КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГЕНИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ?

Истината винаги побеждава, но често нейния път е дълъг и труден. Точно такъв е и случая с истината за нашите корени. Няма народ, за чийто произход да са давани толкова много и толкова различни предложения. Чужди, а и наши учени са поставяли нашата прародина на различни места. 

Някои са залагали на земите край река Волга, други са внушавали, че Сибир трябва да се приеме за най-ранен дом на нашите деди. В целия този хаос, най-жестока съпротива бе оказана на теорията, че ние българите сме потомци на древно балканско население.

Поддръжниците на вярването, че траките са наши предци са били доста. Още през XIX век различни родолюбци изразяват мнение, че ние не сме пришълци, а потомци на местни хора. През XX век броят на прогресивните изследователи на миналото ни става още по-голям. Съвсем уверено се твърди, че българи е новото име на хората, които по време на Античността са наричани траки. 

Търсейки поддръжка в исторически извори, характера на езика ни, а и в сведенията от археологическите проучвания, родолюбците Даскалов, Ценов, Йонков- Владикин, Кирил Рилски, Сотиров и много други представят аргументирано своето виждане. Логично би било теорията на тези хора да бъде приета, но уви, това не се получи.

С подкрепата на чужди исторически школи, определена група наши учени въведе едно неиздържано виждане. С фанатизъм започна да се внушава, че старите българи са тюрки, нямащи нищо общо с траките, които пък бяха обявени за изчезнали.

Как е станало това чудо невиждано никой не успя да обясни точно и аргументирано. Как народът обявен от Херодот за най-големия в Европа се е изпарил никой каза. Как се стопиха като сняг под лятно слънце тези, които бяха гръбнака на римските легиони, но пазеха своя език и култура?

Никой не отваряше и дума за това, че на север от Дунава, по време на римската окупация на страната ни, са живели огромен брой траки. Става дума за гети, беси, мизи, карпи, тирагети, костобоки и др. Траки са обитавали и Крим, земите на Стара Велика България.

Присъствието на народа, от който произлязоха Замоксис и Орфей в този отдалечен от Балканите регион е доказуемо от значителния брой епиграфски паметници, куполни гробници, исторически свидетелства, археология, топоними и хидроними, за които обаче почти никой не желае да говори. Така информацията остава недосегаема както за обикновения читател, така и за студентите ни по история и археология. 

                     Куполна гробница от земите на Украйна

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CM%5CE%5CMelekChesmen%20kurhan%20entrance.jpg

Ако за живеещите под римско подтисничество траки можеше да се приеме донякъде, че са асимилирани и са намалели като население, то как да се обясни “изчезването” на северните траки, тези които обитават Черноморските степи и земите край Карпатите, а и тези в земите на Стара Велика България? 

Какво направиха тогава “учените” – създадоха “нови” народи. Гетите станаха “германски” готи, а на смесените със скити мизи и гети бе сложен щемпел “монголоиди хуни”.

Никой не се притесни, че от гледна точка на археологията, идване на германи и тюрки в Източна Европа не може да се докаже. Готските и хунски находки са типични за Добруджа още по времето когато Рим е бил малко селище, но тази информация не достигаше до широката публика. 

Никой не се притесни и от това, че въпреки вековното присъствие на германи и тюрко-монголи, липсват каквито и да е било германски и тюркски топоними и хидроними в земите обитавани от готи и хуни. Такъв феномен няма никъде по света. Отново обаче тази важна информация не бе поднесена на широката публика и не бе обяснено значението й.

С напредването на науката стана възможно да се решат доста проблеми от историята. Благодарение на генетичните изследвания може да се установи какъв е етническия произход на дадена група хора. При изследването на материал от скелетни останки от старобългарски некропол стана ясно, че дедите ни нямат нищо общо с тюрките. 

При по-ранни изследвания бе установено, че сред нас българите се срещат носители на гени, които са присъщи на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. Както бе споменато в някои публикации – ТРАКИТЕ НЕ СА ИЗЧЕЗВАЛИ. Според учени от IGENEA  50% от гените на българите идват от траките.

Всички тези открития разбиха на пух и прах старите теории и зарадваха прогресивно мислещите българи. За жалост остана и доста неяснота – ако само половината българи са наследници на траките, то чии потоми са останалите наши сънародници?

Нека разгледаме подробно коктейла от гени присъщ на нас българите. За J2 и EV-13 няма съмнение, че принадлежат на древното население на Балканите и Мала Азия, която е обитавана от тракийските племена витини, бебрики, фриги, бюснеи, медо-витини, меони, мейони, халиби, сарапари, а и мизите наречени през Средновековието българи. Заедно маркерите J2 и EV-13 са присъщи на 38% от населението на България.

Значителен брой от нас -18% са носители на R1b. Обикновено този маркер се определя като специфичен за хората от Западна Европа, но на Балканите той не се появава с идване на хора от запад по време на Античността, или Средновековието. Установено е, че разновидност на, по-точно R-L23 е на Балканите поне от края на Ледниковия период, т.е  представители на тази група са взели участие в оформянето на тракийския етнос. Заедно с носителите на J2 и EV-13 носителите на R-L23 (R1b) са наследници на народа на Орфей и оформят 56% от населението на България.

В определени изследвания, като носители на I2 са посочени 20% от българите. За типичният за територията ни вариант на маркера I2, по-точно I-m423 се смята, че негови носители са обитавали Балканите още в зората на възникването на организираното земеделие и скотовъдство и, че от Балканите тази група се е разпространила на други места. Заедно с другите автохтонни маркери се получава, че поне 76% от българите са наследници на траките.

По принцип това число е внушително, но не е крайно. Доста се спекулира по отношение на маркера R1a1. Той се среща сред 18 % от нас. Наричан арийски понеже 16% от индийците са негови носители. Наричан е и славянски поради това, че се среща в честота над 50% сред сорби, поляци и украинци. Някои даже вярват, че носители на този маркер са дошли на Балканите едва през VI-VII век.

Още през 2009 година обаче излезе резултата от генетично проучване, че в Европа най-стария вариант на R1a1 е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. 

Някакви си 10 000 години се се връзват на тези, които се опитват да изкарат старите българи азиатски пришълци. Това, че сред траките е имало носители на R1a1 е ясно и от това, че този маркер присъства на доминирания от дедите ни в древността остров Крит. Там не са се заселвали нито индийци, нито перси, нито пък предци на поляци, сорби и украинци. За сметка на това, на най-ранните епиграфски паметници от Крит се срещат тракийските имена Арей, Диза, Питак, Резос.

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.

Няма да отричам, че според някои учени R1a1 е възникнал в Азия преди 25 000- 20 000 години. Възможно е, защо не, но ако се завърнем още по-назад в миналото ще се окаже, че предците на азиатските носители на R1a1 са живели в Африка.  Този период обаче не ни интересува. 

За нас е важно къде са били определена група носители на R1a1 в периода, в който е започнало оформянето на тракийския етнос, т.е. преди около 10 000 години.

Щом на Балканите преди повече от 10 000 години има носители на R1a1, друго не ни интересува. Не се занимаваме с проучване на произхода на Homo Sapiens, а с издирване на времето, в което е започнало оформянето на народа и културата ни.

Нека си има носители на същия маркер в Индия, Иран, Афганистан, че дори и Арабския полуостров, но какво от това? Носители има също в Русия, Полша, Украйна, Ирландия, че и в Дания, но какво от това? Касае се за различни групи хора, които обитават различни територии и имат различна съдба и история.

Нас ни интересува точно историята, по-точно историята на тези носители на R1a1, които са се смесили с носителите на R1b, EV-13, I2 и J2 на Балканите преди около 10 000 години. От тази амалгама се е получило нещо уникално – народът, който пръв ще види искрата на знанието – нашите деди наричани с името траки.

Поради това, че на Балканите са се смесили в незапомнени времена поне пет различни групи, се е родил народ с невероятно генетично богатство, което е донесло както крепко здраве, така и многобройни дарби. 

На наша територия няма генетични анклави, дори планините не са бариера. Това може да се обясни по един единствен начин – ние сме един от най-древните народи, може да се каже дори най-древния защото се искат хиляди години съжителство на различни групи, за да могат техните гени да се разпространят хомогенно на територията на страната ни.

Няма смесване дошли от Припятските блата хора с азиатски номади през прословутата 681 година. Няма изчезване на траки, промяната е само в имената на дедите ни, а това е един съвсем естествен процес. Завесата укриваща истината падна и е време да отпаднат и съмненията относно произхода ни, а с това и нашето делене.

Независимо дали сме руси, кестеняви, чернокоси, или рижи, ние сме потомци на едни и същи хора. Съвсем несправедливо предците ни бяха изкарвани войнолюбиви и разкъсвани от конфликти. Напротив, сред латини, гърци, келти и германи е имало в пъти повече деления и кръвопролития, но за това се мълчи. Мълчи се и за свидетелството на Демостен, че траките нямат обичай да се убиват един друг. Това се доказва от благородното поведение на цар Ситалк, а и от това на дошлия след него Котис I.

Враждите между дедите ни са били много по-малко отколкото при другите народи, а любовта и поддръжката на предците ни един към друг доста по-големи. За жалост ние бяхме залети от чуждата пропаганда, която внушаваше хитри лъжи, но ето нито траките се оказаха варвари и чужди на нас, нито пък разкъсвани от конфликти. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Победиш ли съзнанието на хората, няма защо да мериш сили на бойното поле.

Дедите ни загубиха много битки с коварните противници, но спечелиха войната. Въпреки страшните опити да бъдем асимилирани и унищожени, ние се запазихме. Успяхме да съхраним най-древните си традиции, народни носии, песни, предания.

Искрата пламтяла в сърцето на Орфей пламти и в съцата на днешните българи. Мъдростта на Залмоксис е намерила дом в душата на милионите добри и скромни хора. Дързостта и решителността на Спартак са в гените на всеки от нас и само чакат удобен момент да се прояват.

Когато знаеш къде са корените ти, кой си, знаеш и какво можеш, как трябва да се държиш и какъв трябва да е твоя път.

Използвана литература:

Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

Expansion of E-V13 and I-M423 from the Balkans

http://dienekes.blogspot.nl/2008/12/expansion-of-e-v13-and-i-m423-from.html

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery,

Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov,

Draga Toncheva ,Ornella Semino 

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians

D V. Nesheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, S Karachanak-Yankova Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, M Lari Department of Evolutionary Biology,Laboratory of Anthropology, Molecular Anthropology/Paleogenetics Unit,University of Florence, Florence, Italy Y Yordanov Institute of Experimental Morphology, Pathology and Anthropology with Museum, Bulgarian Academy of Sciences A Galabov The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences

http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1069&context=humbiol_preprints

DNA Genealogy, Mutation rates, and some Historical Evidence Written in the Y-Chromosome, Part II, Walking the map, JOURNAL OF GENETIC GENEALOGY, 5(2), P. 217-256, 2009

A.Klyosov

http://repository.brynmawr.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1006&context=bmc_books

http://www.jogg.info/52/files/Klyosov2.pdf

Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries

http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html

 “Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер 

“http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”

 http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотипс наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

НОВИ ИЗНЕНАДИ ОТНОСНО ТЕОРИЯТА ЗА БАЛКАНСКИЯ ПРОЗХОД НА НАРОДА НИ

Благодарение на мой приятел, преди няколко месеца се натъкнах на една интересна книга. За нейния автор – Aрхимандрит Кирил Рилски няма никакви съмнения по въпроса за корените на българите. В началото на ХХ век, по-точно през 1930 година този човек пише съвсем уверено, че ние сме потомци на “древнитѣ трако-илирийски племена живели в Илирия от незапомнени доисторически времена”.

Същата теза е развита по-рано от проф. Ганчо Ценов в работите му “Праотечеството и Праезикътъ на Българитѣ” и “Произходътъ на Българитѣ”. Тези творби са публикувани респективно през 1907 и 1919 година. Още по-рано тракийският произход на българите бива защитаван ревностно от акад. Цани Гинчев. Макар да използва голяма доза романтизъм, Гинчев представя железни аргументи. Навремето те не могат да бъдат оборени, поради това биват покрити с мълчание и обречени на забрава от учените чуждопоклонници.

Такава е и съдбата на писанията на родолюбци като Данаил Юруков, Никола-Йонков Владикин, Георги Сотиров и др. Тези хора защитават всеки по свой начин местните корени на нашия народ и подчертават, че траките никога не са изчезвали, просто в по-късни времена са познати под името българи. Това твърдение, в миналото обявявано за абсурдно, наскоро бе доказано от проучванията на генетиците.

Всеки път когато научвах за писанията на прогресивни българи писали в миналото и вярващи в балканските корени на народа ни, съм се питал – Колко ли още непознати автори ще срещна? Доста ли са тези, които са вярвали, а и доказвали преди 1944 и преди 1989 година, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей?

Сега, само три месеца след откриването на работата на Архимандрит Кирил Рилски, успях да се натъкна на друга, не по-малко забележителна творба. Става дума за книгата

“БЪЛГАРИТѢ ПОТОМЦИ НА ЦАРСТВЕНИТѢ СКИТИ И САРМАТИ”. Не познавах автора Д.П.Даскалов, той се оказа не просто любител, а член на Софийското Археологическо Дружество. Работата си Даскалов е публикувал преди повече от сто години, в далечната 1913 година.

Заглавието със сигурност би зарадвало поддръжиниците на иранската теза за произхода на старите българи. Все пак днес старите скити и сармати са набедени за иранци, а на нас ни се приписва родство с живеещите в Афганистан пащуни, талишците и др. Ако все пак някой симпатизант на иранската теза стигне до с.70 ще се натъкне на неприятна за него изненада, която би прераснала в ужас. На тази страница започва глава VII, а нейното название е ТРАКИЙСКОТО ПОТЕКЛО НА СКИТО-САРМАТИТЕ.

Оказва се, че преди повече от век се е знаело добре за общите корени на траки, скити и сармати. Още преди век се е знаело, че траките са обитавали не само земите на юг от река Дунав, но и териториите край Днепър и Днестър, и то още през Меднокаменната епоха – пето хилядолетие преди Христа. Де факто след 1944 науката бива върната доста крачки назад по отношение на немалко важни неща.

За мое удивление и радост се оказа, че на Даскалов и неговите колеги е било ясно и това, че неолитната керамика на Източна Европа е разпространена в по-късни времена на Цикладските острови, а и на остров Крит. До този момент мислех, че едва проф. Бедрих Хрозни е писал за тракийската керамика и тракийската колонизация на Минойския Крит – “Ancient History of Asia Minor India and Crete”, 1952, с.219-220. Стана ми приятно, че не първо чужденец, а българи са знаели за връзката на дедите ни с древния егейски свят и изграждането на минойското общество.

Навлизайки по-дълбоко в работата на българския археолог, аз бях изненадан още веднъж. По времето на Даскалов се е знаело отлично, че възпетите от Омир трояни са потомци на трако-фригийските племена обитаващи Мала Азия – с.53. Несъмнено на доста учени от БАН това е добре известно и то от доста време, но тази важна информация започна да се популяризира едва през последните десет-петнадесет години и то твърде плахо. Поради тази причина, днес на тракийския произход на трояните, някои хора гледат като на сензация, а то си е старо знание, нещо общоприето за учените от Царство България.

Още в началото на своята работа, на с. 15 Даскалов споменава нещо, което би изпълнило сърцето на всеки родолюбив българин с радост - ”И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минават стихийно Дунава не въ силата на известѣнъ договоръ съ византийцитѣ, да пазят като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други “варвари”, или пък са принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, въ качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостров...“.

Даскалов обяснява, че обитавалите земите на север от Дунава българи са само освободители целящи да спасят своите братя намиращи се под римска власт и заплашени от асимилация. Византия е наречена съвсем правилно незаконна завоевателка на Балканския полуостров. През VII не се стига до смесване на чужди народи в Тракия, а до консолидиране на разединени до този момент групи на наши предци.

Eто колко проста е истината и преди колко време тя е била известна на Д.П.Даскалов, Архимандрит Кирил Рилски, проф. Ценов, акад. Цани Гинчев и десетките хиляди техни читатели. Направо ми става страшно като си представя какви усилия са хвърлени да се укрият планини от данни и да бъде изкривена картината на реалността по извратен начин.

Манипулаторите на историята ни не просто са премъчали редица заслуги на дедите ни, но и са ги изкарали чужденци в собствените им земи. По-ужасен начин да се омърси паметта на предците ни едва ли може да се измисли. Старите българи са считали земята ни за свещено място, посрещали са мечове и копия с гърдите си, за да защитят Родината, а после бездушни индивиди ги обявят за нашественици в територията на юг от Дунава.

Тези, които са обезобразили историята ни не са били нито глупави, нито заблудени. Действано е с умисъл, действано е организирано. Оправдание би могло да има в случай, че не съществуваха сведения за родството на траки и скити. За техния общ произход обаче има предостатъчно данни. 

В работата си “Етника” Стефан Византийски пише – “Σκύθαι ἔθνος Θράκιον “ -  Скитите са тракийски народ – St.Byz. Tomus Prior, MDCCCXLIX, p.578. Дион Касий гледа на северните траки – даките като на клон на скитите- Dio, 51.22. За Страбон скити и сармати принадлежат на една и съща общност- Strab. XI.2.1. Писалият по-късно Прокопий причислява сарматите към семейството на тракийското племе гети -Proc. BG, III.ii.3. Пак Страбон обяснява, че обитаващите Азия саки са от същия произход както и скитите- Strab.XI.8.2. В работи на други старогръцки автори намираме твърдения, че саките са траки- Д. Попов, Гръцките интелектуалци…с. 326.

Ето, свидетелствата за общите корени на скити и траки не са никак малко, но за жалост не са популяризирани. В пълна неизвестност е останал и важния факт, че доста скитски имена притежват тракийски успоредици. Скитските лични имена Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика, а някои са и идентични на тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион.

Неизвестни са и други неща като например общия култ на траки и скити към Арес. Херодот е пределно ясен, че скитите изпитват силна неприязън към чуждата религия и наказват със смърт чуждопоклонниците – “Thus do the Scythians carefully guard their own customary observances, and such are the penalties which they inflict upon those who acquire foreign customs besides their own. ” – Her. IV.80.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4080.htm

Освен тракийския Арес скитите почитат и тракийския Папай, който дори е тяхно върховно божество – “Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios“ – Her.IV.49. Богът на слънцето скитите наричат Гетосур - Γοιτόσυρος- Her.IV.59. При траките слънчевото божество носи името Сурегет. Засвидетествано е на надпис от Баткун (Пазарджишко), Филипи, (Македония) и Дуросторум (Силистра) – D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, z.472. Има дори тракийски лични имена Суро, Сура, Суротралис, а тяхното значение е слънчев, светъл, сияен. Частицата гет означава славен, тя се среща в етнонима гети и тракийското царско име Гета (господар на едоните). Теонимите Гетосур и Сурегет притежават значение славно слънце.

Други непознати, но важни паралели в бита и обредите на траки и скити са татуирането на благородниците, изкуствената черепна деформация, правенето на ритуална чаша от черепа на повален враг, издигането на могила над гроба на благородник, а също така и жертването на коне. Стилът на тракийското и скитско изкуство е идентичен, паралели намираме и във военната тактика.

Фактически облеклото, а и оръжието на северните траки е неразличимо от това на скитите, но уви, тази важна информация не е поднасяна в миналото на широката публика. Това, че старите българи бяха наричани скити бе използвано, за да бъдат определени дедите ни като азиатски народ. Непритежавайки база за сравнение доста сънародници попаднаха в капана на тези, които се опитваха да поставят корените на българите в Централна Азия.

Даскалов не представя всички посочени до тук данни, но въпреки това е успял да разбере що за хора са били скитите и сарматите. Изхождайки от някои исторически извори, а и от свидетелствата на археологията този прогресивен учен достига до истината. Истина, която десетки години по-късно е потвърдена от археолози като А.И. Мелюкова.

В работата си “Скифия и Фракийский Мир” (Скития и Тракийския Свят) археоложката говори за дълговековното тракийско присъствие в Черноморските степи. Мелюкова дори се осмелява да спомене, че предскитската култура в Черноморските степи притежава тракийски елементи. Дадени са и доста примери с керамика, която всеки непредубеден специалист би видял, че е тракийска по произход.

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347821820_6049.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

Днес, благодарение на работи като тези на Д.П. Даскалов и проф. Ценов, проф. Чилингиров, акад. Гинчев и др. ние разбираме, че капанът сковал съзнанието ни е от сравнително ново време. В миналото българите са знаели добре чии потомци са, това обяснява храбростта и себеотрицанието при браненето на Родината, а и пазенето на традициите, старите свещени извори и гори. Човек дава живота си за своето, за това, което е част от сърцето и душата му.

Ние не можем без земята си и тя не може без нас, тъй както майката не иска да бъде откъсната от децата й. Тук са се раждали герои, мислители, творци и лечители на човешката душа. Те са расли пиещи от красотата на природата ни и възпитавани от нея.

Чедата на България дори и откъснати от нея по различни причини и в различни времена, винаги са се завръщали при нея. Завръщали са се, за да се запазят, завръщали са се и за да помогнат, да избавят своите братя и сестри от чуждо подтисничество.

Този процес се повтаря и днес. Двата милиона прокудени от политиците българи не са забравили Родината. Български хора се играят на няколко континента от нашите емигранти. Наши сънародници организират фолклорни фестивали, на които се стичат като бурна река хиляди наши братя и сестри жадни да се докоснат до корените си.

https://www.youtube.com/watch?v=Aea3an8Cq7U

https://www.youtube.com/watch?v=DP1NgVe-Rlw

https://www.youtube.com/watch?v=gLSSFihwqtk

https://www.youtube.com/watch?v=3gzQydFMS0g

https://www.youtube.com/watch?v=_75YVH1k8_A

https://www.youtube.com/watch?v=fOM3rE6vPLM

https://www.youtube.com/watch?v=Cp-UddJzeH0

https://www.youtube.com/watch?v=JRjrRuKBf88

Прокудените българи се превърнаха в посланици на България. Благодарение на тези хора името на държавата ни стана доста популярно. Прокудените българи са и тези, които поддържат страната ни. Средствата, които те изпращат в Родината са в пъти повече отколкото чуждите ивестиции, които де факто не помагат, а само допринасят за финансовото ни заробване.

Колкото да се стараят бездушните политици и корпоративните медии да ни делят, колкото и омраза да се сее, ние пак си се обичаме. Доброто расте и ще продължава да расте. Родолюбието расте и ще продължава да расте. 

Расте и решителността отново да се превърнем в хора, които не се носят безпомощно по течението, а сами коват съдбата си. Надеждата, че ще оцелеем вече се превърна в увереност. Веригите са скъсани и пробудения българин усеща старата сила да се завръща в мишците му. Пътят пред нас е отворен.

КАКВО Е ТОВА НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ НЕГО?

Израснах с книги, в които бе описано геройството на много борци за свобода. От най-ранна възраст попивах българския дух, възхищавах се от примера на истинските българи. Подвизите на героите, тяхната удивителна храброст и любов към народа, ми показваха какъв трябва да е всеки, който е закърмен в нашата земя. Разбрах, че дедите ни никога не са спирали да се борят за свобода. Разбрах, че нашите предци са се вдигали срещу потисниците дори само със земеделски уреди в ръцете.

Приказката за покорната рая се оказа една хитро прокарана и упорито поддържана измама, целяща да смачка самочувствието ни и да ни сложи невидими вериги.

С измамите се отравя съзнанието на хората. Не случайно е казано, че перото е по-силно от меча. Когато сме объркани и обезверени ние сме лесна плячка за безсъвестните хитреци – паразитите на обществото. 

Гордият, силният, изпълненият с увереност човек няма да се остави да бъде грабен и унижаван. Добрият няма да отвърне на обидите на лошите хора, но ще защитава своето със зъби и нокти. Така е редно защото, ако не пазиш своето, то не го и заслужаваш.

Хубавите неща никога не стават лесно. Благоденствието никога не идва в една държава спонтанно, като по чудо, а със сигурност не се донася от чужденци. Богатството и сигурността са плод на дългогодишен труд и неспирна борба за защита на собствените интереси. 

Така както истинският мъж брани съпругата, децата и остарелите си родители, така истинският родолюбец защитава държавата си. Тя е нашето семейство, нашия дом, чието просъществуване може да се осигури само от волеви и силни хора.

От доста време медиите у нас, а и в други държави правят опити да ни убедят, че национализма е нещо лошо, нещо порочно и дори опасно. Внушава се, че трябва да сме широко скроени, да бъдем граждани на света. Това обаче е една илюзия, хитър опит да ни накарат да свалим гарда. Гражданин на света е този, който може да си позволи за купи света. Ние не спадаме към тази група хора.

Нека не се залъгваме, няма силна държава, която да не държи на своето. Няма силна страна, която да се е отказала от своята култура и традиции в полза на химера като граждани на света. В началото на ХХ век Индия и Китай бяха многолюдни, но и слаби държави. През 40-те години на ХХ век шепа англичани и японци бяха в състояние да правят каквото си поискат. Именно пробуждането на национализма спомогна за прогонването на чужденците, национализмът разчупи оковите на Индия и Китай превръщайки ги в новите господари на Азия.

Започнах делото си с ясната мисъл, че за нас има бъдеще само, ако си възвърнем самочувствието. За разлика от други народи, ние нямаме нужда от измислици и фалшификации на историята. Нужно е само истината за нашето минало и произход да бъде имъкната от мръсната тиня на лъжите трупани дълго време. 

Когато българинът разбере каква кръв тече във вените му и какви качества са закодирани в гените му, оковите на съзнанието ще паднат. Невъзможното ще стане възможно и най-после животът ще има смисъл.

Нима не е окрилящо да знаеш, че си потомък на велики хора, на първите благородници и създатели на култура, на борци против потисничество и несправедливост, на хора, чиято най-голяма дарба е способността им да се издигат от пепелищата! 

Гордостта, която бях изградил опознавайки миналото на народа ни ми помагаше. Тя ме изправяше всеки път на крака когато на плещите ми тежаха грижи и болежки. Тя ми даваше стимул да продължавам да се боря въпреки сериозността на ситуацията, в която бях.

Не малко пъти съм изпадал в ужасни ситуации. Не малко пъти ми се е струвало, че идва края ми. Винаги обаче си казвах – българин не се предава! В тежките моменти си спомнях, че и дедите ни са подлагани на изпитания, че и над тях небето е било черно, а земята, на която са стъпвали е било прогизнала от кръв. Щом те са били в такъв ад и не са се предали, то и аз не бива да се предавам.

Да си потомък на благородници е рядка привилегия, но и задължение. Щом носим кръвта на първите благородници ние сме длъжни да се държим като такива. Нямаме право да се отчайваме, нямаме право да униваме, нямаме право да оставаме пороците да ни победят. Благородникът се бори безотказно, но също така е в състояние и да прости. Благородникът е смел, но не отговаря на злото със зло, а вместо това се обединява със своите братя и сестри.

Националната гордост бе като лекарство за мен, а това, което е лекарство за индивида, ще е лекарство и за обществото. В това съм напълно уверен защото е вече доказано от други народи, чиято любов към собствен език, история и традиции им е дала вдъхновение да изградят ново общество. Вдъхновеният човек не може да се спре, за него изпитанията не са нещо страшно, а само поредното предизвикателство, което ще го направи по-силен.

Чуждопоклонничеството убива индивида, убива и обществото. Не е случайно това, че бяхме залъгвани в миналото, че не сме способни да се управляваме сами, че културата на предците ни е била по-ниска от тази на други хора. Тези лукави внушения спомогнаха да се раздели народа ни. Стигна се дори до такива крайности, че някои сънародници започнаха да се срамуват от произхода си, а и да презират своите братя и сестри.  

Лошото е, че процесът на разпространение на заблуди объркващи обществото ни продължава. Недобросъвестни хора правят опити да внушат, че ако българите си върнат националната гордост, те ще се превърнат в надменни хора и ще се стигне до крайности както в Германия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Анонимни хитреци коментиращи по форуми, блогове и стени във Фейсбук намилат, че национализма води до пораждане на омраза.

Това разбира се не отговаря на истината. Този, който обича народа си и се гордее с произхода и културата си, не мрази другите хора. Омразата идва, когато човек е ограбен, унижен и притиснат в ъгъла, когато му е отнето достойнството и възможността да изхрани семейството си по честен начин. Омразата идва, когато ни е отнето всичко човешко и в празната обвивка, в която сме се превърнали идва тъмнината.

Защо да мразиш, ако никой не те обира най-нагло? Защо да мразиш, ако твоите традиции са уважавани? Защо да мразиш, ако никой не ти пречи да водиш нормален живот? Нелепо е ние българите да бъдем сравнявани с други хора и други ситуации. Нелепо е да бъдем изкарвани расисти защото обичаме своето и не искаме да приемем натрапени от чужденци нови “морални ценности”. Нелепо е национализма да се обрисува като най-голямото зло, а същевременно деянията на банкерите съсипващи цели държави да бъдат определяни като нещо нормално.

Всъщност истинското, българското название на национализма е РОДОЛЮБИЕ. Никой не може да каже с презрение – Този е голям родолюбец. Никой не може да те обвини за това, че си родолюбец. Няма нищо срамно в това да обичаш род и Родина, да уважаваш старите традиции и да пазиш своето.

Докато на думата национализъм е залепен негативен заряд, то е невъзможно да се опорочи думата Родолюбие. Това е причината медиите, а и чуждопоклонниците пишещи в интернет да използват само термина национализъм когато става дума за опитите ни да възстановим историята си и да искаме да живеем нормално, без да ни грабят, тормозят и унижават.

Спасението на България е във възраждането на Родолюбието. За това обаче е нужен обединяващ идеал. Поне за мен това са нашите предци, които отдавна са ни дали пример как живеят истинските хора. 

Спартак ни научи как се чупят окови и как дори и най-могъщият враг може да се накара да трепери. Залмоксис и Орфей ни дадоха мъдроста, знанието за това, че страхът е излишен, че човек трябва да се стреми винаги към свобода на духа, защото само тогава живота има смисъл. Благородният и смел цар Ситалк показа как се прощава, как се превъзмогва гордостта в името на народното благо.

http://stocklandmartelblog.files.wordpress.com/2010/01/spartacus1.jpg

https://newtopiamagazine.files.wordpress.com/2012/09/01_00_ovid_wbcvr_romx.jpg

Тези уроци се прекрасни и който и да ги следва ще се превърне в буден и силен човек. Когато човек не знае от къде идва, не знае и какво да защитава.

Днес ние разполагаме не само с доказатествата дошли от неудобните исторически извори, в които сме наречени местен народ. Днес имаме доказателствата на антропологията и генетиката за това, че сме потомци на хората създали първата цивилизация, на хората, които бяха духовни водачи на мнозина, на вечните носители на светлината. Колкото и да се опитват враговете на истината да оспорват, манипулират и отричат фактите, истината си пробива упорито път.

Чудо скоро няма да стане. Няма да се превърнем бързо в богати и благоденстващи хора, но и на това ще дойде време. На този момент е важно да спрем отравянето на съзнанието на младите хора. Нужно е да ги възпитаме в гордост и любов към род и Родина. Дори да отидат да учат в чужбина, младежите ни няма да са загубени за нас. 

Те или ще се завърнат отново в България, или ще работят за нея с цялата си душа и сърце. От посланици по света имаме нужда защото силите на злото са се постарали да омърсят името ни. С примера си, с поведението си на горди, благородни хора ние ще измием калта на лъжите и името Българин ще стане отново символ на хора на светлината.