977 г. в “Балканский Лингвистический Сборник”. Няколко години по-рано, през 1972 г., нашият етнолог проф. Евгений Теодоров издава работата си “Тракийско наследство в българския фолклор”. След подробен анализ и позовавайки се на работи на други учени, Теодоров пише следното:

“…римският празник Палилия, честван от римляните на 21 април, е бил тракийски по произход, както може да се заключи от следното: 1. Съществуването на двете обозначения на празника (163) – Палилия и Парилия – говори за заемка на думата палилия, която по-късно подхвърлена в латинския език, по закона на дисимилацията се превръща в Парилия, която се и налага в по-голяма степен. 2. Божеството Палес, което е чествано на празника, вероятно е преминало в Рим от чужд култ. Иначе не би могло да се обясни, че представата за него е толкова смътна, че то бива считано “ту за бог, ту за богиня” (164), че е било познато в историческо време само по име, и то въз основа на самия празник (165), че е могло да се развие формата Парилия за обозначаване на празник в чест на Палес и, че “не може да се смята за задоволително нито едно от обясненията на името Палес чрез латинския език” (166). 3. Трудностите, които се явяват от това, че божеството “покровителства и пастирите и града” (167), възникват на римска почва и са обясними чрез тракийския култ на херос…”

 

Откритията на Теодоров и Топоров са важни за нас българите. Жалко е само, че и двама учени не са обърнали достатъчно внимание на още един аспект от областта на лингвистиката, който би им помогнал да засилят своята позиция. Става дума да общите за траки, хети и римляни топоними и хидроними. Пример може да се даде с Арина – име на селище в Тракия, сродно на друг тракийски топоним – Арне, а и на намиращата се в земите на хетите Арина, да не пропускаме намиращите се на Апенините Арна и Арнус.

 

В книгата си за тракийските езикови остатъци акад. Дечев изказва предположение, че трак. Арне е дублетна форма на трак. Арина, споменава виждането на Емил Форер, който тълкува хетското (лувийското според Форер) име Арина със санск. rinati – теча, тека, но и със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам. Така излиза, че не само името на хетския празник Пурулия може да се обясни с български думи, но същото важи и за важния за хетите град Арина. Обърнем ли поглед към римляните виждаме, че името на техния празник Парилия, Палилия също е тракийско и може да се обясни със стблг. палѭ – паля, а също и запури, пърля, като на всичко отгоре, латинските Арна, Арнус могат да се обяснят със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам.

 

Забележете връзката – необясними на хетски и латински имена на празници са обявени за тракийски по произход, а обяснението получаваме с помощта на старобългарския език. Това разбира се не е случайно и примерите не са един – два. В предстоящата да излезе книга са представени повече паралели, като са описани и повече общи за българи и хети, българи и римляни обичаи и ред други неща.

 

За мен е загадка защо нашите траколози не са използвали откритията на Владимир Топоров и Евгений Теодоров и не са ги популяризирали сред широката публика. Все пак не се касае за съмнителни спекулации, а за базирани на солидни аргументи изводи на радващи се на добро име учени. Загадка е и това – защо не е проучен добре въпроса около почитаната от траки и хети богиня Епта. Нейното присъствие в хетския пантеон е интересно, но култа ѝ при митаните е по-важен, не само поради връзката с Нефертити, не само поради връзката с новата религия, която Ехнатон се опитва да наложи в Египет, но и поради други неща.

 

Представеното в настоящето есе е само кратък фрагмент от това, което може да се очаква от предстоящата да излезе моя нова книга. Тя е пълна и с много други непознати за повечето хора факти, които ще изненадат приятно всеки родолюбив българин. Тези, които прочетат книгата вече няма да вярват на заблудата, че хората на княз Аспарух са се оформили като народ далеч от Балканите, а ще са уверени, че както Аспарух, така и поданиците му спадат към голямото тракийско семейство. Тези, които успеят да прочетат предстоящата да излезе работа ще се уверят и в това, че езика ни е много древен и се е оформил на Балканите, а не в Припятските блата, както твърдят повечето учени.

 

Сигурен съм, че ще има и недоволни хора. Това ще са тези, които упорито поддържат измислицата за номадския характер на ранносредновековните българи, измислицата за титлата кан и ред други вредни манипулации. Проблемът обаче не е мой, а на тези, които са избрали не да следват истината, а конформизма и така са застраховали заплата и топло местенце. Каквото и да прави човек, рано или късно последствията идват и всеки жъне това, което е посял.