ДВАДЕСЕТ ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ

От доста време наблюдавам едно неприятно явление. Става дума за това, че по различни форуми, а дори и във вестниците народът ни бива оплюван и унижаван. Най-нагло се внушава, че българите са лоши, завистливи, прости, корумпирани, мързеливи. Някои човечета даже най-нагло пуснаха списъци “типичните качества на българина”…

Не е грешно, ако човек има смелост да признае отрицателните си черти. От друга страна е непочтено на цял народ да се приписват неща, които са характерни само за малка група индивиди. Завистта не се среща само у нас, нито пък корупцията. Лоши хора има във всяка държава, същото важи за простаците и мързеливците.

Пътувал съм из Европа, а също в Азия, Африка, имам база за сравненние. Не бих определил никой друг народ като по-добър от българския. Не ми е направило впечатление други хора да са по-работливи, по-дружелюбни, по-честни. Българите притежават качества, за които други могат само да си мечтаят. Лесно е да се правиш на благодеятел когато си богат и имаш всичко. Колко обаче са тези, които могат да  поделят последното си парче хляб? Ние го можем това, можем и много други неща.

За ограбени, унижавани и онеправдани хора е направо смайващо, че сме запазили човечността си.Тази човечност аз я срещам всеки ден. Удивявам се отново и отново от добротата на повечето от нас. Смаян съм от силата на учители, лекари, полицаи и др. опитващи се да запазят държавата ни от разпадане. Да, има и други разбира се, има корумпирани, мързеливи, срещат се даже и зли индивиди. Това обаче е едно малцинство, което в никакъв случай не е представително за целия български народ.

Хората от моето обкръжение са честни и добри, те изкарват прехраната си с труд, а не със спекулации. Приятелите ми са горди с българският си произход, пазят речта си чиста, знаят кои са най-важните личности от нашата история. Тези, с които общувам са позитивни, не мълчат когато видят несправедливост и винаги са готови да помогнат на слаби и болни сънародници с каквото могат…

Ето и моето виждане за това кои са типичните качества на истинските българи:

1.Гордеете се с миналото на народа ни и се опитвате да следвате примера на светлите личности от българската история.

2.Обичате вярата си, но храните уважение към религията на другите хора.

3.Интересувате се от значението на чуждите думи, но не ги ползвате безразборно и по този начин пазите българския език чист.

4.Уважавате по-възрастните от вас.

5.Пазите домът си, улицата и работното си място чисто.

6.В случай, че се скарате с някого от семейството и приятелите си, търсите възможност да се сдобрите колкото се може по-скоро.

7.Не завиждате на никого, развате се на успеха на другите и ги сочите за пример.

8. Държите се прилично когато сте с други хора и когато сте сами.

10. Не ламтите за чуждото, но своето пазите ревностно.

11. Харесва ви чуждата музика и изкуство, но поставяте българската музика и изкуство над тях.

12. Изкарвате парите си с честен труд.

13. Не се страхувате да кажете личното си мнение.

14. Не търпите несправедливостта.

15. Когато сте в чужбина се държите като посланици на българския народ – показвате най-доброто от себе си и разказвате на чужденците за своята Родина.

16. Имате достатъчно вътрешна сила, за да страните от пороците.

17. Когато ви помолят за помощ, правите всичко, което е по силите ви.

18. Трудностите не ви плашат, а по-скоро карат да увеличите усилията си.

19. Не си губите времето да гледате сериали по телевизията, предпочитате събирането с приятели, роднини и познати.

20. Поддържате физическата си форма, грижите се и за духовния си свят чрез ходене на църква, или по друг начин.

Това са типичните качества на българите според мен. Не става дума да идеална ситуация, има достатъчно хора, за които са характерни всички посочени тук признаци на българщина. Аз общувам с тези хора всекидневно. Благодарен съм на Господа, че ме е събрал с Човеци като тях! Подобно щастие желая на всеки сънародник!

Ние не се раждаме съвършени, нито пък умираме достигнали до съвършенството. Важното е обаче да останем на правия път. Важното е да не позволяваме на стремежа си към добро да загива. Дори и да падне човек, дори и да се отклони временно, това не е причина за униние и отчаяние. Хубавите неща стават бавно, просто така е устроен света. Колкото по-скоро започнем със своето лично осъвършенстване, толкова по-скоро ще видим и обществото си променено.