ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ФАКТИ ЗА НАЙ-ДРЕВНАТА ПИСМЕНОСТ

В нашите училища се преподава, че първите свои азбуки, които предците ни използват, за да документират важни неща са глаголицата и кирилицата. Нашите историци  знаят добре, че има данни за друга, доста по-стара писменост, но не отдават нужното внимание на информацията, която предлага работата “Панонскa Легендa”. Там е казано съвсем ясно, че в дълбока древност, доста преди времето на Кирил и Методий е съществувала особена азбука.

За нея е знаел добре византийския император от фригийски произход Михаил III. Той е човека, който подпомага делото на солунските братя. Ето и думите на произлизащия от средите на траките благородник, документирани в “Панонскa Легендa”: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  [1] c.12.  

  

Изразът най-първи (древни) времена не е особено ясен, но със сигурност се касае за епохите от преди IX век – периода, в който живее Михаил III. Не е казано и кой е изнамерил въпросните букви от най-старо време, нито пък е добавено защо тази древна писменост е подходяща за българската реч. Най-логично е да приемем, че въпросната азбука е принадлежала на дедите ни от времето на Античността.

Като имаме предвид, че бретонеца Вилхелм [2] c.147 и монаха Фулко [3] c.374 считат дедите ни за същия народ, който през Античността е познат под името траки, а и това, че старите българи са отъждествявани с най-големия тракийски народ -мизите в продължение на 1100 години, то въпросната писменост от най-старо време би трябвало да е тракийска.

Логиката трябва да се следва, но има един препъни камък. Касае се за твърдението на наши и чужди учени относно това, че народа на Орфей не е имал своя азбука. Смята се, че при надписите от Ситово, Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен, Самотраки, Гордион, Тияна и т.н. са използвани гръцки букви. Хората защитаващи виждането,  че траките заемат писменост от гърците, не уточняват, че по тракийските епиграфски паметници се срещат различни по стил букви.

Ако нашите деди бяха заели писменост от южните ни съседи, то буквите от Ситово, Кьолмен и други места щяха да си приличат, но реалността показва, че във всеки регион писмените знаци имат свои особености. В таблицата по-долу може да се види богатството на форми в буквите от тракийските епиграфски паметници. Това показва, че нашите предци са притежавали азбука дълго време и дори са успели да я развият в няколко варианта. Най-големия брой разновидности показва буква Е, която впрочем изразява един от най-често срещащите се звуци в българския език.

За различните стилове букви срещащи се в тракийските надписи специалистите не обичат да говорят. Липсва и желание да се дискутира по въпроса – кой е създал най-старата азбука на Балканите?

Данни има предостатъчно, но те са в контраст с общоприетите теории, в които гърците са представени като просветители на другите народи. Хитро, тихомълком се пропуска факта, че не съществува нито един достоверен стар автор, според когото старите гърци някога са създавали писменост.

Херодот определя йонийците като първите хора от територията на Гърция боравещи с писменост [4] I.58. Да обаче бащата на историята е казал на друго място, че йонийците са по произход пеласги, т.е. народ, чиито произход е напълно различен от този на гърците [4] I.56, VII.94. Добавено е и това, че пеласгите (а и коренните жители на Атина - също пеласги) са били погърчени в по-късни времена [4] I.57. *

Реално, пеласгите са част от тракийската общност. Това е и причината Георги Сотиров да нарече най-ранната писменост трако-пеласгийска [5] c.144. Някои прогресивни учени като проф. Калин Поржанов (цитиращ  Ал.Фол),  използват термините трако-пеласги, трако-пеласгийска общност [6] c.28-29. Именно (трако) пеласгите са тези, които занасят писмеността на Апенинския полуостров, по-точно Лациум -“…ex quo apparet aeternus litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi.” [7] Plin.VII.193.

Важно е да се знае, че от трако-пеласгите произлиза Паламед, за когото Плиний твърди, че време на Троянската война е добавил буквите ZΨΦX към старата азбука [7] Plin.VII.192. Причисляването на стария герой към трако-пеласгийската общност не е само мое лично виждане. Въз основа на подробни проучвания, проф. Уйлям Риджуей стига до заключението, че Паламед не е грък, а принадлежи на пеласгите обитавали Аргос [8] c. 211.

                                                                         Древен надпис от връх Драгойна 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Dragoina%20nadpis%2003-11%20(218).JPG

Виждаме, че  не само липсват каквито и да било свидетелства относно това гърците да са създавали азбука, но дори хората, които са преработвали старата писменост и са добавяли нови букви, не са гърци по произход, а принадлежат на коренното балканско население, т.е. става дума за наши предци. Как в такъв случай може да се говори изобщо за гръцка азбука? Hе е ли това само умело лансирана и упорито поддържана пропаганда?

http://freesofiatour.com/blog/wp-content/uploads/2014/07/orpheus_painter3.jpg

http://freesofiatour.com/blog/the-thracian-community

“Учените”, твърдящи, че траките са безписмени пропускат важни сведения от старите исторически извори. Пример може да се даде с Алкидамант, който е пределно ясен определяйки Орфей като човекът, който е изобретил азбуката [9] с. 465.

Диодор Сицилийски смята, че тракиеца Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин (братът на Орфей) е написал (преди времето на Троянската война) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [10] Diod.Sic.III.67.

Диодор разказва и за това, че подобно нещо - създаване на поеми и биография е направил и Орфей, като добавя и важната подробност, че първата азбука е носела името пеласгийска [10] Diod.Sic.III.67.

Същият автор е уверен, че троянеца Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [10] Diod.Sic. III.67

За плочици с тракийска (трако-пеласгийска) писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [11] Eur. Alc. 966-959.

От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Агамемнон, Одисей и Диомед принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [12] с.77.

В “Държавата”, познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [13] Plat. Rep. 2.364 e.

Павзаний също съобщава за творби написани от Мусей (Музей)  - хим на Деметра [14] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина.

Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също пеласгите Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [15] Tac.An. XI.14

Доста интересна информация получаваме от работи на живелия през IV в.пр. Христа Алексис, според когото Лин притежавал книги, с които се опитал да образова Херакъл [16] c.459.

Зенобий разказва една интересна, но слабо популярна история, от която научаваме за конфликт, при който Кадъм убива Лин поради това, че Лин разпространява азбука различна от кадмейската [17] с.223.

Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги на фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [5] с.142.

За писания на Дардан – праотецът на трояните, говори Плиний Стари, който уточнавя, че творбите на древния герой са били скрити в гробницата му [18] Plin.XXX.2.

Дионисий Скитобрахион твърди, че Лин е създал работа разказваща за живота на бог Дионис, допълнил и други предания [19] c.190.

Както се уверяваме - съществуват планини от информация за писменост у траките и то още преди Троянската Война. Обърнете внимание - за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Плиний пък определя пеласгите като разпространители на азбуката в Лациум – областта, в която е разположен Рим.

По необясними причини, учените твърдящи, че траките са безписмени, пренебрегват свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Към тези сведения трябва да добавим и свидетелството на Йордан,че по негово време при гетите все още съществуват законите на Дикиней и то в писмен вид: " той ги накара да живеят естествено според собствените си закони, които те притежават в писмена форма и до днес." [Jord. De Origine Actibusque Getarum, 69]

Реално, има още един cтар автор, който макар недиректно определя (трако)пеласгите като първия народ боравещ с писмеността. Това е Херодот - бащата на историята. Напомням, че според него йонийците са първите усвоили азбуката [4] I.58, а йонийците от негово време са погърчени пеласги [4] I.57.

     Монументален фригийски надпис от VIII век преди Христа

Някои изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха) [20] с.467. В това виждане има логика понеже тракийското присъствие на Крит е неоспоримо както от гледна точна на археологията, така също и от гледна точна на ономастиката.

Критските названия Пергам, Гортиния, Даво, Прайсос, Ида, Сетоя, отговарят на тракийските Пергам, Гординия, Даос-дава, Прасиас, Ида, Сети-дава. Самото име на столицата на острова – Кносос е сродно на нашия топоним Книшава. Той е дефиниран като тракийски по произход от Иван Дуриданов [21] c.77.

Един от първите учени, които определиха траките като стари поселници на Кносос е Бедрих Хрозни [22] с. 219-220. По-късно, холандския изследовател Петер ван Сусберген откри тракийски топоними, етноними и лични имена, документирани с Линеар А и Линеар Б [23] с.26-39. Като пример могат да бъдат посочени Арей, Питак, Диза, Бузо, Гета, Бата, Котис, Одрис.

Има обаче една важна подробност, която трябва да се спомене. Така наречените линеарни писмености, които Харисън свързва с Орфей, не се зараждат на остров Крит, а са донесени от Балканите. Това важи и за предшестващата ги минойска йероглифна писменост. Преди доста време, още през 70-те години на ХХ век, бе установено, че знаците от Градешница, Караново и т.н. показват прилики с най-ранното критско писмо  [24] с.155-158.

Знаци от най-древната писменост - тази от Балканите по Sh.M.M.Winn
http://www.prehistory.it/ftp/img_winn/fig_4.jpg
http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm

С напредването на археологичните проучвания стана ясно, че в земите обитавани от траките е възникнала най-древната писменост, от която се развиват използваните на Крит Линеар А, Линеар Б и т.н. [18], [19], [20]. Те от своя страна показват голяма близост с глаголицата, а дори и със старобългарските руни. Това е индикация за общите им балкански корени.

 Сравнение на знаците от неолитната/халколитната балканска писменост с Линеар А, Линеар Б и глаголицата

 Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Като имаме предвид всички тези данни, чудя се, колко безочлив трябва да е някой, за да определи далечните ни предци като безписмен народ. Как е възможно уважавани учени да пренебрегват толкова много важни свидетелства? В продължение на около половин хилядолетие, редица гръцки автори говорят за тракийски книги, това просто няма как да е временно объркване. Западни изследователи публикуват работи за връзката между микенската и минойска писменост със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Тартария и т.н., а у нас тази важна информация е почти неизвестна, никой не и прави труда да я разпространи.

От една страна ценните данни биват игнорирани, от друга се излиза с безпочвеното твърдение, траките са безписмен народ. На какво се базира това твърдение? Нали в науката това, което се каже, трябва да се докаже? Ако професионалистите не се придържат към основните изисквания на науката, то имат ли правото да се наричат учени? 

Не мога да разбера каква е причината за неглижирането на постиженията на дедите ни? Не мога да разбера и каква е причината за прехласването на нашите специалистите по народите, които реално почти са унищожили културата ни, приписали си положителни неща извършени от предците ни, а името на народа ни са очернили с безброй лъжи? Защо е нужно да се кланят на чужденците, които са ни ощетили и същевременно да отричат, че сме наследници на Орфей, Залмоксис, Спартак и Ситалк?

Та нима ние нямаме с какво да се гордеем? Не само най-ранната писменост е изобретение на далечните ни предшественици. Те са изнамерили колелото, с което се поставя началото на транспорта на суровини и стоки за обмен. Дедите ни първи започват да обработват златото, издигат най-старите градове на Европа. От нашите земи се започна разпространението на организираното земеделие и скотовъдство.

На тракиеца Дионис Ариан приписва полагането на основите на индийската цивилизация. Ирландците определят дошлите от Тракия болги като хората прогонили лъжата и измамата и създали първите закони на страната. Според Хиполит религията на галите е основана на учението на Залмоксис, вярва се, че друидите са инструктирани лично от обожествения тракиец, за чиято мъдрост и лечителски способности разказва Платон. Родения в земите ни Спартак даде надежда на угнетените и им показа, че няма вериги, които да не могат да бъдат счупени, стига да има воля и желание за това. 

Постиженията и заслугите на дедите ни са огромни и е редно това да бъде признато, като същевременно бъде обяснено кой и защо е очернил името на народа ни, кой е горил книгите ни, кой е посял разделение сред нас организирайки промиване на съзнанието на милиони наши братя и сестри от Румъния, Македония и др. места.

Достойните, преданите на Родината изследователи трябва да запалят факла и да покажат истината, която ще ускори възраждането на България. Вече няма време за изчакване, няма време за съмнения. Длъжни сме да уважим паметта на дедите си, които се жертваха, за да ни има нас. Длъжни сме и на младото поколение, на което трябва да предадем духа на истинските българи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

Използвана литература:

1.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина - I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;

2. LIBI, IV, Съст. М.Войнов, В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Борислав Примов
Редактори В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Б. Примов, БАН, София, 1981;

3. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5. Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

6. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

8. W.Ridgeway, The Early Age of Greece, Cambridge Uniersity Press, C.J.Clay & Sons, London, 1901;

9.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

10. Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

11. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

12. P.Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;

13. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

14. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

15.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

16. Sarah Burges Watson, Muses of Lesbos or (Aeschylean) Muses of Pieria?  Orpheus’ Head on a Fifth-century Hydria http://grbs.library.duke.edu/article/viewFile/14541/3887

17.G.Shape, The Origin and the Structure of the Greek Tongue in a series of Letters, pr.William Richardson, London, MDCCXXVII;

18. The Natural History. Pliny the Elder. John Bostock, M.D., F.R.S. H.T. Riley, Esq., B.A. London. Taylor and Francis, Red Lion Court, Fleet Street. 1855.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0978,001:30:2

19.Karen Ní Mheallaigh, University of Exeter, UK , THE ‘PHOENICIAN LETTERS’ OF DICTYS OF CRETE AND DIONYSIUS SCYTOBRACHION, Published by Cambridge University Press,  The Cambridge Classical Journal (2012) 58, 181–193 

20. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

21.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

22.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

23.P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;

24. Вл.Георгиев, “Траките и техния език”, БАН, София, 1977;

25.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

26.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

27. Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

* Херодот определя пеласгите като най-старите обитатели на Атина, а за това, че не просто Атина, но и цялата Атика е обитавана от траки още в най-дълбока древност научаваме от Страбон –“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus…” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Свидетелството на Страбон е поредното доказателство, че пеласги и траки са едни и същи хора, или по-точно – две групи делящи един  и същ произход.

БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?

От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.

Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост. Както отбелязах, основната причина са многото недоразумения, а и заблуди налагани дълго време.

Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.

Това е невероятна глупост, нищо не може да ме накара да се съглася с нея. Именно несъгласието ми със старите теории ме накара да напиша тази работа. Исках точно и аргументирано да обясня как според мен стоят нещата. Аз не вярвам в така наречената славянска прародина в Припятските блата. Не вярвам в разпръскването на дедите на представителите на днешните славяноговорящи след смъртта на Атила.

Смятам, че както ние, така също поляци, словени, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.

Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.

Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени. 

Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.

За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.  

Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.

Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.

Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като  славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.

Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни  не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”,  Хелиопол, София, 2005, с. 178.  

Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).”  - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000,  c.29.

Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.

Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.

Въпросните венети спадат към илирите, които са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.

Карта показваща местоживелищата на гетите-славени и техните съседи и роднини венетите, чийто балкански клон е познат в Античността под името илири

Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.

Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите  (територия на Полша и Словакия) -  Ptol. III.5.

Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5. 

На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.

Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.

Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.

Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.

Гетите познати в средновековните извори като  Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия).  В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.

Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.

Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.

Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за  “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.

Чак  през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.

Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.

През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.

 http://litopys.org.ua/berlex/image005.png 

Страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...

http://litopys.org.ua/berlex/image013.png

Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.

Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.

Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.

Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее,  освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .

Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?

Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.

Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна”  - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.

Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta,  с.314.

Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.

Не кротки овчици и плахи орачи са били старите славени-гетите, а силни, смели, войнствени и горди хора, които впрочем са действали винаги заедно със своите роднини мизите известни и с името българи.

                  http://www.warlordgames.com/wp-content/uploads/2008/12/dacians_box_art.jpg 

Самото име славени е тракийско по произход. Коренът слав/слов присъства в тракийски епиграфски паметници от времето на Античността. Един от майсторите на Рогозенското съкровище V-IV в.пр. Христа, е Δισλοιας /Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав -L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011; с.156-157.

Частицата σλοιας →σλοβιας/словиас може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Това е мнение и на акад. Вл. Георгиев. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis. Надписът е регистринан от Ханс Крае като - C.I.L. III C VI.

Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, и този важен за нашата история надпис не е използван от изследователите на миналото ни. Задайте си въпроса - защо?

При някои от нас настъпва объркване поради факта, че понастоящем ние се самоназоваваме българи, а не славѣни/славени, но в това няма нищо странно. Държавата Англия не е основана само от старите англи. Друг важен фактор са английските съседи и роднини саксите, чието име обаче след време изпада, тъй както при нас изпада името славени и се налага името българи. Ето, няма нищо сложно за разбиране, прецедента с англите и саксите е пределно ясен.

Тъй както англичаните са потомци не само на старите англи, но и на саксите, така и ние българите сме потомци на мизите наречени българи и гетите познати и като славени.

Това, че англичаните наричат себе си англичани, а не англо-сакси, няма да ги накара да отричат, че нямат нищо общо със старите сакси завоювали Британия. По същия начин, за нас е напълно ненужно да се отричаме старите славени, чието древно име е гети.

Славянска, или както е правилното - славенска / старославенска писменост и българска писменост са едно и също нещо. Това, че огромен брой недобросъвестни хора са укрили важни данни, а и това, че името славени/славяни е политизирано и не е използвано правилно, не е причина да се отричаме от него, не е в наш интерес.

Ако определено име е опорочено, ние не трябва да го избягваме и да се сърдим, ако то бъде използвано за нас, а трябва спокойно, културно да обясняваме истината представяйки факти, които могат да бъдат проверени. Разумно е да се прочетат от кора до кора (а не набързо) работите на истински родолюбци като Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров.

Тези хора обясняват на достъпен език това, че ние българите сме потомци на народа наричан в Античността траки, като добавят и важната подробност, че старите славени са тракийски народ, чието име се е наложило над съседите и роднините им познати в историческите извори като илири и венети.

Не е ли това повод за гордост! Колко xopa могат да се похвалят, че дедите им са отговорни за възникването на название на цяла езикова група от над 300 000 000 души!

Та нима изясняването на “мистерията” кои са старите славени не е в полза единствено и само на България? Не само че новото име на гетите-славени става основа за термин като славянска езикова група, но също две държави – Словения и Словакия са кръстени по името на гетите-славени, които са наши деди.

Иска се време новите факти да бъдат асимилирани. Иска се време да се изчисти съзнанието от лъжите трупани дълго време. Иска се време да се провери всичко казано тук, но пък си струва. Не ми вярвайте сляпо, търсете, сравнявайте проверявайте и мислете!

Когато човек желае да изчисти съзнанието си от догмите на официалната историография, когато загърби грешните теории и заложи на проверена от него информация, той ще стигне до истината. Да познаваш истината е равностойно да познаваш себе си, да знаеш на какво си способен, да престанеш да се кланяш ту на изток, ту на запад и вместо това да следваш само своя път на свободен и горд човек.