БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?

Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.

Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)

В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева. 

Правилното, точното име на тракийския превод  би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.

Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.

Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.

Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original

https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG

Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :

“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:

“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,  who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели  двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.

Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници  това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).

Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.

Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.

Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.

Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I  век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.

В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.

В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.

В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството  бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.

С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:

“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.

Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.)  да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.

Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.

Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.

Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.

Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.

За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.

Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец,  чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.  

Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.

Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.

В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.

Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието,  не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *

Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.

Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно  време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.

Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.

При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“,  “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:

“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).

Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.

Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.

Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:

“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.

Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.

За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.

Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.

Каква е съдбата на гетската библия  е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.

Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той  нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.

Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ”  (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.

Използвана литература и пояснения:

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;

С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;

Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

 Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

Извори от интернет:

С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,

COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED

BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.

 London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019)  https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.

В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”

https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781

(1*) За играждането на текста има принос и А. Мошев

ЗАБЛУДАТА ЗА “ВАРВАРСКИТЕ” НАШЕСТВИЯ В ТРАКИЯ – КОИ СА ВСЪЩНОСТ “ВАРВАРИТЕ”?

Нашата история е една от най-богатата на митове, или по-точно на постулати. Става дума за недоказани твърдения, които обаче тихомълком биват прокарани, приети и ревностно защитавани все едно са основани на истини.След време, тези недоказани твърдения така се циментират в научните среди, че дори добросъвестни хора ги приемат за вярни.

Реално, никой, никога не е доказвал, че народа, над който властва Аспарух принадлежи на тюрко-алтайската или иранска етническа общност. Също така, никой, никога не е доказвал, че местното балканско население познато на римляните като траки е романизирано, изчезнало, или поне сериозно децимирано – почти заплашено от заличаване в края на късната Античност.

В миналото определени стари свидетелства бяха изкривявани, ценни данни бяха представяни некоректно, като така се създадоха погрешни впечатления у читателите.Опоненти, с които съм дискутирал относно тракийските корени на българския народ, се “аргументират”, че има достатъчно извори, в които се говори за преселване на големи групи “варвари” в Тракия, в периода IV-VI век, а и по-рано. Тези преселвания, съчетани с отделни “варварски” опустошения на земите на юг от Дунава, били довели до това, че по времето на Аспарух тракийското население в областта Мизия е обезличено, а и самата провинция е почти обезлюдена.

Погледнато формално, опонентите ми имат право. Съществуват предостатъчно сведения за населване на Тракия с хора, чиято стара земя се намира на север от Дунава. Има обаче и подробности, а те разкриват една по-различна картина. “Варварите” дошли от ceвер делят един произход с местното население намиращо се под римска власт и дори да се установят трайно, това установяване няма да доведе изобщо до промяна на етническия облик на траките.

За първото значително преселване на хора в Тракия от земите на север от Дунава пише Страбон:  “…по наше време Елий Катон 143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия 144  петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките 145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”-Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Действително, петдесет хиляди души е голяма група, но обърнете внимание - тук не се касае за чужденци, а за хора, които са роднини на населението обитващо земите на юг от Дунава. Страбон съвсем съвестно уточнява, че езикът на гетите е като този на траките.

За друга, още по-мащабна миграция на “варвари”, този път през  IV век, намираме сведения във Валезиевия Аноним. Там се говори за организиранo от император Константин Велики  заселване на повече от триста хиляди сармати в Тракия, Скития (Добруджа бел. моя), Македония и Италия : “But the slaves of the Sarmatians rebelled against all their masters 51 and drove them from the country. These Constantine willingly received, and  p529  distributed more than three hundred thousand people of different ages and both sexes through Thrace, Scythia, Macedonia, and Italy.” – Val.Anon.6.32

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Excerpta_Valesiana/1*.html

Понастоящем сарматите са набедени за иранци, но Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на гетите -Proc.B.G.III.2-3.  На Прокопиевото свидетелство може да се разчита понеже този автор познава доста добре народите, за които пише. Освен това, живелият около половин хилядолетие по-рано Овидий отъждествява речта на гетите с тази на сарматите. B “Тристия” заточеният римлянин споделя, че е принуден да научи езика на сарматите: - “Употреб­лять при­нуж­ден здеш­ний сар­мат­ский язык. “- Трист.V.7.55,

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#7-50

Hа друго място Овидий добавя: “Зная сарматският език и мога да разговарям с гетите.” : “Знаю сар­мат­ский язык, с гетом могу гово­рить.” –Трист.V.12.58. 

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#12

За това, че сармати, гети, а и южните траки говорят един и същ език разбираме и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне - A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of  Horse  Medicine,  The sources, compilations and transmitions of Hippiatrica, Oxford  University  Press,  New  York, 2007,  p.154.

До този момент става ясно, че от I до IV век, заселените от римляните на юг от Дунава “варвари” реално спадат към тракийското население. Говорещите един и същ език сармати и гети са били отлично разбирани от мизите, кровизите, трибалите и останалите жители на Тракия. За внасяне на нов етнически елемент и дума не може да става.

Тук е мястото да се спомене, че българският историк и археолог Георги Баласчев, счита сарматите и скитите (за които ще отворим дума по-късно) за принадлежащи към eтническата общност на траките. Ето и думите на нашия учен: “ ще трябва да причислим съм тракийския  “многолюден народ” и следните племена: Cкитите (Σκύθαι), за които се спомена на стр. 47, като към тях трябва да отнесем и савроматите (сарматите бел.моя)…”- Г. Баласчев, Старотракийски селища и божества, с.110.

За гетите и сарматите стана ясно, че нито са чужди на населението на Тракия, нито заселването им на юг от Дунава е допринесло за поява на нов етнически елемент. Нека продължим и видим как стои въпроса с другите “варвари” заселени в Тракия. Една значителна група са готите, тези заселили се край Стара Планина са наречени огромен народ от Йордан: ”Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.“-Jord (267)

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В древността, готите са отъждествявани многократно с гетите, едва след XVIII век различни хора се опитват да ги изкарат германи. В своята работа “Готските Войни” Прокопий Цезарийски е пределно ясен твърдейки, че готите са гети: “Goths are of the Getic race.”

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV

С няколко свои работи проф. Асен Чилингиров убедително доказа, че споменатите от Прокопий и др. автори готи са реално старите гети, а набеденият за готска библия “Сребърен Кодекс” няма нищо общо с писанията на Урфил (Вулфила).

Не по-малко важни са и сведенията представени от Юлия Хаджи Димитрова в книгата ѝ “Gothi qui et Getae” - Готи сиреч Гети. Дадени са непознати на българския читатели подобности за старата готска история, за това, че в миналото е поставян знак на равенство между готи и българи.  

По отношение на историческите извори поясняващи кои са старите готи, къде е прародината им и т.н. е излишно да се впускам в подробности. Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев, а и Георги Сотиров са изнесли предостатъчно информация.  

Тук искам да добавя нещо друго. Ако готите (гетите) на Урфил (Вулфила) говореха германски език, то за период от 700 години, Балканите трябваше да са осеяни с пет-десет хиляди германски имена на реки, селища, местности.

Такива обаче няма изобщо. В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, hawi-сено, трева, wigs-път.

Нито една от тях не присъства в регистрираните между II и IX век топоними от земите на Украйна, Румъния и България. Това означава, че езика на старите готи в никакъв случай не е бил германски, означава и, че Прокопий е бил прав наричайки готите гети, т.е. касае се за траки. Прочее, пак благодарение на Прокопий узнаваме за единствената готска глоса, това е балан-кон с бяло петно на челото. Тази дума е българска, а не германска.

Благодарение на римски скулптор от III век, ние знаем как са изглеждали старите готи.

Саркофаг с бойна сцена между римляни и “германи-готи” – изобр. Jastrow (2006)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Макар изкуствоведи а и историци от ново време да ги определят като германи, готите не се различават от траките гети.

Трябва да се кажат също няколко думи за карпите и бастарните понеже те също се установяват в земите между Стара Планина и Дунава, като идването на тези хора у нас бива считано за поява на нов етнически елемент.

Карпите са лесни, не само името им е тракийско, но те са наричани и карпо-даки, т.е. спадат към семейството на северните траки. По-сложен е въпроса с бастарните понеже за тях сведенията са различни. Едни автори ги смятат за германи, други за келти, а трети ги причисляват към гетите.

Аз съм склонен да причисля бастарните към тракийското семейство по следните причини:

-името на тези хора показва връзка с името на тракийския цар Бастарей;

                                                монета на тракийския цар Бастарей

https://www.coincommunity.com/forum/uploaded/oh%20my%20florin/20150522_ch1.jpg

-съществува тракийско племе с подобно име – бассари;

-съществуват тракийски топоними Бастира, Бастерна;

Накрая дойде време да поговорим за “варварите” на Аспарух. Що за хора са те – местни, или пък потомци на средноазиатски народ? Нека за момент да приемем, че не знаем нищо за етническата принадлежност на Аспарух и неговите хора. Както Теофан Изповедник, така и сънародника му Патриарх Никифор гледат на старите българи като на нашественици, но Патриарх Никифор неволно дава информация, която показва, че Аспарух и хората му просто няма как да са новопоявил се и чужд за Балканите народ.

Описвайки войната на българите с войската на император Константин IV, Никифор разказва, че Аспарух и хората му са установили в място “наречено на техен език Оглос (Онгъл бел.моя)” – GIBI, III.c.295. Ако името Оглос/Онгъл е българско, как синът на княз Кроват (Кубрат) ще е пришълец в тази част на Добруджа? Названия на местности се налагат бавно, иска се вековно присъствие в региона.

За това, че Аспарух и неговите българи са стари обитатели на земите от долното течение на Дунава и Черноморските степи и, че са част от тракийското семейство, съществуват предостатъчно сведения. Името Аспарух  е сродно на Утаспиос - един от епитетите на Тракийския Конник. Освен това, дълго време преди синът на княз Кроват да се роди, в Добруджа са властвали монарси, чиито имена също са теофорни – показват връзка с названието Утаспиос.

Става дума за царете Хараспос (Хараспес) и Адраспос. Техните монети са датирани III-II в.пр. Христа, т.е. около девет века преди “идването на Аспарух”.

https://www.coinarchives.com/f5c01612a011733d7716e904cb36b241/img/kunker/326/image00048.jpg

Към тези сведения трябва да се добавят и други, които също са от голяма важност. Истинското име на бащата на княз Аспарух не е Кубрат, а Кроват. То показва връзка с тракийското племенно име кровизи и според мен се обяснява със стблг. кровъ-покритие, защита, т.е. Кроват означава защитник, покровител. Наставката -ат срещаме в тракийското име на божество Добр-ат, а също и в съвременни български имена като Сават, Милат, Богат.

Наследникът на княз Аспарух също носи име свързано с древността на Балканите. Името Тервел е документирано още по време на Античността, срещаме го на надпис с регистрация: Epidamnus-414: Τηρεὺς Τρεβελλίου (Терей син на Тервел).

https://epigraphy.packhum.org/text/182526

Не само имената на старите българи показват родство с тези на изконното балканско население наричано траки. Земните укрепления с вал и ров са познати на северните траки поне от V век пр. Христа, т.е. над хилядолетие преди “идването” на Аспарух. В такъв случай няма как да се говори за въвеждане на нов вид отбранително съоръжение.

Древни балкански корени има и старобългарската чернолъскава керамика. Стамен Михайлов намира найните корени и развитие тук на Балканите, не в Сибир или Памир.

Същият автор публикува работа, в която представа откритията на своите колеги Церманович и Тодорович, които са намерили знак IYI върху керамика принадлежаща на културата Винча (5500-4500г.пр. Христа).

Накрая трябва да видим с какви исторически извори разполагаме по отношение на старите българи. Димитри Хоматиан ги нарича мизи, обяснява, къде са живели, с кого са били в конфликт, но най-важното е как са се върнали и са завладели огромна територия от Балканите: “ 1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи[3], които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила[4] на Александър от разположения край Бруса[5] Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия[6].”

https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=173

Монахът Фулко вижда в дедите ни същият народ, който смайва Херодот със своят сила и многолюдие. Фреският летописец е кратък, но пределно ясен: “българите, които назовават траки според предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum). “ – Д. Ангелов, Образуването на българската народност, с.374 *

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Освен мизи, или просто траки, старите българи са наричани и скити. Както вече бе споменато, според нашият учен Георги Баласчев, скитите и савроматите (сарматите) трябва да се причислят към тракийското семейство. Дълги векове преди Баласчев да стигне до този извод, Стефан Византийски пише в работата си “Етника”: “Скитите са тракийски народ”.

Вярно е, че дедите ни са отъждествявани и с народа, който през IV век разтърсва цяла Европа и бива считан за изпратено от Бога наказание за греховете на хората. Става дума за хуните на Атила, наречен още Flagelum Dei-Бич Божий.

Хуните обаче са наречени скити от посетилият ги Приск Панийски, на когото даже и през ум не минава да ги нарече азиатци по произход. По-късно Прокопий Цезарийски прави едно интересно изказване, а именно, че в миналото хуните са били познати като масагети:  “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.” – Proc.III.11.37

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Масагетите са причислени към скитите от Херодот, а Йордан изобщо не се колебае да каже, че масагетите са част от гетите, добавя също, че населяват Малка Скития (Добруджа бел. моя) след смъртта на Кир Велики (през VI пр. Христа) и, че град Томи е основан от масагетската царица Томира: “After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ -Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Излиза, че имената скити, масагети, гети, хуни и т.н. са названия за хора от един и същ произход.

Това не е никак странно, народът, който ние познаваме като иранци, е бил известен също като перси, артеи, кефени, хорсари, мидийци. И това са все колективни названия, а не просто имена на части от този голям етнос. Защо в такъв случай да се учудваме, че за огромната общност на северните траки са употребени няколко различни имена?

Дори и днес, ние българите можем да бъдем разделени на родопчани, странджалии, пиринци, тракийци, шопи, добруджани. Нима различните названия са доказателство за различен произход?

Да, от гледна точка на римляните, между I и VII век е имало “нашествия” и заселвания на “варвари” в Тракия. Няма съмнения, че тези нападащи римската териитория хора са подложили на огън и разруха Филипополис, Сердика и др. селища. Кой обаче живее в градовете по това време, не са ли колонизаторите и паразитите? Богатият чужденец няма да отиде в селото да оре и да копае.

Чужденците ca участвали в римската администрация и армия, занимавали са се с търговия, също и с търговия с роби, а това карало дедите ни да изпитват омраза към колонизаторите. С идването на въоръжени роднини от север, местните хора са имали възможност да се разплатят с тези, които ги подтискат, продават децата им в робство, правят живота им ад. Каквото повикало-такова се обадило.

Разбирам, че въпреки представените аргументи, виждането ми за етническата принадлежност на “варварите” от север ще събуди скептицизъм у мнозина, но всъщност има необорими доказателства за това, че съм прав.

Ако между I и VII век в земите на Северна България се бяха заселили хора нямащи нищо общо с местното население, то как така хаплогрупите у нас са разпространени хомогенно из цялата страна?

В случай, че сарматите, хуните, готите и др. бяха чужденци, то населението на Северна България щеше да се отличава коренно от това на Южна България, но това не отговаря на реалността. Също така, ако скитите-хуни и сарматите произлизаха от Средна Азия, това щеше да е доказано от генетичните проучвания. Никое проучване не е показало, че има генетична близост между нас и осетинци, иранци, паштуни, индийци и т.н.

Местното население обитаващо Мизия е оцеляло през цялото време на римската окупация. Бунтувало се е и с помощта на своите свободни братя от отвъд Дунава понякога е нанасяло жестоки рани на подтисника. Борбата е продължила до 680-681-ва година когато римляните са прогонени от земите ни благодарнието на взаимните усилия на траките под римска власт и техните силни роднини живеещи на север от Дунава.

Тъжното е, че това, което римляните не са успели да сторят, а именно – да заличат древните ни предци наречени траки, се е отдало на учените ни. С печал, родолюбецът Никола Йонков Владикин обяснява, че тракийското население от на север от Стара планина е обитавало землянки- такива землянки, каквито и голяма част от българското селско население на региона обитава (през 1901-ва година).

За тях – за българите потомци на траките троглодити съвестният изследовател казва: “Въпреки изтребителните ножове на виенските академици, на Дринов и Иречек тия траки с продължение на хиляди години стоят в своите коптори (землянки бел. моя) и не искат да измират!”

Да, така е – жилав народ сме. Преживяхме римляните, дори им дадохме способни военоначалници и императори. Преживяхме надъханите с омраза към нас византийци –мешавица от различни народи, обединени само от обща вяра и изкуствено създаден език. Преживяхме адът на Османската окупация, през която бе извършен най-мащабния геноцид в историята на Европа.

Най-много обаче ни нараниха лъжите на “виенските академици, на Дринов и Иречек”, както сам Николов-Владикин отбеляза. Лъжите водят до объркване, до съмнения и разделение, а това е отрова за всеки народ. Ако не познаваш корените си, историята си, не знаеш и чии традиции да пазиш, чий път да следваш, не знаеш кого можеш да спечелиш за приятел и кой ще ти забие нож в гърба.

На лъжите обаче дойде време да бъдат сметени на бунището. Не можем да си позволим да караме децата си да вярват в унизителни измислици понеже тези измислици са приети от шепа безотговорни хора. Не бива да позволяваме и да ни бъде отнемано завещаното от предците наследство. Защо чужденци да се кичат с наши лаври, защо това, което дедите ни са изградили да се приписва на друг?

Благоденства този, който пази своето, който възпитава младото поколение в ценностите на предците си, а не в тези на чужденците. Ако успеем да популяризираме истината за своя произход, ще спрем изтичането на българчета от Родината, ще спрем потъването в блатото, ще си извоюваме и престиж. Борбата няма да е лесна, но кога животът на народа ни е бил лесен! Това не е плашело дедите ни, не бива да плаши и нас. Можем да получим своето и с обединени усилия ще го направим.

Използвана литература:

1.Г. Баласчев, Старотракийски селища и божества, препис на съвременен български Н.И.Колев, ГУТА-Н, София, 2018;

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

4лЮ.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6. ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

7.Н.Йонков-Владикин, Зачатките на българската история, препис на съвременен български Н.И.Колев, ГУТА-Н, София, 2018;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.А.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of  Horse  Medicine,  The sources, compilations and transmit ions of Hippiatrica, Oxford  University  Press,  New  York, 2007;

*Макар да цитира Фулко, проф. Ангелов смята, че сведенията на този стар автор се явават архаизъм, т.е. недостоверно сведение.

Извори от интернет:

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид.19-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

Страбон, География, кн.7,  превод Валери Любенов Русинов (посл.вид.19-09-2019);

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

The Anonimous Valesianus, The lineage of the emperor Constantine (посл.вид.19-09-2019);

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Excerpta_Valesiana/1*.html

IORDANIS DE ORIGINE ACTIBUSQUE GETARUM (посл.вид.19-09-2019);

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

Procopius, History of the Wars/Book V(посл.вид.19-09-2019);

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV

Д. Ангелов, Образуването на българската народност, (посл.вид.19-09-2019);

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Procopius, History of the Wars/Book III (посл.вид.19-09-2019);

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Jordanes, The Origin and the Deeds of the Goths, transl. Ch. C. Mierow (посл.вид.19-09-2019);

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Sena Karachanak, Viola Grugni, Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva, and Ornella Semino. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry." PLoS ONE 8:3 (March 6, 2013):

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (ОХРИДСКА ЛЕГЕНДА)

2010-11-23, автор: АРХИЕП. ДИМИТРИЙ ХОМАТИАН, рубрика: Агиология и патрология, Превод: Александър МИЛЕВ, От „Гръцките жития на Климент Охридски", Краткото житие на Климент Охридски, БАН, 1966; (посл.вид.19-09-2019);

https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=173

Публий Овидий Назон. Скорбные элегии. Письма с Понта. Москва, изд-во «Наука», 1978.Перевод с латинского С. А. Ошерова (I—IV, VI, IX, XI, XIV), С. В. Шервинского (V, VII, VIII, X, XIII), А. В. Парина (XII). Издание подготовили М. Л. Гаспаров, С. А. Ошеров.Перевод сделан по следующим изданиям: Ovid with an English translation: Tristia, Ex Ponto, ed. by A. L. Wheeler. London — Cambridge (Mass.), 1924 (re-ed 1959); P. Ovidii Nasonis Ibis: ex novis codicibus ed., scholia Vetera, commentarium cum prolegomenis appendice indice add. R. Ellis. Oxoniae, 1881; Ovidi Halieutica; Ovidi Nux, in: Poetae latini minores, post Aem. Baehrensium ed. F. Vollmer, v. 2, f. 1—2, Lipsiae, 1911—1923; Ovid, Heilmittel gegen die Liebe, Die Pflege des Weiblichen Gesichts, lat. und deutsch v. F. W. Lenz. Berlin, 1960. Немногочисленные отступления от этих изданий в сторону рукописного чтения обычно оговариваются. (посл.вид.19-09-2019);

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#12