Когато преди доста време споделих с приятели, че хората, над които княз Аспарух властва, са част от тракийското семейство, думите ми бяха приети с недоверие. Аз не се разочаровах от това, приех скептицизма за нещо нормално.
Все пак ние изграждаме вижданията си въз основа на информацията, която притежаваме. Ако са ни поднесени заблуди от хора, които се радват на уважение и престиж, то ние без да осъзнаваме, ще вярваме в заблуди, а истината ще ни звучи абсурдно. Просто така работи човешкото съзнание. В нашите гени е заложен стремеж да вярваме на хората с повече опит.
Детето приема информация от родителите си, ученикът и студентът - от своите учители и преподаватели. Както един индивид може да бъде заблуден, така може да бъде поведено по грешна пътека и цялото общество.
Не е нужна никаква принуда. Напълно достатъчно е “точните хора от точното място” да започнат да внушават
неверни неща. По този начин стъпка по стъпка ще бъдат наложени дори абсурдни
идеи. Благодарение на своя авторитет учители, доценти, професори и др.
действително са в състояние да накарат цял народ да вярва в лишени от логика
твърдения.
По-лошото е друго: създава
се порочен кръг. Вече наложените заблуди се вкореняват здраво в научните среди
и се предават от поколение на поколение. Преди около 120 години Дмитрий
Иловайский отбелязва, че младите български учени (от края на XIX и
началото на ХХ в.) са начетени и разполагат с доста знания относно
етнографията, археологията, фолклора и т.н.,
но за жалост по отношение на виждането за произхода на българския народ, историците
ни следват с робско подчинение туранистите от руската, немската и
австрийска школа.
С времето тенденцията на покорно следване на чуждите
учени се запазва, дори се задълбочава така сериозно, че отхвърлянето на
вредящите на България теории става невъзможно. Д-р Ганчо Ценов обяснява това
около 37 години след Иловайский: “…Защото никой млад българин, който не се
ползва със симпатиите на професора, с чиято специалност иска да се занимава, не
се осмелява да се посвети на научна кариера, понеже не само че той няма да бъде
допуснат в университета, но ще бъде преследван и извън университета.”
Изпадналият в немилост
родолюбец Ганчо Ценов разбира това от личен опит. Клеветен, подиграван,
отречен, той за разлика от противниците си остава достоен човек до край, а що
се касае до причината за проявената към него силна неприязън от страна
на неговите колеги, историкът споделя: “Аз мисля, че е за защита на хляба.“
И така, за да запазят
хляба си (добра заплата, титли, престиж), учени от няколко поколения бранят
усърдно порочните теории, създадени от чужденци за интересите на чужденци. В
същото време българският данъкоплатец дори не подозира кого и какво финансира,
не подозира и какви ще са последиците от действията на служещите на чужди теории историци, археолози и езиковеди.
Нека хвърлим поглед върху наличната информация за речта
на Аспаруховите българи – от XIX в. до 30-те и 60-те
години на XX в. Така ще се разберем дали навремето е имало достатъчно данни, за да се
определи какъв е бил езикът на нашите предци и дали учените са работили
съвестно и без предразсъдъци:
1. Името на княз Аспарух, известно още под вариантите Есперих и Исперих, е добре познато от различни исторически извори. Известни са и хроники на стари автори, в които ранносредновековните българи са наричани мизи, т.е. траки *(1).
Това е повод да се потърси паралел на имената Аспарух,
Есперих, Исперих в тракийската ономастика. Данните са в наличност
поне от 1894 г., когато Вилхелм Томашек издава книгата си за траките. Там той
сравнява тракийското име Esbenus със санскр. áçva-кон, лит. ešwa-кобила и др. (Tom.II.2.9). Като сродно Томашек посочва и името на цар Autesbis (Tom.II.2.3), предавано и като Аутл-есбис/Autl-esbis.
Малко по-късно, през 1913 г. Гаврил Кацаров, коментирайки тълкуването на Димитър Дечев на превода на тракийския надпис от Езерово, споменава, че тракийската дума за кон е била аспа/aspa (Кацаров, 1914, цит. сведения от Известия, III, c.126). До тук виждаме, че в речта на траките думите за кон са аспа, еспа, есба.
За наше щастие има още ценна информация по въпроса. Живелият през IV век Апсирт от Константинопол, съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, ар-исп е название на растение, ползвано за лечение на коне – (A.McCabe, 2007, p.154).
Така става ясно, че елементите асп-, есп-, исп-, присъстващи в различни варианти на името на Аспарух, и по-точно Есперих, Исперих, се срещат в тракийската ономастика и притежават значението кон.
Каква е вероятността и трите познати варианта на името на българския
владетел да отговарят точно на три тракийски думи и това да е случайност?
През 1967 г. Веселин
Бешевлиев подлага на анализ името на Аспарух, но не отваря нито дума за
тракийските съответствия, а данни има поне от 1894 и1914 г. Това не не научен метод, а опит да се потули неудобната истина.
2. Относно името на бащата
на княз Аспарух се знае добре, че то притежава вариант Кроват (Κροβᾶτος), но учените от края
на XIX и началото на XX в. не желаят
да ползват въпросния вариант, вместо него предпочитат Кубрат. Каква ли
може да е причината за този странен избор? Дали пък и това старобългарско
име не притежава ясен паралел в тракийската ономастика?
За да разберем как стоят нещата, ще трябва отново да
потърсим издадената през 1894 г. книга на Томашек за траките, тяхната история и
език. Там са споменати обитаващите Mизия Кровизи (Κρόβυζοι), познати на Плиний и като Crobigni, а и е уточнено, че те населяват земи и на север от Дунава (в същата
област, в която е и Аспаруховият Онгъл бел. авт.).
Чешко-австрийският учен търси обяснение на името на
траките Кровизи (Κρόβυζοι) с лат. crudus-кървав, суров (Tom. I.97), но ако държим сметка за това, че съседите на тези хора са известни
като троглодити, т.е. живеещи в землянки, пещери, то за значението на Кровизи (Κρόβυζοι) може да се предложи тълкуване със стблг. кровъ - покрив, закрила,
подслон, т.е. Кровизи (Κρόβυζοι) означава живеещи в къщи, живеещи под покрив. От друга страна
старобългарското име Кроват (Κροβᾶτος) може да се изтълкува като притежаващо значение закрилник, пазител.
Самата наставка -ат,
-ᾶτ(ος) от името на Кров-ат (Κροβ-ᾶτος) ce среща в
епитета на Тракийския конник Dobr-at (Deo Dobrati, идентифициран от проф. Йозеф Хампел
като тракийски бог през 1903-1904 г., цит. Габор Финали), а,
разбира се, и в български имена като Добрат, Радат, Милат (Заимов,
1994, с. 88). Дори в миналото на историците и езиковедите да не са били
известни тези имена, то елементарната подготовка би трябвало да даде познания
за притежаващите сходна постройка стблг. женатъ-женен, блг. рогат,
брадат и др.
Изображение на оброчна плочка на
Тракийския конник, носещ епитет Добрат/Dobrat (по В. Arpad)
През 1967 г. Веселин
Бешевлиев подлага на анализ и името на княз Кроват, но нито споменава
траките кровизи, нито обръща внимание на идентичния начин на образуване
на имената Кроват и Добрат – епитет на Хероса. Прочее, този
начин на работа се наблюдава и при анализа на старобългарските имена Мостич,
Борис и др.
3. Роднина на княз Кроват (Κροβᾶτος) е
така нареченият Органa (Ὀργανᾶς), споменат в хроникана на Йоан от Никиу (Nik.Chron. CXVIII.47). Както историците, така и езиковедите знаят добре, че понякога гърците представят Л като Р (Βουργάρων = Βουλγάρων *2), това означава, че Органа (Ὀργανᾶς) е вариант на Олган (Ὀλγανᾶς), а пък още през 1894 г. Томашек пише за тракийския хидроним Олган (Ὄλγανος),
за чието тълкуване предлага различни думи(Tom.II.2.94).
По-късно Норберт Йокл (цит. от Димитър Дечев) допълва със
стблг. вългъкъ-влажен и др., като е добавено, че може да има
връзка и със споменатия от Страбон (фригийски бел. авт.) ороним, название на планина Олгасос -Ὄλγασσος
(Detschew, 1957, c. 340). Реално най-добрите кандидати за тълкуването на Олган (Ὀλγανᾶς), Олгасос (Ὄλγασσος), са блг. диал. олага, улага-влага,
улагам, улъгна - овлажнявам, правя влажен, но никой
не търси връзка с българския език.
4. За името на княз Тервел (Tέρβελλις) Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се опира на тълкуването на Томашек, който предлага якутската дума tirä-bil – подпора, опора (Златарски, 1970, c. 222, бел. 22).
Живеещите в Сибир якутци нямат нищо общо с нас по
отношение на външен вид, бит, култура, но понеже навремето се следва
убеждението, че Аспаруховите българи са средноазиатски народ, се търсят и
обяснения от речта на обитаващите Сибир хора. Якутците са красиви, честни и
трудолюбиви, но с тях ние не делим общи корени.
Изображение на якутско семейство,
снимка на Uyban https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Sakha_family.jpg
По отношение на името на Тервел (Tέρβελλις) изобщо не е направена връзка с името на споменатия от Дион Касий тракийски
цар Тервос (Тερβος), нито пък с тракийския ороним Тарвелос/Τάρβηλος (от земите на Имброс, Откупщиков, 1988, c. 85) или пък името на траките трибали (Triballi). За елемента три (tri) през
1933 г. Керени и Кречмер дават тълкуване с числителното три (Detschew, 1957, цит. Кречмер и Керени c. 526).
Има и друга пренебрегната информация, по-точно това, че в
българските извори името на княз Тервел е предадено като Тривелий,
като може да се предложи тълкуване трижди велик: три = три,
трижди, велии = голям, велик стблг. Дион Касий е основен
автор, а пък “Царственикъ или Историiя Болгарская” излиза
през 1844 г, т.е. още през XIX в. са
налице достатъчно данни, нужни за
тълкуването на името на княз Тервел, но това не е направено.
5. Васил Златарски пише за един по-ранен български
благородник на име Бузан, като го нарича Буза (Златарски, 1970,
с. 82). Това реално е древно тракийско име, носено от тракийски цар, смятан за
основател на Бюзантион/Bизантион: Bύζας ὁ Θράκες βασιλεύς (Tom.II.2.16). Ще напомня, че споменалия Bύζας Томашек издава книгата си през 1894 г., т.е. още в края на XIX в. Това ще рече, че езиковедите и историците разполагат с достатъчно информация и то от много време.
6. През 1876 г. Алберт Дюмонт публикува книга, съдържаща древни надписи от Тракия. На един от
паметниците присъства името Кардент, което френският учен сравнява с
посоченото година по-рано от Вилхелм Папе и Густав Бензелер име на
старобългарския владетел Кардам. Немските учени добавят и името на
намиращият се в Пелопонес град Кардамиле (Καρδαμύλη), а както знаем от Страбон, Пелопонес е
населен с траки още преди Троянската война (Strab.7.7.1).
В интерес на справедливостта, при
анализа на името Кардам Бешевлиев споменава дадени от Дуйчев сведения за
византийци, носещи името Καρδαμης, но изразява съмнения дали се
касае за същото име, или е просто съвпадение. Дуйчев дава като паралел и пелопонеския топоним Кардамула (Καρδαμύλα), но
Бешевлиев е склонен да го обясни като идващ от названието на растението κάρδαμον.
И разбира се – нито дума за това, че κάρδαμον няма обяснение на гръцки,
а и за факта, че Пелопонес е бил населен с траки.
7. Споменавайки
виждането на Весберг и Маркварт, нашият историк B. Златарски пише за българите
Коца-гери (Κοτζα-γεροί), а и за хидронима Κούζυ (Златарски,
1970, с. 156-157), но не отделя нито дума за споменатите още през I в. от
Плиний траки Pyro-geri, Dru-geri, Di-geri, (Plin.IV.40), последните присъстват в
работата на Стефан Византийски като Ди-гери (Δι-γηροί). Не е ползвано и споменатото някъде
към 550 г. тракийско лично име Куцес/Κούτζες (Proc.LB.I.135). Както Маркварт, така и Весберг, а и Златарски би трябвало да са запознати с работите на Плиний и
Прокопий, но уви – от работите на тези автори информация не е ползвана изобщо.
По-късно акад. Дечев тълкува елемента -geri, като гора, планина, възвишение, дава като сродна
уелската дума garth-възвишение, гора, планина, споменава предположението на Холдер, че
идентифицираните като траки племена може да са и келтски по произход, но за
стблг. гора-гора, планина не отваря дума изобщо (Detschew, 1957, c. 102). Още по-странно е, че не се обяснява как елементът гер/ger – гора, планина се появява в
Евбея, където никога не е имало келтски селища, но е добре известно, че
бръснещите косата на темето си и оставящи кика траки абанти обитават региона, в
който е възвишението Герeстос/ Γεραιστὸς (означаващо Горист).
8. През 1902 г. Дмитрий Иловайский публикува
интересна работа, в която дава обяснение на особени старобългарски родови имена, притежаващи елемент -арес/-αρής, като уточнява, че в тях няма абсолютно нищо тюркско и свързва въпросния
елемент с името на гръцкия (всъщност тракийски бел.авт.) бог Арес:
“Изъ
греко-болгарскихъ надписей на колоннахъ онъ приводитъ еще родовыя названія: Ермі-арисъ, Куві-арисъ, Чак-арисъ и пр. Но что же тюркскаго въ этихъ названіяхъ? Вторая половина сихъ именъ,
т.-е. арисъ, скорѣе напоминаетъ греческое божество Αρής, т.-е. Арея…” (Иловайский, 1902, c. 90).
9. В същата своя работа Иловайский изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.”.
Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен,
благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До
голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги- в бога, от бога.
Гръцкият еквивалент на КАNАС Υ ΒΙΓΗ е `ἐκ Θεοῦ ἄρχον` – от бога владетел. Tака става ясно, че старите българи са имали
дума БИГ/BIГ-бог. Замяната на О с И се среща до днес в нашите говори, в
които на бозая отговоря бизая, има я засвидетелствана и по време
на Античността, и то точно в Мизия. Там
срещаме Asbolo-dina, Amlai-Dina, Bισ-δινα. Елементът dina, δινα, съответства на намиращите се в Южна Тракия Rumbo-dona, Myg-donia, като dina, δινα, dona, притежават значение земя, повърхност и се обясняват с блг. диал. доно-дъно,
т.е. земя, повърхност.
Старобългарската титла показва особеност на диалектите, говорени в Мизия по време на Античността, а старите българи са наречени мизи от различни автори в продължение на огромен период от време.
Може ли да се говори за случайност? Не,
разбира се! С тази информация приятните изненади не свършват. За наше щастие
ние знаем каква е тракийската дума за бог. В дълбока древност тя е Багайос,
Хезихий пише за Багайос – название на Зевс при фригите: “Βαγαῖος Ζεὺς Φρύγιος”. В края на късната Античност формата при южните траки е Богас/Βογᾶς, както разбираме от работите на
Прокопий (Proc.Aed. IV.4).
Тази информация никога
не е представяна на широката публика от хората, създали заблудата, че народът
на Аспарух е дошъл от Азия, и това е жалко, защото точно тракийското Багайос/Βαγαῖος е в основата на титли
като багатур и багаин, известна и като богоин.
10. Изненада предлага и етимологията на титлата КАNАС, Иловайский вижда в нея стара форма на княз,
което е и вярно. През 1900 г. Григорий Дяченко цитира в своя речник
работилия през XIX академик Исмаил Стрезневский, според когото титлата княз идва от
корен * конъ, кънъ-начало. Най-интересното идва сега: тракийският
език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г.
Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално със стблг. конь-начало, чиято по-древна форма е била *кань
съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).
Тук трябва да се добави, че не просто има траки, наречени Caenici, Καινοί, но и тракийско име, или титла Канас/Kάνας. То за жалост бива открито сравнително късно и информация за него се появява едва през 1978 г. в работа на турския учен Сенчер Шахин, цитиран по-късно от Пинар Йозлем Айчатлар.
За сметка на това тракийския надпис (M - 01), на който присъства важната за историята ни тракийска титла акенаногавос/ακενανογαϝος, също съдържаща корен *κεν-начало, е
открит още през XIX в., но тогава никой историк не обръща внимание на
свидетелствата на Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат, Лъв Дякон и др., които
отъждествяват българите с тракийския народ мизи.
Ще допълня няколко тракийски имена, които са регистрирани
в периода 1876 - 1894 г. и притежават пределно ясни паралели със
старобългарските. Вилхелм Томашек пише за тракийските царе Мостис/Мόστις
и Моссес/Mόσσης (Tom.II.2.24), но техните имена никога не са сравнявани със стблг. име Мостич,
а самият Томашек смята, че траките са имали звук Ч, който гърците се
опитват да представят с σσ (Tom.II.2.2).
Пак Томашек пише за тракиеца Карсис/Κορσις (Tom.II.2.46), но историците и езиковедите ни “не виждат” приликата със старобългарското име Корсис. Алберт Дюмонт регистрира през 1886 г. присъстващите на надписи от Тракия имена Сабин/Sabinus и Ермодор/Еρμόδωρος, но никой не прави връзка със старобългарските имена Сабин и Ерми.
Накрая ще спомена и това, че през 1918 г. Уилям Аркрайт представя в своя работа тракийските имена Борас/Bορας, Борискос/Bορισκος, Бурис/Buris (Arkwright, 1918, c. 51), но и те остават “невидими” за учените, които усилено търсят следи от
българите сред монголци, якутци, тюрки и други народи на Средна Азия, а
връзката с нашето име Борис е пределно ясна. Нима не е налице упоритото
укриване на неудобните данни?
Поднесената тук информация променя нещата значително, нали?
Така става ясно и защо тя е премълчана от определена част от историците и езиковедите ни, следващи
с робско покорство туранистите на руската, австрийската и немска школа (както
споделя Иловайский).
Данните, от които проличава, че имената на Аспарух,
Кроват, Тервел, Кардам, Буза(н), Мостич, Сабин, Ерми, Корсис, Борис и др.
принадлежат на тракийската ономастика, са пределно ясни, но дори и без тях е
било възможно да се определи какъв е бил езикът на българите по време на
ранното Средновековие.
Това е много лесно, но и в този случай информацията не е
удобна на хората, смятащи, че дедите ни идват от Средна Азия. Без изключение
историците от различни школи са съгласни по отношение на това, че Аспаруховите
българи са конен народ. Сега обаче възниква един сериозен въпрос: - Защо в старобългарския език няма тюркски или
ирански думи от областта на ездаческата терминология?
За да не съм голословен, представям списък с присъстващите в
старобългарския език основни думи, засягащи ездата и коневъдството:
конъ-кон
кобыла-кобила
жрьбѧ-жребче
оузда-юзда
клюсѧ-конче
дѧгъ-оглавник, ремък, юзда
бръзда-желязната част на юздата
седьло-седло
ременъ-ремък
вощага-камшик
тинъ-камшик
iaрьмъ-ярем,
хомот
iахати-яздя
въпрѧщи-впрегна
Къде са тюркските или иранските
думи? Колкото и да се опитва човек, няма да ги намери изобщо. Нима това не
показва съвсем ясно, че езикът на старите българи не е бил нито тюркски, нито
ирански?
От друга страна обаче в тракийската ономастика намираме елементи, от които пък траколозите бягат като дявол от тамян. Става дума за:
Конe/Cone, Кониум/Conium, Кобилатус/Cobulatus, съответстващи на кон и
кобила. При тълкуването на древното название на жреците на богинята Кибела Κορύβαντες, Ото Хаас ползва думата жребѧте-жребче, млад кон (Haas, 1966, с. 155). Не е
трудно да се види и че тракийският топоним Уздика/Usdica е обясним със стблг. *оусдица-юздица,
юзда.
Не показват ли представените в
тази работа данни, че старите българи са тракийски народ, който никога не е
губил езика си? Не става ли ясно, че отъждествяването на българи с мизи е
отражение на реалността? Не разгадават ли фактите една “загадка”, на която
езиковедите в продължение на повече от един век не могат да отговорят –
защо няма тюркски или ирански субстрат в старобългарския език, а и защо липсват
напълно тюркски и ирански топоними на територията на ранносредновековна
България?
Макар поднесената тук информация да е нова и да е логична, със сигурност на
доста хора ще е трудно да я възприемат за вярна. За тези,
които се съмняват, предлагам още едно необоримо доказателство за това, че Аспаруховите
българи спадат към тракийските народи и че тук, на Балканите, е тяхната
прародина. Това доказателство идва от областта на генетиката. Преди време бе
проведено проучване на генетичен материал от скелетни останки от старобългарски
некрополи. По отношение на резултатите Никола Църцаров е дал кратко и точно
обяснение. Желаещите могат да ползват приложения линк, за да прочетат цялата работа, която със сигурност
ще ги изненада:
“Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са,
че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в югоизточна Европа
преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от
изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на
живелите по нашите земи преди хилядолетия. “
https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/
Ако типичните за старите българи
генетични маркери показват, че Аспаруховите българи са балкански народ, а
езиковите остатъци кодирани в личните имена на благородниците ни притежават
паралели в тракийската ономастика, то никаква сила не може да промени твърдението,
че основателите на Дунавска България спадат към голямото тракийско семейство.
Наложително е старите, обслужващи
чужди политически интереси теории да бъдат отхвърлени и най-сетне на ученици и
студенти да бъде преподавана истината за нашите корени. Истината, която има
потенциала да даде гордост и самочувствие на всеки българин, да изпълни духа му
със сила и да го накара да върви смело напред, без да се бои от настъпващите
трудни времена.
ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!
https://www.youtube.com/watch?v=97xzPm7ZVTk
Използвана литература и пояснения:
1.Заимов Й., Български
именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994.
2.Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на П. Хр. Петров).
3.Откупщиков
Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград,
1988.
4.Ценов Г., Кроватова
България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.
5.Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The
Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the
Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street,
London, MDCCCXVIII.
6.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD BUDAY, Szeged,
1926.
7.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste,
Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse,
Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew
in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.
8.Dumont A., Inscriptions et Monuments figures de la Thrace,
Impremerie Nationale, Paris, MDCCCLXVI.
9.Finaly G., Archäologische
Fünde im Jahre 1903, Ungarn, Archäologischer Anzeiger, Beiblatt zum Jahrbuch des Archäologischen Instituts 1904, Druck und
Verlag von Georg Reimer, Berlin, 1904.
10.Haas O., Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966.
11.McCabeA., A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources,compilations and
transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York,
2007.
12.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, transl. H.B.Dewing,
THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000.
13.Strabo, Geography,
transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard
University Press, London, 1995.
14.Тomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische
Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien,
1980.
*(1). Фулко нарича българите с колективното име траки.
Цеца и Зонара отъждествяват българите с пеоните. Хоматиан, Аталиат,
Хониат, Григора и др. определят българите като мизи. В старобългарския превод на историята на Флавий Йосиф
българите са назовани даки.
Вярно е, че старите
българи са наричани и хуни, но по сведения на Прокопий хуните са потомци
на старите масагети, които Йордан директно нарича гети, т.е. траки.
Вярно е също така, че
дедите ни са определяни като скити, но и тук няма нищо странно,
защото според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. По-рано
Дион Касий пише, че траките даки са клон на скитите. Страбон определя
скити и сармати като имащи общи корени, но Прокопий свидетелства,
че сарматите принадлежат на гетското семейство, т.е. в различни времена
се поставя тъждественост между траки и скити. Разполагайки с тази информация,
разбираме, че отъждествяването на старите българи със скитите, хуните и т.н.
изобщо не е в разрез с отъждествяването на българи с различни групи траки.
*2 За замяната на Л с Р, вариацията Βουργάρων = Βουλγάρων, съобщава Веселин Бешевлиев: Първобългарски надписи, второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992, с.184.
Извори от интернет:
1.Бешевилев В., Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, Издательство "Наука", АН СССР, Отделение Истории, Москва 1967.
2.Дьяченко
Г. М., Полный церковнославянский словарь М., 1900; Репринт:
https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png
3.Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ
КНЯЗЬ?
http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7
4.Иловайский, Д., УЧЕНЫЙ БОЛГАРИНЪ ТУРАНИСТЪ И ЕГО
РУССКІЙ ЕДИНОМЫШЛЕННИКЪ
http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c8
5.Църцаров Н., Къде са живели
прадедите на днешните българи преди 2000 години
https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/
6.Özlem-Aytaçlar P., An
Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor
7.History of the Wars by Procopius, Book I: The Persian War “Coutzes and Bouzes, who at that
time commanded the soldiers in Libanus[17]. These two were brothers from Thrace”
https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_I#XIII
8. Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса
Фасмера: Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг.
https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD
Публикации
