ВОЙНАТА НА ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Историята е нещо важно, изключително важно даже. Това е причината значителните събития да бъдат документирани, копирани, а записаното да се съхранява добре. Историята е биографията на един народ – неговите военни и духовни подвизи, моментите на падение служещи за урок и моментите на възход служещи за пример.Историята е и коренът на определена група хора – техните спомени, идеали, същност.

Тъй както детето се опитва да наподоби своите баща и майка, своите баба и дядо, така и народът следва примера на далечните си предци. Ако знаеш, че си наследник на хора пазещи ревниво езика и традициите си, ти също ще се стремиш за пазиш завещаното векове преди теб. В случай, че далечните ти предци са известни с това, че не понасят тиранията, то и ти ще си с дух на бунтар и търсещ справедливост човек.

Народ, който познава миналото си, познава силата си, познава и похватите на враговете си и знае как да им се противопостави. Това е причината, всеки дошъл в страната ни агресор да направи всичко възможно да елиминира не само благородническата прослойка и духовенството, но и книжнината ни, нашите спомени за отминалите времена, старите завети и съвети на предците.

Освен външните врагове потапяли страната ни в кръв и ревностно търсили и изгаряли писанията показващи величието на българския народ, ние за жалост сме имали и вътрешни врагове – слуги на окупаторите и подтисниците. За да ce радват на охолен живот и да се възползват от благослонноста на чужденците, някои сънародници са предавали своите. Това се е случвало между I и VII век, между XI и XII век, между XIV и XIX век, а и по-късно.

Тъжното е това, че дори да e нямало чужд подтисник, както е например от началото на ХХ век насам, определени хора са се поставяли в услуги на чужди интереси. Макар още навремето сведенията за местния произход на българите да са много, макар да се е знаело, че предците ни са наричани траки по време на Античността и, че са оказали силно влияние както над гърци, така също над римляни и келти, редица наши учени приемат и поддържат унизителните, създадени от чужденци теории, според които старите българи са дошли от Средна Азия народ, който е нашественик в земите на юг от Дунава.

С дълбоко огорчение д-р Ганчо Ценов съобщава за безкрайно безотговорните действия на своите колеги историци, които пренебрегват важна информация само и само да не признаят, че са поддържали грешни теории.Teзи действия не само уронват престижа на страната ни, не само правят недостъпна старата ни слава и заслуги в оформянето на културата на Европа, но довеждат до национални катастрофи. Ето и думите на Ценов от книгата му “Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство”:

“Хората знаят, че Междусъюзническата Балканска война настана, защото руският император се бавеше с произнасянето на арбитража си. А какво полезно за България можеше да каже той, ако всички български учени твърдят, че Тракия и Македония не са български земи? Непоправимо зло нанесе българската “наука” на българския народ. Калето бе предадено отвътре... “

Отказът на учените от школата на Златарски да приемат, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, което е обитавало не само Тракия, но и Гърция, отне възможността ни да изявим справедливи искове за земята на предците си. Това доведе не просто до нови загуби, но до реална заплаха на бъдещето на Родината поради отнемането на важни за българската икономика територии. По този въпрос отново ще цитирам д-р Ценов:

“При разпределянето на плячката в Ньойския договор, определена от В. Златарски за русите, Тракия се даде на гърците. Хората си мислеха, че не може да се даде на победените българи една земя, която българските учени считаха за гръцка. Че дипломатите са се ръководили по картите на проф. В. Н. Златарски, това може да се види, като се сравни картата на Златарски в неговата „Geschichte der Bulgaren“ за времето на цар Борис, с картата на България по Ньойския договор, и ще се окаже, че те съвпадат.

Че същите карти са лежали на масата на онези, които в Ньой решаваха съдбата на българското племе, се свидетелства и от тогавашния гръцки министър-председател Венезилос. Когато българският министър-председател Стамболийски помоли Венизелос да се забрави миналото и да не се откъсва България от Егейско море, „да не се взема българска Тракия, която и географски, и стопански не спада към Гърция“ и пр., Венизелос му отговорил: „Вие, г-н министре, като искате тая земя, гледахте ли картите на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тая земя никога не е била българска?“

https://chitanka.info/book/5004.htmlx

Ето как “окъпани в невинност”  хора, които не са държали пушка в ръка решиха съдбата на народа ни и обрекоха стотици хиляди българи на гонения и геноцид. Откъсването на Беломорска Тракия и Македония нанесе страшни поражения на България. Как перото да не е по-силно от меча!В случая обаче перото на нашите учени бе използвано като оръжие против българския народ.

Не зная дали навремето всички историци поддържащи виждането, че старите българи са азиатски нашественици на Балканите, са разбрали за резултата от дейността си. Не зная и дали всички те съзнателно са защитавали теорията създадена от чужденци, за да обслужи интересите на чужденци. Някои навярно са го правили от раболепие пред учителите си, други за кариера, трети може би от страх, но каквито и да са били мотивите им – резултатът е ужасяващ.

Не по-малко ужасяващо е това, че тенденцията да се търси азиатска родина на дедите ни продължава и днес. Живи са и методите използвани срещу д-р Ценов в началото на ХХ век. На прогресивните изследователи, според които българите като цяло са потомци на древен балкански народ, се приписват неща, които те никога не са казвали. Сипят се клевети, заплахи, най-безсрамно се лансират лъжи. Този подход показва, че хората, които са против теорията за местните корени на българите, просто нямат аргументи и в безсилието си прибягват до непочтени средства.

Какви са причините за озлоблението и некултурното поведение на индивидите, които се дразнят от всяко твърдение свързващо ни с древното балканско население, все още не съм успял да проумея. Никой вече не може да се оправдае с натиск от ДС, цензура, страх от репресии и т.н. Защо тогава се оказва такава фанатична съпротива на виждането, че ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки? Нещо лошо ли е това, губим престиж ли?

Нека видим какво предлагат различните теории. За започнем с официалните виждания и тези, за които се правят опити да бъдат наложени като официални без да са доказани. Според едни изследователи, корените на старите българи трябва да се търсят в Сибир, по-точно край река Иртишка. Други учени смятат, че дедите ни спадат към иранските народи и са дошли от земите край Памир. Трети пък са уверени, че старите българи може да са тюркизирани иранци.А има и такива, които смятат, че народа на Аспарух се е оформил в Кавказ. 

Кашата е пълна, но общото в тези виждания е налудничавото твърдение, че старите българи са дошли отдалеч и са говорили съвсем различен език от днешния, който отдавна е причислен към славянската езикова група.

Какъв е тук поводът за гордост? Изоставянето на “азиатската прародина” със сигурност не е повод за гордост. В никакъв случай не е повод за гордост и изоставянето на “родния език” на старите българи.

Силен и висококултурен никога народ не губи езика си. Силните и висококултурни народи налагат своята реч, а хората смятащи дедите ни за азиатци, искат да ни накарат да приемем изгубването на езика на старите българи за нещо положително?

Да разгледаме и друг аспект на теориите, според които старите българи са пришълци от изток. Няма съмнение, че Плиска и Преслав са перли на архитектурата на страната ни. Това се осъзнава прекрасно от учените, които смятат старите българи за азиатци и поради това усилено се пледира, че стила и техниките на строеж са типични за народите живеещи на далеч от Балканите. Поддръжниците на официалните теории смятат, че столиците ни са издигнати от чужди майстори – арменци, сирийци и т.н., най-вече защото в Тракия не ще да е имало майстори, които да сторят това.

                                                   Руините на Плиска, изобр. Свилен Енев   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG/800px-Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG

Подобно твърдение е крайно несериозно понеже разполагаме със сведенията на Анастасий Библиотекар, който разказва за дейността на император Константин V. Споменати са националността и броя на различните майстори, които управляващият империята е повикал:

1.От Азия и Понта 1000 зидари и 200 мазачи.

2.От Гърция и островите 500 тухлари.

3.От Тракия 5000 майстори и 200 керемидчии.

Както и да го смятаме, Тракия дава десет пъти повече строители от Гърция и островите ѝ. Докато гърците дават ниско квалифицирани работници, траките доставят майстори.

Разбира се, тези важни сведения не са изобщо упоменати от хората желаещи да представят архитектурните шедьоври Плиска и Преслав дело на чужденци.

Отново трябва да се запитаме – къде е повода за гордост в твърдението, че столиците ни са строени от чужденци? Дошъл ханът на юг от Дунава да граби, като събрал средства, повикал чужди майстори да му направят палат, за да се радва на лукс и удобства. Eто думите на най-големите авторитети по отношение на характера на строежите на Плиска и Преслав:

“Известен е постоянният стремеж на номадите към удобства, които предлага животът в близост до уседналите цивилизации на юга. Историята на всички номадски народи илюстрира този стремеж от Китай до Средна Европа. Дори и когато те са далеч не само от възможността, но и от желанието да променят своя начин на живот като волни пастири, те гледат със завист на оня лукс у уседналите земеделци и особено у обитателите на класическите градове на изток и на запад и той изглежда двойно по-голям в очите на нямащите. [35] Така е било и с прабългарите…“- с.90

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm#IV

Мисля, че за всеки непредубеден човек е ясно, че теориите за азиатския произход на старите българи не просто са невярни, но дори носещи неимoвeрно унижение. 

Нека видим какво дава теорията за местния, древнобалкански произход на народа ни. Георги Сотиров бе първият наш изследовател, който спомена сведенията на Кодин за построяването на Плиска и Преслав по времето на император Константин Велики (живял през IV век – епохата, в която Св. Йероним нарича областта Мизия с името България- Mesiа hec et Vulgaria бел.моя).

Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Понеже имената на Плиска и Преслав са български, това означава, че те са строени за българи от българи, които по времето на Константин Велики са били познати и под името мизи, т.е. сънародници на владетеля на Римската Империя.

Ето това е повод за гордост! Един наш сънародник не просто стига до престола, но отпуска средства за построяване на градове с български имена. Тези селища са уникални като изпълнение и мащаб, а това е доказателство за гения на дедите ни. (1)*

Трябва да се спомене още нещо засягащо строителните умения на траките. Далечните ни предци познават градeжите с квадри дълго преди римляните. Също така, дълго преди римляните, дедите ни наричани траки произвеждат тухли и строят с тях. Така наречените циклопски градежи, типични за цитаделата на Евмолпия (Пловдив), пък са доказателство, че още през Бронзовата епоха траките са майстори строители.

Няма причина за изчезването на старата традиция, няма причина да се отрича, че Плиска и Преслав са строени със средства, които император Константин Велики отпуска на своите роднини мизите, които са наречени и българи.

Самите мизи са славен народ, който е един от най-ранно споменатите в историята –XIII век преди Христа, преди около 3293 години. Заедно с дарданите (алтернативно име на трояните бел. моя) мизите помагат на хетския цар Муватали да победи египетския владетел Рамзес Велики.(2)*

Мизите са не само войствени хора, от които Омир се възхищава, а египтяните треперят. Тези стари балканци се известни и с организаторския си талант. Те осъзнават нуждата от обединение на своите роднини и така създават нови племенни образувания, които влизат в историята под различни имена (виж бел. 2* в обясненията).

Теорията за местните балкански корени на българския народ дава много повече от военна слава и свидетелства за майсторство в строителството при траките. Нека не забравяме, че траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. са считани за основоположниците на гръцката поезия, музика, култура, религия.

Гетът Залмоксис е известен не само със своята мъдрост и с по-доброто познаване на човешката душа и тяло от гръцките лекари, но е определен от Хиполит и като учител на келтските друиди.

Темистокъл е наречен спасител на Атина, а за майката на този велик човек се знае, че е тракийка на име Абротона.

Тракийска кръв тече във вените на Тукидид, Езоп, а дори и Страбон (според Юрий Откупщиков, който споменава, че дядото на Страбон носи фригийско име).

Първата гръцка граматика е създадена не от грък, а от Дионисий Тракиец.

За създадели на най-старата азбука, автори като Алкидамант и Тацит посочват Орфей и Лин.

Основател на Атина е Тезей, който е потомък на фригиеца Пелопс.

От средите на траките произлизат най-способните императори на Римската Империя:Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Регалиан, Аврелиан, Галерий, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс,  Констанций II, Юлиан, Йовиан, Ветран, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан Велики, Юстин II, Тиберий II. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.

Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър  Каранис (Чaранис) фригиецът Михаил ІІ не бил елинизиран изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.

Всички тези данни показват невероятният талант на местното население, наричано по време на Античността с името траки. Към изброените факти могат да бъдат добавени и други, които са също много важни:

Най-старото обработено злато - това от Варненския некропол, е тракийско. Антропологичните изследвания на Петър Боев и Славчо Чолаков доказаха, че траките са обитавали земите на юг от Дунава още от времето на Каменната епоха:

 “ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

Първите градове на Европа – тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко са строени от траките.

Най-старият модел на колело е от земите на траките.

Най-старата писменост е от земите на траките и тук е мястото да се напомни за вярването в Античността, че най-древната азбука е изобретена от Орфей и Лин.

В своя дисертация, Николай Дерменджиев доказа, че изобретеният в нашите земи календар е осем века по-стар от египетския. Не става ли ясно с това, а и с изброеното по-горе, къде е блеснала най-рано искрата на познанието?

Това са все уникални неща, няма народ, който да притежава подобно наследство, но това не интересува поддръжниците на виждането, че старите българи са по произход азиатци и се явават нашественици на Балканите.

Не е ли безумие да захвърлим богатството и да тръгнем да се “хвалим”, че дедите ни са дошли от Азия, забравили езика си и, че са поръчали на чужди майстори да им строят градовете?

Фактите показват, че ние сме местно население, че сме запазили езика и културата си въпреки няколко жестоки чужди подтисничества. Колко народа са способни на подобен подвиг?

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева и Николай Колев успяха да покажат до каква голяма степен бита на бългаското селско население, неговите земеделски сечива и пастирски атрибути, да не забравяме и фолклора, принадлежат на тракийското наследство.

Археолози като Стамен Михалов извадиха наяве неудобната информация, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите хиляди години преди времето на Аспарух, а и, че корените на старобългарската чернолъскава керамика трябва да се търсят на Балканите.

Както се уверяваме – планини от информация крещят, че сме потомци на местен народ. Ние българите сме истинска реликва, нещо уникално, без прецедент в историята на човечеството. Жалко е само, че благодарение на недалновидни хора, постиженията на дедите ни наричани в далечното минало траки, останаха неизвестни както за нас, така и за останалата част от света. За сметка на укритото, на няколко поколения българи бе внушавано, че са потомци на азиатски пришлци, които въпреки, че са организатори на държавата, са изоставили родната реч.

Що се касае до езика говорен от Орфей, то ние го говорим и днес в развит вид. Ако не бе така, то как би било възможно споменати от Омир топоними и хидроними да се обясними на български език? Сам акад. Георгиев изтълкува имената на Пеней и Илион с думите пѣна-пяна и илъ-кал, тиня. Не е трудно да се види, че Зелия и Кабесос са обясними със стблг. зелиѥ-зеленина, а и *кабецъ-вид ястреб.

Като “аргумент”, че българския няма как да е продължение на тракийския, се казва, че речта ни е сродна на тази на сърби, хървати, словени и др. Приликата на българския със сръбски, хърватски, словенски и т.н. не може да се отрече, но това само означава, че на запад от траките са живели техни роднини говорещи близки езици. Сърбите, хърватите, словените и др. обитават земите на илирите, а пишещ за тях, Апиан без увъртания казва, че са роднини на мизите (наречени още българи бел. моя):

“These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” - App. Bell.Ill. III.6

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.

Подобно на нас, западните ни съседи и роднини са потомци на древно население познато на римляните като илири. Нека не забравяме, че още през II век Птолемей пише за балканския град Сербинум. Век по-рано Плиний споменава народа арвиати, който обитава земите на Хърватско и не е трудно да се разбере, че арвиати е чуждото предаване на хървати. Словените са познати на Херодот под името енети (венети, бел.моя). Страбон пише за въпросните енети, че са дошли край Адриатическо море заедно с траките, явно военно-политическия съюз между траки и илири е от времето на Бронзовата епоха. Eто колко лесно се разрешава “мистерията” на близостта на българския със сръбския, хърватския и словенския.

Поддръжниците на теориите за азиатския произход на старите българи трябва да осъзнаят, че действията им не са невинни, че последствията от дейността им са сериозни и са в ущърб на България. Войната на теориите за произхода ни е започната от чужденци, не е редно българи да вземат страната на противниците на своя народ, не е редно да се фабрикуват нови заблуди, не е редно и да се пречи на прогресивните изследователи правещи всичко възможно да покажат истината.

Бог вижда, народът помни и всеки получава според заслуженото.

Използвана литература:

1.Г.Ценовъ, Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство, Хелиопол, София, 2018;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

4.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

6.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961;

7.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

8.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

9.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

10.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

14. НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;

15. ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II,  Съставили и редактирали И.Дуйчев, М. Войнов, С.Лишев, Б. Примов, Институт за Българска История, БАН, София, 1960;

Пояснения:

 (1) *Прочее, дори защнитниците на старите теории признават, че през IV век в Малка Скития, т.е. точно там където са Плиска и Преслав, е имало традиция на строеж с едри квадри:

“Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.). [45] “ –c.92

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm

Да оставим настрана факта, че в Приазовието са живели значителен брой стари балканци наричани по време на Античността траки. Ние трябва да се придъжаме към фактите, а според тях, според неудобните исторически свидетелства, Плиска и Преслав са строени по времето на Константин Велики, като Кодин и дума не обелва за идване на майстори от Приазовието. Това прочее е ненужно защото както разбрахме от Анастасий Библиотекар, дори в по-късни времена Тракия е в състояние да даде 5000 майстори строители и 200 керемидчии.

Приемайки, че старите българи принадлежат на огромния народ на мизите, ние получаваме повод за гордост защото разбираме, че уникалните за времето си Плиска и Преслав са издигнати не от чужденци, а от нашите деди.

(2)*Недълго след като помагат на хетите да победят египтяните, мизите, този път заедно с тевкрите успяват да покорят всички свои роднини в Тракия, като стигат дори до река Пеней в Тесалия. Историята е разказана от Херодот.

Това свидетелство е важно защото акад.Вл.Георгиев тълкува името на Пеней със стсл. пѣна-пяна, а така става ясно, че мизите са говорили древна форма на българския език.

Същите тези мизи пише Страбон и обяснява, че заедно с гетите те обитават както земите на Север от Дунава, така и територии на юг от реката.

Явно мизи и гети са не просто роднини, но и са се разбирали отлично и това става причина за да започнат да се смесват и да създават нови племенни образувания. За това, че в Черноморските степи е имало обединение на мизи и гети, т.е. мизо-гети бел.моя са споменавали както акад. Д.Дечев, така и Кирил Влахов.

Въпросните мизо-гети бивайки конен народ успяват да се установят в Средна Азия и там стават известни на персите под името масагети. През VI век Прокопий обяснява, че хуните от негово време са познати под името масагети в дълбока древност.