В края на XIX в., през 1878 г., по време на пътуванията си из страната ни, Феликс Каниц е силно впечатлен от руините край село Абоба (Плиска). Приятелят на България и българите смята, че се касае за останки на голямо римско укрепление. Малко по-късно, през 1884 г. Константин Иречек посещава мястото и също изказва мнение, че тук се е намирала древна римска крепост, в която се установяват ранносредновековните българи.
Това, че Абоба (Плиска) е укрепен град от
времето когато римляните са властвали в Тракия, се споделя също от Богдан Филов
и Веселин Бешевлиев. След време обаче тези наши учени рязко променят виждането
си. Дали това е станало под натиск от чужбина, под влияние на български колеги,
или пък или пък действията са от доброволен характер няма как да разберем, но
за нашата тема това е без значение.
Реално нас ни интересува нещо друго – присъствието на
знака IYI по стените и керамиката на Плиска и други локации. През 1899 г. са организирани археологически
разкопки и цял екип от чужди учени започва да разкрива материалната култура на
ранносредновековните българи. Приносът на Шкорпил, Еллих, Лепор, Успенский, Айналов,
Панченко и др. е безспорно голям – реално са положени основите на българската
археология.
Едно от най-важните открития в Абоба (Плиска) са старобългарските руни, като разбира се между тях е и особеният символ IYI. Той е каталогизиран и заедно с другите намерени руни е
публикуван в издание на ИРАИК Х през 1905 г. Това е първият, но разбира се не и последния доклад
засягащ разкопките на древното селище, което удивява със своите монументални
строежи.
Цяла плеяда археолози се заема с проучванията на ценния
за историята ни обект. Що се касае за настоящата тема, най-важни са материалите
предоставени от археолога Стамен Михайлов. Той дава информация, която други
изследователи премълчават, а се касае за ценни данни, които буквално променят
историята.
Михайлов представя сведения за разпространението и древността
на особения символ IYI. Той
се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна,
Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи,
оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак. Явно се касае за символ,
който е от огромно значение за старите българи.
Най-важното от труда на Михайлов е това, че се споменават
откритията на Тодорович и Церманович, които намират срещащият се по стените на
Плиска знак IYI по керамика, която е на около 7000 г. – тази на
културата Винча. Михайлов споменава и работата на Бенсън, който изследвайки
древната керамика на о-в Кипър, също намира и описва знака IYI.
Тази отдалечена от страната ни локация не бива да ни учудва изобщо. Използвайки данни
от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков
споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (дом на траките
фриги, витини, бебрики, а и мизите наречени по-късно българи) e като това на
о-в Кипър, и това население е дошло от региона на Македония и Тесалия (където
присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре
засвидетелствано). А опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков
съобщава за две преселения от североизточните Балкани в посока юг – Анатолия (Мала Азия), като става дума за периода 2300 — 2200 г. и около 1230 —1180 г.
В доклада на
Стамен Михайлов е добавено е и, че древният български символ IYI се среща и на антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че
произхода ѝ е от маслинената гора край Атина. Трябва да се отбележи, че тракийското
присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Благодарение на Страбон
е добре известно, че не просто Атина, но дори цяла Атика някога е принадлежала
на траките (Strab.VII.3.1).
До този момент
става ясно, че виждането на учени като Бешевлиев, Ваклинов, Овчаров и др., относно произхода на старобългарските руни
и в частност особения символ IYI е напълно погрешно. Въпросните
изследователи смятат, че старобългарската писменост има връзка с тюрските руни,
но те са манифестирани едва след VI в. Култът към самото
божество Тангра няма никаква връзка с присъстващият по стените на Плиска знак. От
друга страна свещеният за дедите ни символ IYI се среща на Балканите преди около 7000 г., среща се и по времето на Бронзовата епоха (Кипър), а и Античността
(Атина).
Има и още една важна локация, в която знакът IYI е манифестиран по време на Античността. Става дума за Мала
Азия, която в далечното минало е обитавана от различни групи траки. Там живеят витините,
мариандините, медо-витините, халибите, мосинойките, бебриките, бюснеите,
фригите, а и мизите, които по време на Средновековието Димитър Хоматиан
отъждествява с българите.
Само година след излизането на доклада на ИРАИК Х (1905 г.), т.е. през 1906 г. излиза доклад на немски учени, които изследват
паметниците на траките фриги. Заглавието на труда е „Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden“ – Нови изследвания от
областта на Фригийските скални фасади.
Става дума за спиращи дъха монументи, които са изсечени по скалите от територията на някогашното Фригийско Царство. Броят на паметниците е голям, някои от тях притежават надписи, графити, които са изключително интересни.
Образец на древното фригийско изкуство (по Рамзи)
Фригийски скален монумент (по Рамзи)
Фасада на фригийски скален монумент (по Рамзи)
Включените в работата на Е. Бранденбургер локации не са
никак малко: Гердек кая, Демирли
кале, Кюмбет, Арслан кая, Язили кая и др. С голяма прецизност немският учен споменава
кой знак къде е намерен, като при това прави доста добра сравнителна таблица.
Таблица на срещащите се по фригийските скални паметници знаци (по Бранденбург), знак № 2 от първия ред (A), а и знакът ат четвърти ред (D), обозначен с № 8, са идентични на старобългарския символ IYI
От важност за нас са локациите Гердек кая, в близост до
града на цар Мидас (A), а и Язили кая, под меандърния мотив при “гроба на Мидас” (D). И на двете места се среща свещеният за старите българи символ IYI. В таблицата представена в труда на немския учен можем да видим и други
старобългарски руни, някои се срещат и по откритата от Станчо Ваклинов розета
от Плиска. Става дума за знаците с регистрация A 1, B 1, F 7, G 11, известна прилика показват и знаците D 4, G 3, G 13.
Разбира се Е. Бранденбургер не споменава за смайващата
прилика между знаците от фригийските монументи и старобългарските руни. Той
просто няма как да знае за направените година по-рано открития в Абоба (Плиска). Самият интерес на немския изследовател е друг – той проучва миналото на
траките, а в този период от време – 1906 г. властва виждането, че Аспаруховите
българи са народ, чиято прародина е в Средна Азия. Никой не би търсил нещо общо
между народи, които официално нямат нищо общо.
Е. Бранденбургер посочва също и хората, изследвали особените знаци от фригийските паметници, а и
виждането на тези хора за древността на знаците. Споменати са Перо, Месершмид,
Янсен, Финк, Андре и др. Публикуваният в Монхен преди повече от век труд е
безспорно важен, но за жалост е останал невидим за нашите учени, а е имал
потенциал да промени историята ни.
Невидими са
останали и работите на турските изследователи Шахин и Айчатлар, които също
представят изключително ценна информация, засягаща нашата история. В ИРАИК Х са
обнародвани старобългарски надписи, като при това е разисквана, срещащата се по
тях титла KANAC. Следващ виждането на Йосиф Маркварт, Фьодор
Успенский сравнява KANAC с тюрко-монголската титла кан, хан.
През 1905 г. това
не учудва никого, защото тогава в научните среди се налага твърдението, че
старата родина на българите е в Азия. По-късно на няколко поколения българи се
втълпява, че държавата ни е била ханство, владетелите ни са носили титлата хан.
Учените поддържащи официалните виждания не се трогват от думите на д-р Ганчо
Ценов, който обяснява, че KANAC е само предаването с гръцки букви на титлата княз, кънѧзъ.
През 1938 и 1959
г. излизат резултатите на проведени у нас мащабни антропологични изследвания, които доказват убедително,
че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. Доказано е и това, че
повечето от нас са наследници на древното тракийско население, но неудобната
информация или изобщо не се споменава, или се ползват само части от нея, като
се прикрива най-същественото.
През 1978 г.
излиза труда на турския учен С. Шахин, в който се споменават тракийски лични
имена от региона на Пруса. Едно от най-интересните имена е KANAC, защото то е идентично на
старобългарската титла KANAC. Преди около 10 години турската изследователка П. Айчатлар публикува работа,
в която споменава откритото от своя колега Шахин лично име KANAC, но нямам сведения това да е предизвикало
реакция в нашите научни среди.
Нашите специалисти
навярно биха определили присъствието на свещения за дедите ни знак IYI по фригийските монументи като необясним феномен, или пък случайност. А реално
няма нищо за чудене. Нужно е само да се приеме, че ние българите сме потомци на
древен балкански народ, части от който са обитавали не само Тракия, но също
така Гърция, Егейския регион, а и Мала Азия. Така всички мистерии изчезват и
нещата си идват на мястото.
Така става ясно
защо ранносредновековните българи оказват необикновено голяма почит на срещащия
се на Балканите преди 7000 г. знак IYI. Да, приемствеността е наистина смайваща, но пък и
характера на българския народ е смайващ, и заслужава възхищение.
Ние сме запазили
езика си и културата си, въпреки няколко чужди окупации: римската от I – VII в.,
византийската от XI – XII в., османската от XIV – XIX в.
Да, чуждото
господство е дълго, но не ни е пречупило, защото е дълга и традицията на
изграждане на нашата култура. Тя започва още във времето на Неолита и
Халколита, продължава по време на Бронзовата и Желязна епоха, става необичайно
силна по времето на Античността. Съвсем нормално е нещо, което е изграждано в
продължение на няколко хиляди години да оцелее няколко века въпреки чуждото
потисничество.
Тази закалка ще
ни помогне да преодолеем и днешната духовна криза, която е обхванала не само България
и Европа, но дори целия свят. Ние можем да оцелеем само, ако запазим своята
идентичност, своите традиции, своите идеали. Да обичаш своето не е грях, а
уважение към предците, към тези, благодарение на които ние съществуваме. Да
обичаш своето не означава да мразиш чуждото, а просто да избереш това, което
подхожда най-добре на вътрешния ти свят.
Използвана
литература и пояснения:
1.С.Михайлов, Към
тълкуването на сложния знак IYI и на израза
Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство
“Георги Бакалов”, Варна, 1987.
2.В. Бешевлиев,
Първобългарите - История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо
Наследство, Пловдив, 2008.
3.Д.Овчаров,
Прабългарската Религия - Произход и Същност, Гуторанов и Син,
София, 2001.
4. Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI – XI век, Българско Историческо Дружество, Изд.
Наука и изкуство, София 1977.
5. Извѣстiя Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ, Томъ Х, Материалы
для Болгарскихъ Древностей, АБОБА-ПЛИСКА, Държавна Печатница, София, 1905.
6. Ю.Откупщиков, Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.
7.E. Brandenburger, Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden, Aus den
Abhandlung der K. Bayer, Akademie der Siss, III.Kl. XXIII.Bd. Abt., Verlag der
K.B. Akademie der Wissenschaften in Kommission des G. Franz’schen Verlags
(J.Roth), München, 1906.
Извори от интернет:
120 ГОДИНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ПЛИСКА (посл. вид.23-11-2022)
Карел Шкорпил (посл. вид.23-11-2022)
http://bazileus.eu/lichnosti/izsledovatelite/217-karel-shkorpil.html
Pinar Özlem-Aytaçlar, An Onomastic Survey
of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид.23-11-2022)
Справедливостта изисква да се спомене, че преди време, в интервю за Списание 8, археологът Александър Чохаджиев спомена за присъствието на знака IYI по халколитната керамика от Хотница. Това безспорно е важно откритие, което обаче не мотивира учените ни да преразгледат произхода на Аспаруховите българи, разбира се в контекста и на други сведения от областите на генетиката, ономастиката и т.н.