ЛЪЖАТА ЗА ИРАНСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ У БЪЛГАРИТЕ

Повечето хора свързват иранската теза с името на П.Добрев, но основавата за нея е положена доста по-рано. На тоталитарната цензура и е било ясно, че измислицата за тюрко-алтайския произход на старите българи няма да издържи проверката на времето.

За да се продължи лутането ни бе подготвена нова лъжа. През 1967 година излезе статия на В. Бешевлиев, в която той представи в Москва. С труда си нашия учен се опита да подчертае, че “всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите”.

Ето кога са положени основите на иранската теза, която трябваше да замести тюрко-алтайската. Веселин Бешевлиев е безспорно даровит учен със солидни познания. Това в никакъв случай не може да се отрече. Периодът, в който е творил обаче е един от най- трагичните от историята ни. След 1944 година бе започната фанатична борба да се изкорени националната гордост и достойнство на българите. Учените, чиито работи показваха, че сме потомци на велик народ бяха наречени шовинисти, а работите им бяха забранени.

Нека обаче се запознаем с аргументите на Веселин Бешевлиев. Разглеждайки името на Аспарух нашият учен споменава мнението на П.Шафарик и др. за това, че Аспарух е персийски антропоним. Посочената е иранската дума аспа-кон, а също така и паралели със срещащото се в Армения име Аспурак, споменатото в наднис от Олбия Аспург и др.До тук добре, всичко звучи много убедително, представени са достатъчно сравнения.

Да обаче са пропуснати важни подробности. Без тях картината на реалността се изкривява.

Аспа не е само иранска, но и тракийска дума за кон. Тя не може да е заемка защото се среща във Вед-Аспиос-един от епитетите на върховното тракийско божество. Не е дадено и свидетелството на Йордан, че военоначалникът Аспар е от рода на гетите- De Origine Actibusque Getarum – 239, нито пък е казано, че Олбия е в земите на гетите.

Не само името Аспарух е определено за иранско, но и Борис. Дадени са сравнения с иранските Paris, Baris и др., но са пропуснати тракийските имена Paris, Boriscos, Bouris.

Относно името на княз Безмер е изказано мнението на И.Дуйчев, че Безмер напомня на иранското Bozmihr. Както може да се очаква пропуснати са тракийските Bessa, Bessos, Meritos, Pyrmeroulas.

За името на Гостун е предадено предположението на Згуста, че то се обяснява със  староперс. gasta-отвратителен, противен. Предложени са за сравнение и иранските имена Gasteis, Gastein, но е премълчано това, че Gasteis е тракийско име, което е сродно на споменатото през 8 век преди Хрита фригийско име Syrgastos.

Разглеждайки антропонима Кардам Бешевлиев смята, че името на този наш княз напомня много иранското име Kartham. Изобщо не е споменато тракийското Кардент.

Анализирайки името на Кормесий Бешевлиев предава мнението на Менгес, че то може да е тюркизиран вариант на иранското Hormuz или Hormizd. Кормесий обаче е споменато в Линеар Б документи от XIV-XIII век преди Христа като Кармесийо. В тези документи са споменати десетки тракийски имена като Гета, Ботис, Одрис...

Бешелиев предава различни мнения за името Кубрат. Фасмер предполага, че то е означавало пазач на добитък, Юсти обаче дава смисъл – имащ верни приятели...

Тук са направени два големи пропуска. Не е споменато, че името на Кубрат е документирано и като Кроват, не е посочена и връзката с тракийския етноним кровизи.

Името на Мостич бива сравненно с иранското Mostios, предлага се връзка с перс. mast-опиянен, но се премълчава тракийското царско име Mostis.

Старобългарското Корсис, Окорсис се сравнява с иран. Karsas, но не е отворена и дума за тракийските имена Karsi-maros, Karsi-azos, Ono-karsis, а и тракийския топоним Karsis.

За името на Омуртаг се предлага паралел с Mourdagos, документирано в Олбия. На читателя не е обяснено, че в Олбия са живели траки от самото основаване на града.

Омуртаг означава сияен, светъл, като паралел може да се посочи тракийското име Амарунта, което е споменато още през второ хилядолетие преди Христа.

Подвеждащо е представено и името Остро. Споменава се, че Остро е приближен на Аспар, но се пропуска сведението на Йордан, че Аспар е гет. Не е споменат и намиращият се в земите на траките витини Астрикос.

Охсун е особено име, то бива съпоставено с перс. axšaina-тъмен, но са пропуснати тракийските Axios, Axieros, Axiokersos, Axiokersa, Axiopa…все едно изобщо не са документирани никъде.

За името Расате се допуска, че е иранско, сравнява се с това на персийския предводител Razates, но нито дума не е казана за тракийските Rascos, Rascuporis, Rascuporeos, Raizdos…

Старобългарското име Tzoukos е съпоcтавено с иранското Zix, но не е нищо друго освен Чук, което пък е изведено от стблг. тъкати-блъскам, чукам, сродна е и пеласгийската дума τουκος-чук, камък.

Бешевлиев представя предположението на Дуйчев, че името на Персиян е свързано с народностното име на персите. Не се споменават три важни неща – Персиян има вариант Прусиян, съществува тракийско царско име Прусий, на него е кръстен град Пруса (Бруса), край който според Д.Хоматиан са живели мизите наречени българи.

Ето какво излезе – доказателствата за иранските елементи у старите българи се оказаха евтини манипулации. Укриването на данни не е научен метод, нито пък е почтено деяние. Не зная какво е подтикнало Бешевлиев да служи на цензурата на Държавна Сигурност. Дали е било страх от репресии, или нещо друго...това едва ли ще разберем някога. Важното е да знаем, че иранската теза е замислена и лансирана от агенти на тоталитарната Държавна Сигурност.

Те са подготвили заместник на тюрко-алтайската теория още през 60-те години на ХХ век. С фанатизъм безсъвестни личности са унищожавали и укривали доказателствата за местните корени на българския народ. Двете мащабни антропологически изследвания доказващи, че сме европейци бяха осъдени на забвение, работите на проф. Ганчо Ценов бяха забранени, забранено бе и цитирането на този велик родолюбец.

На широката публика не бе известно, че в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Фулко, Й. Зонара, Й.Цеца, Л.Халкондил, М.Гавала, Й.Кантакузин, Й.Геометър, Н.Хониат, М. Аталиат и др. Свидетелствата на тези автори обаче бяха обявени за ...грешка. Без обаче да има поне едно твърдение на стар автор, че българите са перси, дедите ни бяха обявени за иранци.

Хората, които твърдят, че старите българи са ирански народ премълчават важния факт, че в старобългарския език няма дори 0,1% ирански субстрат. Как е възможно такова чудо? Някои автори обявиха гръцките думи като мандра и геран за произлизащи от езика на старите българи, които били иранци...Всеки уважаващ себе си езиковед би се смял с глас на тези жалки спекулации.

Подръжниците на иранската теза си затварят очите за това, че краниметричните и серологични изследвания на 10 000-11 000 българи показват, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. За сметка на това П. Добрев пусна смешните твърдения, че някакви антропологични изследвания от последните години показвали, че в антроп. отношение старите българи се деляли на три основни разновидности, между които на първо място стои памиро-ферганския тип (Кои сме ние българите, Галик, София, 2000, с. 31).

В тази си работа обаче Добрев не благоволява да цитира нито автора на това изследване, нито колко българи са изследвани и по какъв критерии. Прочее термина памиро-фергански антропологичен тип бе измислен и въведен от съветски учени.

“С тех пор, как в начале 30-х годов Л.В. Ошанин (1931) и А.Ю. Ярхо (1933, 1936) выделили в составе современного населения Средней Азии расовую общность, которую первый исследователь назвал расой Среднеазиатского междуречья, а второй - памиро-ферганской”.

http://www.kroraina.com/casia/jablonskij.html

Съветските учени дават и следната характеристика - Памиро-Ферганская раса, раса среднеазиатского Междуречья, одна из малых рас, входящих в большую европеоидную расу. Отличается относительно тёмной пигментацией, узким, сильно выступающим носом, довольно сильным развитием третичного волосяного покрова, брахикефалией. К П.-ф. р. относятся в основном таджики (в особенности горные) и узбеки.

 http://slovari.yandex.ru/~%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D0%A1%D0%AD/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0/

Виждаме, че това, което някои автори се опитват да ни пробутат като нова теза е измислица съчинена по време на тоталитаризма, но представена в нова опаковка.

Пропагандистите от времето на комунизма целяха да объркат съзнанието на хората, да унищожат тяхната самоличност защото само така можеше да се достигне целта на Ленин, а именно – заличаването на индивида и създаването на тълпа, която не познава гордост, традици и народна памет.

Всеки има право на лично мнение и вярвания, но решиш ли да налагаш своето виждане е недопустимо и непочтено да се премълчават важни неща и да се лансират измислици.

Поддръжниците на иранската теза трябва да осъзнаят, че играта им не е забавна, а опасна. На тях може да им се струва добре корените на българите да бъдат поставени край Памир и Тибет, но така се прави услуга на тези, които ламтят за българска земя и тракийско наследство.

Геноцидът върху българите от Беломорска и Одринска Тракия стана възможен поради лъжите за произхода на дедите ни. Не получихме подкрепа от Западна Европа защото западноевропейците не знаеха, че ние българите сме потомци на хората създали най-ранната европейска цивилизация, не знаеха, че ние сме потомци на Орфей...Смятаха ни за азиатци дошли едва ли не само да тормозят и грабят Византийската Империя. Ето как лъжите се плащат с реки от българска кръв.

Поддръжниците на иранската теза би трябвало да знаят източната поговорка – Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешките си. Не е късно за разкаяние, няма нищо лошо в това човек да признае, че е сбъркал, напротив, това е признак за силен характер. Не можем да си позволим да се делим точно сега, в момента, в който се решава съдбата ни като народ.  Не можем да си позволим да запращаме корените си в Азия когато чужденци са готови на всичко само и само да изкупят земята ни на безценица. Повярвайте ми, поколенията няма да забравят деянията на никого!

Използвана литература:

1.В. БЕШЕВЛИЕВ,  ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247, Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

2.Дубова Н.А. К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.

3D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

4.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

5.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

6.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

7. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ

http://www.kroraina.com/fadlan/besh.html