ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ГРАДЕШНИЦА – ОТ ПРЕДИ 7000 ГОДИНИ?

 Доста често получавам снимки от различни хора. Понякога ми изпращат изображения на скали с особена форма. В други случаи става дума за интересни знаци по камъни, тухли или стени на пещери. Миналата година бе привлечено вниманието ми и върху надпис край Първомай. Древният паметник се оказа нещо уникално – липсващото звено между най-старата писменост в света – тази от Балканите, и егейската писменост, която е използвана на остров Крит през третото и второто хилядолетие преди Христа.

Изображения на изсечените преди дълги векове знаци са изпратени на един прогресивен учен - проф. Харалд Хаарман. Надявам се той скоро да даде отговор по отношение на важността на древния паметник. Възможно е дори проф. Хаарман да реши да дойде в България и да види с очите си надписа, имащ потенциал да промени историята.

Понеже преди време предложих свое тълкуване на надписа върху диска от Тартария – пето хилядолетие преди Христа, доста от хората, четящи работите ми, ме призоваваха да направя опит за разчитане на знаците от съда от Градешница. Всеки път обяснявах, че не съществува голям шанс надписаното преди около 7000 години да бъде разчетено.

Дискът от Тартария е от малко по-ново време, а и знаците имат ясни, дори перфектни съответствия с появилите се през Бронзовата епоха и използвани на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

https://neptest1.files.wordpress.com/2015/03/imagine-mare.jpg

 От друга страна плочицата от Градешница е по-стара от диска от Тартария, а поради по-голямата си възраст, и знаците не са толкова ясни. Има и друго, за което сме длъжни да държим сметка. Според определени лингвисти, на всеки 1000 години настъпва промяна в словесното богатство на езиците, като тази промяна бива приблизително изчислена на 15%.  Ако лингвистите са точни в оценката си, това означава, че за период от 7000 години един древен език напълно ще е променил своето словесно богатство. Ако нещо е записано преди 7000 години, то днес никой не би бил в състояние да го разбере, понеже древните думи вече ще са изчезнали от употреба.

http://credobonum.bg/assets/Gradeshnitsa.jpg

 Разбира се, не съществуват железни правила, а и развитието на една реч никога не копира развитието на друга. Някои думи са забележително консервативни и могат да се запазят дори хилядолетия наред. Интересни паралели отпреди около 3600 години се наблюдават между български и хетски: далугаеш-дълъг, куй-кой, нас-нас, сарпа-сърп, кастияш-кости, капай-капя, тата-тати, есми-есмь (аз съм стблг.), далугашти-длъгостъ (дължина стблг.). Трябва да се отбележи, че макар хетските думи да са документирани преди около 3600 години, те са доста по-стари, поне от времето, когато хетите са били още в своята прародина в Източна Европа.

Предполага се, че този древен народ е навлязъл в Мала Азия през третото хилядолетие пр. Христа, като по-рано – пето-четвърто хилядолетие хората, познати на египтяните като хети, са обитавали Източна Европа - територията на Югоизточна Украйна и Русия. Там те са били дълго време съседи на нашите предци, а културният контакт е довел и до обогатяване на езиците.

 Имайки предвид тези неща, може да се каже, че все пак съществува определен шанс древен текст да бъде разчетен, ако не целия, то поне част от него. Това може да стане, ако имаме щастието записаните думи да спадат към основния речников запас и да са се запазили дълго време.

Учени като Хаарман, Ръгли, Мерлини и др. смятат, че първата писменост в историята на човечеството е тази, създадена на Балканите. Тези изследователи успяват да намерят и връзка между особените знаци от Градешница, Караново, Винча, Тартария и др. места с появилите се през Бронзовата епоха критски писмености – образна, Линеар А и Линеар Б. Тук трябва да се отбележи, че българският лингвист Владимир Георгиев бе един от първите, които видяха приликите между знаците от земите на България и тези от остров Крит. Иван Дуриданов също причисли най-древната писменост от земите ни към тракийската култура.

Понеже на знаците от Линеар А и Линеар Б може да се даде звукова стойност, то въз основа на приликите  между линеарните знаци и тези от Градешница може да се направи опит за разчитане. Използвам скица, представена ми от мой читател.

 Според него изображенията в интернет се отклоняват до известна степен от реалното изображение. В това твърдение има логика - действително в музеите най-ценните артефакти не се излагат във витрини, вместо това се представят копия с определени отклонения. Надявам се представената скица да отговаря на реалното изображение.

 Сравнение на различните знаци от Градешница (горния ред) със знаци от Линеар А и Линеар Б, най-долу е дадена звуковата стойност

Започвайки отгоре надолу и с посока на четене отляво надясно, аз разчитам У РАЯСУ. На втория ред има знак, който може да се оприличи на гега, в случая символ на власт. Следва комбинация от няколко символа - ПАСУПОТО, по-долу виждам СУ ТУЕ, последният знак, а и останалите знаци от най-долния ред са доста трудни за интерпретация. Трите отвесни чертички – III, може да изразяват числото 3, а следващите знаци да са идеограма за някакъв предмет, стока, в случая, може би, дарение.

Нека видим какво е разположението на текста:

У РАЯСУ

ПАСУПОТО

СУТУО/ СТУО

3 ???

Ето и тълкуването ми:

У е идентично на предлога у, в, във;

РАЯСУ – може да се оприличи на арийското раис –дар, или рая- форма на раджан-цар, принц, в случая думата е представена в склонена форма, както би било логично за древна реч;

ПАСУПОТО - склонена форма на име на божество, името отговоря най-добре на арийското Пашупати –господарят на животните;

СУТУЕ, СТУЕ може да се оприличи на арийското ста, стати - поставям, оставям, давам;

III - 3 – три дара?

На пръв поглед, освен предлога У, няма връзка с българския език. Причината за това е, че документираните на плочицата от Градешница думи са много стари. Нека обаче да обърнем внимание на подробностите.

Не може да се отрече, че индоарийското съществително раис-дар е близко до думата раясу от Градешница. Съвсем нелош кандидат обаче е и българската дума рай. В миналото тя бе считана за иранска заемка, но реално причина за това няма. Рай е свързана с рой, роя, множество, древното значение е изобилие, богатство, благодат.

ПАСУПОТО показва силна прилика със индоарийския теоним или по-скоро епитет на Шива – Пасупати. Значението е господарят на животните, защитникът на стадата.

Частицата Пасу означава животни, добитък на индоарийски, но сродни думи срещаме и в българския език. Това са паша, паса, пастря, пасище, пастир, пазя, пазител, пазач, опазвам, спасявам, спасител, спасение.

Частицата пати означава господар, владетел, съпруг на индоарийски. Такава дума е съществувала и в речта на дедите ни. Останки срещаме в стблг. потьпега- разведена жена, т.е. избягала от съпруга си – поть-съпруг, пега = бега-бягам, побягвам. Елемент пот срещаме и в думата господ, чиято диалектна форма е госпот.

СТУЕ е близка до индоарийския глагол стати-поставям, а той е идентичен на стблг. стати- да застана, и сроден на ставъ-основа.

Какво би могло да означава У РАЯСУ ПАСУПОТО 3 ...? Смятам, че преводът е:

В храма на Пасупот (пазителят на стадата) оставих три дара.

Ето и подробен анализ на текста:

У РАЯСУ би могло да се преведе като – В рая, в храма, в мястото на изобилието, в мястото, в което се молим за изобилие. 

Нека не забравяме, че съдът, върху който преди около 7000 години някой е гравирал въпросния текст, е намерен в сграда с две помещения (по сведения на Г. Ганецовски, Б. Николов и др.). Там са намерени и други съдове с особени символи. Археологът Ганецовски съобщава, че според виждането на Б. Николов “знакът върху дъното на един от съдовете символизира човешка фигура в определена поза“. Върху лицевата страна са врязани многобройни знаци, подредени в строго организиран ред, в които е вложен определен символичен смисъл, и те съдържали апотропеично (или предпазно) свойство. Имайки предвид тези неща, може да се приеме, че древната сграда е изпълнавяла функцията на храм.

ПАСУПОТО е навярно име или само епитет на древно божество, което е смятано за защитник на стадата. Кандидат за това божество е Хермес, той е не само покровител на търговията, неговата по-стара функция е била пазител на стадата. От Херодот знаем, че тракийската аристокрация е почитала най-много Хермес, като дори извеждала произхода си от него. 

Знакът, приличащ на гега⌠ и стоящ пред ПАСУПОТО, се явява индикация, че на ПАСУПОТО или се гледа като на господар, или като на божество, чиято функция е да пази стадата.

Важно е да се добави, че според Иваничка Георгиева, култът към бог Хермес продължава и в ново време, изразен е в особената почит към Св. Модест – защитникът на стадата. Присъствието на особения епитет на древия бог, закрилящ стадата в Индия може да се обясни с древния тракийски поход в Индия, за който са писали доста стари автори. Тракийското влияние върху индийците се доказва и от археологията – определени сечива от наша територия се появяват по-късно в земите на юг от Хималаите.

СТУЕ може да се преведе като оставих, поставих, дарих. Трите вертикални чертички – III, отразяват броя на даровете, а какво са те, можем само да гадаем. Дали са били три плода, три хляба, или три парчета месо, едва ли някога ще разберем, но това не е и от особено значение.

Държа да отбележа, че макар това тълкуване да е логично, то си остава до известна степен спекулативно. От времето на изрязването на знаците по глинения съд от Градешница до изгрева на минойската култура – края на третото, началото на второто хилядолетие преди Христа, е минало много време. Въпреки приликата на знаците от Градешница с тези на Линеар А и Линеар Б, нямаме 100% гаранция, че звуковата стойност не е променена с течение на времето.

От друга страна, между ранните надписи с Линеар А и Глаголицата стоят повече от 2600 години, а доста знаци са идентични както по отношение на формата, така и по отношение на звуковата стойност. 

ЛЗ - знаци от Линеар А и Линеар Б

ГЛ- глаголически букви

 Не е за пренебрегване и фактът, че руните на дедите ни имат 26 успоредици с древните знаци от Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол – най-древната писменост в цял свят. Броят на паралелите е сериозен и няма как да бъде обяснен като случайност или чудо. Важно е да знаем и това, че използваният дори до ново време свещен символ IYI има корени тук на Балканите – появил се е през петото хилядолетие преди Христа. Знаем за това от работите на археолозите Тодорович и Церманович.

БР - български руни

ТП- тракийска писменост от времето на Неолита и Енеолита

 Тази уникална, смайваща консервативност на българската култура ни дава повод да приемем, че в случая, на знаците от Градешница е дадена вярната звукова стойност. Дали е така, ще покаже времето, то е най-добрият съдник.

Във всеки случай, истината е на наша страна. Проучванията на антрополози, генетици и етнолози показаха убедително, че хората, наричани през Античността траки, не са изчезвали, те се явават дори наши предци, те са създали и най-ранната писменост в историята на човечеството – факт, с който имаме пълното право да се гордеем.

Разбира се, истината не е угодна на мнозина и ще има упорита, дори фанатична съпротива, възпрепятстваща разпространението и приемането ѝ. Мнозина са заинтересовани догмите да не бъдат събаряни, защото последствията от това ще са сериозни.

Когато човек стане свидетел на сгромолясването на колосални лъжи, той се пробужда, а пробуденият човек е свободен човек, той не позволява да му бъде слаган хомот, не позволява да бъде грабен и унижаван. Свободният човек не се надява на никого, не се кланя на никого, вместо това кове съдбата си сам.

Използвана литература:

1.H.Haarman, Einfürung in die Donauscrift, Helmut Buske Verlag, Hamburg, 2010;

2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilisation, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, C.H.Beck Verlag, München, 2011;

3.J. Тодоровић, А. Цермановић, Баньица, населье Винчанске културе, Београд, 1961;

4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

6. И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

7. Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;

8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

9. R.Besliu, The Tartaria Tablets: The oldest writing in the world? Redefining the cradle of civilization

http://neweastplatform.org/2015/03/06/the-tartaria-tablets-the-oldest-writing-in-the-world-redefining-the-cradle-of-civilization/

10. Г.Ганецовски, Култура "Градешница" и най-ранната писменост

http://credobonum.bg/bg/news/938/Kultura-Gradeshnitsa-i-nay-rannata-pismenost